Сигнал за бомба отклони към София полета Тел Авив–Виена на Austrian Airlines

🇮🇱✈️🇧🇬 Самолет на Austrian Airlines по редовния полет OS82 от Тел Авив към Виена кацна извънредно в София в неделя вечерта след анонимна заплаха за бомба на борда, а дежурни изтребители МиГ-29 на ВВС го съпроводиха до летище „Васил Левски“. Airbus A320 с 51 пасажери и 6-членен екипаж кацна в 21:42 ч. местно време. Пътниците бяха свалени, а самолетът се претърсва. Към полунощ резултат от претърсването не е обявен.

Пресцентърът на Министерство на транспорта и съобщенията съобщи, че екипажът е докладвал за сигнала, когато самолетът е бил на границата с Румъния, и е взел решение да кацне извънредно в София. На самото летище е сформиран работен щаб, а съответните органи започнаха проверка. Austrian Airlines и компанията майка Lufthansa Group потвърдиха заплахата. „Потвърждаваме, че срещу полет OS82 от Тел Авив за Виена е имало заплаха“, заяви говорителка на превозвача пред виенския вестник Der Standard. Пред австрийската агенция APA авиокомпанията уточни, че машината се претърсва, а след края на проверката хората на борда ще бъдат прехвърлени на друг полет при първа възможност. Други подробности превозвачът не даде, освен уверение, че „сигурността на пътниците и екипажите винаги е на първо място“. Изявлението на Lufthansa Group обещава на пасажерите друг полет „възможно най-скоро“.

Заплахата е дошла от човек извън самолета, когато той вече е бил във въздуха. Пътниците разказаха пред Ynet, че са били известени за „анонимен сигнал за бомба в самолета“. Превозвачът е получил съобщението, след като полетът е напуснал въздушното пространство на Израел, от човек, представил се за австрийски гражданин, който не е бил сред пътниците. Израелската обществена медия „Kan“ съобщава за телефонно обаждане до властите във Виена. Според вестник Haaretz в анонимно съобщение е споменат подозрителен предмет на борда. Според тази версия в сигнала се споменава подозрителен предмет, а не се съобщава за намерен такъв: нито авиокомпанията, нито българските институции съобщават, че в самолета е открито нещо. Ynet добавя, че първите данни сочат фалшива тревога, но официално заключение засега няма.

Маршрутът се вижда в необработените данни от ADS-B – системата, с която самолетът сам излъчва своята позиция, височина и скорост, които се записват от мрежа от наземни приемници, поддържани от любители. Архивът на ADS-B Exchange показва, че лайнерът с регистрация OE-LZE излита от международното летище „Бен Гурион“ край Тел Авив в 19:04 ч. местно време, което в този сезон съвпада с българското. Изкачва се до около 11 600 метра и поема на северозапад над Турция, после пресича България от югоизток и поема на северозапад. Малко след 21:10 ч. машината минава над Дунав при Свищов и излиза над Румъния.

В 21:15:49 ч. транспондерът превключва на код 7700. Това е международен код за бедствие: щом екипажът го въведе, полетът се обозначава като бедстващ на екраните на всички ръководители на полети и на всички радари в обхват. В този момент самолетът се намира над румънския бряг на реката, точно срещу Никопол. Министерство на отбраната посочва, че сигналът за заплахата е получен в 21:17 ч. Тогава самолетът е бил във въздушното пространство на България. Записът на транспондера бележи бедствието малко по-рано и северно от реката, а около 21:18 ч. машината вече е завила на югозапад и отново е над Дунав.

Спускането към столицата е непрекъснато. От 11,28 км височина A320 слиза под 4,57 км за под 15 минути, заобикаля София от юг и каца от изток. През цялото време до изключването транспондерът остава на 7700. Последният запис в архива е от 21:51 ч. – лайнерът стои неподвижно на отдалечена позиция. The Aviation Hub, който проследява полета минута по минута, пише, че самолетът е спрял на площадка за обезледяване далеч от пътническите терминали, а движението на летището не е прекъсвано.

Международните правила предвиждат отдалечено място за такива случаи. Приложение 14 към Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване изисква всяко летище да определи изолирано място за самолет, срещу който има заплаха от саботаж или отвличане. То трябва да е възможно най-далеч и при всички случаи на поне 100 метра от другите стоянки, от сградите и от местата с обществен достъп и не бива да се намира над подземни горивни или газови тръбопроводи. Там летателното средство остава, докато заплахата не бъде отстранена, а хората могат да слязат и без телескопичните ръкави на терминала.

