Удар по командните пунктове на 51-ва руска армия в окупирания Донецк

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската авиация порази основен и запасен команден пункт на руските сили в окупирания Донецк — центрове за управление на групировката, която продължава настъплението от Покровск и Мирноград на север към Добропиля. Ударът беше нанесен на 26 август, а на другия ден бе потвърден от Генералният щаб на ВСУ, който съобщи, че са използвани ракети с въздушно базиране, а размерът на щетите и загубите на противника подлежи на уточнение.

Двете поразени места се намират в центъра на града. Първото е двуетажен подземен паркинг под недостроен жилищен комплекс от три високи корпуса до търговски център „Донецк Сити“. Обектът е проектиран за около 600 автомобила и осигурява на разположения там щаб дълбоко укритие в плътно застроена градска среда. Второто място обхваща сградите на бившия Държавен научноизследователски институт за пластмаси. По изчисления на OSINT общността CyberBoroshno в паркинга са попаднали 6 крилати ракети, а местни жители съобщават за над 10 попадения в Донецк в рамките на деня. Спътникови снимки, публикувани три дни по-късно, потвърждават, че и двата обекта са били поразени.

Мониторинг проектът Exilenova+ идентифицира първия обект като команден пункт на 51-ва общовойскова армия. Това обединение е сформирано през лятото на 2024 г. върху 1-ви армейски корпус на т.нар. „ДНР“ — структурата, създадена през 2014 г. под прикритие на „народна милиция“ и официално включена в руските въоръжени сили през 2023 г. Щабът на 51-ва армия се намира в град Донецк, а от 2026 г. неин командващ е генерал-лейтенант Сергей Милчаков. Вторият обект беше определен като оперативен команден пункт на групировка войски „Център“, която включва 2-ра и 41-ва гвардейска общовойскова армия, 90-а танкова дивизия и придадени десантни и армейски авиационни части.

Според публично достъпните данни, досега е потвърдена една поименна загуба: подполковник Андрей Моисеенко, старши офицер в оперативното управление на щаба на 41-ва гвардейска общовойскова армия. Смъртта му беше потвърдена от неговата съпруга пред проекта Killed In Ukraine, който проследява руските военни загуби по открити източници.

Разпространените в украински и рускоезични канали числа са значително по-високи: 27 убити и 58 ранени, като сред тежко ранените се посочват двама генерали, един полковник и двама подполковници. Данните се приписват на Exilenova+ и бяха широко преразказани на 28 август, въпреки че самият източник ги определи като предварителни и предупреди, че под развалините все още има хора.

В първоначалната публикация генералите и останалите старши офицери са посочени сред ранените. По-късно публикации, събрали десетки хиляди прегледа в следващото денонощие, ги преместиха към списъка на убитите, като се появи твърдението за унищожена командна верига. Отделно се тиражира твърдение, че самият Милчаков е загинал, но все още това не е потвърдено.

Ръководителят на окупационната администрация Денис Пушилин представи случилото се като удар по търговския център „Донецк Сити“ и заяви, че са използвани англо-френските крилати ракети Storm Shadow и SCALP-EG. В руските публикации от същия ден броят на пострадалите цивилни варира между 3 и 10 души, сред които деца. Окупационната администрация не съобщи нищо за военни загуби. Следователно обявените от нея пострадали цивилни и числата, разпространявани от каналите, не се отнасят до една и съща група хора.

Центърът за изследване на окупацията, ръководен от Петро Андрющенко, обърна внимание на два ключови признака, които не отговарят на официално обявения от руската страна брой пострадали при удара: спешни призиви за кръводаряване започнаха да се отправят масово в града в часовете след удара, а първоначални публикации на местни канали, които съобщаваха за голям брой убити и ранени, изведнъж бяха изтрити без да бъде представено смислено обяснение. Местни жители съобщават също за продължителна евакуация на ранени и затворени улици около мястото на удара. Нито един от тези признаци не позволява да се уточни конкретен брой, но взети заедно, те насочват към значително повече пострадали от официално обявеното.

Какви боеприпаси са използвани, остава непотвърдено. Генералният щаб на ВСУ се ограничи с термина „ракети с въздушно базиране“. Аналитичният проект Defence Line допуска, че става дума за Storm Shadow и SCALP-EG, изстреляни едновременно от няколко щурмови самолета Су-24М, като изключва използването на наземни носители.

Defence Express разглежда и друга версия. Върху открита отломка е била забелязана маркировката 6F8W7 на австралийската компания Ferra Aerospace, което може да насочва към JDAM-LR. Тази планираща бомба има обсег от около 555 км при 75 км за познатата JDAM-ER. Изданието представя тази версия единствено като предположение и подчертава, че няма окончателно доказателство Украйна да е получила подобно оръжие.

Иван Киричевски от същия екип смята, че срещу толкова добре защитена цел вероятно е бил използван целият наличен набор от високоточни оръжия, включително крилатата ракета „Фламинго“, партиди Storm Shadow и американски реактивни планиращи бомби. Местните градски канали също твърдят, че е била използвана „Фламинго“. Разстоянието не изключва нито един от обсъжданите варианти: фронтовата линия преминава на десетки километри от Донецк, докато обсегът на Storm Shadow е около 290 км.

Оперативното значение на целите произтича от функциите, изпълнени ежедневно от армейските командни пунктове. През тях преминават управлението на артилерията, разпределението на разузнавателните данни, поставянето на задачи пред отряди за дронове и планирането на снабдяване за цялото направление.

Покровск падна под руска окупация в началото на 2026 г. и към началото на пролетта беше последван и от Мирноград. Оттам руското настъпление продължава на север по две отделни оси — през Гришине и през Родинске и Билицке – към Добропиля и югозападния фланг на украинския пояс от укрепени градове.

Едновременното поразяване на основния и запасния команден пункт принуждава командването да се върне към по-нискостоящи и слабо оборудвани пунктове за управление. По правило това би трябвало да удължи времето от получаването на сигнал от разузнаването до възлагането и изпълнението на огнева задача. Загубата на офицери от оперативните управления би действала в същата посока, тъй като именно те поддържат актуалната картина на бойните действия.

Все още е рано да се твърди дали този ефект вече се проявява на фронта. Според оценките на Института за изследване на войната (ISW) за 27 и 28 август руските войски не са постигнали напредък на направленията Покровск и Новопавливка. Украинските сили са задържали или подобрили позициите си североизточно и югоизточно от Добропиля, докато в Родинске продължават да се водят улични боеве, при които украински подразделения удържат отделни огнища на съпротива.

Украинското командване обаче определяше руската щурмова групировка в този участък като изтощена още преди 26 август. Поради това две денонощия без напредък не позволяват последиците от конкретния удар да бъдат разграничени от обичайните колебания в темпа на настъплението.

Налице е още един фактор в обратна посока. На същия 26 август президентът Володимир Зеленски обяви, че позициите в Донецка област ще се подсилят с две нови групировки начело с Андрий Билецки и Денис Прокопенко. Следователно промяна в съотношението на силите протича и от украинска страна.

През следващите седмици могат да бъдат проследени три проверими показателя. Първият е скоростта на руското настъпление при Родинске и по оста през Гришине. Устойчив спад, продължил повече от седмица, би спомогнал ефектът от удара да бъде разграничен от вече натрупаното изтощение на руските сили.

Вторият показател е евентуална публична поява на Милчаков или обявяване от руското министерство на отбраната на смяна в командването на 51-ва армия. Третият са некролозите и регистрите на загубите, съставяни по открити източници. През следващия месец те биха могли да потвърдят или да отхвърлят твърдението за обезглавен команден състав на 51-ва общовойскова армия и групировка войски „Център“.

Кремълски съветник посочи британските заводи за дронове като възможна цел

🇷🇺⚔️🇬🇧 Британски предприятия, които произвеждат дронове и компоненти за крилати ракети, могат да бъдат атакувани „не от Русия, а от неизвестни извършители“. Намекът за такива нападения отправи Андрей Фьодоров – бивш заместник-министър на външните работи на Руската федерация и настоящ съветник на президента Владимир Путин – в предаването Newsnight на BBC на 24 август. Думите му прозвучаха часове след като Лондон разреши споделянето на секретни данни за британските части от крилатата ракета Storm Shadow, за да подпомогне производството ѝ в Украйна.

