Руска ракета удари блок в Прилуки: девет загинали, сред тях три деца

🇷🇺🚀🇺🇦 Руска ракета удари 5-етажен жилищен блок в град Прилуки, Черниговска област, около 6:00 ч. сутринта днес и уби най-малко 9 души, сред тях 3 деца. Към 12:45 ч. общият брой на ранените вече е 50, обяви Черниговската областна военна администрация. Към 11:30 ч. областната полиция съобщава за 9 загинали, след като спасителите извадиха изпод развалините телата на трите деца. Издирването на хора, които може да са останали под отломките, продължава.

По данни на полицията ракетите са попаднали в жилищния блок, в Центъра за творчество на децата и младежта и едно предприятие. „Едно от попаденията е право в жилищен блок. Сутринта, когато хората още спяха“, заяви шефът на областната администрация Вячеслав Чаус в Telegram. Пред „Суспилне“ той уточни, че градът е атакуван с 6 крилати ракети Х-101. Това е руска крилата ракета с въздушно базиране, която се изстрелва от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Според Команването на ВВС на Украйна през нощта ракетите от този вид са изстреляни от въздушното пространство на Вологодска област. Тези, изстреляни срещу Прилуки, са 1/8 от общо 48-те крилати ракети, които ВВС отчитат за цялата страна.

Към 11:30 ч. полицията съобщаваше за 7 деца сред ранените. Според местното издание 0462.ua към обяд в болница са приети 27 души, 3 от които в тежко състояние. По данни на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) спасителите са извадили живи 12 души, сред тях едно дете. Градът обяви три дни траур. Министърът на вътрешните работи Иван Вигивски посочи, че сред пострадалите е полицайка от града: „Съпругът ѝ, който доскоро воюваше на фронта в състава на полицията, и нейната майка са загинали“. Председателят на управата на „Нафтогаз на Украйна“ Сергий Федоренко потвърди, че при удара е загинала служителка на групата.

„По предварителна информация в Прилуки няма да има газ през цялата седмица“, обяви заместник-кметът Данийл Савенко пред „Главком“, като уточни, че срокът е ориентировъчен. Министерството на вътрешните работи разположи мобилни центрове за обслужване в Прилуки и Кременчук, в които жителите могат да подменят изгубени или унищожени при ударите документи.

Руското министерство на отбраната описва изминалата нощ по друг начин. В своя доклад, публикуван на Telegram, то изброява 11 поразени цели – от Киев до пристанище Измаил. За Прилуки е отбелязано само предприятието „Пластмас-Прилуки“, което според твърденията му произвежда и съхранява компоненти за FP-5 „Фламинго“ – крилата ракета на украинската компания Fire Point с обсег до 3000 км. Жилищният блок, в който 9 души загубиха живота си, не присъства в списъка. С „Фламинго“ министерството свързва 7 от 11-те цели, сред които автомобилния завод АвтоКрАЗ в Кременчук, за който твърди, че произвежда шасита за пусковите установки. Украинската полиция също говори за попадение в предприятие, но не го назовава, а независимо потвърждение за ролята му в производството на ракети няма.

Масираната атака срещу Украйна започна в 18:00 ч. снощи. Сутрешната сводка, публикувана от ВВС на Украйна изброява противокорабни ракети 3M22 „Циркон“ и П-800 „Оникс“ от Ростовска област, балистични ракети за „Искандер-М“, С-400 и севернокорейски KN-23 от Брянска и Воронежка област, крилати ракети Х-101, „Искандер-К“ и 3М-14 „Калибър“, наред с ударни дронове „Шахед“, „Гербера“ и примамки „Пародия“ за претоварване на ПВО. Крилатите ракети са 48, а дроновете – около 130. Към 9:00 ч. е отчетено свалянето на 5 балистични ракети, 39 крилати ракети и 117 безпилотника. За още 6 крилати ракети информацията се уточнява, а попадения има на 18 места.

ВВС не посочват броя на балистичните ракети. Зеленски говори за общо 70 ракети: след изваждането на 48 крилати остават около 22 балистични и противокорабни, а каналите за наблюдение на атаките изчисляват броя им на над 30. Ако сметката на президента е точна, свалени са под 1/4 от тях, и то според BBC само от зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot. „За съжаление, успяхме да свалим само част от тях. Руските балистични ракети остават най-голямото предизвикателство“, написа Зеленски.

В Киев загинаха двама мъже на 73 и 66 години; по данни на прокуратурата телата им са открити в гаражна кооперация в Дарницки район. В същия район между жилищни сгради падна невзривена балистична ракета 9М723, изстреляна от ОТРК „Искандер-М“. Според ръководителя на Полтавската областна администрация Виталий Дякивнич в Кременчук двама души са загинали, седем са ранени, а няколко жилищни сгради имат разрушения. Според Зеленски други двама цивилни са загинали в Олександрия, Кировоградска област. Вигивски съобщи за спасителни операции на 8 места в Киевска, Кировоградска, Черниговска и Полтавска област, а сред поразените обекти изброи жилищни сгради, магазини, склад за водопроводни материали, гаражи и гробище в столицата. По-ранната му оценка беше за 12 загинали и над 40 ранени в цялата страна. Към обяд BBC, която обобщава съобщенията на местните власти, съобщава за 15 загинали: 9 в Прилуки и по 2 в Киев, Кременчук и Олександрия.

На 7 октомври руският президент Владимир Путин навършва 74 години и украинското ръководство свърза удара с датата. Зеленски заяви, че за рождения ден на Путин руската армия му е „подарила“ унищожения жилищен блок в Прилуки, и допълни: „Това беше обикновен пететажен блок“. Външният министър Андрий Сибиха написа, че руските генерали са поднесли на Путин любимия му подарък – военните престъпления. Той призова партньорите на Украйна да затегнат санкциите срещу руските производители на балистични ракети и сателитната система „Рассвет“ и да увеличат помощта за ПВО и енергетиката преди зимата.

