За пети път от началото на пролетта: Украински дронове поразиха рафинерията НОРСИ.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Четвъртата по големина петролна рафинерия в Руската федерация беше поразена от украински дронове рано сутринта на 2 юли – осем дни след като предишна атака извади от строя инсталация за първична обработка на суров петрол и спря работата на целия завод.

Новият пожар избухна в „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ (НОРСИ), разположен в покрайнините на Кстово в Нижегородска област, на около 450 км източно от столицата Москва. За удара съобщиха както украински, така и руски канали в Telegram, а черен дим, издигнал се над промишлената зона, беше заснет от очевидци още по първи петли.

Дроновете са достигнали района през тъмната част на нощта. Първият сигнал по традиция дойде от украинския канал Exilenova+, който публикува кадри от горящото съоръжение. Украинското издание „Милитарний“ направи обзор на снимки и видео, показващи пламъци и гъст черен дим над комплекса, и съобщи, че жители на Кстово и околните населени места са забелязали дронове в небето малко преди експлозиите. Часове по-късно колоната дим над промишлената зона оставаше видима от километри – картина, която контрастира с официалните руски твърдения за нощта.

Губернаторът на Нижегородска област Глеб Никитин потвърди атаката в Telegram, без да спомене рафинерията. По негови думи, цитирани от украински издания, отломки от свалени дронове са нанесли „некритични щети“ на един промишлен обект и няколко жилищни сгради. Украинската страна обаче посочи директно НОРСИ като цел на удара. Съветникът на украинския министър на отбраната Серхий Стерненко заяви, че дронове са поразили именно рафинерията. Мащабът на щетите от 2 юли не е обявен публично и не може да бъде независимо потвърден по наличните източници.

Значението на удара се разбира в контекста на предходните атаки и техническото състояние на завода. На 24 юни украински дронове повредиха CDU-5 – една от първичните дестилационни инсталации, които разделят суровия петрол на фракции за последваща преработка в бензин, дизел и други продукти. По данни на Reuters, базирани на двама източници от петролния сектор, инсталацията преработва около 12 000 тона суров петрол на денонощие – приблизително една четвърт от капацитета на целия завод. След удара рафинерията преустанови работа изцяло. Спирането имаше незабавно пазарно отражение: Санктпетербургската международна стокова борса прекрати продажбите на бензин и дизел, произведени от НОРСИ. Според Kyiv Independent спирането се очаква да засили нарастващия недостиг на горива в Русия, като по информация на същите източници заводът е имал теоретична възможност да възстанови частична работа чрез незасегнати мощности – възможност, която новият удар потенциално допълнително усложнява.

Значението на тази пауза се определя от мащаба на самия завод. Основана през 1958 г. НОРСИ е четвъртата по обем петролна рафинерия в Русия, най-голямата в структурата на „Лукойл“ и вторият по големина производител на бензин в страната. Проектният ѝ капацитет достига около 17 млн тона суров петрол годишно. Преди серията удари заводът произвеждаше близо 5 млн тона бензин годишно, над 5 млн тона дизел, около 2 млн тона мазут, около 0,5 млн тона битум, както и авиационно гориво, смазочни материали и над 50 различни нефтопродукти. Освен това Кстово е ключов доставчик на горива за московска област, а подобен обем не може да бъде лесно компенсиран чрез пренасочване към други рафинерии, които също са под удар – включително московската рафинерия, засегната при предходни атаки през юни.

Атаката от 2 юли е петият регистриран удар по обекта от началото на пролетта и хронологията на кампанията срещу НОРСИ показва не серия от изолирани попадения, а последователно засягане на различни елементи от производствения цикъл. На 5 април дронове подпалиха два обекта на територията на завода и поразиха ТЕЦ „Новогорковская“, която снабдява промишлената зона с електричество, топлина и пара. Спътникови данни за активни пожари на NASA регистрираха огнища в района, докато губернаторът Никитин съобщи за свалени 30 дрона и локализирани пожари, като още тогава приписа щетите на паднали отломки – интерпретация, която се повтаря и при последващите атаки.

На 18 май експлозии отново разтърсиха Кстово и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди операцията на следващия ден. На 20 май втори удар засегна АВТ-6 – най-голямата дестилационна инсталация на рафинерията, с капацитет от около 190 000 барела на денонощие, или близо половината от общия капацитет на завода, според aгенция Reuters, която се позовава се на двама източници със знание за ситуацията. При този удар са регистрирани пожари на два промишлени обекта.

На 24 юни беше засегната CDU-5, което доведе до пълно спиране на рафинерията и прекъсване на търговията с нейни горива. На 2 юли, преди подновяване на работата, промишлената зона отново беше обхваната от пожари. Хронологията – първо енергийна инфраструктура, после двете ключови първични инсталации, повторен удар по вече спрян завод – очертава модел на постепенно, но трайно извеждане от експлоатация.

