Червени ли са червените линии на Путин? Анатомия на една реторична стратегия.

🇺🇦🚀🇷🇺 На 22 юни 2026 г., преди обяд, група крилати ракети — според преобладаващите експертни оценки френско-британски Storm Shadow/SCALP-EG — порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори (ВЗПП-Сборка), намиращ се в едноименния руски областен град.

Целта на удара в никакъв случай не е случайна: предприятието произвежда транзисторни сборки и матрици за крилатата ракета Х-101, полупроводникови компоненти за бордовата цифрова изчислителна машина „Заря-61М“ на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-К“, както и диоди и транзисторни модули за зенитния ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“.

Областният губернатор Александър Гусев съобщи за петима загинали и десетки ранени, както и за тежки поражения по промишлени обекти, жилищни сгради и автомобили. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна свърза удара с логиката на изтощението: унищожаването на производствения капацитет на предприятието свива способността на Русия да произвежда прецизно оръжие, с което самата тя системно атакува Украйна.

Дотук имаме просто поредната новина от една война, която отдавна е навлязла в петата си година на изтощение. Но именно рутината ѝ е същинският сюжет. Ударът от 22 юни попада дълбоко зад линия, която Кремъл години наред обявяваше за немислима — употребата на западни далекобойни ракети срещу цели на руска територия. И както при десетки предходни случаи, след като тази линия беше прекрачена, нищо от обещаното не се случи.

Конкретният случай: 12 септември 2024 г.

За да разберем механиката, си струва да се върнем близо две години назад. На 12 септември 2024 г., попитан за сигналите от Лондон и Вашингтон, че на Киев може да бъде позволено да нанася удари със западни ракети по цели дълбоко в руския тил, президентът Владимир Путин не отправи заплаха, а преформулира самия въпрос.

„Това, на което сме свидетели, е опит за подмяна на понятията“, заяви той. Аргументът е привидно технически и затова на пръв поглед изглежда неуязвим: украинската армия физически не би могла да използва системи като ATACMS или Storm Shadow без сателитно разузнаване и полетни мисии, зададени от оператори на НАТО, твърди той. Следователно, заключава Путин, въпросът не бил дали Украйна може да удря Русия, а „дали страните от НАТО се включват пряко във военния конфликт или не“. А ако решението бъде взето, това ще означава, „че страните от НАТО — САЩ и Европа — воюват с Русия“, при което тя „ще вземе съответните решения в отговор на заплахите“.

Въпросното изказване е образцов пример за онова, което руско-съветската военно-теоретична школа нарича рефлексивен контрол — изкуството да формулираш ситуацията така, че опонентът сам да стигне до изгодното за теб решение, вярвайки, че го е направил самостоятелно. Путин не казва: „ще ви ударя“. Той казва: „вие вече сте във война, само още не сте го осъзнали — и последствията ще бъдат ваша отговорност“. Тежестта на избора вече е прехвърлена върху Запада, а конкретното съдържание на ответната мярка остава демонстративно неизказано. Тази недоизреченост не е пропуск; тя е оръжие.

Дългата дъга: хронология на непрекосените линии

Кремълската „червена линия“ не се появи вчера. Тя е постоянен елемент в граматиката на външната политика, водена от Кремъл, още от средата на първото десетилетие на новия век. А съдбата ѝ често следва една и съща последователност — обявяване, прекосяване, мълчание — и именно затова заслужава да бъде проследена дата по дата.