„Нещо може да се случи с предприятия, със заводи, които произвеждат дронове за Украйна“, предположи Фьодоров в разговор с водещия Адам Флеминг. Попитан дали Кремъл изключва действия срещу британски оръжейни производители, той отговори, че не е изключено да има „полувоенни“ действия срещу тях. При последвалите въпроси посочи конкретно производството на дронове и компоненти за Storm Shadow. Според него Путин е подложен на „много сериозен политически и обществен натиск“ да предприеме мерки срещу Обединеното кралство. Относно международното право Фьодоров бе лаконичен: „Откровено казано, кого го е грижа днес за международното право?“

Използваният от него израз не се ограничава до пожар или взрив. Попитан какво конкретно има предвид, Федоров говори за посегателство срещу „конкретно предприятие или система“, което допуска физическа атака срещу производствена линия, но и намеса в мрежите, които я управляват.

Фьодоров не заема държавна длъжност, а Кремъл не потвърди думите му. Изявлението беше направено в британско студио, пред британска аудитория и от човек, от когото руската държава впоследствие може да се разграничи. Възможно е това да представлява единствено реторичен натиск: Фьодоров няма достъп до оперативните решения, а подобни предупреждения от полуофициални руски служители се появяват често, без непременно да бъдат последвани от действия. Описаният от него сценарий обаче наподобява модел, вече установен в британски съдебни производства.

Поводът е решение, обявено по-рано на същия ден в Киев. В Деня на независимостта на Украйна по време на първата си визита в чужбина като премиер, Анди Бърнам съобщи, че разрешава на MBDA да предостави класифицирана информация за британските компоненти на SCALP – френското название на същата ракета. Целта е Франция и Украйна да изградят производствена линия за нейното сглобяване. Решението се базира на лиценза, обявен от президента Еманюел Макрон на 13 юли, който позволява на Украйна да произвежда SCALP, зенитни ракети Aster 30 и планиращи бомби AASM.

Британското решение премахва ограничението върху споделянето на секретни данни, но не и препятствия от индустриална гледна точка. Storm Shadow е крилата ракета с публично деклариран обсег около 290 км и тандемна бойна глава, проектирана за проникване в укрепени и вкопани цели. Производството ѝ изисква малогабаритен турбореактивен двигател, инерциална система за насочване с корекция според релефа и образна инфрачервена система за автоматично разпознаване на целта в крайния участък от полета. Киев трябва да изгради това производство в условия не ежедневни руски атаки. Допълнително ограничение е носителят: наличните ракети се изстрелват от адаптирани щурмови самолети Су-24М, които отдавна не се произвеждат и са останали в ограничен брой.

За Киев стратегическият смисъл на това производство е по-голямата независимост. Готовите ракети биват доставени от британските и френските складове, а всяка партида зависи от отделно политическо решение. Собствената производствена линия има за цел да намали както зависимостта от чуждестранни запаси, така и нуждата от външно разрешение за всяка доставка. Обсегът обаче се запазва без промяна: с около 290 км Storm Shadow може да достига тилови летища и складове в окупираните територии и пограничните области на Руската федерация, но не и заводите по Волга и Урал. За по-далечни цели Украйна разчита преди всичко на своята крилата ракета „Фламинго“ и далекобойните си ударни дронове.

Заплахата има и потенциално конкретен адрес в Източна Англия. През февруари компания Ukrspecsystems откри производствена площадка в Милдънхол, графство Съфолк. Проектът предвижда инвестиция от 200 милиона паунда, завод с площ 11 000 кв. метра, до 500 работни места и полигон за изпитания и обучение в Елмсет. В Милдънхол се произвеждат разузнавателни дронове Shark и PD-2, а обявеният капацитет достига 1000 дрона от различни видове месечно. Няколко месеца по-рано, през ноември 2025 г., министерствата на отбраната на двете страни сключиха договор за лиценз за Octopus – евтин дрон-прехващач с електрическо задвижване, предназначен да сваля ударните „Шахед“ и „Геран“. Обявената цел е производство от порядъка на 2000 дрона месечно.

Британското участие в производствената верига на украински дронове не се изчерпва с едно предприятие. Лицензът за Octopus беше подписан в рамките на 100-годишното партньорство между Лондон и Киев от 16 януари 2025 г. и промени характера на британския принос. Той вече не се ограничава до готова техника от складове: на британска територия серийно се произвеждат системи, предназначени да постъпят директно в украинската ПВО.

Директен руски ракетен удар по такива площадки би означавал прекрачване на прага към открит военен сблъсък с НАТО. Те обаче могат да бъдат уязвими по друг начин. Става дума за промишлени халета, които често се охраняват като граждански обекти и са разположени близо до складове, подстанции и паркинги. За предизвикването на сериозен пожар не е нужна мащабна военна операция, а сравнително малка група за саботажи.

Подобен пожар вече е имало. На 20 март 2024 г. изгоряха складови помещения в Лейтън, Източен Лондон, използвани от украински предприемач за съхраняване на помощи и терминали Starlink, предназначени за Украйна. Щетите бяха оценени на около 1 млн. паунда. В гасенето на пожара бяха въвлечени 60 огнеборци. Последва съдебно дело, в хода на което беше установено, че организаторът Дилън Ърл е получавал задачи от акаунт в Telegram, свързан с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, като е действал в интерес на руското военно разузнаване. Ърл и Джейк Рийвс се превърнаха в първите лица, подведени към наказателна отговорност по силата на Закона за националната сигурност от 2023 г. Рийвс получи присъда от 12 години лишаване от свобода. Същият акаунт, известен като Privet Bot, е използван за подстрекаване към палежи и насилие и в други европейски държави.

Директорът на МИ5 Кен Маккалъм предупреди, че този механизъм става все по-рутинен, като британските служби често разкриват опити на чужди държави да възлагат наблюдение, саботаж, палежи или физическо насилие на британска територия. За посредници и изпълнители се използват хора от престъпните среди – от трафиканти на наркотици до дребни криминално проявени лица. При такава схема извършителят няма видима връзка с поръчалата операцията държава, а доказването ѝ може да отнеме месеци разследване.

Официалната руска реакция дойде отделно и беше насочена към друга категория обекти. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи британското решение като „изключително негативно“, заяви, че Лондон „участва в тази война на страната на киевския режим“, и добави, че руските въоръжени сили систематично събират данни за координатите на производствените площадки. По контекста на изявлението става дума за бъдещи ракетни производства в Украйна. Заплахата срещу обекти на британска територия остана изцяло в изказването на Фьодоров, което отговаря на установената руска практика.

Бърнам отговори на обвинението, че страната му подкладжда войната, с въпроса: „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ Той заяви, че ще продължи да подкрепя Киев въпреки „възмутителните заплахи“ от Русия.

Досегашните руски операции в Западна Европа бяха насочени основно към логистиката на военната помощ – складове, транспортни компании и товари по пътя към фронта. Обекти от ранга на Милдънхол изместват веригата една стъпка назад – към производството, което вече се извършва на територията на Обединеното кралство. Така се разширява и кръгът на потенциалните цели.

Ако моделът от Лейтън се повтори, първоначално инцидентът вероятно няма да изглежда като операция от руска страна. Той може да бъде възприет като обикновен пожар в промишлена сграда, чиято връзка да бъде установена чак месеци по-късно – след продължително разследване.

Бърнам отхвърли обвиненията в ескалация и разсекрети данните за SCALP

🇺🇦🚀 „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ – така британският премиер Анди Бърнам отговори на обвинението на Кремъл, че страната му налива масло в огъня, разкривайки пред Киев секретни данни за далекобойната крилата ракета Storm Shadow/SCALP. Репликата беше отправена от 24 август, Деня на независимостта на Украйна, който тази година бележи 35 години от нейното възстановяване и първата задгранична визита на Бърнам, откакто пое поста през юли.

Обвинението беше отправено часове по-рано от говорителя на руския президент Дмитрий Песков. Според него Обединеното кралство методично и последователно налива масло в огъня и постоянно крои планове, за да попречи на всякакъв напредък в мирното уреждане; Москва гледала на решението крайно негативно. Бърнам не влезе в спор за изявлението, а върна въпроса към причината на сегашната война: Русия започна пълномащбната инвазия и може да я прекрати във всеки един момент. Въпреки заплахите на Москва срещу неговата страна британската подкрепа за украинската отбрана ще продължи.

