Видео с МиГ-29 над Техеран засилва съмненията за ново въоръжаване на Иран.

🇷🇺✈️🇮🇷 В интернет се появи видео, показващо изтребител МиГ-29 в небето над Техеран, само дни след като ВВС на Ислямска република Иран получиха доставка на руски изтребители. Кадрите повдигат нови въпроси за военната модернизация на страната след 12-дневната война срещу Израел през юли.

Съобщава се, че военно-транспортен самолет Ан-124 е излетял в посока Иран от Иркутск, Сибир – регион, където се произвеждат многоцелеви изтребители Су-30СМ2 и учебно-бойните Як-130. Това допълнително подхрани опасенията за ново оръжейно засилване и риск от нов конфликт в региона.

Появата на съвременни руски самолети в иранското небе се разглежда като значителна ескалация в усилията на Техеран да възстанови въздушната си мощ след войната с Израел. По време на юнските сблъсъци иранската ПВО и ударните способности бяха сериозно отслабени от целенасочени удари на израелската авиация. Подсилването му с руски изтребители може да промени баланса на силите в региона и подчертава зависимостта на Иран от Москва като стратегически партньор.

В социалните мрежи беше разпространен клип с МиГ-29, заснет над столицата, а експерти смятат, че става дума за един от наскоро пристигналите изтребители. OSINT акаунти разкриха, че Ан-124 е излетял от Иркутск за Иран ден по-рано, макар че предназначението на полета не е било оповестено официално. Комбинацията от видеа и данни от авиотрасета засили предположенията, че става дума за доставка на нови машини или компоненти.

Иркутският авиационен завод е известен като производствен център за Су-30СМ2 и Як-130. Полет оттам до Иран би могъл да пренесе цели самолети или ключови части, като Ан-124 има капацитета да превозва големи конструкции и техника на далечни разстояния. Засега обаче няма официално потвърждение за конкретната мисия.

Доставките на руски изтребители идват в момент, когато Иран се опитва да възстанови своя военен потенциал. Конфликтът с Израел разкри слабости в ПВО и в производството на ракети, като редица обекти бяха силно поразени. Американски удари по ирански ядрени обекти нанесоха допълнителни щети и върнаха назад част от програмата. В седмиците след това Техеран се стремеше да попълни и модернизира арсенала си. Наред с МиГ-29, в страната пристигнаха и китайски системи HQ-9, както и руски С-400, които засилват многослойната отбранителна мрежа.

Освен това миналия петък Иран и Русия сключиха споразумение за изграждането на четири нови ядрени електроцентрали на стойност 25 милиарда долара. В момента страната притежава само един реактор в Бушехр, чийто капацитет възлиза на 1000 мегавата и покрива малка част от енергийните нужди на страната. Сделката беше сключена часове преди ООН да възстанови санкциите в събота – насочени към обогатяването на уран и балистичните ракети, заради нарушенията от страна на Иран на ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA).

В близките седмици предстои да получим нови сателитни снимки и открити данни, които да покажат дали появата на МиГ-29 е ограничена доставка или начало на по-мащабен руски оръжеен поток към Иран. На фона на продължаващо напрежение в региона след войната с Израел остава въпросът дали тези доставки ще укрепят възпиращия потенциал на Техеран или само ще ускорят пътя към поредна конфронтация.

Италиански F-35 прехванаха руски военен самолет над Балтика

🇮🇹✈️🇷🇺 Командването на ВВС на НАТО съобщи, че два изтребителя F-35 от италианските военновъздушни сили са били вдигнати от авиобаза Емари в Естония, за да прехванат руски военен самолет, преминавал в близост до въздушното пространство на Алианса.

По данни на командването, самолетите са били вдигнати в рамките на мисията за въздушна полиция в Балтика, след като радарите засичат руски транспортен Ан-124 „Кондор“. Машината е прелитала над международни води без предоставен полетен план, включен транспондер и връзка с контрола на въздушното движение.

Управлявани от 32-ро и 6-то крило на италианските военновъздушни сили, изтребителите от пето поколение F-35 са извършили прехващане, за да осигурят безопасно проследяване на полета. НАТО подчертава, че мисията демонстрира ангажимента за защита на балтийските държави и сигурността на източния фланг.

Присъствието на италиански изтребители в Естония е в рамките на постоянната мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Естония, Латвия и Литва. Италия участва с ротация на сили от авиобаза „Емари“, което подчертава интегрирания подход към колективната отбрана.