• април 2008 г. — На срещата на върха на НАТО в Букурещ е декларирано, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Москва обявява разширяването за екзистенциална заплаха и червена линия.
• август 2008 г. — Четири месеца по-късно Русия воюва с Грузия, която не е членка на НАТО, а държава извън Алианса. Линията срещу разширяването е „защитена“ точно там, където това е евтино, и подмината там, където е скъпо: Грузия и Украйна остават в евроатлантическата орбита.
• март 2014 г. — Анексията на Крим и войната в Донбас прекосяват западната червена линия за неприкосновеността на държавните граници в Европа след края на Втората световна война. Западът отговаря със санкции, а не със сила, и на свой ред показва на Москва, че и неговите опоненти също блъфират. Урокът е взаимен, а Кремъл го запомня по-добре.
• 17 декември 2021 г. — Москва връчва на САЩ и НАТО проектодоговор с ултиматум за изтегляне на инфраструктура на Алианса до линиите от 1997 г. — фактически искане за право на вето върху европейската сигурност. Очаквано, то е отхвърлено, което се превръща в предлог за следващата стъпка.
• 24 февруари 2022 г. — Начало на пълномащабната инвазия в Украйна. Москва представя войната като отговор на „червена линия“, която Западът отказва да признае.
• лято 2022 г. — Доставката на реактивна артилерия HIMARS е обявена за прекрачване на праг; Дмитрий Медведев и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков излизат с предупреждения за „непредсказуеми последствия“. Самите системи пристигат, а разполагането им в крайна сметка променя оперативната картина в Херсон — без нищо от обявените последствия да се случи.
• 21 септември 2022 г. — В речта, с която обявява частична мобилизация, Путин произнася най-цитираната си закана: при заплаха за териториалната цялост Русия ще използва „всички налични средства“ и добавя натъртено: „Това не е блъф.“ Само 9 дни по-късно, на 30 септември 2022 г., Кремъл анексира 4 украински области, обявявайки ги за руска територия „завинаги“, с което автоматично разполага нова червена линия върху земя, която самата Русия не контролира изцяло.
• 8 октомври 2022 г. — Експлозия поврежда Кримския мост — символен трофей на анексията от пролетта на 2014 г. и многократно обявяван за абсолютна червена линия. Отговорът включва тежки удари срещу енергийната мрежа на Украйна — болезнени, но конвенционални, и далеч под прага на заканата.
• януари 2023 г. — Решението за доставка на танкове Leopard 2 (Германия) и Abrams (САЩ) е посрещнато с думите, че западната бронирана техника „гори също толкова добре“. Танковете влизат в бой, а прагът на ескалация отново се оказва подвижен.
• май 2023 г. — Обединеното кралство доставя Storm Shadow — първото западно оръжие с обсег, достигащ дълбоко в индустриалния тил на Руската федерация. През септември 2023 г. тези ракети поразяват щаба на Черноморския флот в Севастопол, в самото сърце на анексирания Крим. Реакцията не надхвърля обичайното.
• октомври 2023 г. – пролет 2024 г. — Първата доставка на тактически балистични ракети ATACMS, първоначално в стандартна версия, а по-късно и в далекобойна; от лятото в небето над Украйна вече патрулират американски изтребители F-16, чиято поява години наред Москва описваше като качествена ескалация на конфликта с потенциално „ядрено измерение“. Самолетите продължават да летят и до днес; измерението по традиция остана риторично.
• 6 август 2024 г. — Най-фрапантното прекосяване: украинските въоръжени сили нахлуват в Курска област — реална, международно призната територия на Руската федерация. До седмица под украински контрол попадат 1000 кв. км и 28 населени места от Суджански район. Това е първата сухопътна окупация на руска територия от чуждестранни сили след операция „Барбароса“. По всяка логика на собствените си декларации Кремъл би трябвало да отговори с „всички налични средства“, а вместо това Путин дава краен срок за прочистване на загубените територии — първоначално фиксиран за октомври 2024 г. и впоследствие удължен до януари 2025 г. В крайна сметка и двата срока не са спазени и са удобно забравени. Курският плацдарм е окончателно елиминиран едва около 11 март 2025 г. с помощта на 12 000 севернокорейски пехотинци, а не на стратегическо оръжие.
• 17–20 ноември 2024 г. — Администрацията на Байдън разрешава нанасянето на удари с ATACMS и Storm Shadow по цели в Русия; първите такива удари поразяват обекти в Брянска и Курска област. Прекосена е именно линията от изказването на 12 септември.
• 19 ноември 2024 г. — Два дни по-рано Москва обнародва ревизирана ядрена доктрина, която снижава прага за употреба на ядрено оръжие, включително при конвенционално нападение, подкрепено от ядрена държава.
• 21 ноември 2024 г. — Руската армия нанася удар с балистична ракета със среден обсег „Орешник“ срещу завода „Южмаш“ в Днипро. Ракетата е оборудвана с конвенционална бойна глава, но реториката около удара носи отчетливо демонстративен ядрен подтекст. Това е най-близкият случай до истински руски „отговор“ в цялата хронология на събитията. И точно тук се откроява една показателна подробност, която разобличава цялата постановка: според Reuters началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов е признал пред американския си колега генерал Чарлз Браун, че атаката е била планирана много преди западните съюзници на Украйна да ѝ дадат зелена светлина за удари в дълбочина на руска територия.

С други думи, „отговорът на червената линия“ е бил подготвен сценарий за реторическа сигнализация, а не реакция на конкретно прекрачване — точно както и Институтът за изследване на войната (ISW) стига до извода, че Путин е свързал „Орешник“ с ядрения арсенал, за да разубеди Запада.

2025–2026 г. Войната продължава в петата си година на изтощение. Украинските удари в дълбочина със Storm Shadow, с местни крилати ракети и далекобойни дронове се превръщат в рутина, като достигат рафинерии, складове и военни заводи в Татарстан и Поволжието. Тристранните преговори в Женева през февруари 2026 г. буксуват по два ключови въпроса — териториалния контрол над Донбас и гаранциите за сигурността на Украйна; на 4 юни 2026 г. Зеленски публикува отворено писмо до Путин, в което му предлага лична среща. А на 22 юни идва ударът по Воронеж, който затваря кръга: линията, обявена през септември 2024 г. за casus belli за директна война с НАТО, днес се прекрачва рутинно в ежедневните сводки.

Защо работи блъфът — и защо избледнява?

Картината е недвусмислена по тенденция: между обявените прагове и реалните последици има системна празнина. Това не означава, че реториката е безсмислена — напротив, дълго време тя беше едно от най-ефективните руски оръжия, и то по причини, които стратегическата теория описва прецизно.

Първо, става дума за овладяна ескалация (escalation management): целта на размитата заплаха не е непременно да бъде изпълнена, а да внесе колебание. Всеки път, когато западните столици отлагаха доставка с месеци — независимо дали Leopard, ATACMS, F-16 или зелената светлина за удари в дълбочина — същите плащаха цена в темпо и инициатива, наложена не от силата, а от неопределеността на Русия. Това е „възпиране чрез двусмисленост“ (deterrence by ambiguity) в най-чист вид: докато съдържанието на „съответните решения“ остава неизказано, опонентът сам запълва празнотата с най-страшния сценарий и се самовъзпира.

Второ, самата заплаха е насочена към няколко аудитории едновременно. Зад граница тя налага дисциплина на западните общества, където „страхът от Трета световна война“ тежи повече от всеки друг аргумент. Навътре тя поддържа образа на обсадена крепост, която все пак държи ескалационната стълбица под контрол. Реториката ѝ е едновременно инструмент на външното възпиране и на вътрешната информационна война.