Зад размяната стои конкретно решение, обявено от правителството същия ден. То предостави разрешение на европейския производител на ракетата MBDA да предостави секретни данни за британските компоненти в SCALP, за да могат Франция и Украйна да изградят площадки за сглобяване в Украйна. SCALP е френският вариант на британската Storm Shadow; двата варианта стъпват на обща френско-британска технологична основа и се различават главно по националното съдържание и по интеграцията с носителя. Обединеното кралство първо предаде далекобойно ударно оръжие на Киев през 2023 г. Сегашната стъпка прехвърля не изделия, а част от документацията, по която те се сглобяват.

Технически SCALP остава оръжие с ясно очертан таван. Ракетата тежи 1300 кг, дълга е 5,1 метра и има проникващо-фугасна бойна глава, проектирана за поразяване на укрепени бункери и стационарни обекти с висока стойност; нейният обсег възлиза на 250 км – достатъчно за щабове, складове и логистични възли в оперативна дълбочина на окупираните области и пограничните области, но не и за заводите в Поволжието и Урал, откъдето излизат руските ракети. Именно там влиза втората британска програма „Project Brakestop“, по която се разработва евтино наземно изстрелвано оръжие с изисквано минимално разстояние 500 км за Украйна – допълнение към разсекретяването, обявено в същото правителствено съобщение.

Руската реакция премести мишената. Песков заяви, че въоръжените сили извършват съответната работа и събират данни, за да установят конкретните площадки за производство на такива ракети и на друга военна техника, и вземат мерки за тяхното унищожаване. Външният министър Сергей Лавров отиде дори по-далеч: Русия имала пълното право да разглежда открито обявеното пряко участие на британските ракетни войски в удари по нея като участие във войната, с всички произтичащи от това последствия. Поводът за думите му бяха съобщения от 15 август, че украинските войски използват британски дронове за удари в дълбочина на руска територия вече половин година.

Пред катедралата „Света София“ в Киев Бърнам сравни съпротивата на Украйна с британската борба срещу Нацистка Германия: неговата нация опази пламъка на европейската свобода през ХХ век, а Украйна държи този пламък през XXI. Пред Националната гвардия на Украйна определи страната като защитник на Европа и нейна предна линия, а не като тежест за сигурността. Подкрепата, която обеща, се разпада на три части: ПВО; способност за поразяване на руските ракети, преди да излетят към украинските градове, т.е. удари на големи разстояния; и санкции, отрязващи доставките за руската военна промишленост. „Така ще ускорим осъзнаването на онова, което всички вече знаем: Русия не може да спечели тази война.“ В своето писмено обръщение по повод годишнината Бърнам допълни, че сигурността на Украйна е сигурност и за неговата страна и че Лондон няма да отстъпи, докато не се стигне до справедлив и траен мир.

Следобед той ръководи първото си заседание на „Коалицията на желаещите“ заедно с Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, а Володимир Зеленски водеше заедно с тях. Форматът беше създаден от Лондон и Париж при неговия предшественик Кир Стармър, а Бърнам наследи съпредседателство, без да го преформулира. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше в залата, заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска и останалите лидери се включиха с конферентна връзка.

Съвместното изявление осъжда руските удари по градове, критична инфраструктура и цивилни, довели до най-високия брой жертви сред мирното население от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Поразената през нощта срещу 20 август детска болница в Киев и ударите по културното наследство, сред което Киево-Печерската лавра. Лидерите се ангажираха да вдигнат помощта за отбраната на Украйна, да укрепят нейната ПВО като основне приоритет и да споделят технологии, включително с анти-балистика. По тяхната сметка санкциите, мерките срещу заобикалянето им и натискът върху сенчестия флот са лишили руската военна хазна от най-малко 495 млрд. долара от февруари 2022 г. насам.

Начело на дневния ред стоеше дефицита на ПВО. Президентът Володимир Зеленски поиска поне 300 прехващача за зимата и изнесе съотношението, което обяснява мотивите за това искане: 675 доставени американски прехващача за MIM-104 Patriot през 2023 г. срещу 264 предвидени за тази година. Отделно той настоя Европейският парламент да гласува освобождаването на 30 млрд. евро, обвързани с този вот. Британският принос от началото на войната достига 25 млрд. паунда, от които 16 млрд. са военна помощ.

Коалицията ще продължи да води подготовка на Многонационалните сили за Украйна за разгръщане, след като влезе в сила надеждно прекратяване на бойните действия, а лидерите повториха призива си Русия да приеме пълно и безусловно примирие по линията на съприкосновение.

Военният ефект от разсекретяването ще закъснее и най-вероятно ще остане значително по-малък от политическия. Правителственото изявление говори за линии за сглобяване, а не за производство, без да уточни кои възли ще се сглобяват в Украйна; окончателният монтаж сам по себе си не носи способността ракетата да бъде произведена. Обсегът също не е променян, а украинска крилата ракета „Фламинго“ носи деклариран обсег 3000 км. Затова стъпката изглежда предимно символична. Все пак тя променя: складът с готови ракети се унищожава веднъж, а линията за сглобяване се възстановява. Песков говори конкретно за площадки, а не за доставки.

Заплахата срещу тях е изпълнима, но не е нова. Съвместно изявление на коалицията описва руските удари по градове и критична инфраструктура като системни и засилващи се, т.е. кампанията, в рамките на която биха попаднали подобни обекти, вече протича. Затова е малко вероятно обявеното издирване на бъдещите обекти само по себе си да промени темпа ѝ през следващите месеци.

Лондон разреши данните за SCALP, сглобката в Украйна остава години напред

🇺🇦🤝🇬🇧 Обединеното кралство разреши на MBDA да предаде класифицирани данни за компонентите в крилатите ракети Storm Shadow/SCALP и с това отвори пътя на Франция и Украйна да изградят линия за сглобяване на оръжието на украинска територия. Британският премиер Анди Бърнам обяви своето решение в Киев на 24 август, Ден на независимостта на Украйна и първото му задгранично пътуване, откакто пое поста в края на юли.

SCALP е френското обозначение на ракетата, наричана от британските военни Storm Shadow. Зад тези две обозначения стои едно и също изделие на MBDA, което носи технология от двете държави, поради което не е възможно Париж да предаде сам онова, което принадлежи на Лондон. Думите, идващи от Даунинг стрийт 10 са категорични: правителството е дало своето съгласие компанията да разкрие класифицирани данни за британските компоненти, докато Украйна и Франция подготвят местните линии за сглобяване.

Оръжието стигна до украинските ВВС преди повече от 3 години. Тогавашният британски военен министър Бен Уолъс обяви доставката на 11 май 2023 г. и страната му стана първата, доставила на Киев далекобойно ударно средство; първите отломки от използвани корпуси се появиха в окупираната Луганска област още същата седмица. Носители са модифицирани щурмови самолети Су-24М, на които са монтирани пилони, свалени пенсионирани британски самолети Tornado GR4. Оттогава Storm Shadow станаха предпочитаното средство за нанасяне на удари от разстояние по обекти с висока стойност – командни пунктове, укрепени складове и подземни съоръжения, срещу които дроновете нямат достатъчна разрушителна сила. Запасите обаче се стопиха.

Конструкцията показва какво стои между предоставянето на разрешение и изготвянето на готова украинска ракета. Изделието тежи около 1300 кг при дължина от над 5 метра. Бойната глава BROACH на BAE Systems работи на 2 стъпки: кумулативен предзаряд пробива укритието, а основният заряд от 450 кг се взривява в него. Тягата идва от турбореактивния двигател Safran TR60-30, който дава 5,4 килонютона при собствено тегло от 66 кг. По маршрута ракетата се води от инерциална система на Thales в съчетание със спътникова навигация, докато в последния участък целта се разпознава от инфрачервена глава за самонасочване на Leonardo UK. Двигателят, навигацията, главата за самонасочване и бойният заряд идват от четири различни европейски производителя.