Кстово се намира на около 800 км от държавната граница на Украйна, което значи, че всеки удар е преминавал през няколко ешелона на ПВО мрежата. Официалните съобщения на руските власти при всички случаи говорят за свалени дронове и щети от отломки, но повторяемостта на пожари в рамките на същия промишлен комплекс очевидно съвпада с украинските твърдения за директни попадения по съоръженията.

НОРСИ не е изолиран случай, а част от мощна украинска кампания за нанасяне на далекобойни удари по руски мощности за нефтопреработка. Тази кампания, според украински и западни източници, има две стратегически цели: да намали приходите от суровини, които захранват руския военен бюджет, и да затрудни логистиката на армията, която зависи от дизел и бензин.

Ефектите вече се проявяват осезаемо в руската вътрешна икономика. Отделни региони въвеждат ограничения върху продажбите на горива, наблюдават се ценови колебания и временни забрани за износ, а правителството обсъжда допълнителни мерки за стабилизиране на пазара. Спирането на един от най-големите производители допълнително засилва натиска върху системата.

Осем дни след предходния удар рафинерията не само не е подновила работа, но отново е засегната от пожар. Ако новият удар е ограничен до периферни съоръжения, въздействието може и да остане локализирано. Но ако са засегнати ключови мощности, нужни за рестарт, подновявянето на производството може да бъде отложено за неопределено време – в момент, в който руската рафинираща индустрия вече действа под кумулативен натиск от серия последователни атаки.

Дронова опасност над Курган: дим край Курганмашзавод на 2000 км

🇷🇺🏭🇺🇦 Въздушна тревога беше обявена над цялата Курганска област в Урал, а местни канали в Telegram съобщиха за силни експлозии в самия град Курган, разположен на над 2000 км от украинската граница, което го нарежда сред най-отдалечените руски промишлени центрове, докладвали подобна заплаха от началото на пълномащабната инвазия. Позовавайки се на геолокационен анализ на онлайн снимки и видеа, руското издание Astra съобщи за дим, издигащ се от територията на Курганмашзавод – един от водещите производители на бронирана техника в страната.

Тревогата беше обявена около 12:02 ч. украинско време. Към момента няма официално изявление, което да потвърждава причината за съобщените взривове или каквито и да е щети по промишлени обекти, а точното място на инцидента и мащабът на евентуалните поражения не могат да бъдат независимо проверени. Astra от своя страна посочва предпазливо, че публикуваните кадри „изглежда показват“ дим от завода, докато липсва потвърждение на място.

Областните власти обявиха именно „дронова опасност“, но нито Киев е поел отговорност за удар по Курган, нито е идентифицирано средство за поражение. На разстояние от порядъка на 1800 км по права линия, които делят Курган от Украйна, и около 400 км югоизточно от Екатеринбург – в обхват попадат ударните дронове от типа Ан-196 „Лютий“ с оценен обсег около 2000 км и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ на Fire Point с обсег до 3000 км. Кое от двете е стигнало до Курган, на този етап не е известно.

Курганмашзавод е ключово предприятие за руската отбранителна индустрия, произвеждащо бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3 и модернизираните им варианти, чието производство и обновяване се поддържа от предприятието през цялата пълномащабна война за практически всички руски механизирани съединения. Заедно с военната продукция то изработва и гражданско оборудване, сред което верижни спомагателни машини и техника за горското стопанство. Курганска област събира и други едри производства – Курганския автобусен завод, инженерния „Химмаш“, производители на противопожарна техника и стоманени мостови конструкции, както и фармацевтичната „Синтез“, един от най-големите руски производители на антибиотици.

Заплахата над Курган не е безпрецедентна. Още през пролетта украински дронове за първи път достигнаха Екатеринбург и Челябинск на около 1700 км, а самата Курганска област вече е обявявала режим на дронова опасност – включително на 5 и 29 май тази година. Така 1 юли бележи не първия сигнал за тревога над този отдалечен тил, а поредната стъпка в методичното разширяване на украинския далекобоен обсег навътре в руската територия – дълбочина, която доскоро оставаше извън досега на повечето украински системи.

На фона на неяснотата около Курган, същия 1 юли Украйна нанесе два потвърдени удара дълбоко в Русия. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че са поразени за втори път в рамките на седмица петролната рафинерия в Уфа – един от най-едрите руски производители на смазочни материали, на повече от 1300 км от фронтовата линия; мониторинг каналът Exilenova+ идентифицира обекта като рафинерията на „Башнефт“. Първият удар по комплекса беше на 25 юни, когато украински дронове поразиха две рафинерии в града.

„За втори път санкционните ни отговори на проточваната от Русия война достигнаха рафинерията в Уфа“, пише Зеленски.

