Афганистан и Пакистан се договориха за незабавно примирие след тежки сблъсъци

🔍 Източник: Islamic World News

🇦🇫🇵🇰 Афганистан и Пакистан постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня след преговори с посредници от Катар и Турция, след седмица на ожесточени и кървави сблъсъци по спорната им граница.

Министерство на външните работи на Катар обяви тази нощ, че страните са се съгласили на примирие и на „създаване на механизми за укрепване на траен мир и стабилност между двете държави“, като двете страни ще проведат последващи срещи в следващите дни, за да „осигурят устойчивостта на примирието и да проверят изпълнението му по надежден и устойчив начин“.

По-рано и двете страни заявиха, че в събота ще проведат мирни преговори в търсене на примирие след сблъсъци, убили десетки и ранили стотици в най-тежката ескалация между двете съседни страни, откакто талибаните взеха властта в Кабул през 2021 г.

„Както обещахме, днес в Доха ще бъдат проведени преговори с пакистанската страна“, отбеляза говорителят на талибаните Забихула Муджахид, който добави, че преговорният им екип, воден от министъра на отбраната Мохамад Якуб, е пристигнал в катарската столица.

По-рано външното министерство на Пакистан съобщи, че министърът на отбраната Хавадж Мохамад Асиф е ръководил дискусии с представители на ръководството на талибаните в Афганистан.

„Преговорите ще бъдат фокусирани върху незабавни мерки за спиране на трансграничния тероризъм срещу Пакистан, идващ от Афганистан, и за връщане на мира и стабилността по пакистанско-афганистанската граница“, заявиха от Външното министерство.

Официалните данни сочат, че пакистанските жертви са на поне 30 загинали и 50 ранени, а тези от афганистанска страна са поне 45 жертви и 200 ранени. В отговор на ескалацията Пакистан прекрати цялата търговия с Афганистан, а граничните пунктове бяха отворени само за мигранти, изгонени от Пакистан. Частично примирие беше постигнато на 15 октомври вечерта, когато двете страни размениха пленници и телата на загинали на няколко гранични пункта.

Пакистан твърди, че конфликтът произтича от предполагаема подкрепа на талибаните за групата Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), която води война срещу пакистанската държава от своите скривалища в източен Афганистан в опит да свали правителството и да го замени със своя строг модел на ислямско управление.

От своя страна талибаните обвиниха разузнавателните служби на Пакистан, че обучават групировки, свързани с ИДИЛ, и ги използват за терористични операции в Афганистан и региона, включително в Русия и Иран. Основният проблем остават взаимните обвинения в подкрепа на тероризма.

В петък самоубийствен атентат в близост до границата уби 7 пакистански войници и рани 13 други, съобщиха представители на силите за сигурност.

„Афганистанският режим трябва да ограничи проксита, които имат убежища в Афганистан и използват територията му за извършване на ужасяващи атаки в Пакистан“, отбеляза по време на церемония по връчване на дипломи на кадети в събота командирът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Осем загинали в сражения по границата между Южен Судан и Уганда.

Тленните останки на загиналите южносудански войници в атаката бяха събрани в линейка.
📸 Снимка: Sudan Post/Courtesy

🇺🇬⚔️🇸🇸 Най-малко осем войници от Въоръжените сили на Южен Судан загинаха в сражения с армията на Уганда в близост до общата граница на двете държави, на фона на ескалация на напрежението заради спорната гранична демаркация.

Силите за народна отбрана на Уганда (UPDF) бяха подложени на критика заради предполагаемо трансгранична атака в окръг Каджо-Кеджи на провинция Централна Екватория, един от десетте региона на съседен Южен Судан.

В изявление пред медиите, публикувано в понеделник, прессекретарят в Службата на комисаря на Южен Судан Исак Уори, потвърди, че инцидентът е станал около 15:00 часа и е включвал стрелба между предполагаеми угандийски войски и съвместна оперативна единица, разположена в района.

„Службата на комисаря на окръг Каджо-Кеджи информира обществеността, че днес, 28 юли 2025 г. в приблизително в 15:00 часа е възникнал инцидент с докладвано въоръжено стълкновение в района Няинга-Муда на Бори Бома, Кангапо II Паам,“ се посочва в изявлението.

Предварителни доклади сочат, че военнослужещи от UPDF са извършили нападение по позиция на въоръжените сили на Южен Судан, натоварена с наблюдение на пограничния район. Инцидентът е нарушил планирана трансгранична среща между местни лидери от двете съседни страни в рамките на инициатива резидентен комисар на окръг Юмбе в Уганда.

Службата на комисаря заяви, че работи в тясно сътрудничество със службите за сигурност, за да установи фактите около предполагаемото нападение.

„Активно координираме действията си с органите за сигурност на терен, за да проверим пълните обстоятелства около това развитие,“ увери Уори.

Поради нестабилния характер на ситуацията, служителите все още не са потвърдили точния брой на жертвите или степента на щетите.

