Молдовската полиция проведе мащабни акции преди парламентарните избори

🇲🇩 Полицията в Република Молдова извърши над 250 обиска в 100 населени места в рамките на наказателно дело, свързано с подготовка действия за дестабилизация на страната, дирижирани и подкрепени от Русия, шест дни преди парламентарните избори на 28 септември.

Молдовската полиция публикува съобщение за пресата, според което в тези действия е трябвало да бъдат въвлечени и криминални елементи.

„Обиските се провеждат както при заподозрени лица, така и в някои затвори“, уточни полицията в Кишинев, цитирана от Europa Liberă Moldova, без да дава повече детайли.

Акциите се извършват от Националния следствен инспекторат съвместно с прокуратурата за борба с организираната престъпност, екипи на Специален полицейски отряд „Мълния“ и представители на Службата за информация и сигурност.

Няколко часа след като акцията беше оповестена, един от лидерите на опозиционния блок „Патриотичен“ Игор Додон заяви в социалните мрежи, че „ръководители на териториални организации в Дрохия и Ришкани“ са били сред мишените на обиските.

Додон определи действията като „сплашване“ и подготовка от страна на властите да анулират изборите на 28 септември, ако те бъдат загубени. Управляващата партия „Действие и солидарност“ на Мая Санду все още не е дала отговор на тези обвинения.

Вчера в публичното пространство се появи информация, че лидерът на партия „Демокрация у дома“ Василе Костюк може да бъде задържан в понеделник.

В същия ден служители на Националния антикорупционен център (CNA) и прокурори в Кишинев проведоха обиски в столицата и град Орхей по дело за незаконно финансиране на партии и подкуп на избиратели.

След приключване на обиските беше задържано едно лице по подозрение за участие в криминални деяния, свързани с незаконно финансиране на конкретни политически формации.

Разследването е насочено към организирана група, включваща лица, „вземащи решения, членове и симпатизанти на политически формации“. CNA не уточни конкретните партии, но от публикувани снимки и чатове става ясно, че става дума за „Евразия“ – асоциация, свързана с проруския укриващ се от правосъдието олигарх Илан Шор.

CNA твърди, че членовете на групата са вербували избиратели и поддръжници с обещания за пари, стоки или услуги, за да ги насърчат да гласуват „в полза на конкретни партии“. Те са заподозрени и в трансфер на средства от банкови сметки и електронни портфейли, сред които такива от чужбина. Иззети са значителни суми в различни валути.

По време на предизборната кампания офицерите и прокурорите от CNA проведоха десетки обиски в различни населени места.

Серия от акции в началото на септември беше насочена срещу „Сърцето на Молдова“, политическа партия, ръководена от Ирина Влах, проруски политик и башкан на автономния регион Гагаузия през годините от 2015 до 2023 г. Формацията е една от партиите в състава на блок „Патриотичен“

На 17 септември Централната избирателна комисия санкционира коалицията с предупреждение и поиска от Министерство на правосъдието да ограничи дейността ѝ за една година. Молбата вероятно ще бъде разгледана от Централният апелативен съд.

Блокът „Патриотичен“ и „Сърцето на Молдова“ описаха действията като „политически репресии“, докато правителството отхвърли обвиненията.

На 8 септември в северната част на Молдова бяха проведени 60 обиска, които доведоха до ареста на 15 души и изземането на около 3 млн. леи по дело за незаконно финансиране на партии, подкупи на избиратели и пране на пари.

На 16 септември прокурори и антикорупционни служители иззеха над 20 млн. леи при обиски в Кишинев, свързани с разследване на незаконно финансиране на политически партии „при утежняващи обстоятелства“ срещу лица, взимащи решения в неуточнени политически партии.

Молдовски съд осъди прокремълски лидер на седем години затвор.

🇲🇩🇷🇺 Молдовски съд осъди на 7 години затвор прокремълския лидер на автономния регион Гагаузия за канализиране на финансови потоци от Руската федерация за спонсориране дейността на политическа партия, която според властите в Кишинев е прикритие за руска намеса.

Молдова, която ще проведе парламентарни избори на 28 септември, редовно обвинява Москва за намеса във вътрешната политика чрез разпалване на проруски настроения в подривна кампания за сваляне на проевропейското правителство.

Москва отрича обвиненията за намеса в Молдова, малка бивша съветска република, заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО.

Държавното обвинение заяви, че регионалният лидер Евгения Гуцул систематично е изпращала недекларирани средства в Молдова между 2019 и 2022 г. за финансиране на вече забранената партия на проруски бизнесмен в изгнание Илан Шор.

Гуцул също така беше призната за виновна за получаване на 2,5 милиона долара от „организирана престъпна група“ за координиране на дейностите на партията в няколко региона на Молдова.

Противник на сегашното правителство на Молдова, тя често посещава Москва, за да се срещне с висши служители, но въпреки това отрече всякакви нарушения и заяви, че ще обжалва.

