Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Взрив край Талмаза, втори в район Щефан Водъ за осем дни

🇷🇺💥🇲🇩 Взрив в царевично поле край Талмаза, в югоизточния молдовски район Щефан Водъ, подпали околната растителност в късните следобедни часове на 17 август. Не се съобщава за пострадали при инцидента. Генералният инспекторат на полицията на Молдова съобщи, че детонацията е настъпила на около 3 км от селото, след като предполагаем руски дрон се е разбил в земята. Районът е отцепен, а сапьори от технико-взривния отдел са били изпратени на място, за да установят произход на дрона.

Министерство на отбраната в Кишинев е засякло обекта, докато той все още се е намирал в полет. Към 17:37 ч. системите за наблюдение на въздушното пространство на Националната армия са отчели навлизането на въздушен обект по направление Кучурган–Тираспол – т.е. през територията на Приднестровието. Въздушен сектор „Център“ е бил затворен за 15 минути. Сигналът е изчезнал конкретно в района на Талмаза, където впоследствие са регистрирани детонацията и пожарът.

Военновъздушните сили на Украйна уточниха още същата вечер, че става дума за руската крилата ракета „Бандерол“, навлязла от Одеска област и прекосила държавната граница в посока Молдова при масирана руска атака, насочена към региона. Според украински мониторингови канали тя е навлязла на около 34 км навътре от границата. Малко преди сигналът да изчезне, муницията е намалила височината си от около 300 на 150 метра над земята. Кишинев не потвърди тази идентификация – до заключението на своите експерти полицията продължава да използва израза „неидентифициран летателен апарат“.

Кадрите, публикувани след пристигане на специалисти, показват точката на удар сред посеви. Царевичните стъбла са полегнали и унищожени в радиус от няколко метра наоколо, а между самите растения се виждат различни отломки. Пожарът беше потушен същата вечер. Полицията призова хората да избягват района и да не докосват намерени части.

Това е втори случай на детонация на боеприпас на молдовска територия за 8 дни, отново в район Щефан Водъ. На 9 август край Крокмаз, непосредствено до границата с Украйна, идентичен апарат удари дърво в горска ивица в края на селото и се взриви на около 2,5 метра над земята. Отломките бяха разпръснати на значително разстояние и нанесоха щети по дворове и къщи, в това число избити прозорци. Жертви нямаше. Полицията определи находката като „дрон-ракета“ заради сходството на фрагменти с части от управляема ракета, а министърът на отбраната Анатолие Носатий заяви, че става дума за руски дрон с реактивна тяга.

Един детайл от публикуваните тогава снимки стеснява възможната идентификация. Върху черна отломка се чете щампован на кирилица надпис „КЕРОСИН ТС-1 95%“ – на авиационно гориво за компактни по размер турбореактивни двигатели. На друг кадър се вижда и самият двигател на летателния апарат. Специалисти, консултирани от Europa Liberă, отбелязват, че агрегат с такива размери изключва както витлови апарати от типа на „Шахед-136“, така и големите крилати ракети.

Кишинев отговори и на политическо равнище. Министерство на външните работи описа случая като тежко нарушение на молдовския суверенитет и отзова руския посланик Лилиан Дарий за консултации. Руското посолство на свой ред обвини молдовската страна, че използва инцидента, за да изостри двустранните отношения.

С8000 „Бандерол“ е малка крилата ракета на руската група „Кронщат“, за чието съществуване украинското разузнаване съобщи през април 2025 г. Оттогава тя се появява предимно над Южна Украйна. Ракетата има дължина от около 5 метра и носи осколочно-фугасна бойна глава с близо 50 кг взривно вещество. Лети на малка височина със скорост между 520 и 650 км/час, а обсегът ѝ на поразяване достига 500 км.

С8000 се задвижва от малък китайски турбореактивен двигател, лесно достъпен на пазара. Насочването е инерциално и сателитно, с антена „Комета“, която дава устойчивост на заглушаване. Носители на ракетата са разузнавателно-ударните дронове „Орион“, а Москва приспособява за същата задача и бойни вертолети Ми-28Н.