Тук обаче се откроява и пукнатината. Възпирането чрез двусмисленост е капитал, който се изхабява все повече при всяко следващо неизпълнение. Теорията на блъфа го нарича проблем на достоверността (credibility): заплаха, която многократно е била игнорирана без последствие, неизбежно престава да въздейства. Именно това наблюдаваме в периода 2022–2026 г. — всеки следващ праг се прекрачва от западните държави по-бързо и с по-малко колебание от предходния, тъй като кумулативната памет за неизпълнените закани обезсилва новите. „Орешник“ и ревизията на ядрената доктрина представляват опит за презареждане на изтощения кредит — еднократна, скъпа демонстрация, че прекрачването на червената линия все пак има цена. Но самото признание на Герасимов, че ударът е бил предварително планиран, издава цялата постановка: това не беше праг, който някой действително прекрачи, а сценарий, който просто чакаше повод.

Стратегически синтез: цената на изхабената линия

Преди да обявим червените линии за чист блъф, дисциплината изисква да проверим и обратната хипотеза, която е напълно реална и не бива да бъде омаловажавана: фактът, че даден праг не е довел до катастрофа досега, не доказва, че никога няма да го направи. Възпирането, което действа в 95% от случаите, се проваля именно в останалите 5% — а при ядрена сила цената на еднократния провал е несъизмерима с всички предходни успехи на западната предпазливост. „Орешник“ и понижената доктрина показват, че Кремъл може да държи в ръкава си и други реални, макар и премерени, ходове, както и да разполага с ескалационна стълбица, по която да се изкачи, ако реши.

И все пак хронологията до момента е категорично доказателство в една посока. От Букурещ през 2008 г. чак до ракетния удар по Воронеж вчера Кремъл прекрачва по-често собствените си червени линии, отколкото защитава чуждите, и нито веднъж не привежда в изпълнение най-тежките си заплахи — дори когато става ясно, че чужда армия е окупирала суверенната му територия и няма намерение да се изтегля. По този начин „червените линии“ на Путин се оказват не предел, а разтегливо понятие с неясни очертания, чиято функция е да забавя, а не да спира. Те бяха забележително ефективни, докато Западът ги възприемаше като стени; избледняха в мига, в който започна да ги третира като това, което реално са — заплахи, които никой не е имал намерение да реализира.

Истинската опасност обаче не е в линиите, които Москва е начертала, а в логиката на изхабения капитал. Колкото повече една заплаха губи способността си да води до желания краен резултат, толкова по-силно нараства изкушението — в определен момент и под натиск — тя най-сетне да бъде подкрепена с решителни действия, които да възстановят статута ѝ. Парадоксът на блъфа е, че най-рискованият миг не е този, в който работи безотказно, а моментът, в който престане да действа и блъфиращият осъзнае, че за да бъде отново възприеман сериозно, трябва поне веднъж да покаже картите си. Воронеж от 22 юни 2026 г. е доказателство, че червената линия на Кремъл избледнява отдавна. Стратегическият въпрос през следващите месеци е дали Кремъл ще се примири с тази действителност, или ще се изкуши да я пребоядиса в кръв.

Украйна удари Воронежкия завод за полупроводници, критичен за производството на Х-101, Искандер-К и Панцир-С1.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински удар рано тази сутрин порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори ВЗПП-С – едно от малкото руски предприятия, които произвеждат точно онази електроника, която режимът на санкции трябваше да отреже.

Telegram каналът Exilenova+ съобщи за попадения в завода и публикува поредица от снимки и видео, заснети от очевидци, които показват избухналия пожар, а множество руски и украински медии потвърдиха за серия от експлозии в съоръжението и издигащ се над града стълб черен дим. Заводът, вече фигуриращ в санкционните списъци на редица държави, е ключов доставчик на дискретни полупроводникови прибори, силови модули и интегрални микросхеми за руския военно-промишлен комплекс и именно това го прави мишена със стойност, която далеч надхвърля стойността на поразената сграда.

За да оценим реалния ефект от удара, е необходимо да погледнем производство, свързана с него. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, ВЗПП-С захранва поне три от най-използваните руски оръжейни програми:

• крилата ракета Х-101 – произвежда транзисторни блокове за блока за управление „УВК-208"
• крилата ракета 9М727 на комплекса „Искандер-К" – полупроводникови сборки за бордовия компютър
• зенитно-ракетeн комплекс „Панцир-С1" – диоди и транзисторни блокове за канал ТВК-2

Това са именно компонентите, които Москва се затруднява да набави под санкции: режимът редовно намира канали да заобикаля ограниченията и да получава електроника зад граница, но част от чиповете не подлежат на лесна подмяна, а трябва да се произвеждат у дома. Ударът по производствения възел, а не по поредната пускова установка, обръща тази зависимост на Русия срещу самата нея – всеки повреден възел удължава времето, от което се нуждае Москва, за да замени онова, което Украйна унищожава.

По предварителни данни на Exilenova+ ударът е нанесен с крилати ракети, а руски канали твърдят конкретно за френско-английската Storm Shadow/SCALP, макар това твърдение да остава недоказано. Хипотезата обаче не е произволна: само три седмици по-рано, на 27 май, украински изтребители поразиха със Storm Shadow военното летище „Балтимор" край Воронеж, където са базирани изтребители-бомбардировачи Су-34, както и цели в Таганрог и Севастопол. Удари в дълбочина по руска територия отдавна престанаха да са изключение и се превърнаха в систематична линия. Броят на изстреляните ракети в ранните часове на днешния ден остава непотвърден, както и евентуалните жертви.

