Британски разузнавач загина при катастрофа в Украйна, втора смърт за девет месеца

🇺🇦🇬🇧 Майор Пол Уилкс, 40-годишен офицер от Разузнавателния корпус на британската армия, загина при катастрофа в Украйна на 12 септември, далеч от фронтовата линия. Това съобщи Министерството на отбраната на Обединеното кралство. Уилкс е вторият британски военнослужещ, загинал в Украйна за по-малко от една година: през декември 2025 г. при злополука там загина ефрейтор Джордж Хули от Парашутния полк.

В първото съобщение, публикувано в понеделник, 14 септември, името на загиналия не беше споменавано. Ведомството съобщи, че военнослужещ е загинал в събота, докато пътувал с превозно средство. Близките му били уведомени и поискали време, преди да бъдат оповестени подробности. Според британските медии смъртта на Уилкс не е свързана с бойни операции. Два дни по-късно министерството публикува некролог. Нито едно от двете изявления не внася уточнения в коя област е станал инцидентът, дали е участвал друг автомобил, има ли други пострадали и каква задача е изпълнявал офицерът в страната.

Съобщението съдържа значително повече детайли за неговата военна кариера. Роден на 13 ноември 1985 г. Получава първото си офицерско звание на 14 април 2012 г. след завършване на Кралската военна академия в Сандхърст. През цялата си офицерска кариера служи в Разузнавателния корпус, където достига майорски чин. Участва в няколко мисии, включително в Афганистан. Награден с два медала за оперативна служба. На 7 май, четири месеца преди смъртта си, получава и медал за дълга служба и безупречно поведение. Оставя съпруга и двама сина.

Неговият командир, чието име и поделение не са оповестени, го описва като човек, близък с всички около себе си. „Дори в напрегната обстановка Пол запазваше острото чувство за хумор и искрената сърдечност, която го сближаваше с всеки в поделението. Беше човек с голям интелект, но за онези, с които служеше, оставаше приятел“, казва той. По думите му Уилкс често говорел за любовта към съпругата и синовете си и за благодарността си към тях, защото подкрепата им му позволява да се справя толкова добре в службата. „Майор Уилкс беше олицетворение на най-добрите традиции на британските въоръжени сили. За мен беше привилегия да служа заедно с него. Ще ни липсва“, добавя командирът.

Бившият му командир казва, че Уилкс е имал да даде още много на поделението си и на хората под своето командване, и го описва като изгряваща звезда в разузнаването. Некрологът завършва с няколко думи от генерал-лейтенант Матю Джоунс – началник на военното разузнаване на Обединеното кралство и почетен командир на Разузнавателния корпус. „Пол беше изключителен ръководител и без съмнение един от най-талантливите разузнавателни офицери на своето поколение“, пише Джоунс. Според него Уилкс запазвал спокойствие под напрежение дори в най-тежките условия, а първата му грижа винаги бил екипът.

Министърът на отбраната Уес Стрийтинг поднесе съболезнования от името на британското правителство. „Майор Уилкс служеше на тази страна с гордост и всеотдайност. Загубата му ще бъде дълбоко усетена от хората около него“, заяви той. По думите на министъра смъртта на офицера напомня за огромната жертва, която военнослужещите и семействата им правят в служба на страната.

Лондон признава, че в Украйна има малък брой британски военнослужещи, които охраняват дипломатите и подпомагат украинските въоръжени сили. Тяхната численост, места на разполагане и конкретни задачи не са публично известни. Съобщенията за загинали разкриват отделни подробности за това присъствие, но не дават цялостна представа за него.

Лондон признава, че на терен в Украйна има ограничен брой британски военнослужещи, които охраняват дипломатите и подпомагат въоръжените сили. Тяхната численост, местата на разполагане и конкретните задачи не се съобщават подробно. На 27 февруари 2024 г. говорител на тогавашния премиер Риши Сунак изрично потвърди присъствието на британски военнослужещи в подкрепа на украинската армия, докато в същото време отхвърли планове за мащабно разполагане.

Отделни сведения за по-широк кръг задачи се появиха още през 2022 г. През декември генерал-лейтенант Робърт Магоуан разказа в Globe and Laurel, изданието на Кралската морска пехота, за две изпращания на специално подразделение 45 Commando в Украйна. Първото, през януари, било свързано с евакуацията на британското посолство от Киев към Полша. През април морските пехотинци се върнали, за да подпомогнат възстановяването на дипломатическата мисия и да осигурят защита на персонала ѝ. Магоуан допълва, че в двата периода те подпомагали други, неуточнени операции в чувствителна обстановка и условия на висок политически и военен риск. Той не уточнява тяхното естество, а описанието само по себе си не установява участие в бойни действия.

През април 2023 г. изтекли документи на Пентагона дадоха друго парче от пъзела. Според публикуваните сведения през февруари–март в Украйна се намирали 50 британски военнослужещи от специалните сили, при общо 97 от изброените западни държави. Документите не уточняват дали задачите включват обучение, охрана или бойни операции. Британското министерство на отбраната предупреди за сериозни неточности в изтеклия масив и призова твърденията да не се приемат безкритично. Числото 50 остава откъс от изтичане на документи, а не официално потвърдена численост; то не може да се използва и като актуална оценка за британското присъствие.

Непубличната британска подкрепа има и разузнавателно измерение. По време на речта си в Париж на 29 ноември 2024 г. директорът на MI6 Ричард Мур заяви, че службата продължава традицията си на секретни действия, помагайки на Украйна да се защитава от пълномащабната руска война срещу нея. Той не посочи конкретни операции, численост или местоположение на служители. Изявлението потвърждава подкрепа, но не изяснява нейния обхват и не позволява дейността на MI6 да бъде приравнена с тази на Разузнавателния корпус на армията, в който служи Уилкс.

Журналистически разследвания описват и британска роля във военното планиране. През април 2025 г. The Times публикува материал за участието на адмирал Тони Радакин и генерали Роли Уокър, Чарли Стикланд и Джим Хокенхъл в стратегическо консултиране, разузнавателен обмен и координация с Киев. Ежедневникът разказва и за британско посредничество при разногласия между украинското и американското командване около контраофанзивата през 2023 г. Тези сведения очертават влияние над планирането, но не установяват британско командване на украински части или постоянно присъствие на посочените командири в страната.

Съобщенията за загинали разкриват допълнителни подробности за това присъствие. Такъв беше случаят с Хули. 28-годишният ефрейтор почина на 9 декември 2025 г. от наранявания, получени в злополука далеч от фронтовата линия, докато наблюдавал изпитание на ново украинско оръжие от украински военни. Лондон не уточни какво точно е изпитвано. Съобщението за смъртта му беше първото официално потвърждение за присъствие на войски от Парашутния полк на терен в Украйна. Тогавашният премиер Киър Стармър заяви, че Хули е служил като част от малкия британски контингент в страната.

Военният редактор на The Sun Джером Старки твърди, че Хули е бил част от Special Forces Support Group – групата за поддръжка на специалните сили, свързана с 1-ви батальон на Парашутния полк и подпомагаща SAS и SBS. Това е значително по-специфичен детайл от официално обявената принадлежност към полка, а не доказва, че е бил оператор от SAS или SBS или че е участвал в бойни операции. Изданието посочва още, че сред обявените британски военни мисии в Украйна има и малък брой медици, които подпомагат военни рехабилитационни центрове.

The Times допуска връзка между изпитанието, при което е пострадал Хули, и съвместния проект за дронове прехващачи, наречен Project Octopus. Такава връзка не е установена в цитираното официално съобщение за смъртта му. Проектът е публично известен: през септември 2025 г. британското министерство на отбраната съобщи, че украинският дрон е разработен с помощта на британски учени и технически специалисти, както и предстоящото масово производство в Обединеното кралство. Съобщението не уточнява къде са работили специалистите и дали сред тях има военнослужещи.

Тялото на Хули е върнато в Обединеното кралство на 17 декември преа военновъздушна база Брайз Нортън, където се бяха събрали хора, за да го посрещнат. По желание на близки военното министерство публикува писмо, което той оставил с указание да бъде отворено, ако не се върне: „Ако четете това, значи не съм се прибрал у дома. Моля ви, не позволявайте това да е нещото, което ще ви пречупи.“

Два дни след смъртта му Москва използва случая, за да отправи обвинения към Лондон. На брифинг на 11 декември 2025 г. говорителката на Министерство на външните работи Мария Захарова поиска британската страна да разкрие с какво се е занимавал военнослужещият. „Лондон трябва честно да си признае какво е правил там техният Хули“, заяви тя и обвини британските въоръжени сили, че помагат на Киев да извършва „терористични атаки“. Британската страна не отговори веднага.