Следователно производствената линия в Украйна означава окончателен монтаж на подсистеми, доставени отвън, а не самостоятелно производство. Каран Васил, анализатор в британската Sibylline, отбеляза пред Al Jazeera, че за оръжие от този клас между подписан договор и доставена партида минават около две години и че изработката вероятно ще остане зависима от разгъната международна верига доставчици. Изданието Defense Express очаква френският лиценз да бъде издаден до края на 2026 г. и отбелязва, че Украйна ще се превърне в първата страна, получила право за производство на ракетата извън оригиналния производител.

Не е неограничен и източникът, от който ще идват подсистемите. MBDA поднови производството на Storm Shadow и SCALP едва през 2025 г. – около 15 години след последната поръчка; при обявяването в завода в Стивънидж стояха 2 почти завършени ракети с все още отворени панели. Компанията удвои общия им обем между 2023 г. и края на 2025 г. и планира още 40% ръст тази година. Инвестицията зад този план е 5 млрд. евро до 2030 г. Междувременно европейските запаси изтъняха заради дългогодишните доставки към Киев. А изнесената версия, получена от Украйна, лети на около половината от обсега на британската: над 300 морски мили в служба на Кралските ВВС срещу близо 150 за експортния вариант.

Тежестта на украинските удари в дълбочина днес се носи от други средства за поразяване. Основната част пада върху евтините камикадзе дронове, които тръгват на стотици, дори случаи и на над 1000 км, с които да наситят ПВО и да поддържат постоянен натиск върху енергийна и промишлена инфраструктура на Руската федерация. Нейното министерство на отбраната съобщи за 8477 дрона и 26 крилати ракети „Фламинго“ в средата на август, изстреляни в рамките на седмица; числото е руско твърдение без независима проверка, но показва порядъка, в който работи кампанията.

„Фламинго“ е мярката за това какво Киев вече може сам. Ракетата на Fire Point се изстрелва от земя и носи декларирана бойна глава от 1150 кг на разстояние до 3000 км. В края на юли изпълнителният директор на компанията Ирина Терех съобщи, че цехът произвежда около 100 ракети месечно, а единичната цена вече е под 600 хил. долара. Изделието не замества Storm Shadow по точност и способност за пробив на укрепени цели, но декларираният му обсег надхвърля 10 пъти този на изнесения британски вариант и излиза от цех в Украйна, а не от чужд запас.

Обявлението дойде в ден, натоварен с дипломация. Бърнам ръководи първото си заседание на „Коалицията на желаещите“ в Киев заедно с френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Фридрих Мерц, с участието на около 35 държави; председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше на място, докато заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска участва дистанционно. Начело на дневния ред стоеше дефицита на ПВО. Президентът Володимир Зеленски поиска поне 300 прехващача за зимата и изнесе съотношението, което обяснява мотивите за това искане: 675 доставени американски прехващача за MIM-104 Patriot през 2023 г. срещу 264 предвидени за тази година. Отделно той настоя Европейският парламент да гласува освобождаването на 30 млрд. евро, обвързани с този вот. Британският принос от началото на войната достига 25 млрд. паунда, от които 16 млрд. са военна помощ.

Британското разрешение допълва френската половина на сделката. В разговор със Зеленски, проведен на 22 август Макрон се ангажира да ускори доставките на зенитно-ракетни комплекси SAMP/T и да лицензира украинско производство както на прехващачите за нея, така и на крилатите ракети SCALP. Отделно от този проект британското министерство на отбраната провежда изпитания на 3 евтини наземни ударни системи по програмата Brakestop, съзнателно изчистени от американски компоненти и данни, оставяйки решението за тяхната употреба изцяло в британски ръце.

Кремъл отговори в същия ден – говорителят Дмитрий Песков заяви, че Обединеното кралство „методично и последователно налива масло в огъня“, и го обвини, че се опитва да осуети всеки напредък в уреждането на мира. Песков допълни, че Въоръжените сили на Руската федерация вече събират данни, за да се установят планираните производствени площадки. Запитан за упрека, Бърнам отговори: „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ Ден по-рано руският посланик в Лондон завърши мандата си, а Москва заяви, че връзките между двете страни се намират на безпрецедентно ниско равнище.

Политическата тежест на решението се стовари днес, промишлената ще дойде едва след няколко години. Киър Джайлс от британския мозъчен тръст Chatham House обясни пред Al Jazeera къде би се усетила тя: ако Украйна успее да произвежда достатъчно, ще може да намали броя на ракетите, които всяка нощ летят към нея, поразявайки самите пускови установки. Дотогава тя ще води кампанията си в дълбочина с дронове и с домашни крилати ракети, а Storm Shadow ще си остане изразходван ресурс, чието попълване зависи от европейски линии на производство. Ако сглобяването в Украйна наистина потръгне, то ще измести и целта: производството, което днес стои в Западна Европа извън обсега на руските обстрели, ще се окаже вътре в него.

Червени ли са червените линии на Путин? Анатомия на една реторична стратегия.

🇺🇦🚀🇷🇺 На 22 юни 2026 г., преди обяд, група крилати ракети — според преобладаващите експертни оценки френско-британски Storm Shadow/SCALP-EG — порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори (ВЗПП-Сборка), намиращ се в едноименния руски областен град.

Целта на удара в никакъв случай не е случайна: предприятието произвежда транзисторни сборки и матрици за крилатата ракета Х-101, полупроводникови компоненти за бордовата цифрова изчислителна машина „Заря-61М“ на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-К“, както и диоди и транзисторни модули за зенитния ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“.

Областният губернатор Александър Гусев съобщи за петима загинали и десетки ранени, както и за тежки поражения по промишлени обекти, жилищни сгради и автомобили. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна свърза удара с логиката на изтощението: унищожаването на производствения капацитет на предприятието свива способността на Русия да произвежда прецизно оръжие, с което самата тя системно атакува Украйна.

Дотук имаме просто поредната новина от една война, която отдавна е навлязла в петата си година на изтощение. Но именно рутината ѝ е същинският сюжет. Ударът от 22 юни попада дълбоко зад линия, която Кремъл години наред обявяваше за немислима — употребата на западни далекобойни ракети срещу цели на руска територия. И както при десетки предходни случаи, след като тази линия беше прекрачена, нищо от обещаното не се случи.

Конкретният случай: 12 септември 2024 г.

За да разберем механиката, си струва да се върнем близо две години назад. На 12 септември 2024 г., попитан за сигналите от Лондон и Вашингтон, че на Киев може да бъде позволено да нанася удари със западни ракети по цели дълбоко в руския тил, президентът Владимир Путин не отправи заплаха, а преформулира самия въпрос.

„Това, на което сме свидетели, е опит за подмяна на понятията“, заяви той. Аргументът е привидно технически и затова на пръв поглед изглежда неуязвим: украинската армия физически не би могла да използва системи като ATACMS или Storm Shadow без сателитно разузнаване и полетни мисии, зададени от оператори на НАТО, твърди той. Следователно, заключава Путин, въпросът не бил дали Украйна може да удря Русия, а „дали страните от НАТО се включват пряко във военния конфликт или не“. А ако решението бъде взето, това ще означава, „че страните от НАТО — САЩ и Европа — воюват с Русия“, при което тя „ще вземе съответните решения в отговор на заплахите“.

Въпросното изказване е образцов пример за онова, което руско-съветската военно-теоретична школа нарича рефлексивен контрол — изкуството да формулираш ситуацията така, че опонентът сам да стигне до изгодното за теб решение, вярвайки, че го е направил самостоятелно. Путин не казва: „ще ви ударя“. Той казва: „вие вече сте във война, само още не сте го осъзнали — и последствията ще бъдат ваша отговорност“. Тежестта на избора вече е прехвърлена върху Запада, а конкретното съдържание на ответната мярка остава демонстративно неизказано. Тази недоизреченост не е пропуск; тя е оръжие.

Дългата дъга: хронология на непрекосените линии

Кремълската „червена линия“ не се появи вчера. Тя е постоянен елемент в граматиката на външната политика, водена от Кремъл, още от средата на първото десетилетие на новия век. А съдбата ѝ често следва една и съща последователност — обявяване, прекосяване, мълчание — и именно затова заслужава да бъде проследена дата по дата.

