Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Анализ: Х-101 край Тарнава-Колония и доказателствата за умисъл

🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24. 

„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.

Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.

Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.

Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.

Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.

Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.

Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.

Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.

Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.

Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.

Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.

Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.

Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.

Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.

Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.

Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.

Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.

Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.

Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.

Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.

Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.

Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.

През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.

Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.

Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.

Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.

Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.

Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.

Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.

Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.

Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.

Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

Видео показва прехват на руска крилата ракета Х-101 от германския Skynex.

🇺🇦🤝🇩🇪 Германска зенитна установка Skynex е поразила руска крилата ракета Х-101 в небето над Западна Украйна, като за първи път сблъсъкът е документиран с ясни бойни кадри. Видео, публикувано от Въздушно командване „Запад“ на 5 юли, показва как оръдейната система на Rheinmetall догонва и разкъсва целта в разгара на поредната руска въздушна атака, потвърждавайки прехват, за който украинските военни бяха съобщили и по-рано, но без визуално доказателство.

Батареята от кадрите е четвъртата доставена на Украйна огнева единица Skynex, която се обслужва от 223-ти зенитно-ракетен полк. По данни на OSINT наблюдатели, сверили маркировките по командната машина, това е една от малкото системи в света, изпробвани в реален бой срещу целия спектър заплахи, за които тя е проектирана – от евтини ирански дронове „Шахед“ до руски крилати ракети. Точно този двоен профил прави записа необичаен: къса цев срещу ракета, летяща с близо 800 км/час – скорост, отчетена на прицелния интерфейс, видим във видеото.

Командирът на зенитната батарея, представен като Андрий, обясни, че Украйна е сред първите държави, приели системата за оперативно ползване. Логиката на самия изстрел той описа стъпка по стъпка: „Системата измерва разстоянието до целта, височината и скоростта ѝ. В момента, в който снарядът напуска цевта, той се програмира от програматор, разположен в дулната спирачка-компенсатор.“ Т.е. снарядът не разчита на директно попадение – електрониката му се настройва в последната част от секундата преди изстрела, за да се взриви на изчислено разстояние от целта.

„Самата система се прицелва, изчислява точката на прехват и снарядът се детонира непосредствено до целта“, добави командирът. Именно този принцип, облак осколки, разгънат точно пред приближаваща ракета, позволява на 35-милиметровото оръдие да поразява цели, които класическата картечна стрелба би пропуснала.

Въздушно командване „Запад“ отбелязва, че показаната батарея е свалила досега 34 дрона „Шахед“ и 2 крилати ракети Х-101. Официалната сметка се разминава леко с друг анализ на същата машина: OSINTtechnical посочи, че маркировките за поразени цели по бронята отговарят на 2 крилати ракети и 30 дрона – с 4 по-малко. Разликата е несъществена за общата картина и вероятно отразява прехвати, отбелязани в последното боядисване на символи, но е показателна за начина, по който бойната статистика на една конкретна установка може да бъде сглобена от няколко публично достъпни източника.

Skynex е система за противовъздушна отбрана с малък обсег, разработена от германския концерн Rheinmetall и проектирана да поразява дронове, крилати ракети, реактивни снаряди, артилерийски и минохвъргачни снаряди. Пълната батарея обединява бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара Oerlikon X-TAR3D и четири автоматични оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Украйна използва конфигурацията с четири оръдия; към ноември 2025 г. отбранителните сили разполагаха с общо четири системи Skynex. Оръжието попада в клас, който доскоро изглеждаше отживелица – зенитната артилерия, изместена преди десетилетия от управляемите ракети. Масовите нашествия на евтини дронове отново я изведоха на дневен ред: един дрон „Шахед“ струва десетки хиляди долари, ракетата-прехващач срещу него – многократно повече, а оръдейният снаряд е несравнимо по-евтин от двете. Тази аритметика на изтощението прави оръдейните системи все по-търсени в защитата на украинския тил и енергетика.

По-рано ВВС на Украйна публикуваха кадри, на които системата сваля поне 7 дрона „Шахед“ в хода на една нощна атака, а при друга единична мисия – крилата ракета и 11 дрона. Тези епизоди очертават ролята която играе Skynex при масираните удари: не единичен щит, а плътен близък пояс, изнесен пред критичната инфраструктура, отсяващ онова, което е проникнало през по-далечните ешелони.

През пролетта обаче германското издание Stern съобщи за вътрешна украинска оценка, според която при руски удар по промишлен обект в Западна Украйна на 1 април Skynex е показал „ниска техническа готовност“: 3 от 8-те оръдийни модула в 2 разгърнати батареи отпаднали в рамките на минути заради хидравлични повреди, проблеми с радара и засечки при подаването на боеприпаси, а системата произвела едва един изстрел по засечен дрон и не улучила. Rheinmetall отказа коментар по конкретни оперативни данни, позовавайки се на мерките за сигурност, но заяви, че според украинската обратна връзка системата е показала „изключителна ефективност“. Представител на германското правителство от своя страна посочи, че разгърнатите бройки са твърде малко за категорични изводи и допусна принос на операторска грешка. Двете свидетелства не се изключват: една установка може да записва десетки прехвати в едни условия и да отказва в други – заключение, което важи за почти всяка сложна бойна система, изпробвана за първи път в мащаба и темпото на тази война.

Отвъд конкретните кадри прехватът на Х-101 е поредно потвърждение, че зенитните оръдия се завръщат в първата линия на защитата срещу руските въздушни удари, не като заместител на ракетните комплекси, а като техен евтин и по-издръжлив на изтощение партньор в най-близкия пояс. Дали четирите украински Skynex ще натежат в общата сметка, ще зависи не от отделните попадения, а от това колко надеждно ще издържат на високата интензивност на работа нощ след нощ – въпрос, на който наличните данни, включително докладваните дефекти, все още не са дали окончателен отговор.

