Сърбия гласува масово: активността надмина 2023 г. три часа преди края

🇷🇸 Сърбия гласува на предсрочни парламентарни избори с активност, каквато страната не е виждала от години. Към 17:00 ч. по оценка на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID) и агенцията Ipsos са гласували 60,9% от избирателите, повече, отколкото на целите избори на 17 декември 2023 г. Тогава окончателната активност е 58,77% по данни на Републиканската избирателна комисия (РИК), а от 2012 г. насам тя нито веднъж не е надхвърляла 59%. Reuters и The Guardian определят вота като най-сериозното изпитание за властта на Александър Вучич от повече от десетилетие. Срещу листата му се изправя „Студентска листа – Студентите побеждават“, сформирана от продължилите почти две години протести след смъртта на 16 души под рухналата козирка на гарата в Нови Сад през ноември 2024 г. За масово излизане призиви отправиха както Вучич, така и студентите, всеки убеден, че то ще помогне на него, а политолозите очакват по-скоро второто.

Опашките се виеха пред секциите от 7 ч. сутринта в големите и малките градове из цялата страна. Още към 11:00 ч. социолози отчетоха 27,3%, почти двойно над 15,1% по същото време 2023 г. Официалното число на РИК към 16:00 ч. е 56,38%. Протестното движение води и собствено преброяване: по него към 18:00 ч. бяха гласували 64,3% срещу 51,93% по същото време на предишните избори. Дори Вучич, който подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, е чакал повече от 2 часа на опашка пред своята секция в Нови Белград, съобщава Reuters. Право на глас имат 6 451 292 души, сред които 102 147 в чужбина, където се гласува в 37 държави.

На 19 октомври Вучич заяви пред близката до правителството телевизия Pink, че от избирателите над прага от 63% значително повече ще гласуват за неговата листа, отколкото за съперниците ѝ. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет смята обратното. Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич, която управлява от 2012 г., разчита преди всичко на своето твърдо ядро, обясни той пред Радио „Свободна Европа“. Ако то е например 1,6–1,7 млн. души, по-ниско участие е изгодно за управляващите, а по-високото определено помага на протестното движение. При 60,9% от записаните избиратели към 17:00 ч. вече бяха гласували около 3,9 млн. души. Професорът от университета в Грац Флориан Бибер каза пред The Guardian, че „по-високата активност като цяло е силен признак за добро представяне на студентите“. Той допусна обаче, че Вучич „вероятно също мобилизира избиратели, но по различен начин от студентите“.

След като даде своя глас, Вучич обеща да приеме резултата. „Винаги ще се държим отговорно: ако загубим ще признаем волята на избирателите, ако спечелим, никой няма да ни я отнеме“, каза той пред журналисти в Нови Белград. Водачът на студентската листа, кардиологът Илия Срданович, гласува в Нови Сад и изрази надежда денят да мине мирно в демократична атмосфера, а новото правителство да бъде избрано законно.

Денят мина и под знака на напрежение. До 16:00 ч. наблюдатели на Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност (CRTA) отчетоха натиск върху избиратели, членове на секционните комисии и наблюдатели в 29% от секциите. CeSID беше получил до 17:00 ч. 260 сигнала за възможни нарушения. В село Павловац част от събралите се в центъра замеряха с камъни, блъскаха и влачеха двама журналисти от местния портал Info Vranjske и вестник „Вечерње новости“, докато снимат, като и двамата бяха ранени. В Хртковци мъже с пръти нападнаха моторджии, подкрепящи протестното движение. Полицията арестува мъж по подозрение, че е нападнал майката на Вучич, Ангелина, край столичния пазар „Каленич“. Ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Андреас фон Бекерат написа в X: „Дълбоко сме загрижени от съобщенията за инциденти с насилие в няколко избирателни секции.“ Висшата прокуратура в Белград призова участниците в изборите да намалят напрежението, а следобед машини за разпръскване на демонстрации на жандармерията бяха изпратени пред главния вход на Председателството, съобщи сайтът Nova.rs.

Един от сигналите носи българско име. В западния сръбски град Ужице контрольор в секция № 60 Благойе Радойчич разказа, че едър младеж започнал да тормози комисията, отбелязал бюлетината си на масата и поискал да гласува зад завесата. По думите му това е бил опит за „бугарски воз“, или „български влак“. Така в Сърбия наричат верижната схема за контролиран вот: избирателят изнася празната си бюлетина навън, там я попълват и я дават на следващия, който пуска попълнената в урната и изнася своята празна. Полицията се е намесила, но председателката на градската избирателна комисия Милка Протич заяви, че такъв опит не е бил докладван на комисията. „Нека отиде в България и там да прави български влак“, каза Радойчич пред TV Nova.