Последваха и директни предупреждения. На 27 август 2026 г. Захарова заяви, че британски военни обекти и техника на територията на Украйна и отвъд нея могат да станат мишени в отговор на украински удари по руска територия с британско оръжие. Повод за изявлението бе руско твърдение, че крилати ракети Storm Shadow са използвани срещу търговски център в Донецк. Към 17 септември руски официални лица не са коментирали смъртта на Уилкс, а агенция ТАСС предаде потвърждението от Лондон без коментар.

Според британската страна и двамата нейни военнослужещи са загинали при злополуки далеч от зоната на бойните действия. Публично известни обстоятелства обаче се различават: Хули е наблюдавал изпитание на отбранителна система, докато задачата на Уилкс не е оповестена. Подробната информация за кариерата и отличията му не изяснява какво е правил в Украйна. Принадлежността му към Разузнавателния корпус сама по себе си също не позволява да се установи характерът на мисията му.

Реакцията на Москва след смъртта на Хули дава основание да се допусне, че руското външно министерство може да използва и случая с Уилкс в подкрепа на обвинения за директно участие на Обединеното кралство във войната. Конкретен знак за това би било споменаването на офицера или корпуса му в някой от близките седмични брифинги на Захарова, особено във връзка с предупреждението през август. Подобно изявление не би потвърдило автоматично руските обвинения. Липсата на коментар, включително след погребението, също не би изключила по-късна реакция.

От британска страна същественият въпрос е дали министерството ще оповести мястото и обстоятелствата на инцидента и ще даде повече информация за службата на Уилкс в Украйна. Засега публикуваното не дава възможност да се направят по-конкретни изводи за задачата му.

Анализ: шест седмици и два-три дни

🇷🇺⚠️ Съветникът на руския президент Николай Патрушев заплаши, че полската държавност ще спре да съществува за 2-3 дни, ако влезе във война срещу Русия. Заканата беше отправена в интервю за „Аргументи и факти“, публикувано на 15 септември, в отговор на изказване на полския вицепремиер и министър на външните работи Радослав Сикорски три дни по-рано. Патрушев не заема ръководна длъжност във въоръжените сили: от май 2024 г. е помощник на Владимир Путин по въпросите на корабостроенето, а от август същата година ръководи Морската колегия. Преди това е начело на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в продължение на 9 години и е секретар на Съвета за сигурност в продължение на 16 години.

Двамата използват кратки срокове, за да придадат убедителност на предупрежденията си, но посланията им не са равнозначни. Сикорски описва цената на евентуално руско нападение, докато Патрушев говори за прекратяване на съществуването на полската държавност. Разликата е съществена: възможността да бъдат нанесени тежки военни и икономически щети не е равнозначна нито на бърза победа, нито на унищожаване на чужда държавност.

Сикорски говори на 22-рата годишна среща на Ялтинската европейска стратегия, която се проведе в Киев на 11-12 септември под надслов „Мир чрез сила – сега“. Официалното резюме на организаторите поставя неговите думи в контекста на европейското възпиране: Путин трябва да бъде убеден, че европейците са готови да се сражават и разполагат със средства за налагане на неприемливо висока цена на евентуална руска агресия. Това е значително по-широка теза от твърдението, че Полша сама би разгромила Руската федерация.

В разпространените откъси Сикорски сравнява украинската кампания срещу рафинериите с потенциалните съюзнически възможности: ако Украйна е извадила от строя половината руска нефтопреработка за половин година, съюзниците биха могли за шест седмици да унищожат останалото. В рамките на същия форум той призова към НАТО да провежда край Калининградска област достатъчно настъпателни по характер учения, за да постави Москва в несигурност и да я принуди да отделя сили от войната срещу Украйна. Последното е предложение за военен натиск, а не гаранция, че Русия действително ще прехвърли войски.

В руския отговор съюзническата рамка отстъпва място на двустранно сравнение между Москва и Варшава. Така предупреждение, основано на европейски и натовски способности, е представено като самонадеяно обещание за победа от страна на Варшава. Същото изместване се появява и в медийните преразкази, които приписват на Полша сама претенцията за смазващо въздушно превъзходство.

Полша е член на НАТО от 1999 г. Член 5 определя въоръжено нападение срещу един от съюзниците като нападение срещу всички страни-членки, като всяка предприема действията, които смята за необходими, включително употреба на въоръжена сила. Това не е предварително разписан автоматичен отговор от 31 държави, но прави сценария за изолирана Полша нереалистичен, а от там и неподходящ като основа за оценка. Политическата готовност за общи действия е част от възпирането, а не подробност извън военния баланс.

Препратката на Сикорски към рафинериите също трябва да се разглежда според аргумента, който самата тя обслужва. Той посочва вече демонстрирана руска уязвимост: Украйна нанася значителни поражения на критична инфраструктура, отдалечена на хиляди километри, без да разполага с въздушните възможности на НАТО. От това извежда предупреждение каква цена би могла да понесе Москва при по-широк конфликт. Точните проценти и 6-седмичният срок остават спорни, но неточността на едно количествено сравнение не обезсилва автоматично основната му теза.

Украинската кампания започва в началото на 2024 г. с по няколко десетки дрона месечно и постепенно се разрастна. За цялата 2025 г. са нанесени 658 удара по цели в дълбочина, без всички те непременно да са насочени към рафинерии. Оценките към юли 2026 г. показват, че около 25% от преработващия капацитет вече е извън строя, 30% засегнато производство на бензин и до 44% – на дизел. Посочените обеми от 3,6 млн. барела дневно са близо една трета под сезонната норма за предходните шест години и най-ниското равнище от май 2002 г. Освен това горните оценки са консервативни, поради което реалната ситуация за руската страна може да е по-тежка.

Тези величини измерват различни последици и не бива да се събират или заменят една с друга. В същото време обаче моментната оценка за повреден капацитет не обхваща целия ефект от продължаващите удари. Една инсталация може да бъде възстановена и поразена отново. Ремонтът да върне само ограничена част от производството, повредата на определено звено да ограничи работата и на други. Съществено е колко гориво не се произвежда, за какъв период и доколко недостигът може да бъде компенсиран.

През август рафинериите бяха поразени най-малко 22 пъти – рекорден брой удари за месец от началото на войната. На 11 септември Международната агенция по енергетика съобщава за затруднени от санкциите ремонти и поражения по инсталации за вторична преработка, които превръщат продуктите от първичната дестилация в готови горива. Посоченият срок за подмяната им е 6-8 месеца. При продължаваща кампания ремонтите и новите повреди се застъпват, което може да задълбочи затрудненията дори без непрекъснато нарастване на дела спрели мощности.

Последиците вече се усещат извън самите предприятия. На 29 юни Reuters съобщава за все по-сериозен дефицит на гориво, ограничения при продажбите и опашки по бензиностанциите в почти всички региони на Руската федерация. Агенцията отбелязва и признанието на Путин, че украинските дронове са предизвикали проблеми със снабдяването в отделни региони. Горивната криза е реалност и ежедневие за мнозина руски граждани през цялото лято.

По-късното твърдение на Путин, че 90% от повредените рафинерии са възстановени, не дава отговор на въпроса за реалното производство. Броят на работещите предприятия, натоварването на инсталациите и наличността на конкретни горива са различни показатели. Частично ремонтирана рафинерия може да бъде отчетена като работеща, но да няма дори теоретична възможност да достигне предишния си капацитет.

Москва разполага и с механизми за приспособяване. Сергей Вакуленко от „Карнеги“ описва пренасочване на суров петрол към износ вместо към преработка: в края на април морският износ отбеляза ръст: 3,8 млн. барела дневно, около 0,5 млн. над средното за предходните 3 години. В анализа се посочва и предлагане от есента на 2025 г. на гориво по стандарт Евро-3 като Евро-5, което връща допълнителни количества обратно на пазара.

Това обаче са начини за ограничаване на последиците, а не доказателство, че ударите са неефективни. Износът на суров петрол може да запази част от приходите, но не замества липсващото производство на бензин и дизел за вътрешния пазар. Прибягването до горива с по-ниски стандарти също показва натиск върху снабдяването. През юни Reuters съобщава, позовавайки се на „Комерсант“, че властите обмислят разрешаване на производство и внос на горива по стандарт Евро-2 – засега остава само предложение.

