🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският държавен регистър „Деца на войната“ регистрира първия документиран случай, при който лице, водено в графата „в неизвестност“, се появява в редиците на окупационната армия в родното си село. Става дума за Олександър Мустяце, роден на 26 февруари 2007 г. в село Кринки, Херсонска област. Казусът беше установен от издирвателния екип Back to Ukraine, а на 30 юли беше обявен от Микола Кулеба – основател на фондация Save Ukraine и бивш упълномощен представител на президента на Украйна по правата на детето (2014–2021 г.). Към момента Мустяце продължава официально да фигурира в регистъра като безследно изчезнал.
Доказателственият материал е събран от открити източници – доколкото това е възможно в условията на окупация. Той включва профил в социална мрежа със снимки на младежа в руска военна униформа със „Z“ символ и руския трибагреник, както и кадри от бойни позиции, от които той е воювал срещу украинската армия. В по-късна снимка той позира с медицинска превръзка, най-вероятно след раняване. Профилът му няма никаква активност от 16 ноември 2025 г. Наличните данни не установяват каква е причината, нито по какъв начин той е попаднал в строя – с доброволен договор, по наборна служба или под принуда.
„Трудно ми е да се отърва от мисълта, че Русия първо отне на това момче украинското му детство, а след това – и самия му живот“, заяви Кулеба, който свързва този казус с наблюденията си върху децата, които неговата организация успява да изведе от окупираните територии:
„Заедно с екипа на Save Ukraine често разговарям с деца и семейства, спасени от окупацията. Те разказват как още от детска градина и училище са приучвани към култа към армията. Принуждават ги да участват във военно-патриотични прояви, да се включат към „Юнармия“, учат ги да боравят с оръжие и ги убеждават, че Украйна е враг. За дете, което години наред живее в подобна изолирана реалност, войната се превръща не просто в норма, а в съзнателен дълг.“
Оттук той прави и практичния извод: осигуряването на помощ за извеждане на семейства от окупираните територии е от първостепенна важност, тъй като всеки ден под окупация работи срещу украинските деца.
Кринки е окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия – 24 февруари 2022 г., когато Мустяце е на 15 години. Предвоенното население на селото е около 1000 души. До есента на 2023 г. цивилните жители вече са го напуснали, а през октомври украинската морска пехота стъпва на левия бряг на река Днепър и удържа там плацдарм в продължение на 9 месеца – до 17 юли 2024 г. Руската тактическа авиация срива със земята цялото селище с планиращи бомби. По данни на украинската полиция, цитирани от Slidstvo.info, там изчезват безследно 788 украински военнослужещи. Селото, в което този младеж е израснал, престава да съществува физически, докато той все още се намира в него.
Мустяце навършва пълнолетие на 26 февруари 2025 г. В рамките на същата година се появяват снимките с униформа, знаците и бойните позиции, а последната му публикация е от средата на ноември. Между 18-ия му рожден ден и прекъсването на активността в профила му изминават по-малко от 9 месеца.
Тази хронология съвпада с етапите, описани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) едва три седмици по-рано. На 9 юли 2026 г. мисията по Московския механизъм публикува доклад, който описва милитаризацията и индоктринацията на украински деца и младежи в окупираните територии като системна държавна политика и престъпление срещу човечеството. Мисията е задействана на 14 май от 41 държави участнички, изготвена е от трима независими експерти от Франция, Латвия и Великобритания и е шестата поред за Украйна от 2022 г. насам. Етапите, които експертите описват, са обвързани с възрастта:
- На 6 години: начало на идеологическата пропаганда;
- На 13 години: въвеждане на военна подготовка в училище (боравене с оръжие, управление на дронове и тактическа медицина);
- На 18 години: мобилизация и набор във въоръжените сили на Руската федерация.
Мащабът на тази система се измерва в стотици хиляди засегнати. Според данни на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към февруари 2025 г. в окупираните територии живеят около 600 000 украински деца в училищна възраст. Едва 7% от тях (малко над 44 000) продължават да учат по образователна система на Украйна, докато останалите преминават през руската учебна програма.
Трябва да се има предвид, че тези 7% не са резултат от институционален компромис на окупационните власти, а от пасивна и рискована съпротива на самите семейства. Обучението по украинската система се осъществява в дълбока конспирация с VPN връзки и онлайн платформи, а повечето от тези деца се налага да водят двоен живот – през деня посещават руското училище, за да предпазят родителите си от арест или отнемане на родителски права, а вечер учат тайно по украинската програма.
Изследователи от Йейлския университет са открили около 210 обекта за военно-патриотично възпитание – включително лагери и военни центрове, сред които са и четири центъра „Воин“, открити в окупираните зони с указ на руския президент. 58% от тези институции се финансират директно от руския федерален бюджет.
Финансирането бележи рязък ръст, посочва Юлия Усенко, началник на управление в Офиса на генералния прокурор: при бюджет до 50 млрд рубли през предходните години, за 2025 г. са предвидени 71 млрд рубли – близо 4-кратно увеличение от 2021 г. За центъра „Маяк“ в окупирания Бердянск, открит с онлайн участие на руския президент Владимир Путин, за тази година са отделени 537 млн рубли, а за 2028 г. се предвижда тя да достигне 710 млн.