Днешният украински успех се вписва в една засилваща се и все по-целенасочена кампания срещу руската отбранителна индустрия:

• август–септември 2023 г.: украински дронове поразиха завод за микроелектроника „Кремний Эл" в Брянск, който е сред основните доставчици на чипове за Министерството на отбраната.
• октомври 2024 г.: Нова серия от удари по „Кремний Эл".
• януари 2025 г.: „Кремний Эл" временно спира производство след поредна серия от атаки.
• март 2026 г.: 7 крилати ракети Storm Shadow поразяват завода, който произвежда серийно микроелектроника по технология 500 nm за „Панцир", „Искандер", „Топол-М", „Булава", както и за системите С-300 и С-400. Генералният щаб на Украйна го описа като произвеждащ „мозъка и нервната система" на руските прецизни оръжия; властите в Брянск съобщиха за 6-ма убити и 42-ма ранени.
• 27 май 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по летище „Балтимор" (Воронеж), Таганрог и Севастопол.
• 22 юни 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по завода за полупроводници ВЗПП-С

Поместена в тази последователност, атаката срещу ВЗПП-С не е изолирано действие, а поредната стъпка в съзнателно изместване на украинската стратегия за удари в дълбочина – от пускови установки към машините, които ги произвеждат. Логиката е безмилостно проста и стратегическиизгодна: всяка свалена крилата ракета е еднократен резултат, докато всеки изваден от строя производствен възел предизвиква забавяне нагоре по веригата, което се натрупва с месеци. Това е особено болезнено именно в сегмента микроелектроника, при който западните експортни ограничения вече стесниха достъпа на Москва до компоненти от висок клас, а вътрешното производство е концентрирано в шепа уязвими, картографирани от украинското разузнаване обекти.

Изводът на изследване от британският аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), озаглавено „Disrupting Russian Air Defence Production", сочи именно в тази посока: по-малко чипове означават по-малко прехващачи и отслабена противовъздушна отбрана, а смущенията в производството на компоненти за ПВО са достатъчни да повишат ефективността на украинските удари през цялата 2026 г. – самоподсилващ се цикъл, в който всеки успешен удар по завод улеснява следващия.

Стратегическата сметка на Киев е ясна и той вече не я крие: ударите със западни далекобойни системи срещу гръбнака на руската военна промишленост са насочени към прекъсване на снабдяването зад руските атаки по украинските градове, прехвърляйки цената на войната върху онази индустриална база, която Москва смяташе за недосегаема в дълбокия тил. Воронеж показва, че подобен тил е история – и че всеки чип, който не излезе от ВЗПП-С, е ракета, която няма да полети.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.

Северна Корея демонстрира копия на Storm Shadow и Brimstone.

🇰🇵 Северна Корея демонстрира това, което изглежда са нейни аналози на европейски крилати ракети с голям обсег и прецизни управляеми боеприпаси, по време на събитие, посветено на 80-ата годишнина на военновъздушните ѝ сили.

Представянето се състоя на 28 ноември на летище Калма, където лидерът Ким Чен Ун извърши оглед на модернизирани щурмови самолети Су-25, за които се твърди, че са оборудвани с новите ракетни системи.

Държавната информационна агенция KCNA публикува снимки, на които могат да бъдат видяни щурмови самолети Су-25, въоръжени с два вида управляеми боеприпаси.

Единият вид силно наподобява френско-британската крилата ракета Storm Shadow и има отделни визуални прилики с германската Taurus KEPD 350 – особено забележимата инфрачервена глава за самонасочване в носовата част.

Storm Shadow е крилата ракета въздух-земя с голям обсег, който възлиза на 250 км в експортния вариант, разработена от Великобритания и Франция, способна да поразява силно укрепени цели, летейки на ниска надморска височина под видимостта на радарите.

Другият боеприпас наподобява малки ракети въздух-земя, които много приличат на британската Brimstone. Те са монтирани на тройни пускови релси, по подобие на изтребителите Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС.

Brimstone е прецизна ракета, предназначена основно срещу бронирана техника и движещи се цели. Използва двурежимно радарно и лазерно насочване, като е известна с изключителната си точност и минимални странични поражения.

Въпреки очевидните визуални прилики, KCNA не предложи никакви технически спецификации, официални означения или потвърждение, че показаните оръжия са реални и оперативни. Не бяха пуснати кадри от изпитания или демонстрационни полети.

Ракетите бяха показани на два щурмови самолета Су-25 с опашни номера 99 и 57, модификации на съветската платформа. Смята се, че Северна Корея разполага с около 35 изтребителя МиГ-29, които биха могли да се използват като носители, ако тези боеприпаси навлязат в експлоатация.

Макар автентичността на оръжията да остава непотвърдена, военни експерти смятат, че събитието е организирано предимно за вътрешна употреба, но също и за външен възпиращ ефект. Употребата на макети в паради и демонстрации на Корейската народна армия е похват, използван многократно в миналото.

Украйна получи нова доставка на крилати ракети Storm Shadow.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство е извършило поредна доставка на крилати ракети Storm Shadow за Украйна, засилвайки значително възможностите ѝ за нанасяне на далечни удари по цели дълбоко в Русия, съобщи Bloomberg, позовавайки се на анонимни източници.

Новината идва на фона на колебанията на американския президент Доналд Тръмп дали да се съгласи на доставки на американски крилати ракети с голям обсег Tomahawk за Киев.