От регионалния недостиг не следва автоматично, че руските войски остават без гориво. Но и отсъствието на доказан срив във военната логистика не значи, че кампанията няма стратегическо значение. Сривът на производството, ремонтните разходи и затрудненото снабдяване са реална възможност за повишаване на цената на войната, преди да доведат до непосредствено ограничаване на бойните действия.

Полският военен арсенал е важен за оценката на думите на Сикорски, но не изчерпва възможностите на съюзниците. Основата на бойната авиация са 48 F-16C/D Block 52+, предвидени за модернизация до новия Block 72 по график до края на 2030-те години. Към тях се добавят 12 южнокорейски FA-50GF и доставените наскоро първи 8 изтребителя от пето поколение F-35A: три в авиобаза Лъск на 22 май 2026 г. и още пет на 28 август. До края на годината Полша очаква общо 14 единици F-35A, а пълните 32 – към 2029 г.

Средствата за нанасяне на удари в дълбочина включват крилата ракета AGM-158B JASSM-ER, изстрелвана от F-16, с обсег около 1000 км. Посоченият договор от 2024 г. е за около 300–350 ракети, при американско одобрение за възможна продажба на до 821, с доставки между 2026 и 2030 г. Тези числа показват мащаба и периода на превъоръжаването, но не могат да установят всички налични запаси, бойната готовност или възможния съюзнически принос.

Разстоянията до руски предприятия като „Газпром нефтехим Салават“ и „Орскнефтеоргсинтез“ – съответно около 1300 и 1500 км от границата според приведените оценки – илюстрират дълбочината на украинската кампания. Те не могат да бъдат сравнявани механично с обсега на авиационна ракета: той се измерва от точката на изстрелване. За реална оценка са нужни данни за маршрути, противовъздушна отбрана, цели, боеприпаси и участващи сили.

Следователно 6-те седмици трябва да се тълкуват като целенасочена хипербола, а не като действително оперативно очакване. Основанието за предупреждението е установената уязвимост на руската критична инфраструктура. Конкретният срок остава необоснован от публично изложените данни, но и няма за цел това.

При Патрушев проблемът е надхвърля значително самия срок. Той твърди, че Русия не е използвала целия си потенциал в Украйна и при необходимост ще приложи пълния наличен арсенал. Формулировката оставя неясни както средствата, така и очаквания резултат. Тя допуска употреба на ядрено оръжие, без да назове изрично подобен сценарий. Тази двусмисленост усилва заплахата, но не обяснява как тежките разрушения биха се превърнали в прекратяване на полската държавност за два-три дни.

Патрушев никога не е заемал ръководна позиция в руското военно командване. От май 2024 г. е помощник на президента Владимир Путин по въпросите на корабостроенето, а от август същата година е председател на Морската колегия. Преди това 9 години е начело на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и 16 години е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Тази биография предполага политическа тежест на думите му, но нищо повече от това.

Опитът от Украйна дава сериозни основания за скептицизъм към обещанията за лесна победа. За повече от 4 години и половина Въздушно-космическите сили на Руската федерация не могат да наложат господство в небето над Украйна въпреки предвоенните оценки за 900–1100 бойни самолета във фронтовата авиация. Освен това численият превес не премахва ограниченията, налагани от ПВО и условията на бойното поле.

Използването на оръжия от разстояние, планиращи бомби и нощни полети сами по себе си не са белег на провал – това са и начини за намаляване на риска. По-същественият факт е, че превъзходството в ресурси не води автоматично до заявения политически резултат. Същевременно украинският опит не може просто да бъде пренесен върху Полша, чиято отбрана е тясно интегрирана в системите на НАТО за командване и контрол, както и за комплексно разузнаване, наблюдение и целеуказване.

Обещанието за победа в рамките на дни има и своята пословична пропагандна предистория. На 5 февруари 2022 г. Александър Лукашенко прогнозира, че евентуална война срещу Украйна би продължила максимум 3-4 дни. Подобна увереност присъства в руския държавен телевизионен ефир. Маргарита Симонян говори за победа над Украйна за два дни, а през март 2023 г. вече твърди в предаването на Владимир Соловьов, че тя всъщност е била постигната в първите 2-3 дни, след което Русия започнала да воюва с НАТО.

Това показва как първоначалното обещание може да бъде запазено с промяна на обяснението за войната. Затова анализът на посланията, идващи от Кремъл, не трябва да се ограничава до официалните брифинги. Държавната телевизия е съществена част от апарата, който оформя очакванията на руската публика – роля, подробно разгледана и от Център за източни изследвания (OSW) със седалище във Варшава. Това не прави всяко телевизионно изказване официално решение, но го прави относимо към политическата комуникация.

Действителната битка за Киев продължава от 24 февруари до 2 април 2022 г. и завършва с прекратяването на руската офанзива за Северна Украйна и изтеглянето на всички руски войски от Киевска, Черниговска, Сумска и Житомирска области. Този изход не предсказва резултата от бъдещ конфликт, но показва колко голямо може да бъде разминаването между публичната увереност и обективната действителност на терен.

Историческите препратки на Патрушев изпълняват друга функция. Когато припомня как Минин и Пожарски прогонили „предците“ на днешните полски управници, той свързва съвременната конфронтация с полското присъствие в Москва и освобождаването на града през 1612 г. Смисълът е да я представи като исторически повтарящ се противник, а руската заплаха – като пореден отговор на добре познатата полска враждебност. Родословието на сегашните политици няма отношение към този похват.

Твърдението за средства, вложени от Руската империя във „Великото княжество Полско“, добавя внушение за неблагодарност. Самото название е неточно: образуванието от 1815 г. е Царство Полско, докато великите княжества Финландско и Литовско принадлежат към други исторически периоди. Но поправката на името не разрешава съществения проблем.

Дори ако приемем, че всички твърдения за имперски инвестиции и относително благосъстояние са истина, от тях не произтича задължение съвременна Полша да подчинява външната си политика на ултиматумите, идващи от Кремъл. Нито един исторически факт не може да се превръща в основание за налагане със сила на право върху политически решения на независима държава. Принципът на суверенното равенство, както и на защитата на политическата независимост, закрепени в Устава на ООН, не зависят от ретроспекции на двустранните отношения преди 400 години.

Внушението за благоденствие и свобода стъпва върху избирателен подбор на факти. След Ноемврийското въстание от 1830 г. Органичният статут от 26 февруари 1832 г. заменя конституционния ред, слага край на отделния сейм и армия и ограничава полската автономия. Следва период на русификация. Представянето на имперското управление само с предполагаемите му материални ползи изключва точно политическата подчиненост, на която поляците винаги са се противопоставяли.

Така историческите препратки служат за обосновката на съвременна йерархия: Русия бива представена като победител едновременно с това като благодетел, а Полша – като стар противник, който не признава дължимата благодарност. С оглед на това думите на Патрушев са откровено политическо внушение, а не аргумент за законността или военната осъществимост на отправената заплаха.

Руските реакции след изказването на Сикорски съчетават тази рамка с лични нападки. На 13 септември Мария Захарова го обвини в русофобия с публикация в Telegram. На 15 септември заместник-министърът Александър Грушко насочи думите на Сикорски към „хора в бели халати“, а Патрушев добави срокове за изчезване на полската държавност. И трите реакции избягват същински отговор на аргумента за цената, която Русия би понесла при нападение срещу съюзническа държава.

Размяната на любезности се развива на фона на реални военни рискове. В нощта на 12 срещу 13 септември руски дрон порази локомотива на пътнически влак от Киев за Варшава във Волинска област, на около 2 км от границата с Полша. Наблизо беше засегната и бензиностанция. На 13 септември премиерът Доналд Туск предупреди, че военните действия се приближават към Полша, че засягане на нейна територия не може да се изключи и че Москва може да се опита да разруши украинските гранични пунктове.

Година по-рано, на 10 септември 2025 г. 19-21 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство, в отговор на което Варшава поиска консултации по член 4, а на 12 септември НАТО започна мисията Eastern Sentry. Тези събития обясняват защо полските предупреждения не могат да бъдат разглеждани само като риторично състезание с Москва.

