Френските служби пред кандидатите за 2027 г.: руската заплаха е повишена

🇫🇷🛡️🇷🇺 Франция повиши своята готовност срещу руски хибридни действия, а правителството подготвя план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните предприятия от отбранителната промишленост срещу дронове и кибератаки. На 18 септември президентът Еманюел Макрон заедно с премиерът Себастиен Лекорню представиха оценката пред лидери на всички партии в Националното събрание и Сената, както и пред кандидатите за президентските избори догодина. Брифингът беше с продължителност от близо 3 часа в зала „Вега“ – защитено помещение под градините на Елисейския дворец. „В деня, в който ни нападнат физически, няма да бъдем предупредени“, предупреди Макрон на пресконференция след срещата.

Доклади бяха изнесени ръководителите на 5 държавни структури: Главна дирекция за външна сигурност (DGSE), Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI), Дирекция за военно разузнаване (DRM), Генерален секретариат за отбрана и национална сигурност (SGDSN), както и Главна дирекция по енергетика и климат. Брифингът беше посветен на две кризи, които според Макрон разтърсват страната: пълномащабната война на Русия срещу Украйна и засилващият се хибриден натиск върху Европа, както и войната в Близкия изток и отражението ѝ върху цените на енергията.

Елисейският дворец нарича този формат „Сен Дени“ по името на първата среща с партийните лидери през август 2023 г. Двама от основните кандидати не присъстваха лично. Марин Льо Пен изпрати председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела. По време на предизборна обиколка в Жиронда тя заяви, че на този вид срещи в Елисейския дворец по принцип не се научава много, въпреки че информирането на отделните партии да е най-малкото, което държавата им дължи. Жан-Люк Меланшон беше представляван от Манюел Бомпар, координатор на „Непокорна Франция“.

Макрон описа първата криза като промяна в самия характер на руската агресивност в Европа. Той изброи нападението с дронове срещу пътнически влак, потеглил от Киев няколко дни по-рано, сигналната ракета, изстреляна край датска фрегата, нарушенията на въздушното пространство на няколко европейски страни и опита за удар с FPV дрон с експлозив на летище Лайпциг/Хале, за който германските служби обвиняват Главното разузнавателно управление (ГРУ).

Вечерта на 4 август FPV дрон, управляван от оператор, носил около 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не се взриви. На 1 септември германското правителство обяви Русия за отговорна. „Не подценявайте случилото се в Лайпциг. То се провали, защото устройството, подготвено от ГРУ, не сработи. Но последиците щяха да бъдат трагични – с човешки жертви и огромни материални щети“, каза Макрон. По думите му DRM, SGDSN и DGSI са представили пред участниците и хибридните нападения срещу самата Франция през последните седмици, но той не назова отделните случаи.

Връзката с предупреждението от Варшава Макрон направи в отговор на въпрос за изявлението на полския премиер Доналд Туск от ден по-рано. На 17 септември Туск отбеляза пред Сейма, че Русия подготвя удари с дронове или ракети по държави, които подкрепят Украйна, и ще се опита да ги представи като случайни, за да отслаби готовността на съюзниците да защитят нападнатата страна.

„Налице е реален риск дронове или други видове снаряди да навлязат на територията на една или няколко страни от източния фланг и дори да причинят разрушения“, каза Туск. Макрон определи предупреждението му като „солидно и документирано“ и добави, че щом случилото се в Лайпциг може да се повтори във всеки европейски град, „никой не е застрахован“. Той не разкри още подробности за възможните ответни мерки с аргумента, че възпирането изисква противникът да не знае какво ще последва, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“

Част от мерките вече са задействани. След заседание на 17 септември на Съвета за отбрана и национална сигурност на Франция министърът на вътрешните работи събра префектите на всички зони за сигурност и отбрана, които координират гражданската защита в големите региони на страната. Крайната цел е да бъде повишена бдителността срещу руски хибридни нападения. Правителството междувременно подготвя план за защита на критичните обекти.

Макрон потвърди и че през следващите седмици на европейска територия ще бъдат проведени учения на „коалицията на желаещите“, начело с Франция и Обединеното кралство. Като образец на подготовката на обществото той посочи шведската концепция за тотална отбрана, при която цивилното население взима участие в подготовката на страната за война.

Реакциите след срещата се различаваха според това на коя от двете кризи поставиха акцент участниците. Председателят на Лявата радикална партия Гийом Лакроа написа в X: „На 50 години рядко съм изпитвал такъв световъртеж.“ По думите му причината е тежестта на положението в Близкия изток и Украйна и „хищническата лудост, която тласка света към хаос“.

Бившият премиер Едуар Филип призна, че е бил „поразен от тона на президента“, и заключи: „Страната ни трябва да се защити, да се подготви за ескалация, която може да настъпи.“ В същото време той предупреди, че Франция не бива да се оказва във война с Русия. Евродепутатът Рафаел Глуксман съобщи, че в брифинга е бил употребен терминът „държавен тероризъм“, и определи Европа като „тила на фронта, в който ударите могат да засегнат нашите държави“. Лидерката на „Екологистите“ Марин Тонделие отхвърли тълкуването на случая в Лайпциг като предупреждение: „Целта не беше да се сплаши, а да се убие.“

Други участници поставиха ударението върху цените на горивата. Лидерът на „Републиканците“ Бруно Ретайо каза, че „не е научил нищо особено конкретно“. Бардела и съюзникът му Ерик Сиоти са недоволни, тъй като Макрон не бил дал „никакъв отговор за покупателната способност и данъците върху горивата“. Двамата настояват ДДС върху горивата да падне от 20 на 5,5%. Бомпар призна, че не си тръгва по-спокоен, но в същото време не е чул и нови мерки срещу социалната криза. Комунистът Фабиен Русел обобщи така посланието на президента и службите: сценарият за бързо уреждане на войните в Украйна и Близкия изток „вече не съществува“.

Енергийната криза беше втората тема на брифинга. Средната цена на дизела достигна 2,39 евро за литър – исторически връх за Франция. Ормузкият проток остава почти блокиран, а нефтопроводът през Саудитска Арабия до пристанището Янбу на Червено море, който поемаше част от износа по алтернативен маршрут, пренася значително по-малки количества след удари, нанесени от йеменските хути.

Франция ще достигне изискваното запълване на 80% от капацитета на газовите хранилища за зимата, но ЕС като цяло е по-зависима от газа и остават възможни трудности. Като председател на Г-7 през годината Франция ще свика извънредна среща на групата за координиране на енергийните запаси. Макрон изпраща и искане до Европейската комисия за ускоряване на мерките.

Президентът обвърза двете кризи и с друга цел на срещата – вътрешна политика. Поскъпването е „изцяло“ следствие от войните и затварянето на Ормузкия пролив след съвместните удари по Ислямска република Иран, а не от решенията на правителството, заяви той. „Това също е целта на тази среща“, допълни Макрон. Europe 1 съобщава, че сред самите служби има неудобство от използването на разузнавателна сведения за политически цели. На исканията за по-ниски данъци и по-щедри помощи президентът отвърна, че те идват от същите хора, които само преди 15 дни са го обвинявали в безотговорно харчене.

Прочитът, че брифингът служи и за защита на кабинета от недоволството във връзка с цените, не обезсилва представената оценка за ситуацията със сигурността. Зад нея вече има конкретни действия: префектите са приведени в повишена готовност, планът за защита се изготвя, а ученията са обявени. Макрон възприема полското предупреждение за основателно, приписва подготовката на устройството в Лайпциг на ГРУ и твърди, че неизправността му е предотвратила човешки жертви и големи материални щети.