20 руски офицери загинаха при един ракетен удар по Донецк

🇷🇺🎯🇺🇦 Украинският ракетен удар по окупирания Донецк на 26 август вечерта е ликвидирал най-малко 20 руски офицери, 17 от тях са от щабовете на групировка войски „Център“, която провежда руските настъпателни операции в Донбас. Загиналите включват 7 полковници, 6 подполковници, 5 майора, 1 капитан и 1 старши лейтенант. Независимото руско издание „Медиазона“ публикува имена, възрасти и длъжности на убитите на 9 октомври. Според него 18 от тях са загинали в деня на удара, а още 2 по-късно от раните си. Сред известните на изданието случаи от войната това е най-голямата загуба в руските щабове от една атака.

На същата вечер окупационните власти не се споменаха никакви военни. Денис Пушилин, ръководителят на т.нар. Донецка народна република, съобщи в Telegram, че в Киевския район на град Донецк при украински удар в района на търговско-развлекателния център „Донецк Сити“ са ранени 8 цивилни: 4 мъже, 2 жени и 2 момичета. Той уточни, че ударът е нанесен с „англо-френски крилати ракети с голям обсег, изстрелвани от въздуха“ – Storm Shadow/SCALP-EG. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочи, че на ВВС са поразили основния и резервния команден пункт на противника, действащ по направлението, без да разкрие вида на ракетите.

Украински канали в Telegram назоваха конкретни сгради. Според Exile+ една от ракетита поразява сградата на проспект „Илич“ 97, където до началото на войната се помещават научноизследователски и промишлени институти. Каналът „КиберБорошно“ съобщи, че 6 ракети са ударили подземен паркинг за 600 автомобила под недостроен жилищен комплекс. Украински проекти, анализиращи открити източници, предполагаха, че и двата обекта са служили за командни пунктове на руските сили. Storm Shadow, крилата ракета на MBDA, е проектирана за поразяване именно на подобни цели: двустепенната ѝ бойна глава BROACH първо пробива бетона с предварителен заряд, а основният заряд се взривява вътре в конструкцията.

Списъкът показва кого е заварил ударът. 8 от загиналите са служили в щаба на Централен военен окръг. От тях 3 са полковници: Артьом Бердюгин (38 г.), шеф на отдел за планиране и координация на разузнаването; Александър Калянов (50 г.), шеф на отдел за специално разузнаване; и Сергей Легки (47 г.), заместник-шеф на войските за радиоелектронна борба. Останалите 5 офицери са подполковник от управлението на бойна подготовка и майори от артилерийското и инженерното управление и от разузнаването.

9 души са от щаба на 41-ва общовойскова армия, включително 3 полковници. Сергей Лаптев (48 г.) е шеф на оперативен отдел и заместник-началник на щаба. Василий Латишев (55 г.) ръководи щаба на ракетните войски и артилерията, а Евгений Тимкин (39 г.) оглавява инженерния отдел. От същия щаб намират смъртта си заместник-началникът на ПВО, старши офицер от оперативния отдел, началник на артилерийското разузнаване, специалист по защита на секретната информация и двама млади разузнавачи на 28 и 26 години.

Длъжностите описват ядрото на щабната работа: разузнаването, което открива целите, артилерията, която ги поразява, електронната война, инженерното осигуряване и оперативното планиране, което обединява тяхната работа в заповед. Групировка войски „Център“, която според Института за изследване на войната (ISW) отговаря за участъка от Добропиля до Новопавливка, загуби за една-единствена вечер голяма част от хората, които превръщат замисъла за настъпление в изпълним план.

Изданието установи имената по документи. „Медиазона“ разполага със списъци на личния състав на двата щаба, актуални към юли 2025 г. В списъка за щаба на Централния военен окръг (в/ч 33303) фигурират 856 души, докато в този за армейския щаб (в/ч 44424) – 206. Редакцията ги свери с регистър на наследствени дела, които нотариусите откриват след смъртта на човек, както и с други държавни регистри. Проучила е и некролозите на висши военни, публикувани през последния месец. „Медиазона“ води и поименния списък на загиналите руски военни заедно с Руската служба на BBC и екип от доброволци. Списъкът се попълва от некролози, публикации в социалните мрежи и изтекли служебни бази данни. Към 9 октомври той съдържа имената на 276 113 души, сред които над 7800 офицери.

Трима от загиналите не са от двата щаба. Полковник Андрей Крестянски (51 г.) е бил старши преподавател в Център за подготовка на ръководния състав на съединения към Министерство на отбраната. Смъртта му беше потвърдена на 8 септември от местната управа на Марксовски район в Саратовска област и проектът KIU, който документира убитите руски офицери. Датата и обстоятелствата не бяха обявени, а погребението беше насрочено за 9 септември. Още тогава в KIU допускаха, че е загинал при удара по команден пункт в Донецк на 26 август, а сега „Медиазона“ го включва сред 20-те загинали. Подполк. Денис Павлов (35 г.) е служил за последно в 15-и мотострелкови полк. Подполк. Виктор Басенко (46 г.) е бил началник на щаба на материално-техническото осигуряване на 25-а общовойскова армия.

20-те имена очертават долната граница на потенциалните загуби от удара. На 28 август украинският канал Exilenova+, който обикновено споделя първи кадри от удари на руска територия, съобщи за 27 жертви и 58 ранени. „Това са онези, които са извадени“, уточни каналът и добави, че мнозина остават под развалините. Сред тежко ранените той посочи двама генерали, един полковник и двама подполковници. Сведенията на канала не бяха потвърдени независимо.

При сравнението на списъците „Медиазона“ откри още два случая с много загинали в щаба на 41-ва армия. На 4 август 2026 г. загинаха 8 души от щаба, сред които оперативният дежурен и представители на отдела за безпилотни системи, артилерия, топографска служба, инженери и ПВО. На 8 септември 2025 г. загинаха 4 свързочници от щаба. По данни на украинското издание Militarnyi тогавашният ракетен удар е унищожил командния пункт на армията в Донецк, разположен в сграда на научно-изследователски институт.

Общият размер на загубите е тежък за един щаб. По списъка от юли 2025 г. той наброява 206 души, а общо 21 от тях са загинали при трите удара. Това възлиза на 10%. Само за 22 дни през август 2026 г. загинаха 17. Ракети поразиха местата, където щабът е работил в Донецк – на 8 септември 2025 г. и на 26 август 2026 г.

Руската армия в Украйна обаче е понасяла тежки загуби в командния състав и преди. На 30 август 2025 г. при пожар на команден пункт в Запорожка област загинаха военни от щаба на 35-а армия, а „Медиазона“ потвърди смъртта на поне 14 от тях. В поименния списък на загинали руски офицери в Украйна вече има над 7800 имена, а щабът на Централния военен окръг е загубил под 1% от 856 души личен състав.

6 седмици след удара ISW публикува доклад, който прави заключение, че руската настъпателна кампания в Донецка област за превземане на остатъка от нея до края на 2026 г. е претърпяла провал. Междувременно той описва натиска към Добропиля като мащабно руско усилие. Но значението на щаба не се измерва само с неговата щатна численост. За една вечер групировката загуби началниците на отделите за планиране на разузнаването и специално разузнаване, заместник-началника по електронна война, на инженерния отдел на армията и заместник-началника на щаба по оперативната работа. Именно изброените отдели отговарят за оформяне на решенията на командира за настъплението.

Бивш боец на Моторола е обвинен в двойно убийство в Москва

🇷🇺⚖️ Кузминският съд в Москва остави в следствения арест 47-годишния Теймураз Гогиашвили, който беше обвинен в убийство по особено жесток начин на предприемачката Елена Церетели и на нейната 19-годишна дъщеря Дария. Обвиняемият е известен като бивш член от батальона „Спарта“ на т.нар. „Донецка народна република“, воювал в „първата вълна“ на сепаратистите под командването на Арсен Павлов с позивна Моторола.