Storm Shadow са използвани многократно от украинските сили за нанасяне на удари по цели на руска територия. В края на октомври Украйна удари Брянския химически завод, който се намира на около 110 км от границата със Сумска област.

Точният брой на доставените ракети не е известен, но се посочва, че те ще попълнят запасите на Украйна преди зимния сезон, когато се очаква Русия да ескалира своята кампания за въздушни удари, разкри източник на Bloomberg.

Storm Shadow са способни да поразяват цели на разстояния от 250 до 560 км в зависимост от конкретния вариант на ракетата. Те разполагат с напреднали системи за насочване, летят на ниска височина и с висока скорост, което ги прави изключително ефективни срещу ключови обекти.

Украйна вече е използвала Storm Shadow за удари по цели в Брянска и Курска области на Руската федерация, както и окупирания Крим.

Киев се надяваше да получи американски крилати ракети Tomahawk с 1600-2500 км – значително повече от този на британските ракети. Правителството на президента Зеленски настоява, че това ще позволи на въоръжените сили на страната да нанася удари по критична руска инфраструктура и да увеличи икономическите разходи за Кремъл от войната. Преди срещата с Тръмп във Вашингтон по-рано този месец изглеждаше, че това е напълно възможен.

Зеленски напусна срещата на 17 октомври без конкретен ангажимент, въпреки че на няколко пъти самият Тръмп спомена идеята. Вчера той заяви, че няма непосредствени планове за доставка на крилатите ракети на Киев, но добави, че „нещата могат да се променят“.

Химическият завод в Брянск е бил поразен от удар с ракети Storm Shadow.

🔥 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова мащабна въздушна атака срещу територията на Руската федерация, в която беше поразен химическият завод в Брянск, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

Ударът е нанесен с комбинирани средства, включително дронове и крилати ракети Storm Shadow, изстреляни от въздуха, уточниха от украинското командване. Операцията е била проведена от бойната авиация в координация с военноморския флот, сухопътните сили и други украински подразделения.

По-късно същата вечер руските власти съобщиха за нова мащабна атака с дронове, под която попаднаха енергийни обекти, сред които подстанции и топлоелектрически централи в Брянска и Смоленска области. Местните служби признаха за имало успешни попадения, както и че системите за противовъздушна отбрана са активни.

„Благодарим на нашите партньори за последователната подкрепа на Украйна за отблъскване на руските нашественици. Предстои още“, допълват от щаба.

Химическият завод в Брянск произвежда барут, експлозиви и компоненти за ракетно гориво, които се използват широко за производството на боеприпаси и ракети, изстрелвани срещу територията на Украйна. Генералният щаб определи завода като „ключово съоръжение“ за военно-промишления комплекс на окупатора.

Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Продължава масираната украинска атака с дронове срещу Москва.

🇺🇦✈️🇷🇺 Продължава масираната украинска атака с дронове срещу Москва, в резултат на което повечето летища в областта продължават да са затворени.

AMK Mapping, цитира собствени източници, според които Украйна е изстреляла над 400 безпилотни самолета срещу Русия от снощи насам, което я прави най-голямата атака с дронове, извършена от двете страни от началото на войната.

Досега са регистрирани най-малко шест удара, включително срещу две авиобази и различни научноизследователски и производствени предприятия, свързани с отбранителната индустрия на Руската федерация.

Освен това, най-малко 5 противокорабни ракети „Нептун“ са изстреляни от Одеса към Новоросийск в Краснодарски край, където е базиран Черноморският флот на Русия, но всички те бяха свалени в близост до окупирания Крим.

Украински самолети Су-24 и МиГ-29 задействаха сирени за въздушна тревога в Крим, Ростовска област и Краснодарски край поради заплахата от пускове на крилати ракети Storm Shadow, но такива не бяха регистрирани и самолетите се върнаха обратно в своите авиобази.

В допълнение към всичко това, украински безпилотни лодки (USV) бяха активни в акваторията на Черно море. Те могат да носят FPV дронове, пускови установки за ракети земя-въздух и реактивни системи за залпов огън (MLRS). Възможно е FPV дронове да са били насочени към Крим.

Украйна с масиран ракетен обстрел срещу Крим, Брянска и Белгородска области.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масирана ракетна атака срещу цели в няколко области. Мощни експлозии разтърсиха Брянска и Белгородска област. Системите за противовъздушна отбрана бяха активни в окупирания Крим, съобщи в Telegram канала си Михаил Развожаев, окупационен губернатор на Севастопол.

Около 20:00ч. Киевско време, в Крим беше обявена въздушна тревога, която продължи близо един час; Развожаев обаче не разкри никакви подробности.

Първоначално местните канали съобщиха за заплаха от ракетен удар, като ракети са забелязани в небето над Феодосия, Судак, Севастопол и Керч. Освен това руските власти предупредиха за атака срещу Кримския мост, поради което трафикът по него е бил временно спрян. По-късно местните жители се оплакаха от присъствието на вражески дронове в Крим.

Поредица от мощни експлозии разтърси и Брянска област, където съдейки по коментари от местни жители в интернет, ракетният удар е нанесен в района на Брянския химически завод, чиято основна дейност е производството на оръжия и боеприпаси. Според други съобщения стълб дим се издига от предприятието “Кремний Ел”, един от най-големите доставчици на военна микроелектроника.

Разстоянието от държавната граница е около 120 км, но съдейки по видяните видео са били свалени. Областният управител посочи, че силите за противовъздушна отбрана са унищожили вражески дрон с фиксирани крила.

По думите на губернатора няма пострадали и щети. На мястото работят службите за спешна помощ. Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО), също сподели видео от експлозиите в Брянск.