„Това решение няма нищо общо с правосъдието. Това е политическо клане“, каза тя в изявление във вторник. Кремъл осъди присъдата като политически мотивирана и обвини Молдова в потъпкване на демокрацията.

„Виждаме как опозицията се потиска по всякакъв начин,“ отбеляза говорителят Дмитрий Песков.

Над 100 души се събраха близо до съда в молдовската столица Кишинев днес в подкрепа на Гуцул, като скандираха „Срам“ и осъждаха правителството.

Гуцул е лидер на Гагаузия, автономен регион в южна Молдова с административен център Комрат, където гагаузите, тюркски народ, са мнозинство. Регионът има собствена конституция, парламент и изпълнителна власт, но остава част от Република Молдова. Местните жители, които наброяват около 140 000 души, говорят гагаузки, а културата им съчетава тюркски и православни традиции. Автономията е установена през 1994 г. след преговори с централното правителство в Кишинев.

Гуцул попада в санкционни списъци на ЕС и САЩ заради предполагаем опит за дестабилизиране на Молдова.

Миналата година молдовската полиция заяви, че Шор е изпратил 24 милиона долара чрез руската банка „Промсвязбанк“ за подкупване на гласоподаватели на президентски избори и референдум за членство в ЕС. Шор, който преди това беше признат за виновен за измама и избяга в Русия, отрича всякакви нарушения.

Молдовската ЦИК отказа регистрация на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори

Снимка: Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova / Facebook

🇲🇩🗳️🇷🇺 Централната избирателна комисия (ЦИК) на Молдова отказа регистрацията на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори на 28 септември тази година. Една от основните причини за това решение е, че формацията е „наследник“ на обявената за противоконституционна партия „Шор“.

Решението на ЦИК от 19 юли беше взето на фона на протест, организиран от поддръжници на четирите партии в състава на блока: „Победа“, „Възраждане“, „Шанс“ и „Алтернативна сила и спасение на Молдова“.

Ако решението на ЦИК остане в сила, блокът няма да може да се регистрира като участник в парламентарните избори и да издигне кандидати.

За разлика от партиите, които могат директно да подадат заявление за участие в парламентарните избори от 20 юли, коалициите, съставени от няколко партии, трябва да получат и предварителна регистрация като избирателен блок.

Представители на избирателната власт посочиха няколко причини за отхвърлянето на подадената регистрация на „Победа“.

Заместник-председателят на ЦИК Павел Постика обясни, че четирите партии от блока не са се разграничили от бившата партия „Шор“, обявена за противоконституционна през 2023 г. и дори са участвали в съвместен конгрес в Москва, заедно с Илан Шор – олигарха, избягал в Русия, осъден в родината си на затвор по дело за „банкова измама“.

Неговата партия беше обявена за противоконституционна и ликвидирана заради подозрения, че е служила на Кремъл за дестабилизиране на Република Молдова.

Последните изменения в държавното законодателство забраняват политическото сдружаване, създаване и регистрация на нова партия, която да „продължи или възобнови, като политическа партия-наследник, дейността на политическа партия, обявена за противоконституционна“.

ЦИК, която има и подозрения за незаконно финансиране на блока „Победа“, цитира и факта, че Министерството на правосъдието е поискало от съда да разпусне партия „Шанс“ и да ограничи за половин година дейността на политическите сили „Алтернативна сила и спасение на Молдова“ и „Възраждане“.

„Победа“ може да оспори решението на ЦИК

Същевременно представители на ЦИК заявиха, че не могат да регистрират коалицията с името „Победа“, тъй като в Република Молдова съществува партия „Победа“, а законът не позволява регистрация на политически сили с идентични имена.

Представители на коалицията отрекоха повечето от нарушенията, вменени от ЦИК, а лидерът на „Шанс“ Алексей Лунгу, обвини членовете на ЦИК в „политически действия и решения“ и беше изведен от заседателната зала от полицията след словесни атаки към членовете на ЦИК.

Членовете на блока квалифицираха отказа на ЦИК като злоупотреба. Обяснявайки връзката с Илан Шор, представителят на партия „Възраждане“ Василе Боля заяви, че осъденият за банкова измама олигарх е „двигателят за обединението на тези политически сили“.

На заседанието вчера ЦИК също така поиска от Министерство на правосъдието да „анализира действията на четирите партии по отношение на тяхната принадлежност към партия, обявена за противоконституционна“.

„Победа“ има три дни, за да оспори в съда решението на избирателната власт да не го регистрира като избирателен блок.

Коалицията не беше регистриран и в миналогодишната предизборна надпревара за президентските избори и референдума за присъединяването на Република Молдова към ЕС, като тогава съдът остави в сила решението на ЦИК.

Башканът на Гагаузия призова Путин и Ердоган за натиск срещу молдовските власти.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Ръководителят на молдовската автономна област Гагаузия отправи призив към руския президент Владимир Путин да окаже натиск върху властите в страната да я пуснат на свобода от полицейския арест, след като беше арестувана по-рано тази седмица.