Русия удари Киев и Била Църква с Орешник.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия нанесе удар с две балистични ракети със среден обсег „Орешник“, които поразиха Киев и Била Церква, според местни източници. Освен това беше докладвано за приближаващи крилати ракети „Калибър“ в близките 25–30 минути и пускове на крилати ракети Х-101 от тежки бомбардировачи Ту-95МС, които се очаква да достигнат целите си около 03:00 ч. местно време.

Първите сведения за ударите се появиха малко след полунощ. ВВС на Украйна публикуваха предупреждение около половин час след полунощ за приближаващи ракети към столицата, а след това издаде такова и за пуск на балистична ракета със среден обсег „Орешник“ от полигона Капустин Яр в Астраханска област.

Според украински медии и мониторинг канали, една от двете ракети е била насочена към Киев, а другата срещу град Била Църква в Киевска област. Паралелно с това са регистрирани пускове на крилати ракети „Калибър“ от морски носители и стратегически ракети Х-101 от Ту-95МС.

Журналисти на The Kyiv Independent, намиращи се в Киев, съобщават за серия от мощни експлозии в различни части на столицата. Началникът на градската военна администрация Тимур Ткаченко докладва за четири точки на попадения в районите Шевченковски, Днепровски и Подолски.

Към момента няма официална информация за жертви или мащаба на щетите. Очаква се пълните данни за ударите и последствията от тях да станат ясни през сутрешните часове.

Атаката идва броени часове след като президента Володимир Зеленски предупреди, че Кремъл готви по-голям комбиниран удар срещу Украйна, включително Киев. Той предположи, че Москва ще използва различни ударни платформи, включително балистични ракети със среден обсег.

„Наблюдаваме признаци за подготовка на комбиниран удар по територията на Украйна, включително Киев, чрез различни видове оръжия. В такава атака може да бъдат използвани и ракети със среден обсег“, заяви Зеленски.

Русия използва за първи път ракетата „Орешник“ през ноември 2024 г. в удар срещу предприятието „Южмаш“ в град Днипро. През януари 2026 г. тя беше използвана и при нападение срещу Лвовска област.

По-рано през нощта руски атаки бяха регистрирани и в южните и източните части на страната, конкретно срещу Одеска и Харковска област, където според местните власти има пострадали цивилни. В Киев също са били чути експлозии от попадения на дронове и работа на противовъздушна отбрана.

Модернизация под натиск: Първи кадри на модернизирания Ту-160М „Пьотър Дейнекин“.

🇷🇺 Руският военен блогър Иля Туманов, автор на Telegram канала Fighterbomber, публикува първи кадри на модернизирания стратегически бомбардировач Ту-160М „Пьотър Дейнекин“ след дългия му процес на обновяване, съобщи Defence Blog.

Самолетът със сериен номер 8-04 е бил заснет по време на модернизация в авиационното производствено обединение в Казанското още през 2020 г., което значи, че процесът е отнел близо 5 години. Появата отново насочва общественото внимание към реалното състояние на флота от Ту-160 и темповете на програмата за модернизация на стратегическите бомбардировачи.

Познат в НАТО като Blackjack, Ту-160 остава най-големият и мощен руски стратегически бомбардировач с ядрени способности. Въведен още през съветската епоха, самолетът с променлива геометрия на крилото може да носи до 12 крилати ракети с голям обсег, включително сериите Х-55 и Х-101/102, което му осигурява възможности за ядрени и конвенционални удари на междуконтинентални разстояния.

В рамките на програмата за модернизация Ту-160М, по-старите единици получават обновена авионика, системи за комуникация, навигационно оборудване и подобрени двигатели НК-32, а в същото време запазват оригиналната архитектура на корпуса. Москва популяризира и по-новия вариант Ту-160М2 като нов самолет, а не като модернизирана съветска платформа, въпреки че разкрива малко разлики между двете версии.

В същото време анализ, публикуван от OSINT експерта AviVector, предполага, че флотът от Ту-160М вероятно има значително по-ниска от официално заявената оперативна готовност. Официално изброените Ту-160М на активна служба са 18 на брой, но само 7 се използват редовно за ракетни удари срещу Украйна. Останалите се намират в процес на поддръжка, изпитания, модернизация, обучение на пилоти или финално сглобяване.

Ако тези данни са точни, степента на оперативна готовност на Ту-160 възлиза на едва около 40%, въпреки че дълги години Кремъл твърди, че възстановява способностите на стратегическата авиация. Оперативният флот е разделен основно между авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област и авиобаза „Украинка“ в Далечния изток. Анализатори от украинското издание Defense Express посочват, че тази разпръсната структура е станала по-важна след украинските удари с дронове срещу „Енгелс“, започнали още през първата година от инвазията и особено след операция „Паяжина“ през юни 2025 г.

Линията за производство и модернизация в Казан изглежда силно натоварена. Според оценките, изготвени от публично достъпни източници, че 7-9 самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират в или около цеховете в Казан по всяко време – забележително висок брой предвид общия размер на флота. Сателитни снимки от март 2026 г. показват няколко Ту-160, преместени в наскоро изградено производствено хале, докато други единици бяха паркирани на открито в очакване на ремонт.

Русия обяви планове за подновяване на серийното производство на Ту-160 преди десетилетие, но темповете остават значително по-бавни от първоначално обещаните. Допълнителни наблюдения показват, че най-малко три броя Ту-160М са били забелязани по-рано тази година на летище Раменское край Москва, което поражда спекулации, че Москва готви нова защитена локация под прикритието на гъстата ПВО мрежа на столицата.

Появата на обновения „Пьотър Дейнекин“ е не просто поредният етап от процеса по модернизация, но също така илюстрира нарастващия натиск върху стратегическите сили на Руската федерация, които се опитват да поддържат бойни операции, да обновяват остаряващи съветски корпуси и да рестартират производството на един от най-сложните военни самолети в света.