Пред съда Гогиашвили се представи като роден в Тбилиси руски гражданин и едноличен търговец, който е неженен, има две непълнолетни деца на издръжка и без предишни присъди; не се изказа по съществото на обвинението и заяви само, че не възразява срещу ареста, съобщи РИА Новости. Следственият комитет на Руската федерация му повдигна обвинение по чл. 105, ч. 2 от Наказателния кодекс (убийство на две лица от користни подбуди) и за две деяния по чл. 222, ч. 1 (незаконни действия с оръжие и боеприпаси).

Гогиашвили е признал вината частично: при проверка на показанията на място, в апартамента и гаража, е потвърдил предишните си показания и разказал, че след убийствата се е опитвал да измие кръвта и скрие следите. В кадрите от апартамента, които СК публикува на 5 октомври, Гогиашвили казва на следовател, че смъртта е настъпила мигновено, че е улучил главата и че след това е взел жертвата на ръце, занесъл я към банята, където я е положил. Публично не е известно коя точно част от обвинението той признава.

Елена Церетели е бивша съпруга на московския ресторатор Мамука Церетели. Вестник „Комерсант“ пише, че двамата от години не живеят заедно, но пазят общи бизнес проекти, а „Российская газета“ – че самата тя е развивала бизнес с мениджмънт на недвижими имоти и салони за красота.

В следобедните часове на 3 октомври в апартамент на бул. „Жулебински“ в югоизточната част на руската столица са открити фрагменти от човешко тяло: частите от тялото на Елена Церетели са били в пакети на балкона. Криминалистите са намерили още следи от кръв, ножове и скривалище с оръжие и боеприпаси. Следователите установили самоличността на жертвата, на нейната дъщеря и нейния съжител, както е бил описан Гогиашвили, без да го назовава по име. Той е използвал гараж в Нова Москва – територия южно и югозападно от столицата, присъединена към нея през 2012 г. На 4 октомври СК съобщи, че там е открито тялото на Дария, заедно с второ скривалище с оръжие, а според „Медиазона“ при оглед на апартамента и гаража са намерени и гранати.

Маршрутите на Гогиашвили са възстановени по камери за видеонаблюдение; СК съобщи, че той е задържан във Воронежка област, след което е отведен в Москва. С него е била жена, родена през 1986 г. В момента я проверяват за съпричастност. Към момента обвинение срещу нея не е повдигнато.

Сведенията за хронологията на убийствата идват от източник на ТАСС в силовите структури: според него Гогиашвили признал и двете убийства и казал, че първо е убил момичето в гаража, а след това и нейната майка. „Московский комсомолец“ описва същото по-подробно, като се позовава на данни от неуточнени източници: Гогиашвили взел Дария след тренировка, завел я в гаражен кооператив, за да вземат някакви вещи, и я застрелял, после застрелял и Елена и разчленил тялото ѝ.

За мотива в публичното пространство има три версии. „Московский комсомолец“ посочва като възможен мотив финансови разногласия: партньорът не искал да харчи пари за Елена. Telegram каналът Mash обяви, че Гогиашвили отрича користен мотив и говори за битов конфликт, а Life.ru добавя, че не е обяснил защо е взел часовника и обеците на жертвата. Обвинението включва користни подбуди, но публично не е обявено какви пари са имали значение. Само третата версия е на следствието и тя е най-общата – готви материали за психолого-психиатрична съдебна експертиза, съобщи ТАСС.

Досие в Цензор.нет от 26 февруари 2015 г. с подпис от Иракли Комахидзе посочва година на раждане 1979 в Тбилиси, но поне 17 години престой в Украйна и Русия. В периода 1998-2003 г. той следва международна икономика в Луганск, после работи като мениджър на транспортни компании и „Северсталь“. През втората половина на 2014 г. постъпва в батальон „Спарта“ с позивна „Гоги“. Съпругата му по това време е министър на правосъдието на ДНР.

Арсен Павлов, командирът на „Спарта“, е убит на 16 октомври 2016 г. от самоделно взривно устройство в асансьора на дома му в град Донецк. Заедно с него загива и охранителят му, съобщиха тогава властите на ДНР. Част от публикациите, включително такива на украински журналисти, посочваха Гогиашвили като този охранител. Арестът му през 2026 г. ги опровергава: Гогиашвили е жив, а „Важные истории“ намират следи от неговия престой в Донбас и след 2016 г. На негово име са регистрирани SIM карти на местния оператор „Феникс“ през 2017 г.

В периода 2019-2021 г. Гогиашвили работи в международната медийна група „Россия сегодня“, държавната информационна агенция, в която влизат РИА Новости и Russia Today, става ясно от изтекли данни, цитирани от „Важные истории“. През 2021 г. той получава руско гражданство по опростена процедура. Независимото руско издание Astra пише, че в агенцията тойн извършва реорганизация на складов обект в Подмосковието. Московски съд признава за незаконно и решението, с което на Гогиашвили е забранено да влиза в Русия за период от 3 години; това личи от съдебни документи, до които получава достъп РИА Новости. В тях лицето фигурира като гражданин на ДНР с разрешение за пребиваване в Руската федерация с непълнолетни деца, руски граждани.

Преди Москва той живее в Макеевка, предградие на Донецк, пише „Фонтанка“. През 2023 г. се регистрира като едноличен търговец на автомобилни части. Съдебни изпълнители събират от него над 42,8 млн. рубли по иск на отбранително предприятие КБП „Академик Шипунов“ за аванс от над 42,1 млн. рубли, за който не е извършена работа. Публично не е съобщена връзка между това задължение и убийствата.

Определенията, с които го представят, се разминават. Близките до Кремъл медии го наричат предприемач и фитнес треньор. Вестник „Комерсант“ пише за бивш опълченец от Донецк, станал предприемач; РЕН ТВ говори за участник в „специалната военна операция“, фитнес треньор и състезател по силов трибой. Това, което единствено е документирано, е редовното пресичане на държавната граница с окупираните Донецка и Луганска области след началото на пълномащабната война, пише „Медиазона“, без да посочва конкретна служба във войната от февруари 2022 г.

Обвинението не споменава нито батальона „Спарта“, нито войната в Донбас. Службата при Моторола е ключов период от биографията на обвиняемия, но не влиза в тезата на следствието, въпреки че е подробно документирана от медии и изтекли данни. Към 5 октомври Следственият комитет не е съобщил и откъде са оръжията и боеприпасите от двете скривалища, нито дали има връзка между тях и миналото на обвиняемия в „Спарта“. Три неща могат да променят тази картина: обвинителният акт, който може да уточни какви пари стоят зад користните подбуди, резултатът от психолого-психиатричната експертиза и решението за жената, родена през 1986 г. Предварителният арест изтича на 3 декември 2026 г.

Изпълнителят на убийството на генерал Шаповал е убит в окупирания Донецк

🇺🇦🦉 Олег Шутов, когото Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публично посочи като изпълнител на убийството на генерал-майор Максим Шаповал, е бил убит на 27 юли при взривяване на устройство, поставено в личния му автомобил в окупирания Донецк. Информацията беше оповестена чак днес, в Деня на военното разузнаване на Украйна. Източници в украинските спецслужби заявиха пред LB.ua, че изявлението е било отложено, докато групата, извършила операцията, се завърне на контролирана от Украйна територия.

