Удар по Сасово: пожар в завода „Саста“ и срив в Yandex Cloud

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ станкостроителния завод „Саста“ в Сасово, Рязанска област, който произвежда металорежещи машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) за руската отбранителна промишленост. Ударът е оставил без ток и съседа на завода: в бивши негови корпуси на същия адрес работи един от водещите центрове за данни на руската компания „Яндекс“, а облачната ѝ платформа отчете от 01:31 ч. местно време спиране на захранването в една от зоните си.

Попадението и пожара съобщи през нощта украинският канал Exilenova+, който често е първият публикувал кадри от ударите в Русия. Той публикува видео от момента на прилета. Независимото руско издание ASTRA установи по записи на очевидци, че горят сгради на територията на „Саста“. Руски мониторинг канал отчете дронове и поне едно сваляне над Сасовски район в 01:02 ч. – под половин час преди компанията да съобщи проблема със захранването. Сривът започна 43 минути преди Exilenova+ да обяви самата атака. Exilenova+ допуска, че по града са използвани ракети или реактивни дронове. Към 04:45 ч. московско време случаят не е коментиран нито от Министерство на отбраната на Руската федерация, нито рязанският губернатор Павел Малков, нито Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Яндекс“ съобщи проблема в страницата, показваща текущото състояние на Yandex Cloud услугата, където написа, че в зона ru-central1-b „се наблюдават прекъсвания в електричеството“, и препоръча на клиентите да прехвърлят своето натоварване в другите зони. Зоната на достъпност е изолиран сегмент на облака, разположен в отделен център за данни. Платформата се помещава в 4 центъра на „Яндекс“, а площадката на компанията в Рязанска област е именно тази в Сасово. В засегнатата зона бяха спрени почти 90 услуги: виртуалните сървъри, хранилищата и базите данни на клиентите, Kubernetes, вътрешните мрежи, системите за сигурност и YandexGPT API. В 02:19 ч. компанията обяви, че е взела мерки да отстрани проблема, но „все още ситуацията не се е стабилизирала“, а към 04:16 ч. добави, че сроковете за възстановяване подлежат на уточнениев. Нито причината, нито мястото са назовани.

Сривът е последица от удара, пишат източници и от руска, и от украинска страна. Exilenova+ го определи като тежък срив в „Яндекс“ след атаката на Силите за отбрана срещу центъра в Сасово. Руското списание „Пост-“ написа, че под Рязан гори центърът за данни на компанията, поради което са паднали множество услуги, включително собственият му инструмент за публикуване, който е клиент на същия облак. Зоната вече е падала изцяло на 30 март 2025 г. Тогава авария на опорна подстанция спря и двете захранвания на центъра. Три часа единственият източник на ток там бяха дизеловите генератори, а пълната работа беше подновена едва около полунощ. Тогава кратки смущения имаше и в „Яндекс Музика“ и „Яндекс Лавка“.

„Саста“ е основан през 1974 г. като Сасовски завод за автоматични линии. Днес той произвежда токарни машини и токарно-фрезови обработващи центрове с ЦПУ, които по зададена програма обработват детайла от няколко страни без пренастройка, както и машини за нарязване на резба по тръби. Притежава собствена леярна. За военно-промишления комплекс заводът е доставчик на специализирано оборудване, използвано от други предприятия да изработват своите прецизни детайли и възли. Сред неговите клиенти е ракетната индустрия. Според публикация на „Комерсант“ от 2023 г. заводът е доставил на „Роскосмос“ 42 машини за близо 1,3 млрд. рубли по програма за модернизация на „Красмаш“, красноярския завод, който произвежда междуконтинентални балистични ракети, сред тях „Сармат“. ФСБ тогава подозираше, че 14 от тях всъщност са били произведени в Тайван. Exilenova+ добавя, че „Саста“ е доставял специализирано оборудване и на корпорацията „Тактическо ракетно въоръжение“.

Ударът попада в отрасъл, който Русия от години се опитва да освободи от вноса. През 2017 г. „Комерсант“ поставяше производството на металорежещи машини сред най-зависимите от внос руски отрасли, с дял на вноса над 90%, а отрасловата стратегия до 2030 г. предвижда местната продукция да стигне половината от пазара. Самата площадка също разчита на чуждестранно оборудване: сред нейното в регистъра на Главно управление на разузнаването (ГУР) фигурират немски Mikromat и швейцарски обработващ център Reiden RX18.