По-рано авиационният завод „Бериев“ (ТАНТК) в Таганрог, ключов стълб на стратегическата авиация, отчете шокираща загуба от 65 млн долара за 2025 г. Този финансов срив е рязък обрат спрямо печалбата от 15 млн долара през 2024 г. – сигнал, че украинските удари водят руския военно-промишлен комплекс към фалит.

Украинските Mirage 2000-5F с маркировки за свалени руски крилати ракети Х-101.

🇺🇦 Военновъздушните сили на Украйна публикуваха рекламно видео на френски изтребител Mirage 2000-5F с изрисувани от лявата страна под кабината шест фигури, недвусмислено наподобяващи руските крилати ракети с въздушно базиране Х-101. В момента Киев има общо шест самолета от този вид, предоставени му от Франция по-рано тази година.

Машината на видеото е въоръжена под всяко крило с по една ракета въздух-въздух с малък обсег R550 Magic на френската компания Matra и два подвесни резервоара за гориво, и реализира бойно прехващане на цел в тъмното.

Все още не е ясно дали последната свалена цел реално е Х-101 – в последните две години руските сили често използват модифицирани версии с двойни/проникващи бойни глави и с изстрелване на топлинни примамки и отблъсквачи – или става въпрос за камикадзе-дрон от тип „Шахед“ (в руски вариант „Геран-2“). Не е известна и датата на конкретното прехващане.

Използването на Mirage 2000 срещу крилати ракети не е нещо ново – малко след получаването им Украйна публикува видео от успешно прехващане на сходни цели, а през септември бяха показани кадри от кабините и индикаторите на украински F-16, които свалят руски въздушни цели с ракети AIM-9M Sidewinder.

Х-101 се включваше като една от основните сваляни цели в инфографики на министерството на отбраната, а силуети както в тези материали, така и сега на борда на Mirage 2000, съвпадат точно с водещата руска крилата ракета с голям обсег.

Перспективи за превъоръжаване

Подписването на т.нар. писмо за намерение с Франция за потенциална доставка на до 100 самолета Rafale, зенитно-ракетни системи SAMP/T, още крилати ракети SCALP, управляеми бомби AASM Hammer, както и на Gripen от Швеция, показва, че Киев се подготвя за системно възстановяване и модернизация на своята бойна авиация, докато конфликтът продължава.

Никоя от страните не постигна пълно превъзходство във въздуха, но при наличието на достатъчно съвременни системи балансът през следващите години може да се наклони в полза на Киев, ако се стигне до там, разбира се. Решаващи за това ще са редица дипломатически фактори и натискът на международната общност за прекратяване на конфликта.

Руските удари от голямо разстояние

Малко вероятно е скъпите F-16 и Mirage 2000 да се харчат за бавни и елементарни за прехващане въздушни заплахи като дронове, особено след две години опит с руските масирани удари, целящи изчерпване на западните ПВО системи на Украйна. Днес „Шахед“ и „Геран“ се свалят предимно с вертолети с картечници на вратите и класически наземни зенитни оръдия. Освен това витловите дронове нямат солиден топлинен подпис, който да се улови от самонасочващите се инфрачервени глави на AIM-9 или R550.

Русия периодично нанася мащабни координирани удари с помощта на балистични ракети 9M72 „Искандер“, крилати ракети с въздушно базиране Х-101, крилати ракети с морско базиране 3M14 „Калибр“, изстрелвани от Черно море и безпилотни самолети „Геран-2“. Атаките са насочени към цели по фронтовата линия, но и дълбоко в тила, а достигат чак до западните граници на страната.

Министерството на отбраната в Руската федерация по традиция описва тези обекти като „военно-гражданска инфраструктура“, която поддържала украинския военен потенциал и трябвало да бъде „демилитаризирана“.

Х-101 се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-22М3 и Ту-95. Това е руският аналог на щатската JASSM и на френско-британската Storm Shadow/SCALP, като обикновено се пускат в големи пакети заедно с дронове и различни видове ракети, за да претоварят украинското командване по цялата 600 км фронтова линия.

Сваляния срещу запаси

Нарастващият брой сваляния, както подчертаха от украинските ВВС при публикуване на кадрите с F-16 през септември, не променя съществено картината за опитния наблюдател. Почти всичките ракети, с които се свалят руските, идват от собствените запаси на САЩ и европейските държави.

На 20 септември беше съобщено, че Русия е използвала общо 619 въздушни цели в една от тези масирани атаки – 579 дрона и примамки, 8 балистични ракети Искандер-М/КН-23 и 32 крилати ракети Х-101. От тях украинците свалиха 583 – 552 дрона, 2 балистични и 29 крилати ракети.

Що се отнася до последните Mirage, свалените от тях ракети може да са част от онези 14 ракети, за които преди няколко дни президентът Зеленски съобщи, че са насочени към жилищни райони на Киев и енергийната мрежа. Имайки предвид двата западни доклада от тази година за тревожно бързото изчерпване на запасите от зенитни ракети, всяко следващо подобно съобщение, особено след поредната вълна от далекобойни удари на руската армия – ще бъде ясен индикатор накъде се накланя въздушната война.

Украинските Mirage 2000-5F с маркировки за свалени руски крилати ракети Х-101.

🇺🇦 Военновъздушните сили на Украйна публикуваха рекламно видео на френски изтребител Mirage 2000-5F с изрисувани от лявата страна под кабината шест фигури, недвусмислено наподобяващи руските крилати ракети с въздушно базиране Х-101. В момента Киев има общо шест самолета от този вид, предоставени му от Франция по-рано тази година.

Машината на видеото е въоръжена под всяко крило с по една ракета въздух-въздух с малък обсег R550 Magic на френската компания Matra и два подвесни резервоара за гориво, и реализира бойно прехващане на цел в тъмното.