Вечерта на 27 юли Шутов пристигнал със „Субару“ пред спортния комплекс „Динамо“ в Ленински район на Донецк. Местни канали, свързани с окупационните власти, описаха случилото се като среднощна атака с дрон, при която е пострадал „председателят на федерацията по борба“. Шутов реално е заемал ръководен пост в асоциацията по джудо и самбо на т.нар. „ДНР“, успоредно с оперативната си дейност в местното министерство на държавната сигурност. Ведомството беше разформировано през април 2024 г. и влято в местното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Източниците на LB.ua предоставиха и снимки от наблюдението над Шутов.

Между операцията и публичното ѝ оповестяване изминаха шест седмици. Според източниците причината не е редакционно забавяне, а необходимостта участниците първо да се завърнат на сигурно място. Именно подобен тип работа – дълго подготвяна, скрита и често оповестявана със значително закъснение – е част от контекста на Деня на военното разузнаване, който Киев отбелязва днес.

Празникът е установен с указ на президента Володимир Зеленски от 7 септември 2022 г. Датата препраща към 7 септември 1992 г. – деня, в който е основано Управлението за военно стратегическо разузнаване към Министерство на отбраната на независима Украйна. Днес се навършват 34 години от онзи ден.

Това е първият Ден на военното разузнаване, който Главното управление на разузнаването (ГУР) посреща без Кирило Буданов начело. С указ от 2 януари 2026 г. Зеленски го назначи начело на президентския офис, а ГУР беше поето от генерал-лейтенант Олег Иващенко – дотогава шеф на Службата за външно разузнаване (СЗРУ), а преди това първи заместник на Буданов в периода 2015–2024 г.

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий поздрави разузнавачите с думите: „Вие първи виждате онова, което врагът се опитва да скрие. Вашите данни стоят в основата на решенията на командирите, а от точността им зависят човешки животи. Знам цената на тази работа. В нея няма място за случайност.“

В своето обръщение Зеленски изрази своята благодарност „на всеки и всяка, които действително укрепват отбраната на Украйна, осигуряват на държавата необходимата информация и провеждат операции, които не позволяват на Русия да постигне целите си“.

От 2016 г. емблемата на ведомството включва сова, пронизваща с меч територията на Руската федерация, а девизът е изписан на латински език: Sapiens dominabitur astris – „Мъдрият ще властва над звездите“. Той е замислен като отговор на девиза на руското военно разузнаване, традиционно известно като ГРУ: „Над нас са само звездите“. Изборът на сова е и визуален контрапункт на прилепа от руската емблема.

Операциите, за които говори Зеленски, имат съвсем конкретно оперативно измерение. На 6 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди поразяването на Рязанската рафинерия – предприятие с капацитет за преработка на около 17 млн. тона суров петрол годишно, разположено на 600 км от държавната граница. Украинската компания Fire Point и ГУР заявиха, че ударни дронове FP-1 са поразили ректификационните колони на ЕЛОУ-АВТ-6 – най-голямата инсталация за първична преработка в завода, с капацитет 8,5 млн. тона годишно.

Пет дни по-рано ГУР съобщи за удар по комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област. Според него операцията е извършена от Департамента за активни действия и Департамента за безпилотни системи със съдействие от други подразделения на Силите за отбрана.

Кампанията започна още през лятото. Илската рафинерия в Краснодарски край беше поразена на 10 юли и отново на 8 август, като при втория удар избухна тежък пожар. На 7 август в Крим бяха унищожени радарна станция „Подлет“ и радарен запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой–чужд“, на следващия ден – зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а два дни по-късно – две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“.

Към средата на август при удари по пристанище Новоросийск бяха поразени фрегатите „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ и патрулният кораб „Василий Биков“ от състава на Черноморския флот, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“. По оценки на Financial Times и Forbes кампанията е изкарала от строя над 40% от общия капацитет на руските рафинерии, а отделни цели се намират на до 2700 км от границата с Украйна.

Но дейността на ГУР не се измерва само в поразени обекти. Специалното звено, известно с позивната на своя командир „Тимур“, провежда операции в отбраната на Запорожка област, където участва в спирането на мащабно руско настъпление. Един от отрядите му First Line отчита над 700 полета с FPV дронове, при които операторът управлява машината по видео от бордовата камера в реално време, и над 500 полета с тежкия дрон-бомбардировач „Vampire“ (познат като „Баба Яга“) през пролетта и лятото. По същия участък воюва и Международният легион на ГУР, съставен от чуждестранни граждани на около 50 държави.

Другото измерение на тази дейност са хората. Координационният щаб по въпросите на военнопленниците, който работи под координацията на ГУР, е върнал от руски плен 9726 украински военнослужещи и цивилни към края на август. Проведени са 78 обмена, а последният е бил на 24 август.

В киберпространството операция „Полюс“, извършена през юли, позволи извличането на десетки гигабайти чувствителна информация от московския научен институт със същото име, който разработва компоненти за ракетни системи. През октомври 2025 г. беше унищожена базата данни на Научноизследователския център за космическа хидрометеорология „Планета“ за Далечния изток, чийто обем възлизаше на два петабайта.

Съвкупността от тези операции показва промяна в профила на ведомството. ГУР отдавна не може да бъде разглеждано единствено като служба, която събира и предоставя разузнавателна информация на военното и политическото ръководство. То разполага и със собствен оперативно-ударен компонент, който може да разчита на украинска производствена база за част от използваните средства.

Дроновете FP-1 на Fire Point например са украинско производство и употребата им не зависи от получаване на разрешение на чуждестранен доставчик за конкретни цели. Това разширява географията на ударите: от Краснодарски край до Ленинградска област – разстояния, които доставените от западни партньори на Киев тактически системи не покриват.

Именно това е и най-важнит извод от развитието на ГУР през последните няколко години: то вече съчетава класическата дейност с диверсионни операции, удари на стратегическа дълбочина, кибератаки, дронове и собствени бойни звена. От Донецк до Уст-Луга и отвъд географията и характерът на тези действия показват ведомство, превърнало се от източник на информация за войната в един от ключовите инструменти, с които Киев я води далеч отвъд линията на съприкосновение.

Удар по командните пунктове на 51-ва руска армия в окупирания Донецк

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската авиация порази основен и запасен команден пункт на руските сили в окупирания Донецк — центрове за управление на групировката, която продължава настъплението от Покровск и Мирноград на север към Добропиля. Ударът беше нанесен на 26 август, а на другия ден бе потвърден от Генералният щаб на ВСУ, който съобщи, че са използвани ракети с въздушно базиране, а размерът на щетите и загубите на противника подлежи на уточнение.

Двете поразени места се намират в центъра на града. Първото е двуетажен подземен паркинг под недостроен жилищен комплекс от три високи корпуса до търговски център „Донецк Сити“. Обектът е проектиран за около 600 автомобила и осигурява на разположения там щаб дълбоко укритие в плътно застроена градска среда. Второто място обхваща сградите на бившия Държавен научноизследователски институт за пластмаси. По изчисления на OSINT общността CyberBoroshno в паркинга са попаднали 6 крилати ракети, а местни жители съобщават за над 10 попадения в Донецк в рамките на деня. Спътникови снимки, публикувани три дни по-късно, потвърждават, че и двата обекта са били поразени.

Мониторинг проектът Exilenova+ идентифицира първия обект като команден пункт на 51-ва общовойскова армия. Това обединение е сформирано през лятото на 2024 г. върху 1-ви армейски корпус на т.нар. „ДНР“ — структурата, създадена през 2014 г. под прикритие на „народна милиция“ и официално включена в руските въоръжени сили през 2023 г. Щабът на 51-ва армия се намира в град Донецк, а от 2026 г. неин командващ е генерал-лейтенант Сергей Милчаков. Вторият обект беше определен като оперативен команден пункт на групировка войски „Център“, която включва 2-ра и 41-ва гвардейска общовойскова армия, 90-а танкова дивизия и придадени десантни и армейски авиационни части.