Вторият удар е по стратегически военно-промишлен обект в Пензенска област, на около 600 км от фронта. По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), това е Научно-изследователски институт по физически измервания (НИИФИ) – водещ руски производител на космически, авиационни и военни прибори, част от холдинга „Руски космически системи“ под шапката на Роскосмос и под санкции на САЩ и Украйна. Институтът изработва сензори за крилати и балистични ракети, сред които „Искандер“, „Калибър“ и Х-101, както и авионика за самолети като Су-34 и Ту-95МС. Областният губернатор Олег Мелниченко потвърди за атаката, при която отломки повредили електропроводи и паднали върху недовършена сграда, без да съобщи за пострадали.

Двата удара се вписват в широка кампания срещу руския дълбок тил, чийто мащаб украинската страна открои именно през този период: по обобщени данни само за юни далекобойните операции са засегнали 11 отделни рафинерии, 8 отбранителни завода и възли за космическа свръзка. Министерство на отбраната на Руската федерация от своя страна заяви, че за изминалата нощ силите му са прехванали и унищожили 179 украински дрона над множество региони – гранични и централни, както и над Черно и Азовско море; число, което, дори да е надценено, очертава мащаба на нощната атака.

„Всеки ден изпълняваме плана си за далекобойни санкции. Това е напълно справедлив отговор на всичко, което Русия прави срещу нас“, заяви Зеленски.

Уфа и Пенза са удари срещу физически капацитет – преработка на петрол и производство на компонентите за ракетите, с които руската армия поразява градовете на Украйна – този капацитет е реално засегнат. Курган е непотвърден за момента случай: дори публикуваните кадри да отговарят на истински удар, при непотвърдени щети материалният ефект остава неизмерим. Въпреки всичко това е ясна демонстрация на обсег, който само ще се засилва оттук насетне.

Оттук нататък ключовият въпрос не е дали Киев може да достигне тези цели – очевидно е, че вече може да ги достига – а дали може да поддържа темп, при който тяхното възстановяване изостава от ударите; повторното поразяване на Уфа само за седмица е първи индикатор в тази посока. При запазване на текущата траектория най-вероятният сценарий е Украйна да продължи своя все по-дълбок натиск върху руския тил, без единичен удар да носи стратегически прелом.

Украински дронове удариха спътниковия разузнавателен център на ГРУ край Москва

🇺🇦🛰️🇷🇺 Украински дронове са поразили 476-ия Централен пункт за приемане и обработка на информация на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация, известен още като Мешчерино-1, през нощта на 26 юни. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от Exilenova+, показващи щети по обект, които Defense Express определя като един от ключовите центрове на руската армия за приемане и обработка на данните, събирани от разузнавателните спътници. Комплексът се намира на около 65 км южно от Москва. Украинските власти не са обявили официално удара.

Ако снимките бъдат потвърдени, поразеният обект е поредният епизод от методична кампания, насочена срещу наземния гръбнак на руското космическо разузнаване и свръзка – серия удари, които през последните 2 години последователно посягат на инфраструктурата, трансформираща сигнала от орбита в използваемо разузнаване. За разлика от по-ранните цели, 476-ият център лежи дълбоко в най-плътно отбранявания периметър на Русия; самият факт, че украински дронове са стигнали и са нанесли документирани щети на 65 км от Кремъл, говори за обсега и точността, които операторите на далекобойни апарати са натрупали.

Самият комплекс остава до голяма степен засекретен. Известно е, че включва две военни части – в/ч 03770 и в/ч 30258, – а сателитните снимки на Exilenova+ показват повреден 3-стаен корпус в разположението на в/ч 30258 и засегнат хангар във в/ч 03770. Точните функции на двете части не са публично известни, но Defense Express отбелязва, че през последното десетилетие обектът е разширил своята спътникова инфраструктура: антенните системи са добавени между 2013 и 2016 г. и впоследствие уголемени – растеж, който проследява и възхода на руското военно разузнаване от околоземна орбита. Изданието свързва центъра с няколко поколения спътници – оптичните Персона и Барс-М, спътника за електронно разузнаване Лотос-С и спътника за радарно разузнаване Пион-НКС. Архивни кадри от 50-годишния юбилей на обекта показват, че той е обслужвал и съветски програми: оптичния разузнавателен спътник Аракс и радара със синтетична апертура Меч-КУ, носен от орбитални станции Алмаз. Центърът работи от далечната 1968 г., но дейността му до ден-днешен остава предимно засекретена.

