Показват се публикациите с етикет Ислямски джихад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ислямски джихад. Показване на всички публикации

събота, 3 октомври 2026 г.

Израел ликвидира двама командири двама командири на Ислямски джихад в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха два въздушни удара в град Газа на 2 октомври, които ликвидираха Ахмед Махмуд Харб ар-Рамлауи и Ибрахим Мунир ал-Масри, обявени по-рано днес за командири от военното крило на Палестински ислямски джихад (PIJ). В изявление на IDF се уточнява, че ар-Рамлауи е бил командир в ракетното звено на батальона „Шуджаия“, а ал-Масри е ръководил противотанкова клетка. Палестински източници потвърждават смъртта на двамата, като описват втория удар като насочен срещу група граждани край кръстовището „Ансар“, а вестникът, близък до PIJ, нарича ал-Масри „гражданина“. САЩ и ЕС водят PIJ като терористична организация.

Съобщението е публикувано на 3 октомври в официалния Telegram канал на IDF. Според него двамата са работили „в последно време и през цялата война“ за възстановяване на способностите на групировката, „като систематично нарушават споразумението за прекратяване на огъня“. IDF добавя, че са подготвяли нападения срещу израелски военнослужещи и цивилни и увери, че са взети мерки за ограничаване на вредите за цивилното население, сред които „прецизни боеприпаси и въздушно наблюдение“. Силите на Южното командване остават разположени според споразумението. Заглавието на съобщението обявява „двама командири от ракетното звено“, докато самият текст определя ал-Масри като ръководител на противотанкова клетка, а името му дава с обърнат ред на личното и бащиното име.

Ар-Рамлауи е бил поразен на покрива на жилищна сграда в близост до стадион „Палестина“, разположен в западната част на града, където е имало палатка. Палестинската агенция WAFA съобщи за неуточнен брой ранени. Батальоните на бригадите „Сарая ал-Кудс“ (военното крило на PIJ) носят имената на кварталите, в които действат. Шуджаия е квартал в източната част на град Газа.

Вторият удар е нанесен следобед в района на Тел ал-Хауа, югозападно от центъра. Медицински източник, цитиран от Anadolu, обяви, че израелски въздушен удар е поразил група хора край кръстовището „Ансар“, като е убил ал-Масри и ранил още един човек. Вестник „Ал-Истиклал“, свързан с PIJ, описва същия случай като удар по „група граждани“, при който има тежко ранени. Местни страници са разпространили запис от момента на удара близо до кулата „Ал-Устаз“. До 3 октомври на сайта на „Сарая ал-Кудс“ няма съобщение за смъртта на нито един от двамата.

Ал-Масри е син на Мунир ал-Масри, по-известен като Абу Джихад, мухтар на Бейт Ханун и рода ал-Масри. Мухтарът е историческа длъжност на кмет, старейшина или ръководител, а Абу Джихад е известен в града най-вече като посредник при помиряването на враждуващи семейства. След смъртта на сина си той заяви, че родът ще остане на земята си до последния жив мъж и ще се върне в Бейт Ханун. Думите му цитира още на 2 октомври Рами Абдо, председател на Евро-средиземноморския наблюдател за правата на човека. Бейт Ханун е граничен град в най-северната част на ивицата, чиито жители са разселени, а кварталите му бяха разрушени по време на войната.

Вчерашните удари са поредните от серия, за която армията съобщава почти всеки ден с почти дословно повтаряеми твърдения. На 29 септември в град Газа IDF ликвидира Мохамед Джамал Махмуд Абу аш-Шаар, командир на клетка във военното крило на Хамас, а в град Джабалия Мусаб Абд ал-Джалил Сакиб Балбиси, командир от групировката. На 30 септември при удар в Хан Юнис загина Билал Махмуд Сулейман Самири от ракетното звено на PIJ, в град Газа – Аммар Махмуд Мохамед Шарафи, командир на взвод от военното крило на Хамас. За периода от 15 до 29 септември Long War Journal отчете 18 израелски операции срещу палестински групировки.

Примирието влезе в сила от 10 октомври 2025 г. и след седмица навършва една година. Преговорите за втората му фаза са блокирани от спора кое да е първо: Израел настоява Хамас да се разоръжи преди да пристъпи към изтегляне на своите войски, а мирният план обвързва двете в поетапна последователност. Министерство на здравеопазването в Газа, контролирано от Хамас, отчита 1439 убити и 5052 ранени от влизането на примирието в сила.

Така всеки такъв удар влиза в две различни сметки: при IDF като поименно назован командир, при властите в Газа, подчинени на Хамас – като жертва на нарушено примирие. При ал-Масри разминаването е пълно. За израелските военни той е ръководител на противотанкова клетка, а вестник, близък до Ислямски джихад, е гражданин.

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

Израел назова поименно 170 загинали медийни работници от Газа като бойци

🇮🇱📂🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) разкриха имената, снимките и досиетата на 170 жители на ивицата Газа, загинали в бойните действия и представяни пред света като журналисти и медийни служители, а всъщност сражавали се в редиците на палестинските фракции в анклава, преди всичко Хамас и Палестински ислямски джихад (PIJ), международно признати за терористични групировки.

17 от 170 лица в списъка прекосяват границата на 7 октомври 2023 г. и взимат участие в клането на цивилни в южен Израел. Списъкът е на отделен сайт „The Press Files“, където за всяко лице са представени номер на лична карта, медия, организация и длъжност в нея, както и доказателствата, които са решили да огласят.

  • бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, въоръжено крило на Хамас – 118
  • бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Палестински ислямски джихад – 49
  • бригадите „Ал-Насер Салах ал-Дийн“ – въоръжено крило на Комитетите за народна съпротива – 2
  • „Катаеб ал-Муджахидин“ – въоръжено крило на Движение на палестинските муджахидини – 1

Длъжностите обхващат целия спектър: снайперисти и противотанкови стрелци, инженерни специалисти, командири на отделения и взводове, както и командири в отделите за „военна пропаганда“ на бригадите. Най-често в досиетата се срещат Al-Aqsa TV, телевизията на Хамас (14 души), и Al-Quds Al-Youm (13), а останалите са работили за десетки местни агенции, радиа и вестници. Сред 170 обаче фигурират и 9 души, работили за Al Jazeera, 4 души от Anadolu и сътрудници на Reuters, AP, CNN, AFP, BBC, Le Monde и ABC.

„По време на войната различни медии в международната общност отново и отново обвиняваха Държавата Израел и IDF, без проверени данни или констатации, че целенасочено поразяват журналисти, дори когато в някои случаи самите терористични организации признаваха тези хора за свои и ги посочваха като бойци“, гласи изявлението. Публикуваното е „поредно категорично доказателство, че IDF не поразява целенасочено и систематично журналисти, а действа срещу терористичните организации и техните бойци в съответствие с международното право“, допълва изявлението. Военните посочват още, че над 40 от смъртните случаи в списъка са довели до осъждане от ООН, името на снайпериста на Ислямски джихад Мохамед Абу Шария е гравирано на мемориал на „Репортери без граници“ във Франция, а смъртта на Асем ал-Барш от Хамас е включена в жалба срещу Израел до Международния наказателен съд.

Пълният списък излезе на 1 октомври, часове след първите 10 имена. Те дойдоха заедно със съобщение за удара от 30 септември в Хан Юнис, в южната част на ивицата Газа, при който загина Мохамед ан-Наджар. Медийната служба на ръководената от Хамас администрация в Газа го представи като продуцент и водещ на религиозни предавания в местно радио, убит от дрон, докато готвил репортаж за изучаване на Корана. За службата той е 263-тият журналист, загинал от началото на войната. По израелската версия ан-Наджар е член на „Ал-Касам“, участвал в нападението на 7 октомври 2023 г. и подготвял нови нападения срещу израелските сили и цивилни. Ударът е нанесен по време на примирието от 10 октомври 2025 г.

Сред най-известните имена в списъка са тези от Al Jazeera. Досието на Анас аш-Шариф, един от водещите кореспонденти на катарската телевизия в северната част на Газа и член на екипа на Reuters, отличен през 2024 г. с наградата „Пулицър“ за новинарска фотография, го описва като офицер в артилерийската рота на Северната бригада на Хамас. IDF го обяви за член на Хамас още през октомври 2024 г. и го уби на 10 август 2025 г. с удар по палатка на репортери край болницата „Аш-Шифа“ в град Газа. Заедно с него загинаха още четирима служители на Al Jazeera, за които тогава IDF не представи обвинения. Сега в списъка попада един от тях, операторът Мохамед Нофал, придружен от документ на Северната бригада, в който е вписан сред членовете ѝ.

Хасан Аслих, сътрудник на AP и CNN, чиито кадри от 7 октомври публикуваха големи агенции, е вписан като боец в Южния батальон на бригадата „Хан Юнис“ и един от участниците в клането. Той беше ликвидиран на 13 май 2025 г. при удар по болницата „Насър“, където се лекуваше от рани, получени при по-ранен удар по палатка на медиите. Амр Абу Ауда, 26-годишен фотограф на свободна практика за Anadolu и Reuters, убит на 31 октомври 2024 г. в бежански лагер „Шати“, е описан като командир на отделение във фотографското звено на „Ал-Касам“. Досието му съдържа снимка, на която е облечен в камуфлаж с автомат „Калашников“, и кадър с логото на военната медийна служба.