Секциите затварят в 20:00 ч. местно време (21:00 ч. българско). Първите прогнози на CeSID и Ipsos според извадка от 750 секции и на CRTA по 500 секции се очакват между 21:30 и 22:00 ч. местно време. Те не са допитване на изхода, а преброени гласове от избраните секции. Самият Вучич каза, че очаква победителят да е ясен около 22:00–22:30 ч. Изборите наблюдават над 15 500 местни наблюдатели, три пъти повече от 2023 г., а движението обяви, че има свои собствени представители във всяка секция. Мисията на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ODIHR) ще представи предварителните си изводи в понеделник, 26 октомври. Още преди затварянето активността наближи 63% – прага, над който според Вучич печели неговата листа, докато Вучичевич и Бибер очакват високото участие да помогне на протестното движение. Кой е бил прав, ще покажат прогнозите в нощта срещу 26 октомври.

Вучич подаде оставка като президент и се кандидатира за министър-председател на Сърбия

🇷🇸🗳️ Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия, за да се кандидатира за премиер на предсрочните избори за парламент на 25 октомври 2026 г. Оставката не го отдалечава от властта. Конституцията му забранява трети президентски мандат, но не ограничава мандатите на министър-председателя, и така Вучич, който управлява страната от 2014 г. като премиер или държавен глава, се насочва към върховния пост, който Конституцията все още оставя отворен за него.

„На основание член 116, алинея 5 от Конституцията на Република Сърбия подавам оставка от длъжността президент на Републиката“, прочете той в сградата на президентството в Белград, пред която се събраха привърженици на Сръбската прогресивна партия (СНС). От 28 септември правомощията му ще се поемат от председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, негова дългогодишна съюзничка и бивш премиер. Законът ѝ дава най-много три месеца, в които трябва да се проведат президентски избори, и Вучич очаква първия тур до края на декември. Вторият му мандат изтичаше в края на май 2027 г.

Сръбската конституция прави правителството център на изпълнителната власт. То определя и провежда държавната политика, а президентът я представлява, обнародва законите, командва въоръжените сили и предлага кандидата за министър-председател. Премиерският пост е формално по-силният от двата, но и след като Вучич се премести от премиерския кабинет в президентството през 2017 г. той остана водещата фигура в сръбската политика. Международната наблюдателна мисия, водена от Службата за демократични институции и права на човека (ОДИХР) на ОССЕ, заключи, че изборите през декември 2023 г. са преминали под знака на „решаващата намеса на президента“, която наред със системни предимства на управляващата партия е създала „несправедливи условия“.

Забраната, която го лишава от трети мандат, е абсолютна. Член 116 гласи, че никой не може да бъде избран за президент повече от два пъти, а Законът за президента уточнява, че това важи независимо колко са продължили мандатите. Руската конституция от онова време забраняваше повече от два последователни мандата. Затова през 2008 г. Владимир Путин отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев, стана премиер и четири години по-късно се върна в Кремъл. Вучич никога повече не може да бъде президент, а премиерът може да бъде преизбиран неограничено.

Изборите са предсрочни заради протестното движение, което тръгна от Нови Сад. На 1 ноември 2024 г. бетонният навес на градската жп гара, отворена след ремонт 4 месеца по-рано, се срути и уби 16 души. Студентите поискаха виновните да понесат отговорност и публикуване на документацията по ремонта. Протестите и последвалите ги блокади на университетите прераснаха в най-големите демонстрации в Сърбия след свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. със стотици хиляди по улиците. Премиерът Милош Вучевич подаде оставка още в края на януари 2025 г., а предсрочният вот се превърна в едно от основните искания на движението. Правителството на Джуро Мацут предложи разпускане на парламента на 7 септември и Вучич го разпусна два дни по-късно, макар че редовният вот трябваше да се проведе чак до края на 2027 г.

Последното решение на Вучич като държавен глава засяга 49 души. Минути преди оставката той обяви, че в предпоследния ден от мандата си е решил да ги помилва или да прекрати наказателното им преследване, а 23 от тях са свързани с протестите. Решението е било взето, по собствените му думи, въпреки мнението на службите за сигурност. От тези 23 души 12 са от т.нар. новосадска група, студенти и активисти, обвинени в опит за сваляне на конституционния ред. Шестима бяха арестувани през март 2025 г. Другите, сред които активистката Мила Пайич, бяха извън страната и не се върнаха. Останалите 11 са участвали, по думите на Вучич, „в инциденти срещу блокадерите“, както управляващите наричат протестиращите. През лятото на 2025 г. той вече беше помилвал активисти на СНС, съдени за нападения срещу студенти.

