Ал-Шараа отклони призива на Макгърк да се отрече от клетвата пред ал-Кайда

🇺🇸🤝🇸🇾 Брет Макгърк, специален пратеник на САЩ за международната коалиция срещу ИДИЛ от 2015 до 2018 г. два пъти призова сирийския президент Ахмед ал-Шараа да се отрече от клетвата, която е дал пред Айман ал-Зауахири, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Сирийският държавен глава не го стори изрично, а вместо това изрази позиция, че не е уместно да се обсъждат събития отпреди 25 години. Клетвата, за която го попита Макгърк, датира от 2013 г.

Разговорът се състоя на 22 септември вечерта в Ню Йорк, в рамките на програмата на Атлантическия съвет около сесията на Общото събрание на ООН. Макгърк, който сега работи като анализатор в мозъчния тръст, беше водещ на събитието.

Той започна с 25-годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. и припомни, че през 2013 г. ал-Шараа се е заклел във вярност на ал-Зауахири. Макгърк посочи лидера на Ал-Кайда по онова време като основен организатор на атентатите. Освен това посочи, че след трансформацията на водените от него въоръжени групировки ал-Шараа се е дистанцирал от организацията, и го призова да се отрече от клетвата.

Ал-Шараа, който говореше на арабски със симултанен превод, първо отговори за атентатите. „Нямах нищо общо с това“, категоричен бе той, изразявайки съжаление за жертвите в САЩ и загиналите в Близкия изток „заради политиките, които се водеха там“.

Макгърк не спря дотук и повтори въпроса: „Отричате ли се от тази идеология, от тази някогашна клетва за вярност?“ Ал-Шараа отвърна, че много въпроси вече принадлежат на миналото, а на този вече е отговарял неведнъж.

„Не смятам за подходящ момента да дискутираме неща, случили се преди 25 години. Бях на друга възраст и условията в региона бяха различни“, обясни той. По думите му натискът в Близкия изток е тласкал много млади хора в тази посока, а след началото на сирийската революция той се е променял заедно с нея. Като основен мотив посочи стремежа да бъде премахната несправедливостта на режима, управлявал Сирия 60 години: „Бях част от това действие. Премахването на тази несправедливост е благородно дело.“

Споменаването на 25 години не отговаря на действителната хронология. През 2013 г. ал-Шараа отказва да обедини ръководената от него „Джабхат ан-Нусра“ в групировката на Абу Бакр ал-Багдади и вместо това дава клетва за вярност на Ал-Кайда, с което я превръща в нейния сирийски клон. През 2016 г. фракцията обяви, че скъсва с организацията, а година след това се обедини с други фракции, образувайки коалиция под името „Хаят Тахрир ал-Шам“, която през декември 2024 г. свали от власт бившия президент Башар ал-Асад след светкавична офанзива, довела до превземането на Алепо, Хама, Хомс и Дамаск за броени дни.

Още преди въпросите за 11 септември ал-Шараа се върна към предишната си визита в Ню Йорк. „Миналата година се срещнахме с генерал Петреъс. Имахме сблъсък на бойното поле, а след това среща в полето на диалога“, посочи той и добави, че приема като положително развитие присъствието на Макгърк, някога „от другата страна“, на една политическа сцена с него: „Смятам, че това е успех на този път.“

На 22 септември 2025 г. ал-Шараа разговаря на форума Concordia с Дейвид Петреъс. Генералът командва силите на САЩ в Ирак през част от периода, когато ал-Шараа е задържан там.

Биографиите на ал-Шараа и Макгърк също се пресичат в Ирак. Настоящият президент на Сирия се сражава там като чуждестранен боец, при което е задържан от американските сили през 2005г. и прекарва повече от 5 години в американски и иракски затвори, включително в прословутия лагер Бука. Според сведенията по това време той е регистриран под чуждо иракско име и остава зад решетките до освобождаването си от иракски съд през март 2011 г.

През 2008 г. Макгърк е висш представител на Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш-младши и главен преговарящ по споразумението, което определи условията за присъствието и изтеглянето на американските сили от Ирак.

Същата година в Багдад започва неговата афера с Джина Чон, кореспондент на The Wall Street Journal за Близкия изток. Тя става публично известна с номинирането му за посланик в Ирак от администрацията на президента Барак Обама през юни 2012 г. Два дни преди насроченото му изслушване в Сената, в интернет се появява интимна кореспонденция между двамата от 2008 г.

Чон, която междувременно е станала негова съпруга, напуска вестника на 12 юни, след като си признава, че му е разкривала свои непубликувани статии в нарушение на етичния кодекс на издателя Dow Jones. Самото издание съобщава, че не са открити данни връзката между двамата да е повлияла на журналистическото ѝ отразяване. 6 от 9 републиканци в комисията по външни работи на Сената призоваха Обама да преосмисли номинацията си, посочвайки „непрофесионално поведение“ и „лоша преценка“. На 18 юни Макгърк оттегля кандидатурата си.

През 2015 г. той е назначен като специален пратеник на Белия дом за международната коалиция за борба срещу Ислямска държава. През юли 2017 г. в рамките на дискусия във вашингтонския Middle East Institute, той описа северозападната сирийска провинция Идлиб, управлявана тогава от групировката на Ал-Шараа: „Провинция Идлиб е най-голямото убежище на ал-Кайда от 11 септември насам. Това е огромен проблем.“

По това време Държавният департамент на САЩ вече е започнал да предлага 10 млн. долара награда за информация за лидера на Ан-Нусра, тогава известен с бойното име Абу Мохамед Ал-Джолани. Макгърк напуска поста си в края на 2018 г. в знак на несъгласие с решение на президента Доналд Тръмп да изтегли войските от Сирия. От 2021 до 2025 г. координира политиката за Близкия изток на Белия дом по времето на президента Джо Байдън.

В края на разговора в Ню Йорк Макгърк повдигна случая с американския журналист Остин Тайс, безследно изчезнал в Сирия през август 2012 г. По думите му Вашингтон е знаел, че Тайс е държан от режима на Асад. Макгърк настоя, че лично е представял неоспорими доказателства за това пред служители на Дамаск, но те са отричали.

Ал-Шараа отвърна с разказ за личната си среща с майката на журналиста Дебра Тайс, която е срещнал със своята майка, „защото и моята майка ме беше загубила за 7 години. Мислеше, че съм убит, а после разбра, че съм жив“. По думите му около 150 000 сирийци, преминали през затворите на режима, все още се водят безследно изчезнали. Той допълни, че някои от сведенията по случая Тайс са разузнавателни и не може да ги сподели пред широката публика.

Други теми в разговора бяха Израел и военното присъствие на САЩ в Близкия изток. Сирийският държавен глава потвъди още веднъж, че преговорите с Израел „почти са достигнали 90% от споразуменията“, преди израелската страна да се оттегли. Според него събитията от 7 октомври 2023 г. не трябва да са определящи за израелската политика спрямо Сирия.

По въпроса за Голанските възвишения той разказа, че при своето посещение в Белия дом казал на Тръмп: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Голан не е ваш, за да го давате, но Ню Джърси е ваш.“

Макгърк го попита дали страната би приела военни инструктори от САЩ след окончателното изтегляне на американската армия от базите на нейна територия. Той изрази тревога от изтеглянето им от Ирак, като се позова на печалния опит отпреди 15 години: когато това доведе до огромен вакуум в сигурността и „нищо добро не се случи“. Ал-Шараа определи изтеглянето на американските сили, завършило окончателно през април, като най-успешното изтегляне на американски войски изобщо.

