Британската двойка в „Евин“ прекрати гладните стачки на 93-ия ден

🇬🇧⛓️🇮🇷 Крейг Форман прекрати гладната си стачка на 93-ия ден, а съпругата му Линдзи – на 84-ия, без иранските власти да са направили публично известна отстъпка по което и да било от техните искания. Двамата излежават 10-годишни присъди в техеранския затвор „Евин“ по обвинение в шпионаж, което те отхвърлят още от момента на своето задържане. Роднините съобщиха за края на протеста в изявление от понеделник, разпространено чрез Agence France-Presse.

Отказът от храна започна през май и първоначално беше насочен към условията на задържане: пренаселени помещения без санитарни условия, от които роднините последователно се оплакват, както и тежки физически последици от продължителния престой в затвора. Последните пет дни двойката посвети на останалите затворници в Иран, с намерението протестът да излезе извън рамките на собствения случай. Синът на Линдзи Форман, Джо Бенет, който води кампанията за освобождаването им на пълен работен ден, заяви, че непосредственият приоритет остава здравето и благополучието им, а след него – връщането им у дома след повече от 18 месеца зад решетките.

Линдзи и Крейг Форман, и двамата в началото на петдесетте, влизат в Иран от Армения на 30 декември 2024 г. с валидни визи и лицензиран водач, на поредния етап от околосветското си пътуване с мотоциклети. Корпусът на стражите на ислямската революция ги задържа на 3 януари 2025 г. в централната част на страната, а обвинението в шпионаж е повдигнато на 18 февруари. На 19 февруари 2026 г. Революционният съд в Техеран им наложи по 10 години затвор след заседание от около три часа, до което защитата не беше допусната. Жалбата им е отхвърлена на 2 юни. През юли доведеният син на Крейг Форман съобщи, че към неговата присъда са добавени още две години заради разговори с медии.

Това е вторият им отказ от храна и сравнението с първия обяснява защо краят на сегашния протест сам по себе си е новина. Първата гладна стачка беше съвместна, продължи около месец в края на 2025 г. и имаше едно конкретно, процедурно искане: по-редовна връзка с близките. От началото на май 2026 г. тази връзка отново е прекъсната, а консулските посещения се отказват, установиха през юни докладчиците на ООН. Т.е. самото право, заради което беше проведена първата стачка, впоследствие отново е отнето. Вторият протест продължи три пъти по-дълго и приключи, без иранските власти да са направили публична отстъпка по нито едно от исканията. Един и същ инструмент, използван повторно, даде по-малък резултат срещу многократно по-висока физическа цена.

Външният натиск през тези три месеца също не доведе до видима отстъпка. На 17 юни, около 30-ия ден от гладуването на Линдзи Форман, двама специални докладчици на ООН – Алис Джил Едуардс по въпросите на изтезанията и Май Сато за положението с правата на човека в Иран – описаха ареста като неправомерен и предупредиха, че той може да представлява вземане на заложници по смисъла на международното право. Иран е страна по Международната конвенция срещу вземането на заложници. Докладчиците посочиха и конкретните пороци на производството: липса на доказателства, отказан адвокат по избор на подсъдимите, езикова бариера и твърдения, че разпитите са съпроводени с изтезания или друго малтретиране. Според тях присъдите трябва да бъдат отменени, а Лондон да изчерпи всяко налично дипломатическо средство. Двамата Форман продължиха да отказват храна още два месеца след това изявление.

„Евин“ е голям укрепен комплекс в северната част на Техеран, в който според правозащитни организации се държат политически затворници и чужди граждани. Крейг Форман беше преместен там от Керман през август 2025 г., а двамата със съпругата му са настанени в отделни крила. Самият комплекс е и физически повреден: израелски удар на 23 юни 2025 г. уби 79 души по данни на иранската съдебна власт и разруши клиниката, библиотеката и части от крилото за особено охраняваните задържани. След удара иранските власти прехвърлиха стотици затворници към „Гарчак“ и Главното изправително заведение на Техеран, а два месеца по-късно върнаха близо 600 души в два преустроени сектора в развалините. Един от затворниците описа новите помещения като тъмница, която не покрива минималните условия за човешки живот. Именно с оглед на това трябва да се разглеждат оплакванията от пренаселеност и мръсотия. По време на военната кампания през 2026 г. експлозия в близост изби стъклените панели в крилото на Крейг Форман и събори мазилка върху лежащите отдолу, разказаха тогава роднините.