Доказателствата в досиетата са от различен вид. За 107 от 170-те освен номера на личната карта е даден и персонален номер в редовете на групировката. В 45 досиета е приложен документ, намерен от израелски войници в Газа, в повечето случаи с превод: поименни списъци на батальони и бригади, схема на взвод от батальона в Нусейрат, оперативен план на рота. 57 досиета се позовават само на „множество източници от разузнаването“, а 47 от тях са без нито една снимка. Методът на разследване съчетава открити източници, документи от терена и разпити на бойци от разузнаването. Документ от терена е приложен към повечето досиета на фигури от Al Jazeera като аш-Шариф, Нофал, Хосам Шабат, Исмаил ал-Гул и Хамза ад-Дахдух и към това на Аслих. За Рушди Сарадж, съосновател на продуцентската компания Ain Media, работил с BBC, Le Monde и Radio France, за Мустафа Сурая, сътрудник на AFP, и за един от двамата, които досиетата водят като сътрудници на Reuters, армията се позовава само на разузнавателни данни.

Публикацията продължава поредица от разкрития, започнала през октомври 2024 г. IDF огласи документи за шестима служители на Al Jazeera, сред които аш-Шариф и Шабат: щатни таблици, списъци на курсове, телефонни указатели и ведомости за заплати. Телевизията отхвърли обвиненията като неоснователни. И други работодатели на загинали отказваха да приемат доказателства, представени от Израел. На 22 юли 2026 г. по същия модел IDF публикува имената на 12 футболни лица от Газа, сред тях помощник-съдия от листата на ФИФА, и тогава изрично посочи журналисти и хуманитарни работници като другите професии, зад които се крият бойци на терористични групировки.

Списъкът излиза седмица след като Комитетът за защита на журналистите (CPJ) със седалище в Ню Йорк ревизира своя отчет. На 24 септември той извади 19 души, които дотогава броеше сред убитите репортери, тъй като са участвали в бойни действия или са членували във въоръжена групировка. Така общият брой на изключените на това основание от началото на войната стигна 27. Преглед в CPJ започна през юни, когато некролозите, публикувани от Хамас и други въоръжени групировки след примирието, назоваха като бойци хора, които комитетът водеше като медийни работници. CPJ промени и критерия си: вече изключва всеки активен член на въоръжените сили на държава или военно крило на недържавна групировка, в това число на техните медийни звена. На това основание са извадени 5 от 19. След прегледа CPJ отчита 191 медийни работници и журналисти, убити от израелските войски, при 263 по данни на медийната служба в ивицата Газа.

„Преценките си основаваме само на това дали даден човек отговаря на определенията ни за журналист, а не на принадлежността или възгледите му, нито на натиск или сплашване от което и да било правителство или група по интереси“, заяви изпълнителният директор на CPJ Джоди Гинсбърг. Международното право смята журналистите за цивилни, докато не вземат пряко участие в бойните действия.

Разминаването между израелския и международния отчет отчасти се дължи на спор за фактите и отчасти на определенията, а новият критерий на CPJ стеснява втория. Щом активното членство във военно крило изключва човека от списъка, всяко досие с личен запис от бригадата поставя организацията пред избор: да извади името или да обясни защо документът не я убеждава. Колко от 170-те все още стоят сред онези 191, нито IDF, нито CPJ са публикували. CPJ вероятно ще преразгледа поне 45-те досиета с документ от терена, защото собственият му одит вече стъпи върху материали на самите групировки, а документите са именно такива, макар да минават през ръцете на IDF. Произходът им е причината това да не се случи автоматично: Гинсбърг изрично отдели преценките на комитета от натиска на правителства, а работодателите и досега отхвърляха подобни доказателства. Израелската версия ще се затвърди, ако следващите корекции на CPJ се позоват на тези документи и ако некролозите на Хамас и ПИД продължат да назовават имена от публикацията. Ще отслабне, ако Reuters, AFP или Al Jazeera покажат, че хората им не са били в бригадите, в които документите ги вписват. Прегледът на CPJ тръгна от онова, което групировките казаха за мъртвите си. Сега IDF слага до него собствените им поименни списъци.

сряда, 23 септември 2026 г.

Анализ: Бойците са в списъка на Газа, но числата не ги отделят

🇵🇸📊🇮🇱 Данните за загиналите в ивицата Газа не доказват, че Израел е водил безразборно военните си операции, написа Джон Спенсър, изпълнителен директор на Urban Warfare Institute и ръководител на военните изследвания в Madison Policy Forum. Изявен защитник на начина, по който водят войната Израелските отбранителни сили (IDF), Спенсър се позова на подробен анализ на Габриел Епстийн от Israel Policy Forum. Анализът е считан на последния поименен списък на загиналите, поддържан от Министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от на Хамас. Основна ред на Спенсър е, че числата не показват кой е бил боец. Анализът на Епстийн подкрепя това ограничение, но не и всички изводи, които Спенсър извежда от него.

Списъкът отразява данните, актуални към 7 май 2026 г. и съдържа 72 835 имена. На 5 юли той е публикуван от Iraq Body Count – британската организация, която от 2003 г. поддържа поименен регистър на цивилните жертви в Ирак. Почти всички записи съдържат име, пол, възраст и валиден ЕГН. Пълнотата на тези полета обаче не доказва достоверността на всяко вписване. Ведомството не посочва датата и обстоятелствата на смъртта, не разграничава цивилни от бойци и приписва всички смъртни случаи на израелските действия. Регистърът продължава да се променя. Между ноември 2025 г. и май 2026 г. са премахнати 453 записа и са възстановени 258, а през юни правителствената медийна служба в Газа призова погрешно вписаните като починали да се свържат със здравното ведомство.

Мъжете на възраст 18–64 години представляват 49,5% от вписаните. Посоченият дял на децата е 29,7%, а на жените – 16,1%. Сред 4015 смъртни случая, добавени след ноември 2025 г., дялът на пълнолетните мъже достига 56,8%. Именно този процент Спенсър закръгля на 57%, без да уточни, че той се отнася до новите записи, а не до целия списък. Момчетата и мъжете на възраст 15–45 години са 45,7% от загиналите, докато делът им в предвоенното население е бил около 24,7%. Според изчисленията при хората на възраст 18–45 години вероятността мъж да е загинал е 3,35 пъти по-висока от тази за жена.

Списъкът обаче не уточнява кои от бойци са членове на въоръжени групировки. След въвеждането в сила на примирие през октомври 2025 г. обаче самите групировки започнаха да публикуват сведения за загиналите си членове. Палестински ислямски джихад, включен от САЩ в списъка на чужди терористични организации през 1997 г. е публикувал над 1000 некролога, а Хамас – над 1600 в собствените си канали. Епстийн просли последователни публикации на ПИД. От 72-мата командири и редови членове, обявени в периода 9-14 юли, 66 присъстват в списъка от ноември на здравното министерство. Те се вписват като всеки друг – с име, възраст и идентификационен номер, без обозначена принадлежност към групировка.

Некролозите съдържат данни, които демографската статистика не може да разкрие: за хора, съчетаващи граждански професии с функции във въоръжени групировки. Според некролога на ПИД Ахмед ал-Наджар, медицински брат в спешното детско отделение на Индонезийската болница в северната част на ивицата, е бил командир на взвод в централното оперативно звено на групировката. Умира при ПВО мрежа юни 2025 г. Абдулла Моамер, също медицински брат, фигурира в отделен списък на ведомството с убити медицински работници. Според некролога му е бил заместник-командир на отделение в ракетно подразделение.

Ибрахим Арши е ръководел програмата за хранене на турската хуманитарна фондация IHH в Газа, а според ПИД е бил командир на отделение в учебния отдел на групировката. Махмуд Абу Шарби, фотограф, работил за катарската телевизия Al Araby TV, е посочен като командир на отделение в информационното ѝ звено. В средата на юли Комитетът за защита на журналистите (CPJ) все още го вписваше сред убитите журналисти и беше започнал преглед на случая.

Тези сведения имат значение за оценката на отделни случаи, но сами по себе си не определят нито статута на всеки от четиримата, нито законността на ударите, при които са загинали. Те не дават и представителна картина за всички загуби. Приблизително 2600-те души, които двете групировки са обявили за членове, са около 12% от поне 22 000 бойци, които заявява, че е убил в Газа до примирие. Това е числова съпоставка, а не потвърждение на израелската оценка.

Групировките притежават собствени сведения за собствените си членове, но избират кого и кога да обявят. Командирите се споменават по-често от редовия състав. При много от обявените загинали до некролога не е имало публични сведения за принадлежността им. Затова наличната поименна информация е значително по-подробна за командирите, отколкото за редовите бойци.

Това ограничение важи за всички непълнолетни. Според прегледаните от Епстийн официални изявления на Ислямски джихад и Демократичния фронт за освобождение на Палестина – марксистка фракция в състава на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) – момчета на възраст от 15 години нагоре са били редовно вербувани като бойци. Публикации на роднини сочат подобни случаи и при Хамас и Бригадите на муджахидините. Спенсър пише за деца войници „от 12 до 17 години, и по-малки“, но най-ниската възраст в разгледаните документирани случаи е 15 години. Те не подкрепят твърдението му за по-малки деца.

Международното право забранява на недържавни въоръжени групировки да вербуват лица под 18 години. Вербуването на деца под 15 години е военно престъпление по Римския статут. Това разграничение прави недопустимо вербуването на 15–17-годишни.

Разликата между половете е значителна и при младите. Във възрастова група 15–19 години съотношението между загиналите момчета и млади мъже и загиналите момичета и млади жени е 2,85 към 1. При децата до 14 години е 1,26 към 1. Епстийн изрично предупреди разликата да не се обяснява изцяло с участие в бойни действия. Дали конкретен човек е бил боец, трябва да се установява с данни за него, а не да се извежда от демографската група, към която принадлежи.