На 7 ноември 2025 г. Държавният департамент на САЩ заличи ал-Шараа от списъка на лицата, определени като глобални терористи, а само три денонощия след това беше посрещнат от президента Доналд Тръмп в Белия дом. През април последва изтеглянето на американските войски от Сирия.

Разговорът в Ню Йорк се проведе в рамките поредна среща на ал-Шараа с американската публика, с която някога е бил от противоположни страни на конфликта: през 2025 г. – с генерал, командвал американските сили по време на задържането му, а сега — с дипломат, определил Идлиб като „огромен проблем“, както и „най-голямото убежище на ал-Кайда“. Самият ал-Шараа представи тези срещи като успех. В отговорите му обаче не прозвуча изричното отричане от клетвата, за което Макгърк настоя два пъти.

В самия края водещият призна, че има „още около 50 въпроса“, за които времето няма да стигне, и направи предложение разговорът да се повтори догодина.

Албанци протестираха пред ООН срещу присъдите на командирите от АОК

🇦🇱⚖️🇺🇸 Албанци от диаспората в САЩ се събраха вечерта на 22 септември край седалището на ООН в Ню Йорк с искане да бъдат освободени четиримата бивши командири на Армията за освобождение на Косово (АОК), които бяха осъдени шест дни по-рано в Хага за военни престъпления. Протестът на площад „Даг Хамаршелд“ беше организиран от платформата „Liria ka emër“ („Свободата има име“) по време на срещите на високо равнище в кулоарите на Общото събрание на ООН, които са събраха държавни и правителствени ръководители от цял свят.

Косовското издание Koha публикува кадри с плакатите на участници, които гласяха: „Справедливост, не политика“, „Освободете героите ни“, „Герои на войната и на мира“ и „Къде са престъпниците, избили 147 цивилни в Избица“. Броят на протестиращите остава неясен. Koha описва многолюдно събиране, докато други издания съобщават за десетки участници.

Присъдата беше произнесена на 16 септември от Специализираните състави за Косово – съд, създаден по законодателството на Косово, със седалище в Хага и международни съдии. Бившият президент Хашим Тачи и бившият председател на парламента Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18, а Реджеп Селими – 13. Съдът ги призна за виновни за произволно задържане на поне 385 души, изтезания на 303, жестоко отношение към 49 и убийството на 96 души.

Прокуратурата беше поискала по 45 години затвор за всеки един от четиримата. Тачи подаде оставка като президент през ноември 2020 г., за да се яви пред съда. Оттогава е задържан в Хага, като това време ще се приспадне от наказанието му.

По шестте обвинения за престъпления срещу човечеството четиримата бяха оправдани. Според съдиите обвинението не е доказало, че престъпленията са извършени в рамките на широкомащабно и систематично нападение срещу цивилни. Председателят на състава Чарлс Смит подчерта, че делото не разглежда доводи за легитимността на АОК или нейната цел – независимостта на Косово, а отговорността на конкретни хора. По думите му Тачи е използвал ръководната позиция и авторитета си, за да насърчава престъпления, които впоследствие не е разследвал.

Всички жертви, посочени в решението, са лица, които не са участвали в бойните действия. Обвинението включваше задържани в места за лишаване от свобода на АОК в Косово и съседна Албания и политически мотивирани убийства на сърби, албанци и роми. Съдът установи обща престъпна цел, насочена срещу хора, които АОК е смятала за врагове, сред които политически опоненти и обикновени цивилни, които са считани за сътрудници на противника или предатели. В процеса участваха 156 души с признат статут на жертви. Human Rights Watch определи присъдите като стъпка към справедливостта.

Лозунгите пред ООН поставят решението в по-широк спор за войната и отговорността за нейните жертви. Въпросът за Избица, където сръбските сили разстреляха албански цивилни през март 1999 г., насочва вниманието към престъпленията на другата страна. Съдът обаче изрично разграничи отговорността на подсъдимите от оценката за легитимността на АОК и нейните цели.

Престъпленията на сръбските сили в Косово бяха предмет на дела пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. През 2009 г. той осъди петима висши сръбски и югославски военни и политици за депортации и убийства на албанци. Отделните специализирани състави имат различен мандат. Създадени след доклад на Съвета на Европа от 2010 г. те разглеждат престъпления, приписвани на АОК. Това стои в основата на критиките в Косово, че съдът прилага едностранно правосъдие. Доказателствата, предоставени от Белград, допълнително подхранват обвиненията в пристрастност.

Протестът в Ню Йорк е част от вълна от демонстрации, започнала в деня на присъдата. В Прищина хиляди души следяха произнасянето на живо в очакване на оправдателно решение. След обявяването на присъдите част от тях отидоха пред правителствената сграда, хвърляха камъни и счупиха няколко прозореца. Пред съда в Хага имаше кратък сблъсък с нидерландската полиция. Оттогава в Косово се провеждат протести всяка вечер. Демонстрации имаше и във Виена, Мюнхен, Швейцария и Канада.

Присъдата оспориха и ръководителите на Косово и Албания. Косовският премиер Албин Курти я определи като „недопустима несправедливост“, която „без съмнение трябва да бъде отменена или поправена при обжалването“. Външният министър Глаук Конюфца я нарече „ужасна присъда за Косово, за освободителната ни война“. Президентът на Албания Байрам Бегай написа, че „за албанците никой и нищо не опетнява АОК“, а премиерът Еди Рама публикува графика с една дума: „Срам“.

Белград приветства присъдите, но оспорва оправдателната част и обхвата на делото. Вътрешният министър Ивица Дачич, лидер на Социалистическата партия, някога оглавявана от Слободан Милошевич, представи произнесените присъди като „ясно, макар и закъсняло потвърждение“ на тезата, че АОК е била „престъпна и терористична организация“. Оправдаването по обвиненията за престъпления срещу човечеството обаче той нарече „пряка обида към жертвите“.

Президентът Александър Вучич призова осъждането да не се посреща „с каквато и да е еуфория“ и изброи случаи със сръбски жертви, които решението не обхваща. Сред тях посочи убийствата на езерото Радонич, убийството на 22 сръбски цивилни в Клечка и на семейство Сутанович в Джаковица. По думите му съдът не е разглеждал случаите след 20 юни 1999 г., защото приема тази дата за край на въоръжения конфликт.

Вучич сравни западните реакции с осъждането от страна на западните държави на погребението с военни почести на Ратко Младич в Белград седмица по-рано. Ако Сърбия беше защитила по подобен начин своите обвиняеми, попита той, „колко резолюции и декларации щяха да приемат срещу страната ни в различни регионални, европейски и международни парламенти?“. Той повтори няколко пъти извода си: „Сърбите винаги ще бъдат престъпниците, а всички останали винаги ще бъдат освободителите, героите.“

Вучич пристигна в Ню Йорк за сесията на Общото събрание и говори от трибуната му на 23 септември, ден след протестите край сградата. Косово не е член на ООН и няма собствено място в Общото събрание като държава членка.

Реакциите на присъдите от двете страни придават противоположен политически смисъл на едно и също решение. За протестиращи и лидери в Прищина и Тирана те засягат пряко репутацията на освободителната война. За Белград тя потвърждава обвиненията срещу АОК, но не обхваща достатъчно престъпления срещу сърби. Самото решение установява отговорността на четирима души за конкретни престъпни деяния. То не представлява присъда над войната, нито разрешава спора за всички престъпления, останали извън делото.

ЕС и Обединеното кралство също подчертаха индивидуалния характер на отговорността. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос написа, че решението е въпрос на „индивидуална отговорност и справедливост за жертвите и техните семейства от всички общности в Косово“. Британският министър за Европа лорд Ууд предупреди, че изводите на съда се отнасят до конкретни хора и не бива да се използват за разпалване на напрежение между общностите в региона.