Както обикновено, руските власти съобщиха за успешната работа на противовъздушната отбрана в Белгородска област. Твърди, че ракетите са били свалени, но по-късно регионът е атакуван от дрон.

Освен това наскоро Русия съобщи и за атака във Волгоградска област, където е разположена друга вражеска петролна рафинерия.

Ударите с ATACMS и Storm Shadow по руска територия са намалили наполовина руските удари с ФАБ.

🔍 Източник: Агентство

🇷🇺💥🇺🇦 Руските атаки срещу Украйна с управляеми авиационни бомби са намалели наполовина, откакто западните партньори позволиха на Киев да извършва атаки с ракети с голям обсег по цели на руска територия, съобщи на 12 декември независимото руско издание Агентство, позовавайки се на доклади от Генералния щаб.

Американският президент Джо Байдън даде зелена светлина на Украйна да атакува руска територия с тактическите балистични ракети ATACMS в средата на ноември. Съобщава се, че в рамките на дни Киев е извършил и първите атаки по руска територия с британските Storm Shadow.

Руските въздушно-космически сили извършиха тежки атаки с управляеми бомби срещу Украйна в периода между 1 и 20 ноември, според ежедневни актуализации от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. През този период Русия е хвърляла най-малко 100 управляеми авиационни бомби на ден, с изключение само на един ден.

Според докладите на Генералния щаб, тези числа са намалели значително след 20 ноември. Русия хвърли 138 управляеми бомби на 20 ноември, отбелязвайки последния случай, когато е атакувала Украйна с над 100 авиационни бомби само за денонощие.

Руските самолети са изстреляли значително по-малко управляеми бомби по цели в Украйна през първите 12 дни на декември. Броят на бомбите надхвърли 50 само за пет дни, според Генералния щаб. Средният брой бомби на ден вече е 40 или по-малко.

Оливър Александър, анализатор на разузнаването с отворен код (OSINT), каза, че спадът вероятно се дължи на заплахата от ракетни атаки с голям обсег на руските летища.

Руските военни може да са били принудени да преместят своите самолети Су-34 на повече от 600 километра от фронтовата линия, за да избегнат удари от ATACMS, засягащи „поддръжката, честотата и часовете на полетите“, написа той в публикация на профила си в X.

Управляемите авиационни бомби са прецизни боеприпаси, които имат по-малък обсег от ракетите, но са много по-евтини за производство. Украинският лидер Володимир Зеленски лобира агресивно за разрешения за удари на далечни разстояния, за да бъдат атакувани руски военни летища на фона на засилващите се въздушни атаки.

Обединеното кралство е извършило тайна доставка на десетки ракети Storm Shadow на Украйна.

Кадър от видео, показващо момента на изстрелване на британската крилата ракета Storm Shadow от изтребител Су-24 на украинските военновъздушни сили.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство е доставило тайно десетки ракети Storm Shadow на Украйна, отбелязвайки първата подобна помощ под ръководството на министър-председателя Кийр Стармър. Съобщава се, че тази доставка е извършена преди Съединените щати да разрешат на Украйна да нанесе удар по руска територия.

Според източници, цитирани от Bloomberg, крилатите ракети с голям обсег са били изпратени след като украинските запаси са достигнали критично ниски нива. Въпреки че точната дата на доставка и точният брой на ракетите остават неразкрити от съображения за сигурност, операцията подчертава значението на поддържането на украинския военен потенциал в отговор на продължаващата руска агресия.

Доставките са били извършени преди Обединеното кралство и Съединените щати да премахнат наложените на Украйна ограничения за използването на тези оръжия срещу военни цели на руска територия. Тази стратегическа промяна позволи на украинската армия да използва ракетите Storm Shadow при неотдавнашни удари в Русия, сред които атаката срещу военно съоръжение в района на Брянск. Това развитие, съчетано с използването на предоставените от САЩ тактически балистични ракети ATACMS, подчертава новата украинска отбранителна стратегия, подкрепена от нейните съюзници, стремящи се към укрепване на позицията ѝ в конфликта.

Разработена съвместно от MBDA за Обединеното кралство и Франция, Storm Shadow/SCALP е крилата ракета с голям обсег, изстрелвана от въздуха и предназначена за прецизни удари на големи разстояния. Тя притежава обсег от 560 километра, който позволява на самолета носител да действа извън обсега на вражеската отбрана. Дизайнът на ракетата включва оптимизирана аеродинамика и намалена радарна видимост, подобряваща нейния стелт и ефективност.

Захранвана от турбореактивен двигател Microturbo TRI 60-30, ракетата може да поддържа скорости близки до Мах 0,8. Нейната усъвършенствана система за насочване интегрира GPS, инерционна навигация и възможности за следване на терена, които гарантират точни попадения. дори при наличието на неблагоприятни метеорологични условия или електронни смущения.

Ракетата разполага с бойна глава BROACH (Bomb Royal Ordnance Augmented Charge), специално проектирана за проникване в силно укрепени цели като бункери или заровени командни центрове. Доказала своята ефективност във въоръжени конфликти като тези в Ирак и Либия, тя демонстрира способността си да неутрализира критична инфраструктура със забележителна точност.

Съвместими с въздушни платформи като изтребителите Eurofighter Typhoon, Rafale и Mirage 2000, ракетите Storm Shadow/SCALP остават ключов стратегически актив в съвременните арсенали на редица армии, съчетавайки обхват, мощност и точност за удари с голямо въздействие.

