Анализ: Волинската памет става условие за пътя на Украйна към ЕС

🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.

„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.

Разнопосочните сигнали на полския елит

Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:

• Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
• Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
• Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.

Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза

От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.

Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.

Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.

В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.

Евроинтеграцията като залог

Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.

Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.

Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.

Историческият контекст и вътрешнополитическите игри

В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.

Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.

Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.

Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.

В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.

Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.

Сикорски: Реакцията ни спрямо Украйна беше неуместна.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Реакцията на Полша към решението на украинския президент Володимир Зеленски да присъди почетно звание „На името на героите от УПА“ на армейска част е била неуместна. Това заяви полският външен министър Радослав Сикорски, според когото ако президентът Карол Навроцки беше потърсил съвет, е щял да му предложи нещо друго. Топ дипломатът на Варшава направи изявление в интервю за полската телевизия TVN24.

Двете държави гледат диаметрално противоположно на ролята, която са изиграли Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти. В Украйна те са почитани като борци за независимост, докато в Полша ги обвиняват в геноцид. В същото време Киев се нуждае от добри отношения с Варшава – не на последно място защото съгласието на Полша е нужно и за присъединяване към Европейския съюз.

Навроцки лиши украинския държавен глава от Ордена на Белия орел – най-висшето държавно отличие, което се връчва от Полша, защото през май Зеленски удостои едно от звената на Силите за специални операции на Украйна с почетното звание „На името на героите от УПА“.

Коментирайки кризата в отношенията между двете страни, Сикорски отбеляза, че когато Зеленски е получил „искане от войниците, е трябвало да се замисли: да, УПА воюва срещу съветите, но е избивала и поляци“.

„Затова нека по-скоро да намерим и да предложим на войниците по-добро име. Да изберем конкретен герой, който се е сражавал срещу съветската окупация например“, изрази мнениет Навроцки. В същото време той призна, че отговорът на страната му „също беше неуместен, защото лично унизи президента на Украйна“.

„Ако президентът Навроцки беше потърсил моя съвет, щях да му предложа нещо друго. Равностоен ход би бил например летището в Ясьонка да се преименува на „Летище на жертвите на УПА“ – и тогава всичко щеше да е наред“, посочи Сикорски, имайки предвид летище Жешув-Ясьонка, което приютява ключов логистичен пункт за доставката на западна помощ за Украйна.

Полският външен министър заяви още, че Навроцки „на практика се е лишил от възможността да води диалог с президента на важна воюваща държава – Украйна“.

Сикорски се спря и на въпроса дали решението на полския президент, което беше взето в деня след разговор между полския премиер Доналд Туск и Зеленски и само броени дни преди Конференцията за възстановяване на Украйна (URC) в Гданск, е било опит да навреди на полския кабинет или дори да саботира събитието.

„Действително – това е или злонамереност, или лекомислие, но самата конференция се оказа успешна“, заяви Сикорски.

Двамата с Туск са част от управляващата коалиция в Полша. От своя страна Навроцки представлява партията „Право и справедливост“, която е сред основните опозиционни сили. Следващите избори за парламент трябва да се проведат през 2027 г.

Сикорски сподели, че няма намерение да връща своя орден на Украйна. След като Зеленски беше лишен от отличието, негови предшественици на поста, както и действащи официални лица също се отказаха от своите награди, а впоследствие същото направиха и редица други полски политици.

„В европейската култура ордени се отнемат за извършени престъпления. Но тук става дума за разминаване в оценките по много важни исторически въпроси“, обясни министърът и добави, че „да отнемеш или да върнеш орден е форма на оскърбление“.

Сикорски притежава няколко отличия от украинската държава, последният от които е Ордена на княз Ярослав Мъдри, II степен, връчен през февруари 2026 г.

По-рано Зеленски заяви, че решението на Навроцки е свързано с вътрешната политика на Полша и борбата за власт. Той обвини и своя колега в опит да провали Конференцията за възстановяване на Украйна.

Кирило Буданов също връща държавното отличие, връчено му от Полша.

🇺🇦⚔️🇵🇱 Кирило Буданов, директор на офиса на президента на Украйна и бивш ръководител на Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че връща държавното отличие, връчено му от Полша, след като вчера президентът Карол Навроцки отне Ордена на Белия орел, присъден на президента Володимир Зеленски.

В изявление, публикувано днес в Telegram, Буданов заяви, че отказва да приеме Златния офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша, получен от полския президент през 2025 г. Според него решението на Навроцки да отнеме наградата на украинския държавен глава е „подарък за московския агресор, който ще бъде използван със сигурност срещу двете страни“. Той изтъкна, че историческите спорове между Украйна и Полша трябва да се решават чрез диалог, а не чрез политическа конфронтация.

„Нациите ни имат дълга история и различни исторически страници – както героични, така и трагични. Но това трябва да бъде повод за дълбок размисъл, а не за груби политически спекулации“, написа Буданов.

Освен това той постави под въпрос логиката зад този ход, като отбеляза, че бившият фашистки лидер на Италия Бенито Мусолини все още формално притежава Ордена на Белия орел. Той отбеляза, че Украйна ще продължи да си сътрудничи със своите партньори, но подчерта значението на „равноправното партньорство“ и взаимното уважение.

Това изявление беше предшествано от сходно решение на украинския външен министър Андрий Сибиха, който заяви, че ще върне Командорския кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша – отличие, което му беше връчено през 2022 г.

