Полша одобри разполагането на чужди войски в страната след атаката с руски дронове

🇵🇱 Полският президент Карол Наврочки подписа документ, който позволяващ пребиваването на чуждестранни войски на територията на страната, на фона на подготовка за мисията на НАТО „Източен страж“.

Мисията е обявена в отговор на мащабно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша в нощта срещу сряда, 10 септември. В операцията се предвижда участие на сили от Дания, Франция, Великобритания, Германия и други държави.

„Президентът на Република Полша Карол Наврочки подписа постановление за предоставяне на съгласие за пребиваване на територията на Република Полша на военни подразделения на чужди държави–членки на НАТО с цел укрепване на Република Полша в рамките на операцията Eastern Sentry. Постановлението е със затворен характер“, се посочва на официалния сайт на Бюрото за национална сигурност на Полша.

Решението беше обявено още на 12 септември от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Той поясни, че новата мисия ще укрепи източния фланг на Алианса и ще демонстрира готовността на съюзниците да действат заедно. Документът на президента е със затворен характер, но отваря юридическите рамки за разполагането на подразделения на НАТО.

Рюте заяви, че атаката с руски дронове е „най-голямата концентрация на нарушения на въздушното пространство на НАТО“. Системите за ПВО са били активирани за защита на Полша и съседните държави. Макар инцидентът да е най-мащабният, подобни ситуации вече са се случвали в Румъния, балтийските държави и по целия източен фланг на Алианса.

„Безразсъдните действия на Русия във въздуха могат да имат непредсказуеми последствия. Умишлено или не, това е опасно и неприемливо“, заяви Рюте.

На 10 септември полските военни откриха огън по 19 руски дрона, навлязли в полското въздушно пространство. Премиерът Доналд Туск обяви, че правителството е призовало съюзниците да активират Член 4 на НАТО за консултации при заплаха за сигурността. Алиансът обаче реши да не третира инцидента като директна атака.

Според немски медии поне пет дрона са били насочени към ключовия логистичен хъб в Жешув, а други два са навлезли във въздушното пространство на Литва, за което не беше съобщено публично.

Полша губи влияние в преговорите за бъдещето на Украйна

🇵🇱 Докато водените от САЩ усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна набират скорост, Полша, която доскоро беше сред най-активните поддръжници на Киев, отсъстваше от ключовите разговори, което породи дискусии за намаляващата ѝ роля.

От 2022 г. Варшава е предоставила военна помощ за около 4,5 милиарда евро и е домакин на стратегическия логистичен център Жешов-Ясионка, но вече трудно поддържа своята водеща позиция. Анализатори обясняват слабата роля с ограничени ресурси и промени на вътрешната политическа сцена.

„Полската външна политика е подчинена на вътрешнополитически цели. Това създава проблеми и води до факта, че Полша вече не е онзи надежден партньор за Украйна“, обясни Михал Лебдушка от AMO пред Kyiv Independent.

В първата година от пълномащабната война тя разполагаше с резерви от съветска техника и успя да реагира бързо, но днес запасите вече са изчерпани.

Политическата динамика също има голяма отговорност за промяната в курса. Десни и популистки партии като „Конфедерация“, набират електорат, като представят помощта за Киев като прекомерна тежест. Проучване от юни показа, че 46% от поляците подкрепят намаляване или прекратяване на военната помощ – в сравнение с 26% през февруари 2024 г.

Изборът на националиста Карол Навроцки за президент на 1 юни допълнително засили несигурността. Той осъжда руската агресия, но се обявява против членството на Украйна в НАТО и ЕС и обвинява Киев, че злоупотребява със своите съюзници.

Отсъствието на Полша от срещата във Вашингтон на 18 август, когато Зеленски и държавните лидери от ЕС разговаряха с Тръмп след неговата среща с Путин, доведе до критики на вътрешната политическа сцена. Навроцки обясни отсъствието си с вече проведени разговори, но анализатори посочват като причина напрежение в отношенията между Тръмп и полския премиер Доналд Туск.

„Туск не е силен партньор за Тръмп, а Навроцки със своята антиукраинска реторика не е партньор за европейците“, обясни Лебдушка, според когото вътрешните противоречия и ограничени ресурси поставят Полша в капан.

В същото време правителството във Варшава изключи възможността за участие в евентуални мироопазващи мисии. На 20 август министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви: „Няма да изпратим полски войници в Украйна.“

Случаят с руски дрон, паднал на 20 август в област Лублин, илюстрира уязвимостта на Полша. Въпреки обещанието за дипломатически протест, реакцията на властите се възприема като слаба.

„Полша вече не е онзи двигател на европейската подкрепа за Украйна. Ограничените ресурси, вътрешните спорове и слабите връзки с ключови партньори намаляват нейното влияние“, обобщи Лебдушка.