Употребата на „Бандерол“ нараства с бързи темпове. Към август украинското военно разузнаване оценява руското производство на около 80 единици месечно при поставена цел от 120. По думите на украинския пълномощник по санкциите Владислав Власюк близо 80% от руските удари по продоволствени съоръжения в Одеска област през юни и юли са били извършени именно с конкретния боеприпас. Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, определи зачестилата му употреба от средата на юли като изпробване на нова тактика.

Молдова не разполага със средства, с които да свали подобен апарат. Андрей Курарару от кишиневския център WatchDog обяснява причините: реактивните апарати летят на малка височина, засичат се трудно, изискват зенитни ракети за прехващане и носят повече взривно вещество от обичайните дронове. Дори дроновете прехващачи, които страната възнамерява да произвежда, няма да могат да ги догонят.

С европейско финансиране Молдова купува системи за засичане и прехващане на дронове по одобрения на 13 юли пакет от 120 милиона евро от Европейския фонд за мир. Програмата по Националната отбранителна стратегия за 2026–2030 г., подготвяна от правителството на премиера Василе Тофан, предвижда повече от 10,5 млрд. леи и увеличаване на военните разходи от около 0,75 на 1% от БВП до 2030 г. Нито една от тези мерки обаче не осигурява защита днес.

Към края на юли Министерство на отбраната отчете 60 нарушения на въздушното пространство от началото на пълномащабната руска инвазия, 21 от които през 2025 г. Към началото на август броят им за 2026 г. беше достигнал 15. В 28 случая на молдовска територия са открити отломки от ракети и дронове, а при най-малко 12 апаратът или останките му са съдържали взривно вещество. Инцидентът край Талмаза добавя поредния случай към статистиката за годината.

Разликата със западния съсед на Молдова е практическа. Ден по-рано, на 16 август, дрон от семейството „Шахед“ навлезе от украинското село Котловина в района на пристанищния град Рени през въздушното пространство на Гагаузия и навлезе в Румъния на около 24 км северно от Галац. Там той беше свален от испански изтребител McDonnell Douglas F/A-18 Hornet, участва в мисията за въздушна полиция на НАТО от авиобаза „Михаил Когълничану“. Това е четвъртият дрон, свален над територията на Румъния от началото на 2026 г. Молдова е неутрална по конституция, не членува в Алианса и не разполага с бойна авиация, поради което над нейна територия на практика няма кой да открие огън.

Руският произход на муницията, паднала край Талмаза, е много вероятен. Съобщението на ВВС на Украйна е официално, времето съвпада точно с руския удар по Одеска област, а траекторията на навлизане води от украинска територия. Засега няма алтернативна версия, подкрепена със собствен набор от доказателства.

Подобна възможност обаче не бива да бъде изключвана, както показа взривът край Лопатна в район Орхей през нощта на 8 юни. Тогава молдовското министерство на външните работи обяви, че безпилотникът има „най-вероятно украински произход“, докато Киев публично твърдеше обратното.

Хипотезата за преднамерено сондиране на молдовската отбрана изглежда малко вероятна. Боеприпасът е паднал в необитаемо поле, без обект в близост до мястото, а Курарару определя и случая край Крокмаз като отклонение на заблуден обект от първоначалния му курс.

Одеса под трети удар за денонощие – вечерен ракетен обстрел с деца сред ранените

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия нанесе поредния си ракетен удар по жилищен район в Одеса. В резултат на това загинаха най-малко двама цивилни, а други шестима бяха ранени, сред които бяха три деца, според последните данни, публикувани от местните власти в украинския пристанищен град.

Въздушната тревога в града прозвуча около 22:00 ч. Малко след това каналите за мониторинг съобщиха, че към Одеса летят ракети, а малко след това в града отекнаха серия от експлозии. Началникът на градската военна администрация Сергей Лисак потвърди, че врагът е нанесъл ракетен удар, и увери, че аварийните служби вече работят на мястото на инцидента. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи за щети по цивилната инфраструктура и за възникнали пожари. На разпространените снимки се виждат разрушени жилищни сгради, а жители на града споделиха в социалните мрежи, че един мъж е загинал на място от осколочни рани.