Ударът по Мешчерино-1 беше нанесен в нощ, белязана от една от най-масираните дронови вълни срещу руска територия. Той беше предшестван от две предишни поражения по същата система само дни преди това – този път официално обявени от Генералния щаб на Украйна. През нощта на 21 срещу 22 юни Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха Центъра за космическа свръзка в Дубна, разположен северно от руската столица – най-големият руски комплекс от този вид и един от най-големите в Европа. По данни на Генщаба, обновени на 24 юни, са поразени модулният апаратен блок на 32-метровата антена MARK-IV и основната производствена и административна сграда, в която се помещават централният свързочен възел и главният център за управление на спътниковата мрежа. Същата нощ беше ударен и Центърът за космическа свръзка във Владимирска област, край Гус-Хрустални. На 25 юни украинското командване потвърди критични щети по основната параболична антена с диаметър 25 метра, както и по централната секция на основния апаратно-програмен комплекс, където са разположени залите със спътникови модеми и централният комутационен възел.

Хронологията на украинските удари се простира назад до лятото на 2024 г. На 4 юли 2024 г. украински дронове атакуваха в/ч 33443 край село Московское в Ставрополския край – звено от съветската по произход система за космическо разузнаване „Звезда“. Областният губернатор твърдеше, че апаратите са „паднали“ без да причинят материални щети, но руското издание Astra съобщи, че един от тях е избухнал, ранявайки военнослужещ. На 21 август 2024 г. беше извършен по-амбициозен удар: разузнавателният център „Гудок“ (в/ч 34608, 309-и ЦРПУ) край Климовск, подчинен на отдела за сигнално разузнаване на ГРУ, беше поразен, след като руското внимание беше отклонено примамващ удар по летище Остафиево. Както по-късно беше потвърдено от ръководителя украинското ГУР Кирило Буданов. През 2025 г. ударите се изместиха към Крим и руския северозапад: в края на август отряд „Примари“ на ГУР порази 70-метровия радиотелескоп РТ-70 край Евпатория – обект от съветската епоха, преустроен в опорен елемент на руския аналог на GPS, наречен ГЛОНАСС – а на 10 септември, по данни на изданието Militarnyi, дронове удариха щабни сгради и свързочен възел в самата Дубна.

Взети заедно, тези удари очертават настойчиво украинско усилие да отслаби не толкова самите руски спътници, колкото наземната верига, която приема, обработва и разпределя събраното от тях – звеното, без което руската орбитална групировка губи голяма част от своята стойност за войските. Поразяването на 476-ия център, ако се потвърди, би било най-дълбокото проникване по тази линия: разузнавателен възел на ГРУ в самото преддверие на Москва. Засега ефектът от удара остава непотвърден – Киев мълчи, но оценката почива на сателитни снимки, което само по себе си дава.

Терорист от Хизбула се е инфилтрирал на територията на Израел.

🇮🇱🇱🇧 Въпреки мащабното разгръщане на Израелските отбранителни сили (IDF) в Южен Ливан, терорист от Хизбула успя да преодолее граничната ограда между двете държави, преди да бъде елиминиран от израелски войски.

The Times of Israel цитира израелски служители по сигурността, изразили опасения, че боецът, проникнал до планинския хребет Рамим в Северен Израел, може да е бил част от по-голяма клетка на Хизбула, която да се е укривала дълго време в местен тунел.

В същото време The Jerusalem Post съобщи, че терористът в действителност е открил огън от вътрешността на Израел срещу силите на IDF, но това се е случило непосредствено след като е преминал оградата и не е успял да навлезе по-навътре. Елитното специално звено на израелския флот „Шайетет 13“ е изпратено в района на скалата Нир, югоизточно от Манара, в очакване на евентуални подкрепления на Хизбула, а бойни хеликоптери UH-60 BlackHawk на израелските военновъздушни сили участват в издирването на още терористи в района на Галилейския издатък.

Въпреки това, пробивът на израелска територия и то в момент, когато IDF номинално твърдят, че са наложили пълен контрол над Южен Ливан, се превърна в сериозно неудобство за армията и PR победа за подкрепяната от Иран терористична групировка. „Инцидентът на северната граница е изключително сериозен, особено като се има предвид, че армията установи пояс за сигурност (т.нар. Жълта линия) на няколко километра дълбочина в Южен Ливан“, коментираха от армейското радио „Галей Цахал“.

Случилото се може да подкопае и усещането за сигурност сред жителите на северните райони. Гражданите от граничните общности Мисгав Ам, Маргалиот и Манара в Галилея получиха инструкции да останат по домовете си до второ нареждане, а близкият участък от магистрала беше затворен за движение, докато ситуацията не е разрешена с висока степен на сигурност.

Северното командване на IDF разследва откъде точно е започнала атаката, като за тази цел бяха разположени разузнавателни патрули за оказване на съдействие. „Не изключваме възможността това да е терорист, който е извършил престой под земята или се е барикадирал в сграда за много продължителен период от време и е решил да излезе едва сега“, заяви военен източник.

По-рано днес израелски изтребители нанесоха удари срещу Хизбула в Южен Ливан, включително множество удари в град Тир и околностите му, след изявления на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац, както и след вчерашната размяна на удари с Иран.