Прилуки е подлаган на удари и преди. На 5 юни 2025 г. руски дронове убиха 5 цивилни в града, сред които и дете на 1 годинка и 4 месеца, обяви Държавната служба за извънредни ситуации. По думите на Зеленски сред тях бяха съпругата, дъщерята и внукът на спасител, пристигнал да отстранява последиците от удара и се озовал пред разрушения си дом. На 19 май 2026 г. около 10:00 ч. сутринта балистична ракета се разби в центъра на града. Живота си загубиха 3 души, сред които беше 15-годишно момче, починало в болница, а ранените бяха 29. Ударът на 7 октомври е най-тежкият досега: жертвите му са повече, отколкото в ударите от юни 2025 г. и май 2026 г., взети заедно.

Броят на жертвите вероятно ще нарастне, тъй като трима от настанените в болница са в тежко състояние, а развалините все още не са разчистени. За да се изясни изцяло картината на удара, трябва да се установят три неща: окончателният брой загинали след разчистването на блока; дали експертизата на отломките ще потвърди предварителните данни на Чаус, че ракетите са Х-101; и дали кадри или сведения от мястото ще потвърдят твърдението за „Пластмас-Прилуки“ независимо от съобщението на министерството. Дотогава руският списък съдържа 11 цели и нито една от тях не е 5-етажният блок, в който загинаха три деца.

Ту-160 във въздуха, Ту-95МС на Колския полуостров: Украйна чака масиран удар

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската стратегическа авиация се готви за масиран ракетен удар по Украйна тази нощ. В 22:19 ч. във вторник местно време, което съвпада с българското, Командването на украинските ВВС отчете излитането на три бомбардировача Ту-160М от летище „Белая“ в Иркутска област. Ако те изстрелят крилати ракети, първите ще навлязат във въздушното пространство на Украйна след 03:00 ч. Малко повече от два часа преди излитането президентът Володимир Зеленски съобщи, че разузнаването разполага с нови данни за подготовка на атаката, и отправи призив към гражданите да не игнорират въздушните тревоги.

Прехвърлянето на тежките бомбардировачи започва още през деня. „Стратегічна авіація“, украински канал в Telegram, който проследява движенията по руските авиобази, очерта прехвърлянето на три ракетоносеца Ту-160М от авиобаза „Украинка“ в Амурска област до авиобаза „Белая“ в Иркутска област. От същото това летище в Далечния изток общо 8 ракетоносеца Ту-95МС бяха прехвърлени на запад, към летище „Оленя“ в Мурманска област (Колския полуостров). Още два са кацнали на „Енгелс-2“ в Саратовска област, откъдето поне един бомбардировач е продължил към „Оленя“. Двата типа самолети носят Х-101, основната крилата ракета с въздушно базиране в арсенала на руската стратегическа авиация.

Според извършените наблюдения авторът поставя на 95% вероятността Ту-95МС да участват в очакваната нощна атака и уточнява, че Ту-160 и Ту-22М3 не влизат в тази оценка. В 23:07 ч. той обяви, че очаква около 8 ракетоносеца Ту-95МС да излетят от „Оленя“ към 01:00 ч. Пусковете на крилати ракети Х-101 са очаквани в интервала от 02:30 до 03:30 ч. Морските крилати ракети 3М-14 „Калибр“ около 03:00 ч. Каналът допуска и използването на балистични ракети. Самите Ту-160 трябва да достигнат района на пусковете в небето над Ивановска област след 02:00 ч. През деня каналът отчете и излитането на 15 разузнавателни самолета Су-34 и Су-24МР от девет летища.

Зеленски публикува своето предупреждение в Telegram в 20:05 ч. „Моля ви, много ви моля, пазете се. Моля ви, реагирайте на сигналите за ракетна опасност“, написа той. Украинските служби и Въздушните сили са готови да реагират, „и то дотолкова, доколкото позволят средствата ни за защита“. Президентът не посочи кога точно очаква атаката. Той призова всеки лидер и всяка държава, които разполагат с необходимите на Киев средства за защита, да ги предадат, и настоя за политическа воля „особено в САЩ, особено в Европа“. „Светът е по-голям от руското зло и защитата на живота трябва да бъде обща кауза“, написа Зеленски. По-рано през деня, след съвещание с правителството и военните, той посочи най-слабото място на отбраната: „Най-трудно остава със средства срещу, а наличието на тези доставки зависи само от партньорите.“

Предупреждението идва след денонощие, в което руските атаки по цялата страна са убили поне 13 души и раниха 104 други, съобщиха местните власти на 6 октомври. В Кривий Рих две ракети „Бандерол“ удариха територията на градска болница в центъра. Украинското военно разузнаване описва „Бандерол“ като лека крилата ракета с реактивен двигател. Ранени са шестима, сред които двама служители на болницата, а 57-годишна жена се намира в тежко състояние, обяви Олександър Вилкул, ръководител на градския съвет по отбрана. Пострадали са и 16 жилищни сгради и художествено училище. Зеленски посочи, че през същото денонощие е атакувана и болница в Краматорск.

От седмици Киев живее под денонощни атаки с реактивни дронове, които предизвикват тревоги, огън на противовъздушната отбрана и взривове посред работния ден. Според преброяване на Kyiv Independent въз основа на официални данни между 25 септември и 2 октомври в столицата и региона около нея са убити най-малко 16 души, а ранените са над сто. Най-много ранени има на 25 септември, когато дроновете заварват хората на работа: най-малко 59. Вечерта на 6 октомври Въздушните сили отново проследиха групи реактивни дронове покрай Киевското водохранилище към Вишгород и столицата.