Този удар бе нанесен в края на денонощие, в рамките на което градът вече бе поразен три пъти. Това отбелязва седмия пореден ден на руски атаки срещу граждански обекти в Одеска област. На този фон мониторинг каналите призоваха жителите да преразгледат отношението си към ракетната заплаха и да проверят къде се намират най-близките укрития – включително по маршрутите им до работа и обратно. Оценката на анализаторите е, че натискът върху града тепърва ще се засилва.

По-рано в четвъртък руската армия атакува Одеска област, при което загина възрастен мъж, а трима души бяха ранени. По данни на мониторинг каналите атаката е извършена с баражиращи реактивни боеприпаси „Бандероль“ – сравнително ново руско оръжие, което започна активно да се прилага в Южна Украйна. Със заводско обозначение „С8000“, то представлява хибрид между крилата ракета и дрон камикадзе. Задвижва се от малък реактивен двигател, развива скорост от около 500 км/ч и носи осколочна бойна част с тегло до 150 кг. Именно съчетанието от висока скорост, отлична маневреност и нетипична конструкция затруднява украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според открити източници в производството на апарата участват руските предприятия „Кронщат“ и „КТ – безпилотни системи“.

Ден по-рано, в сряда, руски ракетен удар срещу областния град порази няколко жилищни сгради, сред които многоетажна кооперация, както и газопровод. Тогава загинаха трима души, а осем бяха ранени, като сред спасените под отломките имаше две деца. В памет на жертвите 16 юли беше обявен за ден на траур в Одеса – ден, който агресорът „отбеляза“ с нови удари по града.

Александър Коваленко, военен и политически коментатор от групата „Информационна съпротива“, свързва руския терор над Одеса с няколко причини. Водещата сред тях е, че руската армия използва града като полигон за изпитание на нови видове оръжие. Все по-честото използване на реактивни дронове като „Бандероль“ по одеското направление напълно се вписва в тази логика. Южното крайбрежие, намиращо се в обсега на пуск от Черно море и Крим, се превръща в изпитателен участък. На него Русия тества трудно за прехващане оръжие директно срещу гъсто населен градски център.

Одеса и областта остават подложени на почти непрестанен обстрел с различни видове оръжия – ракети, баражиращи боеприпаси и дронове, които се редуват ежедневно. Броят на жертвите от вечерните удари все още се уточняваше късно на 16 юли, като при актуализиране на официалните данни картината може да се промени.

Жена и дете са ранени след като руски дрон се вряза в жилищен блок в румънския град Галац.

🚨 ИЗВЪНРЕДНО: Руски дрон камикадзе се вряза в жилищна сграда в Галац, град в югоизточна Румъния, което предизвика експлозия и пожар в апартамент на десетия етаж. По предварителни данни са ранени двама души – жена с първа степен на изгаряния и 14-годишно момче, което е получило паник атака.

И двамата са транспортирани в болница, където получават медицинска помощ. От Инспектората за извънредни ситуации (ISU) в Галац потвърдиха, че пострадалите са успели да се евакуират сами от апартамент, където гори пожар. Точните причини за инцидента подлежат на разследване, а спасителните екипи работят по ограничаване на щетите и обезопасяване на района.

През последните часове руската армия изстреля десетки дронове „Шахед“ срещу Одеска област, разположена в непосредствена близост до окръг Галац. Въпреки че не споделят обща граница, те са разделени единствено от тесен участък молдовска територия около Джурджулещ. През последните няколко години югоизточна Румъния е чест потърпевш от паднали отломки и инциденти, причинени от руските удари срещу украинските пристанища в делтата на река Дунав. Това обаче е първият случай, в който руски дрон поразява директно жилищна сграда.

Русия активизира хибридната дейност в Приднестровието.