Говорителят на IDF публикува предупреждения за евакуация, адресирано до жителите на пристанищния град, включително към тези в християнския квартал: „За ваша собствена безопасност ви призоваваме незабавно да евакуирате домовете си в района, показан на картата, и да се преместите на север от река Захрани. Вашата близост ви до оперативни лица на Хизбула, техните съоръжения или оръжия застрашава живота ви.“

Според говорителя на IDF на арабски език полковник Авихай Адрае, поради активността на Хизбула, произтичаща от християнския квартал, IDF може да бъде принуден да предприеме действия срещу терористичните операции там в близко бъдеще.

📽️ Видео: Войски от бригада „Голани“, разузнавателно звено „Маглан“ и сапьорен отряд „Яхалом“, действащи под командването на 36-та дивизия на IDF по разузнавателни данни на Северното командване, водят усилията за разкриване на мрежата от тунели с цел установяване на оперативен контрол над района на хребета Бофор.

Мрежата от тунели е изградена в цивилен район на локация, осигуряваща оперативен контрол над региона на Галилейския издатък, само на 6 км от Метула, играейки ролята на ключов възел на Хизбула в района.

Мрежата се състои от няколко тунела, построени за настаняване на стотици бойци в голям брой помещения, подготвени за продължителен престой и терористична дейност, включително: жилищни помещения, водна и ел. мрежа, както и широки възможности за противотанков огън и преносими средства за ПВО, предназначени за поразяване на войските на IDF и израелски цивилни.

В един от тунелите с дължина около 1 км израелските сили откриха шест подземни шахти, склад за оръжие, противотанкови ракети и пускова установка, гранати, боеприпаси, бойна екипировка, модерно медицинско оборудване и няколко жилищни помещения, включително душове, тоалетни, операционна зала и кухни.

От обекта бяха изстрелвани дронове, ракети с изстрелване от рамо и противотанкови ракети по действащите в района израелски войски и срещу територията на Израел. Проектът е изграден непосредствена близост до действащи части на ливанската армия. Като част от усилията за налагане на споразумението между Израел и Ливан беше изпратено искане до ливанското командване да се заеме със съоръжението, но му бе умишлено попречено от Хизбула.

IDF започна операции в района на Бофор, за да установи оперативен контрол над терена, който представлява заплаха за израелските цивилни граждани, и да даде възможност за демонтирането на мрежата от тунели.

Руските сили разшириха фронта на изток от Суми – украинската отбрана се изтегли на подготвени позиции

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия е напреднала на широк фронт с дължина около 10 км източно от град Суми покрай селата Миропилске, Марине и Новодмитривка, съобщи аналитичният проект DeepState, според когото площта на загубената от украинските сили територия възлиза на около 150 кв.км.

„Най-важният въпрос е кой е трябвало да забележи това по-рано и да предотврати този зародиш", написаха анализаторите в прегледа си на ситуацията по този участък.

Малко по-късно настъплението беше потвърдено и от 14-и армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна, който заяви, че „вследствие на интензивни бойни действия и превъзходство на противника в сили и средства, подразделенията на Силите за отбрана са се преместили към нови подготвени рубежи, за да запазят живота на личния състав, и продължават да удържат отбраната". Село Миропилске се намира на едва 900 метра от държавната граница с Русия, което обяснява уязвимостта на позицията.

Съоснователят на DeepState Руслан Микула заяви за Радио Донбас Реалии, че руските сили са се възползвали от особеностите на терена. „В Сумска област има много горски масиви, някои от които преминават директно на руска територия. Те са практически непрекъснати. Противникът използва именно това – в тези гъсти гори е много трудно да се засича придвижването, както на подстъпите, така и по време на самото движение", обясни Микула. По думите му е рано да се коментират някои аспекти на случилото се, тъй като това може да помогне на противника, и засега отговорността за развитието следва да се търси в „самата организация на Силите за отбрана".

Настъплението е част от руската стратегия за изграждане на „буферна зона" по държавната граница, което беше наредено от президента Владимир Путин още през май 2025 г. В края на същата година Кремъл възложи нейното разширяване като официална задача за 2026 г. От тогава по границата на Сумска и Харковска област се появиха отделни руски вклинявания, срещу които украинските сили водят позиционна отбрана.

Според Института за изучаване на войната (ISW) руската армия не разполага с достатъчно оперативен резерв за пълномащабна офанзива срещу Суми без съществено прегрупиране на сили от други участъци на фронта. Към средата на април руските набезиу по границата остават изолирани и нито едно от тях не е достигнало планираната от Москва дълбочина от 20 км.

Афганистан и Пакистан се договориха за незабавно примирие след тежки сблъсъци

🔍 Източник: Islamic World News

🇦🇫🇵🇰 Афганистан и Пакистан постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня след преговори с посредници от Катар и Турция, след седмица на ожесточени и кървави сблъсъци по спорната им граница.