На адреса в Сасово са регистрирани две дружества с името „Саста“. Публичното акционерно дружество (ПАО) „Саста“, самият производител, е частно. По руския търговски регистър 75% от него държи фирмата „Производственные решения“, а 25% Диана Каледина, генерален директор на Балтийската промишлена компания. Министерството на финансите на САЩ го включи в санкционния си списък на 2 ноември 2023 г., в пакет срещу производители, вносители и сервизи на промишлена техника. Великобритания го последва на 22 февруари 2024 г., а Украйна на 18 април 2025 г. Второто, акционерното дружество „СТП-Саста“, е съвместно предприятие със „Станкопром“, холдинга за металорежещи машини на „Ростех“. Според ГУР то изпълнява държавна отбранителна поръчка, а основните му купувачи са предприятия на „Ростех“. Срещу него засега има само украински санкции, наложени с указ на президента от 7 декември 2023 г.

Обектът на „Яндекс“ се намира в Сасово от 2014 г. При своето пускане бе най-големият в Русия, с няколко десетки хиляди сървъра, свързани с няколко оптични линии със столицата Москва, прокарани специално за него. Според кмета на Сасово Евгения Рубцова, цитирана от ТАСС, от 2011 до януари 2022 г. компанията е вложила в него над 6 млрд. рубли.

Сасово лежи на около 180 км източно от Рязан и на над 550 км от границата с Украйна. Регионът е една от постоянните мишени на украинските далекобойни удари. Петролната рафинерия на „Роснефт“ край Рязан, която снабдява Москва с гориво, спря работа на 3 пъти от май насам. Първия път това стана след удара на 15 май, при който дронове попаднаха също в два жилищни блока и загинаха четирима души. Вторият беше след атаката в края на юли, а третият след тази на 6 септември, когато ремонтът трябваше да отнеме поне няколко седмици.

Дали целта е бил заводът, или обектът на „Яндекс“, източниците още не казват еднакво. Първото съобщение на Exilenova+ назовава само „Саста“ и мястото му в руския военно-промишлен комплекс, докато обектът на „Яндекс“ се появява едва в по-късна публикация, като съсед на предприятието. ASTRA също поставя пожар на заводската територия. „Пост-“ обаче пише, че гори самият център. Ударът по „Саста“ не личи на фронта, защото засяга способността на други заводи да подменят и разширяват оборудването си, а не утрешните доставки. Сривът в облака личи веднага и засяга граждански компании, които нямат нищо общо с военната промишленост. Дали центърът е ударен пряко, или е останал без ток заради пожара в цеховете, ще покажат три неща. Първо, дали „Яндекс“ ще назове причината в разбора на инцидента, както направи след аварията през март 2025 г. Второ, колко ще продължи процесът по възстановяване, защото часове значат прекъснато захранване, а седмици значат унищожено оборудване. Трето, сателитните изображения от мястото на удар ще покажат дали са изгорели цеховете, или залите със сървърите.

Ирански автоцистерни за бензиностанциите в Челябинск, докато в Иран не стига бензин.

🇷🇺⛽🇮🇷 Ирански автоцистерни бяха забелязани по пътищата в Рязанска област на Руската федерация. Това споделят местни жители на фона на продължаващ дефицит на гориво в региона от май месец насам. Наличните данни не доказват дали товарът е предназначен за местни бензиностанции или преминава транзитно. От 28 август горивото се продава по специална схема, редуваща превозните средства с четни и нечетни регистрационни номера. Междувременно Ислямската република сама не може да произвежда достатъчно бензин, за да покрие вътрешното си потребление.

Към 14 септември гориво се продава в 80,7% от общо 192 бензиностанции в региона и 90% от обектите на областния град, съобщи регионалното министерство на икономическото развитие в отговор на запитване на „Рязанские новости“. Ведомството отбелязва, че снабдяването е осигурено благодарение на стоковата борса, търговци, 7 други руски региона, сред които Московска и Омска области и Република Татарстан, и „приятелските държави“ Казахстан и Беларус. Иран не присъства в публично обявения списък. Цените се различават съществено: на 12 септември две независими бензиностанции край Солотча продават бензин по 125 и 135 рубли за литър, при 68,8 рубли в „Роснефт“.

