Непълнолетен с два ножа нападна охраната на израелското посолство в Белград

🇷🇸🔪🇮🇱 Непълнолетен с два ножа нападна малко след полунощ жандарма, който охранява посолството на Израел в Белград, и беше застрелян на място. Министърът на вътрешните работи на Сърбия Ивица Дачич определи случилото се като терористично нападение, посочи нападателя като привърженик на Ислямска държава и вдигна заплахата от тероризъм до най-високото, червено ниво. За под 2 години и половина това е второто нападение срещу охраната на същата мисия: през юни 2024 г. мъж рани с арбалет жандарм от поста и също беше убит от него.

Хронологията на нощта е описана от Висшата прокуратура в Белград, чийто дежурен прокурор е извършил огледа. Около 00:15 ч. лице, облечено в черно, отваря вратата на будката за охрана пред дипломатическата мисия на бул. „Княз Александър Караджорджевич“ 47 в квартал Дедине, където е на пост служител от отряд на жандармерията. С два ножа в ръце и викове „Аллаху акбар“ той тръгва срещу него, а единия нож хвърля към жандарма и го уцелва в лявата буза. Служителят изважда служебното си оръжие, стреля няколко пъти по него и го ликвидира на място. Прокурорът установи, че употребата на огнестрелно оръжие е оправдана и в рамките на самоотбраната. Работата по изясняване на всички обстоятелства продължава.

Раната на жандарма е лека. В изявление през нощта, публикувано от официалния канал на министерството в YouTube, Дачич казва, че заедно с директора на полицията генерал Василевич е посетил пострадалия, че той е добре и най-вероятно ще бъде изпратен у дома, защото става дума за порезна рана от нож, която не изисква болнично лечение. Министерството на външните работи на Израел определи инцидента като опит за терористична атака и съобщи, че мисията е била затворена по това време и никой от служителите в нея не е пострадал.

В същото изявление Дачич определя извършителя като „едно лице, засега с неустановена самоличност, за което основателно се подозира, че е от Шабац, при това непълнолетно“. Шабац е град в Западна Сърбия. Министърът казва, че самоличността още не е установена официално, но службите са знаели кой е: „тъй като нашата служба го следеше“, известно е, че е бил привърженик на Ислямска държава и на своя профил в Instagram е държал черно знаме и знака на групировката. Защо е бил поставен под наблюдение и откога, Дачич не уточнява.

Отговор на тази част дават само неофициални източници. По сведения на N1 от полицията той е задържан през май в Мюнхен заради основателно подозрение, че е подготвял терористичен акт там, а германските служби са го подложили на разпит. Полицейските източници на телевизията твърдят още, че нападателят е търсел ислямистко съдържание, свързано с Ал-Кайда и Ислямска държава, и след контакт с неустановено лице в Германия е планирал атака срещу еврейската общност в Мюнхен. През юли е депортиран в Сърбия. N1 е изпратила въпроси до МВР и Агенцията за сигурност и информация (БИА), но отговор не е получила. Германските власти засега не са потвърдили публично ареста.

Червеното ниво е най-високата степен в сръбската скала, а по думите на министъра именно до нея се стига при всеки такъв случай: „когато на нашата територия се случи терористично нападение, това ниво се вдига до червена степен“. На практика това значи засилен контрол и повече полиция от сутринта на 28 октомври край инфраструктурни обекти и места, където се събират много хора. Министърът добави, че всички факти ще станат известни в течение на сутринта.

Случилото се късно снощи почти повтаря сценария от 29 юни 2024 г. Тогава роденият през 1999 г. Милош Жуйович от Младеновац, приел исляма и името Салахудин, стреля с арбалет срещу жандарм от охраната на същото посолство, ранявайки го в шията. Жандармът отвърна с огнестрелно оръжие и го ликвидира. Тогава Дачич отново квалифицира случая като тероризъм и обяви червено ниво на заплаха, като заяви, че действа по указания на Съвета за национална сигурност, а решението за евентуалната отмяна обеща да бъде взето към края на седмицата. МВР съобщи още на същия ден за задържането на предполагаем съучастник, а на следващия ден Дачич разкри, че съпругата на Жуйович е напуснала Сърбия на 27 юни, 2 дни преди самата атака, отправяйки се към Черна гора. Израелското министерство на външните работи и тогава съобщи, че мисията е била затворена и никой от служителите ѝ не е пострадал.

Няколко дни след атаката от 2024 г. се появи видео, в което Жуйович заявява, че се е заклел във вярност на Абу Хафс ал-Хашими ал-Курайши, лидер на Ислямска държава, съобщи Радио Свободна Европа. В рамките на същото 3-минутно обръщение, според описание на Telegram канала Directorate4, лицето отправя остри критики по адрес на демокрацията, изрежда войните в Ирак, Сирия, Афганистан и Палестина, а към края на видеото изпява нашид (религиозен напев без инструменти) на руски език.

Израелската мисия се намира в Дедине, един от най-охраняваните квартали на сръбската столица, недалеч от американското посолство. Охраната е поверена на жандармерията, елитно подразделение на сръбската полиция, чиито служители носят автоматично оръжие. През последните години Сърбия има все по-близки отношения с Израел, отбелязва AP, а през 2024 г. NBC News посочи, че Белград ги е запазил и по време на войната в ивицата Газа.

Нападението идва в преходен политически период. Предсрочните избори за парламент, проведени на 25 октомври, завършиха с поражение на дългогодишния президент Александър Вучич, който подаде оставка на 27 септември, за да оглави кампанията като кандидат за премиер. Вотът беше спечелен от студентската листа, а самият Вучич призна загубата още в изборната нощ, позовавайки се на извадка, в която студентите получават 135-140 места в 250-местния парламент, а неговата партия – около 105. Нов кабинет за момента няма, а както пише AP, полицията остава под контрола на съюзниците на Вучич: Дачич продължава да стои начело на МВР и именно той обяви червено ниво.

Към 28 октомври официалната самоличност на нападателя все още не е оповестена. Местните таблоиди публикуваха по неофициални данни име и възраст, които се разминават с определението на министъра за непълнолетен. Мюнхенската следа остава твърдение на източниците на N1, без отговор от МВР и БИА, както и без потвърждение от федералните власти в Германия.

