🔥 Сателитни изображения разкриват мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск след последните украински удари, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).
В Уст-Луга кадрите показват огромен пожар и гъст дим, обхванал няколко резервоара за съхранение на петрол на територията на пристанището. В Приморск отделни изображения от Planet Labs регистрират голям стълб дим, издигащ се над района след атаката.
Докладваните щети обхващат и петролната рафинерия „Кириши“ в Ленинградска област. Обновените данни сочат, че са засегнати две инсталации за преработка на суров петрол, мощности за производство на битум, инсталации за хидропроцесинг и оборудване за фракциониране на газ.
ISW публикува сателитни снимки като визуално доказателство за последствията в двете пристанища, докато придружаващият доклад очертава мащаба на щетите в „Кириши“.
Пристанищата Уст-Луга и Приморск са ключови възли в мрежата за износ на петрол на Кремъл, което прави всяко потвърдено поражение там оперативно значимо. Ударът по рафинерията „Кириши“, едно от основните съоръжения за преработка на петрол в страната, би създал допълнителен натиск върху руската енергийна логистика и вътрешния капацитет за преработка на горива, отбелязват от ISW.
🔥 Енергийната инфраструктура в Ленинградска област на Руската федерация отново е цел на мащабна украинска атака с дронове, в рамките на която по предварителни данни са поразени обекти в района на пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк. Екипът на OSINT проекта КіберБорошно успя да геолокира кадри от огнената стихия, последвала ударите, която е видими от километри.
Атаката е поне четвъртата за по-малко от седмица срещу ключовата енергийна инфраструктура на Кремъл по балтийското крайбрежие. На 22 март дронове поразиха терминал на Транснефт в Приморск – най-голямото руско пристанище за износ на суров петрол по Балтийско море с капацитет над един милион барела дневно. На 25 март последва мащабна атака срещу комплекс за преработка на Газпром в Уст-Луга с годишни обеми от 45 милиарда кубически метра природен газ. Беше повредено депо за съхранение на гориво и два танкера, което принуди обектът да прекрати дейностите по товарене на суров петрол за неопределен период от време.
Руското министерство на отбраната заяви, че в рамките на тази атака над региона са били свалени 56 дрона. Само ден по-късно дронове поразиха петролна рафинерия „Кириши“ (КИНЕФ) на „Сургутнефтегаз“ – една от водещите в Европейска Русия.
Висоцк, третото ударено пристанище, е по-малък терминал, оперативно свързан с Лукойл, където се изнасят петролни продукти по жп линия. Там се намира и терминал за втечнен природен газ с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.
Паралелно с ударите руски държавни медии налагат тезата, че Литва, Латвия и Естония са отворили въздушен коридор за украинските дронове. Като повод за тези твърдения послужиха реални инциденти: украински дрон падна в езеро в литовската община Варена на 24 март, а на следващия ден в Латвия бяха открити останки на още един дрон, а друг се разби в комина на електроцентралата в естонския град Аувере. Службите и в трите държави потвърдиха, че апаратите са украински, но Естония и Литва изрично заявиха, че не са били насочени към техните територии, а са били отклонени от маршрута си. Въпреки това руската пропаганда направи опит да внуши, че инцидентите са доказателство за съзнателно участие на НАТО.
Тезата обаче среща скептицизъм дори сред самите руски граждани. В разговор в Telegram групата „Усть-Луга Чат" потребител предаде официалната позиция: „По телевизията казаха, че Прибалтика са отворили коридор за украинските дронове. Вече всичко лети оттам.“
Отговорът на друг потребител беше показателен: „Т.е. когато дроновете прелитат през руски региони и стигат до Башкирия, трябва да разбираме, че коридор за тях са отворили Белгородска, Тулска и Московска област.“
Тази координирана ударна кампания е системен натиск върху руския енергиен износ през Балтийско море. Според украински експерти, целта е да се наруши цялата верига, от преработка до доставки, на разстояние над 900 км от фронтовата линия.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове атакуваха през изминалата нощ завода за преработка на газ в Уст-Луга, собственост на „Газпром“ и един от най-големите в цяла Европа, съобщи изданието Militarnyi.
Разположен в Ленинградска област, на около 1000 км от украинската граница, заводът беше разтърсен от поне 10 експлозии. Местни жители съобщават за огромно сияние в нощното небе, последвано от извисяващ се стълб черен дим при изгрев слънце.
Докато областният управител Александър Дрозденко настоява, че противовъздушната отбрана е свалила 56 дрона и определя пожара като „незначително запалване“, мащабът на огнената стихия, който се откроява на кадрите, предполага много по-значително въздействие върху оперативния център на завода.
Комплексът в Уст-Луга е критичен възел в енергийната стратегия на Кремъл, преработвайки до 45 милиарда куб. метра природен газ годишно и произвеждайки 13 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и милиони тонове етан и пропан-бутан (LPG). Този последен рейд бележи третия голям удар по завода след предишни операции на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през януари 2024 г. и август 2025 г.
Последният удар е част от безпощадната кампания на украинските сили за разглобяване на стратегическите енергийни центрове на Русия. Миналия август масирана вълна от дронове атакува завода, нанасяйки тежки щети на инсталацията за криогенно фракциониране – критичен компонент за производството на LNG.
Предишната атака беше извършена през януари 2025 г. и порази търговското пристанище, което играеше ролята на основен логистичен център за заобикаляне на западните санкции. Системните удари осакатиха експортния капацитет на пристанището, като в един момент съкратиха петролните потоци наполовина.
Прецизността на тези мисии за дълбоки удари продължава да разбива наратива на Кремъл за вътрешна сигурност, докато украинските сили систематично разрушават инфраструктурата, финансираща руската военна машина.
Системното разглобяване на руския енергиен сектор навлезе във фаза на висока интензивност през новата година, тъй като украинското производство на далекобойни дронове достигна рекордни нива. В началото на януари експерти отбелязаха, че Киев официално е изпреварил Москва по честотата и обхвата на нанесените удари с дронове.
В момента Силите за безпилотни системи на ВСУ са се прицелили в критични възли като терминала в Уст-Луга и петролното пристанище в Приморск, засилвайки икономическия натиск върху Кремъл и свеждайки износа на горива до най-ниските му нива от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.
Тези удари са проектирани да създадат каскаден ефект от логистични провали и финансов дефицит, които да окажат пряко негативно влияние върху способността на руската армия да поддържа своите операции на бойното поле.
Украйна навлезе в новата година с решително предимство в далекобойните ударни операции, изстрелвайки повече дронове от руските сили срещу цели дълбоко на вражеска територия и поддържайки систематичен натиск върху територията на Руската федерация. В началото на януари украинските обстрели предизвикаха временно затваряне на големите летища в Москва, включително „Внуково“ и „Домодедово“, което принуди Росавиация да отмени стотици полети, докато руската ПВО се бореше да прехване продължаващите с дни вълни от дронове.
Въпреки твърденията на Кремъл за прехващане на повече от 1500 дрона седмично, данните на украинското командване разкриват, че ударите са започнали редовно да изпреварват руските атаки с дронове „Шахед“. Тази еволюция подчертава мащабното разширяване на местното производство, превърнало далекобойните дронове от помощен инструмент в централен стълб на украинската стратегия за ликвидиране на военната и енергийна инфраструктура на врага.