„Имайки предвид променливата ситуация, все още няма потвърдени данни за жертвите. Призоваваме обществеността да запази спокойствие, да избягва засегнатия район и изчака допълнителни сведения от длъжностни лица,“ завършва съобщението.

Инцидентът идва на фона на продължаващите усилия за координация между двете страни, насочена към укрепване на двустранното партньорство и окончателно разрешване на дългогодишни спорове, свързани с демаркацията на общата граница и военното присъствие в спорните зони.

В миналото инциденти с участието на патрули от въоръжените сили на двете страни предизвикваха дипломатическа тревога, въпреки че двете правителства остават ангажирани с двустранен диалог за решаване на споровете. Въпреки че през годините е имало периодични гранични сблъсъци, размяна на огън между страните е рядкост. Уганда изпрати армията си в подкрепа на Киир през 2013 г. след избухването на гражданската война в Южен Судан – само две години след като обяви независимост от Судан. Конфликтът между Киир и вечния му съперник Риек Мачар продължи пет години и уби около 400 000 души, преди двамата да постигнат споразумение за споделяне на властта през 2018 г.

Уганда отново разположи специални сили през март тази година, след като Киир предприе действия срещу Мачар и в крайна сметка го постави под домашен арест, събуждайки страхове от разпалване на нова гражданска война. Този ход осуети сключването на сделка за споделяне на властта и доведе до нов конфликт между UPDF и милиция на етническата група нуер, от която произлиза и самият Мачар.

Уганда беше обвинена в употреба на химически оръжия – барелни бомби, съдържащи запалителна течност, която уби цивилни, по време на сражения срещу милиции на нуер в североизточната част на Южен Судан – обвинения, които тя отхвърля.

Сблъсъци по сирийско-ливанската граница след убийството на трима сирийски войници.

🇸🇾⚔️🇱🇧 Министерството на отбраната на Сирия заяви, че група бойци от ливанската Хизбула е нападнала от засада, отвлякла и екзекутирала трима войници от сирийската армия в район по границата между двете страни, докато подкрепяната от Иран група отрича да е замесена.

„Група членове на милицията Хизбула извършиха засада, отвличайки трима членове на сирийската арабска армия на сирийско-ливанската граница близо до язовир Зейта, западно от Хомс, след което ги отведоха на ливанска територия и ги екзекутираха в полето“, съобщи държавната новинарска агенция SANA, цитирайки министерството на отбраната.

„Министерството на отбраната ще предприеме всички необходими мерки след опасната ескалация от милицията на Хизбула", добавиха от военното ведомство на Дамаск.

В отговор Хизбула в неделя отрече „каквато и да е намеса в събитията, случили се на ливанско-сирийската граница“.

Ливанската държавна новинарска агенция NNA цитира изявление на Хизбула, според което „отрича категорично всякаква връзка със събитията, случили се днес на ливанско-сирийската граница“, след което добави, че „няма връзка с никакви събития, случващи се на сирийска територия“.

NNA добави също, че ливанската армия е прехвърлила телата на починалите в Дамаск с помощта на ливанския Червен кръст, както и че „ливанските служби за сигурност са започнали разследване, за да определят обстоятелствата на инцидента и да идентифицират замесените страни".

По-късно вечерта беше съобщени, че няколко ракетни снаряда са изстреляни по граничния град Ал-Каср в североизточната ливанска провинция Баалбек-Хермел, от град Кусейр в западната сирийска провинция Хомс, според ливанската държавна агенция.

Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи за убийството на „трима членове на бригадата Али ибн Аби Талиб, свързана със сирийското министерство на отбраната, при засада от въоръжени лица, за които се смята, че са членове на контрабандни банди, лоялни на Хизбула".

„Възникна спор между членове на ливански племена и членове на бригадата Али ибн Аби Талиб, завършила с намушкане с нож на един от членовете на племето. След това членовете на бригадата бяха отвлечени на ливанска територия и убити“, съобщи военният наблюдател със седалище в Ковънтри, Обединеното кралство.

Границата между Сирия и Ливан има сложна география, която се характеризира с планини, долини и равнини, без ясни демаркации, разделящи двете страни. Двете страни поддържат шест официални гранични пункта, простиращи се на разстояние от около 375 километра.

Това не е първият случай, в който по границата между Ливан и Сирия възникват сблъсъци, откакто новото сирийско ръководство, начело с временния президент и лидер на Хаят Тахрир ал-Шам, пое властта в Дамаск.

В началото на февруари NNA съобщи, че ливанската армия е започнала да отговаря с „подходящи оръжия“ на източниците на обстрел по ливанска територия от територията на Сирия. Армейското командване издаде заповеди на военни части, разположени на северната и източната граница, да „отговорят на източниците на огън, изстрелян от сирийска територия, насочен към ливанска земя“.