Сърбия гласува масово: активността надмина 2023 г. три часа преди края

🇷🇸 Сърбия гласува на предсрочни парламентарни избори с активност, каквато страната не е виждала от години. Към 17:00 ч. по оценка на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID) и агенцията Ipsos са гласували 60,9% от избирателите, повече, отколкото на целите избори на 17 декември 2023 г. Тогава окончателната активност е 58,77% по данни на Републиканската избирателна комисия (РИК), а от 2012 г. насам тя нито веднъж не е надхвърляла 59%. Reuters и The Guardian определят вота като най-сериозното изпитание за властта на Александър Вучич от повече от десетилетие. Срещу листата му се изправя „Студентска листа – Студентите побеждават“, сформирана от продължилите почти две години протести след смъртта на 16 души под рухналата козирка на гарата в Нови Сад през ноември 2024 г. За масово излизане призиви отправиха както Вучич, така и студентите, всеки убеден, че то ще помогне на него, а политолозите очакват по-скоро второто.

Опашките се виеха пред секциите от 7 ч. сутринта в големите и малките градове из цялата страна. Още към 11:00 ч. социолози отчетоха 27,3%, почти двойно над 15,1% по същото време 2023 г. Официалното число на РИК към 16:00 ч. е 56,38%. Протестното движение води и собствено преброяване: по него към 18:00 ч. бяха гласували 64,3% срещу 51,93% по същото време на предишните избори. Дори Вучич, който подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, е чакал повече от 2 часа на опашка пред своята секция в Нови Белград, съобщава Reuters. Право на глас имат 6 451 292 души, сред които 102 147 в чужбина, където се гласува в 37 държави.

На 19 октомври Вучич заяви пред близката до правителството телевизия Pink, че от избирателите над прага от 63% значително повече ще гласуват за неговата листа, отколкото за съперниците ѝ. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет смята обратното. Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич, която управлява от 2012 г., разчита преди всичко на своето твърдо ядро, обясни той пред Радио „Свободна Европа“. Ако то е например 1,6–1,7 млн. души, по-ниско участие е изгодно за управляващите, а по-високото определено помага на протестното движение. При 60,9% от записаните избиратели към 17:00 ч. вече бяха гласували около 3,9 млн. души. Професорът от университета в Грац Флориан Бибер каза пред The Guardian, че „по-високата активност като цяло е силен признак за добро представяне на студентите“. Той допусна обаче, че Вучич „вероятно също мобилизира избиратели, но по различен начин от студентите“.

След като даде своя глас, Вучич обеща да приеме резултата. „Винаги ще се държим отговорно: ако загубим ще признаем волята на избирателите, ако спечелим, никой няма да ни я отнеме“, каза той пред журналисти в Нови Белград. Водачът на студентската листа, кардиологът Илия Срданович, гласува в Нови Сад и изрази надежда денят да мине мирно в демократична атмосфера, а новото правителство да бъде избрано законно.

Денят мина и под знака на напрежение. До 16:00 ч. наблюдатели на Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност (CRTA) отчетоха натиск върху избиратели, членове на секционните комисии и наблюдатели в 29% от секциите. CeSID беше получил до 17:00 ч. 260 сигнала за възможни нарушения. В село Павловац част от събралите се в центъра замеряха с камъни, блъскаха и влачеха двама журналисти от местния портал Info Vranjske и вестник „Вечерње новости“, докато снимат, като и двамата бяха ранени. В Хртковци мъже с пръти нападнаха моторджии, подкрепящи протестното движение. Полицията арестува мъж по подозрение, че е нападнал майката на Вучич, Ангелина, край столичния пазар „Каленич“. Ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Андреас фон Бекерат написа в X: „Дълбоко сме загрижени от съобщенията за инциденти с насилие в няколко избирателни секции.“ Висшата прокуратура в Белград призова участниците в изборите да намалят напрежението, а следобед машини за разпръскване на демонстрации на жандармерията бяха изпратени пред главния вход на Председателството, съобщи сайтът Nova.rs.

Един от сигналите носи българско име. В западния сръбски град Ужице контрольор в секция № 60 Благойе Радойчич разказа, че едър младеж започнал да тормози комисията, отбелязал бюлетината си на масата и поискал да гласува зад завесата. По думите му това е бил опит за „бугарски воз“, или „български влак“. Така в Сърбия наричат верижната схема за контролиран вот: избирателят изнася празната си бюлетина навън, там я попълват и я дават на следващия, който пуска попълнената в урната и изнася своята празна. Полицията се е намесила, но председателката на градската избирателна комисия Милка Протич заяви, че такъв опит не е бил докладван на комисията. „Нека отиде в България и там да прави български влак“, каза Радойчич пред TV Nova.

Секциите затварят в 20:00 ч. местно време (21:00 ч. българско). Първите прогнози на CeSID и Ipsos според извадка от 750 секции и на CRTA по 500 секции се очакват между 21:30 и 22:00 ч. местно време. Те не са допитване на изхода, а преброени гласове от избраните секции. Самият Вучич каза, че очаква победителят да е ясен около 22:00–22:30 ч. Изборите наблюдават над 15 500 местни наблюдатели, три пъти повече от 2023 г., а движението обяви, че има свои собствени представители във всяка секция. Мисията на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ODIHR) ще представи предварителните си изводи в понеделник, 26 октомври. Още преди затварянето активността наближи 63% – прага, над който според Вучич печели неговата листа, докато Вучичевич и Бибер очакват високото участие да помогне на протестното движение. Кой е бил прав, ще покажат прогнозите в нощта срещу 26 октомври.