Бюджетът за отбрана на Полша за 2026 г. надхвърля 200 млрд. злоти (около 46,5 млрд. евро) – 4,8% от БВП, което е най-високият дял за държава-членка на НАТО. Разходите не гарантират автоматично резултати, но дават материална тежест на заявената готовност за възпиране. Ключовото в посланието му е, че руската уязвимост трябва да бъде отчетена при европейските решения, вместо Москва да бъде възприемана като способна безнаказано да разширява конфликта.

Патрушев поддържа противоположното внушение – че Русия разполага с решаващо превъзходство, което досега не е използвала, въпреки очевидната нужда от това с оглед на продължаващите неуспехи в Украйна. Това може едновременно да укрепва увереността на руската публика, да сплашва полската и да проверява реакцията на съюзниците. Пропагандната функция не изключва предупредителна цел, която от своя страна не доказва, че се води подготовка за операция.

По-съществени признаци за промяна на риска биха били прехвърляне на сили към Калининградска област и Беларус, разширяване на осигуряващата инфраструктура, промени в характера на ученията и действията, засягащи територията на Полша. Те трябва да се оценяват в съвкупност. От страна на Полша и съюзниците в НАТО най-голямо значение имат готовността на силите, наличните боеприпаси, ускоряването на бъдещи доставки на JASSM-ER и придобиването на допълнителни средства за нанасяне на далечни удари.

Реалната уязвимост на Русия подкрепя аргумента за възпиране, но не превръща 6-те седмици в обективна прогноза. Военният ѝ потенциал прави заплахите значими, но не обосновава обещанието за край на Полша за 2-3 дни. Анализът трябва да различава тези две положения, без нито да обезценява резултатните удари на украински дронове по руските рафинерии, нито да приема всяка увереност от Москва за свидетелство за предрешен изход.

Руски депутат поиска Полша да върне земите от Шчечин до Гданск

🇷🇺⚔️🇵🇱 Депутат от комисията по отбрана в Държавната дума на Руската федерация призова Полша да се откаже доброволно от балтийското си крайбрежие. „Биха могли да върнат територията от Щетин до Данциг, която Червената армия им отвоюва с големи загуби“, заяви на 8 август Андрей Колесник в ефира на Russia Today, използвайки немските названия на Шчечин и Гданск; първият е германски град до 1945 г., вторият – свободен град под опеката на Обществото на народите, който Хитлер анексира през 1939 г. Кой да получи земите, депутатът не уточни.

Изказването затваря тридневна размяна. На 6 август, на церемония в двора на Президентския дворец, с която отбеляза годината от встъпването си в длъжност, полският президент Карол Навроцки отбеляза, че интересът на страната му е украинската армия да се справя възможно най-добре с „постсъветската Руска федерация“ и да я държи колкото може по-далеч от Полша. „Където бият москала, там Полша помага, дори когато сама не участва във войната“, каза той. Речта носеше и две уговорки: помощта за Киев да не бъде безразсъдна, а стъпила на анализ, и във Варшава да не се веят знамена на Степан Бандера. Всяко решение, добави Навроцки, ще се взема с думите „Полша преди всичко, поляците преди всичко“.

Ден по-късно се обади Мария Захарова, официален говорител на руското външно министерство. В Telegram канала си тя написа, че клиничната русофобия очевидно влияе на когнитивните способности, и че Навроцки се гърчи от мисълта, че нацията му дължи съществуването си на Червената армия. Полша в сегашните си граници била заслуга на омразните „съвети“ и лично на „другаря Сталин“. Отделно тя напомни, че Русия и Полша имат обща граница, „без Украйна и без украинци между нас“.

Колесник добави към историческия аргумент число и определение. По неговите думи при освобождаването на Полша от Нацистка Германия са загинали 600 000 войници на Червената армия, а полският президент е бил „просто глупак“; в страната имало „прилични хора“, но те рядко заемали ръководни постове. Депутатът е избран от едномандатния район № 97 в Калининград и се откроява сред най-острите гласове по темата за западната граница на Русия в долната камара: на 23 юни той заяви пред руски държавни медии, че при зона на напрежение около Калининград единственият вариант за нейната защита е „ядрен удар по столиците на Европейския съюз“.

Земите, които той иска обратно, сменят собственика си с решение на съюзниците. Ялтенската конференция от февруари 1945 г. и Потсдамското споразумение от 2 август същата година преместиха Полша на запад: на изток страната мина зад линията Кързън, а на запад стигна до реките Одер и Ниса, като окончателното уреждане остана за бъдеща мирна конференция, каквато така и не е проведена. Северната част на Източна Прусия заедно с Кьонигсберг влезе в Съветския съюз и стана Калининградска област, чийто едномандатен район Колесник представлява в Думата. Сметката за Варшава не се затвори: тя загуби около 179 000 кв. км на изток, тоест 45% от предвоенната си територия, и получи на запад малко над 100 000 кв. км. Така общата ѝ площ падна от 386 418 на 312 679 кв. км. Потсдам разпореди и прехвърлянето на германското население от новите полски земи; на негово място дойдоха поляци, изселени от загубените източни области.

Единствената територия, която Полша реално отстъпва на Москва, лежи от другата ѝ страна. Източните ѝ територии – около Вилнюс и Лвов, известни в Полша като източни покрайнини (Kresy) – попадат в състава на Съветския съюз и днес са в пределите на Литва, Беларус и Украйна. Ако Варшава връща земи на Руската федерация, това биха били тези земи, а не балтийското крайбрежие.

Границата, която Колесник поставя под въпрос, е закрита с договор, подписан и от Москва. Договорът „две плюс четири“ за окончателното уреждане на германския въпрос е подписан на 12 септември 1990 г. от ФРГ, ГДР, САЩ, Великобритания, Франция и СССР, а член 1 обвързва пълния суверенитет на обединена Германия с признаването на границата с Полша. Два месеца по-късно, на 14 ноември, външните министри Кшищоф Скубишевски и Ханс-Дитрих Геншер подписват във Варшава двустранния договор, потвърдил линията Одер–Ниса като окончателна и ненарушима. Русия наследи СССР като страна по този договор.

Формулировката не е нова; сменя се равнището, от което тя е произнесена. На 21 юли 2023 г. президентът Владимир Путин обяви пред постоянните членове на Съвета за сигурност на Руската федерация, че земите в западната част на днешна Полша са „подарък на Сталин за поляците“, и добави, че ако тя го е забравила, Русия ще ѝ напомни; полското външно министерство привика руския посланик. Три години по-късно същото твърдение излиза от говорителката на дипломатическото ведомство просто като обяснение защо полският президент се дразни. На следващия ден редови депутат го превръща в искане с имена на градове. Едно и също съдържание слиза по йерархията, а колкото по-ниско слиза, толкова по-малко прилича на държавна позиция, каквато и да е тя всъщност.

Репликата на депутата не е политика. Към настоящия момент няма официални териториални претенции към Полша от страна на Руската федерация, която признава западната ѝ граница по силата на договора от 1990 г. Прецедентът от 2015 г. показва и докъде стига депутатска инициатива от този род: когато двама депутати поискаха от главния прокурор да провери законността на признаването на независимостта на балтийските републики, прокуратурата отговори, че искането няма юридическа перспектива. Формална претенция към член на НАТО остава много малко вероятна. Повторението обаче има различна функция – държи казуса за границата в обращение в момент, в който Варшава и Москва почти нямат канали помежду си. Последното руско консулство, това в Гданск, беше закрито през ноември 2025 г. в отговор на саботажи по жп линията Варшава–Люблин, по която върви снабдяването за Украйна; остана единствено посолството. Два месеца преди това, в нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г. най-малко 19 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; 4 бяха свалени, предимно от нидерландски F-35, а официална Варшава поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.

Захарова засегна и втора линия. Репликата ѝ, че между Русия и Полша няма украинци, идва 7 седмици след като Навроцки отне на президента Володимир Зеленски ордена „Бял орел“ заради съгласието му една част от украинските специални сили да носи името „Герои на УПА“. Зеленски върна отличието по пощата и засне пратката за социалните мрежи. Пукнатината между Варшава и Киев е отворена оттогава, а спорът за 1945 г. тече вече 81 години. Завой от обикновена реторика към реални политически ходове по казуса остава твърде малко вероятен.

Русия заплаши Молдова с военна сила заради Приднестровието.

🇷🇺⚔️🇲🇩 Мария Захарова, говорителка на Министерство на външните работи на Руската федерация, заплаши Молдова с незабавен отговор при каквито и да било действия срещу руските граждани в сепаратисткия регион Приднестровие. Руските войски остават разположени там от 1992 г. насам сред близо 350 000 жители на територията.