Ан-124, един от най-големите тежки транспортни самолети в световен мащаб, беше ескортиран до напускане на зоната. Италианските F-35 се завърнаха благополучно в базата. Пилотите изпълниха по няколко пъти ритуалът по прехващане на фона на засилена руска военна активност.

Руската военно-транспортна авиация е пренасочила активи към Сибир.

🇷🇺✈️ OSINT-изследователят Athene Noctua анализира промени в разположението на активите на военно-транспортната авиация в руските въздушно-космически сили от самото начало на пълномащабната инвазия до този момент.

Според направените от него заключения, базирани на анализ на спътникови изображения, руснаците са започнали да предислоцират военно-транспортните си самолети по-далеч от Украйна още от втората половина на 2023 г.

Изследователят отбелязва, че в активна служба при руснаците остават под 10 стари самолета Ан-12, модел от 50-те години на миналия век, както и само 3 от по-големите Ан-22, използвани за по-тежки товари, макар повечето от тях да са в лошо състояние.

По-голямата част от транспортния флот се състои от над 120 единици Ил-76 – гръбнакът на ВКС и единственият тип самолет, който все още се намира в серийно производство в страната. Този модел е основният превозвач на руските въздушно-десантни сили и играе централна роля в логистичните операции.

Не на последно място, за много големи товари ВКС разполага с около 10 единици Ан-124, като още 11 самолета от същия вид са собственост на частният въздушен превозвач „Волга-Днепър“.

Спътниковите данни сочат за значителни промени в разположението на самолетите. На летището в Твер са останали предимно неизправни Ан-22, докато Ил-76 са били изтеглени, вероятно в резултат на стратегическо преместване на изток.

От летището в Псков са изтеглени почти всички Ил-76, като няколко от тях бяха унищожени или повредени от украински атаки с безпилотни самолети още през 2023 г. Летището в Таганрог беше трансформирано в база на щурмова авиация, а всички транспортни самолети бяха изведени оттам, да се избегне уязвимостта от украинските далекобойни удари.

В същото време, авторът отбелязва значителен ръст в броя на транспортната авиация на отдалечени летища като Омск и Улан-Уде, където са сформирани нови полкове за по-добра защита на активите. Изследователят подчертава, че след украинската операция „Паяжина“ руснаците предприемат почти ежедневни полети на самолетите между летищата, за да затруднят потенциалните атаки и да запазят стратегическа гъвкавост. Подобни маневри са особено важни, тъй като транспортни самолети като Ил-76 се използват за бързо прехвърляне на оръжия като ракетната система 9М72 „Искандер“, което прави тяхната защита критичен фактор в конфликта.

Канада предприе правни действия, за да придобие огромен руски Ан-124.

Военно-транспортен самолет Антонов Ан-124, собственост на руска авиокомпания „Волга-Днепър“, се намира на пистата на международно летище Пиърсън в Торонто на 21 март.
📸 Снимка: Frank Gunn/The Canadian Press

🇨🇦⚖️🇷🇺 Канада предприе правни действия за получаване на пълно владение над руски товарен самолет Антонов Ан-124 и евентуално да го предаде на Украйна, според външно министерство на страната.

Антонов Ан-124, който е най-големият масово произвеждан товарен самолет в света, е блокиран на международно летище Торонто Пиърсън повече от три години поради ограниченията на въздушното пространство, наложени от Отава в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна.

„Главният прокурор на Канада започна производство за конфискация, като поиска издаването на известие за заявление от Висшия съд на Онтарио на 18 март 2025 г“, отбеляза говорител на Global Affairs Canada пред базирания в Онтарио информационен бюлетин Insauga.

Ан-124 е един от 26-те такива самолета в световен мащаб. Висок колкото седеметажна жилищна сграда и почти дължината на футболно игрище, самолетът е собственост на частен руски товарен превозвач „Волга-Днепър“ и се оценява на приблизително 300 милиона долара.

Самолетът е превозвал пратка с тестове за Covid-19 от Китай до Канада, в момента когато Русия предприе пълномащабната си инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. властите в Отава затвориха въздушното пространство за руски авиокомпании няколко дни по-късно, докато самолетът все още разтоварваше товара си в Торонто.