• април 2008 г. — На срещата на върха на НАТО в Букурещ е декларирано, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Москва обявява разширяването за екзистенциална заплаха и червена линия.
• август 2008 г. — Четири месеца по-късно Русия воюва с Грузия, която не е членка на НАТО, а държава извън Алианса. Линията срещу разширяването е „защитена“ точно там, където това е евтино, и подмината там, където е скъпо: Грузия и Украйна остават в евроатлантическата орбита.
• март 2014 г. — Анексията на Крим и войната в Донбас прекосяват западната червена линия за неприкосновеността на държавните граници в Европа след края на Втората световна война. Западът отговаря със санкции, а не със сила, и на свой ред показва на Москва, че и неговите опоненти също блъфират. Урокът е взаимен, а Кремъл го запомня по-добре.
• 17 декември 2021 г. — Москва връчва на САЩ и НАТО проектодоговор с ултиматум за изтегляне на инфраструктура на Алианса до линиите от 1997 г. — фактически искане за право на вето върху европейската сигурност. Очаквано, то е отхвърлено, което се превръща в предлог за следващата стъпка.
• 24 февруари 2022 г. — Начало на пълномащабната инвазия в Украйна. Москва представя войната като отговор на „червена линия“, която Западът отказва да признае.
• лято 2022 г. — Доставката на реактивна артилерия HIMARS е обявена за прекрачване на праг; Дмитрий Медведев и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков излизат с предупреждения за „непредсказуеми последствия“. Самите системи пристигат, а разполагането им в крайна сметка променя оперативната картина в Херсон — без нищо от обявените последствия да се случи.
• 21 септември 2022 г. — В речта, с която обявява частична мобилизация, Путин произнася най-цитираната си закана: при заплаха за териториалната цялост Русия ще използва „всички налични средства“ и добавя натъртено: „Това не е блъф.“ Само 9 дни по-късно, на 30 септември 2022 г., Кремъл анексира 4 украински области, обявявайки ги за руска територия „завинаги“, с което автоматично разполага нова червена линия върху земя, която самата Русия не контролира изцяло.
• 8 октомври 2022 г. — Експлозия поврежда Кримския мост — символен трофей на анексията от пролетта на 2014 г. и многократно обявяван за абсолютна червена линия. Отговорът включва тежки удари срещу енергийната мрежа на Украйна — болезнени, но конвенционални, и далеч под прага на заканата.
• януари 2023 г. — Решението за доставка на танкове Leopard 2 (Германия) и Abrams (САЩ) е посрещнато с думите, че западната бронирана техника „гори също толкова добре“. Танковете влизат в бой, а прагът на ескалация отново се оказва подвижен.
• май 2023 г. — Обединеното кралство доставя Storm Shadow — първото западно оръжие с обсег, достигащ дълбоко в индустриалния тил на Руската федерация. През септември 2023 г. тези ракети поразяват щаба на Черноморския флот в Севастопол, в самото сърце на анексирания Крим. Реакцията не надхвърля обичайното.
• октомври 2023 г. – пролет 2024 г. — Първата доставка на тактически балистични ракети ATACMS, първоначално в стандартна версия, а по-късно и в далекобойна; от лятото в небето над Украйна вече патрулират американски изтребители F-16, чиято поява години наред Москва описваше като качествена ескалация на конфликта с потенциално „ядрено измерение“. Самолетите продължават да летят и до днес; измерението по традиция остана риторично.
• 6 август 2024 г. — Най-фрапантното прекосяване: украинските въоръжени сили нахлуват в Курска област — реална, международно призната територия на Руската федерация. До седмица под украински контрол попадат 1000 кв. км и 28 населени места от Суджански район. Това е първата сухопътна окупация на руска територия от чуждестранни сили след операция „Барбароса“. По всяка логика на собствените си декларации Кремъл би трябвало да отговори с „всички налични средства“, а вместо това Путин дава краен срок за прочистване на загубените територии — първоначално фиксиран за октомври 2024 г. и впоследствие удължен до януари 2025 г. В крайна сметка и двата срока не са спазени и са удобно забравени. Курският плацдарм е окончателно елиминиран едва около 11 март 2025 г. с помощта на 12 000 севернокорейски пехотинци, а не на стратегическо оръжие.
• 17–20 ноември 2024 г. — Администрацията на Байдън разрешава нанасянето на удари с ATACMS и Storm Shadow по цели в Русия; първите такива удари поразяват обекти в Брянска и Курска област. Прекосена е именно линията от изказването на 12 септември.
• 19 ноември 2024 г. — Два дни по-рано Москва обнародва ревизирана ядрена доктрина, която снижава прага за употреба на ядрено оръжие, включително при конвенционално нападение, подкрепено от ядрена държава.
• 21 ноември 2024 г. — Руската армия нанася удар с балистична ракета със среден обсег „Орешник“ срещу завода „Южмаш“ в Днипро. Ракетата е оборудвана с конвенционална бойна глава, но реториката около удара носи отчетливо демонстративен ядрен подтекст. Това е най-близкият случай до истински руски „отговор“ в цялата хронология на събитията. И точно тук се откроява една показателна подробност, която разобличава цялата постановка: според Reuters началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов е признал пред американския си колега генерал Чарлз Браун, че атаката е била планирана много преди западните съюзници на Украйна да ѝ дадат зелена светлина за удари в дълбочина на руска територия.

С други думи, „отговорът на червената линия“ е бил подготвен сценарий за реторическа сигнализация, а не реакция на конкретно прекрачване — точно както и Институтът за изследване на войната (ISW) стига до извода, че Путин е свързал „Орешник“ с ядрения арсенал, за да разубеди Запада.

2025–2026 г. Войната продължава в петата си година на изтощение. Украинските удари в дълбочина със Storm Shadow, с местни крилати ракети и далекобойни дронове се превръщат в рутина, като достигат рафинерии, складове и военни заводи в Татарстан и Поволжието. Тристранните преговори в Женева през февруари 2026 г. буксуват по два ключови въпроса — териториалния контрол над Донбас и гаранциите за сигурността на Украйна; на 4 юни 2026 г. Зеленски публикува отворено писмо до Путин, в което му предлага лична среща. А на 22 юни идва ударът по Воронеж, който затваря кръга: линията, обявена през септември 2024 г. за casus belli за директна война с НАТО, днес се прекрачва рутинно в ежедневните сводки.

Защо работи блъфът — и защо избледнява?

Картината е недвусмислена по тенденция: между обявените прагове и реалните последици има системна празнина. Това не означава, че реториката е безсмислена — напротив, дълго време тя беше едно от най-ефективните руски оръжия, и то по причини, които стратегическата теория описва прецизно.

Първо, става дума за овладяна ескалация (escalation management): целта на размитата заплаха не е непременно да бъде изпълнена, а да внесе колебание. Всеки път, когато западните столици отлагаха доставка с месеци — независимо дали Leopard, ATACMS, F-16 или зелената светлина за удари в дълбочина — същите плащаха цена в темпо и инициатива, наложена не от силата, а от неопределеността на Русия. Това е „възпиране чрез двусмисленост“ (deterrence by ambiguity) в най-чист вид: докато съдържанието на „съответните решения“ остава неизказано, опонентът сам запълва празнотата с най-страшния сценарий и се самовъзпира.

Второ, самата заплаха е насочена към няколко аудитории едновременно. Зад граница тя налага дисциплина на западните общества, където „страхът от Трета световна война“ тежи повече от всеки друг аргумент. Навътре тя поддържа образа на обсадена крепост, която все пак държи ескалационната стълбица под контрол. Реториката ѝ е едновременно инструмент на външното възпиране и на вътрешната информационна война.

Тук обаче се откроява и пукнатината. Възпирането чрез двусмисленост е капитал, който се изхабява все повече при всяко следващо неизпълнение. Теорията на блъфа го нарича проблем на достоверността (credibility): заплаха, която многократно е била игнорирана без последствие, неизбежно престава да въздейства. Именно това наблюдаваме в периода 2022–2026 г. — всеки следващ праг се прекрачва от западните държави по-бързо и с по-малко колебание от предходния, тъй като кумулативната памет за неизпълнените закани обезсилва новите. „Орешник“ и ревизията на ядрената доктрина представляват опит за презареждане на изтощения кредит — еднократна, скъпа демонстрация, че прекрачването на червената линия все пак има цена. Но самото признание на Герасимов, че ударът е бил предварително планиран, издава цялата постановка: това не беше праг, който някой действително прекрачи, а сценарий, който просто чакаше повод.