Дефицитът е резултат от нарушената работа на рафинериите. Рязанският НПЗ на „Роснефт“, който снабдява и Москва, спря работа след украински удар с дронове на 15 май. Следваха нови удари, последният от които порази предприятието на 6 септември. Проблемът надхвърля пределите на региона: според изчисления на Reuters от юли производството на бензин в пределите на Руската федерация е спаднало до 75–80 хил. тона дневно при средно лятно потребление от 115–120 хил. тона. Посоченият в оценката недостиг достига 40–45 хил. тона дневно, или около 35% от потреблението.

Властите покриват една част от недостига с внос. През август Беларус изпрати с влакове и камиони със 188 хил. тона гориво, съобщи тогава „Российская газета“, а делът на беларуския бензин в руското потребление е нараснал от 2% на 6%.

Същия месец по море са внесени рекордните 172 хил. тона петролни продукти, около 7 пъти над рекордния месечен обем след началото на пълномащабната инвазия. Това сочи доклад от 17 септември на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) със седалище в Хелзинки. Почти целият бензин, внесен по море – 120 хил. тона или 94% – е бил доставен от рафинерията на Nayara Energy във Вадинар, Индия, където „Роснефт“ притежава 49,13% дял. Докладът твърди, че в периода от януари до август заводът е преработвал само руски петрол, част от който така се връща в Русия като бензин.

Иран също изпитва сериозен недостиг, възлизащ на 15–20 млн. литра бензин дневно. Това заяви депутатът Джафар Гадери от икономическата комисия на парламента, цитиран от The Independent. Според изданието 83% от иранския внос е бил доставен по южните морски маршрути, а блокадата на иранските пристанища, наложена повторно от ВМС на САЩ 14 юли, е прекратила и доставките на гориво. Пред бензиностанциите в Техеран, Машхад, Рашт и Чабахар има дълги опашки. Президентът Масуд Пезешкиан е обявил, че цената на бензина в най-скъпата, трета категория ще се удвои от 5000 на 10 000 томана за литър, или от 4 до 7 цента по посочените валутни равностойности.

Досега описаните доставки между двете държави са били предимно в обратната посока. От 2023 г. Русия изпраща горива в Иран с влакове през Казахстан и Туркменистан, както и с танкери през Каспийско море.

Морската блокада не включва сухопътните маршрути северно от страната. Един от тях пресича Каспийско море и преминава през Рязанска област: Р-22 „Каспий“ свързва Москва през Михайлов, Скопин и Ряжск с Волгоград и Астрахан, чието пристанище е част от каспийския клон на снабдителния коридор „Север–Юг“ към Иран. Наличието на този маршрут обаче не установява откъде идват видяните цистерни и накъде са поели.

В социалните мрежи се появиха първите подигравателни сравнения: след като Северна Корея помогна на „втората армия на света“, сега Иран доставя гориво на „бензиностанцията на света“. Военната подкрепа от Пхенян включва милиони артилерийски снаряди и балистични ракети, както и около 16 000 военнослужещи в Курска област, разположени за гранична охрана и разминиране. На 7 септември двете страни официално откриха първия и единствен шосеен мост помежду си – този над река Тумен, между руското селище Хасан и севернокорейската икономическа зона Расон.

Изпълнителят на убийството на генерал Шаповал е убит в окупирания Донецк

🇺🇦🦉 Олег Шутов, когото Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публично посочи като изпълнител на убийството на генерал-майор Максим Шаповал, е бил убит на 27 юли при взривяване на устройство, поставено в личния му автомобил в окупирания Донецк. Информацията беше оповестена чак днес, в Деня на военното разузнаване на Украйна. Източници в украинските спецслужби заявиха пред LB.ua, че изявлението е било отложено, докато групата, извършила операцията, се завърне на контролирана от Украйна територия.

Вечерта на 27 юли Шутов пристигнал със „Субару“ пред спортния комплекс „Динамо“ в Ленински район на Донецк. Местни канали, свързани с окупационните власти, описаха случилото се като среднощна атака с дрон, при която е пострадал „председателят на федерацията по борба“. Шутов реално е заемал ръководен пост в асоциацията по джудо и самбо на т.нар. „ДНР“, успоредно с оперативната си дейност в местното министерство на държавната сигурност. Ведомството беше разформировано през април 2024 г. и влято в местното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Източниците на LB.ua предоставиха и снимки от наблюдението над Шутов.

Между операцията и публичното ѝ оповестяване изминаха шест седмици. Според източниците причината не е редакционно забавяне, а необходимостта участниците първо да се завърнат на сигурно място. Именно подобен тип работа – дълго подготвяна, скрита и често оповестявана със значително закъснение – е част от контекста на Деня на военното разузнаване, който Киев отбелязва днес.