От 1 октомври целите включват и мостовете през Днепър. На 1 и 2 октомври дронове поразиха Южния мост в Киев. Повредени са опора, мантинела, пътната настилка и бетонната преграда покрай метрото, а към 4 октомври мостът оставаше затворен за автомобили и метровлакове. На 3 октомври беше ударен Северният мост: ранени са двама души, а движението е частично ограничено. Според „Медуза“ руските сили нанасят удари по киевските мостове за първи път от началото на инвазията. Зеленски говори за „руска операция срещу украинската логистика“, в отговор на която правителството и областните власти са подготвили допълнителни логистични решения.

Готовността на украинците да издържат остава несломима. Проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), чиито резултати бяха публикувани във вторник, 6 октомври, показва, че около 62% от украинците са готови да търпят войната толкова, колкото е нужно, 23% говорят до половин година, а 11% не могат да преценят. Делът практически не се е променил спрямо края на юли и началото на август, макар че анкетата е проведена между 12 и 21 септември, когато атаките с реактивни дронове вече са започнали. В Киев готовите да търпят трудностите са 72% при 69% през лятото, разликата в рамките на статистическата грешка. ISW отчита спад в увереността: общо 79% вярват в победата на Украйна, но безусловно убедените са спаднали от 60 на 47%. Както отбелязва КМИС, анкетата е приключила преди ударите по мостовете.

Първият признак за мащаба на нощната атака ще бъде излитането на Ту-95МС от „Оленя“ около 01:00 часа. Ако прогнозата на мониторинговия канал се потвърди и към крилатите ракети се добавят балистични, Украйна ще бъде изпитана точно там, където Зеленски посочи слабото място по-рано през деня: срещу балистичните ракети отбраната ѝ зависи от доставки, които Киев не може да си осигури сам.

Ту-95 се разби при тренировъчен полет в Амурска област, шестима загинаха

🇷🇺✈️ Стратегически бомбардировач Ту-95МС на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби по време на учебен полет на територията на Амурска област. 6 души от 7-членния екипаж са загинали, а един оцеля и беше откаран в болница с травми. Това съобщи Министерство на отбраната, цитирано от агенция ТАСС.

Ведомството уточни, че ракетоносецът е летял без въоръжение и се е разбил „в безлюдна местност“. Към мястото на катастрофата е заминала комисия на въздушно-космическите сили, която трябва да установи обстоятелствата за инцидента. Броят на загиналите ведомството даде по предварителни данни, а причина не назова.

Катастрофата е станала в района на село Красноярово в Мазановски район, на левия бряг на река Зея, съобщиха Telegram каналите „База“ и Mash, близки до руските силови структури. По права линия селото се намира на около 30 км северно от авиобаза „Украинка“, където са базирани 182-ри гвардейски и 79-и полк на тежката бомбардировъчна авиация от 326-а дивизия, и според „База“ ракетоносецът е принадлежал на авиогрупата ѝ.

Руското командване говори за безлюдна местност, но Mash докладва за падане „в селото“ и разпространи видеозапис от охранителна камера в нечий двор, на който дърветата и оградата за миг са осветени от силен взрив. Украинското издание „Диалог.UA“ цитира местна жителка, според която ракетоносецът е попаднал в близост до къщата ѝ. За пострадали на земята не съобщава нито един източник. На снимка от мястото на събитието с кила и хоризонталния стабилизатор в основата му лежи откъсната от фюзелажа, а до нея горят останките.

Официална версия още няма. По предварителни данни катастрофата е причинена от експлозия на борда на самолета. „База“ оценява травмите на оцелелия летец като средно тежки. Според Mash бомбардировачът е паднал само няколко минути след излитането. Украинският канал Exilenova+ съобщи отказ на три двигателя от общо четири, а изданието Defence Blog, позовавайки се на руски военни източници, също посочва отказ на двигател при излитането като причина за инцидента.

Ту-95МС (НАТО обозначение: Bear-H), е модификация на съветския стратегически бомбардировач, която е замислена като носител на крилати ракети. Задвижва се от 4 турбовитлови двигателя НК-12, въртящи се на противоположни посоки, а екипажът наброява 7 души. Във вътрешния си отсек той носи до 6 крилати ракети Х-55 или Х-555. Модернизираният Ту-95МСМ може да окачва под крилата и по-новите Х-101, които нанасят удари по украинските градове, и ядрената версия Х-102. Москва назова вида като Ту-95, но към настоящия момент на въоръжение е само модификацията МС и нейният модернизиран вариант МСМ.

Ту-95МС не разполага с катапултни седалки. При авария летците от предната херметична кабина напускат ракетоносеца с парашути през входния люк в нишата на предния колесник, а подвижен под с хидравлично задвижване им помага да стигнат до него. Задната кабина има собствен изхвърляем люк. Скокът с парашут изисква височина, затова, ако действително самолетът е паднал минути след излитането, както съобщава Mash, екипажът е имал съвсем малко време, за да го напусне.

Авиобаза „Украинка“ се намира на около 6000 км от украинските граници. След операция „Паяжина“ на 1 юни 2025 г. сателитни снимки показаха прехвърляне на четири Ту-95МС от „Енгелс-2“ в Амурска област. Решението за предислокация първоначално беше разкрито от мониторинг групата AviVector, цитирана от руското свободно издание „Агентство“ Украински мониторинг канал сподели сателитна снимка на базата, на която могат да бъдат видени 37 самолета Ту-95МС, заснета на 15 юни 2025 г.