Студентите изпълниха Славия, Вучич – спортна зала: последната вечер преди изборите

🇷🇸🗳️ Около 150 000 души изпълниха късно снощи площад Славия в Белград и улиците около него за последния мащабен митинг на „Студентска листа – Студентите побеждават“. Движението се заражда в хода на продължилите две години протести срещу управлението на Вучич и тази неделя се явява за първи път на парламентарни избори. Оценката за участниците е на Архива на публичните събирания – независима органиьзация, която брои участниците в протести и митинги от 1991 г. насам. В същото време в спортна зала „Ранко Жеравица“ президентът в оставка Александър Вучич закри кампанията на Сръбската прогресивна партия (СПП), управляваща страната от 2012 г. Точно в полунощ започна т.нар. предизборна тишина, която продължава до неделя в 20:00 ч.

Двата лагера се събраха в една и съща вечер, единият на площада, другият в залата. Изводът е ясен: Вучич се явява на изборите срещу най-силния си съперник от идването си на власт. Така определят съперника му и Reuters, и AFP. Проучванията обаче не дават ясен отговор кой ще бъде първи. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM), анкетирало избирателите по телефона от 25 септември до 5 октомври, дава 44,5% на студентската листа срещу 42,7% на листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Проучване на Ipsos от 20 до 22 октомври, поръчано от самата листа на Вучич, показва обратното: 47,4% за нея и 40% за съперниците ѝ. Залаганията сочат предимство за Вучич, отбелязва Reuters.

Колоните потеглиха към Славия следобед от Студентския площад и различни квартали на града, а някои от участниците стигнаха до Белград пеша след няколко дена преход от други градове в страната. Сред тях бе и водачът на листата, кардиологът Илия Срданович, пристигнал пеша от Нови Сад заедно със студенти и граждани, съобщи порталът 021.rs. Кръговото движение на площада беше затворено за коли още от 16:00 ч. Трафикът в центъра на столицата също беше ограничен. Митингът започна в 18:00 ч. и продължи около 2,5 часа. Хората надуваха свирки, развяваха сръбски знамена и носеха балони с цифрата 3, под която техните кандидати попадат в бюлетината. Мнозина запалиха факли, които озариха нощен Белград. Над тълпата се носеха възгласи „Пумпай!“, буквално „помпай“. С тази дума движението от две години призовава протестът да не спира.

Кореспондентката на руското опозиционно издание „Вот Так“ Валентина Василева описа тълпа, която далеч не е съставена само от студенти. „Тук не са само студенти, тук има хора от различни възрасти, с различни възгледи: десни, леви, хора от различни идеологии. Но всички ги обединява това, че са против корупцията, за правосъдие и срещу действащата власт на Александър Вучич“, каза тя. Според нея хората са се отнасяли внимателно един към друг: подкрепяли са хората до себе си, извинявали са се, когато случайно са бутали някого, и не са допуснали блъсканица. Към журналистите се отнасяли сърдечно и са настоявали очакваната промяна да дойде без насилие. Протестните събирания са останали предимно мирни от самото им начало, отбелязва и AFP.

Първа на сцената излезе Наталия Стефанович, студент от Факултета за драматични изкуства, която отново напомни, че протестиращите и гражданите се събират за пети път на Славия. Срданович обеща, че всички избрани депутати ще отговарят пред своите избиратели: „Нашите мандати ще са във вашите ръце, ръцете на народа.“ Друг кандидат, доцентът Югослав Гашич, говори за Косово и за сърбите извън границите на страната: „Ще запазим териториалната цялост на Сърбия, ще се грижим за Косово и Метохия, ще опазим образователните и здравните си институции, ще опазим огнищата си и ще помним гробовете си. Народа си не делим с граници.“ Критиците посочват, че програмата на движението не казва нищо за присъединяване към ЕС, както и за отношенията с Косово, а проевропейските противници на Вучич упрекват кандидатите за заявката, че няма да налагат санкции на Руската федерация, пише Reuters. Протестната вечер завърши с клетва на кандидатите, които слязоха от сцената сред хората с Конституцията в ръце и се хванаха на хоро с тях.

Колко души са били на площада, остава предмет на спорове. Архивът изчисли броят участници на 150 000 към 19:00 ч. AP пише за „стотици хиляди“, а „Вот Так“ – за десетки хиляди. МВР до късно вечерта не обяви собствена оценка. След предишните големи събирания на Славия министерството публикуваше оценките си скоро след разотиването на участниците, посочвайки няколко пъти по-нисък брой от Архива, обръщат внимание от 021.rs. За сравнение, на 15 март 2025 г. за шествието, описвано от Reuters като най-голямата антиправителствена демонстрация за последното поколение, същата група оцени участниците на между 275 000 и 325 000 души.

Залата в Нови Белград започна да се пълни около 14:00 ч. или два часа преди началото, а пред нея имаше паркирани автобуси и микробуси, съобщават N1 и „Инсайдер“. На трибуните е имало мъже със знамена с лицата на Вучич и брат му Андрей, но и с това на Ратко Младич, осъден от трибунала в Хага на доживотен затвор за геноцида в Сребреница, пише „Инсайдер“. Сред гостите бяха министри от служебния кабинет и началникът на Управлението на криминалната полиция Марко Кричак. Същия ден СПП проведе общо 150 митинга в градове и села из цялата страна, съобщава седмичникът „Време“.

Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да може да стане премиер, ако неговата партия спечели мнозинство и състави правитлство; президентски правомощия временно упражнява Ана Бърнабич, доскорошен председател на парламента. В Нови Белград Вучич обеща средна заплата 1500 евро в рамките на един мандат на новЗ и отрече партията му да е водила мръсна кампания: „Изправихме се се със знание, единство, чистота и нито за миг не сме водили каквато и да било мръсна кампания. Ние не сме участвали в насилие.“ Вучич редовно описва протестите като опит за преврат, финансиран от външни сили, и обвинява агенти от Хърватия и Черна гора, че го финансират. Участниците в протестите отхвърлят твърдението, че ги организират отвън.

Предимството на управляващите буди тревога. Броени дни преди вота 24 сръбски граждански организации предупредиха в общо изявление, че условия за свободни и честни избори не са налице, и посочиха арести, сплашване, нападения, злоупотреба с публични ресурси и изкривена медийна среда. На 21 октомври 2026 г. прокуратурата в Белград разпита шестима задържани по подозрение, че са водили подготовка „насилие, безредици и нападения“ в изборния ден, съобщи AFP. Вучич отрича обвиненията в корупция и насилие към противниците си.

