🇷🇺🔥 Силен пожар обхвана петролния терминал в Санкт Петербург, една от водещите бази за съхранение и износ на горива в Европейска Русия, след серия от експлозии на брега на Финския залив, предизвикани от нападение на украински дронове.
Гъст черен дим се изви над втория по големина руски град точно в утрото, когато Владимир Путин открива своя международен икономически форум. Това е значимо детайл: събитието, замислено като витрина на устойчивата икономика на Руската федерация с делегации от 130 държави, буквално бе открито под облаци изгорели газове – красноречиво свидетелство, че далекобойната кампания на Украйна достига не само петролната логистика на Балтика, но и политическата трибуна, която Кремъл използва, за да внуши, че войната не е стигнала до дома.
Жители на Санкт Петербург разпространиха снимки и видео от мощни експлозии и огнена стихия рано сутринта днес. Кадрите показват издигащо се във въздуха огнено кълбо, придружено от стълб черен дим от резервоарите на терминала разположен в Голямото пристанище на Санкт Петербург. Опозиционният канал „Astra“ заключи, че дронове са поразили обекта, с което са предизвикали пожар. Терминалът приема и изпраща петролни продукти по вода, с жп и автомобилен транспорт, а според публично достъпни данни обработва около 12,5 милиона тона годишно – обем, който го нарежда сред гръбначните възли на руския износ на гориво.
Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че в небето на региона свалени 30 дрона, но не спомена нито дума за пожарите, обхванали пристанището. Това премълчаване на истината е показателно: официалното признание се ограничава до прехванатите цели, докато видимото – кадрите на горящия терминал, заснети от самите граждани – обиколи социалните мрежи. В разминаването между декларираните 30 свалени дрона и огнената стихия в съоръжение се крие проблемът пред руската противовъздушна отбрана: дори когато ПВО отчита десетки прехващания, само едно или две успешни прониквания са достатъчни, за да изпратят едно такова съоръжение в пламъци.
Неспособността на ПВО да опази небето над индустриалната си периферия отдавна не е изолиран инцидент и се превърна в ежедневие. През последните месеци украински ударни дронове поразиха редица обекти около Санкт Петербург – експортния терминал в Уст-Луга, рафинерията в Кириши и пристанище Приморск, което се явява най-голямото такова за товарене на петрол на Балтийско море, което през септември 2025 г. се принуди да спре работа след украински удар. Приморск отстои на около 100 км от Санкт Петербург. В тези удари рояци далекобойни дронове изминават над 1000 км от украинската граница, за да стигнат складове и инфраструктура за натоварване, през която по оценки минават около 40% от износа на руски горива по море. Самият терминал в Санкт Петербург веднъж е бил мишена на украинска атака: през януари 2024 г. във въздушното пространство над него е свален дрон, който при падането си предизвиква пожар.
Ударът по терминала идва ден след една от най-тежките руски въздушни атаки срещу градовете на Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. В нощта на 2 юни руската армия изстреля масиран залп от ракети и дронове по Киев, Харков, Днипро, Запорожие и Суми; според данни на украинските власти са загинали поне 23 души, сред които 2 деца, а над 100 бяха ранени, като броят на жертвите все още подлежи на уточнение. Руското министерство на отбраната описа операцията като „масиран удар“ с прецизно далекобойно оръжие, включващо хиперзвукови аеробалистични ракети. Контрастът между двете операции се обуслява от контраста между двете стратегии: руските масови удари търсят жилищни квартали и енергийна мрежа, докато украинските дронове се фокусират над икономически и военно-промишлени активи, разположени дълбоко в руския тил.
Това, че руската армия прибягва все по-често до масирани удари срещу граждански цели, е пряка функция на безизходицата от забуксувалото настъпление по фронта. По данни на Института за изследване на войната (ISW) руските войски са отчели нетна загуба на териториален контрол за първи път от години – обрат, започнал през април и задълбочил се през май, когато Москва понесе най-големия териториален пасив на седмична база от началото на годината. Колкото по-малко Кремъл постига на бойното поле, толкова по-показни стават неговите обстрели по градовете, и колкото по-надълбоко Украйна достига със своите дронове, толкова по-осезаемо ще променя сметката войната – както за обикновените руснаци, така и за кремълския елит.
Ударът срещу петролен терминал в Санкт Петербург съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум на Путин – събитието, прокламирано като „руския Давос“, което тази година ще се проведе на 3-6 юни под надслов „Прагматичен диалог: пътят към стабилно бъдеще“ и събира представители от над 130 държави и територии. Очаква се сред участниците да бъде и представител на администрацията на Тръмп: председателят на Комисията по изящни изкуства на САЩ Родни Кук, включен в сесията „Русия–САЩ: диалог на културите“.
Това е първото известно участие на американски официален представител във форума от няколко години насам, въпреки че става дума за културна, а не икономическа и дипломатическа фигура. Путин традиционно използва трибуната, за да проектира икономическа устойчивост и да внуши, че Русия остава отворена за бизнес въпреки западните санкции и безпрецедентната изолация на дипломатическия фронт след пълномащабното нашествие в Украйна. На миналогодишния форум той заяви, че „цяла Украйна“ принадлежи на Русия.
Тазгодишният форум започна под дим и пепел – картина със своя собствена политическа тежест, независимо от това доколко сериозен е мащабът на понесените материални щети. Способността на Украйна да възпроизвежда такива удари ден след ден има двойна функция: подкопава икономическата инфраструктура на руския окупатор и в същото време му нанася репутационна вреда – точно, когато Кремъл се опитва да представи някаква форма на нормалност пред чуждестранните си гости.
Украинската далекобойна кампания постепенно се превръща в режим на санкции, наложен със свои собствени средства: вместо да чака западните мерки да задушат руския износ на петрол, Киев направо порази терминали и рафинерии, през които текат приходите за войната. Ударите по Уст-Луга, Приморск, Кириши и най-сетне по Петербургския терминал очертават единна цел – балтийската експортна верига, по която се изнася значителна част от руските горива по море. Мащабът на щетите по конкретния терминал остава неуточнен към момента на публикуване.
Хроничният провал на руската ПВО над собствената индустриална периферия е структурен. Тя е оразмерена да защитава зоната на активни бойни действия и ключови военни обекти, не цялата площ в дълбочина на страната срещу евтини ударни дронове, изстрелвани на залпове от стотици едновременно; всяко успешно прехващане на 30 дрона губи смисъл, ако дори 1 успее да проникне и подпали резервоар за гориво. Тази чудовищна асиметрия е същинският механизъм, който прави ударите истински ефективни.