Все още не е ясно дали последната свалена цел реално е Х-101 – в последните две години руските сили често използват модифицирани версии с двойни/проникващи бойни глави и с изстрелване на топлинни примамки и отблъсквачи – или става въпрос за камикадзе-дрон от тип „Шахед“ (в руски вариант „Геран-2“). Не е известна и датата на конкретното прехващане.

Използването на Mirage 2000 срещу крилати ракети не е нещо ново – малко след получаването им Украйна публикува видео от успешно прехващане на сходни цели, а през септември бяха показани кадри от кабините и индикаторите на украински F-16, които свалят руски въздушни цели с ракети AIM-9M Sidewinder.

Х-101 се включваше като една от основните сваляни цели в инфографики на министерството на отбраната, а силуети както в тези материали, така и сега на борда на Mirage 2000, съвпадат точно с водещата руска крилата ракета с голям обсег.

Перспективи за превъоръжаване

Подписването на т.нар. писмо за намерение с Франция за потенциална доставка на до 100 самолета Rafale, зенитно-ракетни системи SAMP/T, още крилати ракети SCALP, управляеми бомби AASM Hammer, както и на Gripen от Швеция, показва, че Киев се подготвя за системно възстановяване и модернизация на своята бойна авиация, докато конфликтът продължава.

Никоя от страните не постигна пълно превъзходство във въздуха, но при наличието на достатъчно съвременни системи балансът през следващите години може да се наклони в полза на Киев, ако се стигне до там, разбира се. Решаващи за това ще са редица дипломатически фактори и натискът на международната общност за прекратяване на конфликта.

Руските удари от голямо разстояние

Малко вероятно е скъпите F-16 и Mirage 2000 да се харчат за бавни и елементарни за прехващане въздушни заплахи като дронове, особено след две години опит с руските масирани удари, целящи изчерпване на западните ПВО системи на Украйна. Днес „Шахед“ и „Геран“ се свалят предимно с вертолети с картечници на вратите и класически наземни зенитни оръдия. Освен това витловите дронове нямат солиден топлинен подпис, който да се улови от самонасочващите се инфрачервени глави на AIM-9 или R550.

Русия периодично нанася мащабни координирани удари с помощта на балистични ракети 9M72 „Искандер“, крилати ракети с въздушно базиране Х-101, крилати ракети с морско базиране 3M14 „Калибр“, изстрелвани от Черно море и безпилотни самолети „Геран-2“. Атаките са насочени към цели по фронтовата линия, но и дълбоко в тила, а достигат чак до западните граници на страната.

Министерството на отбраната в Руската федерация по традиция описва тези обекти като „военно-гражданска инфраструктура“, която поддържала украинския военен потенциал и трябвало да бъде „демилитаризирана“.

Х-101 се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-22М3 и Ту-95. Това е руският аналог на щатската JASSM и на френско-британската Storm Shadow/SCALP, като обикновено се пускат в големи пакети заедно с дронове и различни видове ракети, за да претоварят украинското командване по цялата 600 км фронтова линия.

Сваляния срещу запаси

Нарастващият брой сваляния, както подчертаха от украинските ВВС при публикуване на кадрите с F-16 през септември, не променя съществено картината за опитния наблюдател. Почти всичките ракети, с които се свалят руските, идват от собствените запаси на САЩ и европейските държави.

На 20 септември беше съобщено, че Русия е използвала общо 619 въздушни цели в една от тези масирани атаки – 579 дрона и примамки, 8 балистични ракети Искандер-М/КН-23 и 32 крилати ракети Х-101. От тях украинците свалиха 583 – 552 дрона, 2 балистични и 29 крилати ракети.

Що се отнася до последните Mirage, свалените от тях ракети може да са част от онези 14 ракети, за които преди няколко дни президентът Зеленски съобщи, че са насочени към жилищни райони на Киев и енергийната мрежа. Имайки предвид двата западни доклада от тази година за тревожно бързото изчерпване на запасите от зенитни ракети, всяко следващо подобно съобщение, особено след поредната вълна от далекобойни удари на руската армия – ще бъде ясен индикатор накъде се накланя въздушната война.

Поредна нощ на масирани бомбардировки срещу енергийната мрежа на Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши поредната масирана бомбардировка срещу Украйна тази нощ, в която бяха използвани ударни дронове „Шахед“, управляеми авиационни бомби и крилати ракети „Калибър“. Съобщава се за десетки мощни експлозии в няколко областни градове, сред които Киев, Одеса, Запорожие и Лвов, където има данни за жертви и материални щети.

Първите вълни с дронове бяха регистрирани от украинските радари в около 21:20 часа. През нощта броят им нарасна значително, като групи от тях бяха забелязани да се движат към западните части на страната. Към 04:50 часа във въздушното пространство на страната все още активни дронове.

Град Запорожие беше подложен на атака с авиационни бомби малко след 02:00 часа. По сведения на областния губернатор Иван Федоров са нанесени най-малко 10 удара. Въздушно-космическите сили на Руската федерация вдигнаха стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160, а Черноморският флот разположи носители на крилати ракети „Калибър“ от Черно море, които атакуваха западните региони на страната.

Към 05:00 часа бяха потвърдени сведенията за тежки последици в Запорожие, където бяха поразени жилищни сгради и промишлен обект. Градът изпитва прекъсвания на тока и водата. Първоначалните данни сочат, че един човек е загинал, а шестима са ранени.

В отговор на масирания обстрел срещу Западна Украйна Оперативното командване на въоръжените сили на Полша активира всички необходими процедури за защитата на въздушното пространство на страната. Полски и съюзнически самолети извършват интензивни операции, а наземните системи за противовъздушна отбрана и радарни инсталации се намират в най-високото ниво на готовност. Тези действия имат превантивен характер и са насочени към защита на населението, особено в районите, граничещи с Украйна.

Дронове на СБУ удариха завод в Русия, произвеждащ компоненти за крилати ракети.