Молдовската полиция задържа Евгения Гутул на международното летище в Кишинев във вторник вечерта, като я задържа за 72 часа. Миналата година молдовски съд започна процес срещу нея по повдигнати обвинения в насочване на руски финансови активи към вече забранената партия Шор.

В изявление, публикувано от нейните адвокати в четвъртък сутринта, Гутул отправя призив към руския президент да използва „всички дипломатически, политически и правни механизми“, за да окаже натиск върху правителството в Кишинев да я освободи от полицейския арест. Тя нарече ареста си „открита атака срещу нашите права и свободи, срещу всичко, което определя нашата идентичност“.

Гутул също се обърна към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за помощ в отделно изявление, публикувано в нейния канал в Telegram.

Гутул е свързан с партията Шор, чийто лидер в изгнание, Илан Шор, се твърди, че е получил руски средства, включително от олигарха Роман Абрамович, за организиране на усилия за дестабилизация на Молдова.

Миналата пролет тя пътува до руската столица Москва, за да потърси подкрепа от Владимир Путин с твърдението, че властите в Молдова се опитват да я подкопаят.

Гагаузия е автономен район в състава на Република Молдова, разположен в равнинната степна част на Бесарабия. Създаден е на 23 декември 1994 г. Има три официални езика: молдовски, гагаузки и руски. Коренспонденцията с републиканските власти, учреждения, организации и предприятия, намиращи се извън Гагаузия, е на молдовски или руски. Българският език в района има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.

Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи от българските земи на Османската империя през XIX в.

Прогонени от османската заплаха, те се установяват в Руската империя, главно в Бесарабия, поделена днес между Украйна и Молдова, като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери.

През Втората световна война Сталин депортира много гагаузи в Сибир. Неизселили се гагаузи живеят в днешните граници на България (Добруджа, Варненско и Ямболско и др.), на Румъния (Северна Добруджа), а също в Гърция и Турция.

Основните хипотези за произхода на гагаузите е, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи и печенеги) или смес от тях, както и най-подробно документираната, че са езиково турцизирани православни българи.

След като е включена в състава на Молдовската ССР, Гагаузия е обект на мащабна русификация, което укрепва културните и езикови връзки с Русия.

По последни данни от преброяването през 2004 г. българското малцинство възлиза на 8013 души или 5 процента от общото население на региона.

След обявяването на независимостта на Молдова през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз, Гагаузия получава автономия през 1994 г. Оттогава местните лидери често влизат в конфликт с централната власт в Кишинев за културни политики, икономическо развитие и външни работи.

Изборната победа на Гутул през юни 2023 г. е непризната от Централната избирателна комисия на Молдова поради предполагаеми нарушения при финансирането на кампанията и чужда намеса. Тя беше забранена от заседанията на кабинета и наскоро беше санкционирана от Съединените щати.

Проруският лидер на Гагаузия беше задържан на летището в Кишинев.

В кулоарите на миналогодишното издание на Световния младежки фестивал ръководителят на автономния регион Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Kremlin.ru

🇲🇩⚔️🇷🇺 Полицията в Молдова задържа лидера на проруското гагаузко малцинство в страната Евгения Гуцул на международното летище в Кишинев късно във вторник, след като други двама издирвани проруски депутати в парламента на страната изчезнаха безследно.

Евгения Гутул, лидерът или башканът на Гагаузия, е задържана 72 часа в столицата, а „действието се предприема в контекста на наказателно дело“, посочи Ангела Старински, служител в Центъра за борба с корупцията в Молдова.

Гагаузия, регион с население от 140 000 жители в южната част на Молдова, е населяван предимно от етнически турци, които предпочитат близките връзки с Русия, придържат се към православното християнство и имат неспокойни отношения с централните власти след независимостта на Молдова през 1991 г.

Молдова, която през последните 150 години е била част от Руската империя, за кратък период от „Велика Румъния“ и накрая от Съветския съюз, сега е ръководена от прозападния си президент Мая Санду, която се ангажира да присъедини страната към Европейския съюз до 2030 г.

Санду осъди многократно руската инвазия в съседна Украйна и обвини Кремъл, че се опитва да я свали от власт.

Гуцул е яростен критик на правителството и беше избрана за башкан през 2023 г. с подкрепата на укриващия се бизнес магнат Илан Шор, който по-късно същата година беше осъден на 15 години затвор във връзка с изчезването на 1 милиард долара от молдовски банки.

Освен това тя се срещна с лидера на Кремъл Владимир Путин по време на свое посещение в Москва. Гутул, чийто избор за башкан никога не е бил признат от президента Санду, се очаква скоро да бъде осъдена по обвинения в корупция и финансиране на политически блок, ръководен от Шор, който се намира в изгнание в Русия.

Арестът ѝ беше предшестван от необяснимото изчезване на проруския парламентарист Александър Нестеровски през миналата седмица – в деня, в който беше осъден на 12 години затвор по идентични обвинения.