Правният аргумент на Спенсър също иска уточнение. Според член 51, параграф 3 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции цивилен, който пряко участва във военните действия, губи защитата си срещу пряко нападение само за времето на това участие. Правилото се приема и за част от обичайното международно хуманитарно право.

Тълкувателните насоки на Международния комитет на Червения кръст от 2009 г. разграничават тези случаи от членството в организирана въоръжена групировка с постоянна бойна функция. Според посочения подход възможността подобни членове да бъдат атакувани не се ограничава до времето на конкретно единствено действие, а продължава, докато изпълняват тази функция. Ако постоянната бойна функция на командир на взвод е установена, работата му и като медицински брат сама по себе си не решава въпроса за защитата му от нападение. Същевременно посочването на длъжност в некролог не заменя оценката на действително изпълняваната функция.

Дали конкретен удар е законен, изисква отделна преценка. Сред въпросите са каква информация е имала армията при решението за удара, какви вреди за цивилните е могла да предвиди и какви предпазни мерки е предприела. Поименният списък не дава тези отговори.

При ранените има ключово несъответствие между две публикации. В доклада Building the Gaza Strip Anew от 23 юли 2026 г. Oxfam и палестинските организации MAS и PalTrade твърдят, че жените и децата съставляват 70% от ранените, и се позовават на Палестинското централно статистическо бюро в Рамала. Инфографика на здравното министерство в Газа от юли 2026 г. отчита, че 53% от ранените са мъже на 18–59 години. Ако двете публикации обхващат една и съща съвкупност и използват съпоставими определения, тези дялове са несъвместими. Без изясняване на обхвата им несъответствието не може да се представя като окончателно опровержение.

Разминаване има между регистрираните смъртни случаи и изследванията, които оценяват общия им брой. Изследване в The Lancet от 2025 г. оценява смъртните случаи като директен резултат от насилие до 30 юни 2024 г. на 64 260. обновения брой на здравното ведомство за същия период е 41 333 – под долната граница на доверителния интервал на изследването. Второ изследване, публикувано в The Lancet Global Health през 2026 г., оценява смъртните случаи от насилие до 5 януари 2025 г. на 75 200, а разминаването с данните на ведомството е от сходен порядък. Самата разлика обаче не уточнява коя оценка е по-близо до реалността и не изключва непълно отчитане в регистъра.

През януари висш израелски военен, говорил анонимно пред медиите, е приел общия брой от 70 000 убити и относително верен, като е посочил, че разпределението между войници и цивилни още се преглежда. По-късно армията е уточнила, че това не е официална статистика. Израелски отбранителни сили (IDF) веднъж са сочили съотношение от двама до трима убити цивилни на един убит боец. При 70 000 загинали и 22 000 бойци съотношението е около 2,2 цивилни на боец – в посочения диапазон, ако тези числа и разделянето на всички загинали в двете категории бъдат приети.

Нито тази сметка, нито останалите данни установяват твърдението на Спенсър, че IDF е предприел повече мерки за опазване на цивилните от която и да било армия в историята на градската война. Представените числа не позволяват такава историческа съпоставка и сами по себе си не могат нито да потвърдят, нито да оборят твърдението.

Основно възражение към прочита на Спенсър идва от самия Епстийн. Той отрича допускането, че разликата между броя на загиналите мъже и жени може да се приеме за броя убити бойци. Неговият довод, че и сред цивилните войната засяга смъртоносно мъжете по-често от жените.

Епстийн определя Газа като силно милитаризирана. Според него близо 10% от 420 000 мъже на годишна възраст принадлежат към въоръжени групировки. Той обяснява и защо разликата между загинали цивилни мъже и жени в Газа може да е по-малка, отколкото в други войни: при удари срещу командири в домовете им сред убитите роднини според него преобладават жените и децата, а мъжете от тези семейства често също са бойци. Това е аналитично обяснение, а не основание за изчисляване на загубите. Демографското разпределение не може да се преобразува пряко в брой убити бойци.

Данните от Газа позволяват да се провери дали конкретни твърдения съответстват на публикуваните числа. Така става ясно, че цитираните 57% се отнасят до новодобавените записи, а не до всички загинали. Вижда се и липса на съответствие между публикуваните дялове на ранените. Но разликата от регистъра и научна оценка за смъртността изисква допълнителен анализ, вместо да служи сама по себе си като довод срещу наличието на непреброени загинали.

Колко от 72 835 вписани са били бойци и дали ударите, при които са ликвидирани, са законни, не може да се установи само от списъка. Некролозите на групировките, публикациите на семействата и поименните данни зад все още непубликуваната разбивка на армията могат да помогнат за установяване на членството и функциите на отделни хора. За определяне законността на ударите са нужни и сведения за конкретните обстоятелства.

Нарастването на броя на поименно установените бойци би могло да подкрепи заявената от IDF оценка за поне 22 000 убити бойци. То обаче не би доказало останалите твърдения на Спенсър за начина на водене на войната. Обратно, спирането на некролозите далеч под този брой не би опровергало само по себе си израелската оценка, тъй като публикациите на групировките са избирателни. Без данните на армията разминаването ще остане неизяснено.

Бъдещите версии на списъка ще покажат и дали 18–64 годишните конкретен тип ще надхвърлят половината от вписаните. С сегашен дял от 49,5% и запазване на дела от 56,8% сред новите записи за това биха били нужни близо 5400 допълнителни записа, ако няма други промени. Това е повече от 4015, добавени между ноември 2025 г. и май 2026 г. Сметката описва условен праг; наличните данни не позволяват надеждна прогноза кога и дали той ще бъде преминат.

четвъртък, 23 юли 2026 г.

ЦАХАЛ: 12 футболни фигури от Газа – бойци на Хамас и „Ислямски джихад“

🇮🇱⚽🇵🇸 11 футболисти, двама от тях и треньори, както и един помощник-съдия от листата на ФИФА са служили като бойци и командири във военните крила на Хамас и Ислямски джихад. Това обявиха от Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки поименен списък на 12-те и заеманите от тях постове в двете групировки, определени от САЩ и ЕС за терористични организации.

„IDF разкрива самоличността на палестински футболисти, съдии и треньори, които бяха представяни като спортисти и невинни цивилни, но в действителност служеха като терористи във военните крила на Хамас и Палестински ислямски джихад“, гласи изявлението, което идва като директен отговор на обвиненията от последните седмици, че IDF целенасочено избива палестински спортисти: „Тези твърдения са доказано неверни“, заявява IDF, който подчертава, че не набелязва съзнателно спортисти от Газа и че 12-те са били поразени заради участието си във въоръжените структури, а не заради спорта.

Армията описва случая и като част от широк модел: загинали по време на войната бойци, представяни пред международната публика единствено през цивилните им професии – журналисти, хуманитарни работници, спортисти – без дума за основната им служба. Затова, обещава изявлението, IDF ще продължи да публикува информация, „опровергаваща твърдения, които не отразяват реалността“ – заявка, че днешният списък не е последния такъв.

Самите досиета покриват целия команден спектър – от редови бойци до среден офицерски ешелон. Махмуд ал-Рифи е посочен като ротен командир във въздушното подразделение на Хамас; Мохамед Мансур – играч и фитнес треньор на „Хадамат ал-Нусейрат“ – като заместник-командир на батальона „Нусейрат“; Мохамед ал-Хауаджри – като боен командир в същия батальон, а Мохамед ал-Хур – като взводен командир в него. От страната на Ислямски джихад фигурират двама взводни командири (Ахмед Абу ал-Ата и Али ал-Курд), Абдула Хатаб от противотанково подразделение и вратарят Махмуд ал-Джазар. 3 от 12-те ликвидирани са прекосили границата на 7 октомври 2023 г. и са участвали в клането срещу общностите в южен Израел: Мохамед Баракат, Мохамед Мансур и капитанът на „Шабаб ал-Зауайда“ Мохамед Хусуна. Конкретни дати и обстоятелства около смъртта на всеки от тях в публикацията не се посочват.

Мохамед Сами Хатаб, единственият рефер в списъка, беше международен помощник-съдия от листата на Международната футболна федерация (FIFA). Според палестински съобщения от февруари 2024 г. той е бил убит заедно със семейството си при удар по дома им в Дейр ал-Балах, в централната част на ивицата Газа; ФИФА и Азиатската футболна конфедерация (AFC) му отдадоха официална почит след новината за неговата смърт. Сега IDF го идентифицира като боец на Ислямски джихад в бригадата на централните лагери и пусна три негови снимки – в съдийски екип, в цивилни дрехи и с оръжие в ръце.

Тъкмо по неговия случай обаче съществува и следа, независима от IDF, която идва директно от палестинска среда. На 31 декември 2025 г. мемориалният Telegram канал „Уа-ястабширун“ (името цитира стих в Корана относно радостта на мъчениците) публикува траурен постер за „шахида-муджахид Мохамед Сами Хатаб – Абу Адам“: съдията, сниман с пистолет в ръка, с типична бойна възхвала – „муджахид, когото безопасността не изкуши, а краят не уплаши [...] мъченичеството беше завършекът на пътя“. Три дни по-късно, на 3 януари 2026 г. – близо седем месеца преди изявлението на IDF – постерът беше засечен и документиран от Middle East Buka, разследващ профил, определил канала като свързан с Ислямски джихад и обвърза некролога с номера на Хатаб в регистъра на жертвите на здравното министерство в Газа. Следата има и ясна граница: тя показва, че среда, близка до групировката, е оплакала съдията като свой въоръжен боец; конкретната структура – бригадата на централните лагери – остава твърдение единствено на армията.

