Молдовската полиция проведе мащабни акции преди парламентарните избори

🇲🇩 Полицията в Република Молдова извърши над 250 обиска в 100 населени места в рамките на наказателно дело, свързано с подготовка действия за дестабилизация на страната, дирижирани и подкрепени от Русия, шест дни преди парламентарните избори на 28 септември.

Молдовската полиция публикува съобщение за пресата, според което в тези действия е трябвало да бъдат въвлечени и криминални елементи.

„Обиските се провеждат както при заподозрени лица, така и в някои затвори“, уточни полицията в Кишинев, цитирана от Europa Liberă Moldova, без да дава повече детайли.

Акциите се извършват от Националния следствен инспекторат съвместно с прокуратурата за борба с организираната престъпност, екипи на Специален полицейски отряд „Мълния“ и представители на Службата за информация и сигурност.

Няколко часа след като акцията беше оповестена, един от лидерите на опозиционния блок „Патриотичен“ Игор Додон заяви в социалните мрежи, че „ръководители на териториални организации в Дрохия и Ришкани“ са били сред мишените на обиските.

Додон определи действията като „сплашване“ и подготовка от страна на властите да анулират изборите на 28 септември, ако те бъдат загубени. Управляващата партия „Действие и солидарност“ на Мая Санду все още не е дала отговор на тези обвинения.

Вчера в публичното пространство се появи информация, че лидерът на партия „Демокрация у дома“ Василе Костюк може да бъде задържан в понеделник.

В същия ден служители на Националния антикорупционен център (CNA) и прокурори в Кишинев проведоха обиски в столицата и град Орхей по дело за незаконно финансиране на партии и подкуп на избиратели.

След приключване на обиските беше задържано едно лице по подозрение за участие в криминални деяния, свързани с незаконно финансиране на конкретни политически формации.

Разследването е насочено към организирана група, включваща лица, „вземащи решения, членове и симпатизанти на политически формации“. CNA не уточни конкретните партии, но от публикувани снимки и чатове става ясно, че става дума за „Евразия“ – асоциация, свързана с проруския укриващ се от правосъдието олигарх Илан Шор.

CNA твърди, че членовете на групата са вербували избиратели и поддръжници с обещания за пари, стоки или услуги, за да ги насърчат да гласуват „в полза на конкретни партии“. Те са заподозрени и в трансфер на средства от банкови сметки и електронни портфейли, сред които такива от чужбина. Иззети са значителни суми в различни валути.

По време на предизборната кампания офицерите и прокурорите от CNA проведоха десетки обиски в различни населени места.

Серия от акции в началото на септември беше насочена срещу „Сърцето на Молдова“, политическа партия, ръководена от Ирина Влах, проруски политик и башкан на автономния регион Гагаузия през годините от 2015 до 2023 г. Формацията е една от партиите в състава на блок „Патриотичен“

На 17 септември Централната избирателна комисия санкционира коалицията с предупреждение и поиска от Министерство на правосъдието да ограничи дейността ѝ за една година. Молбата вероятно ще бъде разгледана от Централният апелативен съд.

Блокът „Патриотичен“ и „Сърцето на Молдова“ описаха действията като „политически репресии“, докато правителството отхвърли обвиненията.

На 8 септември в северната част на Молдова бяха проведени 60 обиска, които доведоха до ареста на 15 души и изземането на около 3 млн. леи по дело за незаконно финансиране на партии, подкупи на избиратели и пране на пари.

На 16 септември прокурори и антикорупционни служители иззеха над 20 млн. леи при обиски в Кишинев, свързани с разследване на незаконно финансиране на политически партии „при утежняващи обстоятелства“ срещу лица, взимащи решения в неуточнени политически партии.

Молдовски съд осъди прокремълски лидер на седем години затвор.

🇲🇩🇷🇺 Молдовски съд осъди на 7 години затвор прокремълския лидер на автономния регион Гагаузия за канализиране на финансови потоци от Руската федерация за спонсориране дейността на политическа партия, която според властите в Кишинев е прикритие за руска намеса.

Молдова, която ще проведе парламентарни избори на 28 септември, редовно обвинява Москва за намеса във вътрешната политика чрез разпалване на проруски настроения в подривна кампания за сваляне на проевропейското правителство.

Москва отрича обвиненията за намеса в Молдова, малка бивша съветска република, заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО.

Държавното обвинение заяви, че регионалният лидер Евгения Гуцул систематично е изпращала недекларирани средства в Молдова между 2019 и 2022 г. за финансиране на вече забранената партия на проруски бизнесмен в изгнание Илан Шор.