Според публично достъпните данни, досега е потвърдена една поименна загуба: подполковник Андрей Моисеенко, старши офицер в оперативното управление на щаба на 41-ва гвардейска общовойскова армия. Смъртта му беше потвърдена от неговата съпруга пред проекта Killed In Ukraine, който проследява руските военни загуби по открити източници.

Разпространените в украински и рускоезични канали числа са значително по-високи: 27 убити и 58 ранени, като сред тежко ранените се посочват двама генерали, един полковник и двама подполковници. Данните се приписват на Exilenova+ и бяха широко преразказани на 28 август, въпреки че самият източник ги определи като предварителни и предупреди, че под развалините все още има хора.

В първоначалната публикация генералите и останалите старши офицери са посочени сред ранените. По-късно публикации, събрали десетки хиляди прегледа в следващото денонощие, ги преместиха към списъка на убитите, като се появи твърдението за унищожена командна верига. Отделно се тиражира твърдение, че самият Милчаков е загинал, но все още това не е потвърдено.

Ръководителят на окупационната администрация Денис Пушилин представи случилото се като удар по търговския център „Донецк Сити“ и заяви, че са използвани англо-френските крилати ракети Storm Shadow и SCALP-EG. В руските публикации от същия ден броят на пострадалите цивилни варира между 3 и 10 души, сред които деца. Окупационната администрация не съобщи нищо за военни загуби. Следователно обявените от нея пострадали цивилни и числата, разпространявани от каналите, не се отнасят до една и съща група хора.

Центърът за изследване на окупацията, ръководен от Петро Андрющенко, обърна внимание на два ключови признака, които не отговарят на официално обявения от руската страна брой пострадали при удара: спешни призиви за кръводаряване започнаха да се отправят масово в града в часовете след удара, а първоначални публикации на местни канали, които съобщаваха за голям брой убити и ранени, изведнъж бяха изтрити без да бъде представено смислено обяснение. Местни жители съобщават също за продължителна евакуация на ранени и затворени улици около мястото на удара. Нито един от тези признаци не позволява да се уточни конкретен брой, но взети заедно, те насочват към значително повече пострадали от официално обявеното.

Какви боеприпаси са използвани, остава непотвърдено. Генералният щаб на ВСУ се ограничи с термина „ракети с въздушно базиране“. Аналитичният проект Defence Line допуска, че става дума за Storm Shadow и SCALP-EG, изстреляни едновременно от няколко щурмови самолета Су-24М, като изключва използването на наземни носители.

Defence Express разглежда и друга версия. Върху открита отломка е била забелязана маркировката 6F8W7 на австралийската компания Ferra Aerospace, което може да насочва към JDAM-LR. Тази планираща бомба има обсег от около 555 км при 75 км за познатата JDAM-ER. Изданието представя тази версия единствено като предположение и подчертава, че няма окончателно доказателство Украйна да е получила подобно оръжие.

Иван Киричевски от същия екип смята, че срещу толкова добре защитена цел вероятно е бил използван целият наличен набор от високоточни оръжия, включително крилатата ракета „Фламинго“, партиди Storm Shadow и американски реактивни планиращи бомби. Местните градски канали също твърдят, че е била използвана „Фламинго“. Разстоянието не изключва нито един от обсъжданите варианти: фронтовата линия преминава на десетки километри от Донецк, докато обсегът на Storm Shadow е около 290 км.

Оперативното значение на целите произтича от функциите, изпълнени ежедневно от армейските командни пунктове. През тях преминават управлението на артилерията, разпределението на разузнавателните данни, поставянето на задачи пред отряди за дронове и планирането на снабдяване за цялото направление.

Покровск падна под руска окупация в началото на 2026 г. и към началото на пролетта беше последван и от Мирноград. Оттам руското настъпление продължава на север по две отделни оси — през Гришине и през Родинске и Билицке – към Добропиля и югозападния фланг на украинския пояс от укрепени градове.

Едновременното поразяване на основния и запасния команден пункт принуждава командването да се върне към по-нискостоящи и слабо оборудвани пунктове за управление. По правило това би трябвало да удължи времето от получаването на сигнал от разузнаването до възлагането и изпълнението на огнева задача. Загубата на офицери от оперативните управления би действала в същата посока, тъй като именно те поддържат актуалната картина на бойните действия.

Все още е рано да се твърди дали този ефект вече се проявява на фронта. Според оценките на Института за изследване на войната (ISW) за 27 и 28 август руските войски не са постигнали напредък на направленията Покровск и Новопавливка. Украинските сили са задържали или подобрили позициите си североизточно и югоизточно от Добропиля, докато в Родинске продължават да се водят улични боеве, при които украински подразделения удържат отделни огнища на съпротива.

Украинското командване обаче определяше руската щурмова групировка в този участък като изтощена още преди 26 август. Поради това две денонощия без напредък не позволяват последиците от конкретния удар да бъдат разграничени от обичайните колебания в темпа на настъплението.

Налице е още един фактор в обратна посока. На същия 26 август президентът Володимир Зеленски обяви, че позициите в Донецка област ще се подсилят с две нови групировки начело с Андрий Билецки и Денис Прокопенко. Следователно промяна в съотношението на силите протича и от украинска страна.

През следващите седмици могат да бъдат проследени три проверими показателя. Първият е скоростта на руското настъпление при Родинске и по оста през Гришине. Устойчив спад, продължил повече от седмица, би спомогнал ефектът от удара да бъде разграничен от вече натрупаното изтощение на руските сили.

Вторият показател е евентуална публична поява на Милчаков или обявяване от руското министерство на отбраната на смяна в командването на 51-ва армия. Третият са некролозите и регистрите на загубите, съставяни по открити източници. През следващия месец те биха могли да потвърдят или да отхвърлят твърдението за обезглавен команден състав на 51-ва общовойскова армия и групировка войски „Център“.

Взривен е автомобилът на втория заподозрян по делото за Оленивка

🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.

Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.

Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.

Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.

Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.

Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.

В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.

Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.

След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.

Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.

Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.

Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.

Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.

Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.

Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.

Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.

4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.

Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.

Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.

На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.

На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.

Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.

Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.

Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.

Признанието на палача: Гиркин сам опроверга мита за „народното въстание" в Донбас.

🇷🇺🔙 Има свидетелства, които една пропагандна машина би предпочела никога да не са били произнасяни на глас. Обръщението, записано на 18 май 2014 г. от Игор Гиркин – висш кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и „министър на отбраната" на т.нар. Донецка народна република, е именно такъв документ.

Написано лично от него и прочетено пред камера в обсадения Славянск, то не е плод на украинско разузнаване, нито на западен мозъчен тръст. То е вътрешен вик на отчаяние от човека, изпратен да подпали Донбас – и точно затова представлява може би най-безкомпромисното опровержение срещу собствения му мит. Само 5 седмици след като водената от него въоръжена група прекосява границата, командирът признава пред „гражданите" на републиката, която уж защитава, че в област с 4,5 млн население не може да намери дори 1000 мъже, готови да се бият за неговата кауза.

Това е централният парадокс, около който се руши целият наратив за „спонтанното въстание на Донбас". Докато руските държавни медии и самият Гиркин в публичните си изявления твърдяха, че „80% от населението иска да се присъедини към Русия" – твърдение, документирано от Атлантическия съвет – в рамките на същия месец той споделя една друга, далеч по-неудобна аритметика. „Изобщо не очаквах," признава Гиркин в своето обръщение, „че в цялата област няма да се намерят дори 1000 мъже, готови да рискуват живота си." Разривът между двете числа – декларираните 80% от местното население и реалните под 1000 души – е красноречиво доказателство за изкуствения генезис на проруския сепаратизъм в Източна Украйна.

