Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

Нова беларуска десантна бригада увеличава натиска по северната граница на Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Беларус напредва с формирането на изцяло нова десантно-щурмова бригада, разположена в Гомелска област, непосредствено до границата с Украйна. Според министъра на отбраната Виктор Хренин вече са комплектувани отделни части, призован е личен състав и са назначени офицери. Това показва, че обявеният през август 2025 г. проект преминава от организационно решение към реални усилия за изграждане на постоянно военно съединение.

Става дума за 37-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада на Силите за специални операции на Беларус. Когато техният командващ генерал-майор Вадим Денисенко оповести създаването ѝ на 1 август 2025 г., той заяви, че един батальон вече е формиран и трябва да се превърна в активна бойна единица до края на същата година. По думите му решението е било взето за укрепване на южното направление, определено от Минск като най-напрегнатия участък от границата.

Новите сведения за набиране на офицери и личен състав са по-важни от предварителното съобщение за административно учреждаване на бригадата. Военно формирование може да съществува дълго време на хартия, с непълен щат, временно командване и ограничено количество техника. Назначаването на кадри за офицерски състав, създаването на подразделения и попълването с кадрови военнослужещи обаче са нужни стъпки към придобиване на реална способност за обучение, развръщане и изпълнение на задачи.

Това все още не доказва, че бригадата е достигнала пълна бойна готовност. Не са налични публични данни за нейната численост, степента на комплектуване, наличната бронира техника, артилерия, зенитно-ракетни комплекси, транспорт и запаси. Не е известно и каква част от призованите са предназначени за постоянен състав и колко от тях ще участват за ограничен период от времев мобилизационни мероприятия. Разликата е съществена: попълнен щат и проведени занятия не са равнозначни на сработено съединение, способно да води самостоятелно продължителни настъпателни действия.

Въпреки това трайното разгръщане на десантно-щурмова бригада в Гомелска област трансформира изцяло състава на силите, разположени по беларуския юг. Досега основните съединения към Силите за специални операции бяха концентрирани във вътрешността на страната: 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада в Брест, 103-а отделна гвардейска въздушнодесантна бригада във Витебск и 5-а отделна бригада със специално предназначение в Марина Горка. Новата част добавя постоянен маневрен компонент към направление, което след 2022 г. се охраняваше и усилваше чрез ротационни подразделения.

Гомелска област граничи с Киевска и Черниговска области в Украйна, но твърдението, че самата бригада се формира на 40 км от тях, се нуждае от по-точно местоположение. До този момент военното командване не е оповестило окончателен гарнизон и инфраструктура на всички подразделения. Град Гомел е значително по-далеч от държавната граница, докато южните части на областта стигат непосредствено до Украйна. По тази логика военната значимост зависи не само от областта, но и от конкретното място на разполагане на отделните батальони, складове, техника и пунктове за управление.

За Украйна най-непосредственият ефект е нуждата да следи още едно постоянно звено и да поддържа сили за противодействие на потенциални действия от северна посока. Една десантно-щурмова бригада може да се използва за гранична охрана, подсилване на конкретни участъци, операции на малки мобилни групи, демонстративно развръщане, както и ограничена операция срещу погранична зона. Подготовката на такъв вид способности създава военен проблем, дори бригадата никога да не премине границата.

Киев не може да планира само според най-вероятното намерение на Минск и трябва да отчита всички наличните способности, както и възможността беларуската територия отново да бъде предоставена на Русия. Това изисква разузнаване, инженерни заграждения, противодесантни резерви, противовъздушна отбрана и подразделения, които иначе биха могли да бъдат използвани по активните фронтове на изток и юг.

Този ефект обаче не трябва да се приравнява на подготовка за нов поход към Киев. Самостоятелна бригада не притежава нужния мащаб, за да повтори руската операция от февруари-март 2022 г. Тогава от беларуска територия към Киевска, Черниговска, Сумска и Житомирска област настъпи руска групировка, включваща десетки батальонни тактически групи, авиация, ракетни части, инженерни войски, логистика и командни структури. По-късни украински оценки посочваха близо 40 батальонни тактически групи в офанзивата за Северна Украйна.