Министерство на външните работи на Катар обяви тази нощ, че страните са се съгласили на примирие и на „създаване на механизми за укрепване на траен мир и стабилност между двете държави“, като двете страни ще проведат последващи срещи в следващите дни, за да „осигурят устойчивостта на примирието и да проверят изпълнението му по надежден и устойчив начин“.

По-рано и двете страни заявиха, че в събота ще проведат мирни преговори в търсене на примирие след сблъсъци, убили десетки и ранили стотици в най-тежката ескалация между двете съседни страни, откакто талибаните взеха властта в Кабул през 2021 г.

„Както обещахме, днес в Доха ще бъдат проведени преговори с пакистанската страна“, отбеляза говорителят на талибаните Забихула Муджахид, който добави, че преговорният им екип, воден от министъра на отбраната Мохамад Якуб, е пристигнал в катарската столица.

По-рано външното министерство на Пакистан съобщи, че министърът на отбраната Хавадж Мохамад Асиф е ръководил дискусии с представители на ръководството на талибаните в Афганистан.

„Преговорите ще бъдат фокусирани върху незабавни мерки за спиране на трансграничния тероризъм срещу Пакистан, идващ от Афганистан, и за връщане на мира и стабилността по пакистанско-афганистанската граница“, заявиха от Външното министерство.

Официалните данни сочат, че пакистанските жертви са на поне 30 загинали и 50 ранени, а тези от афганистанска страна са поне 45 жертви и 200 ранени. В отговор на ескалацията Пакистан прекрати цялата търговия с Афганистан, а граничните пунктове бяха отворени само за мигранти, изгонени от Пакистан. Частично примирие беше постигнато на 15 октомври вечерта, когато двете страни размениха пленници и телата на загинали на няколко гранични пункта.

Пакистан твърди, че конфликтът произтича от предполагаема подкрепа на талибаните за групата Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), която води война срещу пакистанската държава от своите скривалища в източен Афганистан в опит да свали правителството и да го замени със своя строг модел на ислямско управление.

От своя страна талибаните обвиниха разузнавателните служби на Пакистан, че обучават групировки, свързани с ИДИЛ, и ги използват за терористични операции в Афганистан и региона, включително в Русия и Иран. Основният проблем остават взаимните обвинения в подкрепа на тероризма.

В петък самоубийствен атентат в близост до границата уби 7 пакистански войници и рани 13 други, съобщиха представители на силите за сигурност.

„Афганистанският режим трябва да ограничи проксита, които имат убежища в Афганистан и използват територията му за извършване на ужасяващи атаки в Пакистан“, отбеляза по време на церемония по връчване на дипломи на кадети в събота командирът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Осем загинали в сражения по границата между Южен Судан и Уганда.

Тленните останки на загиналите южносудански войници в атаката бяха събрани в линейка.
📸 Снимка: Sudan Post/Courtesy

🇺🇬⚔️🇸🇸 Най-малко осем войници от Въоръжените сили на Южен Судан загинаха в сражения с армията на Уганда в близост до общата граница на двете държави, на фона на ескалация на напрежението заради спорната гранична демаркация.

Силите за народна отбрана на Уганда (UPDF) бяха подложени на критика заради предполагаемо трансгранична атака в окръг Каджо-Кеджи на провинция Централна Екватория, един от десетте региона на съседен Южен Судан.

В изявление пред медиите, публикувано в понеделник, прессекретарят в Службата на комисаря на Южен Судан Исак Уори, потвърди, че инцидентът е станал около 15:00 часа и е включвал стрелба между предполагаеми угандийски войски и съвместна оперативна единица, разположена в района.

„Службата на комисаря на окръг Каджо-Кеджи информира обществеността, че днес, 28 юли 2025 г. в приблизително в 15:00 часа е възникнал инцидент с докладвано въоръжено стълкновение в района Няинга-Муда на Бори Бома, Кангапо II Паам,“ се посочва в изявлението.

Предварителни доклади сочат, че военнослужещи от UPDF са извършили нападение по позиция на въоръжените сили на Южен Судан, натоварена с наблюдение на пограничния район. Инцидентът е нарушил планирана трансгранична среща между местни лидери от двете съседни страни в рамките на инициатива резидентен комисар на окръг Юмбе в Уганда.

Службата на комисаря заяви, че работи в тясно сътрудничество със службите за сигурност, за да установи фактите около предполагаемото нападение.

„Активно координираме действията си с органите за сигурност на терен, за да проверим пълните обстоятелства около това развитие,“ увери Уори.

Поради нестабилния характер на ситуацията, служителите все още не са потвърдили точния брой на жертвите или степента на щетите.

„Имайки предвид променливата ситуация, все още няма потвърдени данни за жертвите. Призоваваме обществеността да запази спокойствие, да избягва засегнатия район и изчака допълнителни сведения от длъжностни лица,“ завършва съобщението.