Спорът възникна, след като президентът Зеленски присъди на Отделния център за специални операции „Север“ към Силите за специални операции (ССО) на Украйна почетното наименование „на името на Героите на УПА“, по силата на указ, насочен към възстановяване на историческите традиции във Въоръжените сили на Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: Навроцки официално лиши Зеленски от Ордена на Белия орел – най-високото държавно отличие на Полша, присъдено от бившия президент Анджей Дуда. Полският държавен глава подчерта, че решението има за цел да защити „честта на най-високото държавно отличие“ и аргументира своето решение с това, че бъдещите отношения между двете страни трябва да са изградени върху историческата истина.

Полша отнема висше държавно отличие на Зеленски заради исторически скандал.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Полският президент Карол Навроцки заяви, че е отменил указа за награждаването на президента Володимир Зеленски с Ордена на Белия орел, най-високото държавно отличие на Полша, заради решение на Украйна да присъди на военно формирование почетното наименование „Герои на УПА“.

В изявление, публикувано в X Навроцки подчерта, че Орденът на Белия орел символизира най-високо доверие и признателност на Полша и поради това изисква от лауреатите да уважават ценностите, които са фундаментални за полската държава и общество.

„Такъв символ изисква не само заслуги, но и уважение към ценностите, съставляващи основата на общността ни“, подчерта Навроцки.

Украинската въстаническа армия (УПА) е националистическа партизанска сила, която се сражава за независима държава по време на Втората световна война и след него. Докато много украинци разглеждат групировката като част от историческата борба за независимост, Полша я държи отговорна за масови убийства на полски цивилни във Волиния и Източна Галиция по време на войната.

Навроцки посочи, че след консултации с Капитула на ордена е взел решение да лиши Зеленски от отличието заради одобрението на това наименование. Той добави, че решението не е насочено срещу украинския народ и не сигнализира за промяна в политиката за сигурност на Полша спрямо Украйна.

„Подкрепяхме и продължаваме да подкрепяме Украйна, защото знаем, че руската агресия продължава заплаха за сигурността на Полша и на цяла Европа“, каза той и описа Русия като агресор, а нейния президент Владимир Путин – като престъпник, отговорен за отприщването на най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война.

В същото време Навроцки заяви, че Варшава ще продължи да защитава паметта на своите граждани и няма да приеме това, което той описа като възхваляване на личности, отговорни за избиването на полски цивилни. Той изтъкна, че пътят на Украйна към европейска интеграция изисква готовност за изправяне пред трудните глави от нейната история.

„За тези, които не разбират това, не може да има място в ЕС и Полша със сигурност няма да го позволи“, каза Навроцки и отбеляза, че за по-голямата част от поляците Украинската въстаническа армия остава свързвана с престъпленията, извършени срещу полското цивилно население по време на Втората световна война.

Украинският външен министър върна своето отличие.

Спорът ескалира още повече, когато украинският външен министър Андрий Сибига обяви, че ще върне своя Командорски кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша, който получи през октомври 2022 г.

Сибига определи решението на полския президент като „стратегическа грешка“, от която ще се възползва само Москва. „Съжаляваме, че емоциите в Варшава надделяха и тласнаха полските политици в посока неоправдани, импулсивни и неуважителни стъпки, насочени не само към президента Зеленски, но преди това към държавата Украйна“, написа Сибига във Facebook.

Той заяви, че през последната година и половина Киев е работил за деполитизиране на историческите спорове и напредък в партньорството по теми като ексхумациите, историческите изследвания и почитането на паметта.

„Тук не става въпрос за медали, а за уважение“, каза Сибига и добави, че Украйна търси отношения, базирани на взаимно уважение, въпреки разногласията по исторически теми. Топ дипломатът на Киев допълни, че в момента по искане на Полша се извършват съвместни дейности по издирване и ексхумация в Гута Пеняцка.

Украйна проследи разполагането на „Орешник“ в Беларус и известни съюзниците.

📸 Снимка: The Presidential Office of Ukraine

🇺🇦🔎🇧🇾 Украйна е установила мястото, където руското командване смята да разположи своите балистични ракети със среден обсег „Орешник“ на територията на Беларус, като е споделила данните с международните си партньори. Това заяви президентът Володимир Зеленски на съвместна пресконференция с полския си колега Карол Навроцки на 19 декември, цитиран от РБК-Украйна.

„Преместването на Орешник на територията на Беларус е към своя край. Ние знаем точно къде ще бъде разположена системата – къде ще бъдат нейните позиции. Споделяме въпросната информация с партньорите си. Вярвам, че те могат сами да оценят тази заплаха и да разберат как да реагират“, заяви Зеленски.

Украинският президент предупреди, че системата представлява риск не само за Украйна.

„Това е заплаха за много държави. Орешник не може да бъде свален с дронове. Руснаците вече го използваха срещу Украйна, така че знаем как да се справим с него“, добави той.

Зеленски не уточни конкретни технически детайли за системата и нейното местоположение, но посочи, че съюзниците му вече разполагат с достатъчно информация, за да извършат оценка на потенциалната опасност от нейното разгръщане.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването унищожиха една от секретните по онова време стратегически ракетни системи „Орешник“ в рамките на специална операция, насочена срещу полигона „Капустин Яр“.