Дори тази групировка не успя да превземе Киев и се оттегли от Северна Украйна в края на март и началото на април 2022 г. Оттогава Украйна изгради допълнителни укрепления, минирани зони и дефанзивни постове по северната граница. Районът между Беларус, Чернигов и Киев включва гори, реки, блатисти местности и ограничени пътни направления, които затрудняват разгръщането и снабдяването на големи механизирани сили. Теренът не прави настъплението невъзможно, но увеличава неговата зависимост от контрола върху основните пътища, инженерна поддръжка и непрекъсната логистика.

През май 2026 г. украински медии, позоваващи се на източници в силите за отбрана, оценяваха военното присъствие на Беларус по това направление на 1900 души и определяха непосредствения риск от мащабно настъпление като нисък. Същите публикации подчертаваха, че публично не се наблюдава концентрация на сили, сравнима с тази преди нахлуването през 2022 г. Тази оценка не изключва ограничени действия, но не подкрепя тезата, че новата бригада сама представлява ударна групировка за Киев.

По-сериозна промяна би настъпила, ако около 37-а бригада започнат да се събират руски части, полева логистика, инженерни звена, гориво, боеприпаси, армейска авиация и ПВО активи. Железопътни ешелони с бронетехника, разгръщане на полеви болници, командни пунктове и устойчиво струпване на десетки хиляди военнослужещи биха били много по-надеждни признаци за подготовка на голяма операция от самото формиране на беларуско съединение.

Засега публичните сведения сочат по-скоро постепенно укрепване на Силите за специални операции. При обявяването на 37-а бригада Денисенко съобщи също, че към тях се присъединява зенитно-ракетен полк, формира се реактивен артилерийски полк и се подготвя отделна бригада за управление. Реактивният полк по това време според него е бил готов приблизително на 70%. Тези промени сочат стремеж към по-голяма самостоятелност: десантните подразделения получават повече огнева поддръжка, защита от въздушни заплахи и командни способности.

Точно тази по-широка реорганизация е по-важна от самото наименование „десантно-щурмова“. Беларус използва понятието „Сили за специални операции“ за формирования, които по своя размер, въоръжение и задачи включват не само малки групи със специално предназначение, но и въздушнодесантни и десантно-щурмови бригади. Новата част следователно не трябва да се представя като бригада с численост няколко хиляди диверсанти, предназначени непременно да бъдат хвърлени дълбоко в украинския тил. По-вероятен е профил е на леко или средно въоръжено мобилно съединение за бързо усилване, охрана на направление и ограничени настъпателни задачи.

При определени условия то може да бъде използвано и по-агресивно. Близостта до Черниговска и Киевска област позволява по-кратки срокове за придвижване към границата, отколкото при прехвърляне на войски от Витебск или Брест. Един постоянен гарнизон създава познание за местния терен, готова инфраструктура и възможност за предварително складиране на материали. Ако Русия отново разположи войски в Беларус, новата бригада може да охранява флангове и комуникации, да прикрива ключови обекти или да освободи руски подразделения за други задачи.

Няма обаче публично доказателство, че това е текущото предназначение на бригадата. Официалната беларуска версия е, че тя укрепва южната граница срещу заплахи от украинското направление. Минск периодично обвинява Киев в концентрация на сили, полети на дронове и други действия край границата, докато Украйна разглежда беларуската територия като потенциален плацдарм за Русия. Двете страни поддържат военни сили и укрепления в района, но тази взаимна предпазливост не доказва автоматично предстояща атака.

Има изцяло вътрешни причини, които също могат да дадат обяснение за формирането на частта. След 2022 г. южното направление придоби трайно значение за планирането на отбраната на Беларус. Създаването на постоянен гарнизон намалява нуждата подразделения от други региони да се изпращат на продължителни ротации покрай украинската граница. То позволява на Минск да превърне временните мерки в устойчива структура, без непременно да е взето политическо решение за участие във войната.

