На мястото на Катинското клане Москва откри изложба за „полската русофобия"

🇷🇺⚔️🇵🇱 В навечерието на Деня за възпоменание на жертвите от Катин в мемориалния комплекс „Катин" в Смоленска област бе открита мобилна изложба „10 века полска русофобия", организирана от Руското военно-историческо дружество (РВИО), ръководено от Владимир Медински, съветник на президента Владимир Путин и бивш министър на културата. Изложбата беше показана за първи път в Москва през октомври 2025 г. и ще остане в Катин до средата на май, съобщи днес Радио Свобода.

Според описанието на уебсайта на РВИО експозицията се фокусира върху „омразата на полските елити към Русия" през различни периоди от историята и твърди, че тази враждебност се е изразявала в „завладяване на руски територии" и „унищожаване на руския, беларуския и малоруския народи". Независими руски издания, сред които Meduza, „Новая газета" и „Ехо", изтъкнаха абсурдността на избраното място.

Мемориалният комплекс „Катин" отбелязва едно от най-тежките престъпления на съветската власт спрямо полския народ. През пролетта на 1940 г. агенти на НКВД екзекутират систематично полски военнопленници на три основни места: в Катинската гора край Смоленск, в затвора на НКВД в Харков (телата са погребани край Пятихатки) и в затвора в Калинин – днешен Твер (погребани в Медное). Общият брой на жертвите на т.нар. Катинско клане достига 22 000 души – офицери, полицаи, интелектуалци и други представители на полския елит. Екзекуциите са извършени по решение на Политбюро на ВКП(б), подписано от самия Сталин.

Десетилетия наред Москва приписва престъплението на Нацистка Германия. Едва през 1990 г. съветските власти признаха своята отговорност, а през 2010 г. Държавната дума на Руската федерация официално потвърди, че клането е извършено по заповед на Сталин и други съветски ръководители.

Катинското клане обаче не е изолиран епизод. След съветската инвазия на 17 септември 1939 г. осъществена по силата на пакта Молотов-Рибентроп, Червената армия окупира над 200 000 кв.км. полски територии, чието население възлиза на повее от 13 милиона души. Между 1940 и 1941 г. съветските власти депортират над 1,2 милиона полски граждани в четири вълни към Сибир, Казахстан и други отдалечени райони. По оценката на историка Норман Дейвис почти половината от депортираните загиват преди подписването на споразумението Сикорски-Майски през 1941 г. Около 100 000 полски граждани са арестувани през двете години на съветска окупация, а НКВД провежда целенасочена кампания от убийства и репресии срещу полски военни, полицаи, свещеници и представители на интелигенцията.

Разполагането на изложба с подобно послание именно на територията на масов гроб на жертви на съветския режим е не просто провокация, а целенасочено изкривяване на историята. Логиката на експозицията обръща ролите на жертва и извършител: народът, чиито граждани са разстрелвани, депортирани и репресирани от съветската власт, е представен като носител на вековна „омраза" към Русия. Изборът на Катин като площадка за тази теза е особено показателен, тъй като превръща мемориалното пространство от място на признание и покаяние в инструмент на ревизионизъм, който фактически обезсмисля признанието, направено от руските власти през 1990 и 2010 г.

В сходна посока Кремъл подготвя изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи наказания за „русофобия". Агенция „Интерфакс" съобщи, че разполага с правителствен документ, одобряващ законопроект, изготвен от група депутати. Предложението предвижда възможност за задочно осъждане на лица, обвинени в русофобия, както и забрана за заемане на дадени длъжности или упражняване на дейности в Русия. Самото правителство обаче призна, че мярката вероятно ще се окаже неефективна, тъй като е насочена предимно към лица извън страната.