🇸🇾⚖️🕯️ Жители на Алепо излязоха на 17 август на централния площад „Саадала ал-Джабири“ с искане да бъдат разкрити обстоятелствата около смъртта на 29-годишният Мохамад Гамира и виновните да понесат отговорност. Мъжът почина ден по-рано в университетска болница „Тишрин“ в град Латакия, след като беше задържан в полицейския участък в градчето Ал-Хафа. Протестът, отразен от агенция ANHA, близка до бившата кюрдска администрация в североизточна Сирия, беше насочен и като цяло към нарушенията в местата за задържане и затворите на преходната власт на Ахмед Ал-Шараа.
Гамира е бил извикан в участъка във връзка с жалба за кражба на пари и е останал там около 3 денонощия. Той е страдал от хемофилия – заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и всяка травма носи риск от продължителен кръвоизлив. Семейството му е предупредило началника на участъка за диагнозата и поискало спрямо него да не се упражнява насилие, разказа пред държавната агенция SANA неговия чичо д-р Исам Гамира, директор на общата болница в Ал-Хафа. Въпреки предупреждението неговият племенник е бил бит. Състоянието му се влошава заради мозъчен кръвоизлив и неврологични симптоми, последвани от кома, бъбречна недостатъчност, спадане на кръвното налягане и недостиг на кислород. Гамира е пуснат и откаран към болницата в Латакия, където е починал в неделя. На следващия ден е погребан в родния си град.
Представител на преходното правителство посочи публично причина за смъртта. Раед ал-Салех, министър на извънредните ситуации и управлението на бедствията, заяви в X, че Гамира е починал от усложнения при мозъчен и стомашно-чревен кръвоизлив – „последица от побой, който е получил, след като беше задържан в полицейския участък в Ал-Хафа“. Ал-Салех оглавяваше „Белите каски“ – сирийската гражданска защита, а Гамира е бил доброволец в организацията и служител в ръководеното от него ведомство. Роден е през 1997 г. в град Дума, източно предградие на столицата Дамаск, където е израснал. По-късно участва в спасителни операции по изваждането на стотици хора изпод развалините след бомбардировките на предишния режим и неговите съюзници. Оставя две деца сирачета.
Институционалната реакция започна още преди смъртта му и се разшири за по-малко от денонощие след нея. На 14 август Командването за вътрешна сигурност на провинция Латакия обяви, че извършва проверка на обстоятелствата около ареста и дали приложените спрямо него процедури са отговаряли на законовите правила предвид здравословното му състояние. На 16 август то съобщи, че 7 души, намирали се в ареста по време на престоя му, са задържани. Сред тях е началникът на полицейския участък.
На същия ден министърът на вътрешните работи Анас Хатаб издаде административна заповед №471, която разпорежда създаване на комисия, оглавявана от генерал-майор Ахмад Латуф. В нея влизат съветникът на министъра по правните въпроси и правата на човека бригаден генерал Самер Махмуд ал-Хусейн, директора на дирекция „Дисциплинарни дела и преследвания“ бригаден генерал Муаз Халед ал-Джамал и директора на криминална полиция бригаден генерал Хусейн Алауи ал-Хамади. Комисията разполага със 72 часа срок от издаването на заповедта, за да представи своите заключения.
Тя започна работа в Латакия в понеделник, след което посети Ал-Хафа, за да изслуша семейството и местни жители. Говорителят на министерството Нур ал-Дин ал-Баба съобщи, че ще бъде сформирана и независима група по съдебна медицина, която предстои да извърши аутопсия на тялото. По думите му проверката няма да се ограничи до конкретния случай, а ще обхване работата на полицейските управления в цялата страна. Пред журналисти той призна, че в някои от тях има „пропуски и недостатъци“, макар според него други да се справят отлично. Хатаб поднесе съболезнования на близките и заяви, че всяко нарушение и провинение от служители на ведомството ще се преследва с цялата строгост на закона, независимо от длъжността им.
Оценката за по-широкия мащаб на проблема зависи от методиката на броене. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) публикува доклад на 15 август, според който в местата за задържане и затворите на преходното правителство са починали най-малко 75 души след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. Разпределени по години както следва: 61 през 2025 г. и 14 през 2026 г. Случаите от тази година са регистрирани в провинциите Алепо, Хомс, Дейр ез-Зор, Ракка, Риф Димашк, Сувейда и Дараа.
ANHA твърди за 76 души, починали при изтезания, включително 15 случая през 2026 г. Двете статистики се разминават с 1 случай, но и по начина, по който квалифицират смъртните случаи: Обсерваторията докладва починали в ареста, докато кюрдската агенция говори за хора, загинали вследствие на изтезания.
Два независими прегледа, публикувани тази година, описват широко разпространена практика, не отделни случаи. Международната анкетна комисия на ООН за Сирия обяви през март, че е документирала изтезания и малтретиране в рамките на 18 официални и 12 импровизирани места за лишаване от свобода в периода от януари до октомври 2025 г. Описаните методи включват побоища с приклади, тояги, тръби, пръти и кабели, електрошок, инсценирани екзекуции и сексуално насилие.
На 13 август правозащитната организация „Сирийци за истина и справедливост“ публикува свое разширено разследване, което се основава на 19 свидетелства и 14 случая от юни 2025 до юни 2026 г. В него се твърди, че тежките побои, електрошокове, унижения, лишаване от най-необходимото и смъртта в арестите остават обичайна практика в няколко силови структури. Изпълнителният директор Басам ал-Ахмад формулира това разграничението пред Associated Press: „Донякъде е широко разпространено, но не е структурно.“ Групата не е открила доказателства, че заповедите идват от висшето командване, но подчертава, че властта, която задържа хора, носи отговорност да прекрати тези практики.
Оттук произтича и въпросът, който SOHR постави ден преди смъртта на Гамира. В доклада си тя отбелязва все по-силното усещане сред сирийците, че официалното и медийното внимание към смъртните случаи в ареста е неравномерно: някои случаи разпалват обществен натиск и получават широка гласност, но други остават невидими. Избирателното правосъдие, добавя организацията, не може да бъде основа на държава, управлявана от закона.
Случаят на Гамира попада във видимата част на разграничението. Жертвата е бивш доброволец на „Белите каски“ и служител на министерство, чийто ръководител също произлиза от организацията. Снимките му от интензивното отделение обиколиха социалните мрежи още преди държавата да се произнесе.
Реакцията на властите е бърза и публична по начин, който би бил немислим при Асад. Тогава държавата на практика не търсеше отговорност от служители, заподозрени в изтезания над затворници, въпреки масовия характер на подобни престъпления. Но същата бързина сега се превръща в критерий, по който ще се оцени следващият случай – онзи без снимки и без министър, готов публично да назове побоя.
Случаят не е първият. The National посочва побоя над съдия в полицейски участък в Алепо от март 2025 г. и смъртта под стража в Дамаск на бежанец 4 месеца след неговото завръщане от Германия, като най-широко отразените случаи досега.
Първите резултати от проверката се очаква да излезат съвсем скоро. Комисията на Латуф трябва да покаже своите заключения около 19 август, групата по съдебна медицина тепърва ще се произнесе за състоянието на тялото, а за вторник са обявени протести в цялата страна.
Три показателя ще покажат дали случаят ще създаде прецедент, или ще остане само пример за обществена реакция: дали заключенията ще се обявят публично, вместо само да бъдат предоставени в министерството; дали обвиненията ще достигнат до шефа на участъка, а не само до подчинените, извършили побоя; и дали обещаният преглед на полицейските управления ще доведе до публично обявени мерки и извън Латакия.