В същото време фактът, че Беларус не изпрати своята редовна армия в Украйна през февруари 2022 г. не дава гаранции за бъдещото ѝ поведение. Лукашенко вече предостави територия, летища, комуникации и логистична инфраструктура за руската инвазия. Беларуският режим остава военно и политически зависим от Кремъл в рамките на съюзната държава, а въоръжените сили на двете страни имат съвместно планиране и учения. Следователно Киев има основания да оценява не само беларуската бригада, а възможността тя да действа като част от по-голяма съвместна групировка.

Към настоящия момент 37-а бригада увеличава преди всичко местната военна способност на Беларус и разходите, които Украйна трябва да прави за защита на северната си граница. Тя може да представлява реална заплаха за погранични участъци, особено при внезапно усилване или използване за ограничени действия. Наличните сведения обаче не я превръщат в достатъчна сила за самостоятелна операция към Чернигов или Киев.

Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.

СБУ откри повишена радиация в останки на руски дрон, модифициран с ракета с обеднен уран.

🇺🇦☢️🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че е регистрирала повишени нива на радиация в отломките на руски атакуващ дрон, използван при нападение в Черниговска област през април, след като разследващи са открили фрагменти от ракета въздух-въздух, монтирана на модифицирания дрон.

Според СБУ служители на контраразузнаването и следователи са инспектирали останките от модифициран руски дрон „Геран-2“ след атаката на 7 април близо до село Камка. Отломките са включвали части от ракета въздух-въздух Р-60, за която се предполага, че руските войски са инсталирали на дрона.

Украински служители твърдят, че руската армия използва такива ракети при масирани атаки с дронове в опит да застраши украинските самолети и хеликоптери, които прехващат приближаващите дронове. По време на инспекцията в близост до отломките специалистите са отчетени нива на гама-радиация от 12 микрозиверта на час, което е значително над естествения радиационен фон и е потенциално опасно за човешкото здраве.

От СБУ съобщиха, че аварийните екипи на Държавната служба за извънредни ситуации и Въоръжените сили на Украйна са обезопасили бойната глава на ракетата и са прехвърлили радиоактивните материали до място за съхранение. Последващата експертиза е установила, че бойната глава на ракетата съдържа обеднен уран, като поразяващите елементи са установени като Уран-235 и Уран-238.

СБУ предупреди цивилните граждани да бъдат изключително внимателни, ако открият фрагменти от дронове, ракети или други боеприпаси. Повредените или изгорели боеприпаси крият най-сериозен риск, защото могат да отделят радиоактивен прах, вреден за хората и околната среда.

Властите призоваха жителите да не се приближават, да не докосват и преместват подозрителни отломки, а незабавно да докладват за такива находки на службите за спешна помощ.

Според украински специалисти Р-60М се различава от по-старата ракета Р-60 отчасти по това, че в нейната бойна глава се използват стержени от обеднен уран вместо от волфрам. Един от начините за идентифициране на Р-60М е маркировката за радиационна опасност върху секцията на бойната глава.

Това не е първият път, в който Русия застрашава Украйна с радиационно замърсяване. По-рано стана ясно, че структурната стабилност на саркофага над 4-ти реактор на Чернобилската АЕЦ отново е била подложена на засилено внимание след щети, причинени от удар на руски дрон през февруари 2025 г. което породи тревога относно дългосрочното изолиране на радиоактивното замърсяване.

Русия предприе нова тежка вълна от удари срещу Украйна: Жертви в Запорожие и тежки щети по Черниговска ТЕЦ.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши серия от удари през изминалата нощ, насочени срещу градовете Днипро, Запорожие и Одеса, както и Черниговска област, причинявайки мащабни щети, жертви и прекъсвания на електричеството.

Късно снощи руски изтребител атакува Запорожие с управляема авиационна бомба, при което молитвен дом в един от районите на града беше почти изцяло разрушен. Потвърдена е смъртта на най-малко 3-ма цивилни, а други 13 бяха ранени, според ръководителя на областната военна администрация Иван Федоров.