Вучич обясни оставката с желание да се състезава „като обикновен човек, като един от хората от народа“. Постът отпада, но името остава на бюлетината: листата на СНС и нейните съюзници е регистрирана като „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Водещ съперник е „Студентска листа – Студентите побеждават“, водена от Илия Сърданович, кардиолог и професор в Медицинския факултет в Нови Сад. Кандидатите в нея са предимно преподаватели, експерти и публични личности. В надпреварата са Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич, дългогодишен партньор на СНС във властта, и проевропейският опозиционен съюз „Европейска Сърбия“ на Драган Джилас. Народното събрание има 250 места, мнозинството започва от 126, а изборният праг е 3%.

Публикуваните проучвания показват различни победители. Агенцията Faktor Plus дава в допитване от 16 до 20 септември 48,6% на листата на Вучич и 37,1% на студентската листа. Опозицията и независимите медии я обвиняват в пристрастност към властта, а директорът Владимир Пейич редовно се появява в държавната телевизия. Две седмици по-рано същата агенция отчиташе разлика от почти 16 пункта, което значи, че и в нейните данни листата на движението расте по-бързо. Мониторинг групата CRTA и Democracy Action Lab на Станфордския университет стигат до обратното: в проучването от юни, публикувано на 15 юли, студентите имат 44,9% сред решилите избиратели, а СНС 35,7%. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM) измерва в края на юли почти равни дялове, 39,6% за студентската листа срещу 37,5% за СНС.

През 2023 г. проучванията подцениха СНС. Листата ѝ тогава взе 48% от реалните гласове, повече от всяко финално проучване: Ipsos ѝ даваше 44,6%, а NSPM 39,8%. В доклада си за онзи вот ОДИХР описа натиска върху избирателите, а местни наблюдатели съобщиха за нарушения в изборния ден, главно в Белград. Затова в Сърбия разликата между проучване и резултат може да идва не само от грешка в извадката, но и от условия, които никоя анкета не улавя.

Смяната на поста има прецеденти по тези географски ширини, с различен край. Румен Радев напусна поста на държавен глава на България на 20 януари, близо година преди края на втория си мандат. Коалицията му „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство на 19 април, а на 8 май парламентът го избра за премиер. Радев обаче влезе в надпреварата като съперник на установените партии, докато Вучич влиза като човека, който управлява от 12 години. Мило Джуканович редуваше премиерския и президентския пост в Черна гора между 1991 и 2023 г., докато партията му не загуби парламентарните избори през 2020 г. и той самият президентските през 2023 г. Най-кратко продължи смяната на Серж Саргсян в Армения. След като конституционна реформа прехвърли властта от президента към премиера, парламентът го избра на новия пост на 17 април 2018 г. и масовите протести го принудиха да се оттегли шест дни по-късно.

Според AP кандидатурата се възприема като опит Вучич да запази върховен пост и да подобри позициите на своята партия срещу студентското движение, а анализатори, цитирани от агенцията, описват вота като политически референдум за управлението му. Изборите на 25 октомври имат пряко значение за бъдещата му роля: името му е на бюлетината, а основният му съперник е движение, родено от протеста срещу него и управлението му. Публикуваните анкети не дават надеждна картина – различават се както по резултатите, така и по момента и методологията на измерване, а опитът от 2023 г. сочи, че крайният вот може видимо да се отклони от тях.

До изборния ден по-информативни ще бъдат новите проучвания с прозрачна методология, оценките на наблюдателите за условията на кампанията и самият резултат на 25 октомври. Конституцията не допуска Вучич да бъде избиран за президент за трети път; дали ще се върне в изпълнителната власт като министър-председател зависи от парламентарното мнозинство след вота.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

Оскверниха паметника на Тарас Шевченко в Нови Сад.

🇷🇸 Паметникът на Тарас Шевченко в сръбския град Нови Сад беше осквернен от неизвестни лица, които са го заляли с черна боя на 24 февруари – денят, в който беше отбелязана четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Според репортаж на местното издание Razglas News, актът на вандализъм вероятно е извършен непосредствено преди планиран митинг срещу войната и в подкрепа на Украйна.