Протестите започнаха след рухването на козирката на току-що обновената железопътна гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Инцидентът отне живота на 16 души. Трагедията, която голяма част от сърбите отдават на корупцията, извади на улицата студентите, а след тях тръгнаха стотици хиляди граждани. В края на януари 2025 г. подаде оставка премиерът Милош Вучевич, а протестиращите постепенно преминаха от искания за прозрачно разследване на катастрофата към искане за предсрочни избори. Тяхната листа е съставена от 250 кандидати, колкото са местата в парламента: университетски преподаватели, лекари, актьори, фермери. Води я Срданович, но организаторите заявяват, че това не го прави кандидат за премиер.

Надеждни независими проучвания на обществените нагласи в Сърбия няма и данните силно се разминават, предупреди AFP. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет очаква студентите да получат най-малко 40%. Това е резултат, далеч по-висок от този на която и да било опозиционна листа от идването на СПП на власт. Около и над тази граница е подкрепата за тях и в двете проучвания през октомври. Затова движението много вероятно ще се утвърди след неделния вот като най-силния съперник, срещу когото СПП се е изправяла на избори. Листата на Вучич обаче вероятно ще остане първа: в нейна полза са най-новото проучване, макар и поръчано от нея, залаганията и партийният апарат. В последния ден на кампанията той организира 150 митинга из страната на фона на предупреждения за злоупотреба с обществен ресурс.

Затова първото, което ще покаже неделната нощ, е разликата между двете листи. Ако тя е близо до седемте пункта на Ipsos, вечерта на Славия ще остане най-голямата демонстрация на кампанията, без този мащаб да се отрази в изборния резултат. Ако студентите се изравнят с управляващите или ги изпреварят, както в проучването на NSPM, премиерският пост, заради който Вучич напусна президентството, вече няма да бъде сигурен за него.

Руски помощник на военния аташе със следи към ГРУ, изгонен от София, служи в Белград

🇷🇺🕵️🇷🇸 Подполковник Александър Красий, помощник на руския военен аташе, когото България обяви за персона нон грата през април 2021 г. при разследването на взривовете в оръжейни складове, беше официално акредитиран на същата длъжност в руското посолство в Белград. Името му намира място в списъка с дипломати на Министерство на външните работи на Сърбия, за последно актуализиран на 29 септември 2026 г. Пътя му от София до Белград проследиха Балканска служба на Радио Свободна Европа и рускоезичният разследващ проект на радиото „Система“ в публикации от 12 октомври.

Изтеклите руски бази данни, върху които стъпва проучването, насочват към военното разузнаване. В данни от портала за държавни услуги „Госуслуги“, лаборатория „Гемотест“ и регистъра на здравното осигуряване Красий е посочвал за домашен адрес ул. „Девичье поле“ 4 в Москва. На този адрес няма жилищна сграда – там се помещава Общовойскова академия на Въоръжените сили на Руската федерация. Истинския адрес е трябвало да впише само в пропуските за придвижване по време на карантината заради COVID-19, тъй като те изискваха начална и крайна точка на маршрута. От 5 пропуска, издадени му през пролетта на 2020 г. в два като начална точка е посочена улица „Маршал Бирюзов“ 4, където е общежитието за семействата на офицерите, които учат във Военно-дипломатическата академия.

Неофициално академията се нарича „Консерваторията“. През нея са минали много бъдещи разузнавачи и диверсанти на ГРУ, като Анатолий Чепига, участник в опит за убийство на Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Според „Система“ назначението му в София в края на 2020 г. е последвало почти веднага неговото завършване в академията. Според същите бази данни между 2013 и 2015 г. Красий е прекарал почти две години в Горни в Забайкалския край, затворен град, в който до 2002 г. е била разположена 4-та дивизия на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН).

На 28 април 2021 г. българската прокуратура обяви, че разследва шестима граждани на Русия във връзка с четири взрива в складове и производствени обекти между 2011 и 2020 г. Тя свърза взривовете с отравянето на търговеца на оръжие Емилиян Гебрев през 2015 г. и експлозията в чешките складове за боеприпаси край Врбетице през 2014 г. Говорителката на главния прокурор Сийка Милева заяви, че целта на руснаците била да прекъснат доставките на специална продукция за Грузия и Украйна. На другия ден Министерствотото на външните работи обяви поредния дипломат от руското посолство за персона нон грата, а същото изявление поиска от правоприлагащите органи в Руската федерация пълно съдействие за изясняването на взривовете, на унищожаването на веществени доказателства при пожар и на отравянето на трима български граждани.

Министерството не съобщи името на изгонения дипломат. Руското посолство потвърди, че става въпрос за помощник на военния аташе, а посланичката Елеонора Митрофанова каза пред ТАСС, че той е пристигнал в София само три месеца по-рано и трябва да напусне до 5 май. Името стана известно на 1 май: Zonanews, позовавайки се на свои източници, съобщи, че изгоненият е подполковник Александър Красий, назначен в посолството към края на 2020 г. След нея това съобщи и „По света и у нас“ на БНТ. Според обществената телевизия единствената му публична поява за близо 4 месеца в България е връчването на орден от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу на активист на движение „Русофили“. Москва отрече всякаква връзка с взривовете.

Красий е пристигнал в Сърбия още през 2021 г. Малко над година след изгонването му от София той беше забелязан на снимки от Университета по отбрана в Белград сред преподавателите и слушателите на курс в Школата за национална отбрана. Журналистите го разпознаха по нашивката с името му върху униформата. В сръбския дипломатически списък обаче той е включен едва през 2026 г. Публикацията не установи какъв е бил статутът му в страната дотогава. През април Красий положи венци в навечерието на заседанието на сръбско-руския комитет за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество, а през май беше сниман на шествието „Безсмъртен полк“. Сръбското МВнР и руското посолство не отговориха на въпросите на Радио Свободна Европа, а българската прокуратура не съобщи докъде е стигнало делото за складовете и дали подполковникът фигурира в него.