Гуцул също така беше призната за виновна за получаване на 2,5 милиона долара от „организирана престъпна група“ за координиране на дейностите на партията в няколко региона на Молдова.

Противник на сегашното правителство на Молдова, тя често посещава Москва, за да се срещне с висши служители, но въпреки това отрече всякакви нарушения и заяви, че ще обжалва.

„Това решение няма нищо общо с правосъдието. Това е политическо клане“, каза тя в изявление във вторник. Кремъл осъди присъдата като политически мотивирана и обвини Молдова в потъпкване на демокрацията.

„Виждаме как опозицията се потиска по всякакъв начин,“ отбеляза говорителят Дмитрий Песков.

Над 100 души се събраха близо до съда в молдовската столица Кишинев днес в подкрепа на Гуцул, като скандираха „Срам“ и осъждаха правителството.

Гуцул е лидер на Гагаузия, автономен регион в южна Молдова с административен център Комрат, където гагаузите, тюркски народ, са мнозинство. Регионът има собствена конституция, парламент и изпълнителна власт, но остава част от Република Молдова. Местните жители, които наброяват около 140 000 души, говорят гагаузки, а културата им съчетава тюркски и православни традиции. Автономията е установена през 1994 г. след преговори с централното правителство в Кишинев.

Гуцул попада в санкционни списъци на ЕС и САЩ заради предполагаем опит за дестабилизиране на Молдова.

Миналата година молдовската полиция заяви, че Шор е изпратил 24 милиона долара чрез руската банка „Промсвязбанк“ за подкупване на гласоподаватели на президентски избори и референдум за членство в ЕС. Шор, който преди това беше признат за виновен за измама и избяга в Русия, отрича всякакви нарушения.

Молдовската ЦИК отказа регистрация на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори

Снимка: Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova / Facebook

🇲🇩🗳️🇷🇺 Централната избирателна комисия (ЦИК) на Молдова отказа регистрацията на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори на 28 септември тази година. Една от основните причини за това решение е, че формацията е „наследник“ на обявената за противоконституционна партия „Шор“.

Решението на ЦИК от 19 юли беше взето на фона на протест, организиран от поддръжници на четирите партии в състава на блока: „Победа“, „Възраждане“, „Шанс“ и „Алтернативна сила и спасение на Молдова“.

Ако решението на ЦИК остане в сила, блокът няма да може да се регистрира като участник в парламентарните избори и да издигне кандидати.

За разлика от партиите, които могат директно да подадат заявление за участие в парламентарните избори от 20 юли, коалициите, съставени от няколко партии, трябва да получат и предварителна регистрация като избирателен блок.

Представители на избирателната власт посочиха няколко причини за отхвърлянето на подадената регистрация на „Победа“.

Заместник-председателят на ЦИК Павел Постика обясни, че четирите партии от блока не са се разграничили от бившата партия „Шор“, обявена за противоконституционна през 2023 г. и дори са участвали в съвместен конгрес в Москва, заедно с Илан Шор – олигарха, избягал в Русия, осъден в родината си на затвор по дело за „банкова измама“.

Неговата партия беше обявена за противоконституционна и ликвидирана заради подозрения, че е служила на Кремъл за дестабилизиране на Република Молдова.

Последните изменения в държавното законодателство забраняват политическото сдружаване, създаване и регистрация на нова партия, която да „продължи или възобнови, като политическа партия-наследник, дейността на политическа партия, обявена за противоконституционна“.

ЦИК, която има и подозрения за незаконно финансиране на блока „Победа“, цитира и факта, че Министерството на правосъдието е поискало от съда да разпусне партия „Шанс“ и да ограничи за половин година дейността на политическите сили „Алтернативна сила и спасение на Молдова“ и „Възраждане“.

„Победа“ може да оспори решението на ЦИК

Същевременно представители на ЦИК заявиха, че не могат да регистрират коалицията с името „Победа“, тъй като в Република Молдова съществува партия „Победа“, а законът не позволява регистрация на политически сили с идентични имена.

Представители на коалицията отрекоха повечето от нарушенията, вменени от ЦИК, а лидерът на „Шанс“ Алексей Лунгу, обвини членовете на ЦИК в „политически действия и решения“ и беше изведен от заседателната зала от полицията след словесни атаки към членовете на ЦИК.

Членовете на блока квалифицираха отказа на ЦИК като злоупотреба. Обяснявайки връзката с Илан Шор, представителят на партия „Възраждане“ Василе Боля заяви, че осъденият за банкова измама олигарх е „двигателят за обединението на тези политически сили“.

