Китай поиска пауза над Владивосток, Киев я даде

🇨🇳🛡️ Китай е поискал от Украйна да не нанася удари по Владивосток за периода, в който се провежда Източният икономически форум в града. В отговор Киев се е съгласил, предоставяйки уверението си, че ще се въздържа от удари. Това съобщи японската агенция Kyodo на 4 септември, като се позова на осведомени източници, според които молбата е продиктувана от съображния относно сигурността на китайската делегация, начело с първия вицепремиер Дин Сюесян – член на Постоянния комитет на Политбюро и шести по ранг в партийната йерархия.

Три дни по-рано Зеленски описа уговорката, без да назове конкретна държава. В обръщението на видео от 1 септември той спомена две молби: американска – да няма удари по Москва и Санкт Петербург в периода 25-27 август, отправена по време на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, и втора от неназована голяма сила. „Когато друга голяма сила ни помоли за определен период да прекратим ударите по направление Владивосток, осигурихме и това“, каза той. След това очерта границата на такива отстъпки: „Небето над Русия засега е за дронове, не за гражданска авиация.“ Kyodo посочва коя е втората държава – Китай.

По отношение на публично известните украински средства за далекобойни удари уверението на практика не ограничава Киев. Разстоянието до Владивосток възлиза на повече от 6500 км. Най-далечният публично известен украински удар беше нанесен на 6 юли 2026 г. срещу рафинерията в Омск, разположена на около 2500 км от Украйна, а заявеният максимален обсег на най-далекобойния украински дрон FP-1 е 3400 км. Следователно Владивосток остава извън обсега на поразяване, демонстриран от Украйна до този момент.

Дистанцията обаче не изчерпва възможните сценарии. Kyodo допуска, че Пекин се опасява от повторение на специалната операция „Паяжина“ от 1 юни 2025 г. – този път с дронове, предварително прехвърлени към Приморския край в камион. При операцията 117 дрона бяха внесени тайно в Руската федерация, след което бяха изстреляни от товарни платформи в непосредствена близост до предварително набелязани цели – пет авиобази. Една от тях беше „Украинка“ в Амурска област, която се намира на под 1000 км от Владивосток – единствената, срещу която ударът се провали: камионът с дроновете се запали по пътя Чита–Хабаровск. Приморският край досега не е бил обект на въздушни атаки. Именно затова опасението в този сценарий не е за полет на хиляди километри от Украйна, а за тайно прехвърляне на дронове по суша и тяхното пускане в близост до целите.

Руските мерки за сигурност около форума са насочени именно срещу подобен сценарий. От сутринта на 31 август до полунощ на 4 септември властите забраниха превоза на опасни, взривоопасни и отровни товари, оръжие и боеприпаси. В същия период движението на камиони над 5 тона по всички маршрути, използвани от охраняваните официални лица, беше преустановено в периода от 7 до 22 часа. Полетите в радиус от 250 км около Владивосток бяха ограничени между 1 и 4 септември, докато плаването в заливите е забранено, а кампусът на Далекоизточния федерален университет на остров Русский е затворен за свободен достъп от 30 август. В кортежа на президента Путин се движеше и пикап с монтирана зенитна установка, запечатан и публикуван от изданието „7х7“ на 3 септември.

Подготовката започна още по-рано. От 1 ноември 2025 г. в Приморския край действа забрана за заснемане на последиците от удари с дронове. Това е първата такава мярка в руския Далечен изток, при това въведена в регион, който все още не е бил свидетел на нападение. Източният икономически форум е водеща витрина на руския завой към Азия, а организаторите очакваха да бъдат сключени 385 споразумения на стойност 6,5 трилиона рубли – повече от рекорда на юбилейното издание година по-рано. Мерките на терен обаче не са способни да заместят твърдото политическо уверение от Киев. Вероятно тъкмо поради тази причина Пекин е потърсил такова уверение от страната, която определя целите на ударите дълбоко на руска територия.

Военната цена на отстъпката е минимална, поне спрямо публично известните украински способности за далечен удар. Докато делегациите заседаваха на остров Русский, украинската кампания срещу рафинерии и складова инфраструктура продължи без почивка. На 2 септември КИНЕФ в Ленинградска област – втора в страната по общ капацитет за преработка – преустанови изцяло работа. На 3 септември безпилотни катери атакуваха пристанището в черноморския курорт Сочи, където поразиха спомагателния съд „Нефрит“. През нощта срещу 4 септември руското министерство на отбраната съобщи за 490 свалени дрона в небето над 20 руски региона, Московска област, Краснодарския край, окупирания Крим и Черно море.

