Най-големият парад в полската история изведе F-35 Husarz над Варшава

🇵🇱🛡️✈️ Полша изкара на варшавската Вислострада най-голямата военна колона в своята история: близо 1800 военнослужещи в строя, над 300 единици техника по асфалта и около 60 летателни апарата в небето над тях. Парадът на 15 август отбеляза Деня на Полската армия и 106 години от Варшавската битка от 1920 г., а кулминацията бе първата публична поява на изтребителите от пето поколение F-35A Husarz, които закриха въздушната част във формация с два F-16. Според данни на Министерство на отбраната в подготовката на събитието са били ангажирани 9000 военнослужещи, а заедно със съюзните контингенти броят на участниците достига близо 2000.

Онова, което премина по Вислострада, всъщност беше материалният резултат от решенията, взети след февруари 2022 г. и финансирани през следващите 4 години. По асфалта се движеха американски M1A2 Abrams, от чиято партида от 250 танка полското военно ведомство беше приело 182 към края на юни 2026 г. Модернизираните Leopard 2PL, от които армията разполага с 247; и южнокорейските K2 Black Panther, които бяха поръчани в 2 партиди по 180 танка, като втората е по договор от 1 август 2025 г. на стойност 6,7 млрд. долара. Артилерията беше представена от самоходните гаубици Krab, произвеждани в Сталова Воля върху шаси от Южна Корея – 96 системи по договор от 2016 г. и още 96 по нов договор от декември 2024 г., сред които 48 в подобрената версия Krab 2 с доставка между 2027 и 2029 г. Показани бяха и реактивни системи HIMARS, чието полско продължение Homar-A предвижда 486 машини със сглобяване на място. Пусковите установки на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от програмата Wisła и бойни машини на пехотата Borsuk, за които изпълнителните договори вече обхващат над 100 машини, допълниха образа на армия, която за четири години подмени значителна част от тежкото си въоръжение.

Въздушната част бе подредена така, че последната формация да носи основната новина. Първите 3 от общо 32 поръчани самолета F-35A кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза Ласк на 22 май, след полет от завода във Форт Уърт през Азорските острови с подкрепата на американски самолет-цистерна Boeing KC-46A Pegasus. Официалната церемония по приемането им на въоръжение се състоя на 12 юни. Полското название Husarz препраща към крилатите хусари от XVII век и вече е официалното обозначение на самолета в полските ВВС. Над Вислострада преминаха още леки бойни самолети FA-50, поръчани от Южна Корея, щурмови вертолети AH-64 Apache и транспортни S-70i Black Hawk, а съюзниците добавиха германски Eurofighter Typhoon и испански A400M.

Успоредно с Варшава Гдиня показа флота. Над 20 съда на Военноморските сили на Полша и на съюзниците преминаха в колона начело с фрегатата „Генерал Тадеуш Костюшко“, а музейният разрушител „Блискавица“ даде 21 салюта малко след 10:30 ч. В морския строй участваха и кораби на Швеция, Литва и Естония.

Съюзното присъствие беше по-широко от обичайното за подобен повод. Освен полските войски в колоната маршируваха подразделения от САЩ, Франция, Канада, Обединеното кралство, Хърватия, Румъния, Литва, Естония, Швеция и Австралия, а най-многобройният чуждестранен контингент бе френският, включително рота на Чуждестранния легион. Американците бяха представени от 1-ви батальон на 64-ти танков полк от 3-та пехотна дивизия, част от многонационалната бойна група на НАТО в Полша. Командирът ѝ подполковник Уилям Бранч определи страната като „първостепенен отбранителен партньор“. Маршируваха и войници и Полско-литовско-украинската бригада с щаб в Люблин. Самата Украйна обаче не беше поканена, което Министерство на отбраната на Украйна потвърди пред обществената телевизия „Суспилне“. През 2024 г. украински военнослужещи участваха във варшавския парад именно чрез тази бригада.