Празникът е установен с указ на президента Володимир Зеленски от 7 септември 2022 г. Датата препраща към 7 септември 1992 г. – деня, в който е основано Управлението за военно стратегическо разузнаване към Министерство на отбраната на независима Украйна. Днес се навършват 34 години от онзи ден.

Това е първият Ден на военното разузнаване, който Главното управление на разузнаването (ГУР) посреща без Кирило Буданов начело. С указ от 2 януари 2026 г. Зеленски го назначи начело на президентския офис, а ГУР беше поето от генерал-лейтенант Олег Иващенко – дотогава шеф на Службата за външно разузнаване (СЗРУ), а преди това първи заместник на Буданов в периода 2015–2024 г.

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий поздрави разузнавачите с думите: „Вие първи виждате онова, което врагът се опитва да скрие. Вашите данни стоят в основата на решенията на командирите, а от точността им зависят човешки животи. Знам цената на тази работа. В нея няма място за случайност.“

В своето обръщение Зеленски изрази своята благодарност „на всеки и всяка, които действително укрепват отбраната на Украйна, осигуряват на държавата необходимата информация и провеждат операции, които не позволяват на Русия да постигне целите си“.

От 2016 г. емблемата на ведомството включва сова, пронизваща с меч територията на Руската федерация, а девизът е изписан на латински език: Sapiens dominabitur astris – „Мъдрият ще властва над звездите“. Той е замислен като отговор на девиза на руското военно разузнаване, традиционно известно като ГРУ: „Над нас са само звездите“. Изборът на сова е и визуален контрапункт на прилепа от руската емблема.

Операциите, за които говори Зеленски, имат съвсем конкретно оперативно измерение. На 6 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди поразяването на Рязанската рафинерия – предприятие с капацитет за преработка на около 17 млн. тона суров петрол годишно, разположено на 600 км от държавната граница. Украинската компания Fire Point и ГУР заявиха, че ударни дронове FP-1 са поразили ректификационните колони на ЕЛОУ-АВТ-6 – най-голямата инсталация за първична преработка в завода, с капацитет 8,5 млн. тона годишно.

Пет дни по-рано ГУР съобщи за удар по комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област. Според него операцията е извършена от Департамента за активни действия и Департамента за безпилотни системи със съдействие от други подразделения на Силите за отбрана.

Кампанията започна още през лятото. Илската рафинерия в Краснодарски край беше поразена на 10 юли и отново на 8 август, като при втория удар избухна тежък пожар. На 7 август в Крим бяха унищожени радарна станция „Подлет“ и радарен запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой–чужд“, на следващия ден – зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а два дни по-късно – две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“.

Към средата на август при удари по пристанище Новоросийск бяха поразени фрегатите „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ и патрулният кораб „Василий Биков“ от състава на Черноморския флот, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“. По оценки на Financial Times и Forbes кампанията е изкарала от строя над 40% от общия капацитет на руските рафинерии, а отделни цели се намират на до 2700 км от границата с Украйна.

Но дейността на ГУР не се измерва само в поразени обекти. Специалното звено, известно с позивната на своя командир „Тимур“, провежда операции в отбраната на Запорожка област, където участва в спирането на мащабно руско настъпление. Един от отрядите му First Line отчита над 700 полета с FPV дронове, при които операторът управлява машината по видео от бордовата камера в реално време, и над 500 полета с тежкия дрон-бомбардировач „Vampire“ (познат като „Баба Яга“) през пролетта и лятото. По същия участък воюва и Международният легион на ГУР, съставен от чуждестранни граждани на около 50 държави.

Другото измерение на тази дейност са хората. Координационният щаб по въпросите на военнопленниците, който работи под координацията на ГУР, е върнал от руски плен 9726 украински военнослужещи и цивилни към края на август. Проведени са 78 обмена, а последният е бил на 24 август.

В киберпространството операция „Полюс“, извършена през юли, позволи извличането на десетки гигабайти чувствителна информация от московския научен институт със същото име, който разработва компоненти за ракетни системи. През октомври 2025 г. беше унищожена базата данни на Научноизследователския център за космическа хидрометеорология „Планета“ за Далечния изток, чийто обем възлизаше на два петабайта.

Съвкупността от тези операции показва промяна в профила на ведомството. ГУР отдавна не може да бъде разглеждано единствено като служба, която събира и предоставя разузнавателна информация на военното и политическото ръководство. То разполага и със собствен оперативно-ударен компонент, който може да разчита на украинска производствена база за част от използваните средства.