Силата на текста е в неговата конкретика, тъй като Гиркин не говори абстрактно. Той описва как три дни преди това е пристигнала група от 12 „герои" от Бахмут, препоръчани от „твърде уважаван човек". Веднага щом става ясно, че трябва да служат в Славянск, а не у дома си, и че срокът не се ограничава до няколко дни, те „дори не пожелаха да вземат оръжие". На следващия ден историята се повторила в още по-красноречив мащаб: от общо 35 доброволци, пристигнали от Донецк, 25 си заминали „поживо-поздраво за вкъщи" в момента, когато дочули звуците на далечен минометен обстрел. Командирът ги изпраща с унищожителен сарказъм – че те се прибират, „за да се оплакват от тежките условия, които не са усетили нито за миг, и да разказват за героизма си, проявен докато се возят в пътническия автобус". Това не е езикът на народен лидер, застанал начело на разбунтувалото се множество. Това е горчивината на професионален военен, открил, че зад гърба в крайна сметка няма никой.

Най-яркият образ в цялото обръщение е именно социологически по своята същност. „Десетки и стотици хора се наредиха в строя и се бият," констатира Гиркин, докато „десетки хиляди, стотици хиляди спокойно наблюдават това по телевизията, надигайки биричка." Именно с тези думи е сринат целия разказ за въстанието на Донбас. Гиркин посочва населението на Славянск като 120 000 души, а на съседния Краматорск – двойно повече, като цялата Донецка област наброява 4,5 милиона. Срещу тези числа стоят десетките му бойци.

„Къде са онези 27 000 доброволци, за които пишат журналистите?" пита риторично тогавашният довереник на президента Владимир Путин. „Не ги виждам." А прочутият мит, че „когато миньорите се вдигнат, те ще разкъсат всички с голи ръце", Гиркин отхвърля с леденото „засега обаче това не се наблюдава". Подкрепата на местните се оказва толкова дефицитна, че Гиркин издава заповед в опълчението да бъдат приемани и жени, и се оплаква, че „в цялата област досега не са се намерили и 20-ина професионални военни", готови да поемат командване – офицери, които според него стоят „по апартаментите си като уплашени врабчета".

За да се разбере тежестта на това признание, то трябва да бъде разположено върху действителната хронология на събитията в Източна Украйна, а не върху митологията им. Войната в Донбас не започва с митинг на граждани, а с военна операция. В нощта срещу 12 април 2014 г. въоръжена група от 52 маскирани мъже, ръководена лично от Гиркин, която месец по-рано изиграва ключова роля за незаконната анексия на Крим, прекосява държавната граница и превзема административната сграда, полицейското управление и сградата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Славянск, изземвайки от полицейския арсенал, според данни на енциклопедични източници, най-малко 400 пистолета и 20 автомата. Гиркин не е местен миньор, той е ветеран от Приднестровието, Босна и Чечения, опитен елемент от силовите структури. На следващия ден, 13 април, Киев обявява антитерористичната операция. Такава е архитектурата на конфликта: не подложен на репресии народ, решил да надигне глава срещу своите управляващи, а внедрено ядро от руските силови структури, около което беше изградено впечатлението за въстание.

Че именно това ядро, а не настроенията на местните, е решаващият фактор, по-късно беше потвърдено лично от Гиркин – този път без отчаяние, а с гордост. В интервю за крайнодясното списание „Завтра" през есента на 2014 г. той изрича популярната фраза: „Аз съм този, който натисна спусъка на войната. Ако нашето подразделение не беше прекосило границата, всичко щеше да изтлее – както в Харков, както в Одеса. В началото никой не искаше да се бие. Първите две седмици минаха в опити на страните да се убедят една друга" да започнат битка.

Сравнението с Харков и Одеса не е плод на случайност. „Народната република", обявена на 7 април 2014 г. в Харков, беше ликвидирана от украински спецназ още на същия ден. В Одеса и други областни градове, в които не беше внедрено руско въоръжено ядро, „въстанието" се изпари за броени дни. Разликата между тях и Донбас не е в дълбочината на проруските настроения, а в присъствието на полковника и подчинените му.

Резултатите от социологически проучвания през последното десетилетие потвърждават твърденията на Гиркин. Според изследване на американския институт Pew, което се проведе в периода 5-23 април 2014 г., едва 18% от населението в Източна Украйна подкрепят отделянето, докато 70% желаят страната да остане единна. Данните на Киевския международен институт по социология (КМИС) рисуват по-нюансирана, но сходна картина: около една трета от жителите на Донецка и Луганска област подкрепят някаква форма на отделяне – забележимо над националната средна стойност от 7% – но дори там само между една пета (Донецк) и една четвърт (Луганск) са дали положителна оценка на евентуален сценарий с принудително прехвърляне на властта. Социологическата агенция „Рейтинг" пък още през март 2014 г. отчита, че 56% от жителите на двете области отхвърлят идеята за отделяне. Тоест дори при най-щедрото отчитане на проруската симпатия, тя никога не е достигала мнозинство, а готовността тя да бъде превърната в стрелба по съседите е била споделяна от пренебрежим дял от местните жители – предимно маргинализирани елементи. Точно тази пропаст между пасивното недоволство и активната мобилизация Гиркин описва от първо лице.

Ключовият фактор е, че реалните оплаквания на хората от Донбас – корупцията, безвластието и икономическия упадък – никога не са били тъждествени с искане за присъединяване към Руската федерация. Атлантическият съвет цитира местни наблюдатели, според които жителите са признали как „никой не е потискал" руския език, което срива може би най-популярният casus belli на Путин, изречен от Гиркин с думите за „правото да говорим на родния си руски език". Същият репортаж цитира думите на анонимен местен жител, успял да улови истината по-точно от всеки социолог: „Нашият град беше превзет от терористи, но всички знаем, че зад това стои Русия." А когато се наложило тази изкуствено създадена „воля на народа" да получи легитимация, се наложи нейните режисьори да прибегнат до фарс. Незаконният референдум за независимост от 11 май 2014 г. премина без нито един международен наблюдател (дори руски), с бюлетини, раздавани по улиците дни по-рано, без избирателни списъци и документирани случаи на многократно гласуване. Обявените резултати (89% Донецк, 96% Луганск) са в пълен контраст с оценката на украинското МВР за реална активност от около 24% и повсеместна липса на международно признание.

Това, което обръщението на Гиркин в крайна сметка разкрива, надхвърля войната в Донбас и очертава шаблон на едно ново поколение хибридна война, в която Кремъл не мобилизира съществуващо мнозинство, а създава впечатление за такова, внедрявайки професионално ядро от „зелени човечета“, представяйки тяхната фасада като „самоопределение". Стратегическата уязвимост на подобен модел се крие именно там, където Гиркин се среща с реалността: пасивната симпатия не значи подкрепа. Десетките хиляди, които „надигат биричка" пред телевизора, не печелят войни, поради което инсценираната революция наложи изпращане на силоваци, а след като и този инструмент беше изчерпан, Москва беше принудена да хвърли редовна армия през август 2014 г. и пълния си военен потенциал през февруари 2022 г.

През цялото време обаче Путин не пожела да осъзнае едно: ескалацията на руската агресия е огледален образ на низходящата крива на местната подкрепа към действията му в Донбас: колкото по-малко „народ" имаше във „въстанието", толкова по-мащабни държавни усилия бяха необходими на Кремъл, за да го поддържа жив. В този смисъл най-точният историк във връзка със събитията от пролетта на 2014 г. се оказа не някой западен експерт, а самият палач – лицето, което „натисна спусъка на войната“.