Ирина Лозован, вторият депутат, очакваща присъда по подобни обвинения, също изчезна. И двамата бяха сътрудници на Шор, който се надява да използва своя блок "Победа", за да спечели изборите на проруски депутати в парламентарни избори по-късно тази година. Той е обвиняван от държавните власти, че насочва големи суми пари в страната, с които да повлияе на изборите.

Молдовската опозиция обяви нова предизборна коалиция на събитие в Москва

🇲🇩⚔️🇷🇺 Молдовски опозиционни партии, които са критично настроени към стремежа на молдовската президентка Мая Санду да осигури членството на Молдова в Европейския съюз, обявиха в Москва, че формират предизборен блок, предаде Ройтерс.

Формациите, обединени около избягалия от Молдова проруски бизнесмен Илан Шор, осъден задочно на 15 години затвор за измами, нарекоха коалицията си "Победа“.

В групата, готвеща се за президентските избори и за референдума за членство в ЕС, присъстват и лидерите на проруската Гагаузка автономия, в която има и немалко българско малцинство.

"Предлагаме нов път за Молдова. Идеята за Европейския съюз е просто един фантом, който е разрушителен за гражданите и страната ни“, заяви Шор по време на събрание в руската столица Москва. "Нашата задача е да покажем алтернативите, които са вършили работа през годините“, добави той. Според политика това означа подобряване на отношенията с Русия и с предвожданите от нея международни организации.

Евгения Гуцул, заемаща поста башкан на Гагаузия, заяви че опозиционното обединение цели да "защити независимостта на Молдова, да опази страната от въвличане във военни операции и да възстанови приятелските връзки с Русия“.

Гуцул посети Русия два пъти през последните два месеца, припомня Ройтерс.

Министърът на инфраструктурата на Молдова Андрей Спину заяви, че обединението неслучайно се формира в руската столица. "Цялата страна видя тези национални предатели в Москва“, написа той в социалната мрежа "Фейсбук“.

Санду осъди руската инвазия в Украйна и посочи Русия и корупцията като най-големи заплахи за страната си. Тя свика референдум за присъединяването на страната към ЕС, който ще се произведе едновременно с президентските избори на 20 октомври. Тогава тя ще се изправи срещу бившия президент и лидер на социалистическата партия на Молдова Игор Додон. Социолозите смятат, че Санду би спечелила около 35% на първи тур от изборите срещу около 16% за Додон.

Путин с финансова маневра, за да завладее икономически автономен регион на Молдова

🇷🇺🇲🇩 Евгения Гуцул, губернатор на автономния проруски регион Гагаузия в Молдова, се е срещнала с Петър Фрадков, председател и главен изпълнителен директор на руската държавна банка “Промсвязбанк.”

Срещата се е провела в руската столица Москва на 9 април. Петър Фрадков е син на Михаил Фрадков, бивш дългогодишен директор на Службата за външно разузнаване (СВР) на Русия и настоящ директор на Руския институт за стратегически изследвания.

Руски банкови карти за 25 000 души в Гагаузия

Съобщава се, че "Промсвязбанк" ще открие сметки на около 5000 държавни служители и 20 000 пенсионери в Гагаузия, които ще получат карти за руската платежна система "Мир", чийто оператор САЩ санкционираха през февруари 2024 г. Гуцул поиска от банката да предостави "хуманитарна помощ" и "допълнително финансиране" за изплащането на пенсиите и заплатите в публичния сектор на Гагаузия. Тя заяви още, че молдовските власти могат да я задържат при завръщането ѝ в Кишинев.

Кремъл вероятно ще успее да използва новото споразумение, подписано от свързаната с Кремъл губернаторка, за да продължи усилията си за дестабилизиране на молдовското общество, да атакува демократичното правителство на Молдова и да предотврати присъединяването на страната към Европейския съюз, анализира американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).

Преди време директорът на молдовското разузнаване разясни в детайли как според службата му Русия иска да се докопа до властта в Кишинев и да спре евроинтеграцията на Молдова: Русия с мащабен план да спре Молдова за ЕС и да превземе властта: Молдовското разузнаване.

Гуцул е едно от оръжията на Путин в тази битка - тя вече се срещна лично с него в Москва. Диктаторът, издирван от съда в Хага за отвличане на украински деца, има и друг силен коз - проруския анклав Приднестровие, който наскоро поиска "помощ" и "защита" от Руската федерация.

Евгения Гуцул няма право да подписва международни споразумения

Не е ясно обаче дали Гагаузия ще успее да изпълни споразумението с руската банка. Гагаузкото издание Nokta съобщава, че ръководителят на местното министерство на правосъдието Петр Манол е отбелязал как според молдовското законодателство губернаторът на Гагаузия няма правомощия самостоятелно да подписва международни споразумения. Системата "Мир" не функционира в Молдова - освен в сепаратистката република Приднестровие. Фрадков спомена, че "Промсвязбанк" ще предоставя "специални услуги по отделна тарифа" на роднините на гагаузите, които живеят в Русия, но не е ясно дали плащанията към гагаузките пенсионери и служителите в публичния сектор ще минават само през гагаузката диаспора в Руската федерация.