Дроновете FP-1 на Fire Point например са украинско производство и употребата им не зависи от получаване на разрешение на чуждестранен доставчик за конкретни цели. Това разширява географията на ударите: от Краснодарски край до Ленинградска област – разстояния, които доставените от западни партньори на Киев тактически системи не покриват.

Именно това е и най-важнит извод от развитието на ГУР през последните няколко години: то вече съчетава класическата дейност с диверсионни операции, удари на стратегическа дълбочина, кибератаки, дронове и собствени бойни звена. От Донецк до Уст-Луга и отвъд географията и характерът на тези действия показват ведомство, превърнало се от източник на информация за войната в един от ключовите инструменти, с които Киев я води далеч отвъд линията на съприкосновение.

Дронове удариха склада на Wildberries и рафинерията в Рязан

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха рано тази сутрин логистичния център на Wildberries в град Рязан, който гори вече часове наред. В рамките на същата атака беше поразена още Рязанската НПЗ – една от най-големите рафинерии в страната. Шестима души са настанени в болница, а губернаторът Павел Малков уточни, че няма опасност за живота им. Така двете направления на украинския натиск с голям обсег – към логистиката и горивния сектор – се засякоха в една и съща нощ над един и същ град.

В ранните часове на деня губернаторът направи три последователни изявления. В 5:29 ч. московско време той съобщи, че в областния център се отблъсква масирана атака с безпилотни летателни апарати (БПЛА), че въздушната отбрана работи и на територията на едно от предприятията е избухнал пожар. В 6:17 ч. той обяви отбой на тревогата и добави стандартната за руските власти формула: пожарът бил възникнал „след падане на отломки от БПЛА“ върху промишлена зона. В 8:37 ч. бяха уточнени и конкретни данни: 45 свалени дрона над Рязанска област през нощта, както и нанесени щети на частна къща и нежилищна сграда в самия град. Губернаторът обаче така и не съобщи кои точно предприятия са засегнати.

Имената им бяха оповестени от дежурните канали. Украинските Supernova+ и Exilenova+ споделиха редица любителски кадри, на които се вижда гъсти стълбове дим над комплекса. Пресслужбата на компания RWB прекъсна мълчанието си в 7:31 ч. със краткото съобщение, че логистичният обект в Рязан „е бил евакуиран в съответствие с изискванията за безопасност“. Мониторинговият проект ASTRA, който работи с мрежа от източници в руските региони, потвърди с анализ на кадрите и втората цел: дим над територията на завода. Според негов събеседник сирените в града са се задействали поне четири пъти през нощта, а взривове са се чували в различни квартали.

Засегнатият склад се намира в индустриалния парк „Рязански“, непосредствено до федерална магистрала М-5 „Урал“, като е сред най-големите разпределителни центрове на платформата извън Московска област. По данни на местното издание 62info проектната му площ е около 173 хил. кв. метра, от които въведените в експлоатация етапи заемат близо 84 000 кв. метра. Комплексът работи на денонощен режим и по време на удара малко след 5:00 ч. сутринта на смяна е имало служители.

До тази нощ складът в Рязан беше непокътнат. Кампанията срещу инфраструктурата на Wildberries започна на 18 юли с нанасяне на удари по Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където бяха осем души, а 82-ма бяха ранени (пожарът в Електростал бе гасен в продължение на четири дни). На 20 юли бе засегнат складът в Коледино (Подмосковието) без жертви и сериозни щети. На 22 юли последваха удари по Краснодар и Невиномиск в Ставрополския край – 1 загинал, 14 ранени и прекратяване работата на двата склада изцяло. На 23 юли бе атакуван Воронеж, чийто склад поднови дейността си след половин ден. На 24 юли атаките обхванаха 3 обекта едновременно: Шушари в Санкт Петербург, Новосаратовка в Ленинградска област и сортировъчния център в анексирания Симферопол.

Обобщението, направено от изданието „Медуза“ към 24 юли, показва мащаба на кампанията: 9 поразени склада и сортировъчни центъра с обща площ над 1,2 млн. кв. метра, което възлиза на близо 25% от всички складови площи на компанията (в края на 2025 г. те възлизаха на 5,2 млн. кв. метра). Разследващият проект „Агентство“ уточни, че през цялата седмица нито една друга цел в Русия не е поразявана така интензивно: от общо 21–22 успешни удара по промишлени и търговски обекти, поне 9 са били срещу Wildberries, спрямо 5 по обекти от петролния сектор. Загубите за самата платформа бяха оценени от „Комерсант“ – на 60 млрд рубли след първите 5 удара, а щетите за търговците с изгоряла стока – поне 150 млрд рубли (чиста печалба на компанията от 175 млрд рубли за изминалата година).