Стратегически синтез: цената на изхабената линия

Преди да обявим червените линии за чист блъф, дисциплината изисква да проверим и обратната хипотеза, която е напълно реална и не бива да бъде омаловажавана: фактът, че даден праг не е довел до катастрофа досега, не доказва, че никога няма да го направи. Възпирането, което действа в 95% от случаите, се проваля именно в останалите 5% — а при ядрена сила цената на еднократния провал е несъизмерима с всички предходни успехи на западната предпазливост. „Орешник“ и понижената доктрина показват, че Кремъл може да държи в ръкава си и други реални, макар и премерени, ходове, както и да разполага с ескалационна стълбица, по която да се изкачи, ако реши.

И все пак хронологията до момента е категорично доказателство в една посока. От Букурещ през 2008 г. чак до ракетния удар по Воронеж вчера Кремъл прекрачва по-често собствените си червени линии, отколкото защитава чуждите, и нито веднъж не привежда в изпълнение най-тежките си заплахи — дори когато става ясно, че чужда армия е окупирала суверенната му територия и няма намерение да се изтегля. По този начин „червените линии“ на Путин се оказват не предел, а разтегливо понятие с неясни очертания, чиято функция е да забавя, а не да спира. Те бяха забележително ефективни, докато Западът ги възприемаше като стени; избледняха в мига, в който започна да ги третира като това, което реално са — заплахи, които никой не е имал намерение да реализира.

Истинската опасност обаче не е в линиите, които Москва е начертала, а в логиката на изхабения капитал. Колкото повече една заплаха губи способността си да води до желания краен резултат, толкова по-силно нараства изкушението — в определен момент и под натиск — тя най-сетне да бъде подкрепена с решителни действия, които да възстановят статута ѝ. Парадоксът на блъфа е, че най-рискованият миг не е този, в който работи безотказно, а моментът, в който престане да действа и блъфиращият осъзнае, че за да бъде отново възприеман сериозно, трябва поне веднъж да покаже картите си. Воронеж от 22 юни 2026 г. е доказателство, че червената линия на Кремъл избледнява отдавна. Стратегическият въпрос през следващите месеци е дали Кремъл ще се примири с тази действителност, или ще се изкуши да я пребоядиса в кръв.

Украйна удари Воронежкия завод за полупроводници, критичен за производството на Х-101, Искандер-К и Панцир-С1.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински удар рано тази сутрин порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори ВЗПП-С – едно от малкото руски предприятия, които произвеждат точно онази електроника, която режимът на санкции трябваше да отреже.

Telegram каналът Exilenova+ съобщи за попадения в завода и публикува поредица от снимки и видео, заснети от очевидци, които показват избухналия пожар, а множество руски и украински медии потвърдиха за серия от експлозии в съоръжението и издигащ се над града стълб черен дим. Заводът, вече фигуриращ в санкционните списъци на редица държави, е ключов доставчик на дискретни полупроводникови прибори, силови модули и интегрални микросхеми за руския военно-промишлен комплекс и именно това го прави мишена със стойност, която далеч надхвърля стойността на поразената сграда.

За да оценим реалния ефект от удара, е необходимо да погледнем производство, свързана с него. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, ВЗПП-С захранва поне три от най-използваните руски оръжейни програми:

• крилата ракета Х-101 – произвежда транзисторни блокове за блока за управление „УВК-208"
• крилата ракета 9М727 на комплекса „Искандер-К" – полупроводникови сборки за бордовия компютър
• зенитно-ракетeн комплекс „Панцир-С1" – диоди и транзисторни блокове за канал ТВК-2

Това са именно компонентите, които Москва се затруднява да набави под санкции: режимът редовно намира канали да заобикаля ограниченията и да получава електроника зад граница, но част от чиповете не подлежат на лесна подмяна, а трябва да се произвеждат у дома. Ударът по производствения възел, а не по поредната пускова установка, обръща тази зависимост на Русия срещу самата нея – всеки повреден възел удължава времето, от което се нуждае Москва, за да замени онова, което Украйна унищожава.

По предварителни данни на Exilenova+ ударът е нанесен с крилати ракети, а руски канали твърдят конкретно за френско-английската Storm Shadow/SCALP, макар това твърдение да остава недоказано. Хипотезата обаче не е произволна: само три седмици по-рано, на 27 май, украински изтребители поразиха със Storm Shadow военното летище „Балтимор" край Воронеж, където са базирани изтребители-бомбардировачи Су-34, както и цели в Таганрог и Севастопол. Удари в дълбочина по руска територия отдавна престанаха да са изключение и се превърнаха в систематична линия. Броят на изстреляните ракети в ранните часове на днешния ден остава непотвърден, както и евентуалните жертви.

Днешният украински успех се вписва в една засилваща се и все по-целенасочена кампания срещу руската отбранителна индустрия:

• август–септември 2023 г.: украински дронове поразиха завод за микроелектроника „Кремний Эл" в Брянск, който е сред основните доставчици на чипове за Министерството на отбраната.
• октомври 2024 г.: Нова серия от удари по „Кремний Эл".
• януари 2025 г.: „Кремний Эл" временно спира производство след поредна серия от атаки.
• март 2026 г.: 7 крилати ракети Storm Shadow поразяват завода, който произвежда серийно микроелектроника по технология 500 nm за „Панцир", „Искандер", „Топол-М", „Булава", както и за системите С-300 и С-400. Генералният щаб на Украйна го описа като произвеждащ „мозъка и нервната система" на руските прецизни оръжия; властите в Брянск съобщиха за 6-ма убити и 42-ма ранени.
• 27 май 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по летище „Балтимор" (Воронеж), Таганрог и Севастопол.
• 22 юни 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по завода за полупроводници ВЗПП-С

Поместена в тази последователност, атаката срещу ВЗПП-С не е изолирано действие, а поредната стъпка в съзнателно изместване на украинската стратегия за удари в дълбочина – от пускови установки към машините, които ги произвеждат. Логиката е безмилостно проста и стратегическиизгодна: всяка свалена крилата ракета е еднократен резултат, докато всеки изваден от строя производствен възел предизвиква забавяне нагоре по веригата, което се натрупва с месеци. Това е особено болезнено именно в сегмента микроелектроника, при който западните експортни ограничения вече стесниха достъпа на Москва до компоненти от висок клас, а вътрешното производство е концентрирано в шепа уязвими, картографирани от украинското разузнаване обекти.

Изводът на изследване от британският аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), озаглавено „Disrupting Russian Air Defence Production", сочи именно в тази посока: по-малко чипове означават по-малко прехващачи и отслабена противовъздушна отбрана, а смущенията в производството на компоненти за ПВО са достатъчни да повишат ефективността на украинските удари през цялата 2026 г. – самоподсилващ се цикъл, в който всеки успешен удар по завод улеснява следващия.

Стратегическата сметка на Киев е ясна и той вече не я крие: ударите със западни далекобойни системи срещу гръбнака на руската военна промишленост са насочени към прекъсване на снабдяването зад руските атаки по украинските градове, прехвърляйки цената на войната върху онази индустриална база, която Москва смяташе за недосегаема в дълбокия тил. Воронеж показва, че подобен тил е история – и че всеки чип, който не излезе от ВЗПП-С, е ракета, която няма да полети.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.

Северна Корея демонстрира копия на Storm Shadow и Brimstone.

🇰🇵 Северна Корея демонстрира това, което изглежда са нейни аналози на европейски крилати ракети с голям обсег и прецизни управляеми боеприпаси, по време на събитие, посветено на 80-ата годишнина на военновъздушните ѝ сили.

Представянето се състоя на 28 ноември на летище Калма, където лидерът Ким Чен Ун извърши оглед на модернизирани щурмови самолети Су-25, за които се твърди, че са оборудвани с новите ракетни системи.

Държавната информационна агенция KCNA публикува снимки, на които могат да бъдат видяни щурмови самолети Су-25, въоръжени с два вида управляеми боеприпаси.

Единият вид силно наподобява френско-британската крилата ракета Storm Shadow и има отделни визуални прилики с германската Taurus KEPD 350 – особено забележимата инфрачервена глава за самонасочване в носовата част.

