Причината Херзи Халеви да бъде извикан в нощта на 7 октомври 2023 г.

🇮🇱🔙 В дните преди 7 октомври 2023 г. до Службата за военно разузнаване на IDF пристигат необичайни сведения, според които Хизбула готви атентат срещу Моше (Боги) Яалон, бивш началник на Генералния щаб на IDF. Информацията е откъслечна, мъглява и лишена от ясен контекст, но дирекцията не желае да поема риск. Разузнаването се свързва със службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“, която незабавно изпраща охрана в дома на Яалон и му нарежда да не излиза.

Както твърди вестникът Israel Hayom, сведенията достигат и до канцеларията на началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви. Екипът му обаче решава да не го буди. Информацията звучи твърде неясно, за да оправдае тревога посред нощ. Малко по-късно, в ранните сутрешни часове, взривно устройство избухва в парк „Яркон“ в Тел Авив – точно по маршрута, по който Яалон обичайно кара велосипеда си. Когато научава за случилото се, Халеви е бесен. „Трябваше да ме събудите“, казва той на подчинените си.

Няколко седмици по-късно телефоните в канцеларията му отново започват да звънят посред нощ, но този път дежурните офицери не желаят да повтарят същата грешка. В 3:20 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. телефонът в дома на Халеви звъни. На линията е началникът на кабинета му, подполковник Матан Фелдман. За първи път се споменава активирането на SIM-карти, използвани от силите „Нухба“ на Хамас.

„В последните часове са регистрирани подозрителни признаци от страна на Хамас в Газа“, докладва Фелдман с необичайно спокоен тон. „Извършени бяха всеобхватни проверки. Всички служители от разузнаването бяха единодушни, че Хамас работи в рутинен режим и в близко бъдеще не се очаква нищо необичайно“

Халеви би могъл просто да затвори телефона и да се върне в леглото. Вместо това иска 10 минути. „Дайте ми време да си измия лицето. Междувременно ми свържете Южното командване“, казва той.

Като бивш командир именно на Южното командване, Халеви познава отлично ивицата Газа и коварството на Хамас. Докато чака обаждане, той сяда в кабинета си и започва да драска бележки върху празен лист хартия. Най-отгоре изписва едно изречение към самия себе си: „Не си помисляй, че това е нищо.“

След това започва да мисли какво би могъл да подготвя Хамас.

Най-силно го тревожи районът около плажа Зиким. В месеците преди 7 октомври става ясно, че системата на IDF за откриване на водолази не работи надеждно. Халеви се опасява, че Хамас може да използва въпросната уязвимост, за да изпрати морски отряд на израелска територия.

Втората му тревога е свързана с тунел в южната част на ивицата, който прониква в Израел. След откриването му IDF поставя камери и капани с експлозиви, предназначени да унищожат всеки отряд на „Нухба“, опитал се да премине през него. Няколко пъти разузнавачи на Хамас са засичани да навлизат почти до края на тунела, преди да се върнат обратно. Халеви се страхува, че групироквата е открила и обезвредила капаните и готви проникване.

Десетте минути, които иска, за да измие лицето си, се оказват последните спокойни минути в кариерата му.

Докато водата се стича по лицето му, на около 100 км южно от него близо 1500 бойци на „Нухба“ започват да се струпват край оградата на Ивицата Газа. След броени минути дроновете на Хамас започват да унищожават наблюдателните кули и дистанционно управляеми картечници по периметъра – онези „очи“, на които дивизия „Газа“ разчита, за да вижда приближаващата заплаха.

В 6:29 ч. първите ракети политат срещу южен Израел. Под прикритието им, през около 30 пробива в оградата, започва точно онова, което Халеви не е написал на листа пред себе си: масирано, координирано нахлуване по цялата дължина на фронта.

Сценариите, които надрасква в тъмното – водолазите при Зиким, тунелът, обезвредените капани – не са погрешни. Те просто са твърде ограничени.

Години наред разузнаването на IDF изгражда образа на прагматичен Хамас, заинтересован от ограничена ескалация и избягване на тотална война. На иврит въпросното схващане се нарича с горчивия термин „ха-консепция“.

В рамките на тази логика сигналите от нощта на 7 октомври – активираните SIM-карти, странните движения и разпокъсани индикации – изглеждат като поредната провокация, а не като прелюдия към най-кръвопролитния ден в историята на държавата Израел.

Дежурните офицери, които този път решават да събудят Халеви, му предават точно онова, в което системата е убедена: че Хамас действа „в рутинен режим“. Именно това превръща листа хартия на бюрото в един от най-ярките символи на онази нощ.

Не защото Халеви не е усетил опасността. Усетил я е. Представил си е проникване по море. Представил си е атака през тунел. Но цялата система под него – заедно със собствената му интуиция на бивш ръководител на Южното командване – достигаше дотам да види отделните искри, но не и пожара, който се задаваше от тях.

Впоследствие едно нещо ще го отличи от мнозина във военно-политическия елит на Израел. В първите дни на клането, докато страната търси виновни, началникът на Генералния щаб прави нещо рядко срещано в подобни критични моменти: поема лична отговорност.

„IDF под мое командване не успя да защити цивилните граждани на Израел“, казва той и признава провала на армията да предвиди, предупреди и спре атаката. В държава с политическа класа, която дълги години отлага всяка равносметка, военният лидер избра езика на отговорността, а не този на политическото оцеляване.

Близо година и половина по-късно Халеви материализира думите си в конкретни действия и подава оставка, обвързвайки я пряко с провала от 7 октомври. Командирът, под чието ръководство се случва катастрофата, не може да остане начело на армията, която трябва да извлече уроците от нея.

Заедно с вътрешните разследвания на армията, които признават, че тя се е „провалила в мисията“ да защити граничните общности, оставката затваря един кръг – кръг, започнал в 3:20 ч. сутринта с телефонно обаждане, което не звучеше особено тревожно.

Изводът от онази съдбовна нощ не е, че един генерал е спал, когато е трябвало да бди. Халеви се буди от сън, сяда, анализира – и въпреки това не вижда истинския мащаб на заплахата. По-неудобният урок е това, че най-опасно за едно разузнаване е не, когато не знае абсолютно всичко, а самоувереността, че вижда всичко.

Бележката „Не си помисляй, че това е нищо“, която Халеви пише до себе си в тъмното, остава едновременно най-точният му инстинкт и доказателство колко безсилен може да е той, когато цяла система е настроена да го приглуши.

Тя остава на бюрото му не като упрек към един човек, а като паметник на самоувереността, която доведе една доктрина до собственото ѝ поражение.