Това не е първата загуба на ракетоносци от тази база. На 8 юни 2015 г. Ту-95МС се запали при излитането си, излезе от пистата и изгоря, при което загинаха двама членове на екипажа. Официалните резултати от разследването така и не бяха публикувани. На 14 юли 2015 г. по време на учебен полет в Хабаровска област друг Ту-95МС от базата се разби заради отказ на оборудването, според предварителна версия на военното ведомство. Тогава и седмината успяха да скочат с парашути, а двама от тях загинаха при приземяването.

След втората катастрофа ведомството забрани всички полети на Ту-95 до изясняване на причините. Тогава те все още не бяха участвали в реални бойни операции: първите си пускове на крилати ракети те извършиха над Сирия през ноември 2015 г. Днес те са единият от двата вида самолети, изстрелващи Х-101 по Украйна.

Всяка тяхна загуба е необратима. Серийното производство в Куйбишев продължи до 1992 г. и най-новият самолет от типа е на повече от 33 години. Производствената линия в завода е демонтирана през 1995 г. и разбит ракетоносец няма с какво да бъде заменен.

На 17 юли украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила Ту-95 на летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, но загубата не беше призната от руска страна, а независимите оценки на щетите се разминаваха. По данни на Главно управление на разузнаването (ГУР)  от 25 август разполагат с 47 самолета Ту-95, от които 38 боеспособни единици. 3 дни по-късно СБУ порази още един ракетоносец Ту-95МС на същото летище, а Defense Express го посочи като фактически унищожен и свали броя на боеспособните до 37. Дали катастрофиралият в Амурска област самолет е бил сред тях, не е известно.

Загубата обаче не свива ракетните удари по Украйна, защото тяхната граница е ракетата, а не носителят. По данни на ГУР от август руският военно-промишлен комплекс произвежда 70 ракети Х-101 месечно. Общо 13 боеготови ракетоносци Ту-160 побират по 12 такива ракети в двата си вътрешни отсека. Следователно само те могат да изстрелят над два пъти месечното производство, без да се брои нито един Ту-95МС.

Ако министерството на отбраната повтори своето решение от 2015 г. и спре полетите на целия тип до края на разследването, пусковете на Х-101 ще преминат към Ту-160, чийто капацитет е достатъчен по сметката. Ту-160 обаче са базирани на „Енгелс-2“, летището, което украинските дронове атакуваха надва пъти това лято, така че спирането на Ту-95 би концентрирало всички пускове на Х-101 върху самолети от само една авиобаза в обсега на украинските дронове. ВВС на Украйна обикновено посочват в своите съобщения за нощните атаки от какви самолети са изстреляни крилатите ракети, затова такова решение ще си проличи още в следващата масирана атака.

Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Анализ: Х-101 край Тарнава-Колония и доказателствата за умисъл

🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24. 

„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.

Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.

Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.

Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.

Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.

Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.

Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.

Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.

Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.

Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.

Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.

Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.

Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.

Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.

Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.

Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.

Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.

Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.

Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.

Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.

Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.

Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.

През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.

Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.

Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.

Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.

Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.

Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.

Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.

Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.

Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.

Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

Видео показва прехват на руска крилата ракета Х-101 от германския Skynex.

🇺🇦🤝🇩🇪 Германска зенитна установка Skynex е поразила руска крилата ракета Х-101 в небето над Западна Украйна, като за първи път сблъсъкът е документиран с ясни бойни кадри. Видео, публикувано от Въздушно командване „Запад“ на 5 юли, показва как оръдейната система на Rheinmetall догонва и разкъсва целта в разгара на поредната руска въздушна атака, потвърждавайки прехват, за който украинските военни бяха съобщили и по-рано, но без визуално доказателство.

Батареята от кадрите е четвъртата доставена на Украйна огнева единица Skynex, която се обслужва от 223-ти зенитно-ракетен полк. По данни на OSINT наблюдатели, сверили маркировките по командната машина, това е една от малкото системи в света, изпробвани в реален бой срещу целия спектър заплахи, за които тя е проектирана – от евтини ирански дронове „Шахед“ до руски крилати ракети. Точно този двоен профил прави записа необичаен: къса цев срещу ракета, летяща с близо 800 км/час – скорост, отчетена на прицелния интерфейс, видим във видеото.

Командирът на зенитната батарея, представен като Андрий, обясни, че Украйна е сред първите държави, приели системата за оперативно ползване. Логиката на самия изстрел той описа стъпка по стъпка: „Системата измерва разстоянието до целта, височината и скоростта ѝ. В момента, в който снарядът напуска цевта, той се програмира от програматор, разположен в дулната спирачка-компенсатор.“ Т.е. снарядът не разчита на директно попадение – електрониката му се настройва в последната част от секундата преди изстрела, за да се взриви на изчислено разстояние от целта.

„Самата система се прицелва, изчислява точката на прехват и снарядът се детонира непосредствено до целта“, добави командирът. Именно този принцип, облак осколки, разгънат точно пред приближаваща ракета, позволява на 35-милиметровото оръдие да поразява цели, които класическата картечна стрелба би пропуснала.

Въздушно командване „Запад“ отбелязва, че показаната батарея е свалила досега 34 дрона „Шахед“ и 2 крилати ракети Х-101. Официалната сметка се разминава леко с друг анализ на същата машина: OSINTtechnical посочи, че маркировките за поразени цели по бронята отговарят на 2 крилати ракети и 30 дрона – с 4 по-малко. Разликата е несъществена за общата картина и вероятно отразява прехвати, отбелязани в последното боядисване на символи, но е показателна за начина, по който бойната статистика на една конкретна установка може да бъде сглобена от няколко публично достъпни източника.