🇺🇦💥🇷🇺 Безпилотни самолети, управлявани от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), удариха завод в Нижегородска област на Руската федерация, произвеждащ компоненти за крилати ракети, съобщи източник от службата пред Kyiv Independent.

„Тази сутрин дронове с голям обсег на Център за специални операции 'А' на СБУ удариха производствени мощности на Арзамаски приборостроителен завод, намиращ се в Нижегородска област в Русия“, посочи източникът.

Изявлението идва след съобщения за попадение на украински дрон в района, като губернаторът ба региона Глеб Никитин твърди, че са били атакувани две индустриални зони в областта.

Целта е била завод за производство на жироскопични уреди, бордови компютри, системи за контрол и компоненти за руските ракети Х-32 и Х-101, редовно използвани за нанасяне на въздушни удари срещу Украйна.

Заводът е под санкции от ЕС, САЩ, Украйна и Нова Зеландия.

„По предварителни данни, най-малко четири дрона на Център за специални операции 'А' на СБУ са поразили целта,“ твърди източникът.

„Миналата нощ врагът извърши атака срещу две индустриални зони в Нижегородска област. Целите им бяха нашите индустриални предприятия“, призна Никитин и добави, че един служител е загинал, докато други двама са били ранени при атаката.

„Специалисти работят на място; кметът на Арзамас Александър Шчелоков координира ситуацията, и необходимата работа се организира заедно с ръководството на завода.“

Арзамас се намира на около 759 км от границата на Украйна. Взривове бяха съобщени и в близкия град Дзержинск. Силите за противовъздушна отбрана свалиха 32 украински дрона през изминалата нощ в различни региони на страната, и други 7 дрона сутринта, според Министерство на отбраната на Руската федерация.

В Тулска област те са свалили 12 украински дрона, според губернатора Дмитрий Миляев. В самия град Тула беше ударено цивилно предприятие, при което загинаха двама души, а други трима бяха ранени, според официалните данни. Тула се намира на около 370 км от държаваната граница между Русия и Украйна.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко в Русия в опит да намали нейната огнева мощ на фона на продължаващите пълномащабни бойни действия.

На 10 август украински дрон удари нефтена рафинерия Лукойл-Ухта в Република Коми, на около 2000 км от Украйна. На 5 август дронове удариха жп гара Татинская в Ростовска област.

Руски стратегически бомбардировачи Ту-95МС в подготовка за нови удари с крилати ракети Х-101

Нови сателитни снимки разкриват активна подготовка на руската стратегическа авиация за бъдещи ракетни удари срещу цели в Украйна. Изображения, заснети на 26 май в 20:20 ч. над авиобаза „Оленья“ в Мурманска област, показват 11 самолета Ту-95МС – същите, които взеха участие в масираните ракетни атаки на 25 и 26 май.

Към сутринта на 06:00 часа сутринта днес пет от тези самолети вече не се намират на територията на базата. Според достъпната информация, един от тях е прехвърлен към авиобаза „Енгелс-2“ през нощта, вероятно за презареждане с крилати ракети Х-101. Местоположението на останалите четири машини засега не е известно.

Към момента разпределението на стратегически бомбардировачи Ту-95МС в близост до Украйна е следното:

• Оленья – 6 самолета
• Енгелс-2 – 3 самолета
• Дягилево – 2 самолета

В нощта на 27 срещу 28 май е започнало зареждането на самолетите с ракети Х-101, като процесът е бил уловен на сателитно изображение, направено в 08:00 ч. сутринта. На кадъра ясно се вижда поне един бомбардировач, който е заснет докато бива оборудван с ракетно въоръжение. Това е първият потвърден случай на зареден самолет след последните атаки.

Подготовката беше предшествана от няколко полета на военно-транспортни самолети Ил-76, които доставиха боеприпаси и оборудване за зареждането. Присъствието на тези самолети бе предвестник за започващата операция по въоръжаване.

Ту-95МС са сред основните носители на крилати ракети Х-101, използвани масово от руските сили за удари по украинска инфраструктура и градски центрове. Все по-честите полети и пренасочвания между авиобазите Оленя, Енгелс-2 и Дягилево свидетелстват за продължаваща подготовка на нови удари.

Продължаваме да следим развитието и ще актуализираме информацията за местоположението на останалите четири самолета.

MIM-23 Hawk свали руска крилата ракета Х-101 въпреки приложените противоракетни мерки

🇺🇦💥🇷🇺 В зрелищно прехващане, запечатано на видео, руска крилата ракета Х-101 беше свалена от ракета земя-въздух, изстреляна от американски зенитно-ракетен комплекс MIM-23 Hawk.

Проектирана да избягва ПВО въвеждайки съвременни контрамерки като инфрачервени примамки и диполни отражатели, Х-101 все пак не съумява да се измъкне от американската зенитна система със среден обсег, произведена през 60-те години на миналия век.

Случаи като този поставят в пряко сравнение две ракети, проектирани в коренно различни епохи и военни доктрини. Х-101 е руска крилата ракета с ниска видимост, разработена през 90-те години и използвана активно от началото на 21-ви век. С обсег на действие от над 2500 км и висока точност, тя е изстрелвана от стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160 за поразяване на цели дълбоко в тила на противника.

От своя страна MIM-23 Hawk е американска система за противовъздушна отбрана със среден обсег, която е приета на въоръжение в пика на Студената война през 60-те години на ХХ-ти век. Въпреки че е изведена от експлоатация в САЩ, много от съюзниците в НАТО предоставиха модернизирани версии на системата, включващи подобрения в радарните системи и електрониката, които я правят ефективна срещу съвременни заплахи.

Особено впечатляващ е фактът, че Х-101 е използвала средства за активна защита, включително инфрачервени примамки и диполни отражатели, предназначени да заблудят системите за насочване на противниковите ракети. Вместо това обаче украинската ракета успя да се насочи изключително прецизно и да унищожи вражеската цел, което е достатъчно красноречиво не само за потенциала на преминалите модернизация по-стари системи, но и за високото ниво на подготовка на украинските оператори.