Четиримата могат да обжалват пред апелативния състав на същия съд. Срещу Тачи се води и второ дело – за възпрепятстване на правосъдието.

Официална подкрепа на косовското правителство за защитата при обжалването или натиск от Прищина и Тирана за промяна на съдебния мандат биха показали, че политическата съпротива срещу решенията се засилва. Ограничаването на протестите до дните около заседанията по жалбите би било признак за отслабване на уличната мобилизация. Засега лозунгите пред ООН показват колко тясно присъдите срещу бившите ръководители на АОК се свързват с оценката за самата война – въпрос, който съдът многократно и изрично поставя извън предмета на делото.

Анализ: Спорът за писалката в Ню Йорк опира до убит български моряк

🇺🇸🖊️🇧🇬 Церемониалната писалка от подписването на два местни закона в Ню Йорк за 25-годишнината от 11 септември стигна до юрист, осигурявал правна защита в Гуантанамо осъден член на „Ал-Кайда“. На 4 септември кметът Зохран Мамдани я връчи на главния юрисконсулт на общината Рамзи Касем. Осъждането на неговия клиент обаче няма отношение към атентатите от 11 септември: той е признат за виновен за своето участие в нападението срещу френския танкер „Лимбург“ по крайбрежието на Йемен през октомври 2002 г., при което загина българският моряк Атанас Атанасов.

Церемонията по подписване се състоя в Синята зала на кметството. Първата наредба обявява 11 септември за общински Ден за възпоменание и служба в полза на общността, като всяка година ще се спазва минута мълчание, а градските служби се насърчават да организират възпоменателни церемонии и образователни програми. За пръв път датата получава такъв статут на общинско ниво; денят не е платен празник. Втората наредба обновява за пръв път от 2007 г. план за непрекъсваемост на дейността на градската власт и среда и да създава екип за непрекъсваемост на работата и изпълнение на базовите функции, ръководени от зам.-кмета по операциите. Малко след последния подпис Мамдани подаде писалката на комисаря на полицията Джесика Тиш, обръщайки се към нея тихо „Можеш ли да я подадеш?“, а тя я предаде на Касем, който беше влязъл в залата малко преди края.

Касем е първият мюсюлманин на поста главен юрисконсулт на Ню Йорк и ръководи правен екип на градска администрация от началото на мандата на Мамдани – първият мюсюлманин, избран за кмет на града. През 2009 г. Касем основава CLEAR, клиника към юридическия факултет на Градския университет на Ню Йорк, която предоставя безплатна правна защита на мюсюлмани и представители на други общности, засегнати от мерки срещу тероризма и от наблюдението на полицията в Ню Йорк. В периода 2022-2024 г. се издига до висш съветник по политиките при бившия президент Джо Байдън, а по-късно представлява задържания палестински активист Махмуд Халил. Кабинетът на Мамдани обясни присъствието на церемонията с факта, че неговият екип е изготвил и двете наредби.

Реакциите идват бързо. Общинската съветничка Джоан Ариола от Куинс описа избора като „зашеметяващо нечувствителен и неуважителен“ и заяви, че той показва „къде всъщност са лоялностите му“, като добави, че семействата на загиналите имат пълно право да бъдат възмутени. Подкастърът Бени Джонсън определи жеста като „плесница в лицето на жертвите“ в навечерието на годишнината. Присъствали роднини на загинали заявиха, че не са дошли в кметството, за да гледат как кметът извежда на преден план човек, чиято професионална дейност те свързват с хора и среди, принадлежащи към идеологията, отнела близките им.

Жестът попадна на вече отворен политически спор. През юли Джовани Галанте, чиято 29-годишна съпруга Грейс Катрин Галанте е сред 2977 загинали на 11 септември 2001 г. Тя публикува петиция Мамдани да бъде изключен от възпоменанието на Кота 0. Тя събра над 98 000 подписа и получи подкрепа от републикански сенатори. Подписалите я се позовават на отношението на кмета към радикалния ислямизъм и го обвиняват, че не осъжда достатъчно ясно антисемитизма. Екипът на Мамдани отговори, че той ще почете семействата, оцелелите и служителите на спасителните и спешните служби, реагирали първи на атаките, като застане до тях на церемонията тази година.

Клиентът, около когото се върти спорът, е Ахмед ал-Дарби. През февруари 2014 г. той се призна за виновен пред военната комисия в Гуантанамо – специалния трибунал, пред който САЩ съдят част от задържаните в базата – по обвинения в тероризъм и в нападение срещу цивилни и цивилни обекти. Признанието се отнася до 6 октомври 2002 г., когато натоварена с взрив рибарска лодка се вряза в борда на френски супертанкер „Лимбург“ в Аденския залив. Ал-Дарби призна вина за участие в планиране, подпомагане и подготовка на нападението. През октомври 2017 г. получи 13-годишна присъда, а на 1 май 2018 г. е предаден на Саудитска Арабия, за да изтърпи остатъка от нея.

Преди това ал-Дарби прекара 8 месеца в центъра за задържане в Баграм, Афганистан, а през 2002-2003 г. след прехвърлянето си в Гуантанамо остана там повече от 15 години. Той твърди, че американски военни са го ритали и били, влачили са го за прасците и са го държали окачен за китките с дни. Военното правосъдие счете разказа му за достатъчно достоверен, за да бъде използван като свидетелско доказателство в процес през 2006 г. срещу войник, обвинен в малтретиране на задържани.

Екипажът на „Лимбург“ наброяваше 25 души – 17 българи и 8 французи. 12 моряци бяха ранени. Загина един: Атанас Атанасов, на 38 години, от бургаското село Банево. Тялото му беше изхвърлено на брега и открито на 8 октомври, облечено в термозащитен костюм, което подсказва, че вероятно е напуснал кораба по време на борбата с огнената стихия. Тленните му останки пристигнаха в България в цинков ковчег през Франкфурт и бяха посрещнати от неговия брат Рослен преди погребението в родното село. Министерство на външните работи го определи като първата българска жертва на световния тероризъм.

Последиците не се изчерпаха с жертвите сред екипажа. Експлозията изля около 90 хиляди барела петрол и замърси над 70 км от крайбрежието на Йемен. Застрахователните премии за корабите, които обслужват страната, се утроиха, а дейността на контейнерното пристанище в Аден и на превозвача в Ходейда спадна наполовина. Месечните приходи на Йемен от пристанищни такси се свиха с около 3,8 милиона долара.

Връзката на ал-Дарби с 11 септември е роднинска и минава по друга линия. Сестра му е била омъжена за Халид ал-Михдар, един от петимата похитители на полет 77 на American Airlines – самолета, който се вряза в Пентагона, убивайки 184 души. Ал-Дарби не е обвиняван за участие в заговора от 11 септември и не е съден за него. В делото му тази роднинска връзка е биографичен факт, а не основание за обвинение.

Именно тази разлика се загуби по пътя от съдебната зала до заглавията. В значителна част от отразяването в американските медии Касем се появи като адвокат на „терорист от 11 септември“, а някои публикации го описаха като защита на човек, свързан със самолета, ударил Пентагона. Тези твърдения сливат 3 различни обстоятелства: за какво е осъден ал-Дарби, с кого е бил в роднинска връзка и каква точно е била работата на адвоката му. Резултатът е рамка, в която защитата по дело за атентат в Аденския залив започва да се възприема като защита по делото за 11 септември.