Middle East Buka е представител на новата вълна разследващи по публично достъпни източници: анонимен профил на предполагаем израелски гражданин, който е доброволец в международния проект GeoConfirmed, с около 13 000 последователи, който използва прозрачен и лесно проверим метод - траурни публикации на групировките в ивицата Газа се съпоставят с официалните списъци на жертвите на здравното министерство в Газа и регистрите на организациите за защита на журналисти, с линк и номер за всеки случай. Върху този метод стъпва поредицата му за загиналите журналисти в Газа – 100 разследвани случая към 9 юли 2026 г. 65 от тях са идентифицирани като бойци и 35 като убити заедно с боец, при изричната му уговорка, че „не всички бяха бойци“ – и разследване върху загубите на командири на Ислямски джихад, публикувано през юни: 391 некролога на командири, сравнени с 364 възстановени инцидента и 1547 загинали, от които 1096 класифицирани като странични жертви, близо две трети от тях – роднини на убитите бойци. В каталога му има и футболист: Муханад ал-Лили от клуба на лагера ал-Магази, оплакан през юли 2025 г. като муджахид, „вкусил джихада“. Ал-Лили обаче не е сред 12-те лица от списъка на IDF – както и нито едно от останалите 11 имена в списъка не се появява в данните на изследователя: методът на некролозите засега потвърждава модела и точно 1 от 12-те конкретни случая.

Най-разпознаваемото име обаче е друго. „Легендата на Хан Юнис“ Мохамед Баракат беше първият играч в историята на палестинския футбол, преминал границата от 100 гола – 114 попадения за „Шабаб Хан Юнис“, съчетани с мачове за националния отбор. Смъртта му при израелски въздушен удар срещу града на 11 март 2024 г. обиколи световните спортни медии и се превърна в символ на война, стигнала до футбола. Списъкът включва Баракат като оперативник на Ислямски джихад, влязъл на израелска територия на 7 октомври.

Палестинската футболна асоциация отхвърли незабавно обвиненията. „Израел се опитва да прикрие своите престъпления с убийствата на играчи, треньори, съдии и управници във футболните клубове чрез фалшиви обвинения“, заяви пред Франс прес представител на асоциацията, според когото повечето от загиналите са убити при бомбардировки и удари по домовете или палатките им, някои заедно със семействата си. Хамас и Ислямски джихад не са коментирали публикацията, а самата агенция отбелязва, че не може да извърши независима проверка на нито едно от посочените досиета.

Зад размяната стои война на числата. Движението за бойкот BDS твърдеше, че към февруари 2026 г. Израел е убил 344 палестински футболисти; към юни палестинската кампания за културен бойкот PACBI вече брои 1007 загинали спортисти – сред тях 566 футболисти – „стойност, равна на 25 пълни отбора“ – и разрушени 265 спортни съоръжения. Тези числа идват от палестинските структури и не са минавали през независима проверка. А най-шумният отделен случай изобщо не фигурира в публикацията на Израел.

Става дума за Сюлейман ал-Обейд, наричан „палестинския Пеле“, бивш национал с над 100 попадения, убит през август 2025 г. при израелски удар, палестински данни, нанесен срещу чакащи за хуманитарни помощи в южната част на ивицата. Когато УЕФА го изпрати като „талант, давал надежда на безброй деца дори в най-тъмните времена“, египетската суперзвезда Мохамед Салах отговори с въпрос, събрал над 1 милион лайка: „Можете ли да ни кажете как умря, къде и защо?“.

Военните тогава обещаха да разгледат случая по-внимателно, но публичен отговор по същество така и не последва. Онзи епизод очерта познатия вече сценарий, при която смъртта на спортисти в Ивицата влиза в световния дневен ред – некролог от федерация, вайръл публикации, мълчание от израелска страна. Точно него IDF се опитва да изпревари сега, публикувайки с поименни досиета.

Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико завърши на 19 юли – след месец, в който палестинските знамена присъстваха почти неизменно по трибуните, а кампанията „Покажи на Израел червения картон“, подкрепена от клубове и фенски организации в десетки държави, настоява ФИФА да отстрани Израел от международните надпревари. Нито Израел, нито Палестина се класираха за турнира; Националният отбор на Палестина изигра своите квалификационни срещи на неутрален терен. Именно към тази международна сцена – федерациите, медиите, публиката на световния футбол – е адресиран и списъкът: на терен в Газа той не променя нищо.

Двете страни спорят в различни равнини – и именно затова спорът не може да бъде затворен. Списък от 12 имена, дори всяко от тях да издържи проверка, не опровергава стотиците загинали спортисти; числото от стотици, дори да е точно, не доказва, че всички зад него са били цивилни. 12-те души покриват малка част от жертвите, които палестинската статистика изброява, а идентификациите извън снимките на Хатаб не са подкрепени с публикувани доказателства, поне на този етап, както списъците от отсрещната страна никога не са разграничавали цивилни от въоръжени бойци от международно признати терористични организации. Работата на разследващи като Middle East Buka очертава трети път: закъснелите самопризнания на медийни канали на фракциите, които оплакват своите като муджахиди, обикновено месеци след момента на смъртта им. Реалният въпрос – колко от загиналите спортисти в Газа са носили и втора, въоръжена принадлежност – остава без институционален арбитър, но вече с проверими следи.

Ако IDF подкрепи имената с разузнавателни материали – документи, прехванати комуникации, снимки като тези на Хатаб – нейната оценка ще натежи допълнително; ако продължи да публикува само длъжности, това ще запази досегашния спор отворен. От своя страна, решението на ФИФА по искането за отстраняване на Израел – придвижване напред или изричен отказ – ще покаже дали въпросната кампания реално е стигнала от трибуните до институциите. А обявеното продължение на публикациите говори едно: информационната война тепърва ще продължи на пълни обороти.

вторник, 21 юли 2026 г.

Израелски въздушен удар уби бойци на „Ислямски джихад“ в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха група от бойци на „Палестински ислямски джихад“ и други леко въоръжени лица, докато товарели оръжие в превозно средство в южната част на ивицата Газа. Ударът е нанесен в понеделник, а военните го обявиха ден по-късно, прикачвайки два видеозаписа – от идентификацията на целите и самото поразяване.

Ислямски джихад е втората по тежест групировка в ивицата след Хамас – създадена в края на 70-те години, финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Въоръженото ѝ крило, наречено бригадите „Ал-Кудс“, участват в клането на 7 октомври 2023 г. и държеше израелски заложници през цялата война.

По данни на IDF въздушното наблюдение засякло мъжете да прехвърлят оръжие към машината, след което част от тях се качили в нея; авиацията ударила групата вътре в превозното средство и непосредствено до него. Според оценка на военните оръжието е било предназначено за атаки срещу израелските сили, които действат в района. Преди удара, уточнява изявлението, са взети мерки за редуциране на риска за цивилни – използвани са прецизни боеприпаси, а районът е бил под въздушно наблюдение.

IDF не уточни брой на убитите, нито по-точна локация от „южната част на ивицата“. Местните палестински медии обаче съобщиха на същия ден за трима убити и няколко ранени в израелски удар по лек автомобил западно от Хан Юнис – съобщението вероятно описва същия удар, макар че съвпадението не е потвърдено от нито една от двете страни.

Прецизната операция се вписва в режим, действал от влизането на примирието в сила през октомври 2025 г. Споразумението, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, върна обратно живите заложници още през същия месец и спря широкомащабните бойни действия, но не изведе IDF от ивицата. Тя разделена почти наполовина от т.нар. жълта линия – временен разделител, зад който се изтеглиха израелските войски по сделката и който на практика се превърна в граница между зоните на израелски и палестински контрол. Южното командване държи войски по линията и продължи да нанася точкови удари по всичко, което оцени като непосредствена заплаха; в изявление за понеделнишкия удар IDF повтори, че ще „продължи да действа за отстраняване на всяка непосредствена заплаха“, позовавайки се изрично на рамката на споразумението.

Данните на американската организация за мониторинг на въоръжените конфликти (ACLED), че израелските удари през последните месеци са насочени към около жълтата линия – в Шуджаия, Магази, Бани Сухейла и Мауаси – и очертават консолидиране на зоната за сигурност, а не подготовка за подновяване на широката кампания. Още през декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Еял Замир заяви, че жълтата линия ще бъде новата гранична линия на Израел в ивицата, макар мирният план изрично да предвижда Израел нито да окупира, нито да анексира Газа.

Междувременно политическият процес буксува на място. Първата фаза на споразумение приключи в края на януари с връщането на тялото на последния загинал заложник, а преговорите в Египет от юни не решиха възлови въпроси – разоръжаването на Хамас, графика на изтеглянето на IDF и следвоенното управление на ексклава. 9 месеца след началото на примирието разделителят не отстъпва, а се окопава – в оперативната рутина и терена, чийто пореден епизод е ударът от понеделник.

понеделник, 20 юли 2026 г.

Израел уби командвалия отвличането на тялото на Инбар Хайман от „Нова“

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха Тахер Ахмад Салем Абд ал-Уахед – член на „Палестински ислямски джихад“, който на 7 октомври 2023 г. навлезе на музикален фестивал „Нова“ и ръководи отвличането на тленните останки на Инбар Хайман, 27-годишната улична художничка от Хайфа, превърната от кампанията „Free Pink“ в един от символите на заложническата криза. Ударът е бил нанесен в петък, 17 юли, в централната част на ивицата Газа по разузнавателни данни от Шин Бет, службата за вътрешна сигурност.