Зад колоната стои бюджет, който няма аналог в Алианса. През 2026 г. Полша заделя 4,8% от БВП за отбрана – най-високият дял сред всички членове на НАТО, включително над този на САЩ. Към него се добавят 43,7 млрд. евро по европейския механизъм SAFE, или близо една трета от целия инструмент на стойност 150 млрд. евро; първото плащане от 6,6 млрд. постъпи на 29 май 2026 г. Варшава вече сключи по тази линия договори за 120 млрд. злоти, от които 60 млрд. с полски предприятия, а правилата на механизма изискват доставките да приключат до 2030 г.

Числеността обаче расте по-бавно от количеството техника. Полската армия наброява около 220 000 души на активна служба и е третата по големина в НАТО след американската и турската, след като числеността ѝ се удвои спрямо близо 100 000 през 2014 г. Обявената цел е 300 000 военнослужещи на активна служба, наред с 200 000 резервисти. От Гдиня премиерът Доналд Туск заяви, че „армията ни, въоръжените ни сили, скоро ще бъдат най-голямата в Европа“, и допълни, че Полша ще бъде сигурна само тогава, когато в нея „няма да има предателство, няма да има крайна глупост“.

Президентът Карол Навроцки говори от Варшава и избра друг регистър. „Всички ключове към полската сигурност трябва да са във Варшава“, каза той, след което се обърна към вътрешното разделение: падащата ракета няма да пита за кого гласува човекът под нея, нито нападащият граничен пост се интересува от политическите предпочитания на войника. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш откри деня с напомняне, че Полша никога не е губила заради липса на смелост, и връчи отличия на военнослужещи и цивилни служители на въоръжените сили. Преди парада 21 офицери получиха генералски звания.

Колоната показа едновременно три различни танкови школи – американска, германска и южнокорейска, всяка със собствена логистична верига, боеприпаси, резервни части и програма за подготовка на екипажи. Подобна разнородност има и авиацията, където F-16, FA-50 и F-35 съжителстват с наследени машини. Това е съзнателен избор на скорост пред еднородност и хронологията го показва ясно. Рамковото споразумение със Сеул е от юли 2022 г., изпълнителният договор за първите 180 танка K2 и 212 самоходни гаубици K9 – от август същата година, а още на 6 декември 2022 г. на пристанището в Гдиня бяха разтоварени 10 танка и 24 гаубици. 5 месеца между подписването и първата доставка е срок, който обяснява избора по-ясно от почти всяко съображение за съвместимост. Разнородността следователно не е недоглеждане, а цена, платена за скоростта. Дългосрочната ѝ сметка обаче тепърва предстои: поддръжката на три несъвместими семейства техника поглъща именно онзи ресурс, който парадът не може да покаже.

Втората разлика между показаното и реалното е кадрова. Техниката пристига по договорените графици, а хората не могат да бъдат произведени със същата скорост: между около 220 000 военнослужещи днес и обявените 300 000 остава разлика, която договорите по SAFE не могат да покрият. Ако сегашният темп на попълване се запази, Полша рискува да разполага с доставена и окомплектована техника, преди да има достатъчно подготвени екипажи за нея – проблем, типичен за армии, които се превъоръжават с висока скорост. Проверката на този прочит е конкретна: устойчиво нарастване на годишния прием на новобранци и на процента на задържане в службата през 2026–2027 г. би отслабило този риск, а разминаване между графика на доставките и темпа на формиране на нови батальони би го потвърдило.

Отделно стои въпросът дали серийното производство на Borsuk и на полската версия на K2 ще стартира в обявените срокове, тъй като именно то ще определи дали 60-те милиарда злоти, насочени към местната индустрия, ще се превърнат в реална отбранителна способност или в натрупани закъснения. Парадът от 15 август даде убедителен отговор на въпроса какво е купила Полша. На въпроса каква част от него може да поддържа устойчиво ще отговорят следващите четири години.

Руски депутат поиска Полша да върне земите от Шчечин до Гданск

🇷🇺⚔️🇵🇱 Депутат от комисията по отбрана в Държавната дума на Руската федерация призова Полша да се откаже доброволно от балтийското си крайбрежие. „Биха могли да върнат територията от Щетин до Данциг, която Червената армия им отвоюва с големи загуби“, заяви на 8 август Андрей Колесник в ефира на Russia Today, използвайки немските названия на Шчечин и Гданск; първият е германски град до 1945 г., вторият – свободен град под опеката на Обществото на народите, който Хитлер анексира през 1939 г. Кой да получи земите, депутатът не уточни.