Работата на защитника пред военна комисия не го прави съучастник на клиента му; ролята на защитата е част от системата на американското военно правосъдие и се финансира в нейните рамки. В този конкретен случай има и още един съществен детайл. Споразумението, с което ал-Дарби призна вината си, го задължи да свидетелства срещу друг задържан в Гуантанамо – Абд ал-Рахим ал-Нашири, когото обвинението сочи като организатор на нападението срещу „Лимбург“ и атентата срещу американския разрушител USS Cole (DDG-67) през 2000 г. Така споразумението, постигнато в рамките на защитата, която сега се използва като аргумент срещу Касем, доведе до показания срещу човека, сочен за отговорен за атаката, в която загина Атанасов.

Има и втора линия, която придава на жеста допълнителен символичен заряд. През юни 2013 г. CLEAR, чиято работа Касем ръководи, заедно с Американския съюз за граждански свободи и неговото подразделение в Ню Йорк, заведе делото Raza срещу град Ню Йорк, насочено срещу програмата на местната полицейска служба за наблюдение на мюсюлмански общности. Спорът приключи със споразумение, одобрено през януари 2016 г. от съдия Памела Чен: полицията се задължи да не започва проверки въз основа на раса, религия или етнически произход и прие граждански представител, който трябва да следи за спазването на правилата. В хода на производството служител на полицията заяви, че картографирането на общностите не е дало нито една следа и не е довело до нито едно разследване за тероризъм. През 2026 г. писалката мина през ръцете на комисаря на същата полиция, преди да стигне до юриста, чиято клиника беше сред организациите, завели делото срещу Ню Йорк заради тази полицейска програма.

Производството срещу ал-Нашири не е приключило и 24 години след атентата. Той остава в Гуантанамо и срещу него се води дело, по което може да бъде наложена смъртна присъда. През август 2023 г. военен съдия изключи самопризнанията му с мотива, че са били получени чрез изтезание. През февруари 2026 г. Пентагонът отхвърли споразумение за признаване на вина, което самото обвинение беше препоръчало; решението е на заместник-министъра Стивън Файнбърг. Подборът на съдебни заседатели беше насрочен за 1 юни 2026 г., а очакваната продължителност на процеса е около 6 месеца.

Обвиненията, свързани конкретно с „Лимбург“, имат отделна процесуална хронология. През август 2014 г. те бяха отхвърлени от съдията по делото. Обвинението обжалва, а апелативната инстанция отмени решение за отхвърлянето им, без да се произнесе по същността на спора – дали атентатът е извършен по време на въоръжен конфликт. Затова все още не е решено дали обвиненията, свързани със смъртта на Атанасов, ще бъдат разглеждани в същинския процес срещу ал-Нашири.

Спорът в Ню Йорк е за символ и като такъв жестът е политически неразумен. Подаването на церемониална писалка на юрист с подобна професионална биография в навечерието на 25-годишнината от най-кървавия атентат на американска земя в историята – при положение че петицията срещу присъствието на кмета на възпоменанието вече беше събрала близо 100 000 подписа – беше предвидимо запалително независимо от първоначалния замисъл. Обяснението, че писалката е дадена на ръководителя на екипа, изготвил текста на наредбите, отговаря на обичайната американска практика при подписване на актове и има своя собствена логика. То обаче не отменя факта, че реакцията можеше лесно да бъде предвидена.

За родния читател обаче тежестта е другаде и тя не е символна. Единственият загинал в атентата, по чието дело Касем участва в защитата, е български гражданин, а производството срещу сочения за организатор все още не е приключило. Ако обвиненията за „Лимбург“ бъдат включени в същинския процес срещу ал-Нашири, България за пръв път ще има конкретно съдебно производство, в което може да бъде поставен и въпросът за представителството на пострадалите. Ако тези обвинения останат извън процеса и делото се концентрира върху USS Cole, смъртта на Атанасов ще остане призната единствено от българската държава, но без да получи съдебен отговор и без да бъде понесена отговорност за нея. Кой от двата варианта ще се реализира зависи от обвиненията, с които комисията ще продължи към същинската фаза на производство, а не от това как ще утихне спорът около една церемониална писалка.

Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.

Мамдани проучва възможен арест на Нетаняху при визитата за ООН

🇺🇸⚖️🇮🇱 Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани заяви, че води „активен разговор“ с правния отдел на кметството по въпроса дали изобщо разполага с правомощието да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако той пристигне в града за сесията на Общото събрание на ООН през септември. Думите му са от интервю за програмата The Interview на The New York Times, публикувано в събота.

„Смятам, че мястото на премиера Нетаняху е в Хага. Той е военнопрестъпник, обвинен от Международния наказателен съд“, каза Мамдани, позовавайки се на заповедта за арест, издадена от съда. В същото време той сам очерта границите, в които е готов да действа: „Каквото законът ми позволява да направя в Ню Йорк, това ще направим, но няма да пишем собствени закони за тази цел.“ Ще спазва действащите правила на града, „защото е важно законът да се следва“, добави той.

Именно тази уговорка стои в центъра на цялата история. Мамдани призна, че не е сигурен дали има властта да нареди на полицията в Ню Йорк да задържи чужд правителствен ръководител и точно затова се съветва с юристите на общината, вместо да обявява готова стъпка. Арестът на Нетаняху беше едно от най-показните обещания на предизборната му кампания през 2025 г. Тогава Мамдани заяви, че ще нареди на полицията да задържи израелския премиер, ако той стъпи в града. Спечелил вота през ноември и встъпил в длъжност в началото на годината, първият мюсюлмански кмет на Ню Йорк и открит демократичен социалист пренесе темата от предизборната сцена в кметския кабинет.

Заповедта, на която Мамдани се опира, е издадена от Международния наказателен съд през ноември 2024 г. по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната срещу Хамас в ивицата Газа; успоредни заповеди бяха издадени срещу бившия министър на отбраната Йоав Галант и срещу командир на Хамас. Това бяха първите заповеди за арест на действащ ръководител на близък съюзник на САЩ в историята на трибунала. Държавите – страни по Римския статут, учредил съда, по принцип са длъжни да изпълняват подобни заповеди на своя територия.

САЩ обаче не са сред тези държави, тъй като никога не са ратифицирали Римския статут и не признават юрисдикцията на съда. Нещо повече, федерален закон изрично ограничава всякакво сътрудничество с него. Но дори това да не стоеше на пътя, външните отношения и договорните задължения на страната са изцяло в ръцете на федералната власт, а не на отделни общини. Кметът командва полицията на Ню Йорк, но в същото време няма никаква власт върху имунитета на чужд държавен глава. Нетаняху би пристигнал със защитата, която се полага на действащ правителствен ръководител, а споразумението за седалището на ООН от 1947 г. задължава домакина да осигури на чуждите официални лица безпрепятствен достъп до заседанията на организацията, поради което Държавният департамент по традиция издава визи дори на противници, стига да идват единствено за ООН. Отделна разпоредба на федералния закон наказва именно посегателства над чужди официални представители. Така собственото настояване на Мамдани, че ще действа само в рамките на закона, се оказва и най-здравата спирачка пред неговата закана, тъй като законът почти сигурно не я допуска.

Отговорите дойдоха бързо от няколко посоки. Губернаторът на щата Ню Йорк Кати Хочул отсече, че „кметът на Ню Йорк няма властта да стори това.“ Постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон обяви, че Нетаняху ще присъства и ще направи обръщение към Общото събрание, и добави, че „ако някой трябва да бъде арестуван, това е Мамдани.“ Генералният консул на Израел Офир Акунис определи, че кметът „няма никакви правомощия“ за такава стъпка и по-добре да се заеме с управата на града. Президентът Доналд Тръмп още по-рано нарече заканите за арест „неуместни“ – знак, че всеки опит на полицията в Ню Йорк да задържи Нетаняху би се сблъскал челно с федералните власти.