Storm Shadow е крилата ракета въздух-земя с голям обсег, който възлиза на 250 км в експортния вариант, разработена от Великобритания и Франция, способна да поразява силно укрепени цели, летейки на ниска надморска височина под видимостта на радарите.

Другият боеприпас наподобява малки ракети въздух-земя, които много приличат на британската Brimstone. Те са монтирани на тройни пускови релси, по подобие на изтребителите Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС.

Brimstone е прецизна ракета, предназначена основно срещу бронирана техника и движещи се цели. Използва двурежимно радарно и лазерно насочване, като е известна с изключителната си точност и минимални странични поражения.

Въпреки очевидните визуални прилики, KCNA не предложи никакви технически спецификации, официални означения или потвърждение, че показаните оръжия са реални и оперативни. Не бяха пуснати кадри от изпитания или демонстрационни полети.

Ракетите бяха показани на два щурмови самолета Су-25 с опашни номера 99 и 57, модификации на съветската платформа. Смята се, че Северна Корея разполага с около 35 изтребителя МиГ-29, които биха могли да се използват като носители, ако тези боеприпаси навлязат в експлоатация.

Макар автентичността на оръжията да остава непотвърдена, военни експерти смятат, че събитието е организирано предимно за вътрешна употреба, но също и за външен възпиращ ефект. Употребата на макети в паради и демонстрации на Корейската народна армия е похват, използван многократно в миналото.

Украйна получи нова доставка на крилати ракети Storm Shadow.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство е извършило поредна доставка на крилати ракети Storm Shadow за Украйна, засилвайки значително възможностите ѝ за нанасяне на далечни удари по цели дълбоко в Русия, съобщи Bloomberg, позовавайки се на анонимни източници.

Новината идва на фона на колебанията на американския президент Доналд Тръмп дали да се съгласи на доставки на американски крилати ракети с голям обсег Tomahawk за Киев.

Storm Shadow са използвани многократно от украинските сили за нанасяне на удари по цели на руска територия. В края на октомври Украйна удари Брянския химически завод, който се намира на около 110 км от границата със Сумска област.

Точният брой на доставените ракети не е известен, но се посочва, че те ще попълнят запасите на Украйна преди зимния сезон, когато се очаква Русия да ескалира своята кампания за въздушни удари, разкри източник на Bloomberg.

Storm Shadow са способни да поразяват цели на разстояния от 250 до 560 км в зависимост от конкретния вариант на ракетата. Те разполагат с напреднали системи за насочване, летят на ниска височина и с висока скорост, което ги прави изключително ефективни срещу ключови обекти.

Украйна вече е използвала Storm Shadow за удари по цели в Брянска и Курска области на Руската федерация, както и окупирания Крим.

Киев се надяваше да получи американски крилати ракети Tomahawk с 1600-2500 км – значително повече от този на британските ракети. Правителството на президента Зеленски настоява, че това ще позволи на въоръжените сили на страната да нанася удари по критична руска инфраструктура и да увеличи икономическите разходи за Кремъл от войната. Преди срещата с Тръмп във Вашингтон по-рано този месец изглеждаше, че това е напълно възможен.

Зеленски напусна срещата на 17 октомври без конкретен ангажимент, въпреки че на няколко пъти самият Тръмп спомена идеята. Вчера той заяви, че няма непосредствени планове за доставка на крилатите ракети на Киев, но добави, че „нещата могат да се променят“.

Химическият завод в Брянск е бил поразен от удар с ракети Storm Shadow.

🔥 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова мащабна въздушна атака срещу територията на Руската федерация, в която беше поразен химическият завод в Брянск, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

Ударът е нанесен с комбинирани средства, включително дронове и крилати ракети Storm Shadow, изстреляни от въздуха, уточниха от украинското командване. Операцията е била проведена от бойната авиация в координация с военноморския флот, сухопътните сили и други украински подразделения.

По-късно същата вечер руските власти съобщиха за нова мащабна атака с дронове, под която попаднаха енергийни обекти, сред които подстанции и топлоелектрически централи в Брянска и Смоленска области. Местните служби признаха за имало успешни попадения, както и че системите за противовъздушна отбрана са активни.

„Благодарим на нашите партньори за последователната подкрепа на Украйна за отблъскване на руските нашественици. Предстои още“, допълват от щаба.

Химическият завод в Брянск произвежда барут, експлозиви и компоненти за ракетно гориво, които се използват широко за производството на боеприпаси и ракети, изстрелвани срещу територията на Украйна. Генералният щаб определи завода като „ключово съоръжение“ за военно-промишления комплекс на окупатора.

Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Продължава масираната украинска атака с дронове срещу Москва.

🇺🇦✈️🇷🇺 Продължава масираната украинска атака с дронове срещу Москва, в резултат на което повечето летища в областта продължават да са затворени.

AMK Mapping, цитира собствени източници, според които Украйна е изстреляла над 400 безпилотни самолета срещу Русия от снощи насам, което я прави най-голямата атака с дронове, извършена от двете страни от началото на войната.

Досега са регистрирани най-малко шест удара, включително срещу две авиобази и различни научноизследователски и производствени предприятия, свързани с отбранителната индустрия на Руската федерация.

Освен това, най-малко 5 противокорабни ракети „Нептун“ са изстреляни от Одеса към Новоросийск в Краснодарски край, където е базиран Черноморският флот на Русия, но всички те бяха свалени в близост до окупирания Крим.

Украински самолети Су-24 и МиГ-29 задействаха сирени за въздушна тревога в Крим, Ростовска област и Краснодарски край поради заплахата от пускове на крилати ракети Storm Shadow, но такива не бяха регистрирани и самолетите се върнаха обратно в своите авиобази.

В допълнение към всичко това, украински безпилотни лодки (USV) бяха активни в акваторията на Черно море. Те могат да носят FPV дронове, пускови установки за ракети земя-въздух и реактивни системи за залпов огън (MLRS). Възможно е FPV дронове да са били насочени към Крим.

Украйна с масиран ракетен обстрел срещу Крим, Брянска и Белгородска области.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масирана ракетна атака срещу цели в няколко области. Мощни експлозии разтърсиха Брянска и Белгородска област. Системите за противовъздушна отбрана бяха активни в окупирания Крим, съобщи в Telegram канала си Михаил Развожаев, окупационен губернатор на Севастопол.

Около 20:00ч. Киевско време, в Крим беше обявена въздушна тревога, която продължи близо един час; Развожаев обаче не разкри никакви подробности.

Първоначално местните канали съобщиха за заплаха от ракетен удар, като ракети са забелязани в небето над Феодосия, Судак, Севастопол и Керч. Освен това руските власти предупредиха за атака срещу Кримския мост, поради което трафикът по него е бил временно спрян. По-късно местните жители се оплакаха от присъствието на вражески дронове в Крим.

Поредица от мощни експлозии разтърси и Брянска област, където съдейки по коментари от местни жители в интернет, ракетният удар е нанесен в района на Брянския химически завод, чиято основна дейност е производството на оръжия и боеприпаси. Според други съобщения стълб дим се издига от предприятието “Кремний Ел”, един от най-големите доставчици на военна микроелектроника.

Разстоянието от държавната граница е около 120 км, но съдейки по видяните видео са били свалени. Областният управител посочи, че силите за противовъздушна отбрана са унищожили вражески дрон с фиксирани крила.

По думите на губернатора няма пострадали и щети. На мястото работят службите за спешна помощ. Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО), също сподели видео от експлозиите в Брянск.

Както обикновено, руските власти съобщиха за успешната работа на противовъздушната отбрана в Белгородска област. Твърди, че ракетите са били свалени, но по-късно регионът е атакуван от дрон.

Освен това наскоро Русия съобщи и за атака във Волгоградска област, където е разположена друга вражеска петролна рафинерия.

Ударите с ATACMS и Storm Shadow по руска територия са намалили наполовина руските удари с ФАБ.

🔍 Източник: Агентство

🇷🇺💥🇺🇦 Руските атаки срещу Украйна с управляеми авиационни бомби са намалели наполовина, откакто западните партньори позволиха на Киев да извършва атаки с ракети с голям обсег по цели на руска територия, съобщи на 12 декември независимото руско издание Агентство, позовавайки се на доклади от Генералния щаб.