Канадските власти официално конфискуваха самолета през юни 2023 г. Тогавашният министър-председател Джъстин Трюдо сподели на украинския президент Володимир Зеленски, че самолетът скоро ще бъде доставен в Киев, така че никога повече да не може да бъде използван от предишните си собственици.

Оттогава притежанието на самолета е обвързано с продължаваща съдебна битка, а Волга-Днепър заведе дела в Канада в опит да спре конфискацията.

Руското външно министерство нарече изземването на самолета „цинична и безсрамна кражба“.

Основателят на Волга-Днепър Алексей Исайкин, бивш военен икономист, превърна компанията в световен лидер в превоза на извънгабаритни товари, използвайки Антонов Ан-124 през 90-те години на миналия век. Той беше санкциониран от САЩ, Канада и Обединеното кралство след инвазията в Украйна.

Собствеността на авиокомпанията оттогава премина в ръцете на висши ръководители Игор Аксенов, Валери Габриел, Сергей Дячков и Вилдан Зинуров.

Украински Ан-124 транспортира шпионския спътник CSO-3 до космодрума във Френска Гвиана.

Разтоварване на френския военен разузнавателен спътник CSO-3 от украински товарен самолет Антонов Ан-124 „Руслан“ на летище във Френска Гвиана.
📸 Снимка: La Tribune

🇫🇷🛰️🇬🇫 Украински товарен самолет Ан-124 изигра ключова роля в прехвърлянето на френски разузнавателен спътник CSO-3 до стартовата площадка на космодрума във Френска Гвиана, която беше изстрелян успешно в орбита на борда на ракета Ariane 6.

CSO-3 е третият и последен сателит от серията CSO (Composante Spatiale Optique), разработена по френската програма MUSIS (Мултинационална космическа система за наблюдение, разузнаване и рекогносцировка) за отбранителни и разузнавателни цели.

Defence Express посочва, че системата е насочена към подобряване на разузнавателни способности, като новият сателит позволява по-чести наблюдения на една и съща зона, увеличавайки покритието от веднъж на два пъти на ден.

Франция инвестира над 900 милиона евро в програмата на CSO, с финансов принос от Германия и Белгия. Очаква се системата за оптично разузнаване с висока резолюция да предоставя критични разузнавателни данни за въоръжени сили, както и за въоръжените сили на европейските ѝ партньори.

Тежкият военно-транспортен самолет беше избран за транспортиране на спътника, поради неговата способността му да обработва извънгабаритни товари. Самолетът транспортира сателита от Европа до Френска Гвиана, решаваща стъпка за осигуряване на навременното и сигурно изстрелване на системата.

Преди това Ан-124 беше използван за отбранителна логистика с висок приоритет, като изтегляне на френския военен персонал от Чад. Ролята му в тази мисия подчертава стратегическото значение на самолета в международните отбранителни и аерокосмически операции.

За разлика от своите предшественици CSO-1 и CSO-2, които бяха изпратени в околоземна орбита на борда на руските ракети-носител „Союз“, тази последна итерация на сателита беше изстреляна на ракетата-носител Ariane 6. Франция преустанови използването на руски услуги за изстрелване след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и затвърди още веднъж европейския ангажимент за независим достъп до космоса.

Пускането на спътника е значителна стъпка за европейската космическа автономия, особено на фона на променящите се геополитически отношения и развиващите се отбранителни стратегии. Гвиански космически център остава критична точка за изстрелванията на европейски сателити, като Ariane 6 се позиционира като ключова алтернатива на използваните преди това системи.

Франция вече е предоставяла разузнавателни данни на Киев и е наличен потенциал разузнавателните способности на CSO-3 да подкрепят отбранителните операции на Украйна. С временното спиране на някои споразумения за споделяне на разузнавателна информация от Съединените щати, европейските съюзници, включително Франция, продължават да проучват пътища за военно и стратегическо сътрудничество.

Усъвършенстваната технология за изображения на CSO-3 предлага оптично и инфрачервено разузнаване с висока разделителна способност, способно да заснема 3D изображения с резолюция от приблизително 35 cm. Разположен на надморска височина от 800 км, сателитът подобрява способността на Франция да извършва подробно наблюдение и събиране на разузнавателна информация, потенциално облагодетелствайки страните партньори, участващи в отбранителни операции.

Програмата CSO, започнала през 2010 г., се управлява от френската космическа агенция CNES от името на Генералната дирекция по въоръженията (DGA). Airbus беше сключен договор за разработването на сателитната система, като Thales Alenia Space допринесе за ключови оптични компоненти.