Пространството за действие на Обединеното кралство се стесни допълнително именно през последните седмици. Британското посолство в Техеран затвори на 22 юли и оттогава функционира дистанционно, което беше посочено като нов утежняващ фактор в изявлението на Джо Бенет. Консулски достъп до двойката така или иначе беше отказан още през май, но затварянето премахва и физическото присъствие на британските дипломати, включително възможността британски представители да се явят на място и да поискат среща. Смени се и политическият събеседник в самото ведомство: случаят беше воден от Ивет Купър, която осъди присъдата и обеща да работи неотстъпно, докато двамата не се приберат у дома, а след оставката на Киър Стармър и сформирането на нов кабинет от Анди Бърнам в края на юли министерството беше поверено на Ед Милибанд. Всичко това се разиграва, докато меморандумът от Исламабад между САЩ и Иран през юни се разпадна в началото на юли, ударите по крайбрежието на Иран и отделни цели във вътрешността му бяха подновени, а преговорите за Ормузкия проток се водят през Оман.

Британският прецедент, който семейството познава най-добре, показва какво реално е давало резултат до момента. Назанин Загари-Ратклиф и Ануше Ашури напуснаха Иран на 16 март 2022 г. – в същия ден, в който Лондон уреди стар дълг от 393,8 милиона паунда по неизпълнена оръжейна сделка отпреди 1979 г.

Тогавашният външен министър обяви освобождаването и плащането заедно, като уточни, че сумата ще бъде достъпна единствено за хуманитарни цели. Освобождаването беше съпроводено от конкретен финансов трансфер. 21-дневното гладуване на Ричард Ратклиф пред сградата на Форин офис през есента на 2021 г. беше насочено към собственото му правителство – за да го принуди да уреди дълга, а не към Техеран. Линдзи и Крейг Форман нямат тази възможност: те са в Иран и основният им инструмент е публичността, а в техния случай цената на тази публичност вече достигна две допълнителни години затвор.

Оттук нататък показателите, които си струва да се следят, са малко и ясни. Възстановена връзка с близките и допуснато консулско посещение, макар и чрез трета държава при затворено посолство, биха показали, че Техеран запазва възможността случаят да бъде използван в бъдеща размяна. Обратните сигнали биха били ново обвинение, допълнителна присъда като тази през юли или преместване извън „Евин“ – стъпки, които вдигат и без това високата цена на публичната кампания, вместо да отварят път към реални преговори. При липсата на пряк дипломатически канал бързото освобождаване изглежда твърде малко вероятно. По-скоро непосредственият въпрос е дали двамата ще успеят да върнат правото да чуват гласовете на най-близките си.

Статуята на Уинстън Чърчил беше осквернена от пропалестински активисти.

🇬🇧⚔️🇵🇸 Мъж беше арестуван от полицията в Лондон, след като статуята на сър Уинстън Чърчил в центъра на града бе осквернена с пропалестински графити.

Върху бронзова скулптура на Парламентарния площад в Уестминстър с червена боя бяха изписани лозунги „Свободна Палестина“, „Ционистки военен престъпник“ и „Глобализирайте интифадата“. Върху монумента бяха изписани още фразите „Никога повече е сега“ и „Спрете геноцида“.

От Столичната полиция съобщиха, че 38-годишен мъж, видян да пръска със спрей по статуята малко след 04:00 часа сутринта в петък, е в ареста по подозрение в престъпно увреждане на имущество, утежнено от расистки подбуди. Районът около паметника е отцепен, а неговото почистване започна още на сутринта.

Скулптурата и преди е била обект на посегателства от страна на крайнолеви активисти и беше осквернена по време на протеста Black Lives Matter през 2020 г., а миналата година върху нея се покатериха активисти на LGBTQ.

Миналото лято катеренето по статуята на Чърчил бе обявено за престъпление. Правителството обяви, че нарушителите могат да получат до три месеца затвор и глоба от 1000 паунда за оскверняване на паметника на бившия министър-председател. Статуята бе добавена към списъка със защитени монументи, заедно с Кенотафа в Уайтхол и Мемориала на кралската артилерия.

Миналия декември Столичната полиция и полицията на Голям Манчестър обявиха, че всеки, който скандира спорния лозунг „Глобализирайте интифадата“, ще бъде арестуван. Решението на двете полицейски служби последва терористичната атака на плажа Бонди и нападението срещу синагогата в Хийтън Парк в Манчестър на 2 октомври.

4-метровата статуя на лидера от Втората световна война беше открита на площада в Уестминстър през 1973 г. от неговата вдовица Клементин, осем години след смъртта му. На церемонията присъстваха както кралица Елизабет II, така и Кралицата майка. Смята се, че самият Чърчил е избрал мястото за паметника си по време на одобрението на плана за преустройство на Парламентарния площад през 50-те години на миналия век.

„Малко след 04:00 часа в петък, 27 февруари, мъж беше забелязан да пръска графити върху статуята на Уинстън Чърчил на Парламентарния площад. Първите служители бяха на място в рамките на две минути. Мъжът на 38 години е арестуван по подозрение в престъпно увреждане, утежнено на расова основа. Той остава в ареста“, заяви говорител на Столичната полиция.