Монументът в Нови Сад беше открит на 10 февруари 2021 г. като официален подарък от украинския град Лвов. От своето откриване досега мястото се превърна в средище за различни публични прояви в подкрепа на украинската кауза – митинги през март 2022 г. и инициативата „Жива верига на единството“ през 2023 г. Освен това там бяха проведени чествания по случай Деня на независимостта на страната.

Украинското посолство в Сърбия реагира на случая с призив към местните правоприлагащи органи да открият поднесат под отговорност извършителите на престъпното деяние.

„Смятаме този инцидент за позорен акт срещу архитектурен паметник на град Нови Сад и за опит да се поругае паметта на символ на украинския народ на трагичната за Украйна и целия цивилизован свят дата 24 февруари. Тези вандалски действия целят подкопаване на украинско-сръбските отношения“, гласи официално изявление на посолството, цитирано от сръбските медии.

 

Кой е Тарас Шевченко?

Тарас Григориевич Шевченко (1814–1861) е не просто най-големият украински поет, но също национален символ, наричан често „Кобзар“ (най-известната му стихосбирка) и „Духовен баща на модерна Украйна“. Неговата съдба е олицетворение на борбата на украинския народ за свобода и достойнство.

Шевченко се ражда като крепостен селянин, което автоматично означава, че е бил собственост на помешчик – дворянин-феодал с поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба в Руската империя до началото на ХХ век.

Остава сирак на 12 години, но изключителният му талант като художник е забелязан в Санкт Петербург от видни интелектуалци (сред които Карл Брюлов и Василий Жуковски). През 1838 г. те организират лотария, за да съберат огромната за времето си сума от 2500 рубли, с която откупуват неговата свобода.

През 1840 г. публикува „Кобзар“, която полага основите на съвременната украинска литература и език. Неговата поезия е пропита с любов към родината и гняв срещу социалната неправда и руското имперско потисничество.

През 1847 г. Шевченко е арестуван за участие в тайното политическо „Кирило-Методиево общество“. Император Николай I лично подписва присъдата му за заточение като обикновен войник в Оренбургските степи и изрично му забранява да пише и да рисува. Въпреки това, той продължава да твори тайно, криейки малки тетрадки в своите ботуши.

Шевченко е фигурата, която за първи път дефинира Украйна като отделна нация със своя култура, език и право на независимост. Именно това е причината неговите паметници по света често да стават обект на атаки по време на конфликти – той е „идеологическото сърце“ на украинската съпротива срещу имперската доминация, независимо откъде идва тя.

В света има над 1380 паметника на Тарас Шевченко, което го прави една от историческите личности с най-много монументи в световен мащаб (извън религиозните фигури).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: През май 2024 г. българският гражданин Мирчо Ангелов беше идентифициран от френските служби като тартор на организирана престъпна група, осквернила Мемориала на Холокоста в Париж, извършвайки провокация с висок риск с цел разпалване на вътрешно напрежение на фона на войната в ивицата Газа.

Според отдела за контраразузнаване към Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) акцията е част от широк модел на хибридни операции, характерен с почерка на руското военно разузнаване (ГРУ), което използва местни радикализирани лица като прокси. Други трима българи от групата бяха екстрадирани във Франция и осъдени на 2-4 години затвор, докато Ангелов се укрива и ще бъде съден задочно.

Протестиращи в северна Сърбия разрушиха офиси на управляващата партия

🇷🇸💥 Протестиращи против правителството потрошиха и разграбиха офисите на Сръбската прогресивна партия (SNS) в Нови Сад и влязоха в сблъсъци със служителите на реда и контрапротест в подкрепа на SNS в столицата Белград, ден след масовите безредици, в които бяха ранени десетки хора.

Във втория по големина град в Сърбия полиция и привърженици на президента Александър Вучич липсваха, докато в същото време десетки демонстранти разбиваха прозорците на партийната сграда, изнасяха мебели и агитационни материали и заливаха входа с боя.

„Той си отива“, скандираха те в един глас, визирайки 13-годишното управление на Вучич.

По-късно полицаи в пълно бойно снаряжение отцепиха няколко квартала в центъра на Нови Сад и използваха сълзотворен газ, за да разпръснат тълпата.

Ежедневните протести в Сърбия, предизвикани от смъртта на 16 души при срутването на покрива на реновираната жп гара в Нови Сад миналия ноември, разклащат популярността на Вучич и SNS.

В Белград стотици протестиращи и симпатизанти на SNS си разменяха факли и бомбички на един от ключовите булеварди в града. Полицията в пълно бойно снаряжение атакува демонстрантите и използва сълзотворен газ, за да ги изтласка, съобщи очевидец на Ройтерс.

Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич обвини демонстрантите в нападения срещу полицейските сили в Нови Сад, Белград, Панчево и Шабац, като по думите му са ранени най-малко петима служители на реда.

„Полицията трябваше да действа, за да осуети нападенията. Призоваваме всички да се приберат от улиците“, заяви той на пресконференция в Белград.

В пряко предаване белградската телевизия N1 показа как най-малко петима демонстранти биват задържани от полицията. Междувременно Вучич обеща още арести след безредиците.

„Мисля, че е ясно, че те не искаха мир и гандистки протести. Ще има още арести“, закани се той в пряко включване по частната белградска телевизия Informer TV.

Опозиционната Партия на свободата и справедливостта съобщи, че депутатът ѝ Педя Митрович е бил ранен по време на протестите и е настанен за лечение в болница

„Това е почеркът на това правителство и на Александър Вучич, така те виждат Сърбия“, се казва в позицията на партията.

Подобни протести се проведоха и в други градове в страната.

По-рано в четвъртък Дачич заяви, че при сблъсъците в сряда са били ранени общо 27 полицаи и около 80 цивилни, а 47 души са били задържани.

Протестиращите обвиняват корупцията на управляващото правителство за трагедията на гарата в Нови Сад и настояват за предсрочни избори в опит да свалят Вучич и партията му от власт.

Студентски организации, опозиционни партии и антикорупционни наблюдатели обвиняват Вучич и партньорите му във връзки с организираната престъпност, употреба на насилие срещу неговите политически опоненти и потискане на медийната свобода – обвинения, които те отричат.

Сблъсъци между протестиращи и привърженици на Вучич в Сърбия за втори пореден ден

🇷🇸 Сблъсъци на протестиращи със симпатизанти на сръбския президент Александър Вучич избухнаха за втора поредна вечер, което отбелязва сериозна ескалация след над девет месеца на непрекъснати протести срещу авторитарното му управление.

Близо до офисите на управляващата Сръбска прогресивна партия в Нови Сад привърженици на президента Вучич хвърляха факли срещу протестиращите, които отвърнаха, счупвайки прозорци на сградата. На място бяха изпратени части на жандармерията, които да потушат напрежението.

Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич съобщи, че най-малко един полицай е ранен, и призова за възстановяване на реда и закона.

Хиляди хора се събраха в други части на страната, включително в столицата Белград. В Кралево полицията раздели двете враждуващи групи с кордони. Протести се проведоха също в Крагуевац, Чачак и Ниш.

Протестите тази вечер бяха организирани в отговор на сблъсъците снощи в северозападния град Върбас, където жандармерията отново бе принудена да разделя противостоящите групи пред офисите на управляващата партия.

Снимки от Върбас показват как правителствени привърженици хвърлят факли, камъни и бутилки по протестиращи, които отвръщат с различни предмети. Полицията съобщи, че десетки са пострадали, сред тях 16 служители на реда. Подобни инциденти са регистрирани и на други места в страната.

Протестите, ръководени от студенти, започнаха през ноември, след като навес на жп гара в Нови Сад се срути, отнемайки живота на 16 души. Случаят предизвика тежки обвинения за корупция в инфраструктурни проекти.

Оттогава стотици хиляди сръбски граждани участваха в демонстрациите, разклащайки твърдата хватка на Вучич върху властта. В последно време негови привърженици организират контрапротести, което засили опасенията от насилие.

Полицията съобщи за няколко ареста след сблъсъците във Върбас. Комисар Драган Василевич заяви пред държавната телевизия RTS, че протестиращите са дошли, за да нападнат симпатизанти на властта.

На съвместна пресконференция с австрийския канцлер Кристиан Щокер днес Вучич определи демократичните протести като „много насилствени“ и заяви, че и във вторник вечерта те са били такива.

Президентът, други представители на властта и правителствени медии многократно са наричали протестиращите „терористи“, въпреки че от ноември насам повечето демонстрации преминават мирно.

Протестиращите твърдят, че във Върбас, както и в Бачка Паланка, Нови Сад и Ниш, първи са ги атакували именно привърженици на президента. В Белград жандармерията изтласка тълпата извън централната зона на града.

Водени от студенти, протестиращите настояват Вучич да свика предсрочни парламентарни избори – искане, което той категорично отхвърля. Студенти настояват за оставката на министър Дачич заради ескалацията на насилието по време на демонстрации.

Сърбия официално води преговори за членство в Европейския съюз, но Вучич поддържа тесни връзки с Русия и Китай и е обвиняван, че ограничава демократичните свободи от идването си на власт преди 13 години.