Броят на децата, преминали през лагери за превъзпитание, се е удвоил само за една година – от 40 000 за 2024 г. до 80 000 през 2025 г., по изчисления на юристката Катерина Рашевска. Движението „Юнармия“, основано от Министерство на отбраната на Руската федерация и санкционирано от ЕС, САЩ и Украйна заради милитаризацията на деца, остава една от най-големите паравоенни организации в Русия. Неговата стратегия за развитие до 2030 г. предвижда числеността му да нараства с 250 000 души годишно (в това число влизат деца от окупираните области), като най-малко 10% от членовете му всяка година трябва да попълват състава на въоръжените сили – веригата „училище – паравоенна организация – армия“ е заложена като официален планов показател, а не просто катo единично явление.
Но военната подготовка е само единият изход от системата; другият е осиновяването. По думите на Усенко около 4000 деца със статут на сираци или лишени от родителска грижа са останали в окупация, като част от тях са незаконно депортирани. Сред последните случаи, документирани от прокуратурата, са 42 деца от Херсонска област, настанени в приемни семейства в Крим.
През 2025 г. подвластното на т.нар. ЛНР „министерство на образованието“ публикува на сайта си каталог за осиновяване със снимки, лични данни и описания на 294 украински деца на възраст до 17 години. Повечето от тях, уточнява Кулеба, са родени преди окупацията на Луганска област и са украински граждани. Усенко свидетелства, че във федералната руска база данни за осиновяване са вписвани и деца от Херсонска и Запорожка област.
Процесът достига до най-високите етажи на руската власт: 10-месечната Маргарита Прокопенко, изведена от дома за деца в град Херсон, беше осиновена от лидера на партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и съпругата му Инна Варламова. Личните ѝ данни бяха напълно променени, а за нейно родно място беше вписан град Подолск, Московска област.
Мустяце не е първото украинско дете, попаднало в руската армия, но е първият такъв регистриран случай в официална база данни. Усенко описва завършения аналогичен цикъл в Донбас: около 6000 деца в Донецка област са били подложени на въздействие от „Юнармия“, а онези, които през 2014 г. са били непълнолетни, вече са навършили пълнолетие и постъпили на служба. По тези казуси украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения на 15 души. Докато процесът в Донбас от 2014 г. е вече приключил експеримент с познати последици, кохортата от 2022 г. навлиза в същия механизъм при значително по-големи мащаби и бюджет.
Системната индоктринация обаче не е единственото обяснение, което издържа проверките на фактите в конкретния случай. Кринки е напълно унищожено, населението му е напуснало още през есента на 2023 г., а за семейството на младежа няма налични данни. Руската армия предлага възнаграждения по договори, многократно надвишаващи местния стандарт на живот. На разрушения ляв бряг на практика е единствената функционираща институция, осигуряваща прехрана, заплата и социален статус. Украинската прокуратура е документирала поне 12 случая на задържане на непълнолетни под окупация, както и наемане на младежи от 14 до 18 години в заводите на „КАМАЗ“ срещу месечно възнаграждение от 9500 рубли (около 150 долара). За юноша без дом и близки принудата може да е била породена от социално-икономическата безизходица, а не от учебния план. Един единичен случай не позволява категорично разграничаване на подобни фактори; генералното заключение се базира върху съвкупните констатации на ОССЕ и прокуратурата, а не съдбата на едно конкретно лице.
Към 31 юли 2026 г. регистърът „Деца на войната“ отчита:
- 722 убити и 2742 ранени деца (по данни на Офиса на генералния прокурор);
- 2370 деца в неизвестност (по данни на Националната полиция);
- 20 610 депортирани или принудително преместени деца (от които са върнати едва 2414).
Мустяце е фигурирал в категорията на изчезналите, а не на депортираните – две категории, които се водят поотделно от различни институции. Самата Русия заявява в открити източници за 744 000 украински деца, преместени на територията ѝ, но украинската страна цитира тази цифра единствено като руско твърдение, а не като потвърден факт.
Темпът на връщане остава бавен: през февруари 2026 г. президентът Володимир Зеленски съобщи за 2000 върнати деца по инициативата Bring Kids Back UA (със съдействието на Катар и посредничество на първата дама на САЩ Мелания Тръмп). Към края на юли бройката достига 2414 – т.е. 400 върнати деца за първото полугодие на 2026 г. При тези темпове за връщането на останалите над 18 000 идентифицирани деца ще са нужни близо две десетилетия.
Правните и дипломатическите механизми изостават спрямо бързото навършване на пълнолетие от децата. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова още на 17 март 2023 г. именно заради незаконното депортиране на деца, но последващи действия не бяха реализирани. На преговорното поле украинската делегация предаде на 2 юни 2025 г. в Истанбул списък с имена за репатриране. Два дни по-късно Лвова-Белова обяви, че вече е започнала работа по него съвместно с руското МВР.
Междувременно възникват нови препятствия: преминаването на границата вече се допуска само с руски биометричен паспорт, а Беларус отново се включва в програмите за превъзпитание чрез лагерни смени – практика, документирана от украинските разследващи органи. Министърът на външните работи Андрий Сибиха категорично настоява съдбата на украинските деца да бъде неразделна част от евентуални мирни преговори, а виновните лица да понесат наказателна отговорност.
Всяка година под окупация извежда цяла възрастова група извън обхвата на регистъра, който по дефиниция следи само непълнолетни лица: родените 2007 г. отпаднаха от него миналия февруари, а родените 2008 г. отпадат през настоящата година. Дипломатическите механизми за репатриране връщат стотици деца всяка година, докато образователната и паравоенната система на окупационните власти обхваща стотици хиляди. При това съотношение времето работи в полза на Москва по начин, който не зависи от развоя на бойните действия на фронта.