Изтребителите са излетели по процедурата Air Policing, дежурството за охрана на въздушното пространство в мирно време на НАТО. Министерство на отбраната обяви, че дежурните МиГ-29 са задействани незабавно след сигнала в 21:17 ч. в координация с Обединения център за въздушни операции в Торехон, Испания, който ръководи дежурството над южната част на Европа. Изтребителите са изпълнили „необходимите процедури за конкретната ситуация“, а пътническият самолет прекратява курса си към Виена и е насочен към София. Транспортното министерство описва излитането им като стъпка, предвидена в процедурите, и посочва, че те са придружили лайнера до самото кацане.

По данни на Ynet сред пътниците е имало делегация от младежи, които е трябвало да изнесат речи в ООН. Израелските ВВС заявиха пред местни медии, че инцидентът не е станал във въздушното пространство на страната или близо до него и затова не им се е налагало да действат.

OS82 е вечерният полет на Austrian Airlines от Тел Авив до Виена. Същата машина кацна в Тел Авив малко преди 18:00 ч. като OS81, обратния полет от австрийската столица. По предварителни данни за статуса на полета в сайта на авиокомпанията, самолетът трябва да продължи към Виена около 2 часа след кацането. Изявленията на Austrian Airlines и Lufthansa Group за прехвърляне на пасажерите на друг полет след края на претърсването заменят тази предварителна информация. Към 21:51 ч. архивът не е регистрирал излитане от София, а по-късни данни за лайнера няма.

Два въпроса остават без отговор, като всеки от тях трябва да се изясни на различно място. Дали в самолета има нещо, ще покаже проверката, която родните служби извършват на летището в София. Кой е изпратил съобщението, ще трябва да установят във Виена, където според „Kan“ е постъпило обаждането. Докато не се появи заключение по първия въпрос, 51 пътници, сред които и младежката делегация на Израел в ООН, остават в София без потвърден час за отпътуване.

Румънски F-16 ще охраняват българското небе през 2027 г.

🇷🇴✈️🇧🇬 Румъния ще изпрати през 2027 г. авиационен отряд от изтребители F-16 в България. Отрядът ще охранява родното въздушно пространство, докато Военновъздушни сили на България преминават от съветските МиГ-29 към американските F-16. Така ВВС на северната ни съседка ще отговарят за небето и над двете страни. Министерството на националната отбрана в Букурещ (MApN) представи плановете за двете мисии още през септември 2024 г.: „през следващите години“ Румъния трябваше да участва в засилената охрана на въздушното пространство на НАТО (Enhanced Air Policing) първо в Литва, а после в България. Първата мисия вече е изпълнена. Броят на самолетите, базата и общата продължителност на българската мисия засега не са обявени.

Планът придобива ново значение след събитията от изминалата седмица в Черно море. На 13 октомври край Бяла потъна търговски кораб, ударен от дрон. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексус Гринкевич изтребители и средства за борба с дронове. „Изпратихме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ. Очакваме решението им“, каза Стоянов. Вечерта на 17 октомври двойка румънски F-16 от дежурната смяна излетя от 86-а авиобаза край Борча и в рамките на 4 минути свали над румънските териториални води два ударни дрона. MApN ги определи като реактивни апарати от семейството „Геран“, без да уточни модела.

На 16 октомври командващият ВВС генерал-майор Николай Русев описа състоянието им. България вече е получила осем F-16 Block 70, най-новата модификация на изтребителя. Пилотите летят с тях на учения и в разузнавателни мисии, но самолетите все още не са поели бойно дежурство. Това ще стане, когато бъдат напълно оборудвани и годни за мисията, обясни Русев. Броят на подготвените пилоти ще достигне 11 до края на годината и 15 през април 2027 г. Стоянов поставя за цел първите 8 самолета да поемат дежурство още догодина. Междувременно МиГ-29 продължават да пазят небето. По думите на Русев те ще останат в строя, докато втора ескадрила F-16 не ги смени или докато ресурсът им не изтече през 2030 г. Единственият източник на резервни части и поддръжка за тях е Полша.