Предварителните доклади сочат, че ударът е бил насочен към района с контролирани въздушни бомби, като са нанесени щети и върху разположени в съседство инфраструктурни обекти и жилищни сгради.

Тежки разрушения понесе Черниговскатса ТЕЦ, разположена в едноименната област по държавната граница с Руската федерация, което доведе до мащабни прекъсвания на тока за най-малко 6000 абонати в областния център, съобщиха от „Черниговобленерго“.

Освен това руската армия нанесе серия от удари с дронове срещу Одеса, насочени към пристанищни обекти и Дунавския биосферен резерват. В засегнатите райони избухнаха силни пожари. Според Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) при тази атака няма докладвани жертви.

Също през изминалата нощ руската армия нанесе над 20 отделни удара по два района на Днепропетровска област, съобщават от ДСНС. В Новоолександровската община край Днипро двама мъже са ранени от удар с дрон, а освен това са нанесени поражения по гимназия, жилищни сгради и леки автомобили.

При отделна атака в самия град Днипро бяха поразени транспортно предприятие и многоетажна жилищна сграда, която избухна в пламъци и наложи незабавна реакция от страна на спешните служби.

Само ден по-рано руската армия проведе едно от най-тежките си въздушни нападения срещу Украйна през последните няколко месеца, при което бяха изстреляни над 700 ракети и дронове в рамките на под 24 часа, голяма част от които бяха насочени към жилищни райони, довеждайки до цивилни жертви в няколко града. Столицата Киев понесе най-тежки последици.

Традиционният новогодишен концерт в Париж беше отменен.

🇫🇷🎇 Традиционният новогодишен концерт на емблематичния булевард „Шанз-Елизе“, организиран от кметството на Париж, беше отменен от съображения за сигурност по искане на столичната полиция, съобщава френското издание Franceinfo.

Концертът, който през последните две години беше излъчван на живо по France 2, е създал сериозни предизвикателства за службите, отговарящи за безопасността на зрителите и изпълнителите, поради огромните тълпи в центъра на града.

„Миналата година, по време на двата часа новогодишни тържества на Шанз-Елизе, имахме повече опасения, отколкото през три седмици на Олимпийските игри“, заяви източник, запознат с темата.

Префектурата на полицията е поискала от кмета на Париж да отмени концерта, за да бъдат сведени до минимум събиранията през вечерта, когато традиционно близо един милион души се събират на „Шанз-Елизе“ и прилежащите улици. Столичният кмет Ан Идалго е подкрепила това решение.

Въпреки отмяната на концерта, фойерверките в полунощ ще се състоят, потвърдиха местната власт. Зрителите на France 2 все пак ще могат да гледат новогодишен концерт на 31 декември, но той няма да бъде на живо. Програмата е била записана в края на ноември на площад „Конкорд“, а публиката е изпълнявана от статисти.

Освен това вътрешният министър Лоран Нунес изиска в телеграма, изпратена до префектурите на Франция в сряда, 3 декември, да се обезопасят многото коледни базари, провеждани в навечерието на празниците.

„Коледните базари са места за популярни и символични събирания, които могат да бъдат мишена за насилствени или протестни действия, както в случая с атентатите в Страсбург на 11 декември 2018 г. и в Берлин на 20 декември 2024 г. Предвид много високото ниво на терористична заплаха, изисквам от вас да поддържате максимална бдителност и да подсилите мерките за сигурност на цялата територия“, настоява министърът в документа.

Нунес изисква също така въвеждането на „адаптирани мерки“, за „предпазване от терористични атаки“, да бъдат предприети нужните административни мерки и по-специално за „гарантиране на оптимални условия за сигурност“, и да бъде обърнато „специално внимание на управлението на пешеходните потоци, за да се оптимизират тяхната защита и контрол“.