Киев дава няколко мотива за кампанията. След ударите по Електростал и Котовск президентът Володимир Зеленски отбеляза, че атакуваните складове съхраняват компоненти за дронове – теза, която настоятелно повтори и след атаките в Краснодар и Невиномиск. Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с Кремъл и данъчните приходи, които тя и търговците внасят, като същевременно призна, че целта на Украйна е да разклати руския дребен бизнес.

Тези връзки имат конкретно измерение: след развода на основателите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и последвалото сливане на Wildberries с рекламния оператор Russ, компанията е свързвана със Сюлейман Керимов – близък до Владимир Путин олигарх, считан за нейния задкулисен покровител. Мащабът също е внушителен. През 2025 г. оборотът на платформата надхвърли 6 трилиона рубли, в нея търгуват между 500 и 800 хиляди търговци, а по оценка на изследователската агенция Data Insight през нея преминават 52% от всички онлайн поръчки в Русия. В същото време анонимен украински служител изложи пред кореспондента на Financial Times Кристофър Милър и трети мотив: ударите по Wildberries са директен отговор на руските атаки срещу терминалите на „Нова пошта“ – най-голямата частна куриерска компания в Украйна, която в началото на 2026 г. обяви над 400 повредени или разрушени клона и терминала от началото на войната. Само от 18 юли насам руската армия е ударила поне три нейни обекта: в Киев, Харков и Одеса.

Твърдението за стоки с двойна употреба има своите основания. В самата платформа свободно се продават бойни FPV дронове, хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, мерници и бронеплочи, представяни като одобрени от руски център за безпилотни технологии „Рубикон“. Тези обяви бяха документирани от Defense Express и цитирани от CNN и Fortune. Отворен обаче остава въпросът дали точно атакуваните складове са обработвали военни поръчки, или само цивилни стоки. От юридическа гледна точка това е слабото място на кампанията: както отбелязва „Медуза“, един склад се превръща в законна военна цел само ако оръжията представляват съществена част от съхраненото в него, докато преобладаващото мнозинство от стоките в Wildberries имат изцяло гражданско предназначение.

Последиците от предишните удари се усетиха вътре в самата компания. Wildberries обеща компенсации от по 1 млн рубли за тежко пострадалите си служители и по 2 млн за семействата на загинали. На търговците започнаха доброволни изплащания за изгорялата стока, но разсрочени така, сякаш се продава с обичайна скорост. Първият транш остави мнозина разочаровани, още повече че компанията няма пряко юридическо задължение да компенсира щетите. Имената на повечето загинали не се съобщават. Служителка от склада на Електростал разказа пред „Важни истории“, че след удара директорът наредил да изчакат пожарникари, вместо да се отворят вратите на блоковете. Когато съседният корпус започнал да срутва, десетки хора се струпали и опитали да избягат през един-единствен тесен вход с турникет. Не е ясно дали държавата ще поеме част от щетите; засега Кремъл единствено осъди ударите и описа въпроса с обезщетенията като „сложен“.

Другият аспект от нощта в Рязан засяга съвсем различен отрасъл. Рязанската НПЗ на „Роснефт“ има обща проектна мощност от 17–18 млн тона годишно. През 2024 г. тя преработи 13,1 млн тона (почти 5% от целия обем на преработка в Русия). Заводът обаче беше изведен от строя още на 15 май, когато украински дрон порази негоивте инсталации за първична преработка. Според данни на браншови източници на Ройтерс работата му е спряна още на следващия ден, а „Новая газета Европа“ изчисли, че към началото на юли престоят е достигнал 46 дни. Така че ударът от 29 юли попадна върху вече неработещ капацитет.