Красий не е единственият дипломат на Кремъл, който след изгонването си от държава-членка от ЕС, отива в Сърбия. В разследване от 2023 г. Радио Свободна Европа откри поне трима души, изгонени или включени в черни списъци в ЕС в първите месеци след пълномащабната инвазия в Украйна, които бяха акредитирани в Белград. Двама от тях имат връзки със службите. Алексей Иваненко, изгонен през пролетта на 2022 г. от Хърватия, според изтеклите бази данни е работил като „инженер“ във войскова част 71330 – 16-и център на Федералната служба за сигурност (ФСБ), специализиран в радиоелектронно разузнаване. Името му влиза в списъка от 29 септември.

Сърбия не въведе санкции срещу Русия и не експулсира нейни дипломати през 2022 г. – напротив, руската мисия в Белград даже нараства: в списъка от септември има 79 руски дипломати срещу едва 62 през 2023 г. Независимото издание „Агентство“ извърши анализ на публичната база данни Rupep, като обяви, че поне 29 служители на посолството и търговското представителство на Руската федерация в Сърбия имат връзки със службите. Красий е един от тях. 19 от тях са свързани с Главното разузнавателно управление (ГРУ) или Министерството на отбраната, включително 6 от апарата на военния аташе. В България, чието население е сравнимо със сръбското, Москва има 18 дипломати.

Според бившия сръбски дипломат Никола Лунич, консултант по геополитика и сигурност, установяването в Сърбия на руски представители, изгонени от ЕС, поражда съмнение, че Белград е станал център на руската шпионска дейност. „Сърбия създаде пространство, в което Русия би могла да задържи своите възможности в дипломацията, които изгуби в част от Европейския съюз. Така дипломатическите ѝ възможности растат, а това по правило е съпроводено с растеж на разузнавателните способности на една държава“, каза той пред радиото. Сръбските власти не реагираха и на публикацията от 2023 г.

Сърбия присъства в делата за диверсиите в ЕС, по които основен заподозрян е именно Руската федерация. На 1 септември Германия официално ѝ приписа отговорност за нападението от 4 август на летище Лайпциг/Хале, където дрон с експлозив удари крилото на украински товарен самолет Ан-124, без да детонира. Олег Льовушкин, когото The Insider и Der Spiegel посочват като организатор на логистиката, замина от Берлин за Белград на 2 август, а според Welt am Sonntag експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия. Сръбската прокуратура разследва група, която според обвинението е набавяла и съхранявала експлозиви, взривни устройства и дронове в страната, които после са били прехвърляни към държави от ЕС. Върховният съд в Суботица осъди през септември един от членовете ѝ на една година домашен арест, а следователите свързват делото с руските служби и нападението в Лайпциг. Още в края на 2025 г. трима души бяха осъдени в Сърбия за шпионаж в полза на Русия и за провокации срещу еврейски и мюсюлмански общности във Франция и Германия.

Публикациите излизат две седмици преди предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври. Александър Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, при което председателят на парламента Ана Бърнабич пое временно президентските правомощия. Когато през 2019 г. видеозапис показа как предполагаем руски разузнавач дава пари на пенсиониран сръбски военен, Вучич се срещна с руския посланик Александър Боцан-Харченко, след което обяви аферата за приключена. Александър Джокич, политически анализатор и бивш преподавател в Руския университет за дружба между народите в Москва, вижда в случая с Красий потвърждение на по-широк извод. „Както вече казах, руското влияние в Сърбия трябва първо да бъде прогонено, преди да станат възможни каквито и да е фундаментални реформи на системата ѝ“, написа той на 12 октомври в X.

Сръбските съдилища осъждат изпълнителите, но каналът, по който изгонени от страни-членки на ЕС руски дипломати стигат в Белград, остава отворен. София затвори вратата пред Красий, само за да заеме същата длъжност в съседна Сърбия, този път с официален печат. Първите проверими признаци ще се появят след изборите на 25 октомври. Новото правителство може да оттегли акредитацията на Красий и Иваненко или да ги остави в следващия списък на МВнР, а броят на руските дипломати може да остане 79, както може и да продължи да расте. В България отговорът зависи от прокуратурата: дали ще потвърди, че в делото за взривените складове присъства името на подполковника, или пет години след неговото експулсиране то ще продължи да се споменава само в журналистически материали.

📸 Снимка: Руският дипломат Александър Красий (вторият отляво) връчва орден на активист на сдружение „Русофили“ в България от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу. Информация за това беше публикувана на уебсайта на сдружение „Русофили“ на 12 февруари 2021 г. (RFE/RL)

Зеленски идва в Белград в събота, Вучич предварително затвори темата за санкциите

🇷🇸🤝🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски пристига в Белград в събота, 8 август, на първото си посещение в Сърбия от встъпването си в длъжност през 2019 г. и първата двустранна визита, която прави в страната. Това обяви днес сръбският му колега Александър Вучич, цитиран от държавната агенция Танюг.

В същото изявление Вучич затвори предварително въпроса, заради който самото посещение буди засилен интерес. Попитан дали идването на Зеленски значи, че Белград ще се включи към санкциите срещу Москва, той отговори: „Сърбия установи своята политика. Убеден съм, че Володимир Зеленски ще каже какво мисли за санкциите срещу Руската федерация, но Република Сърбия още преди четири години и половина изложи своите позиции, които оттогава не е променяла, и така ще остане до второ нареждане.“ От февруари 2022 г. насам Сърбия не се е присъединила към нито един пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Обявеният дневен ред е тесен и стопански: европейският път на двете страни, двустранното икономическо сътрудничество и енергетиката. Военната помощ и оръжейният износ не фигурират в него, поне публично.

Вучич посочи втората опора на срещата. Украйна е провеждала два пъти на своя територия среща на върха „Югоизточна Европа – Украйна“ – в Одеса и Киев, и нито веднъж не е канила представители на Прищина. Киев не е признал независимостта на Косово от 2008 г. насам и посолството му в Белград многократно е потвърждавало, че тази позиция остава същата. Симетрията е взаимноизгодна, защото всяка от столиците се позовава на териториална цялост в международно признати граници и всяка има интерес другата да не отстъпи от този довод.