Изказването затваря тридневна размяна. На 6 август, на церемония в двора на Президентския дворец, с която отбеляза годината от встъпването си в длъжност, полският президент Карол Навроцки отбеляза, че интересът на страната му е украинската армия да се справя възможно най-добре с „постсъветската Руска федерация“ и да я държи колкото може по-далеч от Полша. „Където бият москала, там Полша помага, дори когато сама не участва във войната“, каза той. Речта носеше и две уговорки: помощта за Киев да не бъде безразсъдна, а стъпила на анализ, и във Варшава да не се веят знамена на Степан Бандера. Всяко решение, добави Навроцки, ще се взема с думите „Полша преди всичко, поляците преди всичко“.

Ден по-късно се обади Мария Захарова, официален говорител на руското външно министерство. В Telegram канала си тя написа, че клиничната русофобия очевидно влияе на когнитивните способности, и че Навроцки се гърчи от мисълта, че нацията му дължи съществуването си на Червената армия. Полша в сегашните си граници била заслуга на омразните „съвети“ и лично на „другаря Сталин“. Отделно тя напомни, че Русия и Полша имат обща граница, „без Украйна и без украинци между нас“.

Колесник добави към историческия аргумент число и определение. По неговите думи при освобождаването на Полша от Нацистка Германия са загинали 600 000 войници на Червената армия, а полският президент е бил „просто глупак“; в страната имало „прилични хора“, но те рядко заемали ръководни постове. Депутатът е избран от едномандатния район № 97 в Калининград и се откроява сред най-острите гласове по темата за западната граница на Русия в долната камара: на 23 юни той заяви пред руски държавни медии, че при зона на напрежение около Калининград единственият вариант за нейната защита е „ядрен удар по столиците на Европейския съюз“.

Земите, които той иска обратно, сменят собственика си с решение на съюзниците. Ялтенската конференция от февруари 1945 г. и Потсдамското споразумение от 2 август същата година преместиха Полша на запад: на изток страната мина зад линията Кързън, а на запад стигна до реките Одер и Ниса, като окончателното уреждане остана за бъдеща мирна конференция, каквато така и не е проведена. Северната част на Източна Прусия заедно с Кьонигсберг влезе в Съветския съюз и стана Калининградска област, чийто едномандатен район Колесник представлява в Думата. Сметката за Варшава не се затвори: тя загуби около 179 000 кв. км на изток, тоест 45% от предвоенната си територия, и получи на запад малко над 100 000 кв. км. Така общата ѝ площ падна от 386 418 на 312 679 кв. км. Потсдам разпореди и прехвърлянето на германското население от новите полски земи; на негово място дойдоха поляци, изселени от загубените източни области.

Единствената територия, която Полша реално отстъпва на Москва, лежи от другата ѝ страна. Източните ѝ територии – около Вилнюс и Лвов, известни в Полша като източни покрайнини (Kresy) – попадат в състава на Съветския съюз и днес са в пределите на Литва, Беларус и Украйна. Ако Варшава връща земи на Руската федерация, това биха били тези земи, а не балтийското крайбрежие.

Границата, която Колесник поставя под въпрос, е закрита с договор, подписан и от Москва. Договорът „две плюс четири“ за окончателното уреждане на германския въпрос е подписан на 12 септември 1990 г. от ФРГ, ГДР, САЩ, Великобритания, Франция и СССР, а член 1 обвързва пълния суверенитет на обединена Германия с признаването на границата с Полша. Два месеца по-късно, на 14 ноември, външните министри Кшищоф Скубишевски и Ханс-Дитрих Геншер подписват във Варшава двустранния договор, потвърдил линията Одер–Ниса като окончателна и ненарушима. Русия наследи СССР като страна по този договор.

Формулировката не е нова; сменя се равнището, от което тя е произнесена. На 21 юли 2023 г. президентът Владимир Путин обяви пред постоянните членове на Съвета за сигурност на Руската федерация, че земите в западната част на днешна Полша са „подарък на Сталин за поляците“, и добави, че ако тя го е забравила, Русия ще ѝ напомни; полското външно министерство привика руския посланик. Три години по-късно същото твърдение излиза от говорителката на дипломатическото ведомство просто като обяснение защо полският президент се дразни. На следващия ден редови депутат го превръща в искане с имена на градове. Едно и също съдържание слиза по йерархията, а колкото по-ниско слиза, толкова по-малко прилича на държавна позиция, каквато и да е тя всъщност.