Съобщението обхваща и втори убит терорист от групировката. Салах Субхи Салах Катрауи е поразен в друг удар, също насочен към централната част на ивицата от Шин Бет. През войната той е подготвял нападения срещу израелски военни в района на центрове за раздаване на храна на „Хуманитарна фондация за Газа“ (GHF) в южния сектор – действал е, по думите на армията, сред жителите на Газа, възползвайки се цинично от хуманитарните усилия. През последните месеци двамата са работили по предстоящи атаки по израелски войници и цивилни – затова са били набелязани.

Ислямски джихад е втората по сила въоръжена групировка в Газа след Хамас – финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Нейни щурмови групи взеха дейно участие в клането на 7 октомври заедно с тези на Хамас и държаха собствени заложници през цялата война.

Инбар Хайман присъства на фестивала не за да празнува, а за да помага – тя е част от доброволчески екип, който оказва медицинска помощ на посетители, на които им е прилошало. При нахлуването на терористите тя е убита, докато се опитва да избяга, а тялото ѝ е откарано в анклава. Именно това отвличане, по данни на армията, е ръководено от Абд ал-Уахед. Нейното семейство бе информирано официално за смъртта ѝ едва през декември 2023 г. Дотогава, а и дълго след това, Хайман се смяташе за единствената жена, която все още е държана в Газа, тъй като почти всички отвлечени жени бяха освободени при размени през ноември 2023 г и за нейната съдба липсваше потвърждение.

В графити средите тя е известна като Pink и Raven, и именно уличното ѝ изкуство даде разпознаваемо лице на кампанията за нейното завръщане. Лозунгът Free Pink се появяваше по стените на израелските градове в продължение на повече от две години – през цялото време, докато тленните ѝ останки бяха държани в Газа. След репатрирането им IDF разкри нейната военна биография: 3 години служба като командир в смесения батальон „Каракал“. Форумът на семействата на заложниците и безследно изчезналите я нарече „солта на земята“ и „героиня на Израел“.

Тленните ѝ останки бяха върнати в Израел през нощта на 15 октомври 2025 г., по време на първата фаза от примирието по плана на президента Доналд Тръмп. Международният комитет на Червения кръст ги изведе от ивицата, след като въоръженото крило на Хамас – бригадите „Изедин ал-Касам“ – обяви предаването им. На 16 октомври сутринта израелски съдебни медици потвърдиха идентификацията. Заедно с нея бе върнато и тялото на старшина Мухаммад ал-Атраш. Ден по-късно тя беше погребана в Петах Тиква. „Нашата любима Инбар се завърна у дома – при родителите си, при брат си и при нас. Това е чувство, което не може да се опише – радост, примесена с дълбока тъга. Сега Инбар ще получи покоя и почитта, които така дълбоко заслужава“, заяви тогава семейството чрез Форума.

Заложническата криза намери своята окончателна развръзка през зимата. На 13 октомври 2025 г. Хамас освободи останалите 20 живи пленници. Телата на загиналите бяха връщани поетапно до 26 януари, когато беше репатрирано и последното – това на полицая Ран Гвили. Към днешна дата в ивицата няма израелски заложници, но издирването на извършителите от 7 октомври не приключи с връщането на последния ковчег.

Примирието, действащо от октомври 2025 г., не сложи край на израелските целенасочени удари в анклава. От влизането му в сила IDF са елиминирали около 420 терористи на Хамас и Ислямски джихад (между 36 и 57 месечно) сочат данни, до които Jerusalem Post получи достъп вчера, тъй като нито правителството, нито военните публикуват обобщена статистика. Само в периода от 30 юни до 9 юли IDF са отчели 13 нарушения на примирието от страна на палестинските фракции, отбелязва Long War Journal в анализ от 9 юли. Заедно с това, ръководеният от САЩ Съвет на мира готви пилотна зона за проверени цивилни граждани в Тел Султан край южния град Рафах. Абд ал-Уахед е поредният участник в клането от 7 октомври, открит и ликвидиран близо три години по-късно – и половин година след като последният заложник се завърна у дома.

неделя, 17 май 2026 г.

Израел ликвидира висш функционер на Палестински ислямски джихад в долината Бекаа, Ливан.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелски въздушен удар е ликвидирал член на „Палестински ислямски джихад“ (PIJ) в Баалбек, град в източната ливанска долина Бекаа, съобщи MTV News, според която ударът е бил насочен към Уаел Абдел Халим, висш функционер на палестинската фракция. Поради ограничения характер на сведенията – основно от местни източници на арабски език – настоящият материал остава непотвърден, въпреки че следва установения модел на израелски операции в Ливан.

Баалбек и долината Бекаа като цяло са оперативно пространство на Хизбула и Палестински ислямски джихад. От февруари насам Израел предприе систематична кампания на точкови удари в района, въпреки формалното примирие, влязло в сила на 27 ноември 2024 г. Документираните инциденти включват:

20 февруари – удари в Баалбек, убили 10 души (включително 8 функционери на Хизбула, сред които Али Зейд ал-Мусави, Мохамед Ибрахим ал-Мусави и Хюсеин Яги)

2 март – PIJ потвърди смъртта на своя командир Адхам Аднан ал-Осман в южните предградия на Бейрут;

4 март – удар по квартал Ал-Асира в Баалбек

28 март – удар по село Базалия в северната част на долината.

8 май – удар в Южен Ливан, ликвидирал двама функционери на Хизбула и трима на PIJ.

Примирието между Израел и Хизбула, влязло в сила на 27 ноември 2024 г. след 14-месечен конфликт, все още е формално активно, но изпълнението е силно асиметрично. Към днешна дата регионални медии като Al Jazeera поставят под въпрос самата концепция за „прекратяване на огъня“, имайки предвид непрекъснатите израелски удари в южен Ливан и долината Бекаа. Според официалната позиция на Израел операциите имат изключително „контратерористичен“ характер – насочени срещу възраждане на ракетния арсенал на Хизбула и палестинските фракции, действащи от ливанска територия. Правителството в Бейрут, ангажирано с американските и саудитски посредници в процес на структурна демилитаризация на Хизбула, често протестира формално, но не разполага с инструмент за военен отговор.

Палестински ислямски джихад е подкрепяна от Иран терористична групировка с по-малка численост от тези на Хамас и Хизбула, със структура, концентрирана в бежанските лагери с палестинци и около тях. Групировката е финансово и логистично зависима от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), превръщайки се в част от иранската „Ос на съпротивата“. От началото на войната срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г. израелските сили ескалираха удари по средни и висши функционери на PIJ в Ливан, следвайки логиката, която приложиха в Сирия още през ноември 2024 г. – превантивно отслабване на фракциите преди евентуално подновяване на мащабния конфликт.

Текущата активизация на израелските удари в Ливан се вписва регионална преконфигурация след примирието между САЩ и Иран от 8 април. Докато директния сблъсък между Иран и Израел е поставен на дипломатическа пауза, периферните инструменти на Иран – Хизбула, Хамас, Палестински ислямски джихад, милициите в Ирак – остават обект на израелски операции. Този модел е легитимиран публично от говорителя на изралската армия на 11 май с твърдението, че „иранското примирие не се прилага в Ливан“. На дипломатическо ниво израелските удари по палестински фракции в Бекаа имат вторична функция – подкопаване на Палестински ислямски джихад в момент, когато администрацията на Тръмп прокарва план за следвоенна Газа, чието прилагане зависи изцяло от отслабването на отказващите се от нея фракции.

петък, 27 март 2026 г.

Планът на Тръмп за Газа: Хамас пред пълно разоръжаване и унищожаване на тунелите

🇵🇸 Хамас ще трябва да се съгласи с унищожаването на обширната му мрежа от тунели в ивицата Газа в рамките на плана за поетапно разоръжаване на терористичната групировка, представен ѝ от „Съвета за мир“ на президента Доналд Тръмп и прегледан от Ройтерс.

Планът следва график от осем седмици, който започва с поемането на контрола върху сигурността в Газа от подкрепян от САЩ комитет от палестински технократи и завършва с пълното изтегляне на израелските сили след „потвърждение, че в Газа няма оръжия“.

Разоръжаването на Хамас е критична спорна точка в преговорите за прилагане на мирния план на Тръмп и за затвърждаване на примирието от октомври, което спря пълномащабната война, започнала с клането на 7 октоври 2023 г. Хамас отдавна отхвърля призивите да сложи оръжие, а голяма част от арсенала му вероятно се транспортира и съхранява в тунели под Газа.

Пълният текст на плана, за който първо съобщи Al Jazeera, беше споделен с Ройтерс от двама палестински служители, участващи в преговорите. Представител на Хамас потвърди неговата автентичност. Съветът за мир е представил плана на палестинската групировка миналата седмица, но към момента темата не е била коментирана публично.

Документът включва два компонента: текст от 12 точки, озаглавен „Стъпки за завършване на изпълнението на всеобхватния мирен план на Тръмп за Газа“, и петстепенен график, според който Хамас трябва да сложи оръжията си в рамките на осем месеца.

В документа се посочва, че всички терористични фракции в Газа, включително групировки като Ислямски джихад, ще участват в процеса на разоръжаване, който ще бъде извършен под контрола на палестинските технократи, известни като Национален комитет за администрацията на Газа (NCAG).

„Газа ще се управлява на принципа на една власт, един закон и едно оръжие, при което единствено лица, упълномощени от NCAG, имат право да притежават оръжие, а всички въоръжени фракции ще прекратят военните дейности“, се казва в документа.