На самия форум Путин призна, че руските власти са подценили рисковете за цивилната инфраструктура. „Изхождахме от това, че става дума за чисто граждански обекти, които не могат да бъдат мишена на удари дори при въоръжен конфликт. Но в това сгрешихме“, каза той. По информация на Kyiv Post ударите по руски рафинерии от началото на годината са над 70, обемът на преработка е спаднал до най-ниското си равнище от две десетилетия насам, производството на бензин покрива само 70% от вътрешното търсене, а поне 17 региона продължават да действат ограничения върху продажбата на гориво.

Китай има и съвсем конкретен икономически интерес по същото крайбрежие. Козмино, крайният терминал на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“, се намира на 200 км от Владивосток. Само през първите 7 месеца на 2026 г. Китай е изкупил 83% от товарите оттам спрямо 88% година по-рано, показват данните на Kpler и Vortexa. Сортът ESPO се търгува с премия спрямо Брент, достигаща 10 долара за барел. Дин Сюесян се срещна с Путин на 2 септември и заяви готовност за по-задълбочено обвързване на китайските и руски интереси в инвестициите и енергетиката.

Kyodo поставя молбата и в този по-широк енергиен контекст. Русия получава значителна част от приходите, с които финансира военната си агресия срещу Украйна, от петролния износ, а Китай е основният купувач на суровината, изнасяна през Козмино. Това само по себе си не доказва, че енергийният интерес е причина за молбата от Пекин. Официално посоченият мотив остава сигурността на делегацията. От географска гледна точка обаче поисканата гаранция засяга район, където минава един от важните руски петролни маршрути към Китай.

Отстъпката не доказва, че Пекин определя избора на украински цели. Тя по-скоро показва, че Киев е готов да предоставя кратки и военно евтини ограничения, когато подобна молба идва от голяма сила. Зеленски и Си Дзинпин са разговаряли директно само веднъж от 2022 г. насам. Поканата, отправена през февруари от министъра на външните работи Ван И към украинския му колега Андрий Сибига, все още не е разгърната в конкретно уточнена дата за визита. Междувременно Киев санкционира китайски дружества за компоненти, открити в дронове „Шахед“.

Случаят с Владивосток е една от три идентични паузи през последните две седмици. Искането на САЩ се отнасяше до Москва и Санкт Петербург за периода 25-27 август. Китайската – до Владивосток за периода 1-4 септември. На 5 септември Путин се съгласи на реципрочно въздържане от удари по Киев по време на визитата на Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Това очертава възможен модел: докато преговорният процес е активен, Киев може да предоставя кратки и географски ограничени гаранции, когато военната им цена е по-малка от потенциалната дипломатическа полза. Засега обаче няма доказателство, че Пекин е обещал или предоставил нещо в замяна.

📽️ Видео: В състава на кортежа на президента Владимир Путин във Владивосток беше забелязан военен пикап с прикрепено зенитно оръдие, 2 септември 2026 г.

Украински дронове поразиха петролно депо в Санкт Петербург.

🇷🇺🔥 Силен пожар обхвана петролния терминал в Санкт Петербург, една от водещите бази за съхранение и износ на горива в Европейска Русия, след серия от експлозии на брега на Финския залив, предизвикани от нападение на украински дронове.

Гъст черен дим се изви над втория по големина руски град точно в утрото, когато Владимир Путин открива своя международен икономически форум. Това е значимо детайл: събитието, замислено като витрина на устойчивата икономика на Руската федерация с делегации от 130 държави, буквално бе открито под облаци изгорели газове – красноречиво свидетелство, че далекобойната кампания на Украйна достига не само петролната логистика на Балтика, но и политическата трибуна, която Кремъл използва, за да внуши, че войната не е стигнала до дома.

Жители на Санкт Петербург разпространиха снимки и видео от мощни експлозии и огнена стихия рано сутринта днес. Кадрите показват издигащо се във въздуха огнено кълбо, придружено от стълб черен дим от резервоарите на терминала разположен в Голямото пристанище на Санкт Петербург. Опозиционният канал „Astra“ заключи, че дронове са поразили обекта, с което са предизвикали пожар. Терминалът приема и изпраща петролни продукти по вода, с жп и автомобилен транспорт, а според публично достъпни данни обработва около 12,5 милиона тона годишно – обем, който го нарежда сред гръбначните възли на руския износ на гориво.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че в небето на региона свалени 30 дрона, но не спомена нито дума за пожарите, обхванали пристанището. Това премълчаване на истината е показателно: официалното признание се ограничава до прехванатите цели, докато видимото – кадрите на горящия терминал, заснети от самите граждани – обиколи социалните мрежи. В разминаването между декларираните 30 свалени дрона и огнената стихия в съоръжение се крие проблемът пред руската противовъздушна отбрана: дори когато ПВО отчита десетки прехващания, само едно или две успешни прониквания са достатъчни, за да изпратят едно такова съоръжение в пламъци.