ССО на Украйна нанесоха нови удари по командване и логистика на руската армия в окупираните територии и Белгородска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна съобщиха, че техните звена за ударни дронове със среден обсег са провели серия от атаки срещу военна инфраструктура в окупираните територии на Донецка, Луганска и Запорожка области и Белгородска област на Руската федерация.

В публикация от днес на официалния канал на специалните сили в Telegram се посочва, че операции в дните до 5 май са били поразени складове за боеприпаси, логистични обекти, командни пунктове, ремонтни бази и инфраструктура за управление на дронове.

Операторите на безпилотни апарати са поразили складове за съхранение на боеприпаси в Сартана, близо до окупирания Мариупол в Донецка област. В Бойковское се съобщава за удар по логистичен център и склад за материално-техническо осигуряване, използвани от окупационните войски.

Украински дронове са атакували и ремонтна база в Николаевка, окупираните територии на Донецка област), а също така са ударили командно-наблюдателен пункт в Святотроицке, Запорожка област.

Отделни удари са отчетени в района на Ровенки в окупираната Луганска област, където е унищожен пункт за временно разполагане на руски механици. Руски полигон е поразен близо до Куликовске в Запорожка област.

В съобщението се отбелязва и успешен удар по пункт за разполагане на руско звено за безпилотни летателни апарати в Нова Таволжанка, разположено отвъд държавната граница в Белгородска област.

„Поразяването и унищожаването на арсенали, складове, ремонтни бази и логистика на врага намалява неговата бойна способност“, гласи съобщението на ССО. В операциите са били разгърнати дронове за удари със среден обсег, посочват от ССО, без да уточняват конкретни модели или да предоставят детайлни оценки на нанесените щети.

По-рано украински ударни дронове FP-2, управлявани от оператори на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, поразиха активи на руската мрежа за ПВО в окупираната част на Донецка област, която включва радиовисокомер ПРВ-16 „Надеждност“ и радарна система за ранно предупреждение П-18, както и складове за гориво и боеприпаси.

Азов продължава системната кампания на удари по руската логистика до Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ порази камиони, цистерни и доставки на боеприпаси по маршрутите M-14 (Мариупол–Бердянск–Мелитопол) и T-0509 (Мариупол–Донецк). Геолокирани кадри от 6 и 8 май показват точни попадения до 160 км в дълбочина зад руските линии в окупираните територии по бреговете на Азовско море.

Z-блогърът Алексей Живов окачестви ситуацията като „крайно тревожен сигнал“, тъй като украинските дронове вече достигат основната логистична артерия Таганрог–Джанкой, използвана от руската армия за снабдяването на Крим и целия южен фронт.

Това е резултат на системна кампания, която започна още през миналата година. Институтът за изследване на войната (ISW) фиксира ескалация на ударите по цели на средни разстояния още през декември 2025 г. От март темпото се засилва осезаемо, а новото е инструментът. Според анализи на украински военни канали и западни медии използваните дронове Hornet са доставени от американската компания Perennial Autonomy, свързвана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт. Машините разполагат с алгоритмично разпознаване на целите и работят чрез връзка със Starlink терминали. Според военнослужещи от „Азов“ руската мрежа за ПВО се оказва неспособна да елиминира заплахата, а операторът запазва визуален контакт с целта до момента на удар. M-14 не е случайна мишена – той продължава в западна посока към окупираните територии на Херсонска и Запорожка област и поддържа защитните линии към Орехов и левия бряг на река Днепър.

Магистралата Таганрог–Джанкой е основната сухопътна алтернатива на Кримския мост. След нанесените щети и нощните удари срещу фериботи в Керченския пролив маршрутът Таганрог–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Джанкой пое основната тежест на логистиката. Именно затова Живов и други Z-канали не говорят за единичен инцидент, а за системна заплаха за режима на снабдяване на полуострова и групировка войски „Юг“.

Окупационната администрация работи публично за свързване на Донецк с Мариупол по жп линия до лятото на 2026 г. – на думи за „туристически“ цели, но на практика за логистика на продължаващите операции, отбеляза ISW. Кримските железници също се превръщат в цел на систематични удари през 2026 г.

В тактически план украинците разширяват зоната, която доскоро беше „мъртва“ за нанасяне на удари по цели с ниска стойност. До неотдавна корпусът „Азов“ удряше главно логистични възли около Донецк, докато сега тези удари обхващат самия Мариупол, включително територията на бившия металургичен комбинат „Азовстал“, където има фиксирани полети на дроновете. Удар на 100–160 км в тила натиска не само снабдяването на Крим, но и поддръжката на руските групировки в посока Орехов и на левия бряг на Днепър.

Историята на 19-годишната Анастасия – оператор на дрон в 128-а бригада на ВСУ.

🇺🇦 19-годишната Анастасия, която два пъти бяга от войната, а на 18 се присъединява доброволно към армията, споделя за пътя си от отчаяние по време на тренировки до първите два свалени руски камикадзе дрона „Мълния“.

Историята ѝ беше разказана на страницата на Оперативно командване „Юг“ на Въоръжените сили на Украйна.

Тя е от Донецк. През 2014 г., когато е едва на 7 години, нейното семейство бяга за първи път от войната. През 2022 г. се налага да се преместят отново след началото на пълномащабната инвазия. Младото момиче споделя, че още тогава взима решение да постъпи в армията, за да защитава своята майка и малката си сестричка.

На 18 години тя отива в териториалния център за комплектоване, където гледа видео с работата на оператори на дронове и разбира, че именно това е нейното призвание. Обучението никак не е лесно.

„Понякога плачех от отчаяние, когато не можех да премина задължителното трасе, но не спирах да тренирам, докато накрая не успях да го направя сама“, спомня си тя.. А първата си битка си спомня до най-дребния детайл.

„Беше руска 'Мълния'. Започнах да я преследвам. Ръцете ми трепереха и не успявах да се справя, каквото и да правя. А момчетата, един от тях на 59 години, викаха: 'Настя, внимателно, внимателно, хайде, давай!' Не разбрах веднага дали съм успяла да го сваля, но момчетата от други екипажи почнаха да крещят: 'Пада, пада!' Усещането беше невероятно“, разказва тя.

Втория свален дрон също е „Мълния“, но този път вече без притеснение – преследван от друг отряд, той се насочва към нея, а нейната реакция е светкавична. Имаше „бам“ и го няма“, смее се тя.

Има една-единствена мечта – да настъпи мир. Всеки свален от нея дрон я приближава към онзи ден, в който мечтата ѝ ще се превърне в реалност. Едно обикновено момиче върши необикновена работа и доказва, че и ти можеш да го направиш.

Както съобщи АрмияInform, младши лейтенант Дмитрий Елецки, командир на рота за безпилотни авиационни комплекси към 92-ра отделна щурмова бригада с над 230 унищожени противници на сметката си, беше удостоен с най-висшето звание – Герой на Украйна, за който му беше връчен орден „Златна звезда“.

Архивно видео от операциите на щурмови полк „Луганск“ в руския тил в Торецк.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмови полк „Луганск“, специално звено в състава на бригада „Лют“ на Национална полиция на Украйна публикува архивно видео от неговите операции в Торецк, ключов град в Донецка област, за който се водят сражения от близо 8 месеца.

По време на планова ротация на позиции бронетранспортьор М113 попада в минно поле, устроено от руските сили. Моментът се оказва критичен за цялото подразделение, тъй като се оказват в тила на врага, където всяка една секунда може да бъде последна. Обкръжени от противника и под постоянен обстрел, смелите украински защитници не губят самообладание.

Показвайки завидна координация те успяват да се прегрупират, да направят оценка на ситуацията и да окажат помощ на ранените си другари, след което влизат в бой, проправяйки си път към съседни позиции в проява на невероятна издръжливост и решителност. Всеки един от тях знае, че на карта е заложен не само неговият живот, но и животът на другарите му.