Предупреждението идва след указ на президента Владимир Путин от 15 май, който опростява процеса за придобиване на руски паспорти от лица, живеещи в непризнатата държава, съобщава The Moscow Times.

Освен това на 20 май Съветът на Руската федерация финализира законодателство, което позволява на Кремъл да разполага въоръжените сили в чужбина, за да защитава руски граждани, изправени пред съдебни действия или задържане от чужди съдилища, които не са признати от Москва.

„Всяка агресия срещу нашите съграждани, живеещи в Приднестровието, ще получи незабавен и адекватен отговор“, заяви Захарова по време на брифинг за пресата и добави, че Москва е готова да използва „всички необходими средства“, за да гарантира безопасността на местното население.

Кремъл обяви, че политиката за ускорено издаване на паспорти е мотивирана от защитата на човешките права и свободи. Президентът на Молдова Мая Санду отхвърли твърдението с тезата, че Кремъл прави опит да проведе скрита мобилизация на местното население, за да укрепи своите сили в пълномащабната война срещу Украйна.

Освен това Санду заяви, че Кремъл използва паспортната политика за оказване на политически натиск срещу Молдова в момент, когато тя напредва със своите планове за реинтеграция на региона. Според нея огромното мнозинство от 350-те хиляди жители в непризнатата територия са избрали да получат молдовски паспорти от началото на руската война срещу Украйна, виждайки в тях по-безопасна алтернатива на руското гражданство.

Новите руски законови промени изменят националното законодателство за гражданството и отбраната, изрично предоставяйки правомощия на президента да използва въоръжени сили извън границите на Руската федерация.

Територията на Приднестровието остава силно зависима от Москва както икономически, така и политически, функционирайки като непризната държава в рамките на международно признатите граници на Молдова.

На 15 май Путин подписа указ, който опростява процеса за придобиване на руско гражданство от населението на Приднестровие. Официалният документ, публикуван на държавния портал за правна информация, дава право на ускорена процедура за чужди граждани и лица без гражданство на възраст над 18 години, които пребивават постоянно в отцепилата се територия.

Съгласно новите разпоредби кандидатите от региона, в който са разположени около 1500 руски военнослужещи по силата на примирието от 1992 г. насам, са освободени от стандартните законови изисквания, като например правилото за 5-годишен престой, доказването на владеене на руски език и задължителните изпити по право и история на Руската федерация.

Захарова призова всички дипломати да се евакуират от Киев: Москва заплашва да удари „центровете за вземане на решения“.

🇷🇺⚠️ Министерството на външните работи на Руската федерация издаде официално известие до всички акредитирани дипломатически мисии и международни организации със седалища в Киев, в което ги съветва да евакуират своя персонал от украинската столица.

Официалният говорител на министерството Мария Захарова обяви това късно снощи в изявление, записано на видео и публикувано в нейния канал в Telegram. В него се отправят заплахи за нанасяне на удари срещу Киев заради онова, което тя описва като „заплахи от киевския режим за удари срещу Москва на празника, свещен за всички руснаци – Деня на победата“.

От външното министерство заявиха, че предупрежденията, отправени от руските военни следва да се вземат „с максимална отговорност“. Документът призовава за „предварителна евакуация“ на всички чуждестранни дипломати от столицата, позовавайки се на „неизбежността на ответен удар“ по „центровете за вземане на решения“, в случай на украинска атака на 9 май.

Говорителката на ведомството настоя, че последните събития са предизвикали настоящата ескалация, докато президентът Володимир Зеленски е отправил заплаха да „провали Деня на победата в Москва с терористични актове“. По думите ѝ руското министерство на отбраната е отправило собствени предупреждения в същия ден в отговор на твърденията на Зеленски.

„Ние не действаме от позиция на агресия; действаме от позиция на неизбежен отговор на агресия“, каза още Захарова в рамките на своето изявление.

Късно снощи президентът Зеленски коментира ситуацията с обвинения към Кремъл в нарушаване на „режима на тишина“ в отговор на което Украйна „ще действа по огледален начин“. Украинският държавен глава добави, че украинското правителство ще определи „нашите напълно справедливи отговори“ въз основа на ситуацията през нощта и следващия ден.

Дмитрий Песков призна, че Русия среща трудности в „пропагандната работа“.

🇷🇺 Кремъл призна, че изпитва сериозни затруднения в провеждането на своята „пропагандна работа“ зад граница. Това стана ясно от изявление на прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков по време на конференция „Съвременни медии: технологии, смисли, кадри“, проведена във Висшето училище по икономика в Москва.

Според него страната стремително губи своя инструментариум за влияние в чужбина, като този проблем е особено силно изразен в държавите от т.нар. „близка чужбина“.

По неговите думи традиционното телевизионно излъчване в условията на съвременния свят не е надеждно средство, тъй като достъпът до него може лесно да бъде преустановен по технически или политически път. Основното предизвикателство пред Москва остава доминиращата позиция на западните социални мрежи, които служителят на Кремъл определи като „вражески“. Въпросните платформи запазват висока степен на конкурентна способност в пространството на ОНД и световен мащаб, докато Москва не успява да изгради ефективно присъствие в тях.

Песков обърна специално внимание на липсата на достатъчно активна работа в платформата Telegram за разпространение на стратегически послания и „смисли“. По думите му руската държава тепърва трябва да намери начини за по-ефективно присъствие в дигиталната среда, за да компенсира загубените канали за комуникация.

Признанието за този недостиг идва в момент на засилени международни санкции и технически ограничения спрямо руските държавни медии, въведени след началото на пълномащабната агресия срещу Украйна. Тези мерки значително ограничиха обхвата на канали като RT и Sputnik, което принуждава Русия да преразгледа стратегията си за информационно влияние в евразийското пространство и отвъд него.

Русия и Беларус протягат ръка на Николас Мадуро на фона на натиска от Тръмп

🇧🇾🇷🇺 Русия и нейният близък съюзник Беларус се обърнаха към подложения на силен натиск венецуелски диктатор Николас Мадуро, а американският президент Доналд Тръмп ескалира мерките за отстраняването му, което повдига възможността да потърси убежище в чужбина.

Източници съобщиха за Ройтерс, че по време на телефонен разговор на 21 ноември Мадуро е казал на Тръмп, че е готов да напусне Венецуела, но само при условие че той и близките му получат пълна правна амнистия.

В четвъртък беларуският президент Александър Лукашенко проведе среща с Хесус Рафаел Салазар Веласкес, посланик на Венецуела в Москва, втора среща в рамките на 17 дни.

Според държавна агенция БелТА, Лукашенко е споделил на пратеника, че Мадуро винаги е добре дошъл в Беларус и е време да ги посети. Освен това днес беларуският президент беше цитиран как припомня на Веласкес, че на първата среща са се договорили да „координират някои въпроси“ с Мадуро.

„Договорихме се, че след разрешаване на конкретни въпроси ще намерите време да дойдете при мен и да се срещнем отново, за да можем да вземем подходящо решение, което е в компетентността ни. И ако е нужно, тогава ще включим и президента на Венецуела.“

Ройтерс поиска коментар от кабинета на Лукашенко относно значението на срещите и дали Беларус би била готова да предложи убежище на Мадуро, ако той се оттегли. Отговор не беше получен.

Кремъл заяви, че по време на телефонен разговор с венецуелския президент днес Владимир Путин е „потвърдил подкрепата си за политиката на правителството на Н. Мадуро, насочена към защита на националните интереси и суверенитета в лицето на нарастващия външен натиск.“

Администрацията на Тръмп е категорична, че не признава Мадуро, който е на власт от 2013 година, за легитимен президент на Венецуела. Той твърди, че е спечелил изборна победа миналата година на вот, отхвърлен като фарс от международната общност. Независими експерти смятат, че опозицията е спечелила убедително.

През последните месеци Тръмп засили натиска върху Венецуела, не на последно място с масивно военно струпване в Карибския басейн.

В интервю за Politico тази седмица Тръмп заяви, че „дните на Мадуро са преброени“, но в същото време отказа да коментира дали би бил готов да изпрати американски войски във Венецуела.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред репортери в четвъртък: „Надяваме се, че Белият дом ще успее да предотврати по-нататъшно плъзгане към пълномащабен конфликт, който заплашва да има непредсказуеми последици за цялото Западно полукълбо.“

Лукашенко, дългогодишният авторитарен лидер на Беларус, поддържа приятелски връзки с Мадуро, а по-рано тази година започна и диалог с администрацията на Тръмп, след като години наред беше игнориран от Вашингтон и други западни държави заради дългото му досие в погазването на правата на човека и подкрепата за руската агресия срещу Украйна.