Ливанският президент Джоузеф Аун нареди въпросния отговор след скорошни сблъсъци, при които няколко ливански района бяха подложени на обстрел и стрелба“, обясниха от NNA.

Аун координира действията си със сирийския си колега ал-Шараа, за да гарантира сигурността по общата държавна граница, споделяна от двете страни.

Новото ръководство в Дамаск изрази желание да засили присъствието си по държавните граници, включително Ливан, като част от по-широките усилия за стабилизиране на вътрешните условия и борба с контрабандата на наркотици и останките от предишния режим.

Пакистан сигнализира за възможни трансгранични удари срещу афганистански бойци.

Пакистански войник е застанал на пост в близост до новоизградената ограда по границата между Пакистан и Афганистан в планинския регион Северен Вазиристан, на 18 октомври 2017 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Исламабад обмисля да поведе кампания на трансгранични военни удари, насочена срещу базирани в Афганистан въоръжени групировки, отговорни за терористична дейност на територията на Пакистан.

В интервю за Samaa TV федералният министър на отбраната и сигурността Кауаджа Асиф адресира възможността за извършване на трансгранични атаки срещу екстремисти в Афганистан.

Той изключи вероятността за започване на преговори със забранената в страната терористична групировка Техрик-е Талибан Пакистан (TTP), заявявайки: „Нищо не е по-важно от териториалната цялост на Пакистан и ако терористите могат да атакуват Пакистан от афганистанска земя, защо ние да не им отвърнем?“

Той също така спомена, че предстои стартирането на нова военна операция, наречена „Azm-i-Istehkam“, за привличане на чуждестранни инвестиции, осигуряване на сигурност на китайските граждани и противодействие на бунтовниците.

Що се отнася до участието на Вашингтон в региона, федералният министър отрази, че техният интерес е ограничен до собствените им цели.

Ребусът на пакистанско-афганистанската битка

Пакистан традиционно приписва нарастването на терористичните атаки, включително смъртоносните самоубийствени атентати срещу китайски граждани, участващи в енергийни и инфраструктурни проекти, на групировката на пакистанските талибани.

Исламабад твърди, че ръководството на TTP е базирано в съседен Афганистан и се подкрепя от действащото правителство на афганистанските талибани. Администрацията в Кабул обаче категорично отрича тези обвинения.

„Неотдавнашните изявления на министъра на отбраната на Пакистан Кауаджа Асиф за потенциални удари срещу бойци в Афганистан съвпадат с продължаващата задкулисна дипломация между афганистанските талибани, Пакистан и Китай, улесняваща преместването на членовете на TTP. Това подчертава постоянните предизвикателства пред сигурността“, каза Салман Джавед, генерален директор на Пак-афганистанския младежки форум и политически анализатор пред Sputnik India.

Той подчерта, че неспособността на властите в Кабул да се справят със заплахата от TTP е накарала Пакистан да нанесе удари по укрития на бойци в Афганистан по-рано през 2024 г., въпреки исканията, датиращи от 2021 г.

„Пакистан оправдава действията си, като посочва неуспеха на афганистанското правителство да се справи с заплахата от TTP. Съгласно споразумението от Доха афганистанските талибани се задължават да не позволяват тяхната територия да бъде използвана срещу съседни страни. Въпреки че официално отрича, TTP поддържаше тайни връзки с международната терористична мрежа Ал-Кайда и гледаше на лидерите на афганистанските талибани като на съюзници, които се възползваха от убежището под талибанското управление в Афганистан“, изрази експертът.

Дешифриране на пътната карта на трансграничния екстремизъм

Професор Фейсал Джавайд, геополитически анализатор и заместник-директор на ORIC във Федералния урду университет в Карачи, сподели, че принципът на зачитане на суверенитета е водещ в международните отношения, но предизвикателствата възникват, когато изглежда, че силни нации, установили правилата на ООН, ги нарушават. Това създава напрежение, видно от действията на държави като Русия, които мнозина считат за несъвместими с Устава на ООН.

„Трансграничният тероризъм обтегна пакистанско-афганистанските отношения, но военните удари на афганистанска територия не са устойчив изход. Въпреки че режимът на талибаните поддържа връзки с въоръжени групировки, дипломатическата ангажираност и регионалното сътрудничество предлагат по-обещаващ път напред. Евентуална ескалация на атаките е способна да изостри регионалната нестабилност, облагодетелствайки различни сили, стремящи се да дестабилизират района от афганистанска земя. Предишните военни интервенции се оказаха крайно неефективни при разрешаването на тези проблеми“, отбеляза Джавайд.

В заключение той заяви, че вместо това всеобхватният подход, включващ всички заинтересовани страни от региона, е от решаващо значение. Икономическият потенциал на региона остава неизползван поради предизвикателствата пред сигурността. Организации като Шанхайската организация за сътрудничество (SCO) биха могли да играят жизненоважна роля в насърчаването на регионалния мир, свързаността и съвместните усилия срещу трансграничния тероризъм.