Трудните отношения с Израел белязаха и досегашните месеци на Мамдани начело на града. Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност извън Израел, а позицията на кмета към израелската държава и войната в Газа беше сред най-оспорваните теми в кампанията му; произраелски организации в града нееднократно се обявиха срещу него. Обещанието за арест на Нетаняху беше един от най-острите изрази на тази линия – и остава такъв сега, когато Мамдани държи реалната, макар и тясно очертана, власт на кмет.

Самият Нетаняху даде да се разбере, че няма да се откаже от пътуването. Израелският премиер заяви, че планира да се изкаже пред Общото събрание през септември; официално потвърждение за визитата засега няма, но израелската страна вече я представя като решена.

Дали Мамдани изобщо ще стигне до заповед към полицията, остава отворен въпрос – по думите му всичко опира до това какво ще му отговорят юристите на кметството. Очертаният дотук отговор сочи в обратната посока. Засега в „активния разговор“ има повече политически сигнал, отколкото реален правен механизъм: заявена позиция, която самият град, щатът и федералната власт описват като невъзможна.

Blue Angels водят 120 самолета над Статуята на свободата за America250

🇺🇸🗽🎆 Blue Angels, аеробатична ескадрила на ВМС на САЩ, прелетя ниско над Статуята на свободата малко след 10 часа сутринта на 4 юли, повеждайки строй от над 120 военни самолета нагоре по река Хъдсън в най-мащабното авиошоу над Ню Йорк от десетилетия.

Кадрите, заснети точно над короната на статуята, уловиха момента, в който водещото звено от сини F/A-18 Super Hornet се изравни с вдигнатия факел, преди целият строй да направи завой покрай Долен Манхатън в кулминацията на Sail4th 250 – морско-въздушния венец на America250, националните тържества по случай 250 години от обявяването на американската независимост.

Ревът на двигателите се чуваше на километри. Градската служба за извънредни ситуации на Ню Йорк обяви предварително, че прегледът ще е „много силен и продължителен“ по цялото крайбрежие на река Хъдсън и западната страна на острова, и посъветва жителите да носят защита за ушите. Стотици хиляди души се бяха струпали по кейовете от двата бряга на пристанището – гледката към водата и небето беше безплатна, а от Батъри Парк, Хобокен и Джърси Сити панорамата обхващаше едновременно корабите долу и самолетите горе.

Под самолетите се разгърна втората половина от зрелището, Международният парад на ветроходите. Около 48 високомачтови кораба от клас А и клас Б, представящи 20-ина държави, поеха от Веразано-Нароус край Санди Хук, минаха покрай Статуята на свободата и продължиха нагоре по река Хъдсън до моста „Джордж Вашингтон“ – маршрут от близо 16 морски мили. Корабите тръгнаха около 9:30 часа, а въздушният преглед започна около 10:15 ч. Така за повече от час над водата се преплетоха платната на епохата на ветроходите и реактивните следи на съвременната авиация. По течението стоеше на котва и смесена флотилия, съставена от американски и съюзнически бойни кораби, подредени за международния военноморски преглед, покрай които ветроходите минаваха с поздрав.

Международният характер на събитието беше сред най-разпознаваемите му черти. Освен домакините Blue Angels и американския демонстрационен екип с F-16 Viper, над пристанището се включиха и чуждестранни пилотажни групи. Френската Patrouille de France остави синьо-бяло-червена диря в небето – трибагреникът на Франция, разпънат над устието на Хъдсън. По описания на организаторите в програмата взеха участие и британските Red Arrows, и екипът Al Fursan на ОАЕ, макар отделни съюзнически машини да фигурираха и на паралелния въздушен парад над Вашингтон същия ден, поради което съставът над пристанище Ню Йорк се проследява по-предпазливо. Общата картина обаче беше недвусмислена: над 120 самолета от САЩ и техни съюзници в единен церемониален строй.

Blue Angels летят с F/A-18 Super Hornet – тежкия боен изтребител на палубната авиация, пребоядисан в характерното синьо и златно на ескадрилата. Именно тяхното шесторно звено носеше открояващия почерк на прегледа: плътните ромбовидни формации, минаването на ниска височина над водата и синхронните завои, при които разстоянието между машините се свива до метри. За разлика от бойните мисии, тук нямаше нищо друго освен геометрия и дим – демонстрация на майсторство, не на сила.

Sail4th 250 беше замислен като най-голямото събиране на високомачтови кораби в пристанище Ню Йорк от едно поколение насам и като централен акцент от America250 – годината, в която САЩ отбелязват четвърт хилядолетие от Декларацията за независимостта от 1776 г. Изборът на място има своя символика: Статуята на свободата, покрай която минаха и корабите, и самолетите, остава най-разпознаваемият символ на САЩ, а пристанището – историческата порта, през която поколения имигранти за пръв път са виждали този бряг. Съчетанието на ветроходи от XIX век и реактивната авиация на XXI в общ кадър се превърна в композиция, търсена именно заради този контраст.

Денят премина без съобщени инциденти във въздуха. Бреговата охрана на САЩ отстрани един ветроход – шхуната „Клиъруотър“ – от парада заради политически транспаранти, но останалата част от програмата се разви по план. Към обяд, след като последният строй отмина моста, ревът над Манхатън заглъхна и остави след себе си бавно разсейващите се цветни дири над реката, а вечерта градът продължи отбелязването на празника с традиционните заря и фойерверки.

За няколко часа над водата Ню Йорк показа рядко съчетание – историческото платно и съвременната мощ, домакини и съюзници, в церемония, чийто мащаб беше самото послание за юбилея. Кадрите над короната на Статуята на свободата, поредните от този ден, уловиха точно тази среща.

Стрелба помрачи шампионското парти на „Никс“ на Таймс Скуеър: Издирват двама мъже след хаос в Ню Йорк.

🇺🇸 Полицейската служба на Ню Йорк (NYPD) публикува кадри от камери за наблюдение на двама мъже, за които се твърди, че са простреляли тийнейджър на Таймс Скуеър по време на бурните празненства през уикенда по повод титлата на Никс в НБА.

Според източници в полицейските структури инцидентът се е случил на 14 юни около 2:00 часа сутринта близо до кръстовището на Бродуей и Западна 43-та улица, когато хиляди хора излязоха по улиците, за да отпразнуват победата на Никс от предната вечер.

Докато едни пускат фойерверки, а много други се катерят в училищни автобуси, планирани да превозват фенове за Световното първенство, източници от полицейските органи обявиха, че са двамата били извадили пистолет и са решили да открият огън в претъпкания „Кръстопът на света“.

Източници, запознати с разследването, потвърдиха, че изстрелите не са били произведени в спонтанен израз на радост заради победата на Никс, а умишлено с цел да уцелят конкретна, неизяснена мишена. В създалия се хаос 17-годишно момче е получило огнестрелна рана в левия крак, докладват от полицията. Поради хилядите хората, излезли да празнуват, линейката не е успяла да премине през тълпата и да стигне до тийнейджъра.

Вместо това полицаите го качили в патрулна кола, с която са го откарали в болница „Белвю“, където в стабилно състояние е бил настанен за преглед и лечение. В същото време заподозрените за стрелбата успели да избягат от мястото пеша. Едно от издирваните лица е видяно за последно с черна тениска и черен панталон. Вторият мъж е бил облечен с бяла тениска и червени шорти.

От полицейския департамент на Ню Йорк призовават всеки, който разполага със сведения за стрелбата, да се обади на горещата линия Crime Stoppers на телефон 800-577-TIPS. Сигнали могат да се подават онлайн на адрес crimestoppers.nypdonline.org, както и в платформата X на профил @NYPDTips. Всяко едно обаждане и съобщение е напълно анонимни.