На фона на неспирните руски атаки с крилати ракети, успешни прехващания като това на Х-101 с американската MIM-23 Hawk подчертават как успешната адаптация и ефективното използване на предоставени от съюзници оръжейни системи позволяват на украинската отбрана да противодейства успешно на технологично по-напреднал противник.

Два самолета Ту-95МС бяха предислоцирани към Енгелс-2 за зареждане с крилати ракети.

🇷🇺 Два стратегически бомбардировача Ту-95МС на руските въздушно-космически сили бяха предислоцирани от авиобаза Оленя в Мурманска област към авиобаза Енгелс-2 в Саратовска област за зареждане с крилати ракети Х-101.

И така, към 11:00 часа днес в близост до Украйна са разположени общо седем броя Ту-95МС и два броя Ту-160:

• 🛩️ "Оленя" - 1x Ту-95МС.
• 🛩️ „Енгелс-2“ - 4 Ту-95МС.
• ✈️ „Енгелс-2“ - 2 Ту-160.
• 🛩️ "Дягилев" - 2x Ту-95МС.

Основната част от въздушния флот Ту-95МС все още се намира в авиобаза Бела в Иркутска област, Далечния Изток на Руската федерация.

В сряда един бомбардировач Ту-95МС се завърна от авиобаза Беля към авиобаза Оленя. В момента крилати ракети X-101 се зареждат само в авиобаза Енгелс-2.

Русия е обучавала офицери за атаки срещу Япония и Южна Корея

Руска карта, показваща маршрута, изминат от полет на бомбардировач, за да тества противовъздушната отбрана на своите азиатски съседи, с маркировки, показващи къде е бил пресрещнат от южнокорейски и японски изтребители.

🇷🇺 Руските военни са подготвили подробни списъци с мишени при избухването на евентуална война с Япония и Южна Корея, включително атомни електроцентрали и друга гражданска инфраструктура, според секретни файлове от 2013-2014 г., видяни от Financial Times.

Плановете за удар, обобщени в изтекъл набор от руски военни документи, обхващат 160 обекта като ключови пътни артерии, мостове и фабрики, избрани като цели за спиране на „прегрупирането на войските в райони с оперативна цел“.

Острата загриженост на Москва за източния ѝ фланг се подчертава в документите, които бяха показани на FT от западни източници. Руските военни плановици се опасяват, че Далечния изток на страната ще бъде открит при евентуална война с НАТО и ще бъде уязвими за атаки от активи на Съединените щати и регионални съюзници.

Документите са извлечени от кеш с 29 секретни руски военни досиета, повечето фокусирани върху обучението на офицери за потенциален конфликт на източната граница на страната от 2008-14 г. и все още смятани за релевантни за руската стратегия.

Тази година FT съобщи за това как документите съдържат неизвестни досега подробности за принципите на действие за използването на ядрени оръжия и очертават сценарии за военно нахлуване на китайска инвазия и за удари дълбоко в Европа.

Азия се превърна в централна част от стратегията на руския президент Владимир Путин за преследване на пълномащабно нахлуване в Украйна и неговата по-широка позиция срещу НАТО.

В допълнение към увеличената си икономическа зависимост от Китай, Москва получи 12 000 войници от Северна Корея, които се сражават на нейна страна в Украйна, като в замяна подкрепя Пхенян икономически и военно. След като изстреля експериментална балистична ракета срещу Украйна през ноември, Путин каза, че „регионалният конфликт в Украйна придоби елементи от глобален характер“.

Уилям Алберк, бивш служител на НАТО за контрол на оръжията, сега в Stimson Center, отбеляза, че заедно изтеклите документи и скорошното разполагане на Северна Корея доказват „веднъж завинаги, че европейските и азиатските театри на война са пряко и неразривно свързани“. „Азия не може да чака конфликт в Европа, нито Европа може да стои безучастна, ако войната избухне в Азия“, каза той.

Списъкът с цели в Япония и Южна Корея се съдържаше в презентация, предназначена да обясни възможностите на неядрената крилата ракета Х-101. Експерти, които го прегледаха за FT, казаха, че съдържанието предполага, че е бил разпространен през 2013 или 2014 г. Документът е маркиран с отличителните знаци на “Общовойскова академия на Въоръжените сили на Руската федерация“, колеж за обучение на висши офицери.

САЩ имат значителни сили, събрани в Южна Корея и Япония. След пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и двете страни се присъединиха към водената от САЩ коалиция за контрол на износа, за да окажат натиск върху военната машина на Кремъл.

Алберк каза, че документите показват как Русия възприема заплахата от съюзниците на Запада в Азия, за които Кремъл се опасява, че ще овладеят или ще позволят водена от САЩ атака срещу нейните военни сили в региона, включително ракетни бригади. „В ситуация, в която Русия щеше да атакува Естония изневиделица, те ще трябва да нанесат удари по американските сили и помощници в Япония и Корея“, каза той.

Първите 82 обекта в руския списък с цели са с военен характер, като централните и регионалните командни щабове на въоръжените сили на Япония и Южна Корея, радарни инсталации, въздушни бази и военноморски инсталации.

Останалите са граждански инфраструктурни обекти, включително пътни и железопътни тунели в Япония, като тунела Канмон, свързващ островите Хоншу и Кюшу. Енергийната инфраструктура също е приоритет: списъкът включва 13 електроцентрали, като ядрени комплекси в Токай, както и рафинерии за гориво.

В Южна Корея основните граждански цели са мостове, но списъкът включва и индустриални обекти като стоманодобивните заводи в Поханг и химическите заводи в Пусан.