Американският президент Джо Байдън даде зелена светлина на Украйна да атакува руска територия с тактическите балистични ракети ATACMS в средата на ноември. Съобщава се, че в рамките на дни Киев е извършил и първите атаки по руска територия с британските Storm Shadow.

Руските въздушно-космически сили извършиха тежки атаки с управляеми бомби срещу Украйна в периода между 1 и 20 ноември, според ежедневни актуализации от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. През този период Русия е хвърляла най-малко 100 управляеми авиационни бомби на ден, с изключение само на един ден.

Според докладите на Генералния щаб, тези числа са намалели значително след 20 ноември. Русия хвърли 138 управляеми бомби на 20 ноември, отбелязвайки последния случай, когато е атакувала Украйна с над 100 авиационни бомби само за денонощие.

Руските самолети са изстреляли значително по-малко управляеми бомби по цели в Украйна през първите 12 дни на декември. Броят на бомбите надхвърли 50 само за пет дни, според Генералния щаб. Средният брой бомби на ден вече е 40 или по-малко.

Оливър Александър, анализатор на разузнаването с отворен код (OSINT), каза, че спадът вероятно се дължи на заплахата от ракетни атаки с голям обсег на руските летища.

Руските военни може да са били принудени да преместят своите самолети Су-34 на повече от 600 километра от фронтовата линия, за да избегнат удари от ATACMS, засягащи „поддръжката, честотата и часовете на полетите“, написа той в публикация на профила си в X.

Управляемите авиационни бомби са прецизни боеприпаси, които имат по-малък обсег от ракетите, но са много по-евтини за производство. Украинският лидер Володимир Зеленски лобира агресивно за разрешения за удари на далечни разстояния, за да бъдат атакувани руски военни летища на фона на засилващите се въздушни атаки.

Обединеното кралство е извършило тайна доставка на десетки ракети Storm Shadow на Украйна.

Кадър от видео, показващо момента на изстрелване на британската крилата ракета Storm Shadow от изтребител Су-24 на украинските военновъздушни сили.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство е доставило тайно десетки ракети Storm Shadow на Украйна, отбелязвайки първата подобна помощ под ръководството на министър-председателя Кийр Стармър. Съобщава се, че тази доставка е извършена преди Съединените щати да разрешат на Украйна да нанесе удар по руска територия.

Според източници, цитирани от Bloomberg, крилатите ракети с голям обсег са били изпратени след като украинските запаси са достигнали критично ниски нива. Въпреки че точната дата на доставка и точният брой на ракетите остават неразкрити от съображения за сигурност, операцията подчертава значението на поддържането на украинския военен потенциал в отговор на продължаващата руска агресия.

Доставките са били извършени преди Обединеното кралство и Съединените щати да премахнат наложените на Украйна ограничения за използването на тези оръжия срещу военни цели на руска територия. Тази стратегическа промяна позволи на украинската армия да използва ракетите Storm Shadow при неотдавнашни удари в Русия, сред които атаката срещу военно съоръжение в района на Брянск. Това развитие, съчетано с използването на предоставените от САЩ тактически балистични ракети ATACMS, подчертава новата украинска отбранителна стратегия, подкрепена от нейните съюзници, стремящи се към укрепване на позицията ѝ в конфликта.

Разработена съвместно от MBDA за Обединеното кралство и Франция, Storm Shadow/SCALP е крилата ракета с голям обсег, изстрелвана от въздуха и предназначена за прецизни удари на големи разстояния. Тя притежава обсег от 560 километра, който позволява на самолета носител да действа извън обсега на вражеската отбрана. Дизайнът на ракетата включва оптимизирана аеродинамика и намалена радарна видимост, подобряваща нейния стелт и ефективност.

Захранвана от турбореактивен двигател Microturbo TRI 60-30, ракетата може да поддържа скорости близки до Мах 0,8. Нейната усъвършенствана система за насочване интегрира GPS, инерционна навигация и възможности за следване на терена, които гарантират точни попадения. дори при наличието на неблагоприятни метеорологични условия или електронни смущения.

Ракетата разполага с бойна глава BROACH (Bomb Royal Ordnance Augmented Charge), специално проектирана за проникване в силно укрепени цели като бункери или заровени командни центрове. Доказала своята ефективност във въоръжени конфликти като тези в Ирак и Либия, тя демонстрира способността си да неутрализира критична инфраструктура със забележителна точност.

Съвместими с въздушни платформи като изтребителите Eurofighter Typhoon, Rafale и Mirage 2000, ракетите Storm Shadow/SCALP остават ключов стратегически актив в съвременните арсенали на редица армии, съчетавайки обхват, мощност и точност за удари с голямо въздействие.

Според служители на Съединените щати и Обединеното кралство тези решения са били ускорени от геополитическите събития, включително от разполагането на севернокорейски войски за участие в бойни действия срещу Украйна. Освен това те са насочени към укрепване на позицията на Украйна преди евентуалните преговори през следващата година, тъй като новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви намерението си да прекрати бързо конфликта. По този начин тези доставки са в съответствие както с непосредствените военни нужди, така и с по-широка политическа стратегия за осигуряване на тактически предимства за Киев.

Украйна използва крилатите ракети Storm Shadow срещу цели на руска територия за първи път на 20 ноември 2024 г. Въпреки че нито британското правителство, нито украинските официални лица са потвърдили официално това, фрагменти, идентифицирани като парчета от Storm Shadow, бяха открити в района на Курск. По време на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро, проведена в деня на атаката, Кийр Стармър потвърди ангажимента на своето правителство към Украйна и заяви намерението си да „удвои“ подкрепата за страната, но без да уточнява конкретни мерки. Тази нова доставка на ракети Storm Shadow е красноречив пример за този ангажимент.

Въоръжените сили на Украйна използват ракетите Storm Shadow предимно на своите изтребители Су-24, които претърпяха модификации за добавяне на съвместимост с британските крилати ракети. Министърът на отбраната Алексий Резников потвърди интеграцията със снимка, на която е показан изтребител Су-24МР, оборудван с две ракети Storm Shadow на своите вътрешни пилони.

За да се улесни тази адаптация, бяха използвани части от пенсионирани изтребители Tornado GR4. Проведени бяха дискусии относно адаптирането на тези ракети към други платформи като МиГ-29, но за момента няма официално потвърждение на подобна интеграция. С очакваната доставка на френските изтребители Rafale Украйна ще получи още една платформа, способна да разполага ефективно ракетите Storm Shadow.

Тази скорошна доставка продължава дългогодишната военна подкрепа на Обединеното кралство за Украйна, въпреки че Министерството на отбраната не е разкрило общия брой предоставени ракети от началото на конфликта. Последното публично потвърждение за такава доставка датира от април, при управлението на Риши Сунак. По това време ракетите вече са били успешно разгърнати срещу руски цели в Черно море, демонстрирайки тяхната оперативна ефективност.

Украйна удари команден пункт в Курска област с британските ракети Storm Shadow.

🇺🇦💥🇷🇺 За първи път Въоръжените сили на Украйна атакуваха военни цели в Руската федерация с произведени от Обединеното кралство крилати ракети Storm Shadow, съобщава Bloomberg, цитирайки западен служител, запознат със ситуацията.

Използването на ракети Storm Shadow беше одобрено в отговор на Русия, която разположи войски от Северна Корея да се сражават на нейна страна във войната ѝ срещу Украйна, което правителството на Обединеното кралство разглежда като ескалация.

Не се уточнява кога и къде точно Украйна е използвала ракети Storm Shadow за поразяване на цели, но руски източници съобщиха за използването им на територията на Курска област на 20 ноември.

Според руски източници украинските сили са атакували обекти в село Марьино, Курска област. Каналът Два майора твърди, че към района са били изстреляни 12 ракети Storm Shadow, докато Военный Осведомитель съобщава за поне 10 ракети.

По-рано The Times цитира британски правителствени източници, според които Съединените щати вероятно са дали разрешение на Украйна да използва ракети Storm Shadow за удари на руска територия.

На 19 ноември помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо Брайън А. Никълс официално потвърди, че Белият дом е разрешил на Украйна да използва оръжия с голям обсег за удари на руска територия.

Съобщава се, че на 19 ноември украинските отбранителни сили са извършили първия си удар по военна цел на руска територия, използвайки произведени в САЩ балистични ракети ATACMS.