Кметът на Ню Йорк щял да арестува Нетаняху, Саар му се присмива.

🇮🇱⚔️🇺🇸 Израелският министър на външните работи Гидеон Саар се е изсмял на заплахата, отправена от новоизбрания кмет на Ню Йорк Зохран Мамдани, обещал да арестува премиера Бенямин Нетаняху, ако той стъпи в Ню Йорк. Това става ясно от негово ексклузивно интервю за New York Post.

Израелският топ дипломат заяви пред вестника, че подобна заплаха дори не е вземана под внимание при планиране на пътуванията на Нетаняху.

„Не искам да влизам в правен спор с новоизбрания кмет на Ню Йорк, но ще кажа единствено онова, което самият премиер вече заяви – той ще дойде в Ню Йорк“, заяви Саар. Той изрази надеждата си, че в бъдеще има време за „конструктивен диалог“, макар да признава, че остава скептичен относно това, поради острата критика на Мамдани към страната му.

В същото интервю външният министър остро разкритикува отказа на Хамас да се разоръжи и да сдаде оръжията си в съответствие с подкрепяния от САЩ мирен план за Газа.

„Ако прочетете публичното изявление, направено този уикенд, то съвсем не показва, че наистина е ангажиран с мирния план и с изискванията му за следващия етап“, обясни Саар.

„Ще предоставим справедлив шанс, за да видим дали можем да накараме Хамас да се разоръжи и да демилитаризираме Газа в рамките на плана“, добави той пред New York Post. „Ако не успеем – ще го направим сами.“

Америка почете Деня на ветераните.

🇺🇸 В студената есенна утрин на 11 ноември, когато вятърът шепне спомени за минали битки, САЩ отдадоха почит на своите ветерани. Денят на ветераните, федерален празник, посветен на всички, които са служили във въоръжените сили, в мир и война, премина в атмосфера на дълбока благодарност и съзерцание.

Този ежегоден празник, който тази година отбеляза 107-ата годишнина от примирието, което сложи край на Първата световна война, подчертава не само героизма на миналото, но и необходимостта от подкрепа за настоящето поколение войници.

Центърът на честването традиционно беше Националният мемориал на Втората световна война във Вашингтон, където Приятели на мемориала и Службата за национални паркове проведоха специална церемония в 10 ч. сутринта. Събитието, посетено от хиляди американци, отдаде почит на 16 милиона мъже и жени, служили във въоръжените сили по време на най-мащабния конфликт в историята.

Ветерани от Втората световна война, все по-малко на брой сред нас, положиха венци пред Стената на свободата – символ на жертвата, която донесе освобождение на милиони по света. Сред тях беше 102-годишният Виктор Брит, оцелял от жестоките битки в Европа, който с треперещ, но твърд глас сподели:

Тези момчета дадоха всичко за нас. Днес сме тук, за да напомним, че свободата не е даденост.

Церемонията включваше речи от висши военни и политици, сред които вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който подчерта: „Ветераните не са само герои от учебниците – те са основата на нацията ни.“

Президентът Доналд Тръмп, който присъства на събитието в Арлингтънския национален гробищен парк, използва момента, за да обяви края на правителствения шътдаун – най-дългия в американската историята, наричайки го „голяма победа за републиканците“, но също обеща „исторически реформи в грижите за ветераните“. Той припомни откриването на 20 нови здравни центъра за ветерани и разширяването на достъпа до медицинска помощ и напомни за задължението на страната към тези, които са я защитаваха.

Празникът беше почетен в цялата страна. В Ню Йорк, най-големият парад на Деня на ветераните с над 20 000 участници, 25 платна и 280 колони – започна в 11 ч. по Пето авеню, отбелязвайки 250-ата годишнина от основаването на Континенталната армия.

В Сан Диего парадът, спонсориран от „Веризон“, посвети специално внимание на 80-ата годишнина от края на Втората световна война, като включи маршируващи оркестри, исторически експонати и ретро автомобили. Церемонията в Арлингтън започна в 11:11 ч. пред Гробницата на незнайния воин и включваше полагане на венци и парад на цветовете, воден от ветерански организации.

Въпреки федералния празник, който доведе до затваряне на пощи, банки и правителствени служби, много търговски вериги и ресторанти предложиха специални отстъпки за ветераните, включително безплатни хранения и намаления в национални вериги.

Денят на ветераните, първоначално известен като Денят на примирието е сред малкото символи на единство в едно все по-поляризирано американско общество. Както отбеляза полковник Франк Кон, 100-годишен ветеран от Битката за Ардените, в реч пред мемориала:

Всички тук са герои – дошли в този студ, за да спомним онези, които не се върнаха. Свободата ни струваше живота им и ние трябва да я пазим заедно.

Неговите думи отекнаха сред присъстващите, напомняйки, че в един свят на промени, наследството на ветераните остава вечна стена срещу забравата.

Зеленски пред ООН: „Няма гаранции за сигурност без приятели и оръжия.“

🇺🇦 Няма гаранции за сигурност без приятели и оръжия, заяви украинският президент в речта си пред Общото събрание на ООН в сряда. „Ако дадена нация иска мир, тя пак трябва да работи върху оръжията, защото именно оръжията решават кой ще оцелее“, подчерта той.

Володимир Зеленски остро разкритикува ООН, описвайки я като неефективна за държавите, преминаващи през война. „Само ние можем да си гарантираме собствената сигурност“, заяви той и предупреди за „най-разрушителната надпревара във въоръжаването“ в човешката история, която се подхранва от изкуствения интелект и войната с дронове.

„Какво могат да очакват Судан, Сомалия, Палестина и другите народи, които живеят във война, от ООН? Десетилетия наред – само декларации“, каза украинският президент, критикувайки международните институции за липсата на реални действия.

В речта си, наситена със силни послания, Зеленски посочи, че „няма гаранции за сигурност, освен приятели с оръжия“, защото именно оръжията определят оцеляването, а международното право функционира единствено благодарение на „мощни приятели, готови да се изправят в негова защита“. „И дори това не работи без оръжия“, добави той.

„Само въпрос на време е дронове да воюват срещу дронове“

Голяма част от изказването украинският лидер посвети на онова, което той описа като „най-разрушителната надпревара във въоръжаването в историята на човечеството“.

„Оръжията се развиват по-бързо, отколкото ние можем да се защитим“, заяви Зеленски. „Днес десетки хиляди хора вече знаят как професионално да убиват с дронове.“

„Спирането на такъв вид атака е по-трудно, отколкото да се спре пистолет, нож или бомба. Това е, което Русия донесе със своята война“, допълни той.

Зеленски призна, че в миналото само най-силните държави са можели да си позволят дронове заради високата им цена и сложност. „Ситуацията вече е друга – дори обикновени дронове могат да изминат хиляди километри. Технологиите за война вече не зачитат географията, те я пренаписват“, предупреди той, добавяйки, че светът се движи твърде бавно, за да се защити.

„Въпрос е само на време дроновете да започнат да воюват срещу дронове, да атакуват критична инфраструктура и да поразяват хора напълно автономно. Без човешка намеса, освен няколко души, които управляват AI системите. В момента живеем в най-разрушителната надпревара във въоръжаването в историята, защото този път тя включва и изкуствения интелект“, каза той.

Призив за действия и подкрепа за Украйна

Украинският президент призова световните лидери да действат незабавно и да подкрепят страната му във войната с Русия.

Той заяви, че Украйна няма избор, освен да изгражда собствени дронове „за да защити правото си на живот“.

„Фактите са прости – да се спре тази война сега и в рамките на глобалната оръжейна надпревара е по-евтино, отколкото да строим детски градини под земята или огромни бункери за критична инфраструктура в бъдеще“, изтъкна Зеленски.