Инцидентът идва на фона на продължаващите усилия за координация между двете страни, насочена към укрепване на двустранното партньорство и окончателно разрешване на дългогодишни спорове, свързани с демаркацията на общата граница и военното присъствие в спорните зони.

В миналото инциденти с участието на патрули от въоръжените сили на двете страни предизвикваха дипломатическа тревога, въпреки че двете правителства остават ангажирани с двустранен диалог за решаване на споровете. Въпреки че през годините е имало периодични гранични сблъсъци, размяна на огън между страните е рядкост. Уганда изпрати армията си в подкрепа на Киир през 2013 г. след избухването на гражданската война в Южен Судан – само две години след като обяви независимост от Судан. Конфликтът между Киир и вечния му съперник Риек Мачар продължи пет години и уби около 400 000 души, преди двамата да постигнат споразумение за споделяне на властта през 2018 г.

Уганда отново разположи специални сили през март тази година, след като Киир предприе действия срещу Мачар и в крайна сметка го постави под домашен арест, събуждайки страхове от разпалване на нова гражданска война. Този ход осуети сключването на сделка за споделяне на властта и доведе до нов конфликт между UPDF и милиция на етническата група нуер, от която произлиза и самият Мачар.

Уганда беше обвинена в употреба на химически оръжия – барелни бомби, съдържащи запалителна течност, която уби цивилни, по време на сражения срещу милиции на нуер в североизточната част на Южен Судан – обвинения, които тя отхвърля.

Сблъсъци по сирийско-ливанската граница след убийството на трима сирийски войници.

🇸🇾⚔️🇱🇧 Министерството на отбраната на Сирия заяви, че група бойци от ливанската Хизбула е нападнала от засада, отвлякла и екзекутирала трима войници от сирийската армия в район по границата между двете страни, докато подкрепяната от Иран група отрича да е замесена.

„Група членове на милицията Хизбула извършиха засада, отвличайки трима членове на сирийската арабска армия на сирийско-ливанската граница близо до язовир Зейта, западно от Хомс, след което ги отведоха на ливанска територия и ги екзекутираха в полето“, съобщи държавната новинарска агенция SANA, цитирайки министерството на отбраната.

„Министерството на отбраната ще предприеме всички необходими мерки след опасната ескалация от милицията на Хизбула", добавиха от военното ведомство на Дамаск.

В отговор Хизбула в неделя отрече „каквато и да е намеса в събитията, случили се на ливанско-сирийската граница“.

Ливанската държавна новинарска агенция NNA цитира изявление на Хизбула, според което „отрича категорично всякаква връзка със събитията, случили се днес на ливанско-сирийската граница“, след което добави, че „няма връзка с никакви събития, случващи се на сирийска територия“.

NNA добави също, че ливанската армия е прехвърлила телата на починалите в Дамаск с помощта на ливанския Червен кръст, както и че „ливанските служби за сигурност са започнали разследване, за да определят обстоятелствата на инцидента и да идентифицират замесените страни".

По-късно вечерта беше съобщени, че няколко ракетни снаряда са изстреляни по граничния град Ал-Каср в североизточната ливанска провинция Баалбек-Хермел, от град Кусейр в западната сирийска провинция Хомс, според ливанската държавна агенция.

Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи за убийството на „трима членове на бригадата Али ибн Аби Талиб, свързана със сирийското министерство на отбраната, при засада от въоръжени лица, за които се смята, че са членове на контрабандни банди, лоялни на Хизбула".

„Възникна спор между членове на ливански племена и членове на бригадата Али ибн Аби Талиб, завършила с намушкане с нож на един от членовете на племето. След това членовете на бригадата бяха отвлечени на ливанска територия и убити“, съобщи военният наблюдател със седалище в Ковънтри, Обединеното кралство.

Границата между Сирия и Ливан има сложна география, която се характеризира с планини, долини и равнини, без ясни демаркации, разделящи двете страни. Двете страни поддържат шест официални гранични пункта, простиращи се на разстояние от около 375 километра.

Това не е първият случай, в който по границата между Ливан и Сирия възникват сблъсъци, откакто новото сирийско ръководство, начело с временния президент и лидер на Хаят Тахрир ал-Шам, пое властта в Дамаск.

В началото на февруари NNA съобщи, че ливанската армия е започнала да отговаря с „подходящи оръжия“ на източниците на обстрел по ливанска територия от територията на Сирия. Армейското командване издаде заповеди на военни части, разположени на северната и източната граница, да „отговорят на източниците на огън, изстрелян от сирийска територия, насочен към ливанска земя“.

Ливанският президент Джоузеф Аун нареди въпросния отговор след скорошни сблъсъци, при които няколко ливански района бяха подложени на обстрел и стрелба“, обясниха от NNA.