Процесът на разоръжаване ще подлежи на мониторинг от Комитета за проверка на събирането на оръжия, който ще бъде ръководен от Николай Младенов, главният пратеник на Съвета за мир.

Зелена светлина за реконструкция ще получат единствено райони, които са демилитаризирани. Планът от 12 точки не споменава палестинска държавност и независимост. Представител на Хамас заяви, че документът се проучва от членове на групировката.

Според предложения график, първият етап от 15 дни предвижда NCAG да поеме задължения по сигурността и административния контрол над анклава и да започне подготовителни стъпки за събиране на оръжията.

Във втория етап (ден 16–60) Израел ще премахне цялото си тежко въоръжение от зоните под негов контрол, а това включва тежка артилерия и танкове, като на тяхно място ще бъдат разгърнати международни сили за сигурност.

Третият етап (ден 30–90) ще бъде най-интензивен: Хамас ще предаде цялото си тежко въоръжение и военно оборудване на NCAG и „ще позволи унищожаването на всички тунели, експлозиви и военна инфраструктура“.

Четвъртия етап (дни 91–250) включва полицейските сили на NCAG, които трябва да съберат и регистрират всички останали оръжия, включително пистолети и пушки. Израелските сили започват поетапно изтегляне.

Петият етап е описан като „окончателна проверка“ на процеса по разоръжаване, след което „израелските сили ще се изтеглят напълно от Газа, с изключение на присъствие в периметъра за сигурност, и ще започнат всеобхватни усилия за възстановяване“.

неделя, 22 март 2026 г.

Израел ликвидира командир на „Бригадите Ал-Кудс" в Газа – трети от фамилията Абу ал-Ата.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелски изтребител нанесе прецизен удар по жилищна сграда в централната част на Ивицата Газа, при който загина командирът на „Бригадите Ал-Кудс" Мохамед Абу ал-Ата, известен с позивната Абу Салим. По предварителни данни ударът е бил насочен към конкретен апартамент в сградата и е част от целенасочена операция.

Мохамед Абу ал-Ата е командир на въоръженото крило на Палестински ислямски джихад и ръководител на ракетното звено на организацията в Газа, според данни на Counter Extremism Project. Той е третият член на фамилията Абу ал-Ата, убит от Израел.

Брат му Бахаа Абу ал-Ата, командир на северните бригади на „Ал-Кудс" и член на военния съвет на ПИД, беше убит заедно със съпругата си при въздушен удар над квартал Саджая на 12 ноември 2019 г. По това време израелският премиер Бенямин Нетаняху лично ръководи операцията, а военното командване описа Бахаа Абу ал-Ата като „тиктакаща бомба", отговорен за ракетни, дронови и снайперски атаки срещу Израел.

Убийството му предизвика масирана ракетна атака от Газа – над 200 ракети бяха изстреляни към Израел в рамките на часове. Друг брат, Мохамад Яхия Абу ал-Ата, заместник-командир на бригадите в Газа, бе убит на 11 май 2021 г. по време на 11-дневния конфликт.

Днешният удар се вписва в серия целенасочени удари срещу командири на Бригадите „Ал-Кудс" и Хамас, които Израел засили след подновяването на операциите в Газа. На 17 март израелската армия съобщи, че е ударила Акрам ал-Аджури, ръководител на военното крило на Ислямски джихад, намиращ се в Иран, докато при въздушни удари на 18 март бяха убити висши членове на политическото бюро на Хамас и говорителят на „Бригадите Ал-Кудс" Абу Хамза.

Бригадите „Ал-Кудс" са втората по големина въоръжена групировка в Газа след бригадите „Ал-Касам" на Хамас и разполагат със собствен ракетен арсенал, включващ ракети с обсег над 100 км.

Систематичното елиминиране на командната верига на Ислямски джихад – от висшия ешелон в Иран до полевите командири в Газа – сочи, че Израел преследва стратегията на „обезглавяване" на организацията, както на оперативно, така и на политическо ниво. Същият модел се прилага спрямо Хамас и Хизбула след октомври 2023 г.

неделя, 15 март 2026 г.

20 палестински терористи са ликвидирани в Газа за седмица.

🇮🇱🎯🇵🇸 През изминалата седмица израелските сили са ликвидирали около 20 палестински терористи, за които се твърди, че са нарушили условията на примирието в ивицата Газа, съобщават израелските отбранителни сили (IDF).

Сред тях са лица, пресекли линията на прекратяване на огъня или заподозрени в планиране на атаки срещу израелски войници.

Един от убитите от частите на 98-а дивизия е установен от IDF като заместник-командир на рота в елитните сили „Нухба“ на Хамас от батальона „Бейт Лахия“. Според военните той е участвал в инвазията в Израел по време на атаката от 7 октомври 2023 г. и е подготвял снайперско нападение срещу израелските части.

В района на Хан Юнис части от дивизията „Газа“ са открили обект за производство на ракети, принадлежащ на Палестински ислямски джихад. Междувременно в Рафах е бил разрушен тунел за нападения, използван от Хамас.

понеделник, 2 март 2026 г.

Израел ликвидира командира на Ислямски джихад за Ливан.

✅ Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха ликвидирането на Абу Хамза Рами, командира на Палестински ислямски джихад за територията на Ливан, при въздушен удар в Бейрут по-рано днес.

От IDF уточниха, че Рами е отговорен за планирането и изпълнението на стотици терористични атаки срещу израелски войници и цивилни граждани.

„В последно време Рами продължи да подготвя множество терористични атаки от името на организацията от територията на Ливан, включващи обучение на терористи от силите Нухба, вербуване на нови кадри, както и доставка на оръжие за групировката“, се посочва в официалното изявление на израелската армия.

IDF отбелязват, че благодарение на тази операция са нанесли „тежък удар“ на способностите на Ислямски джихад да провежда терористични операции срещу Израел.

Израел поднови въздушните удари във вътрешността на Ливан рано сутринта днес в отговор на ракетния удар, предприет от Хизбула към северен Израел миналата нощ.

събота, 27 септември 2025 г.

Израел ликвидира командир на Ислямски джихад на Западния бряг.

🇵🇸⚔️🇮🇱 „Палестински ислямски джихад“ (PIJ) съобщи в своя официален канал в Telegram, че израелски войски са ликвидирали един от командирите на групировката и друг неин член в северната част на Западния бряг, назовавайки имената на загиналите терористи като Алаа Сулейман и Мохамад Сулейман.

„С най-висока гордост и чест Сарая ал-Кудс, военното крило на движението Палестински ислямски джихад, обявява пред нашия борещ се палестински народ и пред арабската и ислямската нация: мъченикът, командир Алаа Джудат Сулейман. Мъченикът, муджахид Мохамад Касим Сулейман. От муджахидините на рота „Тамун“ към батальона в Тубас, които се издигнаха до най-високите редици тази сутрин, четвъртък 25.09.2025 г., след като часове наред се сражаваха с вражеските сили, които са ги обсадили в град Тамун в северната окупирана част на Западния бряг“, се посочва в изявлението на PIJ.

Израелските отбранителни сили (IDF) уточниха, че в съвместна операция с антитерористично звено на граничната полиция „Ямам“, службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ и сили на IDF двамата са били ликвидирани, след като се барикадирали в сграда. Израелската страна посочва, че те са били издирвани за планиране на терористична атака и за участие в подготовката на въоръжени стрелби и бомбени атаки от района на Тамун.

Операцията „Желязна стена“ на IDF, стартирала през януари с цел неутрализиране на палестински терористични структури на Западния бряг, доведе до значителен спад в броя на атаките. По данни на израелските служби, цитирани от Ynet, през април са регистрирани 46 атаки, докато през 2023 г. месечният пик е достигал средно 214, а през 2024 г. – 115. За сравнение: средният брой атаки е бил 74 през 2020 г., 120 през 2021 г. и 168 през 2022 г.

Изданието The Long War Journal също отчита рязко намаляване на активността на терористичните групи от Западния бряг в социалните мрежи след началото на годината. Telegram канали, близки до Хамас, Ислямски джихад, Бригадите Ал Акса и други групи са ограничили съобщенията за атаки и дори са спрели да функционират.

Въпреки че активността на въоръжените групи намалява, ликвидирането на двамата бойци от PIJ, подготвяли атака, показва, че заплахата за Израел от Западния бряг не е изчезнала. Освен това на 16 септември IDF засече изстрелване на ракета от село Нима в района на Рамала. Разследването доведе до разкриване на клетка, която произвеждала ракети, а лабораторията, открита от израелските сили, сериозно обезпокои централното командване на IDF, съобщи Ynet.

понеделник, 22 септември 2025 г.

Хамас извърши показна екзекуция на трима души за „колаборационизъм с Израел“.

🇵🇸 В неделя терористичната групировка Хамас извърши показна екзекуция на трима мъже от ивицата Газа, обявени за „сътрудници на Израел“ във варварска демонстрация на контрол на фона на засилени настъпателни операции на израелските сили в Газа Сити.

Във видео, разпространено в социалните мрежи, тримата мъже са оставени да коленичат със завързани очи, след което са застреляни от упор в центъра на града пред погледа на многобройна тълпа, сред която се виждат и млади поддръжници на палестинския тероризъм. Според очевидци хората аплодирали и скандирали „Аллах акбар“. На чаршаф, поставен върху едно от телата е отпечатано послание: „Наемници на меча – време е да ви отсечем главите.“

Хамас представи този дивашки като сигнал към израелската държава и международната общност за своята способност да разкрива предполагаеми израелски агенти. Според движението убийствата са част от по-широка кампания за разкриване на шпионски мрежи в полза на Израел с цел възпиране на бъдещи сътрудници и поддържане на вътрешен ред.