Тежестта на тази атака се измерва през ролята на завода в общата мрежа. Рязанската рафинерия е една от четири, които в нормални условия снабдяват Москва и региона. Тя подава гориво по продуктопровод към помпената станция „Володарская“ – ключов възел от пръстеновидния продуктопровод около столицата, който украинските сили вече атакуваха през май. По данни на Ройтерс от началото на годината изцяло или частично са спрели работа 13 големи рафинерии, с което са изведени от строя около 25% от националния капацитет за преработка, 30% от производството на бензин и 44% от дизела. През юни производството на бензин спадна с 25% на годишна база (до около 90 000 тона дневно) при лятно потребление, оценявано от експерти на минимум 110 000 тона дневно. В отговор Кремъл забрани износа на дизел от 8 юли и започна преговори за внос. Обявените до момента хуманитарни доставки – 50 000 тона бензин от Казахстан през юли и август и 60–70 000 тона от Индия – покриват едва малка част от месечния недостиг, който „Медуза“ оценява на 300 до 500 000 тона.

Останалата част от атаката през нощта следваше добре познат маршрут. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за 295 дрона, свалени над 12 региона и акваторията на Азовско и Черно море, 112 от тях в небето над Московска област. В Таганрог отломки от ракета паднаха на многоетажна жилищна сграда и убиха жена; двама души бяха ранени, а живущите – евакуирани. По данни на губернатора Юрий Слюсар над Ростовска област са унищожени около 60 дрона и ракети. В Белгородска област дрон удари търговски обект в Новосадови и рани трима мъже, докато в село Майски шофьор беше хоспитализиран с множество осколочни рани. Входно-изходните полети бяха временно ограничени на четирите летища на Москва, както и летищата в най-малко 10 други региона.

Украински FP-1 порази център за производство на дронове на летище „Протасово“ в Рязанска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар с дрон Fire Point FP-1, поразил инфраструктура на летище „Протасово“ в Рязанска област на Руската федерация. Това става ясно от видео, публикувано от Telegram канала „Досье Шпиона“, базиран на него геолокационен анализ, изготвен от Dnipro OSINT.

Конкретната цел на удара са хангари, свързани с научно-производствен център за разработка и производство на дронове, разположен на територията на летището. Към момента независимо потвърждение за мащабите на понесените щети не е налично.

Анализът на Dnipro OSINT сравнява кадрите от удара със сателитни снимки на летището. Според него видимите ориентири, стоянки за самолети и конструкции на хангарите във видеото съвпадат точно с локациите на обекта. Допълнителни изображения показват вероятната траектория на полета на дрона към зоната с хангари в близост до пистата.

На видеото, разпространено от „Досье Шпиона“, се вижда как украинският дрон прелита необезпокоявано над летището, след което в един момент се насочва стремглаво надолу и поразява един от хангарите, задействайки детонация на бойната глава. На заден план се чува глас, който казва: „Удари операторите на дронове“.

Според докладите, цитирани от Dnipro OSINT, ударът е нанесен с камикадзе дрон с голям обсег FP-1, разработен от украинската компания Fire Point. Дестинацията на удара е разположена на над 500 км от най-близката територия, която се намира под украински контрол.

FP-1 е представен официално през 2025 г. от Министерство на стратегическите индустрии на Украйна. Той е проектиран за нанасяне на дълбоки удари по цели във вътрешността на Руската федерация, а сведенията сочат, че притежава максимален обсег до 1600 км и е способен да носи бойна глава с тегло до 120 кг в зависимост от изискванията на мисията.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски обяви, че в рамките на предния месец при нанасяне на дълбоки удари Украйна е поразила 111 съоръжения на военно-промишления комплекс, енергетиката и горивната инфраструктура, което е довело до преки и косвени икономически загуби в размер на 1,06 млрд долара, включително при координирани атаки срещу цели в Москва и нейните околности.

Украйна удари ракетен катер, миночистач и петролна рафинерия в Рязан

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари срещу обекти на военноморските сили на пристанище Каспийск в Република Дагестан и по една от най-големите руски петролни рафинерии в Рязанска област, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

Според изявлението на украинското командване при удара по Каспийск са поразени малък ракетен катер и миночистач. Базата се намира на брега на Каспийско море и обслужва кораби на военноморските сили, които са способни да носят ракетно оръжие.

През изминалата нощ украински дронове поразиха Рязанската петролна рафинерия, на територията на която е регистриран голям пожар. Тя е един от най-големите заводи за преработка на нефт в страната с капацитет от около 17 милиона тона суров нефт годишно. Тя произвежда бензин, дизелово гориво и авиационно гориво, включително доставки в подкрепа на въоръжените сили на страната.