Аун координира действията си със сирийския си колега ал-Шараа, за да гарантира сигурността по общата държавна граница, споделяна от двете страни.

Новото ръководство в Дамаск изрази желание да засили присъствието си по държавните граници, включително Ливан, като част от по-широките усилия за стабилизиране на вътрешните условия и борба с контрабандата на наркотици и останките от предишния режим.

Пакистан сигнализира за възможни трансгранични удари срещу афганистански бойци.

Пакистански войник е застанал на пост в близост до новоизградената ограда по границата между Пакистан и Афганистан в планинския регион Северен Вазиристан, на 18 октомври 2017 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Исламабад обмисля да поведе кампания на трансгранични военни удари, насочена срещу базирани в Афганистан въоръжени групировки, отговорни за терористична дейност на територията на Пакистан.

В интервю за Samaa TV федералният министър на отбраната и сигурността Кауаджа Асиф адресира възможността за извършване на трансгранични атаки срещу екстремисти в Афганистан.

Той изключи вероятността за започване на преговори със забранената в страната терористична групировка Техрик-е Талибан Пакистан (TTP), заявявайки: „Нищо не е по-важно от териториалната цялост на Пакистан и ако терористите могат да атакуват Пакистан от афганистанска земя, защо ние да не им отвърнем?“

Той също така спомена, че предстои стартирането на нова военна операция, наречена „Azm-i-Istehkam“, за привличане на чуждестранни инвестиции, осигуряване на сигурност на китайските граждани и противодействие на бунтовниците.

Що се отнася до участието на Вашингтон в региона, федералният министър отрази, че техният интерес е ограничен до собствените им цели.

Ребусът на пакистанско-афганистанската битка

Пакистан традиционно приписва нарастването на терористичните атаки, включително смъртоносните самоубийствени атентати срещу китайски граждани, участващи в енергийни и инфраструктурни проекти, на групировката на пакистанските талибани.

Исламабад твърди, че ръководството на TTP е базирано в съседен Афганистан и се подкрепя от действащото правителство на афганистанските талибани. Администрацията в Кабул обаче категорично отрича тези обвинения.

„Неотдавнашните изявления на министъра на отбраната на Пакистан Кауаджа Асиф за потенциални удари срещу бойци в Афганистан съвпадат с продължаващата задкулисна дипломация между афганистанските талибани, Пакистан и Китай, улесняваща преместването на членовете на TTP. Това подчертава постоянните предизвикателства пред сигурността“, каза Салман Джавед, генерален директор на Пак-афганистанския младежки форум и политически анализатор пред Sputnik India.

Той подчерта, че неспособността на властите в Кабул да се справят със заплахата от TTP е накарала Пакистан да нанесе удари по укрития на бойци в Афганистан по-рано през 2024 г., въпреки исканията, датиращи от 2021 г.

„Пакистан оправдава действията си, като посочва неуспеха на афганистанското правителство да се справи с заплахата от TTP. Съгласно споразумението от Доха афганистанските талибани се задължават да не позволяват тяхната територия да бъде използвана срещу съседни страни. Въпреки че официално отрича, TTP поддържаше тайни връзки с международната терористична мрежа Ал-Кайда и гледаше на лидерите на афганистанските талибани като на съюзници, които се възползваха от убежището под талибанското управление в Афганистан“, изрази експертът.

Дешифриране на пътната карта на трансграничния екстремизъм

Професор Фейсал Джавайд, геополитически анализатор и заместник-директор на ORIC във Федералния урду университет в Карачи, сподели, че принципът на зачитане на суверенитета е водещ в международните отношения, но предизвикателствата възникват, когато изглежда, че силни нации, установили правилата на ООН, ги нарушават. Това създава напрежение, видно от действията на държави като Русия, които мнозина считат за несъвместими с Устава на ООН.

„Трансграничният тероризъм обтегна пакистанско-афганистанските отношения, но военните удари на афганистанска територия не са устойчив изход. Въпреки че режимът на талибаните поддържа връзки с въоръжени групировки, дипломатическата ангажираност и регионалното сътрудничество предлагат по-обещаващ път напред. Евентуална ескалация на атаките е способна да изостри регионалната нестабилност, облагодетелствайки различни сили, стремящи се да дестабилизират района от афганистанска земя. Предишните военни интервенции се оказаха крайно неефективни при разрешаването на тези проблеми“, отбеляза Джавайд.

В заключение той заяви, че вместо това всеобхватният подход, включващ всички заинтересовани страни от региона, е от решаващо значение. Икономическият потенциал на региона остава неизползван поради предизвикателствата пред сигурността. Организации като Шанхайската организация за сътрудничество (SCO) биха могли да играят жизненоважна роля в насърчаването на регионалния мир, свързаността и съвместните усилия срещу трансграничния тероризъм.