Посещението вече веднъж се разпадна. В края на май Белград го смяташе за уговорено, а дипломатически източници в сръбската столица очакваха да бъде подписан меморандум за търговско сътрудничество. Само дни преди деня на провеждане съветникът по комуникациите на украинския президент Дмитро Литвин каза пред хърватското издание Index, че визитата ще се състои по-късно. Вместо Зеленски дойде вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция Тарас Качка. Политическият коментатор Бошко Якшич определи тогава делегацията без президента като лишена от голямо политическо значение.

Тогавашният престой все пак остави следа. На 20 май в Белград беше проведен сръбско-украински бизнес форум с 45 представители от 30 компании, 12 от които украински, а на същия ден двамата държавни глави говориха по телефона. Търговският обмен между двете страни достигна 442,2 млн. долара през 2025 г. За първото тримесечие на 2026 г. възлиза на 152,8 млн. с излишък от 36,8 млн. в полза на Сърбия. Тя изнася електроенергия, минерални торове и каучук, а внася валцувани полуфабрикати, желязна руда и замразени малини. Украйна остава единствената европейска държава без споразумение за свободна търговия със Сърбия; преговорите тръгнаха още през 2005 г. по линия на присъединяването на страната към Световната търговска организация и бяха подновени към края на 2025 г. Министърката на търговията Ягода Лазаревич очаква те да приключат до края на годината, за да заработи самият режим от догодина. Председателят на украинската търговско-промишлена палата Генадий Чижиков смята, че документът може да утрои обмена.

Енергетиката е мястото с най-осезаем взаимен интерес, въпреки че нуждите на двете страни са насочени в различни посоки. От 1 януари 2026 г. ЕС прилага механизма за въглеродна корекция на границите, а за тока, произведен в Сърбия, таксата е 78,45 евро за мегаватчас заради въглищния състав. Генералният директор на държавната електрическа компания ЕПС Душан Живкович заяви, че оттогава дружеството практически не изнася електричество към ЕС. През първото тримесечие Сърбия увеличи доставките към Украйна, пазар извън блока, който механизмът не облага.

Собствената енергийна уязвимост на Белград е по-дълбока. Сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ държи 44,9% и „Газпром“ още 11,3% при 29,9% за държавата, се намира под санкционен режим на Министерство на финансите на САЩ от октомври 2025 г.; рафинерията в Панчево функционира с временни лицензи, докато върви търсенето на купувач за руския дял. От същия 1 януари ЕС въведе забрана за транзита на руски газ през територията си към трети страни, което заплаши доставките по „Балкански поток“ от порядъка на 2 до 2,5 млрд. куб. м годишно, т.е. гръбнака на сръбското газоснабдяване.

Последната лична среща между двамата на 15 юли 2026 г. в Киев завърши с публично разминаване. Вучич остана единственият участник в петата среща на върха „Югоизточна Европа – Украйна“, който не сложи своя подпис върху заключителната декларация. Документът за политическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа за Украйна и засилен натиск върху Русия беше подписан от представители на България, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония и Черна гора. „Когато видите текста на декларацията, ще разберете защо аз бях единственият, който не я подписа“, заяви той пред журналисти, но в същото време потвърди готовност за финансова, енергийна и медицинска помощ за Украйна.

Липсата на съгласуваност по външната политика си има своята конкретна цена и тя се начислява постоянно, не за конкретна подписана или неподписана хартия. На 8 юли, седмица преди срещата в Киев, постоянните представители в Брюксел не постигнаха съгласие за отваряне на клъстер 3 от преговорната рамка, въпреки че Европейската комисия беше препоръчала точно това. Осем страни се обявиха против: Белгия, България, Хърватия, Естония, Финландия, Литва, Нидерландия и Швеция, позовавайки се на върховенството на закона и на разминаването между сръбската и европейската външна политика.

Има и трети пласт, който няма да излезе на протокола в събота. Пред Financial Times през юни 2024 г. Вучич потвърди, че страната му изнася боеприпаси, а на въпрос във връзка с оценка от 800 млн. евро продукция, стигнала до Украйна през посредници, отговори, че сумата не е за една година, а „може би за две или три“. През юни 2025 г. той спря целия износ на боеприпаси, а през ноември същата година заяви, че е предложил на европейски партньори да купуват сръбски снаряди и после да правят с тях каквото решат.

Търговската линия е подготвена от май и има институционален носител, затова е много вероятно срещата да придвижи споразумението за свободна търговия и енергийния обмен: и по двете теми документите са в напреднала фаза и изгодата е двупосочна. Твърде малко вероятно е от нея да излезе нещо по санкциите, защото сръбският президент го изключи публично два дни по-рано, а онова, което Белград губи в Брюксел заради несъгласуваната си външна политика, не се връща с едно гостуване.

Конкурират се два прочита с еднакво добра следа. Според първия Белград купува европейски кредит с това домакинство, а Якшич се съмнява в него именно защото такъв ефект изисква дългосрочна дипломатическа стратегия. Според втория Киев купува разстояние между Белград и Москва; украински представител заяви пред AFP, че сърбите трябва да бъдат откъснати от руската орбита. Първият ще се потвърди, ако до края на годината бъде отворен клъстер 3 и поне една от 8-те възразили държави се откаже от съпротивата си, а ще отслабне, ако Сърбия отново остане пред затворена врата през декември. Вторият ще бъде потвърден, ако от Белград излезе ангажимент, който в Кремъл ще сметнат за недружелюбен, например енергийна доставка към Украйна с договорени обеми и срок, и ще отпадне, ако от събота останат само меморандум за търговия и обща снимка.

Сръбска министърка се извини на Вучич, но защити думите си за Косово

🇷🇸⚔️🇽🇰 Министърът на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович се извини на президента Александър Вучич, на премиера Джуро Мацут и на цялото правителство заради скандала, предизвикан от нейно изказване за „етническо прочистване на Косово“. В същото време тя подчерта, че стои зад всяка своя дума. Извинението, поднесено в ефира на белградската телевизия „Информер“, беше насочено единствено към държавното ръководство начело с Вучич. За косовските албанци, чието изгонване тя посочи като своя хипотетична политика, извинение не последва.