Неспособността на ПВО да опази небето над индустриалната си периферия отдавна не е изолиран инцидент и се превърна в ежедневие. През последните месеци украински ударни дронове поразиха редица обекти около Санкт Петербург – експортния терминал в Уст-Луга, рафинерията в Кириши и пристанище Приморск, което се явява най-голямото такова за товарене на петрол на Балтийско море, което през септември 2025 г. се принуди да спре работа след украински удар. Приморск отстои на около 100 км от Санкт Петербург. В тези удари рояци далекобойни дронове изминават над 1000 км от украинската граница, за да стигнат складове и инфраструктура за натоварване, през която по оценки минават около 40% от износа на руски горива по море. Самият терминал в Санкт Петербург веднъж е бил мишена на украинска атака: през януари 2024 г. във въздушното пространство над него е свален дрон, който при падането си предизвиква пожар.

Ударът по терминала идва ден след една от най-тежките руски въздушни атаки срещу градовете на Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. В нощта на 2 юни руската армия изстреля масиран залп от ракети и дронове по Киев, Харков, Днипро, Запорожие и Суми; според данни на украинските власти са загинали поне 23 души, сред които 2 деца, а над 100 бяха ранени, като броят на жертвите все още подлежи на уточнение. Руското министерство на отбраната описа операцията като „масиран удар“ с прецизно далекобойно оръжие, включващо хиперзвукови аеробалистични ракети. Контрастът между двете операции се обуслява от контраста между двете стратегии: руските масови удари търсят жилищни квартали и енергийна мрежа, докато украинските дронове се фокусират над икономически и военно-промишлени активи, разположени дълбоко в руския тил.

Това, че руската армия прибягва все по-често до масирани удари срещу граждански цели, е пряка функция на безизходицата от забуксувалото настъпление по фронта. По данни на Института за изследване на войната (ISW) руските войски са отчели нетна загуба на териториален контрол за първи път от години – обрат, започнал през април и задълбочил се през май, когато Москва понесе най-големия териториален пасив на седмична база от началото на годината. Колкото по-малко Кремъл постига на бойното поле, толкова по-показни стават неговите обстрели по градовете, и колкото по-надълбоко Украйна достига със своите дронове, толкова по-осезаемо ще променя сметката войната – както за обикновените руснаци, така и за кремълския елит.

Ударът срещу петролен терминал в Санкт Петербург съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум на Путин – събитието, прокламирано като „руския Давос“, което тази година ще се проведе на 3-6 юни под надслов „Прагматичен диалог: пътят към стабилно бъдеще“ и събира представители от над 130 държави и територии. Очаква се сред участниците да бъде и представител на администрацията на Тръмп: председателят на Комисията по изящни изкуства на САЩ Родни Кук, включен в сесията „Русия–САЩ: диалог на културите“.

Това е първото известно участие на американски официален представител във форума от няколко години насам, въпреки че става дума за културна, а не икономическа и дипломатическа фигура. Путин традиционно използва трибуната, за да проектира икономическа устойчивост и да внуши, че Русия остава отворена за бизнес въпреки западните санкции и безпрецедентната изолация на дипломатическия фронт след пълномащабното нашествие в Украйна. На миналогодишния форум той заяви, че „цяла Украйна“ принадлежи на Русия.

Тазгодишният форум започна под дим и пепел – картина със своя собствена политическа тежест, независимо от това доколко сериозен е мащабът на понесените материални щети. Способността на Украйна да възпроизвежда такива удари ден след ден има двойна функция: подкопава икономическата инфраструктура на руския окупатор и в същото време му нанася репутационна вреда – точно, когато Кремъл се опитва да представи някаква форма на нормалност пред чуждестранните си гости.

Украинската далекобойна кампания постепенно се превръща в режим на санкции, наложен със свои собствени средства: вместо да чака западните мерки да задушат руския износ на петрол, Киев направо порази терминали и рафинерии, през които текат приходите за войната. Ударите по Уст-Луга, Приморск, Кириши и най-сетне по Петербургския терминал очертават единна цел – балтийската експортна верига, по която се изнася значителна част от руските горива по море. Мащабът на щетите по конкретния терминал остава неуточнен към момента на публикуване.

Хроничният провал на руската ПВО над собствената индустриална периферия е структурен. Тя е оразмерена да защитава зоната на активни бойни действия и ключови военни обекти, не цялата площ в дълбочина на страната срещу евтини ударни дронове, изстрелвани на залпове от стотици едновременно; всяко успешно прехващане на 30 дрона губи смисъл, ако дори 1 успее да проникне и подпали резервоар за гориво. Тази чудовищна асиметрия е същинският механизъм, който прави ударите истински ефективни.