Сроковете за втората ескадрила вече се разминават с първоначалния план. След среща със Стоянов на 14 август ведомството обяви, че според Lockheed Martin втората партида от осем F-16 Block 70, чиято доставка е планирана за края на 2027 г., може да пристигне чак през второто тримесечие на 2030 г. заради забавено производство. Американската страна уточни, че срокът не е окончателен и ще се опита да ускори работата. Още на 28 юли министерството беше поискало от съюзниците информация за налични употребявани JAS 39 Gripen и F-16, както и за резервни части за МиГ-29. Румънската мисия е предвидена точно за годината, в която България ще разполага с половин ескадрила нови самолети, които още не са поели бойно дежурство, и със стареещ парк от МиГ-29 с изтичащ ресурс.

Букурещ стига дотук по обратния път. Румъния закупи F-16 втора ръка: първо 17 бивши португалски, после 32 норвежки, модернизирани по програмата MLU, по договор от ноември 2022 г. Доставката на норвежките самолети се забави, защото резервните части се изпращаха с предимство за Украйна. Въпреки това от 20 октомври 2025 г. в мисията на НАТО вече участват 2 румънски ескадрили F-16, съобщи Съюзното въздушно командване на НАТО (AIRCOM). Това са 53-та от Борча и 48-а от базата край Къмпия Турзий. Трета, 571-ва, се формира в „Михаил Когълничану“ с норвежките самолети. От 1 април до юли 2026 г. отрядът „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers) с шест F-16 и около 100 военнослужещи охраняваше небето над Прибалтика от литовската авиобаза Шяуляй. Това е четвъртото румънско разполагане там. Първото беше през 2007 г. с изтребители МиГ-21 LanceR. В Борча от ноември 2023 г. работи и Европейски тренировъчен център за F-16, където украински пилоти се обучават на 18 нидерландски самолета, отстъпени на Румъния за символично едно евро. Към това се добавят и поръчаните 32 изтребителя от пето поколение F-35A.

Двата подхода доведоха до противоположни резултати. Румъния прие по-стари самолети, но бързо изгради ескадрили, които пазят собственото ѝ небе, и успява да изпраща отряди в Прибалтика и да обучава чужди пилоти. България плати за нови самолети от завода и така обвърза отбраната си с производствения график на Lockheed Martin, върху който няма влияние. Така през 2027 г. страната, поръчала нови F-16 направо от завода, ще разчита за част от охраната си на съседа, който лети с употребявани.

Правната основа за мисията вече съществува. Междуправителственото споразумение между България и Румъния от 2021 г. урежда трансграничната охрана на въздушното пространство. На 6 август 2026 г. ВВС на двете страни и тези на Испания подписаха тристранно техническо споразумение, с което към системата се включва трета държава. Испанските изтребители, разположени в Румъния, могат при нужда да действат и над България. Испанският контингент от около 200 души и 11 самолета пое на 31 юли мисията на НАТО, като действа от летището „Михаил Когълничану“ край Констанца. На 16 август един от испанските EF-18M свали ударен дрон, навлязъл от Молдова край Галац, с ракета въздух–въздух.

Съюзната помощ за родното небе не започва с Румъния. През пролетта на 2022 г. от 3-та авиационна база Граф Игнатиево небето беше охранявано от 4 испански Eurofighter, а след тях 4 нидерландски F-35A. През март 2026 г. в разгара на войната срещу Иран, София поиска помощ от Гърция, а министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му „ще предостави средства и личен състав за защитата на България“: батарея на зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot и двойка F-16 на летища в Северна Гърция, както и двама старши офицери от гръцките ВВС в оперативния център на въоръжените сили в София. Разликата се крие в мащаба. Гърция осигуряваше от собствената си територия защита на България срещу балистичната заплаха от Иран, а румънският отряд ще бъде разположен в самата България.

Кризата с руските удари по търговското корабоплаване в Черно море засилва ролята на Румъния. На 14 октомври тя предложи единно командване на НАТО за Черноморския регион, което да противодейства на заплахата от дронове и да се ръководи на ротационен принцип от участващите държави. Букурещ и София ще го представят заедно пред ръководството на Алианса, а на Стоянов предстои да обсъди обща стратегия с румънския и турския си колега. Ако НАТО удовлетвори молбата на България, най-близките налични сили са изтребителите, които вече летят над западния бряг на Черно море. Повечето от тях са румънски.