Голяма част от презентацията се отнася до това как би могъл да се развие хипотетичен удар с помощта на залп от неядрени ракети Х-101. Избраният пример е Окуширитоу, японска радарна база на хълмист крайбрежен остров.

Слайдовете разкриват грижите, които Русия е имала при избора на списъка с мишени. Бележка срещу два бункера за командване и контрол в Южна Корея включва оценки на силите, нужни за пробиване на защитата им. Списъците отбелязват и други подробности като размер и евентуална производителност на съоръженията.

Снимки на сгради в Окуширитоу, направени от японската радарна база, също са включени в слайдовете, заедно с прецизни измервания на целевите сгради и съоръжения.

Мичито Цуруока, доцент в университета Кейо и бивш анализатор в Министерството на отбраната на Япония, каза, че конфликтът с Русия е особено предизвикателство за Токио, ако е резултат от разпространението на конфликта от Русия от Европа – т. нар. “хоризонтална ескалация“.

„При конфликт със Северна Корея или Китай Япония ще получи ранни предупреждения. Може да имаме време да се подготвим и да се опитаме да предприемем действия. Но когато става въпрос за хоризонтална ескалация от Европа, това ще бъде по-кратко време за предупреждение за Токио и Япония ще има по-малко възможности сама за предотвратяване на конфликт.

Докато японските военни и по-специално военновъздушните сили отдавна са загрижени за Русия, Цуруока каза, че Русия „не се възприема често като заплаха за сигурността от обикновените японци“.

Русия и Япония никога не са подписвали официален мирен договор за прекратяване на Втората световна война заради спора за Курилските острови. Съветската армия превзе Курилите в края на войната през 1945 г. и изгони японските жители от островите, които сега са дом на около 20 000 руснаци.

Фумио Кишида, тогавашният министър-председател на Япония, заяви през януари, че неговото правителство е „напълно ангажирано“ с преговорите по въпроса.

Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в отговор: „Не ни пука за чувствата на японците... Това не са спорни територии, а Русия“.

Руските планове показват доверие в ракетните ѝ системи, което се доказа, че е преувеличено. Хипотетичната мисия срещу Окуширито включваше използването на 12 крилати ракети Х-101, изстреляни от един тежък бомбардировач Ту-160. В документа шансът за унищожаване на целта се оценява на 85 процента.

Фабиан Хофман, докторант в Университета на Осло, подчерта, че по време на пълномащабната инвазия срещу Украйна ракетите Х-101 са се оказали по-малко стелт от очакваното и проникват трудно в зони с многослойна въздушна отбрана.

„Х-101 разполага с външен двигател, който е обща характеристика на съветските и руските крилати ракети. Въпреки това, този избор на дизайн значително увеличава радарния отпечатък“, посочи той.

Хофман отбеляза още, че ракетата се е оказала по-малко прецизна от очакваното. „За ракетните системи с ограничен капацитет, които разчитат на прецизна точност, за да унищожат своите цели, това е очевиден проблем“.

Втората презентация за Япония и Южна Корея предлага рядка представа за навика на Русия да изследва редовно въздушната отбрана на своите съседи.

Докладът обобщава мисията на двойка тежки бомбардировачи Ту-95, изпратени да тестват системите за противовъздушна отбрана на Япония и Южна Корея на 24 февруари 2014 г. Операцията съвпадна с анексирането на Крим от Русия и съвместното американско-корейско военно учение Foal Eagle 2014 г.

Руските бомбардировачи, според досието, са напуснали базата на командването на далекобойната авиация в Украинка в руския Далечен изток за 17-часова обиколка около Южна Корея и Япония, за да запишат отговорите.

Отбелязва се, че е имало 18 прехващания с участието на 39 самолета. Най-дългата среща беше 70-минутен ескорт от двойка японски изтребители F4 Phantom, които според руските пилоти „не са били въоръжени“. Само седем от прехващанията са били от изтребители, носещи ракети въздух-въздух.

Маршрутът почти съвпада с този, изминат от два морски патрулни самолета Ту-142 по-рано тази година, които заобиколиха Япония по време на стратегически учения в Тихия океан, включително полет над спорната зона близо до Курилите.

Русия е складирала около 1500 ракети за предстоящата масирана кампания срещу Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 На 17 ноември Русия отново атакува енергийния сектор на Украйна за първи път от няколко месеца. Масираните удари вероятно ще продължат, като се има предвид, че Русия е натрупала достатъчно ракети. Как Москва смени тактиката си и колко средства има за това, можете да научите в следващите редове.

Русия започна нова кампания на атаки срещу украинския енергиен сектор, като в момента има повече от 1500 ракети в арсенала си поради увеличено производство и дългата пауза в обстрела, според данни, получени от РБК-Украйна от информирани източници. А промяната в атакуващата тактика позволява на Кремъл да нанесе щети на енергийната система на Украйна.

Информираните ни събеседници прогнозират, че поне до встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп Русия ще изостри максимално ситуацията и ще вдигне колкото се може повече залозите. Ето защо, ако изберем един от сценариите - дали Русия ще унищожи украинския енергиен сектор през следващите месеци или ще изчака някои стъпки от новия глава на Белия дом - първият изглежда по-реалистичен.

📌 Какво промени Русия в тактиката си на обстрел

Русия си взе поуки от атаките си срещу украинския енергиен сектор през 2022-2023 г. След това с предсказуема редовност Русия нанесе удари по енергийните съоръжения на Украйна с ирански дронове "Шахед-136", крилати ракети Х-101 и по-рядко с ракети "Калибър" с морско базиране. След кратко спиране на електричеството през ноември 2022 г. украинските енергетици осъзнаха как да противодействат на този сценарий в бъдеще. Руският обстрел на електрическата мрежа продължи до 9 март следващата година, но от средата на февруари повечето потребители в страната имаха електричество денонощно.

