Европейските лидери са оптимисти, но подчертаха „червените линии“ на Украйна.

🇪🇺 Европейските лидери излязоха от разговори за собственото си предложение за мирен план за Украйна с изненадващо позитивни оценки за процеса, но същевременно повториха твърдо основните си позиции относно зачитането на украинските „червени линии“ по въпросите за територията и суверенитета.

Лидерите на ЕС се събраха в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка в Ангола, за да обсъдят напредъка от уикенда в Женева. Те приветстваха „новия импулс“, но изтъкнаха, че все още има проблеми за решаване.

Тези проблемни точки обаче далеч не са второстепенни, а засягат самото сърце на украинския суверенитет: териториалната цялост, правото на страната да се защитава и перспективите ѝ за членство в НАТО и ЕС.

Въпреки понякога почти неочаквано позитивната реторика, очевидно мотивирана от желанието да се покаже пред САЩ и Доналд Тръмп готовност за ангажираност, остава открит въпросът доколко тези европейски дискусии ще имат реално и трайно влияние върху окончателния мирен план.

„Макар че предстои още работа, сега вече има солидна основа за движение напред“, заяви Урсула фон дер Лайен, преседател на Европейската комисия, която подчерта ключовия принцип, че „само Украйна, като суверенна държава, може да взема решения за бъдещето си“.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща отбеляза, че „макар някои въпроси да остават нерешени, посоката е позитивна“, и потвърди, че частите от споразумението, които засягат ЕС, ще изискват „пълно участие и решения“ от страна на Съюза.

По-скептични и конкретни бяха коментарите на националните лидери, които очертаха основните области, където ще е нужна още доста работа в сферата на дипломацията.

Полският премиер Доналд Туск подчерта, че всяко мирно споразумение за Украйна трябва „да засили, а не да отслаби нашата сигурност“, и заяви открито, че конкретни части от проекта трябва да се пренапишат. Той настоя силно за допълнителен натиск върху Русия, включително с използване на замразените ѝ активи в Европа: „Не може Европа да плаща сметката за действията на Русия.“

Шведският премиер Улф Кристершон повтори същата позиция: „Русия трябва да бъде принудена да седне на масата за преговори“, а в интерес на страната му е да изпрати ясно послание към Москва, че „агресията никога не се отплаща“.

Въпреки цялата позитивна реторика, именно германският канцлер Фридрих Мерц призна, че „мирът в Украйна няма да дойде за една нощ“ и че Русия трябва да бъде въвлечена по-сериозно в следващия кръг от разговори.

Предложението на ЕС, което преработва коренно първоначалните варианти, смятани за проруски, и измества баланса в полза на Украйна, без съмнение ще предизвика реакция от Москва, която ще се опита да отхвърли част от новите точки.

Ключово сега е да видим кои от европейските аргументи и контрапредложения ще оцелеят в най-новата версия на документа след женевските разговори през уикенда – нещо, за което ще разберем повече в следващите часове и дни.