Румъния вероятно ще бъде страната с основна роля в охраната на българското въздушно пространство догодина, а не просто временен заместник. Две обстоятелства ще покажат дали прогнозата е вярна. Ако първите български F-16 поемат бойно дежурство в началото на годината, както иска Стоянов, румънският отряд ще остане допълнение. Ако дежурството бъде отложено, а МиГ-29 продължат да зависят от полски резервни части, той ще стане гръбнакът на охраната. Първият конкретен признак ще бъде съобщението на AIRCOM за ротацията: колко самолета, от коя база и за колко месеца ще бъдат разположени.

📸 Снимка: „Elephant Walk“ на НАТО в литовската авиобаза Шяуляй с участие на румънски изтребители F-16, Dassault Rafale на френските военновъздушни и космически сили и самолет на НАТО E-3 Sentry (AWACS), 22 юни 2026 г.

КГБ задържа поне 10 офицери от беларуската авиобаза Мачулищи

🇧🇾 Комитетът за държавна сигурност (КГБ) на Беларус е задържал най-малко 10 офицери от авиобаза Мачулищи край Минск, съобщи независимото издание „Наша нива“ на 21 септември, позовавайки се на свои източници. Повечето са пилоти с дългогодишен стаж, сред които има и полковници. Всички са бивши колеги на пенсионирания подполковник Дмитрий Зоря, когото службите в Минск смятат за анализатор в екипа на Валерий Сахащик – бивш отговорник за отбраната в опозиционния Обединен преходен кабинет на Светлана Тихановска. Беларуските власти не са коментирали задържанията.

Според „Наша нива“ задържаните познават Зоря лично и са служили с него, а следственият арест на КГБ в момента е „претъпкан“ с негови бивши колеги. Изданието пише, че те отричат да са предавали умишлено информация и са шокирани от обвиненията. Какви точно обвинения са им повдигнати, не е известно. Въз основа на предишни дела „Наша нива“ предполага, че може да става дума за „съдействие на екстремистка дейност“ или „държавна измяна“. По сведения на изданието службите тълкуват разговорите със Зоря като сътрудничество с кабинета на Тихановска и лично със Сахащик.

Според описаното от изданието в основата на случая са личните контакти със Зоря. „Наша нива“ твърди, че КГБ е знаел за работата му при Сахащик от самото начало чрез източник в обкръжението на опозиционера. Военните в базата са били предупредени, че пенсионираният подполковник е „предател“ и че трябва да внимават какво разговарят с него, а най-добре да прекратят контактите си. Някои обаче продължили да обсъждат с него общи теми заради старото си приятелство. Според тази версия службата е познавала кръга от негови събеседници от години, но ги е задържала едва след ареста на самия Зоря.

Зоря е роден през 1981 г. в Кобрин и е кадрови военен. Започва службата си във вътрешни войски, по-късно е преместен в Марина Горка, а към края на кариерата си заема административна длъжност в 50-а смесена авиобаза в Мачулищи, където остава до пенсионирането си. Напуска Беларус не по-рано от април 2022 г. и се установява в Полша. Там работи като промишлен алпинист и инструктор по парашутни скокове. Същата година влиза в екипа на Сахащик, а през септември 2022 г. президентът Александър Лукашенко го лишава с указ от военното му звание. Съпругата му и трите им деца остават в Беларус.

В началото на 2026 г. следите на Зоря в Полша се губят. Миналата година той се е опитал да уреди законно престоя си в страната и да получи политическо убежище, но вероятно без успех. Междувременно неговите публикации в Instagram ставали все по-несвързани и съдържали шифри, несъществуващи думи, цитати от Библията и споменавания на „енергии от висш порядък“. Той се обявил за генерал, публикувал „декрети“ за „използване на божествени сили“ и представял себе си и семейството си като обединение с името G-13.

Последната му публикация е от 3 февруари 2026 г. и е посветена на саможертвата на Христос. „Наша нива“ предполага, че най-вероятно малко след това той се е върнал в Беларус по собствена воля. Как точно стига дотам, не е известно. На 19 септември изданието първо съобщи, че Зоря се намира в следствения арест на КГБ, където по негови сведения е бил подложен на изтезания.

Сахащик отхвърля приписваната на КГБ версия за дейността на Зоря. Вечерта на 21 септември той разказа, че Зоря сам го е потърсил за работа. Първоначално Сахащик можел да му предложи единствено работа на строеж. След трудова злополука, при която пострадало окото му, Зоря преминал в малък екип за анализ на информация от открити източници.