Сегашното проруско правителство на Гагаузия се опита да използва руски средства за финансиране на увеличаването на пенсионните плащания, което беше част от предизборно обещание. Новата сделка между Гагаузия и руската банка може да е част от пропагандните усилия за представяне на Русия като единствен благодетел на автономния регион, пише ISW.

Предизборно обещание от Илан Шор

Илан Шор, санкционираният от САЩ прокремълски молдовски политик, основал свързаната с Москва партия "Шор", под чието ръководство Гуцул се кандидатира за губернатор на Гагаузия, обеща да увеличи пенсиите през октомври 2023 г. - в навечерието на местните избори. Молдовското издание NewsMaker съобщи, че руски гражданин, живеещ в Израел, чието име многократно се появява в документи, свързани с различни обещани от Шор сделки, е превел 15 милиона молдовски леи (около 850 000 долара) по сметката за изплащане на пенсиите в региона на Гагаузия.

Гуцул твърди, че молдовското федерално правителство е блокирало тези пари, а говорител на водещата молдовска политическа партия "Солидарност и действие" заявява, че парите са дошли незаконно от организирана престъпна група и че правоприлагащите органи трябва да разследват произхода им.

Кой е Илан Шор - припомнете си тук: Конституционният съд на Молдова даде шанс на Путин да се добере до властта в Кишинев.

Целта на Русия със сделката

На 9 април Гуцул заяви, че Русия е "приятел" и "защитник", който е "спасил" Гагаузия. Тя твърди, че централното правителство на Молдова въвежда "икономическа блокада" на Гагаузия - подобно на езика, използван от приднестровските "депутати" за популяризиране на кремълските информационни операции. Ако молдовските власти попречат на осъществяването на сделката, проруски настроените молдовски участници и Кремъл вероятно ще използват ситуацията, за да популяризират продължаващите наративи на Москва, насочени срещу настоящото молдовско правителство, и да разпалят гнева в Гагаузия. Ако обаче правителството на Гагаузия успее по някакъв начин да приведе в действие споразумението за руската система "Мир", Кремъл би могъл да използва плащанията, за да завладее икономически част от региона. А тя, от своя страна, да изпълнява поръчките на Путин. Може дори Кремъл да прекрати плащанията в бъдещ момент по избор на Москва, за да разпали криза, анализират американските експерти от ISW.

Възможно е Русия да се надява да използва сделката, за да възстанови начина, по който преди това свързаните с Кремъл молдовски политически партии оказваха влияние върху изборите и общественото мнение в Молдова. Твърди се, че партията на Илан Шор е плащала на демонстранти, за да протестират срещу молдовския президент Мая Санду през 2022 г., а молдовските власти са нахлули в офисите на "Шор" след изборите за губернатор на Гагаузия през лятото на 2023 г. като част от разследване на подкупването на избиратели. Сега така може да се подкопаят президентските избори в края на 2024 г. и парламентарния вот през лятото на 2025 г.

Видео от посрещането й

Гагаузия ще обяви независимост ако Молдова реши да се обедини с Румъния

🇲🇩 Гагаузката автономия ще започне процес на отделяне от Молдова, ако Кишинев реши да се обедини с Румъния, заяви ръководителят на региона Евгения Гуцул в своя Telegram канал.

„Ако сегашното молдовско правителство се съгласи на съюз, Гагаузката автономия няма да мълчи[...] Всякакви съюзни начинания означават незабавно стартиране на процедурата за отделяне на Гагаузия и връщането й към независимата република Гагаузия. Жителите на много съседни молдовски и български села ще ни подкрепят“, се казва в изявлението на публикациите.

Както припомни Гуцул, през 2014 г. в Гагаузия се проведе референдум, на който жителите декларираха, че виждат бъдещето си изключително като част от независима и суверенна Молдова. Тя подчерта, че в републиката живеят не само молдовци и румънци, но и руснаци, гагаузи, украинци, българи и десетки други националности, които са успели да изградят хармонични междуетнически отношения.

„В Гагаузката автономия се отнасят с уважение и интерес към Румъния и към румънската култура. Това са нашите съседи, с които искаме да развиваме тесни икономически и културни връзки, но също така очакваме, че нашите съседи ще се отнасят към молдовската държавност и към специалния правен статут на Гагаузия “, добави Гуцул, като подчерта, че гагаузите са готови да продължат да защитават суверенитета на Молдова.

Ръководителят на региона изрази надежда, че „разумът ще надделее“.

Една трета проруска: как в Молдова съжителстват подкрепата за членство в ЕС, за войната и за сключване на съюз с Русия

Украйна и Молдова вървят заедно към членство в ЕС. През 2022 г. двете съседни държави получиха статут на кандидатки; през 2023 г. ЕС се съгласи да започне преговори за присъединяване и с двете едновременно. И двамата имат подкрепата на лидерите на ЕС. Правителствата в Киев и Кишинев обявиха, че членството в ЕС е техен основен приоритет.