Skynex е система за противовъздушна отбрана с малък обсег, разработена от германския концерн Rheinmetall и проектирана да поразява дронове, крилати ракети, реактивни снаряди, артилерийски и минохвъргачни снаряди. Пълната батарея обединява бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара Oerlikon X-TAR3D и четири автоматични оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Украйна използва конфигурацията с четири оръдия; към ноември 2025 г. отбранителните сили разполагаха с общо четири системи Skynex. Оръжието попада в клас, който доскоро изглеждаше отживелица – зенитната артилерия, изместена преди десетилетия от управляемите ракети. Масовите нашествия на евтини дронове отново я изведоха на дневен ред: един дрон „Шахед“ струва десетки хиляди долари, ракетата-прехващач срещу него – многократно повече, а оръдейният снаряд е несравнимо по-евтин от двете. Тази аритметика на изтощението прави оръдейните системи все по-търсени в защитата на украинския тил и енергетика.

По-рано ВВС на Украйна публикуваха кадри, на които системата сваля поне 7 дрона „Шахед“ в хода на една нощна атака, а при друга единична мисия – крилата ракета и 11 дрона. Тези епизоди очертават ролята която играе Skynex при масираните удари: не единичен щит, а плътен близък пояс, изнесен пред критичната инфраструктура, отсяващ онова, което е проникнало през по-далечните ешелони.

През пролетта обаче германското издание Stern съобщи за вътрешна украинска оценка, според която при руски удар по промишлен обект в Западна Украйна на 1 април Skynex е показал „ниска техническа готовност“: 3 от 8-те оръдийни модула в 2 разгърнати батареи отпаднали в рамките на минути заради хидравлични повреди, проблеми с радара и засечки при подаването на боеприпаси, а системата произвела едва един изстрел по засечен дрон и не улучила. Rheinmetall отказа коментар по конкретни оперативни данни, позовавайки се на мерките за сигурност, но заяви, че според украинската обратна връзка системата е показала „изключителна ефективност“. Представител на германското правителство от своя страна посочи, че разгърнатите бройки са твърде малко за категорични изводи и допусна принос на операторска грешка. Двете свидетелства не се изключват: една установка може да записва десетки прехвати в едни условия и да отказва в други – заключение, което важи за почти всяка сложна бойна система, изпробвана за първи път в мащаба и темпото на тази война.

Отвъд конкретните кадри прехватът на Х-101 е поредно потвърждение, че зенитните оръдия се завръщат в първата линия на защитата срещу руските въздушни удари, не като заместител на ракетните комплекси, а като техен евтин и по-издръжлив на изтощение партньор в най-близкия пояс. Дали четирите украински Skynex ще натежат в общата сметка, ще зависи не от отделните попадения, а от това колко надеждно ще издържат на високата интензивност на работа нощ след нощ – въпрос, на който наличните данни, включително докладваните дефекти, все още не са дали окончателен отговор.

Русия удари Киев и Била Църква с Орешник.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия нанесе удар с две балистични ракети със среден обсег „Орешник“, които поразиха Киев и Била Церква, според местни източници. Освен това беше докладвано за приближаващи крилати ракети „Калибър“ в близките 25–30 минути и пускове на крилати ракети Х-101 от тежки бомбардировачи Ту-95МС, които се очаква да достигнат целите си около 03:00 ч. местно време.

Първите сведения за ударите се появиха малко след полунощ. ВВС на Украйна публикуваха предупреждение около половин час след полунощ за приближаващи ракети към столицата, а след това издаде такова и за пуск на балистична ракета със среден обсег „Орешник“ от полигона Капустин Яр в Астраханска област.

Според украински медии и мониторинг канали, една от двете ракети е била насочена към Киев, а другата срещу град Била Църква в Киевска област. Паралелно с това са регистрирани пускове на крилати ракети „Калибър“ от морски носители и стратегически ракети Х-101 от Ту-95МС.

Журналисти на The Kyiv Independent, намиращи се в Киев, съобщават за серия от мощни експлозии в различни части на столицата. Началникът на градската военна администрация Тимур Ткаченко докладва за четири точки на попадения в районите Шевченковски, Днепровски и Подолски.

Към момента няма официална информация за жертви или мащаба на щетите. Очаква се пълните данни за ударите и последствията от тях да станат ясни през сутрешните часове.

Атаката идва броени часове след като президента Володимир Зеленски предупреди, че Кремъл готви по-голям комбиниран удар срещу Украйна, включително Киев. Той предположи, че Москва ще използва различни ударни платформи, включително балистични ракети със среден обсег.

„Наблюдаваме признаци за подготовка на комбиниран удар по територията на Украйна, включително Киев, чрез различни видове оръжия. В такава атака може да бъдат използвани и ракети със среден обсег“, заяви Зеленски.

Русия използва за първи път ракетата „Орешник“ през ноември 2024 г. в удар срещу предприятието „Южмаш“ в град Днипро. През януари 2026 г. тя беше използвана и при нападение срещу Лвовска област.

По-рано през нощта руски атаки бяха регистрирани и в южните и източните части на страната, конкретно срещу Одеска и Харковска област, където според местните власти има пострадали цивилни. В Киев също са били чути експлозии от попадения на дронове и работа на противовъздушна отбрана.

Модернизация под натиск: Първи кадри на модернизирания Ту-160М „Пьотър Дейнекин“.

🇷🇺 Руският военен блогър Иля Туманов, автор на Telegram канала Fighterbomber, публикува първи кадри на модернизирания стратегически бомбардировач Ту-160М „Пьотър Дейнекин“ след дългия му процес на обновяване, съобщи Defence Blog.