Репликата на депутата не е политика. Към настоящия момент няма официални териториални претенции към Полша от страна на Руската федерация, която признава западната ѝ граница по силата на договора от 1990 г. Прецедентът от 2015 г. показва и докъде стига депутатска инициатива от този род: когато двама депутати поискаха от главния прокурор да провери законността на признаването на независимостта на балтийските републики, прокуратурата отговори, че искането няма юридическа перспектива. Формална претенция към член на НАТО остава много малко вероятна. Повторението обаче има различна функция – държи казуса за границата в обращение в момент, в който Варшава и Москва почти нямат канали помежду си. Последното руско консулство, това в Гданск, беше закрито през ноември 2025 г. в отговор на саботажи по жп линията Варшава–Люблин, по която върви снабдяването за Украйна; остана единствено посолството. Два месеца преди това, в нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г. най-малко 19 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; 4 бяха свалени, предимно от нидерландски F-35, а официална Варшава поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.

Захарова засегна и втора линия. Репликата ѝ, че между Русия и Полша няма украинци, идва 7 седмици след като Навроцки отне на президента Володимир Зеленски ордена „Бял орел“ заради съгласието му една част от украинските специални сили да носи името „Герои на УПА“. Зеленски върна отличието по пощата и засне пратката за социалните мрежи. Пукнатината между Варшава и Киев е отворена оттогава, а спорът за 1945 г. тече вече 81 години. Завой от обикновена реторика към реални политически ходове по казуса остава твърде малко вероятен.

Анализ: Волинската памет става условие за пътя на Украйна към ЕС

🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.

„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.

Разнопосочните сигнали на полския елит

Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:

• Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
• Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
• Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.

Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза

От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.

Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.

Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.

В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.

Евроинтеграцията като залог

Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.

Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.

Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.

Историческият контекст и вътрешнополитическите игри

В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.

Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.

Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.

Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.

В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.

Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.

Сикорски: Реакцията ни спрямо Украйна беше неуместна.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Реакцията на Полша към решението на украинския президент Володимир Зеленски да присъди почетно звание „На името на героите от УПА“ на армейска част е била неуместна. Това заяви полският външен министър Радослав Сикорски, според когото ако президентът Карол Навроцки беше потърсил съвет, е щял да му предложи нещо друго. Топ дипломатът на Варшава направи изявление в интервю за полската телевизия TVN24.

Двете държави гледат диаметрално противоположно на ролята, която са изиграли Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти. В Украйна те са почитани като борци за независимост, докато в Полша ги обвиняват в геноцид. В същото време Киев се нуждае от добри отношения с Варшава – не на последно място защото съгласието на Полша е нужно и за присъединяване към Европейския съюз.

Навроцки лиши украинския държавен глава от Ордена на Белия орел – най-висшето държавно отличие, което се връчва от Полша, защото през май Зеленски удостои едно от звената на Силите за специални операции на Украйна с почетното звание „На името на героите от УПА“.

Коментирайки кризата в отношенията между двете страни, Сикорски отбеляза, че когато Зеленски е получил „искане от войниците, е трябвало да се замисли: да, УПА воюва срещу съветите, но е избивала и поляци“.

„Затова нека по-скоро да намерим и да предложим на войниците по-добро име. Да изберем конкретен герой, който се е сражавал срещу съветската окупация например“, изрази мнениет Навроцки. В същото време той призна, че отговорът на страната му „също беше неуместен, защото лично унизи президента на Украйна“.

„Ако президентът Навроцки беше потърсил моя съвет, щях да му предложа нещо друго. Равностоен ход би бил например летището в Ясьонка да се преименува на „Летище на жертвите на УПА“ – и тогава всичко щеше да е наред“, посочи Сикорски, имайки предвид летище Жешув-Ясьонка, което приютява ключов логистичен пункт за доставката на западна помощ за Украйна.