Имаше много опасения, че агресорът отново ще организира кампания на атаки срещу украинската енергийна система с отоплителния сезон през 2023 г. И тя наистина започна, макар и със закъснение от няколко дни след изборите на Путин през март 2024 г. За разлика от 2022 г. през новия сезон Москва преразгледа своята тактика и схемата си за атака. За съжаление този път те се оказаха ефективни. И Русия вероятно ще следва същия план по време на настоящата кампания.

Първо, през 2022-2023 г. всяка масирана руска атака беше фокусирана върху отделен сегмент от електропреносната мрежа. Например при една атака ударите са били основно по топлоелектрически централи, по време на друга - по водноелектрически централи, по време на трета - по подстанции, водещи от атомни електроцентрали, а безпилотните самолети "Шахед-136" обикновено поразяват трансформаторни подстанции. През март 2024 г. Москва започна да нанася удари по различни елементи от мрежата наведнъж, изпращайки не една, а няколко ракети наведнъж.

Второ, Русия започна да нанася комбинирани удари, отдръпвайки се от предходния график, когато Украйна беше тероризирана от камикадзе дронове през нощта и крилати ракети през деня. Използвани са също Х-47М2 "Кинжал" и балистични ракети, а шахедите често летят едновременно с ракетни оръжия. Като се има предвид, че зенитно-ракетните комплекси Patriot защитават сравнително ограничена площ от Украйна, балистичните ракети почти гарантирано ще ударят избран енергиен обект, причинявайки му щети.

Трето, Москва промени интервала между атаките. През есента на 2022 г. масираните удари се извършваха на всеки 7 дни, след това на всеки 10 дни, а през зимата на 2023 г. - на всеки 14 дни, през пролетта на 2024 г. Русия увеличи тази честота. Например, първият удар беше нанесен на 21 март, следващият с подобен мащаб на 22 март, а след това на 24, 29 и 31 март. Междувременно Кремъл систематично атакува различни региони с шахеди. Русия се опита да постигне максимално изненадващ ефект, смесвайки периодично реални и симулирани изстрелвания.

В началото на април правителството съобщи, че за две седмици Русия е унищожила повече от 6 гигавата капацитет от украинската електропреносна мрежа. Това включва както хидроенергия, така и енергия от въглища. В топлогенерацията Русия унищожи 80% от мощностите.

Руските обстрели продължиха с по-малка интензивност през април, май, юни, юли и август. През септември, октомври и първата половина на ноември руснаците се фокусираха върху изстрелването на Шахеди, чиято основна цел не беше енергийната инфраструктура. Въпреки това, на 17 ноември, след седмица на обучение и отработване на симулирани и комбинирани удари, Москва отново се опита да атакува украински топлоелектрически централи, водноелектрически централи и подстанции. Вероятно е изчакала, докато украинският енергиен сектор успее да поправи някои от повредените съоръжения.

След атаката Одеса изпадна в локално прекъсване на електрозахранването за един ден, а графиците за прекъсване на тока се върнаха в столицата, Киевска, Днепропетровска и Донецка области. И можем да предположим, че Москва няма да спре дотук.

📌 Ситуацията с руския арсенал от ракети и дронове

Според източниците на изданието, Русия е успяла да натрупа достатъчно количество ракети с обсег над 350 километра. Освен това Русия, въпреки всички наложени санкции, тя е успяла да увеличи темпото на производство на определени артикули през последната една година.

Ако преди година месечният обем се измерваше на 115-130 стратегически ракети, сега, според РБК-Украйна, той вече е 170. От всички отбранителни артикули Москва най-много е увеличила производството на балистични ракети "Искандер".

Русия планира да произведе около 70 ракети "Искандер-М" през ноември, а запасите ѝ към 20 ноември възлизат на 350 единици. Производственият план за крилати ракети за "Искандер" през ноември е 12 единици при запас от 210.

Ако говорим за Х-101, тяхното производство през ноември трябва да стигне 50 единици, а запасът към 20 ноември 2024 г. трябва да е около 220. И сега Русия започна да ги пуска не само от Ту-95, но и от Ту-160, което едва ли се е случвало преди.

По време на обстрела на 21 ноември Русия отново изстреля няколко ракети Х-101 и Х-47М2 "Кинжал" по Украйна. Москва успя да натрупа най-много ракети "Калибър": към 20 ноември Русия има около 390 от тях в своите складове, а 30 са планирани за производство през ноември.

Що се отнася до „Кинжалите“, техният запас е 70 ракети, а очакваното производство през ноември е 12 единици. Освен това Русия може да има около 230 единици Х-22 (носители Ту22М3) в складовете си. Русия вече не ги произвежда, но всеки месец извършва дълбока модернизация на дузина от тях, като в резултат получава Х-32. Освен това, според РБК-Украйна, Москва може да има на склад и около 45 севернокорейски балистични ракети KN-23.

Друг проблем за Украйна са руско-иранските дронове "Шахед". От месец септември насам Русия изстрелва десетки от тези камикадзе дронове почти всяка нощ в различни региони на Украйна, за да изтощи и разузнава украинската противовъздушна отбрана. Според РБК-Украйна не всички изстреляни дронове са така наречените "Геран", те се комбинират с други безпилотни летателни апарати с голям обсег, като "Гербер".

Обемът на производство дори на "Шахед" обаче позволява на Русия да тероризира Украйна буквално всяка нощ. Москва планира да произвежда около 900 единици такива дронове на месец с помощта на компоненти, предоставени от Иран. Това е 3 пъти повече от миналогодишните цифри.

Всички тези цифри потвърждават, че никакви санкции няма да попречат на Русия да нанесе масирани удари по критичната инфраструктура на Украйна, ако измисли такъв план. Следователно устойчивостта на украинската мрежа през този есенно-зимен сезон зависи преди всичко от украинските войници и системите за противовъздушна отбрана, уменията на украинските енергетици и наличието на поне някаква защита на енергийните съоръжения.