„Да спрем Путин сега ще е по-евтино, отколкото да защитаваме всяко едно пристанище и всеки кораб от терористи с морски дронове. Да спрем Русия сега е по-евтино, отколкото да се чудим кои туристи ще сглобят прост дрон, способен да носи ядрена бойна глава“, заключи украинският президент.

Ердоган беше посрещнат в Ню Йорк от „Свобода за Имамоглу“

🇹🇷 Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция и лидер на Партията на справедливостта и развитието (AKP), пристигна в Ню Йорк за участие в Общото събрание на ООН, където беше посрещнат от камион с надпис „Свобода за Имамоглу“.

Докато Ердоган участва в срещи в Ню Йорк, улиците в сърцето на града Манхатън продължават да привличат внимание с необичайни гледки. Само преди броени дни върху един от големите екрани на Таймс Скуеър беше показана снимка на опозиционните фигури Екрем Имамоглу и Йозгюр Йозел с надпис „Надежда“. Днес пък присъствието на турския президент беше белязано от камион с надпис „Свобода за Имамоглу“.

Междувременно властите в Турция арестуваха 13 души в рамките на разследване за корупция при организирането на концерти от Столична община на Анкара. Това е поредното съдебно действие срещу общини, ръководени от основната опозиционна сила в страната – Републиканската народна партия (CHP).

Според изявление на Главната прокуратура в Анкара, задържаните, сред които бивши служители на общината и собственици на частни компании за организиране на събития, са обвинени в злоупотреба с обществена длъжност и манипулиране на публични търгове. Разследването обхваща 32 концерта, проведени между 2021 и 2024 г., които според доклади на Сметната палата, Съвета за разследване на финансови престъпления и Министерството на вътрешните работи са довели до финансови загуби в размер на 154,4 милиона турски лири (около 3,7 милиона долара).

Общините, ръководени от CHP, са изправени пред поредица от разследвания за корупция през тази година. Най-известният случай е този на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, определян като един от основните политически съперници на президента Ердоган. Имамоглу беше арестуван и задържан през март, което предизвика масови протести и сблъсъци в цялата страна.

CHP отхвърли обвиненията, описвайки ги като политически мотивирани опити на правителството на Ердоган да подкопае опозицията със съдебни средства. От своя страна, правителството посочва, че съдебната система на страната действа независимо и че разследванията са насочени единствено към разкриване на корупция.

На местните избори миналата година CHP постигна значими победи, благодарение на които успя да запази контрола над големи градове като Истанбул и Анкара, и отбеляза значим напредък в области, които традиционно са доминирани от управляващата партия на Ердоган.

Тръмп: Украйна може да си върне всички територии, загубени във войната.

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази силна подкрепа за Киев, като заяви, че е в състояние да си върне всички територии, загубени от началото на пълномащабната инвазия, отбелязвайки най-категоричното си изявление в подкрепа на Украйна, която продължава да се бори с руска агресия в продължение на близо четири години.

Тръмп сподели оптимистичната си оценка с публикация в Truth Social след срещата с украинския си колега Володимир Зеленски в Ню Йорк. Той отбеляза, че Москва е изправена пред наистина тежки икономически трудности.

„След като се запознах и напълно разбрах военната и икономическа ситуация между Украйна и Русия, както и след като видях икономическите проблеми, които тя причинява на Русия, смятам, че Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в позиция да се бори и да си върне цяла Украйна в първоначалните ѝ граници“, написа Тръмп.

„С време, търпение и финансовата подкрепа на Европа, и по-специално на НАТО, възстановяването на първоначалните граници, от които започна тази война, е напълно възможно. Защо не?“

„Русия воюва безцелно вече три години и половина – война, която една истинска военна сила би спечелила за по-малко от седмица“, добави той.

Президентът на САЩ отбеляза, че това не прави Русия да изглежда достойна, а по-скоро я показва като „книжен тигър“, посочвайки дългите опашки за гориво в страната.

„Путин и Русия са в сериозни икономически затруднения, и сега е моментът Украйна да действа“, отбеляза още той, обещавайки също да достави оръжия на НАТО, които алиансът да използва по свое усмотрение.

По-рано Тръмп заяви, че възнамерява да наложи искането си страните от НАТО да спрат вноса на руски петрол, включително Унгария, ръководена от неговия близък съюзник Виктор Орбан.

В речта си пред Общото събрание на ООН американският президент поднови призива си Европа да прекрати „неудобния“ си внос на петрол и газ от Русия, заявявайки, че докато това не се случи, той няма да наложи обещаните икономически санкции срещу Москва.

Сикрет Сървис разби тайна мрежа, способна да парализира мобилните услуги в Ню Йорк.

🇺🇸🛜 В разгара на подготовката за срещата за Общото събрание на ООН с участието на 150 световни лидери в сърцето на Ню Йорк, Сикрет Сървис разби тайна комуникационна мрежа в мегаполиса, която според разследващите е способна да блокира клетъчната мрежа в града, да пречи на обаждания към 911 и да потопи града в хаос, точно когато е най-уязвим.

Складът, съставен от над 300 сървъра със SIM карти и 100 000 SIM карти, разположени в радиус от 56 км около сградата на ООН, представлява една от най-мащабните комуникационни заплахи, разкривани някога на американска земя. Разследващите алармират, че системата е била способна да прекъсне мобилната свързаност в град, който разчита на нея не само за ежедневието си, но и за спешни ситуации и борба с тероризма.

Докато световните лидери се настаняваха в хотели в центъра на Манхатън, а кортежи изпълниха улиците в сърцето на Ню Йорк във вторник, властите заявиха, че разбиването на мрежата сочи за нова рискова област: заговорите, насочени срещу невидимата инфраструктура, която поддържа съвременния град свързан.

Мрежата е разкрита в рамките на мащабно разследване на Сикрет Сървис за телекомуникационни заплахи срещу висши държавни служители, съобщиха разследващите. Разпределени в няколко различни локации, сървърите са действали като банки с макетни телефони, способни да генерират масови обаждания и текстови съобщения, с които да претоварват локални мрежи и да прикриват криптирани комуникации на престъпници.

„Не бива да подценяваме какво може да направи тази система. Тя може да изключи мобилните клетки, така че хората вече да не могат да комуникират... Не можеш да пращаш съобщения, не можеш да ползваш телефона си. И ако това се комбинира с някакво друго събитие, свързано с Общото събрание на ООН – използвайте въображението си – последствията за града могат да са катастрофални“, каза Мат МакКуул – специален агент, отговарящ за полевия офис на Сикрет Сървис в Ню Йорк.

Властите уточниха, че не са открили конкретен заговор за нарушаване на асамблеята и че към момента няма известни достоверни заплахи за Ню Йорк.

Bloomberg отбелязва, че не е ясно дали така наречената „smishing“ мрежа е свързана с инциденти, които се случиха по-рано тази година, когато имаше опити за имитация на началника на кабинета на Белия дом Сюзи Уайлс и държавния секретар Марко Рубио.

През лятото Държавният департамент на САЩ разкри, че неизвестно лице е оставило гласови и текстови съобщения за поне петима души, сред които „три външни министри, един американски губернатор и един член на Конгреса“, след като е създало акаунт в чат платформата Signal, който се представя за Рубио.

Обединеното кралство вече предприе мерки за ограничаване на т.нар. SIM ферми, като вътрешно министерство обяви забрана за притежаване или доставка на такива без да е посочена легитимна причина.

Става дума за ролята на SIM фермите в „smishing“ – дума, произлизаща от SMS и електронния „фишинг“ – при която се използват фалшиви текстови съобщения, за да се имитират търговски услуги или да се подтикват получателите да изтеглят зловреден софтуер, да изпратят парични средства или да споделят чувствителни данни с киберпрестъпници.