Полският външен министър заяви още, че Навроцки „на практика се е лишил от възможността да води диалог с президента на важна воюваща държава – Украйна“.

Сикорски се спря и на въпроса дали решението на полския президент, което беше взето в деня след разговор между полския премиер Доналд Туск и Зеленски и само броени дни преди Конференцията за възстановяване на Украйна (URC) в Гданск, е било опит да навреди на полския кабинет или дори да саботира събитието.

„Действително – това е или злонамереност, или лекомислие, но самата конференция се оказа успешна“, заяви Сикорски.

Двамата с Туск са част от управляващата коалиция в Полша. От своя страна Навроцки представлява партията „Право и справедливост“, която е сред основните опозиционни сили. Следващите избори за парламент трябва да се проведат през 2027 г.

Сикорски сподели, че няма намерение да връща своя орден на Украйна. След като Зеленски беше лишен от отличието, негови предшественици на поста, както и действащи официални лица също се отказаха от своите награди, а впоследствие същото направиха и редица други полски политици.

„В европейската култура ордени се отнемат за извършени престъпления. Но тук става дума за разминаване в оценките по много важни исторически въпроси“, обясни министърът и добави, че „да отнемеш или да върнеш орден е форма на оскърбление“.

Сикорски притежава няколко отличия от украинската държава, последният от които е Ордена на княз Ярослав Мъдри, II степен, връчен през февруари 2026 г.

По-рано Зеленски заяви, че решението на Навроцки е свързано с вътрешната политика на Полша и борбата за власт. Той обвини и своя колега в опит да провали Конференцията за възстановяване на Украйна.

Кирило Буданов също връща държавното отличие, връчено му от Полша.

🇺🇦⚔️🇵🇱 Кирило Буданов, директор на офиса на президента на Украйна и бивш ръководител на Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че връща държавното отличие, връчено му от Полша, след като вчера президентът Карол Навроцки отне Ордена на Белия орел, присъден на президента Володимир Зеленски.

В изявление, публикувано днес в Telegram, Буданов заяви, че отказва да приеме Златния офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша, получен от полския президент през 2025 г. Според него решението на Навроцки да отнеме наградата на украинския държавен глава е „подарък за московския агресор, който ще бъде използван със сигурност срещу двете страни“. Той изтъкна, че историческите спорове между Украйна и Полша трябва да се решават чрез диалог, а не чрез политическа конфронтация.

„Нациите ни имат дълга история и различни исторически страници – както героични, така и трагични. Но това трябва да бъде повод за дълбок размисъл, а не за груби политически спекулации“, написа Буданов.

Освен това той постави под въпрос логиката зад този ход, като отбеляза, че бившият фашистки лидер на Италия Бенито Мусолини все още формално притежава Ордена на Белия орел. Той отбеляза, че Украйна ще продължи да си сътрудничи със своите партньори, но подчерта значението на „равноправното партньорство“ и взаимното уважение.

Това изявление беше предшествано от сходно решение на украинския външен министър Андрий Сибиха, който заяви, че ще върне Командорския кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша – отличие, което му беше връчено през 2022 г.

Спорът възникна, след като президентът Зеленски присъди на Отделния център за специални операции „Север“ към Силите за специални операции (ССО) на Украйна почетното наименование „на името на Героите на УПА“, по силата на указ, насочен към възстановяване на историческите традиции във Въоръжените сили на Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: Навроцки официално лиши Зеленски от Ордена на Белия орел – най-високото държавно отличие на Полша, присъдено от бившия президент Анджей Дуда. Полският държавен глава подчерта, че решението има за цел да защити „честта на най-високото държавно отличие“ и аргументира своето решение с това, че бъдещите отношения между двете страни трябва да са изградени върху историческата истина.

Полша отнема висше държавно отличие на Зеленски заради исторически скандал.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Полският президент Карол Навроцки заяви, че е отменил указа за награждаването на президента Володимир Зеленски с Ордена на Белия орел, най-високото държавно отличие на Полша, заради решение на Украйна да присъди на военно формирование почетното наименование „Герои на УПА“.

В изявление, публикувано в X Навроцки подчерта, че Орденът на Белия орел символизира най-високо доверие и признателност на Полша и поради това изисква от лауреатите да уважават ценностите, които са фундаментални за полската държава и общество.