Разграничението не е случайно и дори Паунович не се опита да го прикрие. „Това е просто мой разказ, а не официално изявление. Неприятно ми е, че се налага да обяснявам: това не е политика на президента, нито на кабинета“, каза тя, представяйки изказаното като лична позиция, за която съжалява дотолкова, доколкото е поставила в неудобно положение колегите си в кабинета. Формулата „стоя зад всяка своя дума“, изречена успоредно с извинението, عمл на практика подкопава самото му внушение: разкаянието е насочено към политическите последици, а не към съдържанието.

Поводът за извинението е отговор, който Паунович даде по време на интервю в ефира на телевизия „Курир“. На въпрос какво различно би направила, ако беше на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г. тя не се поколеба да отговори, че „би прочистила етнически Косово“, описвайки това като „най-острите думи“, които някога е изричала. По-късно тя настоя, че думите са извадени от контекста и не са призовавали за убийства на албанци, а единствено е имала предвид, че онези, които не се чувстват граждани на тогавашната Съюзна република Югославия, е трябвало да напуснат Косово и да заминат за своята „държава майка“.

В ефира на „Информер“ Паунович представи себе си като мишена на „медийна манипулация“ от властите в Прищина, подета от отделни евродепутати и дори от сръбски политически фигури. От 1-часовото предаване са били изрязани едва 7 секунди, оплака се тя. „Не съм и помисляла, че евродепутатите ще реагират. От тях съм свикнала да чувам само 'следим ситуацията'“, заяви министърката и допълни, че за нея самата е много по-важно това, че „всички са чули“ за министърка в сръбското правителство, „прогонена от онова Косово“ и обявена за persona non grata, въпреки че някога е била негов почетен гражданин, а сега вече четири години не може да стъпи там. Самото решение да бъде обявена за нежелана тя описа като част от „пропагандата на Курти“, визирайки косовския премиер Албин Курти.

Паунович благодари за подкрепата на Социалистическата партия на Сърбия, в която членува, и не скри разочарованието си от партийния функционер Бранко Ружич – според нея той няма право да съди за политиката от 90-те години, тъй като по онова време не е бил в редиците на социалистите. Реакциите на опозицията, сред които тези на Движението на свободните граждани и Зелено-левия фронт, тя отхвърли като опит за политическо позициониране на нейния гръб.

Косово обяви Паунович за persona non grata на 14 юли, като ѝ наложи постоянна забрана за влизане и транзит през територията на страната. В решението на косовския министър на вътрешните работи Джелал Свечла нейните думи бяха определени като реч, подкопаваща междунационалните отношения и възхваляваща политиките, свързани с войните от 90-те години.

Официални лица от Европейския съюз също осъдиха изказването на сръбската министърка. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращо“, че подобни думи се изричат през 2026 г. Тя изрази недоумение как министърка може да остане на поста си след тях. „Няма място в Европа за реторика, която оправдава, застъпва и възхвалява етническото прочистване“, заяви Кос.

Самият Вучич, по време на своето посещение в Киев, побърза да дистанцира държавата от думите на своята министърка, описвайки ги като „непредпазливи и недостатъчно отговорни“. Политиката на Белград, изтъкна той, се основава на „диалог, компромис, разговори и никога на етническо прочистване“. В същото време Вучич не пропусна да пренасочи обвиненията: „Етнически прочистени бяха 250 000 сърби, а не албанци“, заяви той, припомняйки бягството на сръбското население от Косово, в което по думите му е участвала и самата Паунович.

Числата, около които се върти спорът, остават тежки, независимо от коя страна се цитират. По време на войната в Косово между 1998 и 1999 г. са убити над 13 000 цивилни, а хиляди други, предимно албанци, се водят безследно изчезнали и до днес.

Именно в това се крие същинската тежест на този случай. Вучич се разграничи от думите, нормализиращи етническото прочистване, но министърката остана на своя пост, а нейното извинение съвсем целенасочено подмина онези, срещу които бяха насочени думите ѝ – реакция, която сама по себе си говори красноречиво за това докъде се простира реалното разграничаване на властта. За Брюксел, който обвързва членството на Сърбия с нормализацията на двустранните отношения с Прищина, повторната поява на реториката от 90-те години на миналия век в устата на действащ министър е именно сигналът, който подкопава увереността, че Белград гледа напред, а не назад.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

Хиляди хора се барикадираха по улиците на Белград и останалите водещи градове в Сърбия.

🇷🇸 Хиляди излязоха по улиците на Сърбия в неделя вечерта, за да издигнат барикади в знак на силно възмущение от ареста на антиправителствени демонстранти, които се сблъскаха с полицията по време на масов митинг ден по-рано с искане за предсрочни избори.

Участници в протеста поставиха метални ограждения и контейнери за боклук на различни места в Белград, блокирайки и ключов мост над река Сава. Демонстрантите в град Нови Сад предприеха масирана атака с яйца по офисите на управляващата Сръбска прогресивна партия.

Местните медии съобщиха, че подобни блокади са били организирани и в по-малки градове в балканската страна.

Протестиращите настояваха властите да освободят десетки студенти и другите протестиращи, задържани за нападения срещу полицията или за предполагаемо участие в заговор за сваляне на правителството по време на съботния митинг в Белград.

Десетки хиляди души участваха в митинга, организиран след почти осем месеца на постоянни антиправителствени действия, разклатили управлението на популисткия президент Александър Вучич.

Протестиращите също така обявиха настоящото популистко правителство за „нелегитимно“ и възложиха отговорността за всяко насилие на властите.

Сблъсъци с жандармерията избухнаха след края на официалната част от митинга. Полицията използва лютив спрей, палки и щитове, докато демонстрантите хвърляха камъни, бутилки и други предмети.

Полицията заяви в неделя, че 48 служители на реда са били ранени, докато 22 протестиращи са потърсили медицинска помощ. От 77 задържани, 38 остават в ареста към неделя, като повечето от тях са изправени пред обвинения в престъпления, съобщи вътрешният министър Ивица Дачич.