„Нашите бойци доказаха, че се сражават не само за своята страна, но и за своите побратими. Те са готови във всеки един момент да се притекат на помощ един на друг. Такива моменти се запечатват в паметта завинаги и се превръщат в символ на непоколебимия дух на украинските воини“, посочват от медийния отдел на бригадата в публикация на своя канал в Telegram.

Русия е загубила повече бронетехника в сектор Покровск отколкото Вермахта в битката за Сталинград

🇷🇺⚔️🇺🇦 Битката при Покровск се превърна в най-голямата битка на войната в Украйна, но също така се превърна и в една от най-големите битки в историята по отношение на броя на загубената бронирана техника.

В боевете по Покровско направление руските загуби са близки до числеността на целия Западен военен окръг на Руската федерация към 2022 г., който се подготвяше за война с НАТО. А това са около 60% от силите, с които Русия планираше да превземе Украйна за три дни през февруари 2022 г.

През октомври 2023 г. Русия определи настъплението към Покровск като основна ос на своята настъпателна кампания. Очевидно Владимир Путин се фокусира върху поемането на контрола върху цялата Донецка област като най-приоритетна цел, но тази офанзива доведе до колосални загуби.

През първите няколко седмици от офанзивата руските загуби се оценяваха на 13 000 войници. През февруари 2024 г. руските загуби достигнаха най-малко 47 000 убити и ранени войници. В бъдеще динамиката на сраженията в тази посока не стана по-малко интензивна.

При тези темпове общите загуби на Русия за 13-те месеца на настъпателни действия в Покровско направление възлизат на около 150 000 убити и ранени войници, което значително надвишава руските загуби в сраженията за Бахмут, които възлизаха на около 100 000 убити и ранени.

Само визуално потвърдените загуби на бронетанкова техника на руската армия в района възлизат на 1800 единици. Възможно е реалните загуби да са още по-големи. Колко е това всъщност?

Броят на руските жертви в битката при Покровск се доближава до числеността на Западния военен окръг към началото на войната през февруари 2022 г., който включваше три армии: 1-ва танкова армия, 6-та и 20-а общовойскови армии.

Западният военен окръг на Руската федерация е този, който трябваше да се противопостави на въоръжените сили на НАТО при избухването на въоръжен конфликт на Европейския континент, а Първа танкова армия беше най-голямата танкова армия на света, а от там и най-голямата гордост на самия Путин.

Представете си, ако някой генерал предложи план за офанзива, включващ загубата на три армии в битките за две малки индустриални градчета с общо население до войната, възлизащо на около 95 000 души (Авдеевка и Покровск). Всеки здравомислещ ум би разпознал това като лудост.

Русия загуби повече танкове при Покровск, отколкото която и да е страна в Европа притежава в своите въоръжени сили. Загуби и повече военнослужещи от числеността на всички въоръжени сили на Обединеното кралство. Спомнете си това, когато в централната емисия новини отново говорят за сраженията за поредния малък град в източна Украйна.

Нищо чудно в бъдеще историците да преразгледат термина "Пирова победа", като го заменят с "Путинова победа". Но по нищо не личи, че руският президент и генералите му имат намерение да се откажат от продължаващата офанзива срещу Покровск, независимо каква ще е цената, която ще плати руската армия.

Трудно е да се повярва, но руските загуби на бронетанкова техника при Покровск са по-големи от загубите на Вермахта в Сталинградската битка. Нещо повече, битката при Покровск разполага с потенциала да се превърне в една от най-големите офанзиви във военната история по отношение на мащаба на загубената бронирана техника.

За всеки километър окупирана територия в това направление руската армия губи приблизително 10-15 пъти повече ресурси, отколкото във всички други посоки. А това свидетелства за безумната мания на Путин да покаже на всички, че руската армия не спира, а продължава да настъпва.

Вероятно през следващите месеци ни очакват не по-малко жестоки офанзивни действия от страна на руската армия. В близките месец-два се очаква кулминацията на офанзивата за Покровск – офанзива, в която Русия загуби три цели армии, за да утвърди амбициите на своя диктатор.

Атентат уби ръководителя на руския лагер Оленовка.

🇺🇦💥🇷🇺 Лек автомобил избухна на 9 декември в източния украински град Донецк, намиращ се под руска окупация, при което бяха тежко ранени двамата души вътре, съобщават руските държавни медии.

Mash, популярен руски канал в Telegram, твърди, че Сергей Евсюков, бивш ръководител на руския лагер за военнопленници Оленовка в окупираната част на Донецка област, е бил убит при взрива.

На този етап твърденията не могат да бъдат независимо проверени. На този етап няма и официално потвърждение от окупационните власти за жертви и пострадали при бомбения взрив. Украйна също не е коментирала инцидента.

Евсюков беше издирван от Киев по множество обвинения в убийства, изтезания и престъпления срещу военнопленници. Печално известен с изтезанията и малтретирането на украински пленници, лагерът Оленовка беше засегнат от експлозия през юни 2022 г., когато бяха убити над 50 пленени украински военнослужещи, а други 150 бяха ранени. Тогавашният инцидент беше описан от Киев като умишлено военно престъпление, извършено от руската страна.

Държавните информационни агенции в Руската федерация съобщиха, че джип Toyota е избухнал в пламъци в централната част на Донецк, ранявайки сериозно двама души, които в същия момент са били вътре в автомобила, като и двамата са предполагаеми членове на семейството на Евсюков. 

Кракът на мъжа е бил откъснат в резултат от силната експлозия, предава РИА Новости, без да даде повече подробности относно самоличността му. Взривът е избухнал от страната на водача, съобщи агенция ТАСС.

По-късно Mash публикува твърдение, че въпросният мъж е бил Евсюков и в резултат от взрива е бил убит, а втората жертва е била съпругата му, която се намира в болница в тежко състояние.

Междувременно Следственият комитет на Руската федерация съобщи, че е започнал наказателно разследване на експлозията.

Евсюков беше една от ключовите фигури в разследване на украинското издание Kyiv Independent за изтезанията срещу военнопленници, намиращи се в затвора Оленивка. На него и неговия заместник Дмитро Нейолов бяха повдигнати обвинения от украинската главна прокуратура за нарушаване на законите на войната.

Властите в Киев заявиха, че няколко дни преди експлозията руските окупационни власти са пратили в отделно крило от сградата на затвора членовете на украинския полк Азов, заловени в Мариупол, които са очаквали съвсем скоро да бъдат част от сделка за размяна на затворници. В крайна сметка точно това крило на сградата е унищожено от последвалата експлозия.

Главната прокуратура на Украйна заяви, че Русия вероятно е използвала термобаричен боеприпас, за да нанесе максимални разрушения върху сградата на затвора. Властите в Москва по традиция отхвърлиха обвиненията и вместо това обясниха инцидента с украинска атака с една от ракетните системи HIMARS, предоставени от Съединените щати – твърдение, отхвърлено от ООН.

Видео показва мощна експлозия на БМП-3 край Новогродивка.

🇷🇺💥🇺🇦 Знаменитият отряд за въздушно разузнаване „Птиците на Мадяр“ публикува ново видео, показващо унищожаването на поредната руска бронирана машина БМП-3 в района на град Новогродивка, Покровски район на Донецка област.

В резултат от точно попадение на FPV дрон камикадзе, управляван от оператори на украинския 414-ти отделен полк на ударни безпилотни авиационни системи (ОПУБАС), и последвалата детонация на боеприпаси в бронираната машина се стига до забележителна експлозия.

„Фермата за червеи трябва да бъде спирана системно и предварително. По цялата фронтова линия. Без да рискувате пехотата, минирайте без прекъсване със силите на стотици авиационни единици, с които разполагаме“, пише украинският командир Робърт Бровди, по-известен със своята позивна Мадяр, в своя Telegram канал.