„Никога не съм му давал задачи да влиза в контакт с някого, с когото е служил, и да научава нещо. Това просто не беше нужно и той не го е правил“, категоричен е Сахащик. Той потвърди, че е наясно с контактите на Зоря с бивши колеги, които няколко пъти го посещавали в Полша, и допусна, че някои може да са идвали по поръчение на КГБ.

„Това, че е пил алкохол с тях и е говорил нещо, е вярно. Това, че е могъл да наговори нещо, също. Но нищо повече не е имало“, добави Сахащик. По думите му двамата не са общували от над две години и половина. Той описа арестите в авиобазата като „някаква провокация“, която няма нищо общо с работата на екипа му.

Сахащик е бивш командир на десантниците в Брест. Осъжда публично руската инвазия в Украйна през 2022 г. и малко след началото ѝ постъпва в кабинета на Тихановска като отговорник за отбраната и националната сигурност. Остава на тази позиция до 2024 г. Опитва се да създаде беларуско подразделение в Украйна, но не успява да обедини около себе си нито доброволците от полка „Калиновски“, нито емигриралите бивши служители на силовите структури.

Значението на авиобаза Мачулищи надхвърля случая със задържани офицери. Военното летище се намира на около 12 км от Минск и от 2022 г. приема руска военна авиация. На 26 февруари 2023 г. там беше ударен руски самолет за далечно радарно откриване А-50. Отговорност за нападението с дронове беше. поета от BYPOL – обединение на бивши беларуски служители на силовите структури в изгнание. Лукашенко призна за удара седмица по-късно, като определи щетите като незначителни. По-късно той призна и че самолетът е трябвало да бъде изпратен в Русия за ремонт. Така базата вече е била място на пробив в сигурността, при който е пострадала руска военна техника.

Едно възможно обяснение за сегашните арести е, че те са последвали сведения, получени след ареста на Зоря. Следите му в Полша се губят преди повече от 7 месеца, „Наша нива“ съобщи за изтезания в местата за задържане на КГБ, а арестуваните офицери са хора, с които той е поддържал лични контакти.

Думите на Сахащик допускат и друга хипотеза. Ако някои от посетителите на Зоря в Полша реално са били изпратени от КГБ, службата може да е събирала сведения за контактите му още преди неговото завръщане в Беларус. В такъв случай арестите може да са свързани и с решение да бъдат използвани по-рано събрани данни. Двете обяснения не се изключват взаимно, но наличната информация не позволява да се установи ролята на всяко от тях.

Следващите ходове на властите могат да дадат повече яснота за обхвата на случая. Обвинения в държавна измяна, придружени от телевизионни „признания“ – честа практика на беларуската държавна телевизия – биха подсказали намерение делото да получи широка публичност. Това обаче не би изяснило само по себе си доказателствата срещу офицерите, за които описаната досега връзка със Зоря са личните разговори.

САЩ трупат самолети-цистерни в Израел пред възможен голям удар по Иран

🇺🇸🛩️🇮🇷 10 въздушни танкера от състава на Военновъздушните сили на САЩ пристигнаха в Израел през последните два дни. За първи път от началото на операцията те няма да се намират на международно летище „Бен Гурион“. Вместо това машините ще бъдат разположени в бази на израелските ВВС, за да се избегне логистичното задръстване, предизвикано от тяхното присъствие на основния граждански въздушен терминал в страната. Информацията бе съобщена от местното издание Ynet, според което общият брой на американските самолети-цистерни в Израел вече надхвърля 60. Според медията 30 от тях се намират на летището край Тел Авив, а отряд с такава численост е дислоцирана на авиобаза „Рамон“ в пустинята Негев.

Това струпване на сили се случва в момент, в който за седма поредна нощ Вашингтон нанася удари срещу ирански цели близо до Ормузкия проток и обмисля разширяване на военната кампания срещу Ислямската република отвъд настоящата морска блокада. По данни на Axios САЩ са уведомили Израел за намерението си да изпратят десетки допълнителни презареждащи самолети. Това решение е взето след съвещание във вторник в Ситуационната зала на Белия дом. Тогава пред президента Доналд Тръмп са били представени няколко нови плана на военните, а сред обсъжданите варианти са били удари по иранска инфраструктура, включително електрически централи и обекти от ядрената програма. През последните дни американските сили поразиха най-малко седем моста в близост до Бандар Абас, а Иран отвърна със засилен обстрел срещу бази на САЩ в Йордания, Катар, Бахрейн, Ирак и Кувейт.

