Полша губи влияние в преговорите за бъдещето на Украйна

🇵🇱 Докато водените от САЩ усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна набират скорост, Полша, която доскоро беше сред най-активните поддръжници на Киев, отсъстваше от ключовите разговори, което породи дискусии за намаляващата ѝ роля.

От 2022 г. Варшава е предоставила военна помощ за около 4,5 милиарда евро и е домакин на стратегическия логистичен център Жешов-Ясионка, но вече трудно поддържа своята водеща позиция. Анализатори обясняват слабата роля с ограничени ресурси и промени на вътрешната политическа сцена.

„Полската външна политика е подчинена на вътрешнополитически цели. Това създава проблеми и води до факта, че Полша вече не е онзи надежден партньор за Украйна“, обясни Михал Лебдушка от AMO пред Kyiv Independent.

В първата година от пълномащабната война тя разполагаше с резерви от съветска техника и успя да реагира бързо, но днес запасите вече са изчерпани.

Политическата динамика също има голяма отговорност за промяната в курса. Десни и популистки партии като „Конфедерация“, набират електорат, като представят помощта за Киев като прекомерна тежест. Проучване от юни показа, че 46% от поляците подкрепят намаляване или прекратяване на военната помощ – в сравнение с 26% през февруари 2024 г.

Изборът на националиста Карол Навроцки за президент на 1 юни допълнително засили несигурността. Той осъжда руската агресия, но се обявява против членството на Украйна в НАТО и ЕС и обвинява Киев, че злоупотребява със своите съюзници.

Отсъствието на Полша от срещата във Вашингтон на 18 август, когато Зеленски и държавните лидери от ЕС разговаряха с Тръмп след неговата среща с Путин, доведе до критики на вътрешната политическа сцена. Навроцки обясни отсъствието си с вече проведени разговори, но анализатори посочват като причина напрежение в отношенията между Тръмп и полския премиер Доналд Туск.

„Туск не е силен партньор за Тръмп, а Навроцки със своята антиукраинска реторика не е партньор за европейците“, обясни Лебдушка, според когото вътрешните противоречия и ограничени ресурси поставят Полша в капан.

В същото време правителството във Варшава изключи възможността за участие в евентуални мироопазващи мисии. На 20 август министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви: „Няма да изпратим полски войници в Украйна.“

Случаят с руски дрон, паднал на 20 август в област Лублин, илюстрира уязвимостта на Полша. Въпреки обещанието за дипломатически протест, реакцията на властите се възприема като слаба.

„Полша вече не е онзи двигател на европейската подкрепа за Украйна. Ограничените ресурси, вътрешните спорове и слабите връзки с ключови партньори намаляват нейното влияние“, обобщи Лебдушка.