Освен това бяха нанесени удари по редица логистични възли на руската армия в окупираните територии на Украйна. В Луганска област украинските войски поразиха склад за боеприпаси край Епифанивка и Ровенки, както и склад за материално-техническо снабдяване в Райгородка. В Донецка област беше поразен склад за електронно-бойно оборудване в Дмитривка.

При отделна атака срещу Мариупол е поразена радарна станция МР-232 „Бусол-С“ и електрооптичен модул на крайбрежен разузнавателен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и склад за гориво-смазочни материали.

🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха руски амфибиен самолет Бе-200 и нанесоха удар по многоцелеви вертолет Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ.

Украински атаки с дронове поразиха индустриални и логистични обекти в Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха координирани атаки с безпилотни самолети днес сутринта срещу индустриални и логистични обекти дълбоко в руска територия. Според Генералния щаб на ВСУ ударите са били насочени срещу съоръжения, подкрепящи руската военна машина срещу Украйна.

Руското министерство на отбраната обяви, че силите му са прехванали най-малко 112 дрона в седем области, включително Москва, Брянск, Калуга, Орел, Белгород, Курск и Рязан, но въпреки това местните власти потвърдиха за случаи на попадения и нанесени щети.

Във Волгоградска област силни експлозии извадиха от експлоатация газопровода „Централна Азия–Център“. Собственост на Газпром, газопроводът транспортира газ от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан до Русия, снабдявайки няколко военни обекта – Машиностроителен завод „Демиховски“, авиационната компания „МиГ“ и фабриката за боеприпаси „Магнум-К“.

В Самарска област губернаторът Вячеслав Федоришчев заяви, че в съоръжение в Новокуйбишевск е ударено от дрон, което е наложило спешна реакция. Властите въведоха временни ограничения на мобилния интернет в региона, а полетите на международното летище „Курумоч“ са спрени. Видео, разпространено онлайн, предполага, че целта е била петролната рафинерия в града.

В Пензаска област, според местния губернатор Олег Мелниченко безпилотна атака също е поразила индустриален обект, който изглежда е заводът „Електроприбор“, който произвежда специализирани комуникационни системи за руската отбранителна индустрия.

Руските власти съобщиха, че аварийните служби са локализирали всички пожари и са възстановили дейността на обектите, където това е било възможно.

Масираната украинска атака с дронове срещу 13 руски области.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха най-мащабната си атака с дронове от началото на годината, насочвайки стотици безпилотни летателни апарати към най-малко 13 области на Руската федерация.

123 безпилотни летателни апарата, включително шест над Московска област и един над столицата Москва са били прехванати от системи за противовъздушна отбрана, съобщиха от руското министерство на отбраната.

В небето над руската столица са били свалени дронове в Щелково, Коломна, Раменское, Подолск и в Троицки район на Москва, според съобщение на кмета Сергей Собянин. Атаката предизвика спиране на работата на три московски летища - Внуково, Домодедово и Жуковски. Шест самолета са пренасочени към алтернативни летища.

Според руските военни 20 дрона са били свалени над Рязанска област, която е съседна на Москва.

По-рано местни канали в Telegram съобщиха, че местни жители са споделили за експлозии в близост до местната рафинерия, където е избухнал силен пожар.

Предприятието на Ryazan Oil Refining Company, филиал на Роснефт, е критично за петролната индустрия на страната и според запознати произвеждащо гориво, което е от ключово значение за руската военна авиация.

По-късно ASTRA публикува кадри от пожар на територията на Ново-Рязанска ТЕЦ, която се намира непосредствено до рафинерията.

Областният губернатор Павел Малков потвърди сведенията за въздушна атака срещу града, като уточни, че останките на един от свалените дронове са паднали върху частен имот, предизвиквайки пожар, който вече е потушен. В същото време той не спомена нищо за ситуацията в рафинерията.

Според сутрешната сводка от руското министерство на отбраната 37 украински дрона са свалени в Брянска област, 17 в Курска, 17 в Саратовска, 7 в Ростовска, 6 в Белгородска, 3 във Воронежка, по 2 над Тулска, Орловска и Липецка област, както и 1 над окупирания Крим.

Росавиация въведе временни ограничения за пристигащи и излитащи самолети на летищата Казан, Нижни Камаск, Пенза, Самара и Саратов, според говорителят на агенцията Артем Кореняко.

Днешната атака с дронове на руска територия е най-мащабната от началото на годината, докато най-мащабното нападение през миналата година беше извършено в нощта срещу 1 септември, когато руските военни се похвалиха с унищожаването на 158 дрона.