Тръмп започна да облекчава американските санкции срещу Беларус, а миналия месец за специален пратеник в страната беше назначен Джон Коул, който ще продължи дипломатическите усилия във връзка с освобождаването на политически затворници от затворите на режима в Минск.

Руският посланик в Рим беше привикан заради думи на Захарова.

🇮🇹⚔️🇷🇺 Министерството на външните работи на Италия привика на килимчето посланикa на Руската федерация по повод изявленията на говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова относно срутването на част от средновековната кула Конти в центъра на Рим.

Местната агенция ANSA припомни, че Захарова приписа трагичния инцидент на италианската подкрепа за Украйна, и посочи, че „докато италианското правителство продължава да харчи парите на своите данъкоплатци за война, страната – от икономиката до кулите ѝ – ще продължи да се срива“.

Външното министерство в Рим реагираха остро на тези думи, наричайки ги „мръсни и тревожни“ и отбеляза, че те „потвърждават бездната на вулгарност, в която е потънало руското ръководство“.

„Никой в Италия, абсолютно никой, няма дори да си помисли да се радва или спекулира с инцидент, с трагедия, в която ние, италианският народ, все още сме потопени. Италия винаги и при всякакви обстоятелства ще изразява солидарност и приятелство към най-слабите, онези в беда, нападнатите. Ето защо подкрепяме украинския народ“, заявиха от пресслужбата на външното министерство.

Според тях руският посланик в Рим Алексей Парамонов е бил привикан за официално порицание.

Русия осъди декларацията на Народното събрание, с която беше обявена за държава-спонсор на тероризма

🇷🇺⚔️🇧🇬 Москва осъди декларация на Народното събрание на Република България, която обяви Руската федерация за държава-спонсор на тероризма, като говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заплаши, че това няма да остане без отговор, съобщи ТАСС.

„Законодателните органи на редица европейски държави направиха такива изявления преди няколко години. Сега българските депутати, в опит да настигнат локомотива на европейската русофобия, макар и със закъснение поеха по принципно погрешната линия да лепят етикет „спонсор на тероризма“ на Русия“, заяви тя по време на брифинг за медиите по-рано днес.

Захарова описа декларацията на родния парламент е откъсната от реалността. „Подобни гръмки и неоснователни обвинения срещу нашата страна обикновено имат за цел да създадат основа за нови санкции. Всяко агресивно беззаконие към нашата държава, нейните граждани и собственост няма да остане без адекватен отговор [...] Българските парламентаристи трябва да помнят това и внимателно да взимат решенията си от гледна точка на неизбежните последствия“, добави Захарова.

На 23 юли Народното събрание прие осъдителна декларация за продължаващата агресия на Руската федерация срещу Украйна. Тя беше приета със 112 гласа „за“, 52 „против“ и 26 „въздържал се“. Тя осъжда политическите репресии на управляващия режим в Кремъл и изразява необходимостта от укрепване на националната сигурност и независимост на България. Проектът за декларация е внесен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

В нея родните депутати изразяват солидарност с Европейския парламент в неговото решение да обяви Руската федерация за държава-спонсор на тероризма, изразява солидарност с Украйна и подкрепя международните усилия за възстановяване на независимостта ѝ. Декларацията осъжда категорично продължаващата руска агресия в Украйна, погазването на международното право и военните престъпления, извършени от режима на Владимир Путин.

Документът изразява волята на родния парламент за пълното прилагане на санкциите на ЕС и международната общност към Руската федерация, включително по отношение на собственост и активи, притежавани или контролирани от руската държава на българска територия, и подкрепя усилията за укрепване на капацитета на родните служби за сигурност и институции за ефективно противодействие на хибридни заплахи – пропаганда, дезинформация и неприемливо влияние на чужди държави.

Освен това се подчертава нуждата от ускоряване на реформите в сектор „сигурност“, включително повишаване на капацитета за киберсигурност и засилването на контрола над стратегически обекти с потенциално рисков профил. Потвърждава се и нашия стратегически ангажимент към НАТО, ЕС и Инициативата „Три морета“, включително чрез модернизация на въоръжените сили и укрепване на националните отбранителни способности.

Русия критикува новия отбранителен доклад на Япония, обвинява я в нагнетяване на напрежението

🇷🇺⚔️🇯🇵 Министерството на външните работи на Руската федерация отправи остри критики към публикуваната наскоро актуализация на Бялата книга за отбраната на Япония, обвинявайки правителството в Токио „нагнетяване на напрежението в Азия и прокарване на опасна военна програма със своите западни съюзници“.

В изявления, публикувани на 18 юли, говорителката на министерството Мария Захарова заяви, че Москва е „отбелязала документа“, който по-рано тази седмица предизвика силни критики както от Китай, така и от Северна Корея.

„Съжаляваме, че тазгодишната Бяла книга отново повтаря същите изтъркани инсинуации относно Русия в контекста на украинската криза и нашето сътрудничество със Северна Корея, абсурдно свързвайки ги с това, което той твърди, че е влошаване на ситуацията в Азия“, заяви Захарова.

Тя твърди, че Токио ескалира умишлено реториката относно възприеманите заплахи от Русия, действията на Китай в Тайванския проток и ракетната програма на Северна Корея. По думите ѝ това служи като претекст за оправдаване на „ускорената милитаризация“ и разширяващото се отбранително сътрудничество със страните от НАТО.

„Официален Токио ясно се стреми да ускори военното и техническото сътрудничество със своите западни съюзници, особено с държавите от НАТО извън региона“, добави Захарова.

Според нея Русия е предупреждавала многократно Япония по дипломатически канали, че подобна траектория рискува да подкопае сигурността и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион, като Москва вижда в това „движение към нов етап във въоръжената надпревара“ и смята, че то може директно да навреди на вече обтегнатите двустранни отношения.

Кремъл все още преглежда Бялата книга от 2025 г. като обръща специално внимание на разделите за противоракетна отбрана. „Ако открием някакви рискове или предизвикателства за сигурността на Руската федерация в тази област, ще отговорим по съответния начин“, предупреди Захарова.

Нейните коментари идват само дни след като Москва подаде официален протест до японското посолство във връзка с участието на страната в Resolute Force Pacific – мащабно военно учение, ръководено от САЩ, провеждащо се от 9 юли до 4 август. Маневрите с участието на Японските въздушни сили за самоотбрана се провеждат отчасти близо до границите на Руската федерация в Далечния изток.

Руското външно министерство определи ученията като „безотговорни“ и обвини Вашингтон и Токио в „практикуване на сценарии, наподобяващи подготовка за конфликт“.

„Декларираната цел на тези маневри – да подобрят оперативната съвместимост и да подсилят способностите за възпиране и реагиране – е директно предизвикателство за руската сигурност“, отбеляза Захарова. „Това е неприемлива и провокативна дейност и неизбежно ще предизвика съответните ответни мерки от наша страна.“

Ежегодната Бяла книга за японската отбрана, одобрена от правителството на премиера Фумио Кишида, очертава стратегическите предизвикателства за страната в Индо-Тихоокеанския регион, включително китайските военни дейности, развитието на севернокорейските ракети и операциите на руската армия в Украйна. Тя също така подчертава японските усилия за разширяване на своите отбранителни способности и задълбочаване на връзките със САЩ и други партньорски държави.

Последните изявления на Москва подчертават как войната в Украйна и напрежението в Източна Азия все повече се пресичат, след като Русия, Китай и Северна Корея се сближават още повече в позицията си срещу САЩ и техните съюзници.

Предупрежденията на Захарова са най-ясният досега знак, че Москва разглежда развитието на японската отбранителна политика като потенциална заплаха, която би могла да промени баланса на силите в региона.

Тръмп заяви, че Канада ще плати 61 милиарда долара за Златния купол или ще стане 51-вият щат

🇺🇸🛡️🇨🇦 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че е информирал Канада за това, че трябва да заплати 61 милиарда долара, за да участва в предложената от самия него система за противоракетна отбрана „Златен купол“, освен ако не приеме да стане част от САЩ.