Все пак има важни разлики.

Украйна действа много по-амбициозно от своите съседи и е "двигателят на прогреса" и за двете държави. Киев кандидатства за членство в ЕС през февруари 2022 г., веднага след началото на пълномащабната агресия на Русия, и повлече Молдова със себе си. За ЕС беше от изключителна важност да запази връзката между двете източни съседки.

Разликата е още по-голяма, когато става въпрос за това как ЕС се възприема от гражданите на двете държави. Докато в Украйна има ясен консенсус относно нейното бъдеще в ЕС, Молдова все още е разделена и в значителна степен проруски настроена. Авторитетно проучване, което излезе тази седмица, потвърди, че повече хора в Молдова подкрепят съюз с Русия, отколкото му се противопоставят, и че ако молдовците трябва да избират между присъединяване към ЕС и присъединяване към руския Евразийски съюз, само 50% биха избрали първия вариант.

Молдовските социолози и експерти се опитват да подчертаят това мнозинството от молдовските граждани все още са проевропейски настроени и само една трета са фенове на Путин.

Проучването обаче не обхваща Приднестровието, където доминира подкрепата за Русия. Като се има предвид структурата на молдовското общество, позицията на правителството на Молдова, което остава несъмнено прозападно настроено, е още по-ценна. Но определено трябва да се вземат предвид особеностите на общественото мнение в Молдова.

Как Авдиевка повлия на Молдова

Тази седмица няколко украински и молдовски медии съобщиха, че в случай на референдум половината от молдовските граждани – и мнозинството от тези, които биха се явили и гласували – биха гласували за членство в ЕС.

Това проучване е изключително актуално, тъй като тази година в Молдова предстои референдум за присъединяване към ЕС, който вероятно ще съвпадне с президентските избори.

Процентът на хората, които биха гласували за присъединяването на Молдова към ЕС, се оказва малко под половината – 49,9%.

Това е в пълен контраст с украинските проучвания на общественото мнение, където обикновено виждаме над 90% подкрепа за членство в ЕС.

Нещо повече, в това проучване молдовците всъщност бяха помолени да избират между Европейския съюз и съюза с Русия, Беларус и Казахстан (Евразийския икономически съюз), а цели 30% от гражданите на Молдова заявиха, че при избор между двата съюза , биха гласували да се присъединят към руската. Други 20% не са решили или са казали, че няма да отидат до урните.

30% в полза на съюз с Русия изглежда катастрофално много, но това не е най-лошата новина. Ако гражданите на Молдова бяха попитани само за присъединяване към Евразийския икономически съюз на референдум, 41,5% от анкетираните биха гласували за него, в сравнение с 38,9%, които биха гласували против.

Така че на хипотетичен референдум за присъединяване към Руския съюз тази инициатива ще бъде гласувана! Идеята за присъединяване към ЕС също би била гласувана, ако въпросът беше поставен отделно, без да се споменава възможността за интеграция с Русия, но със сравнително скромен успех от 54,5% гласували за и 30,5% против.

Вячеслав Йонича, експерт от авторитетния базиран в Кишинев Институт за развитие и социални инициативи (IDIS Viitorul), който организира проучването, призна в разговор с Европейска правда, че това високо ниво на открита подкрепа за Русия, заедно с ниско ниво на подкрепа за ЕС, беше изненада дори за анкетьорите.

IDIS редовно провежда социологически проучвания, понякога за западни клиенти, и отбелязва, че подкрепата за ЕС и Русия често варира, обикновено в отговор на текущи събития.

„Беше очевидно, че проруският електорат в Молдова беше енергичен, вдъхновен от нещо и вярваше в успехите на Русия. Дори нашите редовни интервюиращи, които провеждаха проучвания в молдовските региони, ни съобщиха, че отдавна не са виждали такава решителност от рускоезични респонденти“, посочи Йоница.

Какво „зареди с енергия“ проруския електорат на Молдова?

Експертите, интервюирани от European Pravda, са склонни да поддържат мнението, че пропагандата на Путин е успяла да разпространи идеята сред проруски настроените граждани на Молдова, че Русия върви към победа във войната срещу Украйна. Това може да е насърчило симпатизантите на Путин, които преди това са се опитвали да прикрият предпочитанията си.

„Никога преди не сме виждали такива положителни резултати за Русия. Може би причината е, че в този момент руската пропаганда съобщаваше за Авдиевка и проблеми с помощта на САЩ“, обясни Валериу Паша, председател на молдовския мозъчен тръст WatchDog.MD.

Вячеслав Йонича също е съгласен относно въздействието на настъплението на Русия към Авдиевка. Полевият етап на това проучване се проведе от 7 до 12 февруари, преди украинските въоръжени сили да се изтеглят от града, но руските източници активно съобщаваха за постиженията на окупаторите и недостига на боеприпаси сред украинските войници поради спирането на САЩ консумативи.