7 юли 2005 г.: Двайсет години по-късно, спомените все още болят.

🔙🇬🇧 Сутринта на 7 юли 2005 г. започна като всяка друга. Пътуващите се тълпяха в метрото, стиснали куфарчета и вестници, борейки се за място по препълнените платформи. Над земята, червени двуетажни автобуси се движеха по улиците на града, събирайки пътници.

Но в 8:50 часа познатият ритъм на този четвъртък сутрин бе разбит. За миг три експлозии разтърсиха мрежата на метрото. Тишината беше заменена от писъци, след като дим и пламъци изпълниха тунелите, а вагоните потънаха в мрак.

Почти час по-късно, в 9:47 часа, четвърта експлозия отнесе покрива на автобус номер 30, спрял на Тависток Скуеър, разхвърляйки отломки по улицата. Това, което започна като най-обикновен ден, завърши като ден на ужасите. Четирима мъже, носещи самоделни експлозиви, се бяха качили в системата на градския транспорт на Лондон и извършиха най-смъртоносния терористичен акт в историята на Обединеното кралство. 52 души загинаха при атаките, както и атентаторите, а други над 700 души бяха ранени.

20 години по-късно ефектите от този ден все още витаят – в спомените на оцелелите, в скръбта на семействата на жертвите и в самата тъкан на града.

„Все още имам маниакални епизоди“

Оцелелият Мустафа Куртулду, тогава на 24 години, е пътувал за Министерството на вътрешните работи, за да участва в събитие, отбелязващо правителствен проект, наречен Комисията на Ръсел – насърчаващ младите хора към доброволчество – когато е бил застигнат от експлозията.

На гара Ливърпул Стрийт той се качил на линията „Съркъл“. Със слушалки и само един вагон от епицентъра на взрива. На половината път през тунела към Олдгейт, Мустафа си спомня силен пукащ звук, като стъпване върху кутия от сок, а след това внезапна тъмнина.

Студентът по изкуства чака 45 минути, за да бъде спасен от влака от службите за спешна помощ. Чува писъци, вижда хора по релсите и е обхванат от ужасни миризми.

„Все още имам маниакални епизоди, п които рухвам. Децата ми са свикнали да са наясно кога се изключвам“, сподели той пред „London Evening Standard“.

„Не можеш да преодолееш нещо подобно, просто свикваш да живееш с него. Остава като белег. Документалният филм на Netflix току-що излезе и го гледах тази сутрин и просто спрях. Просто се сринах и не очаквах това да се случи, минаха 20 години, но гледането на кадрите от случилото се отново... изведнъж всички тези спомени се връщат обратно като лавина от емоции.“

Като британски мюсюлманин, Мустафа си спомня деня на атаката по различен начин от много други.

„Когато полицаите записваха имената на всички и когато попитаха за моето име, те ме спряха и претърсиха чантата ми веднага щом разбраха как се казвам“, каза той. „След това, извън гарата, те ме претърсиха отново. Спомням си това доста ярко.“

Мустафа обясни, че никога не се е чувствал способен да обработи събитията единствено като жертва – вместо това, той често се е чувствал под натиск да осъди атаката или да говори за нея специално като мюсюлманин.

„Имал съм журналисти, които ме молеха да обясня международния тероризъм“, спомня си той. „Бях нападнат на улицата с нож, защото съм мюсюлманин. Хората ми бяха ядосани, че изразявам мнението си, дори близки до мен ми казваха „трябва да млъкнеш“ и „защо просто не им кажеш, че сме религия на мира“. Чувствах се, сякаш никога не ми беше позволено да бъда просто жертва. От мен се очакваше да се извиня за случилото се. Когато сравните това с интервюта с други оцелели, те всички говорят за личните си чувства и как се опитват да се справят с това.“

Размишлявайки над годишнината, Мустафа подчерта значението на това да се задават по-дълбоки, неудобни въпроси относно причините за атаката, твърдейки, че само с разбиране на истинските причини могат да бъдат предотвратени бъдещи трагедии.

Той също така разкритикува политическата тенденция да се прехвърля вината върху групи като мюсюлмани или търсещи убежище, вместо да се адресират системни проблеми или да се поема отговорност за политики, които могат да допринесат за радикализация.

„Влакът се беше отворил като спукана консерва“

Мартин Бърн, тогава на 24 години, е работил като строителен инженер за Transport for London, когато е бил повикан в Кингс Крос, за да се справи с извънредна ситуация на 7 юли 2005 г.

Под впечатлението, че реагира на прекъсване на електрозахранването, Мартин скоро осъзнава, че ситуацията е много по-сериозна, отколкото първоначално си е мислил.