В публикация в социалната си мрежа TruthSocial Тръмп твърди, че Канада „много иска да бъде част от нашата великолепна система Златен купол“ и че ще получи безплатен достъп, ако се присъедини към САЩ.

„Участието им в системата ще струва НУЛА ДОЛАРА, ако станат нашият обичан 51-ви щат“, написа Тръмп и добави: „Те обмислят предложението!“

Коментарите му идват само часове след като канадският парламент посрещна британския крал Чарлз III за рядко кралско обръщение, в което той подчерта канадския суверенитет в „опасни и несигурни“ времена – на фона на призивите на Тръмп страната да се присъедини към САЩ.

След речта на краля, канадският премиер Марк Карни заяви в ефира на националната телевизия CBC, че се надява Канада да се присъедини към инициативата ReArm Europe до 1 юли, като част от усилията да намали зависимостта си от САЩ по отношение на въоръжението.

Канада не е реагирала официално на последния коментар на Тръмп, но Карни вече потвърди, че страната е водила разговори на високо ниво с Вашингтон по въпроса с противоракетната система.

Според Тръмп, цялата система „Златен купол“ ще струва около 175 милиарда долара и ще бъде завършена до края на настоящия му мандат през 2029 г., въпреки че експерти от отбранителната индустрия поставят под въпрос както бюджета, така и сроковете.

Тръмп се надява да осигури първоначално финансиране от 25 милиарда долара чрез обхватния законопроект „Големият, прекрасен закон“, който предстои да бъде гласуван в Сената, след като бе приет с малка разлика в контролираната от републиканците Камара на представителите.

Законопроектът увеличава военните разходи и финансирането на граничната охрана, но намалява средствата за социални програми като Medicaid и помощта за храна, от които зависят милиони американци с ниски доходи.

„Златният купол“ е вдъхновен от израелската система „Железен купол“, която също получава значително финансиране от САЩ, включително 500 милиона долара годишно за поддръжка.

Остава неясно как Тръмп възнамерява да мащабира тази система, така че да покрие територията на САЩ, тъй като Израел е с размерите на щата Ню Джърси – един от най-малките в САЩ.

Освен това „Железният купол“ е проектиран да прехваща ракети с малък обсег до 1000 км, докато основната заплаха за САЩ би дошла от междуконтинентални балистични ракети и хиперзвукови крилати ракети с голям обсег.

Китай, Северна Корея и Русия отправиха остри критики към плана на Тръмп за разполагане на оръжия в космоса, описан в детайли за пръв път от американският президент миналата седмица.

Китайското външно министерство реагира незабавно чрез говорителката Мао Нин, която заяви, че планът „увеличава риска от превръщането на космоса в бойно поле, подхранва надпревара във въоръжаването и подкопава международната сигурност“.

„САЩ поставят собствените си интереси на първо място и са обсебени от стремежа към абсолютна сигурност – за сметка на сигурността на други държави“, допълни тя.

Северна Корея също осъди плана, заявявайки, че Америка е „заслепена от усилията си да милитаризира космоса“.

Говорителката на руско външно министерство Мария Захарова предупреди, че проектът „Златен купол“ подкопава основите на „стратегическата стабилност“, тъй като включва създаването на глобална система за противоракетна отбрана. Според държавната информационна агенция ТАСС, Захарова е предупредила, че развитието му ще доведе до създаване на „средства за предварително унищожение на ракети и инфраструктурата за използването им“.

„Това вече е буквално проявление на крайно опасния курс на САЩ към т.нар. превантивни, но по същество първи удари“, посочи тя и предупреди, че космосът ще се превърне в „милитаризирана среда“ и „арена на въоръжен сблъсък“.

Италия призова руския посланик заради „вербални атаки“ срещу президента.

Италианският министър на външните работи Антонио Таяни жестикулира, докато дава интервю за Ройтерс в Рим, Италия, 15 април 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Guglielmo Mangiapane/File Photo

🇷🇺⚔️🇮🇹 Министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни сподели, че е привикал посланика на Руската федерация след поредната словесна атака от дипломатическия корпус на Москва срещу италианския президент Серджо Матарела.

„Строго осъждаме поредната вербална атака срещу президента на републиката Серджо Матарела. Човек на мира и символ на национално и европейско единство“, написа Таяни на профила си в X.

„Ето защо реших да извикам руския посланик в сградата „Фарнезина“, където се помещава италианското външно министерство.

Коментарите на Таяни дойдоха, след като говорителката на руското външно министерство Мария Захарова по-рано в четвъртък обвини Матарела в разпространение на "лъжи" и "дезинформация", след като той осъди Москва за заплахата на Европа с ядрени оръжия.

Захарова предположи, че Матарела е "объркал" Русия с Франция, чийто президент Еманюел Макрон наскоро каза, че ще обсъди разширяването на ядреното възпиране на Франция към европейските партньори.

Говорителката също нападна Матарела преди месец, след като той направи сравнения между Русия и Третия райх.

Руската пропаганда продължава да тиражира лъжливи обвинения за трафик на детски органи от Украйна.

Кадети палят свещи, подредени във формата на „659“, броят на украинските деца, станали жертва на руската агресия срещу Украйна, на Световния ден на детето в Киев, 20 ноември 2024 г. В същото време руската пропагандна машина обвинява страната в отнемането на детски органи.

🇷🇺🤥 Руската пропаганда продължава да тиражира дискредитирани твърдения, че украинската държава се занимава със систематично незаконно отнемане и трафик на органи, а длъжностни лица в Кремъл и държавни медии подхранват спекулации, че Киев и неговите съюзници удължават умишлено войната, за да продължат своите експерименти с биологични оръжия и безконтролното отнемане на органи.

Мария Захарова, говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация, съвсем наскоро свърза тези две пропагандни линии като заяви, че Украйна незаконно отнема органи, след което ги продава онлайн.

По време на брифинг с журналисти на 24 януари тя още веднъж повтори недоказаното твърдение, че Съединените щати са разположили „биологични лаборатории на Пентагона“ в Украйна, които функционират „под егидата на украинското министерство на здравеопазването“.

„Украйна постепенно се превръща в изпитателна площадка за експерименти от всякакво качество с биолаборатории, очевидно с търговия с органи“, допълни тя.

На следващия ден държавната информационна агенция „Спутник“ отрази твърденията ѝ в поредица от публикации в платформата X, но до този момент не е представено нито едно пряко или косвено доказателство в подкрепа на твърденията.

Една от публикациите е озглавена с гръмкото „Как Западът превърна Украйна в глобален ЧЕРЕН ПАЗАР ЗА ТЪРГОВИЯ С ОРГАНИ“.

След първоначалното нахлуване в Донбас през 2014 г. пропагандната машина на Кремъл предприе целенасочена дезинформационна кампания, фокусирана върху дехуманизирането на украинците, което да повлияе негативно на обществените нагласи в Западна Европа, а от там и на подкрепата, оказвана от тези страни за Украйна. По това време за първи път беше тиражирано лъжливото твърдение, че украинските власти се отговорни за методичното отнемане и търговия с органи, както и биологични експерименти върху собственото си население.

Що се отнася до отнемането на органи, на 25 януари 2025 г. руски държавни медии съобщиха, че „Украйна легализира отнемането на органи от починали лица без съгласие през 2021 г. и частни клиники вече извършват трансплантации, като продажбата на органи в чужбина е законна“.

Горното твърдение не отговаря на истината. През 2018 г. Върховната рада на Украйна подложи на гласуване и прие законопроект за легализирането на посмъртната трансплантация на органи след смъртта на донора, при условие че починалият е дал своето изрично съгласие приживе или ако не е предоставил статута си на донор на органи, но семейството му вземе решение.

Освен това през декември 2021 г. беше приет друг закон „за осигуряване на активното развитие на украинската система за трансплантации“, насочен към справянето с недостатъците в тогавашното законодателство, което да улесни максимално животоспасяващите медицински процедури.

Въпросното законодателство предостави правни основания за въвеждане на правителствен онлайн портал, в който украински граждани могат да дадат доживотно съгласие или отказ да дарят своите органи в случай на смърт. Нито дума от новия закон не е свързана с легализация на отнемането на човешки органи без съгласие.

На 9 януари украинският парламент прие закон, забраняващ трансплантация на органи от телата на военни и цивилни жертви на войната във всички области на Украйна. До този момент законът забраняваше трансплантацията на органи единствено на цивилни и войници, загинали в източните украински области Донецка и Луганска.