На заседанието вчера ЦИК също така поиска от Министерство на правосъдието да „анализира действията на четирите партии по отношение на тяхната принадлежност към партия, обявена за противоконституционна“.

„Победа“ има три дни, за да оспори в съда решението на избирателната власт да не го регистрира като избирателен блок.

Коалицията не беше регистриран и в миналогодишната предизборна надпревара за президентските избори и референдума за присъединяването на Република Молдова към ЕС, като тогава съдът остави в сила решението на ЦИК.

Политик от Молдова претендира за излаз на Черно море за сметка на Украйна.

🇲🇩⚔️🇺🇦 Виктория Фортуна, изгряваща крайнодясна популистка фигура в Молдова, набира популярност с тревожни темпове, докато нейната риторика буди тревога, особено след наскоро изявените претенции към територията на Буджак, както наричат там географската област Южна Бесарабия в югозападната част на Одеска област, намираща се между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.

Тези претенции не почиват на правно или историческо основание според официалната молдовска позиция. Изказванията отразяват по-широки регионални тенденции и са подобни на действията на румънската националистка Диана Шошоака, като според експерти от Института „Робърт Лансинг“ се вписват отлично в усилията на Кремъл да подкопае суверенитета на Украйна чрез подставени политици.

Фортуна се издигна на фона на общественото недоволство от тромавата европейска интеграция на Молдова в периода след 2022 г. Разчита основно на популистка, националистическа и конспиративна риторика, представяйки се като защитник на молдовския суверенитет. Но нейните публични изяви и медийна активност сочат идеологически и финансови връзки с проруските структури, включително забранената партия на молдовския олигарх Илан Шор. Освен това са налице документирани случаи на координация с руски пропагандни медии като RT и Sputnik Moldova.

В началото на годината Фортуна повдигна въпроса за достъпа на Молдова до Черно море, както и за нейното право върху земите в Буджак. Във видео, публикувано в Telegram, тя посочи, че страната ѝ има основания да преразгледа границите си: „Бяхме лишени от достъпа до море през Буджак, а без него Молдова е като лъв на каишка.“

Тази провокация следва наратива на руската дезинформация, представяща Украйна като изкуствена държава, поддържана от Запада. Такива изказвания подкопават молдовско-украинската солидарност и проверяват устойчивостта на региона към ревизионистка риторика – тактика, вече приложена от Кремъл в Грузия и Казахстан.

Политическата дейност на Фортуна се финансира от мрежи, свързани с Илан Шор – беглец олигарх, осъден за източване на 1 милиард долара от молдовската банкова система и признат за инструмент на руското влияние. Двамата изграждат алтернативна ос срещу проевропейския курс на президента Мая Санду и стратегическото партньорство с Украйна.

Риториката на Фортуна е близка до тази на румънския сенатор Диана Шошоака, която също говори за връщане на Одеса и Южна Украйна на Румъния. Двете политически фигури получават подкрепа от руски и крайнодесни румънски медии, пропагандирайки идеите за историческа справедливост и етно-националистически реваншизъм. Те наричат проевропейския елит предатели и марионетки на Запада, отклонявайки вниманието от реформите и насърчавайки ревизионизъм. Имитирайки далеч по-опитната Шошоака, Фортуна вероятно действа по координирана подривна стратегия на Кремъл.

Заплахата от Фортуна е многопластова. Претенциите ѝ рушат доверието между Кишинев и Киев по теми като сигурността и управлението на границите. Москва използва подобни фигури с единствена цел да фрагментира политически Молдова, да отвлича вниманието от реформите и да дискредитира европейската интеграция на страната. Макар да не се радва на широка подкрепа, подобна риторика създава опасен прецедент, сравним с казусите в Донбас и Южна Осетия.

Фортуна заплашва пряко европейския курс на страната си. Нейната нарастваща популярност може да засили евроскептичните и антиевропейски настроения, да блокира реформи и да дестабилизира политическата система, като по този начин да навреди на шансовете за присъединяване към ЕС.

Експерти подозират, че Фортуна получава подкрепа от руски разузнавателни служби, занимаващи се с операции за влияние в чужбина. Освен това тя подкопава легитимността на правителството на Мая Санду, представя реформите като провал, а властта – като зависима от чужди сили. По този начин се прикриват реални проблеми като корупцията и енергийната несигурност.

Тези изказвания могат да предизвикат дипломатическа криза с Киев и да усложнят партньорството в сферата на сигурността и инфраструктурните проекти. Киев може да отговори с по-строг граничен контрол или ограничения в разузнавателния обмен – действия, затруднящи координацията на НАТО с Кишинев и Киев.

