🇧🇬🛩️🇺🇦 Дрон навлезе във въздушното пространство на България от посока Румъния в 8:10 ч. сутринта днес и се взриви на 100 метра навътре в страната, край бившия граничен пункт „Кардам“. До вечерта Министерството на отбраната съобщи, че според първоначалния анализ на останките става дума за дрон-примамка „Maya“, каквато Въоръжените сили на Украйна използват масово, и че към момента няма основания инцидентът да се смята за преднамерен. Пострадали няма, а взривът не е нанесъл щети по сгради, инфраструктура или земеделска земя.
Премиерът Румен Радев обяви това по време на пресконференция след извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерски съвет. По думите му шумът от дрона е регистриран от граничната полиция в Румъния, а малко по-късно силен взрив е чут от българския граничен наряд в Генерал Тошево. Апаратът е паднал в слънчогледово поле на около 200 метра от румънската компресорна станция и на около 1 км от българската станция на Трансбалканския газопровод. „Дронът е имал солидно количество взривно вещество“, каза Радев. „Но не е дрон играчка. Това е по-голям дрон.“
Районът е отцепен, а на място работиха екипи на Гранична полиция, Национална полиция и Министерство на отбраната. Областният управител Руслан Томов съобщи, че критичната инфраструктура е невредима и движението през граничния пункт не е било ограничавано. Определението „бивш“ се използва, откакто на 1 януари 2025 г. България и Румъния влязоха в Шенгенското пространство и проверките по сухопътната им граница отпаднаха.
Сутринта Радев определи като преждевременно да се твърди, че става дума за умишлена атака. Взривът е повредил апарата до такава степен, че първоначалният оглед не е позволявал да се установи дори дали е граждански или военен. Специалистите започнаха работа по останките, за да определят точния му тип и дали е носил боен товар.
Машината не е била засечена нито от българските, нито от румънските радари заради малкия си размер и ниската височина на полета. „Нямаме информация и от Комбинирания център за въздушни операции, който следи въздушното пространство над цяла Южна Европа“, добави Радев, имайки предвид натовския център в Торехон, Испания. Той обясни пропуска с натрупано през годините изоставане: полет на малка височина не може да бъде засечен, тъй като страната не разполага с достатъчно плътно радарно покритие, а доставката на модерни цифрови триизмерни радари се бави от години. За запълване на тези празнини е предвидена поръчка за седем радара Ground Master 400 Alpha на Thales на стойност до 195 млн. евро, финансирани с облекчен заем по европейския механизъм SAFE и въз основа на рамково споразумение между военните ведомства на България и Франция от юни 2025 г.
В 17:27 ч. Министерство на отбраната съобщи заключението от първоначалния оглед. „Maya“ е апарат със самолетна схема (с фюзелаж, крило и опашно оперение) и обща маса около 25 кг. Той е предназначен да имитира по-голяма и опасна въздушна цел, за да отклони вниманието и боеприпасите на противниковата ПВО; по данни на български технологични издания моделът е получил и ударни варианти. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че няма данни за преднамерен ход, насочен срещу България, и допусна, че дронът е бил отклонен от средства за електронна война.
Министърът на външните работи Велислава Петрова привика посланичката на Украйна Олеся Илашчук в Министерство на външните работи. Срещата е насрочена за понеделник, тъй като дипломатката е извън страната. От Киев говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий заяви, че страната му поддържа тесни контакти със София за изясняване на обстоятелствата, като украинските въоръжени сили не са насочвали умишлено летателен апарат към България. Украинската страна не потвърди, че машината е нейна.
Охраната на родното небе беше усилена още преди инцидента днес. До 31 юли то се пазеше по обичайната схема със самолети МиГ-29 и зенитно-ракетни комплекси, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов. От 9 ч. същия ден, заради случващото се в Румъния, бяха разположени допълнителни комплекси, вертолети AS532 Cougar и самолети Су-25, а радиолокационното поле беше уплътнено с нови станции на съответните радарни постове. След взрива Радев обяви, че сили и средства на Гранична полиция за откриване и борба с дронове ще бъдат пребазирани от границата с Турция към тази с Румъния.
Поводът за тези мерки дойде отвъд Дунав. На 24, 25 и 26 юли румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона „Шахед“ – над окръг Бузъу, над делтата на Дунав западно от Сфънту Георге и над териториалните води край Сулина. Румънската главна прокуратура установи с експертиза, че първият от тях е от типа, използван всяка нощ от руската армия за обстрели срещу Украйна. На 27 юли навлизането се повтори за четвърти пореден ден, този път без сваляне, а външната министърка Оана Цою заяви, че северната ни съседка обмисля да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Румънското крайбрежие вече беше ставало крайна точка за полета на дронове както на Русия, така и на Украйна. На 29 май руски „Геран-2“ се разби в жилищен блок в Галац и рани двама души, а президентът Никушор Дан допусна, че машината може да е била неволно отклонена от украинската електронна война. Към началото на юни украински морски дрон, изгубил управление след руско заглушаване, се взриви в пристанището на Констанца.
Предишните български случаи, за които беше съобщено публично, бяха свързани с Черно море. На 11 юни водолази от военноморска база в Бургас унищожиха на място останки от дрон, открити от местни рибари на 14 морски мили източно от нос Колокита; решението беше взето заради вероятността в тях да има останало взривно вещество. Съботната детонация обаче стана на суша, в близост до енергийни обекти с регионално значение. Компресорни станции на Трансбалканския газопровод се намират от двете страни на границата при Кардам, а самата тръба днес пренася газ в обратна посока спрямо първоначалното си предназначение. По т.нар. Маршрут 1 операторите на Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна транспортират обеми от гръцките терминали за втечнен природен газ до украинските подземни хранилища, а „Булгартрансгаз“ удължи предлагането на този капацитет за газовата година 2026/2027.
Случаят влиза и в дневния ред на НАТО. В началото на следващата седмица Северноатлантическият съвет ще проведе заседание, на което Полша ще представи данни за инцидентите с балистични ракети над своя територия, Румъния ще докладва за засечените и свалените дронове, а България ще внесе информация за взрива край Кардам.