Самолетът със сериен номер 8-04 е бил заснет по време на модернизация в авиационното производствено обединение в Казанското още през 2020 г., което значи, че процесът е отнел близо 5 години. Появата отново насочва общественото внимание към реалното състояние на флота от Ту-160 и темповете на програмата за модернизация на стратегическите бомбардировачи.

Познат в НАТО като Blackjack, Ту-160 остава най-големият и мощен руски стратегически бомбардировач с ядрени способности. Въведен още през съветската епоха, самолетът с променлива геометрия на крилото може да носи до 12 крилати ракети с голям обсег, включително сериите Х-55 и Х-101/102, което му осигурява възможности за ядрени и конвенционални удари на междуконтинентални разстояния.

В рамките на програмата за модернизация Ту-160М, по-старите единици получават обновена авионика, системи за комуникация, навигационно оборудване и подобрени двигатели НК-32, а в същото време запазват оригиналната архитектура на корпуса. Москва популяризира и по-новия вариант Ту-160М2 като нов самолет, а не като модернизирана съветска платформа, въпреки че разкрива малко разлики между двете версии.

В същото време анализ, публикуван от OSINT експерта AviVector, предполага, че флотът от Ту-160М вероятно има значително по-ниска от официално заявената оперативна готовност. Официално изброените Ту-160М на активна служба са 18 на брой, но само 7 се използват редовно за ракетни удари срещу Украйна. Останалите се намират в процес на поддръжка, изпитания, модернизация, обучение на пилоти или финално сглобяване.

Ако тези данни са точни, степента на оперативна готовност на Ту-160 възлиза на едва около 40%, въпреки че дълги години Кремъл твърди, че възстановява способностите на стратегическата авиация. Оперативният флот е разделен основно между авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област и авиобаза „Украинка“ в Далечния изток. Анализатори от украинското издание Defense Express посочват, че тази разпръсната структура е станала по-важна след украинските удари с дронове срещу „Енгелс“, започнали още през първата година от инвазията и особено след операция „Паяжина“ през юни 2025 г.

Линията за производство и модернизация в Казан изглежда силно натоварена. Според оценките, изготвени от публично достъпни източници, че 7-9 самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират в или около цеховете в Казан по всяко време – забележително висок брой предвид общия размер на флота. Сателитни снимки от март 2026 г. показват няколко Ту-160, преместени в наскоро изградено производствено хале, докато други единици бяха паркирани на открито в очакване на ремонт.

Русия обяви планове за подновяване на серийното производство на Ту-160 преди десетилетие, но темповете остават значително по-бавни от първоначално обещаните. Допълнителни наблюдения показват, че най-малко три броя Ту-160М са били забелязани по-рано тази година на летище Раменское край Москва, което поражда спекулации, че Москва готви нова защитена локация под прикритието на гъстата ПВО мрежа на столицата.

Появата на обновения „Пьотър Дейнекин“ е не просто поредният етап от процеса по модернизация, но също така илюстрира нарастващия натиск върху стратегическите сили на Руската федерация, които се опитват да поддържат бойни операции, да обновяват остаряващи съветски корпуси и да рестартират производството на един от най-сложните военни самолети в света.

По-рано авиационният завод „Бериев“ (ТАНТК) в Таганрог, ключов стълб на стратегическата авиация, отчете шокираща загуба от 65 млн долара за 2025 г. Този финансов срив е рязък обрат спрямо печалбата от 15 млн долара през 2024 г. – сигнал, че украинските удари водят руския военно-промишлен комплекс към фалит.

Украинските Mirage 2000-5F с маркировки за свалени руски крилати ракети Х-101.

🇺🇦 Военновъздушните сили на Украйна публикуваха рекламно видео на френски изтребител Mirage 2000-5F с изрисувани от лявата страна под кабината шест фигури, недвусмислено наподобяващи руските крилати ракети с въздушно базиране Х-101. В момента Киев има общо шест самолета от този вид, предоставени му от Франция по-рано тази година.

Машината на видеото е въоръжена под всяко крило с по една ракета въздух-въздух с малък обсег R550 Magic на френската компания Matra и два подвесни резервоара за гориво, и реализира бойно прехващане на цел в тъмното.

Все още не е ясно дали последната свалена цел реално е Х-101 – в последните две години руските сили често използват модифицирани версии с двойни/проникващи бойни глави и с изстрелване на топлинни примамки и отблъсквачи – или става въпрос за камикадзе-дрон от тип „Шахед“ (в руски вариант „Геран-2“). Не е известна и датата на конкретното прехващане.

Използването на Mirage 2000 срещу крилати ракети не е нещо ново – малко след получаването им Украйна публикува видео от успешно прехващане на сходни цели, а през септември бяха показани кадри от кабините и индикаторите на украински F-16, които свалят руски въздушни цели с ракети AIM-9M Sidewinder.

Х-101 се включваше като една от основните сваляни цели в инфографики на министерството на отбраната, а силуети както в тези материали, така и сега на борда на Mirage 2000, съвпадат точно с водещата руска крилата ракета с голям обсег.

Перспективи за превъоръжаване

Подписването на т.нар. писмо за намерение с Франция за потенциална доставка на до 100 самолета Rafale, зенитно-ракетни системи SAMP/T, още крилати ракети SCALP, управляеми бомби AASM Hammer, както и на Gripen от Швеция, показва, че Киев се подготвя за системно възстановяване и модернизация на своята бойна авиация, докато конфликтът продължава.

Никоя от страните не постигна пълно превъзходство във въздуха, но при наличието на достатъчно съвременни системи балансът през следващите години може да се наклони в полза на Киев, ако се стигне до там, разбира се. Решаващи за това ще са редица дипломатически фактори и натискът на международната общност за прекратяване на конфликта.