Повторното активиране на мрежата на Шор чрез фигури като Фортуна засилва риска за вътрешната стабилност и нормализира антизападната риторика, което от своя страна може да реанимира иначе маргинализирани проруски движения и да отслаби демократичните институции в страната.

Виктория Фортуна не е обикновен популист – тя е инструмент на руската хибридна война, насочена към дестабилизация на региона, подкопаване на демокрацията и възстановяване на руското влияние в Черноморския басейн.

Проруският лидер на Гагаузия беше задържан на летището в Кишинев.

В кулоарите на миналогодишното издание на Световния младежки фестивал ръководителят на автономния регион Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Kremlin.ru

🇲🇩⚔️🇷🇺 Полицията в Молдова задържа лидера на проруското гагаузко малцинство в страната Евгения Гуцул на международното летище в Кишинев късно във вторник, след като други двама издирвани проруски депутати в парламента на страната изчезнаха безследно.

Евгения Гутул, лидерът или башканът на Гагаузия, е задържана 72 часа в столицата, а „действието се предприема в контекста на наказателно дело“, посочи Ангела Старински, служител в Центъра за борба с корупцията в Молдова.

Гагаузия, регион с население от 140 000 жители в южната част на Молдова, е населяван предимно от етнически турци, които предпочитат близките връзки с Русия, придържат се към православното християнство и имат неспокойни отношения с централните власти след независимостта на Молдова през 1991 г.

Молдова, която през последните 150 години е била част от Руската империя, за кратък период от „Велика Румъния“ и накрая от Съветския съюз, сега е ръководена от прозападния си президент Мая Санду, която се ангажира да присъедини страната към Европейския съюз до 2030 г.

Санду осъди многократно руската инвазия в съседна Украйна и обвини Кремъл, че се опитва да я свали от власт.

Гуцул е яростен критик на правителството и беше избрана за башкан през 2023 г. с подкрепата на укриващия се бизнес магнат Илан Шор, който по-късно същата година беше осъден на 15 години затвор във връзка с изчезването на 1 милиард долара от молдовски банки.

Освен това тя се срещна с лидера на Кремъл Владимир Путин по време на свое посещение в Москва. Гутул, чийто избор за башкан никога не е бил признат от президента Санду, се очаква скоро да бъде осъдена по обвинения в корупция и финансиране на политически блок, ръководен от Шор, който се намира в изгнание в Русия.

Арестът ѝ беше предшестван от необяснимото изчезване на проруския парламентарист Александър Нестеровски през миналата седмица – в деня, в който беше осъден на 12 години затвор по идентични обвинения.

Ирина Лозован, вторият депутат, очакваща присъда по подобни обвинения, също изчезна. И двамата бяха сътрудници на Шор, който се надява да използва своя блок "Победа", за да спечели изборите на проруски депутати в парламентарни избори по-късно тази година. Той е обвиняван от държавните власти, че насочва големи суми пари в страната, с които да повлияе на изборите.

Арести на летището в Кишинев: Молдовската полиция се разправи с агресивни поддръжници на Русия

🇲🇩⚔️🇷🇺 Скандал, прераснал в сбиване между пътници и служители по сигурността е избухнал на международното летище в молдовската столица Кишинев, съобщава местното издание MoldovaLive.md.

Потребители на социалните мрежи публикуваха видеокадри от момента на сбиването.

Местни канали в Telegram предполагат, че в конфликта са замесени молдовски граждани, току-що завърнали се от Москва, където са били за конгреса на политическия блок „Победа“.

Депутатът Марина Таубер написа в социалните мрежи, че службата за сигурност проверява поддръжници на избягалия олигарх Илан Шор. По думите й служителите по сигурността са ги задържали в продължение на четири часа.

Гранична полиция също коментира инцидента и каза, че е „записала поредица от провокации и агресивно поведение от група хора, долетели от Москва“.

От Гранична полиция разпространиха съобщение, че са съставили протокол на един от пътниците за агресивно поведение към граничарите. Освен това Гранична полиция е установила самоличността на трима пътници, които ще бъдат съдени за нарушаване на обществения ред.

Органите на реда отбелязват, че безопасността на всички пътници е техен основен приоритет, поради което няма да бъдат толерирани нарушения и молят всеки пътник да спазва правилата за преминаване на държавната граница.

Ден преди това привърженици на Шор участваха в икономически форум, проведен в Санкт Петербург, и конгрес на т.нар.политически блок „Победа“, ръководен от Илан Шор.