Предполагаем беларуски дрон беше свален над двореца Белведере в центъра Варшава.

🇵🇱🇧🇾 Службите за сигурност на Полша „неутрализираха“ безпилотен летателен апарат в центъра на Варшава близо до двореца Белведере, за което са били задържани двама беларуски граждани. Това съобщи преди минути полският премиер Доналд Туск, което отбелязва поредния инцидент на фона на високо напрежение в региона след набезите на руски дронове миналата сряда.

„Службата за държавна сигурност неутрализира дрон, действащ над правителствени сгради (улица Паркова) и Белведере“, написа Туск в платформата X. Дворецът Белведере е една от официалните резиденции на полския президент.

„Двама граждани на Беларус са арестувани. Полицията провежда разследване“, добави Туск, без да предостави повече подробности.

Инцидентът идва в момент на повишена готовност от страна на властите във Варшава след серия от нарушения на въздушното пространство на страната от руски дронове по време на безпрецедентно по мащабите си нахлуване миналата сряда.

Тези нарушения доведоха до това западни изтребители да свалят руски цели за първи път от самото начало на конфликта в Украйна и породи нови страхове в регион, който е изправен на нокти заради пълномащабната инвазия, започнала през февруари 2022 г.

Малко след инцидента Туск обяви, че случилото се е „най-близкото до открит конфликт от Втората световна война насам“.

Улица Паркова в полската столица, където се случи инцидентът тази вечер, е разположена в район, изпълнен с правителствени сгради, дворецът Белведере и чуждестранни посолства. Близо се намира и посолството на Руската федерация.

Районът е обозначен като зона, забранена за полети, освен ако операторите не получат разрешение, а нарушителите могат да бъдат наказани с до пет години лишаване от свобода, според официалния сайт на Столична община Варшава.

Русия е отговорна за огромния пожар в търговския център Marywilska във Варшава.

Изглед с дрон към горящия търговски център Marywilska 44 по време на огромния пожар във Варшава, Полша, на 12 май 2024 г.
📸 Снимка: Dariusz Borowicz/Agencja Wyborcza.pl

🇷🇺⚔️🇵🇱 Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че руското разузнаване е наредило палежа в търговския център Marywilska във Варшава през май 2024 г.

„Вече знаем със сигурност, че големият пожар в търговския център Marywilska във Варшава е причинен от палеж, поръчан от руските специални служби. Някои от извършителите вече са задържани, всички останали са идентифицирани и се издирват“, написа Туск в Х.

„Имаме задълбочени познания за реда и хода на палежа и начина, по който извършителите са го документирали. Действията са били организирани и ръководени от разпознато лице, пребиваващо в Руската федерация“, заявиха полският министър на правосъдието Адам Боднар и министърът на вътрешните работи Томаш Семоняк в друго изявление.

На 12 май 2024 г. масивен пожар унищожи търговски център във Варшава, в който се помещават приблизително 1400 магазина.

Служители на западни разузнавания предупреждават за засилване на руските саботажни операции в цяла Европа. Палежи са били насочени и към други страни от ЕС, което поражда съмнения за координирани руски усилия за дестабилизиране на страните, подкрепящи Украйна срещу руската агресия.

Полските власти сътрудничат с Литва, където задържаните заподозрени са извършили други атаки. По-рано властите в Литва заявиха, че подозират руските разузнавателни служби в организиране на палежи на склад на IKEA във Вилнюс и свързаха Русия с атаката в търговския център във Варшава.

Атаката срещу склада на IKEA е причинила щети за около 500 000 евро.

Не бяха предоставени допълнителни подробности от длъжностни лица относно разследването на пожара, нито относно задържаните заподозрени.

През последните години в Полша бяха разкрити редица шпионски мрежи, за които се твърди, че са управлявани от Минск и Москва.

Нидерландската агенция за военно разузнаване (MIVD) заяви на 22 април, че Руската федерация ескалира хибридните си атаки, насочени към европейски съюзници.