Прокуратурата съобщи, че още най-малко осем души са били арестувани през деня.

Вучич обяви арестите на официална пресконференция по-рано днес, обвинявайки организаторите на митинга, че подбуждат към насилие и нападения срещу полицията, и отправи призив за съдебно преследване.

Освен това той критикува „терористите и онези, които се опитаха да разрушат държавата“, като посочи поименно ректорa на Белградския университет Владaн Джокич, който е присъствал сред протестиращите.

„Ще има още арести“, каза Вучич. „Идентификацията на всички лица е в ход.“

Демонстрациите започнаха, след като козирка на реновирана жп гара рухна през ноември и уби 16 души. По-голямата част обвиниха трагедията в северния град Нови Сад на корупционно подхранена небрежност при държавните инфраструктурни проекти.

Вучич неколкократно отхвърляше настояването на студентите за незабавни предсрочни избори вместо редовните, планирани за 2027 г.

„Сърбия победи. Не можете да разрушите Сърбия с насилие“, отбеляза Вучич в неделя. „Те съзнателно искаха да предизвикат кръвопролития. Времето за разплата идва.“

Критиците са на мнение, че, сръбският президент се е превърнал във все по-авторитарен, откакто дойде на власт преди повече от десетилетие, потискайки демократичните свободи и допускайки корупция и организирана престъпност. Той отрича това.

Сърбия официално преследва членство в Европейския съюз, но правителството на Вучич поддържа отношения както с Русия, така и с Китай.

Сблъсъци между полиция и протестиращи срещу правителството в Сърбия

🇷🇸🚨 Сблъсъци избухнаха между сръбската полиция и участници в демонстрациите против правителството в събота вечер в Белград. Протестиращите настояват за предсрочни избори и край на 12-годишното управление на президента Александър Вучич.

С десетки служители в пълно бойно снаряжение, полицията охраняваше правителствени сгради, парламента и Пионерски парк, където се намира сборния пункт на поддръжниците на президента Вучич от цялата страна за провеждането на контрапротест.

След като протестът приключи около 22:00 ч. местно време, група участници започна да хвърля бутилки, камъни и сигнални ракети срещу силите на полицията. Органите на реда отвърнаха със сила, за да ги разпръснат на няколко места в центъра на столицата, като през това време кънтяха скандирания: „Свалете щитовете“, с призиви към полицията да не се намесва.

По думите на полицейския началник Драган Василевич, има десетки задържани сред участниците в безредиците, при които са били ранени шестима полицаи.

Вучич заяви, че демонстрантите са направили опит да „свалят държавата“. „Искаха да съборят Сърбия, но не успяха“, отсече той в Instagram.

В свое изявление вътрешният министър Ивица Дачич увери, че полицията ще действа за опазване на обществения ред. „Ще бъдат взети всички мерки за възстановяване на реда, включващи арести на всички, нападнали служители на реда“, закани се той.

Продължаващите месеци наред демонстрации, включително студентски стачки, постепенно водят до сътресения за Вучич – популист, чийто втори мандат изтича през 2027 г., когато са насрочени за провеждане и парламентарни избори. Опонентите му приписват тесни връзки с организираната престъпност, оказване на натиск срещу неудобни медии и насилие спрямо политически съперници – обвинения, които той категорично отрича.

Студентският протест в неделя по план трябва да продължи до 21:00 ч. на площад Славия и по булевард Неманина – район с голям брой правителствени учреждения. Организаторите уверяват, че протестното шествие ще запази своя мирен характер, но настояват техните искания да бъдат изпълнени до края му.

Вучич отхвърля идеята за организиране на предсрочни избори. Неговата коалиция, предвождана от Сръбската прогресивна партия, разполага със 156 от общо 250 места в законодателната власт.

В събота президентът обвини неуточнени „чужди сили“ за организацията на протестите, отправи призив към полицейските сили за максимална сдържаност, но предупреди, че насилието няма да бъде толерирано по никакъв начин. „Държавата ще бъде защитена, а бандитите – изправени пред правосъдието“, отсече той пред журналисти в Белград.

Сладяна Лоянович, 37-годишна фермерка от град Шид, каза пред Reuters, че е дошла да подкрепи студентите. „Институциите са превзети, корупцията е повсеместна. Изборите са решение, но не вярвам, че той (Вучич – бел.ред) ще си тръгне мирно“, изрази песимизъм тя.

Дни преди протеста около дузина активисти бяха арестувани с обвинения в опит за подкопаване на конституционния ред и тероризъм. Всички задържани отричат вината си.

Протестите, организирани от студенти, опозиционери, учители, работници и фермери, започнаха през декември 2024 г. Повод за масово народно недоволство стана трагедията от 1 ноември, когато при срутване на покрив на железопътната гара в Нови Сад загинаха 16 души. Участниците смятат корупцията за основния виновник за трагичния инцидент.

Масовата демонстрация в Белград съвпадна с Видовден – днес повечето сърби отбелязват битката на Косово срещу османците през 1389 г.

Сблъсъци с димни гранати и сълзотворен газ в сръбския парламент.

🇷🇸 Опозиционни депутати хвърлиха димни гранати и сълзотворен газ в парламента на Сърбия, в знак на протест срещу управляващото правителство и в подкрепа за масовите студентски протести, като един депутат получи инсулт по време на хаоса.

В продължение на четири месеца студентски демонстрации привлякоха учители, фермери и други, превръщайки се в най-голямата заплаха за десетилетното управление на президента Александър Вучич, като много сърби въстанаха срещу корупцията и некомпетентността в правителството.

По време на днешната законодателна сесия след като управляващата коалиция, водена от Сръбската прогресивна партия (SNS), одобри дневния ред, някои опозиционни политици изтичаха от местата си към председателя на парламента и се сбиха с охраната.

Други хвърляха димни гранати и сълзотворен газ, като телевизия на живо показваше черен и розов дим в парламента, който за последно стана свидетел на масови сбивания в десетилетието след въвеждането на многопартийната демокрация през 1990 г.