🇷🇺🇲🇩 Русия активизира спешно своята дейност в Приднестровието, проруски сепаратистки регион на територията на Молдова, с цел да отклони ресурси на Украйна и да създаде нова точка на напрежение по южната граница. Това съобщи източник от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна.

Активизацията в непризнатия анклав включва засилване на различни информационни и военни мерки, които според украинското разузнаване са начало на хибридна операция, свързана с т.нар. „избори за президент на ПМР“, които предстои да бъдат проведени догодина.

⚠️ Военно натрупване и диверсионна заплаха

Източникът отбелязва, че се наблюдава засилване на мобилизационните мерки на територията на непризнатия регион, включително изпращане на призовки за явяване във военните подразделения на територията му. Освен това се наблюдава разконсервиране на оръжие от военните складове.

Тук е мястото да отбележим, че в Приднестровието се намира т.нар. Оперативна група на руските войски (ОГРВ) с численост от 1500 душа. Нейната официална задача е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, които представляват сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

ГУР разкри, че също така е разгърнато е производство на безпилотни летателни апарати (БПЛА), за които са създадени центрове за обучение на оператори.

„Активните мерки, реализирани от Кремъл, са насочени към засилване на руското присъствие в Приднестровието“, посочват от ГУР, което според тях се използва от Москва за дестабилизиране на ситуацията в Молдова и създаване на заплаха по границата с Одеска и Винишка област, което увеличава риска от проникване на диверсионни групи на територията на Украйна.

За да реализира намеренията си, Москва прехвърля към Приднестровието агенти на специалните служби със задача да задълбочат кризисните явления, да посеят хаос с информационни операции, както и да извършват провокации и диверсионна работа.

⛽️ Енергиен и политически разчет

Украинското разузнавне свързва текущото изместване на фокуса на Кремъл към Приднестровие с предстоящите политически процеси в анклава. Според него конкретната цел на тази хибридна операция включва:

• Отново да „закачи“ Тираспол на иглата на безплатния руски газ.
• Да повдигне имиджа на проруските лидери.
• Да увеличи тихомълком военния контингент на Русия в региона.

От ГУР смятат, че тези стъпки имат за цел да подготвят всички натрупани сили и ресурси за военна ескалация в подходящия за Кремъл момент.

Трябва да се отбележи, че след спирането на доставките от „Газпром“ в началото на тази година, жизненоважният енергиен ресурс за Приднестровието в момента се продава от „Молдовагаз“, което е единствения фактор, който предотвратява колапса на региона.

На фона на тези събития, Украйна и осем други държави се включиха официално към нов пакет от мерки, одобрени от Евро`пейския съюз, срещу сепаратистките власти на Приднестровието.

Турски танкер за LPG беше поразен при руски удар срещу пристанище Измаил

🇷🇺💥🇹🇷 Пожар избухна на борда на турски танкер за пропан-бутан, а няколко кораба бяха повредени след руски обстрел на украински пристанища по Черно море и река Дунав през изминалата нощ. По данни на местните власти, има само един пострадал, тъй като е била извършена навременна евакуация на пристанището.

Турският кораб Orinda е бил на пристан в Измаил за разтоварване на пропан-бутан, когато е поразен от руски обстрел. Украинските пристанищни власти посочиха, че оборудването на борда на кораба е е пламнало. Екипажът незабавно е започнал процедура за безопасно спиране на операциите, като 16-членният екипаж е евакуиран без пострадали. Украински пожарникари са работили за потушаване на пламъците.

Властите подчертаха, че няма непосредствена опасност от възникналата огнена стихия. Румънските служби обаче уточниха, че корабът се намирал само на 500 метра разстояние от две села, намиращи се от другата страна на река Дунав. Като предпазна мярка бяха евакуирани между 100 и 150 местни жители, тъй като кметът на местната община изрази опасения, че корабът може да експлодира по всяко време.