🇺🇦 Украйна: Трагедията надделява над тържествата

На фона на мерките за сигурност във френската столица, два украински областни града Тернопол и Чернигов, отказаха да монтират централни новогодишни елхи.

Решението е взето поради трагичните събития и продължаващото военно положение в страната. Градовете ще запазят само коледни вертепи и ясли, отдавайки почит на паметта на загиналите.

Черниговска област частично без ток след руски удари през нощта.

🇷🇺💥🇺🇦 Чернигов и околните райони останаха частично без електричество в резултат на руска атака през изминалата нощ, която порази ключови енергийни обекти. Десетки хиляди домакинства бяха засегнати от прекъсванията, които оставиха около 50 000 души останаха без ток, според изявление на Черниговобленерго.

Ударите бяха нанесени с камикадзе дронове, предизвиквайки сериозни щети по електропреносната мрежа и избухване на пожар в областния център.

Енергетиците работят неуморно, за да възстановят услугата, като вече са започнали прехвърляне на потребителите към алтернативни източници на захранване. Въпреки усилията, в областта е въведен график за почасов режим на тока, следващ принципа „три часа със светлина, три часа без“.

Компанията-доставчик на електроенергия увери, че нейните екипи правят всичко възможно, за да ограничат възникване на допълнителни прекъсвания и дори да облекчат графика извън пиковите часове.

Особено тежко засегнат е самият град Чернигов, където руските сили удариха обект на критичната инфраструктура. Местни жители докладваха за мощни експлозии в 3:00 ч. и отново малко след 6:00 ч. Спешните екипи работят по отстраняване на последиците от удара, като на този етап ситуацията се намира под контрол, съобщиха от Държавната служба за извънредни ситуации.

В отговор на кризата енергетиците апелира жителите на областта да пестят електричество с думите: „Врагът отново ни подлага на изпитание, но ще устоим! Вие можете да помогнете, като ограничите консумацията си, за да осигурим енергия за всички“, гласи публикацията. Освен това гражданите се апелират да следят актуалните съобщения и да проявят търпение, докато захранването бъде напълно възстановено.

Русия с въздушни атаки срещу Одеса и Чернигов

Последствията от ракетната атака на Русия срещу Чернигов, Украйна, на 17 април 2024 г.
📸 Снимка: Държавна служба за извънредни ситуации на Украйна

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските сили удариха инфраструктура в Одеска област сутринта на 17 април, съобщи губернаторът Олег Кипер.

Южните региони на Украйна, като Одеса, са честа цел на руски атаки. Съобщава се, че на 10 април руска ракетна атака с „двойно насочване“ срещу Одеса е убила шестима души, включително 10-годишно момиче, и ранила други 14.

Кипер не уточни кой инфраструктурен обект е бил ударен в Одеска област на 17 април.

Няма съобщения за жертви след атаката, каза той в Telegram сутринта.

Експлозия е била чута в Одеса около 9:30 сутринта местно време, съобщи изданието "Суспільне Одеса".

По-рано същата сутрин Русия удари северния украински град Чернигов с три ракети "Искандер", според местните власти. Към 13.30 ч. са потвърдени 14 убити и над 60 ранени, съобщиха от Генералната прокуратура.

Сред убитите е 25-годишна жена лейтенант от полицията, каза вътрешният министър Игор Клименко. Тя била вкъщи в отпуск по болест, когато шрапнел я ранил смъртоносно.

Три руски ракети са ударили района близо до центъра на града, според губернатора на Черниговска област Вячеслав Чаус. Обекти на гражданската и социалната инфраструктура бяха атакувани, каза Александър Ломако, изпълняващ длъжността кмет на града.

Осеметажна сграда е била унищожена при атаката, докато четири високи сгради, болница, висше учебно заведение и десетки коли са били повредени, според Алексий Кулеба, заместник-ръководител на президентската канцелария на Украйна.

Броят на жертвите може да се увеличи, тъй като операцията по търсене и спасяване продължава. Най-малко трима души се смятат за изчезнали, според Клименко.