Освен това украинското законодателство забранява изрично отнемането на органи от лица, които са починали в резултат от насилствени действия от страна на силите за сигурност, както и от деца сираци.

Мария Захарова заяви още, че украинският президент Володимир Зеленски е прокарал промени в законодателството, свеждащи до минимум процедурите за наблюдение и сертифициране, с което е легализирал това, което тя нарече „абсолютно беззаконие“.

Противно на тиражираните спекулации, законодателството подобри вече установените процедури за проверка на случаите на донорство на органи и предвижда усъвършенстван надзор при избор на донори и преглед на процедурите за трансплантация.

Тиражирането на конспиративни теории, свързани с отнемането на органи, датира от протестите на Евромайдана в Украйна през 2014 г. Тогава те бяха използвани като претекст за разпалване на войната в сърцето на украинската тежка индустрия – Донбас, както и анексиране на украинския Кримски полуостров.

Многобройни твърдения в ефира на руските държавни медии по това време твърдяха, че лидерите на протестното движение са замесени в трафика на човешки органи. Руските медии и длъжностни лица, сред които и самата Захарова, продължиха да тиражират различни вариации на споменатите обвинения и през следващото десетилетие.

В публикация за вестник „Российская газета“ от август 2023 г. говорителката на руското външно министерство посочи, че през 2014 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е открила масови гробове в Донбас, съдържащи тела, чиито вътрешни органи са взети и вероятно са станали жертва на незаконно отнемане на органи от украинската държава. Доказано лъжливото ѝ твърдение беше повторено от агенция „Спутник“.

ОССЕ опровеорга всички руски обвинения по темата, като през октомври 2014 г. заяви че „не разполага с никакви доказателства за възможно отнемане на органи в Източна Украйна“.

Други разновидности на този дезинформационен наратив включват твърдение, че Белите ангели, специално подразделение на Националната полиция на Украйна, оказващо съдействие на хората да се евакуират от зоните на фронтовата линия, както и украински военни са отвличали деца, за да „вземат органите им“ или „да ги доставят на педофили“.

Освен това Украинското общество на Червения кръст също беше замесено от руските държавни медии в незаконни дейности, включващи органи на деца. Тези и други неверни твърдения относно отнемането на детски органи кореспондират с насилственото депортиране на украински деца към Руската федерация, което представлява военно престъпление и доведе до издаването на заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага на руския президент Владимир Путин и Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето, издадена през март 2023г.

По-рано Гласът на Америка съобщи за различни медицински и логистични фактори, които правят неосъществима хипотезата за наличие на заговор за трафик на органи в опустошената от войната Украйна.

По същия начин не съществуват никакви доказателства, че мобилните лаборатории, които бяха предоставени от САЩ на Украйна за подсилване възможностите за епидемиологично наблюдение по време на пандемията от COVID-19, или каквито и да е други украински лаборатории, които са били построени или модернизиран с американска помощ за подобрено осигуряване на патогени и токсини, предизвикващи загриженост за сигурността, са били подходящи за трансплантацията на органи или разработването на биологични оръжия.

Русия експулсира шестима британски дипломати по обвинение в шпионска и саботажна дейност

Снимка, показваща указателната табела „Площад Луганска народна република“ пред сградата на британското посолство в Москва, Русия, 8 юли 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Evgenia Novozhenina

🇷🇺⚔️🇬🇧 Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) е отнела акредитацията на шестима британски дипломати в Москва, чиито действия показват признаци на шпионаж и саботаж.

Това съобщиха от ведомството, основен наследник на съветското КГБ, допълвайки, че разполагат с документи, показващи, че отдел на британското външно министерство в Лондон, отговарящ за Източна Европа и Централна Азия, е координирал това, което нарича „ескалация на политическата и военна ситуация“ и е получил задача да осигури стратегическото поражение на Русия във войната й срещу Украйна.

„По този начин разкритите факти дават основание да се смята, че дейността на британските дипломати, изпратени в Москва от дирекцията, представлява заплаха за сигурността на Руската федерация“, се казва в изявление на ФСБ.

„В тази връзка, въз основа на документи, предоставени от Федералната служба за сигурност на Русия и в отговор на многобройните недружелюбни стъпки, предприети от Лондон, Министерството на външните работи на Русия, в сътрудничество със съответните агенции, прекрати акредитацията на шестима членове на политическия отдел на британското посолство в Москва, в чиито действия са открити признаци на шпионаж и саботаж“, се казва в съобщението.

Имената на шестимата дипломати бяха излъчени по руската държавна телевизия, която показа и техни снимки.

„Англичаните не приеха нашите намеци за необходимостта да се спре тази практика, така че решихме да експулсираме тези шестима като начало“, обясни служител на ФСБ пред федералния телевизионен канал „Россия-24“.

ФСБ уточни, че ще поиска и от други британски дипломати да се приберат по-рано, ако се установи, че участват в подобна дейност.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от агенция ТАСС, заяви, че дейностите на британското посолство в Москва са надхвърлили дипломатическата конвенция и го обвини в извършване на умишлена дейност, предназначена да навреди на руския народ.

Британското посолство в Москва не отговори веднага на запитване на Ройтерс за коментар.

Русия ще нанесе удари по британски цели, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна за удари на руска територия, каза Мария Захарова

🇬🇧⚔️🇷🇺 Москва ще отговори с удари по британски цели, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна за удари на руска територия, каза говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от БТА.

Британски цели „на територията на Украйна и отвъд границите ѝ“ могат да бъдат ударени при такъв сценарий, каза Захарова. Тя повтори предупреждението на Москва, което беше издадено по-рано този месец, след като британският външен министър Дейвид Камерън заяви, че Украйна има право да използва британските оръжия за удари по цели в Русия.

Русия реагира с възмущение на изявлението и го посочи като една от причините, поради които реши да проведе този месец учения за симулиране на пускове на тактически ядрени ракети.

Мария Захарова заяви също, че Москва не изгражда военни съюзи или блокове, включително с Китай.

По въпроса за възможността Украйна и Молдова да се присъединят към Европейския съюз тя заяви, че това би означавало по-нататъшно разширяване на НАТО на изток.

Москва продължава да поддържа позицията си за запазване на космоса без оръжия, каза Захарова. Изказаната позиция следва провала от тази седмица на изготвената от Русия резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която призоваваше всички страни да предотвратят „завинаги" разполагането, заплахата или използването на каквито и да било оръжия в космоса.

Захарова също така обвини САЩ, че изнудват Грузия във връзка със закона за „чуждестранните агенти", приет от парламента на страната този месец.

САЩ заплашиха да намалят помощта за Грузия и да наложат санкции на длъжностни лица заради законопроекта, който предизвика големи протести в Грузия.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви вчера, че законът е „като от наръчника на Москва" и че Вашингтон е много загрижен и обмисля да предприеме действия.

🇷🇺🇺🇸 Русия предупреди САЩ: използването на SpaceX за шпиониране прави нейните спътници мишена

Логото на SpaceX (Space Exploration Technologies Corporation) - щатска авиокосмическа корпорация, основана и финансирана от Илън Мъск.
📸 Снимка: Pavlo Gonchar via Getty Images

Русия заяви в сряда, че е знаела за усилията на разузнаването на САЩ да използва търговски сателитни оператори като SpaceX и предупреди, че подобни ходове правят техните сателити законни цели.

Ройтерс съобщи този месец, че SpaceX изгражда мрежа от стотици шпионски спътници по класифициран договор с американска разузнавателна агенция, демонстрирайки задълбочаване на връзките между космическата компания на Илон Мъск и агенциите за национална сигурност.

Наясно сме с усилията на Вашингтон да привлече частния сектор, за да обслужва неговите военни космически амбиции. Такива системи "се превръщат в законна мишена за ответни мерки, включително военни.

Посочи говорителката на външното министерство Мария Захарова пред репортери.

По-рано този месец стана ясно, че SpaceX изгражда мрежа от стотици шпионски сателити съгласно класифициран договор с американска разузнавателна агенция. Това бе знак за задълбочаване на връзките между космическата компания на Илон Мъск и американските служби за национална сигурност.

Ако бъде успешна, програмата на SpaceX значително ще разшири способността на правителството и армията на САЩ бързо да идентифицират потенциални цели почти навсякъде по света.

Договорът е подписан още през 2021 г. с Националната разузнавателна служба - агенцията, която управлява шпионските спътници, и е на стойност 1,8 млрд. долара.