Олег Кипер, ръководител на областната военна администрация на Одеса, съобщи за нанесени щети по енергийна и пристанищна инфраструктура и уточни, че руските удари са били насочени срещу няколко пристанищни района. Той отбеляза, че „няколко цивилни кораба са повредени“, без да дава повече подробности. Видео, публикувано онлайн, показва горящия турски танкер, който изглежда е единственият кораб на пристан в Измаил по това време.

Украйна твърди, че Русия е използвала 128 дрона и 2 балистични ракети в атаки в различни райони на страната. Над 36 500 домакинства останаха без ток, а пострадали са и някои пристанищни обекти, според заместник-премиера Олексий Кулеба.

Последната серия атаки предизвика предупреждение от консултантската компания Diaplous Group, според която корабите „са изложени на повишен риск от странични щети, когато се намират до енергийна инфраструктура“.

Двете страни засилиха ударните кампании по енергийната мрежа на врага. В петък украинска атака порази ключовото черноморско пристанище Новоросийск, което беше принудено временно да спре работа. В неделя беше съобщено, че поне частично работата му е възстановена.

Политик от Молдова претендира за излаз на Черно море за сметка на Украйна.

🇲🇩⚔️🇺🇦 Виктория Фортуна, изгряваща крайнодясна популистка фигура в Молдова, набира популярност с тревожни темпове, докато нейната риторика буди тревога, особено след наскоро изявените претенции към територията на Буджак, както наричат там географската област Южна Бесарабия в югозападната част на Одеска област, намираща се между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.

Тези претенции не почиват на правно или историческо основание според официалната молдовска позиция. Изказванията отразяват по-широки регионални тенденции и са подобни на действията на румънската националистка Диана Шошоака, като според експерти от Института „Робърт Лансинг“ се вписват отлично в усилията на Кремъл да подкопае суверенитета на Украйна чрез подставени политици.

Фортуна се издигна на фона на общественото недоволство от тромавата европейска интеграция на Молдова в периода след 2022 г. Разчита основно на популистка, националистическа и конспиративна риторика, представяйки се като защитник на молдовския суверенитет. Но нейните публични изяви и медийна активност сочат идеологически и финансови връзки с проруските структури, включително забранената партия на молдовския олигарх Илан Шор. Освен това са налице документирани случаи на координация с руски пропагандни медии като RT и Sputnik Moldova.

В началото на годината Фортуна повдигна въпроса за достъпа на Молдова до Черно море, както и за нейното право върху земите в Буджак. Във видео, публикувано в Telegram, тя посочи, че страната ѝ има основания да преразгледа границите си: „Бяхме лишени от достъпа до море през Буджак, а без него Молдова е като лъв на каишка.“

Тази провокация следва наратива на руската дезинформация, представяща Украйна като изкуствена държава, поддържана от Запада. Такива изказвания подкопават молдовско-украинската солидарност и проверяват устойчивостта на региона към ревизионистка риторика – тактика, вече приложена от Кремъл в Грузия и Казахстан.

Политическата дейност на Фортуна се финансира от мрежи, свързани с Илан Шор – беглец олигарх, осъден за източване на 1 милиард долара от молдовската банкова система и признат за инструмент на руското влияние. Двамата изграждат алтернативна ос срещу проевропейския курс на президента Мая Санду и стратегическото партньорство с Украйна.

Риториката на Фортуна е близка до тази на румънския сенатор Диана Шошоака, която също говори за връщане на Одеса и Южна Украйна на Румъния. Двете политически фигури получават подкрепа от руски и крайнодесни румънски медии, пропагандирайки идеите за историческа справедливост и етно-националистически реваншизъм. Те наричат проевропейския елит предатели и марионетки на Запада, отклонявайки вниманието от реформите и насърчавайки ревизионизъм. Имитирайки далеч по-опитната Шошоака, Фортуна вероятно действа по координирана подривна стратегия на Кремъл.

Заплахата от Фортуна е многопластова. Претенциите ѝ рушат доверието между Кишинев и Киев по теми като сигурността и управлението на границите. Москва използва подобни фигури с единствена цел да фрагментира политически Молдова, да отвлича вниманието от реформите и да дискредитира европейската интеграция на страната. Макар да не се радва на широка подкрепа, подобна риторика създава опасен прецедент, сравним с казусите в Донбас и Южна Осетия.