Форензичният анализ на находката в Ню Йорк все още е в ранен стадий, но агентите смятат, че държавни играчи, извършители от конкретни страни, са използвали системата, за да изпращат криптирани съобщения до организирани престъпни групи, картели и терористични групи, разкри МакКуул. Властите все още не са уточнили конкретни имена, свързани с мрежата.

„Трябва да направим форензика на 100 000 телефона – всички обаждания, всички съобщения, всичко, свързано с комуникациите, за да видим къде водят тези номера“, каза МакКуул и уточни, че подобен процес ще отнеме време.

При нахлуването на агентите в обискираните обекти те открили редици сървъри и рафтове, пълни със SIM карти. Повече от 100 000 вече били активни, но имало и голям брой готови за включване, което сочи, че операторите са се готвели да удвоят и дори утроят капацитета на мрежата, изтъкна МакКуул, който определи начинанието като добре финансирано и организирано на високо ниво предприятие, което въвлича милиони долари само за хардуер и SIM карти.

Операцията е имала капацитета да изпраща до 30 милиона текстови съобщения в рамките на една минута, каза МакКуул.

„Защитната мисия на Сикрет Сървис на САЩ е изцяло насочена към превенция, а това разследване показва ясно на потенциални злодеи, че непосредствените заплахи към защитени лица ще бъдат незабавно разследвани, проследявани и неутрализирани“, заяви директорът на агенцията Шон Къран.

Властите предупредиха и за хаоса, който мрежата би могла да причини, ако остане непокътната. МакКуул сравни потенциалното въздействие с прекъсванията на мобилната връзка след атаките на 11 септември 2001 г. и бомбения атентат по време на Бостънския маратон през 2013 г., когато мрежите се сринаха под натиск. По думите му в този случай нападателите биха могли да причинят такъв срив по всяко едно време, което сметнат за нужно.

„Възможно ли е да има и други? Би било неразумно да мислим, че няма други мрежи, които се изграждат в други градове в САЩ“, завърши той.

От лидер на Ал-Кайда в Ирак до президент на Сирия, участник на международен форум в Ню Йорк.

🇸🇾🇺🇸 Сирийският президент Ахмад ал-Шараа обяви, че страната навлиза „в нова историческа фаза за региона“ след падането на правителството на Башар ал-Асад, в изказване, тълкувано като дипломатически завой към западните сили.

Изказването беше направено по време на участие с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петрeъс в ежегодния форум на групата Конкордия за глобални въпроси, който насърчава партньорството между правителства, бизнеси и организации с нестопанска цел за справяне с належащите нужди на света. В дискусията той подчерта, че Сирия вече има „свързани интереси със Запада и Съединените щати“, което е исторически обрат спрямо позициите на предишния режим.

Появата на временния сирийски президент на престижния международен форум е най-значимото му дипломатическо постижение след поемането на властта през декември 2024 г. Неговите изказвания подсказват, че Сирия може се стреми към възстановяване на отношенията със западните държави, които бяха поставили Дамаск в изолация за повече от десетилетие.

Ал-Шараа предупреди за сериозните пречки пред стабилността на Сирия и заяви, че някои страни се опитват „да разпалят сектантско напрежение в Сирия, докато други си чистят сметките на сирийска територия“. Освен това той подчерта нуждата от бързо прилагане на мирни решения, в очевидна препратка към сделката със Сирийските демократични сили (SDF), сключена на 10 март 2025 г.

Интеграцията на въоръжените фракции остава ключов въпрос за новата власт. „Ограничаването на оръжията до държавата е това, което защитава Сирия от конфликти и безредици“, заяви ал-Шараа по време на сесията за демокрация, сигурност и геополитически рискове.

Сирия е отправила предложение към SDF, която контролира голяма част от североизточната част на страната, да се присъедини към националната армия. Ал-Шараа отбеляза, че правителството му „ги е уверило, че правата на кюрдите са гарантирани, но съществуват колебания от тяхна страна при изпълнението на споразумението“.

Мъж се призна за виновен, че е участвал в създаването на таен китайски полицейски участък в Ню Йорк

Шестетажната сграда със стъклена фасада в средата е била мястото на чуждестранен полицейски участък, ръководен от Министерството на обществената сигурност на Китай в Чайнатаун, Манхатън, понеделник, 17 април 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Bebeto Matthews

🇺🇸⚖️🇨🇳 Американски гражданин се призна за виновен по обвинение за участие в това, което прокурорите описват като първия известен таен полицейски участък от името на китайските власти на територията на Съединените щати.

Прокурорите твърдят, че Чен Дзинпин и неговият съобвиняем Лу Джиенванг са открили и ръководили участъка в китайския квартал на Манхатън в началото на 2022 г. от името на Министерството на обществената сигурност на Китай (MPS).

Най-малко 100 такива управления са докладвани по целия свят в 53 страни, като правозащитни групи обвиняват Пекин в използването на аванпостовете за наблюдаване и тормоз над китайски граждани в чужбина.

Но официален Пекин отрича информацията, че това са полицейски участъци и твърди, че са „сервизни станции“, които предоставят административни услуги на граждани в чужбина.

Аванпостът, който заемаше цял етаж над щанд за рамен (китайско ястие – бел.ред), наистина предоставяше административни услуги, например подновяване на шофьорски книжки на китайски граждани, но същевременно е бил използван от властите в Пекин да идентифицират демократични активисти, живеещи в Съединените щати, твърдят федералните власти.

Матю Олсен, помощник-главен прокурор в Министерство на правосъдието на САЩ, нарече опита да се управлява недекларираният задграничен полицейски участък „явна обида на американския суверенитет и опасност за нашата общност, която няма да бъде толерирана“.

Станцията беше затворена през есента на 2022 г., след като ФБР започна разследване.

Двамата обвиняеми унищожиха текстовите съобщения, разменени със служител на китайското Министерство на обществената сигурност на Китай, когато научиха за разследването, обясниха прокурорите.

Двамата мъже, които имат двойно китайско-американско гражданство, бяха арестувани през април миналата година. В сряда 60-годишният Чен се призна за виновен в заговор да действа като агент на Китайската народна република и е изправен пред лишаване от свобода до пет години, след като бъде осъден следващата година.

Признаването на Чен за вина е „ярко напомняне за коварните усилия, предприети от (китайското) правителство да заплашва, тормози и сплашва онези, които критикуват тяхната комунистическа партия“, Робърт Уелс, изпълнителен помощник-директор на отдела за национална сигурност на ФБР, каза в изявление.

59-годишният Лу не се призна за виновен и очаква съдебен процес. Прокурорите го обвиниха, че е тормозил предполагаем китайски беглец да се завърне обратно в страната, както и че е помогнал да бъде открит демократичен активист в Калифорния от името на Комунистическата партия.

По време на ареста на Чен властите отбелязаха, че това е първият случай, когато САЩ повдигат наказателни обвинения във връзка с подобни полицейски постове. Матю Олсен каза, че властите отвъд океана ще "продължат да преследват всеки, опитващ се да подпомогне усилията на Китай да разшири репресивния си обхват в Съединените щати“.

През септември Линда Сън, бивш помощник в кабинета на губернатора на щата Ню Йорк, беше обвинена в използване на позицията си, за да служи на интересите на китайското правителство. Твърди се, че в замяна е получила облаги, включително пътуване.

Миналата година 34 служители от Министерството на обществената сигурност на Китай също бяха обвинени в използване на фалшиви акаунти в социалните медии, за да тормозят китайски дисиденти в САЩ и да разпространяват официална пропаганда на китайското правителство.