Според служители на Съединените щати и Обединеното кралство тези решения са били ускорени от геополитическите събития, включително от разполагането на севернокорейски войски за участие в бойни действия срещу Украйна. Освен това те са насочени към укрепване на позицията на Украйна преди евентуалните преговори през следващата година, тъй като новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви намерението си да прекрати бързо конфликта. По този начин тези доставки са в съответствие както с непосредствените военни нужди, така и с по-широка политическа стратегия за осигуряване на тактически предимства за Киев.

Украйна използва крилатите ракети Storm Shadow срещу цели на руска територия за първи път на 20 ноември 2024 г. Въпреки че нито британското правителство, нито украинските официални лица са потвърдили официално това, фрагменти, идентифицирани като парчета от Storm Shadow, бяха открити в района на Курск. По време на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро, проведена в деня на атаката, Кийр Стармър потвърди ангажимента на своето правителство към Украйна и заяви намерението си да „удвои“ подкрепата за страната, но без да уточнява конкретни мерки. Тази нова доставка на ракети Storm Shadow е красноречив пример за този ангажимент.

Въоръжените сили на Украйна използват ракетите Storm Shadow предимно на своите изтребители Су-24, които претърпяха модификации за добавяне на съвместимост с британските крилати ракети. Министърът на отбраната Алексий Резников потвърди интеграцията със снимка, на която е показан изтребител Су-24МР, оборудван с две ракети Storm Shadow на своите вътрешни пилони.

За да се улесни тази адаптация, бяха използвани части от пенсионирани изтребители Tornado GR4. Проведени бяха дискусии относно адаптирането на тези ракети към други платформи като МиГ-29, но за момента няма официално потвърждение на подобна интеграция. С очакваната доставка на френските изтребители Rafale Украйна ще получи още една платформа, способна да разполага ефективно ракетите Storm Shadow.

Тази скорошна доставка продължава дългогодишната военна подкрепа на Обединеното кралство за Украйна, въпреки че Министерството на отбраната не е разкрило общия брой предоставени ракети от началото на конфликта. Последното публично потвърждение за такава доставка датира от април, при управлението на Риши Сунак. По това време ракетите вече са били успешно разгърнати срещу руски цели в Черно море, демонстрирайки тяхната оперативна ефективност.

Украйна удари команден пункт в Курска област с британските ракети Storm Shadow.

🇺🇦💥🇷🇺 За първи път Въоръжените сили на Украйна атакуваха военни цели в Руската федерация с произведени от Обединеното кралство крилати ракети Storm Shadow, съобщава Bloomberg, цитирайки западен служител, запознат със ситуацията.

Използването на ракети Storm Shadow беше одобрено в отговор на Русия, която разположи войски от Северна Корея да се сражават на нейна страна във войната ѝ срещу Украйна, което правителството на Обединеното кралство разглежда като ескалация.

Не се уточнява кога и къде точно Украйна е използвала ракети Storm Shadow за поразяване на цели, но руски източници съобщиха за използването им на територията на Курска област на 20 ноември.

Според руски източници украинските сили са атакували обекти в село Марьино, Курска област. Каналът Два майора твърди, че към района са били изстреляни 12 ракети Storm Shadow, докато Военный Осведомитель съобщава за поне 10 ракети.

По-рано The Times цитира британски правителствени източници, според които Съединените щати вероятно са дали разрешение на Украйна да използва ракети Storm Shadow за удари на руска територия.

На 19 ноември помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо Брайън А. Никълс официално потвърди, че Белият дом е разрешил на Украйна да използва оръжия с голям обсег за удари на руска територия.

Съобщава се, че на 19 ноември украинските отбранителни сили са извършили първия си удар по военна цел на руска територия, използвайки произведени в САЩ балистични ракети ATACMS.

САЩ спират Великобритания да позволи използването на ракети Storm Shadow от Украйна по цели на руска територия.

Крилатите ракети Storm Shadow носят специална проникваща бойна глава с маса от 450 кг.
📸 Снимка: Malcolm Park Editorial/Alamy

🇺🇸🇬🇧🇺🇦 Вашингтон на практика блокира искането на Великобритания да оторизира Киев за използването на ракети Storm Shadow срещу цели на руска територия, твърди статия на английския вестник The Times. Този ход идва на фона на опасенията на администрацията на Байдън от ескалация на конфликта в Украйна.

Въпреки многократните призиви от Украйна, Съединените щати наложиха ограничения върху използването на оръжия с голям обсег като ракетите ATACMS и Storm Shadow.

Тези ограничения изглежда имат основната цел да предотвратят дълбоки удари вътре в Русия, стратегия, предназначена да избегне по-нататъшна ескалация. Наскоро Въоръжените сили на Украйна предприеха голямо нахлуване в Курска област на Русия. Тази операция, която започна преди повече от седмица, доведе до това, че украинските сили поеха контрола върху значителни части от две области в региона.

Според The ​​Times, правителството на Обединеното кралство се е обърнало към САЩ преди повече от месец с молба за премахване на ограниченията върху оръжията с голям обсег на Украйна.

Искането обаче все още не е получило отговор и на практика е блокирано от процеса на вземане на решения в САЩ. Източник от правителството на Обединеното кралство описа това забавяне като проблем, „заседнал в тяхната система“.

Друг източник потвърди, че дискусиите относно ракетите Storm Shadow все още продължават със съюзническите нации, докато трети източник от отбраната характеризира ситуацията като част от „рутинен процес в САЩ“.

Британски служители подозират, че САЩ изчакват да оценят въздействието на действията на Украйна в Курска област, преди да вземат окончателно решение по въпроса.