Руските удари от голямо разстояние

Малко вероятно е скъпите F-16 и Mirage 2000 да се харчат за бавни и елементарни за прехващане въздушни заплахи като дронове, особено след две години опит с руските масирани удари, целящи изчерпване на западните ПВО системи на Украйна. Днес „Шахед“ и „Геран“ се свалят предимно с вертолети с картечници на вратите и класически наземни зенитни оръдия. Освен това витловите дронове нямат солиден топлинен подпис, който да се улови от самонасочващите се инфрачервени глави на AIM-9 или R550.

Русия периодично нанася мащабни координирани удари с помощта на балистични ракети 9M72 „Искандер“, крилати ракети с въздушно базиране Х-101, крилати ракети с морско базиране 3M14 „Калибр“, изстрелвани от Черно море и безпилотни самолети „Геран-2“. Атаките са насочени към цели по фронтовата линия, но и дълбоко в тила, а достигат чак до западните граници на страната.

Министерството на отбраната в Руската федерация по традиция описва тези обекти като „военно-гражданска инфраструктура“, която поддържала украинския военен потенциал и трябвало да бъде „демилитаризирана“.

Х-101 се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-22М3 и Ту-95. Това е руският аналог на щатската JASSM и на френско-британската Storm Shadow/SCALP, като обикновено се пускат в големи пакети заедно с дронове и различни видове ракети, за да претоварят украинското командване по цялата 600 км фронтова линия.

Сваляния срещу запаси

Нарастващият брой сваляния, както подчертаха от украинските ВВС при публикуване на кадрите с F-16 през септември, не променя съществено картината за опитния наблюдател. Почти всичките ракети, с които се свалят руските, идват от собствените запаси на САЩ и европейските държави.

На 20 септември беше съобщено, че Русия е използвала общо 619 въздушни цели в една от тези масирани атаки – 579 дрона и примамки, 8 балистични ракети Искандер-М/КН-23 и 32 крилати ракети Х-101. От тях украинците свалиха 583 – 552 дрона, 2 балистични и 29 крилати ракети.

Що се отнася до последните Mirage, свалените от тях ракети може да са част от онези 14 ракети, за които преди няколко дни президентът Зеленски съобщи, че са насочени към жилищни райони на Киев и енергийната мрежа. Имайки предвид двата западни доклада от тази година за тревожно бързото изчерпване на запасите от зенитни ракети, всяко следващо подобно съобщение, особено след поредната вълна от далекобойни удари на руската армия – ще бъде ясен индикатор накъде се накланя въздушната война.

Украинските Mirage 2000-5F с маркировки за свалени руски крилати ракети Х-101.

🇺🇦 Военновъздушните сили на Украйна публикуваха рекламно видео на френски изтребител Mirage 2000-5F с изрисувани от лявата страна под кабината шест фигури, недвусмислено наподобяващи руските крилати ракети с въздушно базиране Х-101. В момента Киев има общо шест самолета от този вид, предоставени му от Франция по-рано тази година.

Машината на видеото е въоръжена под всяко крило с по една ракета въздух-въздух с малък обсег R550 Magic на френската компания Matra и два подвесни резервоара за гориво, и реализира бойно прехващане на цел в тъмното.

Все още не е ясно дали последната свалена цел реално е Х-101 – в последните две години руските сили често използват модифицирани версии с двойни/проникващи бойни глави и с изстрелване на топлинни примамки и отблъсквачи – или става въпрос за камикадзе-дрон от тип „Шахед“ (в руски вариант „Геран-2“). Не е известна и датата на конкретното прехващане.

Използването на Mirage 2000 срещу крилати ракети не е нещо ново – малко след получаването им Украйна публикува видео от успешно прехващане на сходни цели, а през септември бяха показани кадри от кабините и индикаторите на украински F-16, които свалят руски въздушни цели с ракети AIM-9M Sidewinder.

Х-101 се включваше като една от основните сваляни цели в инфографики на министерството на отбраната, а силуети както в тези материали, така и сега на борда на Mirage 2000, съвпадат точно с водещата руска крилата ракета с голям обсег.

Перспективи за превъоръжаване

Подписването на т.нар. писмо за намерение с Франция за потенциална доставка на до 100 самолета Rafale, зенитно-ракетни системи SAMP/T, още крилати ракети SCALP, управляеми бомби AASM Hammer, както и на Gripen от Швеция, показва, че Киев се подготвя за системно възстановяване и модернизация на своята бойна авиация, докато конфликтът продължава.

Никоя от страните не постигна пълно превъзходство във въздуха, но при наличието на достатъчно съвременни системи балансът през следващите години може да се наклони в полза на Киев, ако се стигне до там, разбира се. Решаващи за това ще са редица дипломатически фактори и натискът на международната общност за прекратяване на конфликта.

Руските удари от голямо разстояние

Малко вероятно е скъпите F-16 и Mirage 2000 да се харчат за бавни и елементарни за прехващане въздушни заплахи като дронове, особено след две години опит с руските масирани удари, целящи изчерпване на западните ПВО системи на Украйна. Днес „Шахед“ и „Геран“ се свалят предимно с вертолети с картечници на вратите и класически наземни зенитни оръдия. Освен това витловите дронове нямат солиден топлинен подпис, който да се улови от самонасочващите се инфрачервени глави на AIM-9 или R550.

Русия периодично нанася мащабни координирани удари с помощта на балистични ракети 9M72 „Искандер“, крилати ракети с въздушно базиране Х-101, крилати ракети с морско базиране 3M14 „Калибр“, изстрелвани от Черно море и безпилотни самолети „Геран-2“. Атаките са насочени към цели по фронтовата линия, но и дълбоко в тила, а достигат чак до западните граници на страната.