„Виждаме, че руската заплаха срещу Европа се увеличава, включително след евентуален край на войната срещу Украйна“, заяви директорът на MIVD Питър Рийсинк в годишния доклад на агенцията.

Радослав Сикорски: Полша и други страни, граничещи с Украйна са длъжни да свалят руските ракети

🇵🇱🤝🇺🇦 Радослав Сикорски, полският външен министър, заяви, че Полша и други страни, граничещи с Украйна, имат „задължение“ да прехващат руски ракети, преди да навлязат във въздушното им пространство, въпреки съпротивата на НАТО.

В интервю за Financial Times Сикорски подчерта, че Варшава трябва да даде приоритет на безопасността на своите граждани, дори ако прехващането на ракети над украинска територия може да рискува въвличането на НАТО във войната на Русия срещу Украйна.

„Членството в НАТО не отменя отговорността на всяка страна да защитава собственото си въздушно пространство – това е наше конституционно задължение“, каза Сикорски. Той твърди, че би било легитимна самозащита да се ударят вражески ракети, които са на път да навлязат в полското въздушно пространство, тъй като рискът от отломки да причинят наранявания, след като преминат на полска територия, е значителен.

По-рано това лято Полша подписа двустранно споразумение за сигурност с Украйна, ангажирайки двете страни да проучат осъществимостта на прехващане на ракети и БПЛА в украинското въздушно пространство, които са насочени към Полша, следвайки договорени процедури. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче отхвърли предложението, позовавайки се на риска алиансът „да стане част от конфликта“.

Киев настоява своите западни съюзници да увеличат участието си във войната, включително осигуряване на прикритие за противовъздушна отбрана над Западна Украйна от батареи, разположени на територията на НАТО, и многократно призовава за забранена за полети зона над Украйна – искания, които НАТО отказа, за да избегне пряк конфликт с руските сили.

Много украинци обаче се надяват, че позицията на НАТО може да се промени. „Видяхме, че някои червени линии могат да бъдат преместени“, каза Микола Назаров, анализатор по сигурността в мозъчния тръст Globsec в Киев, имайки предвид решенията на Запада да снабди Украйна с ракети с голям обсег, модерни танкове и бойни самолети F-16. Назаров отбеляза, че Украйна настоява за намесата на Полша, тъй като не разполага с въздушни ресурси, за да покрие напълно територията си, особено в Западна Украйна.

Сикорски коментира и продължаващото военно нахлуване на Украйна в района на руския град Курск, което започна на 6 август, отбелязвайки, че е твърде рано да се оцени военният му успех. Въпреки това той приветства операцията като начин да разстрои руския президент Владимир Путин и да демонстрира, че „жертвата не винаги прави това, което очаквате“. Той подчерта, че Западът трябва да продължи да държи Путин извън равновесие, критикувайки склонността на западните страни да сигнализират предварително военните си намерения.

Гледайки напред към президентските избори в САЩ, Сикорски предложи европейските лидери да работят по-усилено, за да убедят американската общественост и нейните политици, че Европа активно допринася за международната сигурност. „Имаме добра история за разказване: не само харчим повече за отбрана, но всъщност харчим повече за Украйна, отколкото за Съединените щати“, каза той, подчертавайки комбинираната военна, финансова и хуманитарна помощ на Европа за Украйна.

Сикорски повтори правото на Полша да прехваща ракети, след като предполагаем руски дрон премина през полска територия на 26 август. В момента полските власти издирват безпилотния летателен апарат, който може да се е върнал на украинска територия, след като се е отклонил от курса по време на масираната руска ракетна атака срещу Украйна миналия понеделник. След пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. други ракети също са падали в Полша, а руски дронове наскоро навлязоха във въздушното пространство на Румъния.