„Когато слязох до Кингс Крос, бях наистина изненадан от това колко малък контрол изглеждаше да има. Всички пътници се бяха евакуирали от цялата зона. Разходих се из гарата в опит да открия някой, който отговаря, и тогава намерих полицай в горната част на ескалаторите. Представих се и попитах какво става, а след това се появиха и други хора. Около пет минути по-късно работник от спешните служби дойде по ескалатора, питайки за одеяла, и си помислихме „Боже, в средата на лятото сме“, на което той отговори, че са за покриване на телата. Попитахме „колко ви трябват?“ и той каза „донесете колкото можете повече“, при което разбрахме, че това е наистина сериозно.“

„Жертва, която видях, беше пренасяна на носилка нагоре по стълбището и беше облечена в тъмен костюм с фини ивици и беше загубила крак. Беше в наистина лошо състояние и в безсъзнание. Това беше потвърждението, от което се нуждаехме, че се справяме с нещо, за което никой от нас не беше наистина подготвен.“

Мартин похвали екипа от инженери и персонала на гарата, работили неуморно в продължение на часове в тъмнината, за да помогнат на ранените – да носят одеяла, да преместват водоснабдяване и да пренасят жертви до чакащи линейки.

Той призна изключителното човешко усилие, отбелязвайки как инженерите и работниците са надхвърлили задълженията си – изваждайки хора от влакове и правейки всичко възможно, за да гарантират, че жертвите са получили необходимата помощ.

„Много малко хора някога са били изправени пред такива картини“, каза Мартин. „Имаше хора, които бяха много шумни, и такива, които бяха много тихи, и именно тихите хора наистина се нуждаеха от помощ, тези, които се изплъзваха. След това просто се върнах в офиса си и това се почувства доста сюрреалистично. Беше само 10-минутна разходка, но имах кръв от други хора по себе си и просто се върнах и седнах на бюрото си. Имаше хора в офиса, които все още не знаеха какво се е случило.“

Тази нощ Мартин и екипът му бяха изпратени да инспектират тунелите на Еджуеър Роуд, където се сблъскаха с ужасяващите последици от събитията през деня.

„Нищо не беше почистено дотогава. Имаше бъркотия вътре и извън влака и очевидно имаше тази голяма зейнала дупка отгоре“, каза той.

Работата на Мартин беше да локализира мястото на взрива и да оцени щетите, нанесени на тунела.

„Може би това е заради влака, а може би заради викторианския тунел, но тунелът наистина не беше повреден“, каза той. „Имаше следи от овъгляване по тунела, където влакът се беше отворил като спукана консерва и металът се беше одраскал по тухлите, но тунелът беше наред.“

Големи скелета бяха доставени и съхранявани близо до мястото, а улиците бяха запечатани, докато екипите работеха през следващата седмица, за да възстановят влака, който трябваше да бъде премахнат с голям кран.

Тъй като кранът беше изключително голям и тежък, пътят трябваше да бъде изкопан и укрепен, преди да може да бъде докаран. След като основната работа беше завършена, повреденият вагон беше преместен в гарата, вдигнат на платформа, внимателно опакован и транспортиран по шосе до местоназначението си.

Размишлявайки върху ролята си, Мартин каза: „Бях в метрото само от четири години, но в този миг беше трудно да се мисли за друго, освен че просто трябва да продължим. В ретроспекция, да имам този опит в началото на кариерата си, ме научи как да се справям с извънредни ситуации. Сега съм мениджър и мога да предам този опит на екипа си.“

Мартин каза, че все още често мисли за 7/7, тъй като това е оформило начина, по който подхожда към своята работа. Освен това той призна, че има дузина ярки образи от този ден, които отново се връщат в съзнанието му.

Трайното наследство

В много отношения Лондон бързо се върна към нормално ежедневие след бомбените атентати от 7 юли 2005 г.

Метрото възобнови 85% от операциите си още на следващия ден. Докато някои услуги останаха спрени, много станции на метрото и автобусни маршрути бяха възстановени сравнително бързо.

Въпреки че страхът и безпокойството останаха, реакцията на обществото и службите за спешна помощ – както в деня на атаките, така и в следващите дни – се превърна в мощна демонстрация на устойчивостта и непокорството на Лондон пред тероризма.

Отбелязването на атентатите продължава да изпраща колективно послание за единство, смелост и солидарност пред лицето на страха и насилието. Възпоменателна служба за отбелязване на 20-ата годишнина от бомбените атентати се проведе днес в 11:30 ч.

7/7: Homegrown Terror е наличен за стрийминг сега по Sky Documentaries и NOW. Поредицата предлага подробен поглед върху събитието през очите на оцелелите и първите реагирали.

Attack on London: Hunting The 7/7 Bombers е наличен за гледане в Netflix.