Неназован представител от комисията по отбрана на Върховната рада на Украйна посочи пред The ​​Times, че именно ограниченията, наложени от западните съюзници, са принудили Украйна да проведе операции на руска територия.

Президентът Володимир Зеленски многократно е искал разрешение да използва американските ракети ATACMS и британските Storm Shadow за удари дълбоко в руска територия, но постоянно му е отказвано.

Ракетите Storm Shadow с обсег до 250 километра са в състояние да атакуват военни съоръжения дълбоко в Русия, които са жизненоважни за военните усилия на Москва в Украйна.

Сабрина Сингх, заместник-говорител на Пентагона, призна по време на неотдавнашен брифинг, че САЩ са загрижени от потенциална ескалация, която би могла да възникне след разполагане от Украйна на оръжия с голям обсег.

Сингх също така предположи, че такова оръжие може да не е необходимо на Украйна, за да постигне целите си за освобождаване на територията си.

Украински ракетен удар е поразил складове за гориво и фабрика за ремонт на военно оборудване в Луганск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Предполагаемият украински удар срещу окупирания Луганск на 4 август е поразил фабрика, използвана за ремонт и съхранение на руско военно оборудване, предизвиквайки пожар в нея, каза областният управител Артем Лисохор.

Фабрика 100 претърпя щети в резултат на „лошата работа на (руската) противовъздушна отбрана“, каза Лисохор, публикувайки снимки на дим, издигащ се над съоръжението.

Окупираният от Русия областен център беше обект на многократни удари от украинска страна от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Руските окупационни власти твърдят, че общо 12 западни ракети – осем от произведените в САЩ армейски тактически ракетни системи ATACMS и четири от британските крилати ракети Storm Shadow – са били използвани в атаката.

„Четири ракети бяха свалени от средствата за противовъздушна отбрана при подхода към града“, написа в Telegram Леонид Пасечник, назначеният от Кремъл губернатор на областта.

Докато падналите отломки са довели само до „запалване на суха трева“, складове с резервоари за гориво и жилищни райони също са били засегнати при атаката, твърди Пасечник. Все още се установяват пълните последици от атаката.

Кадри от изстрелването на Storm Shadow от украински бомбардировач Су-24 по цели в Крим.

🇺🇦🚀 Военновъздушните сили на Украйна публикуваха за първи път видео кадри от процеса на изстрелване на френско-британските крилати ракети Storm Shadow/SCALP-EG.

Ракетите бяха изстреляни от разузнавателна модификация на съветския фронтови бомбардировач Су-24МР по цели в окупирания полуостров Крим.

Украински Су-24М с крилати ракети Storm Shadow са поразили обект на руската противовъздушна отбрана в Крим.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Обект на руската противовъздушна отбрана на връх Ай-Петри в Крим е поразена при украински ракетен удар срещу полуострова рано сутринта на 13 май 2024 г. При атаката е загинал командирът на поделението.

Това съобщи украинското издание АСТРА в своя Telegram канал по-рано днес, позовавайки се на източници от службите за спешна помощ в анексирания регион. Предполага се, че ударът е извършен с 6 броя крилати ракети Storm Shadow от фронтови бомбардировач Су-24М/Мр на украинските военновъздушни сили, насочени срещу „секретно“ военно поделение № 85683, в което се намират системите за противовъздушна отбрана на 3-ти радиотехнически полк на руските въоръжени сили.

В резултат на точното попадение са загинали командирът Александър Кулаков и още един военнослужещ. Има неуточнен брой ранени, както и значителни материални щети.

В годините на Съветския съюз в най-високата точка на върха е създаден Радиотехническият център за далечно разузнаване и насочване на противовъздушната отбрана. Куполите на защитните радарни конструкции под формата на топки често привличаха вниманието на туристите. Под тези куполи са били скрити радарни системи, според публикация на Крым.Реалии. Обособен е и военен лагер за обслужващия персонал на съоръженията.

3-ти радиотехнически полк е военно формирование, част от радиотехнически войски на руските въздушно-космически сили. Сформирана през 2014 г. след анексирането на Крим от Руската федерация на базата на мястото на 40-та радиотехническа бригада на украинските военновъздушни сили. Седалището се намира в град Севастопол.

4 млн. боеприпаса и 1600 ракети. Великобритания обяви най-голямата си помощ за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският премиер Риши Сунак обяви плановете си да отпусне на Киев най-големия пакет от помощи в историята на страната в размер на 500 млн. британски лири (617 млн. долара). 400 автомобила, 4 млн. боеприпаса, както и 1600 ракети, включително крилати ракети въздух-земя Storm Shadow, чийто обсег е около 250 км, ще бъдат прехвърлени на Украйна, съобщиха от пресслужбата на британското правителство.

Заедно с новия пакет помощи общият размер на средствата, отпуснати от Лондон за Киев през 2024 г., ще достигне размер от 3,7 млрд. долара. От началото на войната, която Русия води в Украйна, сумата се равнява на около 15 млрд. долара, от които 8,9 млрд. са военна помощ, а останалите хуманитарна и икономическа.

"Обединеното кралство винаги ще играе своята роля начело на европейската сигурност, защитавайки националните си интереси и подкрепяйки нашите съюзници от НАТО", заяви Сунак и нарече подкрепата за Украйна "жизненоважна за сигурността на цяла Европа".

Той заминава за Полша, където ще се срещне с полския си колега Доналд Туск, както и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, за да обсъдят войната в Украйна и по-широката европейска сигурност.