🇷🇺⚔️🇵🇱 Депутат от комисията по отбрана в Държавната дума на Руската федерация призова Полша да се откаже доброволно от балтийското си крайбрежие. „Биха могли да върнат територията от Щетин до Данциг, която Червената армия им отвоюва с големи загуби“, заяви на 8 август Андрей Колесник в ефира на Russia Today, използвайки немските названия на Шчечин и Гданск; първият е германски град до 1945 г., вторият – свободен град под опеката на Обществото на народите, който Хитлер анексира през 1939 г. Кой да получи земите, депутатът не уточни.
Изказването затваря тридневна размяна. На 6 август, на церемония в двора на Президентския дворец, с която отбеляза годината от встъпването си в длъжност, полският президент Карол Навроцки отбеляза, че интересът на страната му е украинската армия да се справя възможно най-добре с „постсъветската Руска федерация“ и да я държи колкото може по-далеч от Полша. „Където бият москала, там Полша помага, дори когато сама не участва във войната“, каза той. Речта носеше и две уговорки: помощта за Киев да не бъде безразсъдна, а стъпила на анализ, и във Варшава да не се веят знамена на Степан Бандера. Всяко решение, добави Навроцки, ще се взема с думите „Полша преди всичко, поляците преди всичко“.
Ден по-късно се обади Мария Захарова, официален говорител на руското външно министерство. В Telegram канала си тя написа, че клиничната русофобия очевидно влияе на когнитивните способности, и че Навроцки се гърчи от мисълта, че нацията му дължи съществуването си на Червената армия. Полша в сегашните си граници била заслуга на омразните „съвети“ и лично на „другаря Сталин“. Отделно тя напомни, че Русия и Полша имат обща граница, „без Украйна и без украинци между нас“.
Колесник добави към историческия аргумент число и определение. По неговите думи при освобождаването на Полша от Нацистка Германия са загинали 600 000 войници на Червената армия, а полският президент е бил „просто глупак“; в страната имало „прилични хора“, но те рядко заемали ръководни постове. Депутатът е избран от едномандатния район № 97 в Калининград и се откроява сред най-острите гласове по темата за западната граница на Русия в долната камара: на 23 юни той заяви пред руски държавни медии, че при зона на напрежение около Калининград единственият вариант за нейната защита е „ядрен удар по столиците на Европейския съюз“.
Земите, които той иска обратно, сменят собственика си с решение на съюзниците. Ялтенската конференция от февруари 1945 г. и Потсдамското споразумение от 2 август същата година преместиха Полша на запад: на изток страната мина зад линията Кързън, а на запад стигна до реките Одер и Ниса, като окончателното уреждане остана за бъдеща мирна конференция, каквато така и не е проведена. Северната част на Източна Прусия заедно с Кьонигсберг влезе в Съветския съюз и стана Калининградска област, чийто едномандатен район Колесник представлява в Думата. Сметката за Варшава не се затвори: тя загуби около 179 000 кв. км на изток, тоест 45% от предвоенната си територия, и получи на запад малко над 100 000 кв. км. Така общата ѝ площ падна от 386 418 на 312 679 кв. км. Потсдам разпореди и прехвърлянето на германското население от новите полски земи; на негово място дойдоха поляци, изселени от загубените източни области.
Единствената територия, която Полша реално отстъпва на Москва, лежи от другата ѝ страна. Източните ѝ територии – около Вилнюс и Лвов, известни в Полша като източни покрайнини (Kresy) – попадат в състава на Съветския съюз и днес са в пределите на Литва, Беларус и Украйна. Ако Варшава връща земи на Руската федерация, това биха били тези земи, а не балтийското крайбрежие.
Границата, която Колесник поставя под въпрос, е закрита с договор, подписан и от Москва. Договорът „две плюс четири“ за окончателното уреждане на германския въпрос е подписан на 12 септември 1990 г. от ФРГ, ГДР, САЩ, Великобритания, Франция и СССР, а член 1 обвързва пълния суверенитет на обединена Германия с признаването на границата с Полша. Два месеца по-късно, на 14 ноември, външните министри Кшищоф Скубишевски и Ханс-Дитрих Геншер подписват във Варшава двустранния договор, потвърдил линията Одер–Ниса като окончателна и ненарушима. Русия наследи СССР като страна по този договор.
Формулировката не е нова; сменя се равнището, от което тя е произнесена. На 21 юли 2023 г. президентът Владимир Путин обяви пред постоянните членове на Съвета за сигурност на Руската федерация, че земите в западната част на днешна Полша са „подарък на Сталин за поляците“, и добави, че ако тя го е забравила, Русия ще ѝ напомни; полското външно министерство привика руския посланик. Три години по-късно същото твърдение излиза от говорителката на дипломатическото ведомство просто като обяснение защо полският президент се дразни. На следващия ден редови депутат го превръща в искане с имена на градове. Едно и също съдържание слиза по йерархията, а колкото по-ниско слиза, толкова по-малко прилича на държавна позиция, каквато и да е тя всъщност.
Репликата на депутата не е политика. Към настоящия момент няма официални териториални претенции към Полша от страна на Руската федерация, която признава западната ѝ граница по силата на договора от 1990 г. Прецедентът от 2015 г. показва и докъде стига депутатска инициатива от този род: когато двама депутати поискаха от главния прокурор да провери законността на признаването на независимостта на балтийските републики, прокуратурата отговори, че искането няма юридическа перспектива. Формална претенция към член на НАТО остава много малко вероятна. Повторението обаче има различна функция – държи казуса за границата в обращение в момент, в който Варшава и Москва почти нямат канали помежду си. Последното руско консулство, това в Гданск, беше закрито през ноември 2025 г. в отговор на саботажи по жп линията Варшава–Люблин, по която върви снабдяването за Украйна; остана единствено посолството. Два месеца преди това, в нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г. най-малко 19 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; 4 бяха свалени, предимно от нидерландски F-35, а официална Варшава поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Захарова засегна и втора линия. Репликата ѝ, че между Русия и Полша няма украинци, идва 7 седмици след като Навроцки отне на президента Володимир Зеленски ордена „Бял орел“ заради съгласието му една част от украинските специални сили да носи името „Герои на УПА“. Зеленски върна отличието по пощата и засне пратката за социалните мрежи. Пукнатината между Варшава и Киев е отворена оттогава, а спорът за 1945 г. тече вече 81 години. Завой от обикновена реторика към реални политически ходове по казуса остава твърде малко вероятен.