Фортуна заплашва пряко европейския курс на страната си. Нейната нарастваща популярност може да засили евроскептичните и антиевропейски настроения, да блокира реформи и да дестабилизира политическата система, като по този начин да навреди на шансовете за присъединяване към ЕС.

Експерти подозират, че Фортуна получава подкрепа от руски разузнавателни служби, занимаващи се с операции за влияние в чужбина. Освен това тя подкопава легитимността на правителството на Мая Санду, представя реформите като провал, а властта – като зависима от чужди сили. По този начин се прикриват реални проблеми като корупцията и енергийната несигурност.

Тези изказвания могат да предизвикат дипломатическа криза с Киев и да усложнят партньорството в сферата на сигурността и инфраструктурните проекти. Киев може да отговори с по-строг граничен контрол или ограничения в разузнавателния обмен – действия, затруднящи координацията на НАТО с Кишинев и Киев.

Повторното активиране на мрежата на Шор чрез фигури като Фортуна засилва риска за вътрешната стабилност и нормализира антизападната риторика, което от своя страна може да реанимира иначе маргинализирани проруски движения и да отслаби демократичните институции в страната.

Виктория Фортуна не е обикновен популист – тя е инструмент на руската хибридна война, насочена към дестабилизация на региона, подкопаване на демокрацията и възстановяване на руското влияние в Черноморския басейн.

Русия атакува Одеска област с дронове и касетъчни боеприпаси през изминалата нощ.

Украински следовател за военни престъпления извършва оглед на мястото на руска атака с дронове камикадзе в Лвов, Западна Украйна, 19 юни 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Roman Baluk

🇷🇺💥🇺🇦 Русия извърши поредна координирана въздушна атака с касетъчни боеприпаси срещу цели в района на Одеса през изминалата нощ, съобщиха представители на местната администрация.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха в Telegram, че силите за противовъздушна отбрана са прехванали крилата ракета Х-59 и 10 ударни дрона „Шахед“. Въздушно-космическите сили на Русия са изстреляли управляема въздушна ракета Х-59 от окупираната Запорожка област, заедно с 14 дрона камикадзе от Курска област и района на нос Чауда в окупирания Кримски полуостров, откъдето бяха изстреляни и две балистични ракети Искандер-М.

Силите за противовъздушна отбрана, включително зенитно-ракетни подразделения, мобилни огневи групи и екипи за радиоелектронна борба, успяха да свалят една ракета Х-59 и 10 ударни дрона. Противовъздушната отбрана беше активна в областите Днепропетровска, Сумска, Полтавска и Николаевски.

Олег Кипер, началник на Одеската регионална военна администрация (ОВА), съобщи, че на 14 септември вечерта Русия е нанесла ракетен удар по покрайнините на Одеса, като предварителните данни сочат, че използването на касетъчни бойни глави.

„В резултат на руската ракетна атака, вероятно включваща забранени касетъчни бойни глави, бяха повредени жилищни и търговски сгради в предградията на Одеса“, съобщи той. При атаката са загинали съпрузи, родени през 1958 г. и 1962 г. Телата им са открити под развалините на сграда при оглед на мястото.

„Пострадала е и 65-годишна жена, която е с охлузни рани в главата и бедрото. Тя беше хоспитализирана в средно тежко състояние“, добави Кипър.

В Харков се чуха експлозии късно вечерта на 14 септември по време на въздушна атака. Кметът на града Игор Терехов потвърди, че взривовете са станали в района на Киев. По-късно областният губернатор на Харковската ОВА Олег Синегубов разкри, че руската авиация е извършила удар с най-малко две управляеми авиационни бомби.

„Службите за спешна помощ оценяват възможните места за удар в района на Киев. Към момента няма получени данни за пострадали. Пожар избухна в нежилищни помещения“, каза Синегубов.