„Превърнете се в лента и прецакайте всички надлези и дори пътеки с тези мини. 100 000 мини на месец, 200 000 мини... Механизираните атаки на червеите ще спрат, логистиката, ротацията и евакуацията ще бъдат ограничени. Ще се задушат в движение“, гласи още призивът на автора.

📌 Координати на удара: 48°13'12.7"N 37°18'32.2"E

Зеленски посети Покровск и Купянск на фона на безмилостни руски атаки.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски посети източния фронтови град Покровск в понеделник, където руската армия от месеци извършва безмилостни пехотни атаки, за да се приближи до стратегически разположения пътен и железопътен център.

Посещението идва само ден преди Киев да отбележи 1000 дни от пълномащабното нахлуване на Русия в критичен момент след победата на изборите в Съединените щати на Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на войната, без да казва как, повиши перспективата за бъдещи преговори.

Зеленски раздаде военни награди на сержанти от няколко части, които се сражават за защитата на Покровск – място на голяма въглищна мина, което силите на руската армия опитват да превземат, като в момента се намират на 8 километра от покрайнините на града.

„Знам, че единствено благодарение на вашата сила изтокът не е напълно окупиран от Руската федерация“, заяви Зеленски във видеото.

Русия е превзела близо една пета от Украйна, като през последните месеци напредва с най-бързия си темп от началото на войната през февруари 2022 г. Фронтът при Покровск и разположения в близост до него град Курахове са свидетели на най-свирепото руско настъпление от месеци насам.

Покровск се намира на пресечна точка на пътища и железопътна линия, което го превръща във важен логистичен пункт както за военните, така и за цивилното население. Неговата въглищна мина е единствената в Украйна, която произвежда коксови въглища, които са жизненоважни за националната стоманодобивна индустрия.

Въоръжените сили на страната докладваха, че само през последния ден са отблъснали повече от 30 руски атаки в близост до Покровск.

Кабинетът на Зеленски съобщи, че той е посетил и други части на Донецка област, за да провери напредъка при изграждането на укрепления и да обсъди с регионалните служители подготовката за задаващата се зима.

По-голямата част от критичната инфраструктура на Донецка област, включително за доставка на вода, електричество и природен газ, е разрушена, тъй като градовете в региона са подложени на ежедневен артилерийски обстрел, атаки с дронове, ракети и управляеми бомби.

Областният губернатор Вадим Филашкин, съобщи, че около 324 000 цивилни все още се намират в контролираните от Киев части на региона, което е спад с около 2 милиона на същата територия преди инвазията.

Донецка област, където руските сепаратисти започнаха своя бунт през 2014 г., е една от четирите украински провинции, които бяха незаконно анексирани от Кремъл в края на септември 2022 г. Превземането на останалата част от региона остава една от основните му военни цели.

54-а механизирана бригада на ВСУ публикува видео, показващо взимане на военнопленник с дрон

🇷🇺⚔️🇺🇦 Батальон К-2 на 54-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна публикува уникално видео, документирало взимането на руски военнопленник с помощта на дрон.

▪️ Според авторите на клипа, руснакът е стоял в дупка без храна и вода в продължение на близо една седмица след неуспешен опит за щурм срещу разположени наблизо украински позиции, след което с последни сили е изпълзял от убежището си и е поискал да се предаде в плен.

▪️ Операторът на дрон с позивна „Steiger“ му пуска бутилка с вода, обезболяващи и бележка с инструкции, според които трябва да излезе от окопа и да следва дрона до позициите на украинската армия, където ще бъде заловен.

▪️ Със сетни сили и огромна доза късмет руснакът успява да стигне до позициите на украинската пехота, където бива пленен. Пътят му дотам обаче не е лесен, тъй като на няколко пъти става мишена на "приятелски огън" от руската артилерия, което го принуждава да залегне в търсене на укритие.

Украинската 28-ма механизирана бригада публикува видео от сражения с руската пехота край Бахмут.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинската 28-ма отделна механизирана бригада публикува кадри от първо лице от отблъскване на руски щурм в покрайнините на село Озаряновка, Донецка област.

След предварителна артилерийска подготовка, две групи с руски пехотинци се придвижват напред към украинските позиции, но още в самото начало са забелязани от операторите на FPV дронове, което в крайна сметка проваля намеренията им за щурм.

„Врагът имаше късмета да избегне нашите артилерийски атаки и да се приближи до позицията, но веднага щом първият руски войник попадна в полезрението на нашите пехотинци, той веднага беше убит“, пише 28 ОМБр в публикация за своя Telegram канал.

Украинските сили добавят, че врагът е очаквал да направи всичко бързо и е бил добре подготвен и оборудван, както и че са посрещнали руската пехота с огън от тежки картечници и гранатомети.

Окупираното селище Озаряновка се намира близо до село Курдиумивка и южно от град Бахмут, като украинската позиция е разположена между канали, които образуват отбранителна линия.

През декември 2022 г. украинската артилерия порази руска позиция край селото, убивайки десетки руски военнослужещи.

Най-малко 5 загинали, 41 ранени след руска ракетна атака на Покровск

🇷🇺⚔️🇺🇦 Най-малко петима души бяха убити и 41 ранени след нападение с руска балистична ракета срещу град Покровск в Донецка област, съобщиха местните власти на 24 юни.

В публикация в Telegram губернаторът Вадим Филашкин заяви, че руските сили са изстреляли две ракети Искандер по града, унищожавайки къща и повреждайки 16 други.

„Това е едно от най-мащабните вражески нападения срещу цивилни в последно време“, добави той.

Броят на ранените е нараснал от 34 на 40 към 16:45 часа местно време, съобщиха от окръжната прокуратура. Около 18 часа местно време Филашкин, че 5 души са убити, докато 41 са ранени при нападението.

Съобщава се, че сред ранените има три момичета на 9, 11 и 13 години, както и 12-годишно момче. Ранените са откарани в болницата за интензивно лечение в Покровск, допълни губернаторът.

По-рано на 24 юни Филашкин съобщи, че 63-годишна жена е била убита, а 64-годишен мъж е ранен при руска атака срещу град Торецк, също разположен в Донецка област.

Миналата седмица Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщиха за увеличаване на руските атаки близо до град Торецк след „дълго затишие“ в боевете в района.

В последната си публикация Филашкин заяви, че "нито едно безопасно място не е останало в Донецка област" и призова хората да се евакуират далеч от фронтовите линии.

Видео кадри от дрон показват катастрофалните разрушения в Авдеевка

02/09/24 #Avdeevka - Southern Quarters

Consequences of hostilities in #Avdiivka. Bird's eye view of the southern quarters of the city.
Start video

48.12468, 37.76216 pic.twitter.com/4r5C9gwYGG

— Jesse Pinkman (@ictusconfirmed) February 9, 2024

Видео кадри, заснети от дрон над южните квартали на Авдеевка на 9 февруари, показват катастрофалните последици от боевете между руската и украинската армии.

Координати: 48.12468, 37.76216

Руската армия армия изгражда нова ЖП мрежа в Донецка област

🇷🇺 The Russians are supposedly building a new rail link in the #Donetsk region to improve logistics. In satellite images you can see the process of such construction south of the #Staromaryivka settlement. pic.twitter.com/iHtp59VBQH

— Jesse Pinkman (@ictusconfirmed) February 9, 2024

🇷🇺 Предполага се, че руската армия работи по изграждането на нова железопътна връзка в района на Донецк, с цел подобряване на логистиката. На сателитните снимки можете да видите процеса по изграждане на ЖП трасето южно от село Старомариевка.