В изявление висш представител на групировката съобщи, че през последните 72 часа други петима заподозрени са се предали, а в момента се намират в ареста за разпити и някои от тях се готвят за „реинтеграция в обществото“.

Екзекуциите бяха извършени часове след като Обединеното кралство, Канада и Австралия обявиха признаването на палестинска държава – ход, предизвикал смесени реакции в Газа. Хамас приветства решенията като „важна стъпка“, но настоя те да бъдат последвани от конкретни мерки: незабавно прекратяване на войната, спиране на заселническата дейност и плановете за анексиране на Западния бряг и Йерусалим, международна изолация на Израел и предаване на израелски лидери на международния съд.

Междувременно IDF съобщиха, че след двуседмична подготовка са изпратили 36-та бригада „Гааш“ в Газа Сити за участие в настъпателните операции. Свежите сили действат срещу бастиона на Хамас заедно с 162-ра и 98-а бригада. По данни на армията над 550 000 цивилни вече са напуснали града, за да се насочат на юг.

В изявление пред чуждестранни медии говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин обвини Хамас, че експлоатира собственото си население и удължава войната.

„Тази стратегия няма да успее. Нямаме избор, освен да се борим за нашето бъдеще“, заяви той, като добави, че израелските войски концентрират своите удари върху ключовите бастиони на Хамас и се сражават „както над, така и под земята.“

Дефрин обвини Хамас в умишлено възпрепятстване на евакуацията на цивилни от зоната на активни бойни действия и това, че „не защитава жителите на Газа, а ги жертва“, докато израелските войски работят денонощно „за да върнем нашите заложници, да унищожим терористичните тунели на Хамас и да осигурим по-безопасна среда за всички.“

Всичко това се случва на фона на нови сблъсъци между палестински фракции и израелските сили в различни части на Газа. По-рано Ислямски джихад съобщи, че е атакувал израелски отряд в северозападна Газа, в резултат на което има жертви.

понеделник, 15 септември 2025 г.

IDF потвърди ликвидирането на 21 ключови фигури на „Ислямски джихад“ в Газа.

🇮🇱 Израелските отбранителни сили (IDF) и Израелската служба за вътрешна сигурност (ISA) под ръководство на Южното командване на IDF и в координация с военновъздушните сили и разузнаването, продължават да нанасят удари по жива сила и инфраструктура на терористичните организации в ивицата Газа.

В изявление на IDF от днес беше разкрито, че анализ на разузнавателни данни е потвърдил, че 21 ключови фигури от терористичната организация „Ислямски джихад“ са били ликвидирани при израелски операции в последните шест месеца.

Командири на формирования, звена и сектори:

  • Отговорник за военното въоръжение в северна Газа – Мохамад Радуан Рамадан Муштаха
  • Отговорник за снайперското подразделение в бригадата Хан Юнис – Амир ал-Шаам Фаиз Уади
  • Командир на батальон, отговарящ за артилерийския сектор в Рафа – Джамал Махмуд Салем Ма‘амар
  • Командир на сектор в бригадата Газа – Фазел Закария Ахмад Абу ал-Ата
  • Командир на източния сектор в Хан Юнис – Абдала Ибрахим Мохамад Абу-Тир
  • Командир на източния сектор в северна Газа – Уа‘ам Хасан Джамил Абу-Хаджадж
  • Командир на сектор „Йибна“ в Рафа – Самир Сюлейман Али Абу-Шауиш

Бойци със знания в производството на оръжие:

  • Мансур Махмуд Мохамад Салах
  • Ахмад Зияд Касем Кади
  • Фуад Шакер Диаб Ганам
  • Халед Муса Рамадан Бана
  • Саид Самир Нимер Машарауи

Бойци, участвали в нападения срещу израелски войски:

  • Ръководител на снайперските отряди – Ихаб Басам Юсеф Абу ал-Хейр
  • Заместник-командир на източния сектор в Рафа – Юсеф Салех Юнес Касаб
  • Заместник-командир на сектора Бейт Ханун – Мурад Насер Муса Абу Джарад

В изявлението се подчертава, че IDF и ISA ще продължат решителните действия срещу всички терористични организации в Ивицата Газа.

понеделник, 8 септември 2025 г.

Палестински ислямски джихад: „Нашият джихад продължава.“

🇵🇸 Бригадите Ал-Кудс, въоръженото крило на Ислямски джихад, публикува видео, в което обявяват възобновяване на дейността си на Западния бряг. В него бойците заявяват: „Нашият джихад продължава и ще се борим до освобождението на цяла Палестина.“

Съобщението идва след период на относителна тишина от въоръжените групировки в северната част на Западния бряг. Те бяха отслабени след редица израелски военни операции и акции на силите за сигурност на Палестинската автономия, насочени срещу бойни клетки в Дженин, Тулкарм и други райони.

Във видеото те твърдят, че „след 700 дни на непрекъснати бомбардировки и жертви сред цивилното население Израел не е успял да постигне целите си“, визирайки периода от началото на войната на 7 октомври 2023 г. досега. Реториката отразява опит за демонстрация на устойчивост на фона на засилено напрежение и натиск върху палестинските фракции от страна на израелските сили.

Анализатори отбелязват, че подобни видеоматериали обикновено имат за цел да демонстрират устойчивост и мобилизиране на обществена подкрепа. Все още няма индикации за това дали това ще доведе до реално възобновяване на въоръжената активност на Западния бряг.

четвъртък, 29 май 2025 г.

Ливан се захвана с разоръжаването на Хизбула и палестинските групи на своя територия.

🇱🇧 Докато Ливан опитва да се възползва от слабите позиции на Хизбула след опустошителната война срещу Израел миналата есен, докато в Бейрут се заражда надежда, че страната пак ще може да упражнява контрол върху въоръжените сили на собствената си територия.

Според анализатори, първото изпитание ще бъде разоръжаването на палестинските бойци, които държат оръжие още от 1969 г., когато с т.нар. споразумение получават позволение да поддържат автономия в бежанските лагери в Ливан.

Новото ливанско правителство, начело с бившия съдия от Международния съд на ООН Науaф Салам, се радва на широка международна подкрепа за закриването на всички въоръжени групи. Според наблюдатели това първо усилие не е толкова рисковано, колкото символично важно, и е възприемано като "тест" преди евентуално да се премине към далеч по-сложната задача, а именно разоръжаване на проиранската Хизбулла.

„Ако този процес мине гладко, това би могло да ускори разоръжаването на Хизбулла“, подчерта Моханад Хадж Али от Carnegie Middle East Center, филиал на популярен мозъчен тръст в Бейрут.

Президентът на страната Жозеф Аун обяви създаването на съвместни ливанско-палестински комисии, които ще се заемат с въпроса за оръжието в палестинските лагери. Работата започва от средата на юни в три от тях, чиито имена засега не се съобщават.

Мерките бяха договорени по време на визитата на палестинския президент Махмуд Абас в Бейрут миналата седмица. Тогава стана ясно, че палестинските фракции се съгласяват да не използват Ливан като платформа за нападения срещу Израел, а оръжията им ще бъдат поставени под ливански контрол.

В бежанските лагери, в които живеят около 200 000 палестински бежанци, действат различни въоръжени групи – от Фатах и Хамас до ислямисти и леви формации. През последните години сблъсъците между тях зачестиха, като често излизат извън границите на лагерите и засегнаха цивилното население.

През ноември миналата година, по време на войната с Израел, Хамас и съюзнически групировки се сражаваха редом с Хизбулла. Последната се оказа под засилен натиск да предаде оръжията си, особено след като израелските удари убиха над 4000 ливанци и унищожиха значителна част от инфраструктурата в южната част на страната.

Ихсан Атая от Ислямски джихад изрази съмнение относно целите на настоящата кампания, като предупреди, че тя може да бъде използвана като претекст за оказване на американски натиск за постоянно заселване на палестинските бежанци в Ливан и за „премахване на символиката на съпротивата“ в лагерите, свързана с правото на завръщане в родината им.

Говорителят на Хамас в Ливан Джихад Таха заяви, че движението няма военни центрове в страната и се стреми към налагане на сигурност и стабилност в палестинските лагери, но така и не сподели дали групата е готова да предаде наличното оръжие.

Критиците на въоръженото присъствие на палестински групи твърдят, че риториката за съпротива срещу Израел вече е куха, тъй като лагерите отдавна са превърнати в арена за разчистване на отмъщения, спонсорирани от външни играчи. Такава бе ситуацията през 2023 г. в най-големия палестински лагер Айн ал-Хилуе, където се разразиха ожесточени боеве между Фатах и ислямисти, довели до десетки жертви, включително смъртта на командващия сигурността в лагера Абу Ашраф ал-Армучи.

Анализатори твърдят, че ако разоръжаването на палестинските фракции мине гладко, следващата логична стъпка е насочена към Хизбулла. Според условията на примирието от ноември, ливанската държава е длъжна да разоръжи шиитската милиция – искане, подкрепяно от САЩ и Израел.

Въпреки това задачата остава изключително трудна. Хизбулла не само разполага с мощен военен арсенал, но и с широка подкрепа сред ливанските шиити, институционални позиции и значително влияние в държавната администрация.

петък, 23 май 2025 г.

Палестинските фракции напускат Сирия заради натиск от новата власт.