Сикорски отбеляза, че рискът от полски жертви се увеличава, колкото по-близо е ракетата до целта си, когато е прехваната, поради което е за предпочитане тя да бъде свалена на по-голяма надморска височина над Украйна. „Украинците ни казаха: заповядайте“, добави той.

Полша отбеляза деня на въоръжените си сили с военен парад в столицата

🇵🇱🎖 На 15 август 2024 г. Полша отбеляза Ден на въоръжените сили и 104-годишнината от историческата победа над Червената армия в битката за Варшава през 1920 г. отдавайки почит на своите паднали герои. По време на ежегодния военен парад по улиците на столицата армията на Полша демонстрира най-авангардното си въоръжение, с което се надява да възпре заплахата от руска агресия, надвиснала над Източна Европа.

Парадът, в който участваха не само полски войски, но и американски и други съюзнически части, премина през центъра на Варшава в ранния следобед, с безкрайна колона от танкове и друга военна техника, над която прелетя формация от изтребители пето поколение.

Някои от новите оръжия на Полша замениха остарялото съветско и руско оборудване, което беше изпратено в помощ на съседна Украйна, в отговор на руската инвазия, започнала през февруари 2022 г. Откакто Полша се откъсна от хватката на Москва, в резултат на падането на комунизма в Източна Европа преди 35 години, страната се присъедини към НАТО и започна да полага системни усилия за модернизация на въоръжените си сили.

Тези усилия получиха още по-голям тласък, след като Русия нахлу за първи път в Източна Украйна през април 2014 г, последвано от пълномащабната инвазия осем години по-късно, която засили неимоверно опасенията на страните от източния фланг на НАТО – от Прибалтика и Полша до Румъния и България.

Денят на полската армия съвпада с годишнината от битката за Варшава през 1920 г., в която полските войски спират настъплението на Червената армия към Централна Европа.

Битката при Варшава е не само най-важния момент от полско-съветската война, но е определяна и като най-значимата полска военна победа през ХХ в. Британския дипломат Едгар д'Абернон нарежда „Чудото над Висла“ от 1920 г. на 18 място в своя преглед на военните сблъсъци, оказали най-голямо влияние върху световната история.

Това е несъмнено най-големият успех на полското оръжие след победата на Собиески при Виена през 1683 г. Полската нация приема, че през 1920 г. успява да спре съветската експанзия на запад, чиито последствия в неспокойната политическа и социална обстановка на Стария континент след края на Първата световна война биха могли да имат непредвидими последствия.

Войната в Украйна напомни на Полша за трайната заплаха, надвиснала над Средноевропейската равнина, която както винаги остава вклинена между по-големи, по-мощни — и често агресивни — съседи.

Дори и членството на страната в НАТО не успя да смекчи напълно усещането за надвисналата от изток заплаха, за което спомогна и миграционната криза, избухнала през 2021 г. по границата с Беларус. През тази година Варшава стана свидетел на внезапен скок в мигрантския поток от Близкия изток и Африка, в резултат на хибридната война, поведена от Кремъл и неговия най-верен сателит - беларуския диктатор Александър Лукашенко.

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш написа писмо до войниците, в което посочва, че празникът е напомняне за „най-славните епизоди на полската армия, за цената на независимостта и свободата“.

„На този ден отдаваме почит на всички герои, воювали за родината от зората на страната ни“, допълва той.

Бруталната руска инвазия в съседна Украйна и спорадичната криза по границата между Полша и Беларус са източник на непрестанна тревога у мнозина поляци, които се притесняват колко далеч е готов да стигне Кремъл ако се похвали със стратегически успех на бойното поле в Украйна.

По-рано тази седмица Полша подписа сделка на стойност 10 милиарда долара с правителството на САЩ за придобиване на 96 ударни хеликоптера Apache.

Косиняк-Камиш отбеляза, че благодарение на авангардната си технология, хеликоптерите Apache бележат крайъгълен камък в усилията на страната по пътя към модернизация на военновъздушните ѝ сили.