Изглежда, че попаднахме в „изборна яма“ по отношение на подкрепата за ЕС и достигнахме максимално ниво на открита подкрепа за Русия.

Каза той, обявявайки публикуването на нови данни от проучването, което показва намаляване на подкрепата за съюз с Русия.

Изглежда, че симпатизантите на Русия не са намалели. Те просто се върнаха към по-мълчаливо отношение.

Откъде идва любовта на Молдова към Русия и Путин?

Геополитическите симпатии на Молдова са много различни. Дори да изключим окупираното от Русия Приднестровието, което не е обхванато от социологическото изследване, в Молдова все още има много проруски територии и центрове.

Централна Молдова е предимно проевропейска. Северът, който включва Бълци, вторият по големина град в страната, е предимно проруски настроен.

Има някои напълно проруски и антизападни територии на юг, включително автономната област Гагаузия, където се смята, че подкрепата за членство в ЕС е под 5%. И това е въпреки че ЕС е техният основен донор на инфраструктурни проекти в продължение на много години. Вместо това тук има ентусиазъм и искрена любов към Русия, въпреки че тя е на четвърто място по помощи и инвестиции.

„Общо имаме проруски електорат от 30-35%. Така че приблизително една трета от населението на Молдова е проруско“, казва Вячеслав Йоница.

Как се промени отношението на хората към Русия? Изследванията показват, че проруските настроения са намалели през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но тази промяна не е била нито дълбока, нито трайна. През пролетта на 2022 г. подкрепата на ЕС спря да расте след рязък ръст. С течение на времето Русия успя да си върне симпатизантите, които първоначално загуби в шока от пълномащабната инвазия. „Проучването от февруари 2024 г. показа увеличение на проруските показатели във всички региони“, казва Йоница.

В резултат на това настоящите числа не се различават радикално от това, което бяха през декември 2021 г. (когато подкрепата за членство в ЕС беше 48,9%, докато сега е 54,5%, а подкрепата за съюз с Русия беше 44,2%; сега е е 41,5%).

Значителна част от населението на Молдова все още живее в среда, доминирана от руската пропаганда.

Това дава възможност на Кремъл да възстанови доверието в себе си. И въпреки че Кишинев забрани руските телевизионни канали, това нямаше същия ефект като в Украйна. В Молдова, особено в селата, широко се използва сателитна телевизия, която не подлежи на административни ограничения, забраняващи руски източници. Освен това има много високо ниво на интернет покритие, което означава, че руският YouTube е направил значителен напредък.

Нещо повече, молдовските проруски политици и актьори са много активни в генерирането на съдържание, дори за румъноговорящите избиратели.

„В Молдова има постоянна и активна пропагандна кампания за дискредитиране на движението на страната към ЕС. Друг фактор са икономическите проблеми, които доведоха до загуба на популярност на управляващата партия – която се свързва с приближаването към ЕС“, обяснява Валериу Паша.

Разделена държава

Въпреки че нивото на подкрепа на молдовците за членство в ЕС може да не изглежда високо за украинците, все още има повече поддръжници на евроинтеграцията в Молдова, отколкото противници. Така че дори ако подкрепата за ЕС остане на сегашното си ниско ниво на референдума, планиран за есента, това пак означава победа за евроинтеграцията.

В същото време референдумът за ЕС също ще подчертае разделението на Молдова.

Молдова е разделена по този въпрос, но не наполовина. Около една трета от гражданите клонят към Русия.

Казва Юлиан Гроза, изпълнителен директор на Института за европейски политики и реформи (IPRE).

Освен това значителна част от хората в Молдова, под влияние на пропагандата, са привърженици на „приятелството с всички“ и са готови да гласуват за интеграция както с Русия, така и с ЕС едновременно.

Проучванията показват, че ако се проведат едновременни референдуми за присъединяването на Молдова към ЕС и Евразийския съюз, и двата вида интеграция биха могли да спечелят мнозинство от гласовете, което е абсурдно както политически, така и икономически. „Много хора просто не разбират какво е това“, казва Юлиан Гроза.

Експертите се надяват, че със системна информационна кампания може да се повиши популярността на прозападния вариант, защото две трети от населението потенциално клони към Европа.

Гроза подчертава, че има повишаване на проевропейските настроения по време на важни събития за Молдова, като например срещата на върха на Европейската политическа общност, проведена в Молдова през май 2023 г.

Но факт е, че руската пропаганда е по-последователна.

Русия винаги успява да си върне загубените позиции в общественото мнение.

„Виждаме също, че проруският електорат е способен на рязка мобилизация, докато проевропейският е по-инертен“, казва Вячеслав Йонича.

Народът ще търпи ли проевропейското правителство?