Първоначално планирана като система с два спътника, програмата беше разширена до три спътника след участието на Германия през 2015 г. Инициативата има за цел да замени остарелите разузнавателни спътници Helios 2, осигурявайки подобрени възможности за европейски отбранителни и разузнавателни мисии.

След множество забавяния поради технически корекции, CSO-3 беше успешно изстрелян на 6 март 2025 г. в 17:24 ч. местно време. Очаква се сателитът да работи в орбита най-малко десетилетие, укрепвайки стратегическия космически капацитет на Европа и подкрепяйки отбранителните операции на съюзниците.

Украински Ан-124 участва във френското изтегляне от Чад.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украински транспортен самолет Ан-124-100М изигра ключова роля в процеса по изтегляне на френския военен контингент от Чад, което следва предаването на първата френска военна база в африканската страна и отбелязва началото на края на десетилетия френско присъствие в региона на Сахел.

Ан-124 “Руслан” е стратегически военно-транспортен самолет с четири двигателя, проектиран през 80-те години на миналия век от конструкторско бюро “Антонов” в Украинската ССР. Това е вторият в света най-тежък производствен товарен самолет с брутно тегло и най-големият военен транспортен самолет в момента, надминат единствено от вече унищожения Антонов Ан-225 “Мрия”.

Като част от изтеглянето на френските войски, властите на Чад потвърдиха, че военно-транспортен самолет Ан-124, натоварен със 70 тона товар на борда, е излетял миналия четвъртък, подчертавайки значителния товарен капацитет на Ан-124 и стратегическото му значение във военната логистика.

Началникът на военния щаб на Чад обяви предаването на базата във Фая-Ларжо в северната част на страната. Той заяви също, че своевременно ще бъдат предоставени актуализации за изтеглянето на френските войски от базите в източния град Абеше и столицата Нджамена. Френският началник-щаб потвърди, че предаването е извършено в съответствие с условията и графика, договорени между двете страни.

Изтеглянето на френските сили от Чад започна десет дни след напускането на френските самолети от страната. Този ход е в съответствие с подготовката на африканската страна за парламентарни и местни избори, които са насрочени за неделя. Изтеглянето от там е част от по-широка тенденция, включваща изтеглянето на френските сили от Мали, Буркина Фасо и Нигер след смяната на властта в трите държави след военни преврати, довели до нарастване на антифренските настроения там, наред с всичко останало.

Колона с превозни средства на френските войски напусна Фая-Ларжо, насочвайки се към столицата Нджамена, разположена на 780 километра на юг. Властите в Париж заявиха, че цялото оборудване се очаква да напусне страната до края на януари, тъй като ще бъде репатрирано през камерунското пристанище Дуала. Изтеглянето на войските започна в навечерието на изборите в страната.

Чад беше ключово звено на френското военно присъствие на африканския континент и последната му опора в региона на Сахел след изтеглянето на френските сили от Мали, Буркина Фасо и Нигер. Военните хунти в тези страни се обърнаха към Русия през последните години, като лидерът на Чад генерал Махамат Идрис Деби Итно изглежда също търси по-тесни връзки с Москва.

Чад е домакин на френско военно присъствие почти непрекъснато от независимостта на страната през 1960 г., като Париж изиграва решаваща роля в обучението на чадската армия и им осигурява въздушна подкрепа срещу бунтовнически движения. Миналия месец обаче африканската държава взе внезапно решение да прекрати военното сътрудничество с бившата си колониална владетелка.

Преди това Чад беше домакин на около 2000 френски военнослужещи. През октомври 2023 г. някои френски части пристигнаха в Чад, след като бяха изтеглени от съседен Нигер по искане на новите власти там.

Решенията на Сенегал и Чад да прекратят военното си партньорство с Франция подчертават хода на по-широка структурна трансформация на френската ангажираност в региона, предизвикана от намаляващото военно-политическо влияние на Париж и развиващата се геополитическа динамика в региона на Сахел и по-широкия африкански континент.

Участието на украинския военно-транспортен самолет Ан-124 в изтегляне на френския контингент от Чад е пример за стратегическо значение на възможностите за стратегически въздушен транспорт. Докато Франция продължава да преоценява африканската си военна стратегия, нейното предаване на военните бази и изтеглянето на войските ѝ от Чад бележат ключов момент в динамичния военно-политически пейзаж на региона.