В случая става дума предимно за самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и по-новите KC-46 Pegasus. Тези машини сами по себе си не носят оръжие и не поразяват цели, но значението им е стратегическо – те са скелето, върху което стъпва всяка продължителна въздушна кампания на дълги разстояния. Изтребител, излетял от Средиземно море или Персийския залив за нанасяне на удари по вътрешността на иранската територия, би изразходвал горивото си много преди да достигне целта и да се завърне. Без веригата от зареждания във въздуха обсегът и времето му за действие над обекта са крайно недостатъчни. Именно тези машини осигуриха гориво за израелските изтребители по време на операция „Epic Fury“ през февруари – съвместната въздушна офанзива, която още в първите си часове обезглави военно-политическия и научен елит на иранския режим. Ето защо броят на танкерите е по-точен критерий за мащабите на подготвяната операция, отколкото всяко политическо изявление: голяма военна кампания дълбоко в Иран е невъзможна без тях, а 60 самолета-цистерни не се прехвърлят през половината свят само за демонстрация на сила.

Присъствието на военна авиация на летище „Бен Гурион“ обаче доведе до застой в гражданските полети в разгара на летния сезон. Това принуди министъра на транспорта Мири Регев да разпореди част от машини да бъдат изтеглени, за да не се блокира трафикът на пътниците. „Няма да позволим на летище „Бен Гурион“ да кацат американски самолети-цистерни над договорения лимит от 20 бройки“, заяви тя. Последва остра реакция от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Оттам предупредиха, че подобно ограничение може да подкопае оперативната гъвкавост, тъй като танкерната авиация е „стратегически актив“ на САЩ в Близкия изток и неделима част от съвместната подготовка за операции срещу Иран. В крайна сметка бе постигнат компромис новите машини да бъдат разположени в бази на израелските ВВС (като „Рамон“), вместо на гражданския терминал. Това избегна прекия сблъсък, но без да реши проблема напълно.

Анализатори, цитирани от The War Zone, смятат, че преместването от „Бен Гурион“ е добре координирана и калибрирана стъпка, а не ограничение. Гражданското летище притежава сериозно географско предимство, тъй като е разположено централно и се намира под чадъра на интегрираната противовъздушна и ракетна отбрана на Израел. Това го прави едно от най-сигурните места за американската авиация в регион, където предните бази (като „Принс Султан“ в Саудитска Арабия и „Ал Удейд“ в Катар) са силно уязвими за ирански ракетни удари. Военните плановици могат да компенсират това преместване, като организират или изнесат част от зоните за презареждане във въздуха към други летища. При внезапна ескалация обаче наличността на гориво в небето пряко определя колко изтребители могат да останат в боя и за колко време, така че всяко разпръскване на силите се заплаща с по-нисък интензитет на полетите.

Натрупаните факти сочат по-скоро към подготовка на способности, отколкото към вече взето решение за масиран удар. Концентрацията на танкери, изборът на защитени летища и дискутираните планове в Белия дом създават готовност за продължителна кампания срещу Иран, но към момента няма публични данни, че съответната заповед е дадена. Президентът Тръмп, който на 7 юли обяви меморандума от Исламабад за невалиден и поднови мащабните действия, досега ограничава операцията до рамките на морска блокада около Ормузкия проток. Това включва обезвреждане на танкери, поразяване на мостове и други цели по крайбрежието, но не и стратегически удари по енергийната и ядрената инфраструктура, каквито се обмислят в момента.

Ако след самолетите-цистерни в региона започнат да пристигат и допълнителни ударни платформи – като изтребители-бомбардировачи F-15E, стелт изтребители F-35 или допълнителни боеприпаси с голям обсег, – а целите се изместят от крайбрежието към обекти във вътрешността на страната, това ще бъде ясен знак, че голямата операция е пред прага си. Обратно – ако броят на танкерите се стабилизира, а ударите останат ограничени до защита на корабоплаването в Ормузкия проток, натрупаната авиация ще се окаже по-скоро лост за преговори и застраховка срещу непредвидени обстоятелства, отколкото увертюра към нова офанзива. Засега в Израел продължават да пристигат машините, които правят втория сценарий възможен, но все още не и неизбежен.