Министерството на отбраната в Руската федерация по традиция описва тези обекти като „военно-гражданска инфраструктура“, която поддържала украинския военен потенциал и трябвало да бъде „демилитаризирана“.

Х-101 се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-22М3 и Ту-95. Това е руският аналог на щатската JASSM и на френско-британската Storm Shadow/SCALP, като обикновено се пускат в големи пакети заедно с дронове и различни видове ракети, за да претоварят украинското командване по цялата 600 км фронтова линия.

Сваляния срещу запаси

Нарастващият брой сваляния, както подчертаха от украинските ВВС при публикуване на кадрите с F-16 през септември, не променя съществено картината за опитния наблюдател. Почти всичките ракети, с които се свалят руските, идват от собствените запаси на САЩ и европейските държави.

На 20 септември беше съобщено, че Русия е използвала общо 619 въздушни цели в една от тези масирани атаки – 579 дрона и примамки, 8 балистични ракети Искандер-М/КН-23 и 32 крилати ракети Х-101. От тях украинците свалиха 583 – 552 дрона, 2 балистични и 29 крилати ракети.

Що се отнася до последните Mirage, свалените от тях ракети може да са част от онези 14 ракети, за които преди няколко дни президентът Зеленски съобщи, че са насочени към жилищни райони на Киев и енергийната мрежа. Имайки предвид двата западни доклада от тази година за тревожно бързото изчерпване на запасите от зенитни ракети, всяко следващо подобно съобщение, особено след поредната вълна от далекобойни удари на руската армия – ще бъде ясен индикатор накъде се накланя въздушната война.

Поредна нощ на масирани бомбардировки срещу енергийната мрежа на Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши поредната масирана бомбардировка срещу Украйна тази нощ, в която бяха използвани ударни дронове „Шахед“, управляеми авиационни бомби и крилати ракети „Калибър“. Съобщава се за десетки мощни експлозии в няколко областни градове, сред които Киев, Одеса, Запорожие и Лвов, където има данни за жертви и материални щети.

Първите вълни с дронове бяха регистрирани от украинските радари в около 21:20 часа. През нощта броят им нарасна значително, като групи от тях бяха забелязани да се движат към западните части на страната. Към 04:50 часа във въздушното пространство на страната все още активни дронове.

Град Запорожие беше подложен на атака с авиационни бомби малко след 02:00 часа. По сведения на областния губернатор Иван Федоров са нанесени най-малко 10 удара. Въздушно-космическите сили на Руската федерация вдигнаха стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160, а Черноморският флот разположи носители на крилати ракети „Калибър“ от Черно море, които атакуваха западните региони на страната.

Към 05:00 часа бяха потвърдени сведенията за тежки последици в Запорожие, където бяха поразени жилищни сгради и промишлен обект. Градът изпитва прекъсвания на тока и водата. Първоначалните данни сочат, че един човек е загинал, а шестима са ранени.

В отговор на масирания обстрел срещу Западна Украйна Оперативното командване на въоръжените сили на Полша активира всички необходими процедури за защитата на въздушното пространство на страната. Полски и съюзнически самолети извършват интензивни операции, а наземните системи за противовъздушна отбрана и радарни инсталации се намират в най-високото ниво на готовност. Тези действия имат превантивен характер и са насочени към защита на населението, особено в районите, граничещи с Украйна.

Дронове на СБУ удариха завод в Русия, произвеждащ компоненти за крилати ракети.

🇺🇦💥🇷🇺 Безпилотни самолети, управлявани от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), удариха завод в Нижегородска област на Руската федерация, произвеждащ компоненти за крилати ракети, съобщи източник от службата пред Kyiv Independent.

„Тази сутрин дронове с голям обсег на Център за специални операции 'А' на СБУ удариха производствени мощности на Арзамаски приборостроителен завод, намиращ се в Нижегородска област в Русия“, посочи източникът.

Изявлението идва след съобщения за попадение на украински дрон в района, като губернаторът ба региона Глеб Никитин твърди, че са били атакувани две индустриални зони в областта.

Целта е била завод за производство на жироскопични уреди, бордови компютри, системи за контрол и компоненти за руските ракети Х-32 и Х-101, редовно използвани за нанасяне на въздушни удари срещу Украйна.

Заводът е под санкции от ЕС, САЩ, Украйна и Нова Зеландия.

„По предварителни данни, най-малко четири дрона на Център за специални операции 'А' на СБУ са поразили целта,“ твърди източникът.

„Миналата нощ врагът извърши атака срещу две индустриални зони в Нижегородска област. Целите им бяха нашите индустриални предприятия“, призна Никитин и добави, че един служител е загинал, докато други двама са били ранени при атаката.

„Специалисти работят на място; кметът на Арзамас Александър Шчелоков координира ситуацията, и необходимата работа се организира заедно с ръководството на завода.“

Арзамас се намира на около 759 км от границата на Украйна. Взривове бяха съобщени и в близкия град Дзержинск. Силите за противовъздушна отбрана свалиха 32 украински дрона през изминалата нощ в различни региони на страната, и други 7 дрона сутринта, според Министерство на отбраната на Руската федерация.

В Тулска област те са свалили 12 украински дрона, според губернатора Дмитрий Миляев. В самия град Тула беше ударено цивилно предприятие, при което загинаха двама души, а други трима бяха ранени, според официалните данни. Тула се намира на около 370 км от държаваната граница между Русия и Украйна.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко в Русия в опит да намали нейната огнева мощ на фона на продължаващите пълномащабни бойни действия.

На 10 август украински дрон удари нефтена рафинерия Лукойл-Ухта в Република Коми, на около 2000 км от Украйна. На 5 август дронове удариха жп гара Татинская в Ростовска област.