„Такъв символ изисква не само заслуги, но и уважение към ценностите, съставляващи основата на общността ни“, подчерта Навроцки.

Украинската въстаническа армия (УПА) е националистическа партизанска сила, която се сражава за независима държава по време на Втората световна война и след него. Докато много украинци разглеждат групировката като част от историческата борба за независимост, Полша я държи отговорна за масови убийства на полски цивилни във Волиния и Източна Галиция по време на войната.

Навроцки посочи, че след консултации с Капитула на ордена е взел решение да лиши Зеленски от отличието заради одобрението на това наименование. Той добави, че решението не е насочено срещу украинския народ и не сигнализира за промяна в политиката за сигурност на Полша спрямо Украйна.

„Подкрепяхме и продължаваме да подкрепяме Украйна, защото знаем, че руската агресия продължава заплаха за сигурността на Полша и на цяла Европа“, каза той и описа Русия като агресор, а нейния президент Владимир Путин – като престъпник, отговорен за отприщването на най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война.

В същото време Навроцки заяви, че Варшава ще продължи да защитава паметта на своите граждани и няма да приеме това, което той описа като възхваляване на личности, отговорни за избиването на полски цивилни. Той изтъкна, че пътят на Украйна към европейска интеграция изисква готовност за изправяне пред трудните глави от нейната история.

„За тези, които не разбират това, не може да има място в ЕС и Полша със сигурност няма да го позволи“, каза Навроцки и отбеляза, че за по-голямата част от поляците Украинската въстаническа армия остава свързвана с престъпленията, извършени срещу полското цивилно население по време на Втората световна война.

Украинският външен министър върна своето отличие.

Спорът ескалира още повече, когато украинският външен министър Андрий Сибига обяви, че ще върне своя Командорски кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша, който получи през октомври 2022 г.

Сибига определи решението на полския президент като „стратегическа грешка“, от която ще се възползва само Москва. „Съжаляваме, че емоциите в Варшава надделяха и тласнаха полските политици в посока неоправдани, импулсивни и неуважителни стъпки, насочени не само към президента Зеленски, но преди това към държавата Украйна“, написа Сибига във Facebook.

Той заяви, че през последната година и половина Киев е работил за деполитизиране на историческите спорове и напредък в партньорството по теми като ексхумациите, историческите изследвания и почитането на паметта.

„Тук не става въпрос за медали, а за уважение“, каза Сибига и добави, че Украйна търси отношения, базирани на взаимно уважение, въпреки разногласията по исторически теми. Топ дипломатът на Киев допълни, че в момента по искане на Полша се извършват съвместни дейности по издирване и ексхумация в Гута Пеняцка.

Украйна проследи разполагането на „Орешник“ в Беларус и известни съюзниците.

📸 Снимка: The Presidential Office of Ukraine

🇺🇦🔎🇧🇾 Украйна е установила мястото, където руското командване смята да разположи своите балистични ракети със среден обсег „Орешник“ на територията на Беларус, като е споделила данните с международните си партньори. Това заяви президентът Володимир Зеленски на съвместна пресконференция с полския си колега Карол Навроцки на 19 декември, цитиран от РБК-Украйна.

„Преместването на Орешник на територията на Беларус е към своя край. Ние знаем точно къде ще бъде разположена системата – къде ще бъдат нейните позиции. Споделяме въпросната информация с партньорите си. Вярвам, че те могат сами да оценят тази заплаха и да разберат как да реагират“, заяви Зеленски.

Украинският президент предупреди, че системата представлява риск не само за Украйна.

„Това е заплаха за много държави. Орешник не може да бъде свален с дронове. Руснаците вече го използваха срещу Украйна, така че знаем как да се справим с него“, добави той.

Зеленски не уточни конкретни технически детайли за системата и нейното местоположение, но посочи, че съюзниците му вече разполагат с достатъчно информация, за да извършат оценка на потенциалната опасност от нейното разгръщане.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването унищожиха една от секретните по онова време стратегически ракетни системи „Орешник“ в рамките на специална операция, насочена срещу полигона „Капустин Яр“.