Най-верният поддръжник на европейската интеграция в Молдова е сегашното правителство. Президентът Мая Санду изгради своята политическа идеология върху идеята за членство в ЕС. Същото важи и за управляващата партия PAS, която има мнозинство в парламента от 2021 г., както и за правителството. За разлика от тях парламентарната опозиция е антиевропейска и проруска.

Проблемът за управляващата партия и правителството на Молдова е ниският им рейтинг.

Ако правителството на Молдова продължи да тласка страната по-близо до ЕС без активна подкрепа на гласоподавателите, няма ли да бъдат изгонени на следващите избори? Уверяваме ви, че към момента няма поводи за паника.

През 2024 г. в Молдова трябва да се проведат президентски избори.

Според февруарското проучване на IDIS Viitorul, ако Мая Санду влезе във втория кръг с вечния си опонент, открито проруски Игор Додон, те биха могли да се изравнят само с 1% разлика в рейтингите си. Срещу друг потенциален опонент, кмета на Кишинев Йон Чебан – проруски политик в миналото и „тъмен кон“ сега – Санду би спечелила с лека разлика от 4,5%. Но Чебан не е започнал президентска кампания.

Скоростта, с която проруският електорат на Молдова е способен да се мобилизира, показва, че тази пропаст може лесно да бъде преодоляна.

Има обаче една приятна особеност на изборите в Молдова, която дава доста солидна увереност, че няма заплахи за победата на Мая Санду.

Според молдовското законодателство гражданите, живеещи в чужбина, също могат да гласуват на общонационални избори и референдуми и има опростена процедура за откриване на избирателни секции за тях.

Докато Украйна може да отваря избирателни секции само в посолства и консулства, молдовските избирателни секции могат, със споразумение с Министерството на външните работи, да бъдат открити в кафенета, библиотеки и други места.

В резултат на това може да има десетки избирателни секции на места, където голям брой членове на молдовската диаспора традиционно се редят на опашка, за да гласуват за новото си правителство, като Италия.

А молдовската диаспора в Европа е до голяма степен прозападна. Неин фаворит на президентските избори е Мая Санду. И вероятно ще даде почти 100% подкрепа за присъединяването на Молдова към ЕС на референдум.

Междувременно в Русия, където има много молдовски икономически мигранти, броят на избирателните секции е изкуствено ограничен.

В резултат на това диаспората има потенциала да определи изборните резултати в разделена Молдова.

Наистина, молдовците в чужбина представляват 15% (!) от всички гласове на последните президентски избори.

Остава открит въпросът дали факторът диаспора ще бъде достатъчен и на предстоящите парламентарни избори, които ще определят следващото правителство. Тук рисковете са по-големи, тъй като тези избори ще бъдат оспорвани от открито проруски партии, които ще привлекат 30% пропутински електорат, както и от популисти, които не противоречат публично на европейските идеи, но може да имат близки връзки с Русия.

Тези избори са насрочени за 2025 г. и е твърде рано да се прогнозират рейтингите или дори кои партии ще участват в надпреварата.

Източни и западни основи

Руската православна църква (РПЦ), която е тясно свързана с режима на Путин, също играе скрита роля в политиката в Молдова и Украйна. В Молдова, където населението е много по-религиозно, отколкото в Украйна, влиянието на Църквата е безценно.

Молдовската православна църква, която е част от РПЦ (Московската патриаршия), се състезава за вярата и симпатиите на вярващите в Молдова с Бесарабската митрополия на Румънската православна църква.

В момента Москва печели. 43,2% от анкетираните изразиха подкрепа за подчинение на молдовското православие на РПЦ, докато 32,4% подкрепиха подчинение на Румъния.

IDIS Viitorul обаче вижда положителни промени тук. По-конкретно, близо две трети от анкетираните подкрепят посещението на румънския патриарх в Молдова, докато само 15% са против, въпреки че преди това това беше силно политизиран въпрос, който срещна съпротива от страна на значителна част от про -Руски молдовци.

Обединението на Молдова с Румъния – известно като „Unirea“ – обаче остава нереалистично.

Някои молдовци се смятат за част от румънската нация и се застъпват за обединението на двете държави. Те твърдят, че това би бил най-бързият начин Молдова да се присъедини към Европейския съюз, заобикаляйки преговорите за членство и т.н. Така Източна Германия се присъедини към ЕС след падането на Берлинската стена.

Привържениците на "Унирея" и тогава, и сега остават в малцинство – 37,8% за и 50% против – а останалите нямат определена позиция. И това разпределение на гласовете продължава много години, от 2010 г. насам, според Вячеслав Йонича.

Една от причините за това е категоричната съпротива срещу обединението от страна на проруски региони като Гагаузия и Приднестровието (последното не е включено в проучванията), както и фактът, че за някои румъноговорящи молдовци тяхната собствена молдовска национална идентичност остава важно.

Така че основният вариант засега е постепенната интеграция на Молдова в ЕС като независима държава. Молдова е решена да направи това заедно с Украйна и да преодолее мощното влияние на Кремъл и съпротивата на значителна проруска част от обществото.

Източник:  European Pravda