🇵🇸🚶‍♂️🇸🇾 Двама палестински източника разкриха пред AFP, че ръководителите на палестински фракции, близки до бившия ирански съюзник Башар ал-Асад, са напуснали територията на Сирия след оказан натиск от новите управляващи в Дамаск.

Според един от източниците, фракциите вече са предали оръжието си, което се случва след оказан натиск от страна на САЩ към сирийското правителство да се разграничат от проиранските групи, разположени в страната.

„Повечето ръководители на палестински фракции, които получаваха подкрепа от Техеран, вече са напуснали Дамаск“, заяви един от лидерите, напуснал Сирия след свалянето на бившия режим през декември. Втори източник, който все още се намира в столицата, потвърди това развитие.

„Фракциите са предали изцяло въоръжението, което държаха в своите щабове или сред кадрите си“, добави той. Властите са получили още списъци с имената на членовете на фракциите, притежаващи лично оръжие, и са настояли то също да бъде предадено.

Трети палестински източник от малка въоръжена група, все още действаща в сирийската столица, също потвърди, че оръжията са били предадени.

Сред напусналите се открояват имената на Халед Джибрил (син на Ахмад Джибрил, основател на Народния фронт за освобождение на Палестина), Халед Абдел Маджид (генерален секретар на Палестинския фронт за народна борба) и Зияд Ал-Сагир (ръководител на Фатах-Интифада).

МиналатаСАЩ, които считат някои от тези групи за терористични организации обявиха миналата седмица вдигането на част от санкциите срещу Сирия. Преди това Вашингтон постави условия, сред които потискане на „тероризма“ и ограничаване на иранското влияние на сирийска територия.

Според Белия дом, по време на срещата в Саудитска Арабия, президентът Доналд Тръмп е предал на новия сирийски лидер Ахмед ал-Шараа списък с искания, сред които и депортацията на палестински терористи.

Съобщава се, че изгонените палестински лидери са се присъединили към групировки в Ливан, Ирак и Йемен, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяна от Иран коалиция, насочена срещу Израел.

Проиранските групи изиграха ключова роля за оцеляването на режима на Башар Асад в по-голямта част от сирийската гражданска война, започнала през 2011 г. с репресии срещу протестиращи – чак до декември 2024 г.

Според тези източници, макар и да не са получили официална заповед да напуснат територията на Сирия, групировките са били подложени на ограничения, арести и конфискации. „На практика на някои от тях им беше забранено да действат, а техните членове бяха арестувани“, посочи един от лидерите.

Новите власти са конфискували имоти, включително частни домове, офиси, автомобили и тренировъчни бази в околностите на Дамаск и други сирийски провинции.

сряда, 21 май 2025 г.

IDF нареди евакуацията на северния сектор на ивицата Газа.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) издадоха заповед за евакуация на северната част на ивицата Газа, включително градовете Шейх Зайед, Салатин, Бейт Лахия, бежанския лагер Джабалия, както и части от самия град Газа.

Това стана ясно от публикация в Х на полковник Авичай Адрей, говорител на арабски език на IDF.

Като причина бяха посочени ракетните изстрелвания по-рано днес, но обширният район предполага, че не само ракетни установки ще бъдат обект на удари, но и че вероятно ще бъде проведена наземна маневра.

В съобщението се посочва, че това е „последно предупреждение“ преди да бъдат нанесени удари в района. Терористичната групировка „Ислямски джихад“ пое отговорност за изстреляната по-рано днес ракета срещу град Ашкелон, която беше успешно прехваната от противовъздушната отбрана.

четвъртък, 24 април 2025 г.

Новите сирийски власти арестуваха лидери на Палестински ислямски джихад.

🇸🇾⚔️🇵🇸 Сирийските власти са задържали двама висши членове на ислямистката групировка „Палестински ислямски джихад“, участвала в терористичното нападение срещу Израел през октомври 2023 г. от ивицата Газа.

Това стана ясно от изявление на въоръженото крило на групировката, познато като Бригадите Ал-Кудс, което заяви, че Ясер ал Зафари, ръководител на организационния комитет на групировката, и Халед Халед, командир на операциите ѝ в Сирия, се намират в сирийски арест от пет дни.

Групировката твърди, че двамата са били задържани „без обяснение на причините“ и „по начин, който не бихме се надявали да видим от братя“, и призова за освобождаването им.

Служител от сирийското министерство на вътрешните работи потвърди арестите, но не отговори на въпрос относно причината за задържането на двамата. Арестът им беше потвърден и от палестински източник в Дамаск.

„Ислямски джихад“ се присъедини към своя съюзник Хамас, под чийто контрол се намира ивицата Газа, в кървавото терористично нападение в южен Израел на 7 октомври 2023 г. Групата получава редовно финансиране и ноу-хау от режима в Техеран и отдавна разполага с щабове в Сирия и Ливан.

Но в последните месеци близките ѝ съюзници в двете страни понесоха опустошителни загуби, след като мощна израелска кампания по суша и въздух през есента ликвидира цялата командна структура на Хизбула, а дългогодишният сирийски диктатор Башар ал-Асад, ключов елемент от проиранската „Ос на съпротивата“, беше свален от власт при светкавична офанзива на бунтовническа коалиция в първите дни на декември 2024 г.

Новото ислямистко ръководство в Дамаск скъса дипломатическите връзки с Иран и изяви желание да положи усилия за падане на санкциите и възстановяване на международната подкрепа за Сирия, с което да тръгне по дългия път на възстановяване от продължилата 14 години брутална гражданска война в страната.

САЩ предоставиха списък с условия на официални представители от новата сирийска власт, които трябва да бъдат изпълнени в замяна на частично облекчаване на санкциите, стана ясно от репортаж на Ройтерс миналия месец. Източници на агенцията посочиха, че едно от ключовите условия е да се държат на разстояние подкрепяните от Иран палестински групировки.

Израел от години провежда методични въздушни удари срещу цели на „Ислямски джихад“ в Сирия. Миналия месец IDF съобщи, че неговите сили са поразили сграда в покрайнините на Дамаск, която според тях е използвана като команден център от палестинската групировка – твърдение, което тя отрече.

петък, 28 март 2025 г.

Хамас и съюзниците му заплашиха с наказание протестиращите в Газа.

Протест на палестинци с искане за край на войната и скандирания против Хамас, в Бейт Лахия в северната част на Ивицата Газа, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer/File Photo

🇵🇸 Палестински въоръжени групировки заплашиха с наказание "сътрудници", постигащи целите на Израел след първите значителни протести срещу войната в Газа и управлението на Хамас.

Стотици палестинци се събраха през последните дни в северната и централната част на ивицата Газа, скандирайки „Хамас вън“, в рядка проява на опозиция срещу групировката, чието нападение срещу Израел на 7 октомври 2023 г. предизвика опустошителна офанзива в анклава.

Изявление на "Фракциите на съпротивата" – група, обединяваща Хамас, Ислямски джихад и други по-малки терористични групи, заплаши с наказание лидерите на "подозрителното движение", което палестинците приеха като улични протести.

„Те продължават да обвиняват съпротивата и да оневиняват окупацията, като пренебрегват, че ционистката машина за унищожение работи без прекъсване“, се посочва в съобщението. „Тези подозрителни лица са толкова отговорни, колкото и окупацията, за кръвопролитието на нашия народ и ще бъдат третирани по съответния начин.“

Представители на Хамас заявиха, че хората имат право да протестират, но митингите не трябва да се използват за политически цели или за освобождаване на Израел от отговорност за десетилетна окупация, конфликт и разселване в палестинските територии.

Някои протестиращи, с които Ройтерс се свърза, казаха, че са излезли по улиците, за да изразят отхвърляне на продължаващата война, добавяйки, че са изтощени и им липсват основни неща като храна и вода.

„Не можете да наричате хората колаборационисти, защото говорят срещу войните, защото искат да живеят без бомбардировки и глад“, заяви пред Ройтерс жител на квартал Шеджая в град Газа, който видя протести в сряда

Видеозаписи от сряда, чиято автентичност Ройтерс не можа да провери, показват протести в Шеджая на север, където започнаха митингите, но също и в централните райони на Газа в Дейр ал-Балах, което показва, че протестите се разпространяват. Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който обеща пълно премахване на Хамас, каза, че митингите показват решението му да поднови военната офанзива в Газа след примирието работеше.

Полицията на Хамас, силите на групировката, отново е извън улиците.

Израелският министър на отбраната Израел Кац призова жителите на Газа да продължат да изразяват недоволството си.

„Учете се от жителите на Бейт Лахия“, написа той на X, имайки предвид първия протест. „Точно както направиха, поискаха премахването на Хамас от Газа и незабавното освобождаване на всички израелски заложници – това е единственият начин да се спре войната.“

Палестински служител от съюзническа с Хамас въоръжена група каза, че протестите са разрешени, но не и сътрудничеството с Израел.

„Тези подозрителни фигури се опитват да използват законните протести, за да поискат край на съпротивата, което е същата цел като тази на Израел“, каза той пред Ройтерс чрез приложение за чат.

„Ние не заплашваме нашите хора, обожаваме техните жертви, но има някои подозрителни фигури, които сътрудничат на целите на окупацията, те искат да освободят окупацията от отговорност и да опозорят съпротивата.“

Повече от 50 000 палестинци са били убити от израелската кампания в Газа, твърдят палестински служители.

Той беше стартиран, след като хиляди въоръжени мъже, водени от Хамас, нападнаха общности в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., убивайки 1200 души и отвличайки 251 като заложници, според израелски данни.

Голяма част от тесния крайбрежен анклав е превърнат в развалини, оставяйки стотици хиляди хора, укриващи се в палатки или бомбардирани сгради.