В неделя сутринта Синегубов сподели повече подробности, като написа: „Около 00:13 часа на 15 септември врагът удари територията на болница в района на Киев. Пострадала е дограмата на сградата на поликлиниката.“

Около час по-рано, на 14 септември в 23:20 часа, руските сили изстреляха две управляеми авиационни бомби. Пожар избухна в учебно заведение и изгоря трева в района на Киев, но няма данни за жертви.

Междувременно областният губернатор на Николаевската ОВА Виталий Ким, съобщи, че противовъздушната отбрана е унищожила три дрона „Шахед“ в района през нощта на 15 септември. Отломки от свалените дронове поразиха съоръжение за преработка на храни и доведоха до избухването на пожар на територията на близките складове.

Ким добави също, че рано сутринта на 15 септември, в 02:28 часа, руските сили са атакували населения пункт Куцуруб и вододайната му зона с ударни FPV дронове, които са довели до допълнителни щети.

Двама украински войници са задържани за убийството на полицай при пътна проверка

🇺🇦🚓 Полицай е бил застрелян, а негов колега - ранен, докато е извършвал пътна проверка в Западна Украйна, предаде немската информационна агенция ДПА, позовавайки се на източници от украинската полиция.

Извършителите на убийството са задържани в Одеска област, съобщи по-късно шефът на националната полиция Иван Виховски, добавяйки, че ги грози доживотен затвор.

„Благодарение на координираната работа на оперативните служби е установено местонахождението на заподозрените - те се укриват на територията на Одеска област. Извършителите са задържани със силовата подкрепа на спецподразделение КОРД“, допълни полицейският началник.

Нападателите са двама военни, баща и син, на 52 и 26 години, родом от Виницка област. Полицаят, който загина при изпълнение на служебния си дълг, защитавайки своя партньор, който е нападнат пръв, е успял да стреля и да рани един от нападателите.

Установяват се обстоятелствата около събитието и мотивите на извършеното престъпление.

Разследващите органи са образували наказателно производство по чл. 348 от Наказателния кодекс на Украйна - Убийство или опит за убийство на служител на правоприлагащ орган във връзка с изпълнение на служебните му задължения. За подобно провинение законът предвижда тежки санкции, включително доживотен затвор.

Процесуалното ръководство на досъдебното разследване се осъществява от Специализираната прокуратура на Виница в областта на отбраната.

💔 Загиблий під час нічного нападу поліцейський — 20-річний Максим Зарецький

Національна поліція України схиляє голови у жалобі за загибеллю нашого колеги.

Максиму було 20 років. Півтора роки віддано служив у секторі реагування патрульної поліції. pic.twitter.com/ELAQcg9Fym

— МВС України (@MVS_UA) April 20, 2024

Продължава изграждането на отбранителни укрепления на територията на Одеска област

Продължава усилената работа по създаване на нови и актуализиране на вече наличните отбранителни укрепления на територията на Одеска област. Това съобщи Олег Кипер, председател на Одеската областна военна администрация (ОВА), в публикация за своя Telegram канал.

Врагът е коварен и безмилостен. И войната продължава. И нашата задача в тази война е да попречим на врага да завладее нови територии, да нокаутираме окупаторите от заловените земи.

Затова укрепването на отбранителната способност на региона е най-приоритетното направление. Виждаме как руските терористични сили отчаяно притискат нашия регион от въздуха. Виждаме колко са направили отбранителните сили, за да изтласкат врага възможно най-далече от Одеса. Но трябва да сме наясно, че страната агресор продължава да трупа потенциал и не спира да реализира терористичните си планове.

Активно изграждаме укрепления, монтираме прегради - "драконови зъби", противотанкови ровове и други невзривни прегради.

Участват около 150 души и 80 единици техника.

Готовността ни да се противопоставим на врага, както и системният подход към изграждането на укрепления е мощен възпиращ фактор за агресора.

Украинците са силни и обединени в желанието си да се защитават и да победят врага. Благодарение на съвместните действия ще победим!

Източник: Олег Кіпер/Одеська ОДА (ОВА)