Историята на молдовските МиГ-29, които попаднаха в ръцете на Съединените щати.

🇲🇩🤝🇺🇸 След като евентуалният трансфер на реактивни изтребители МиГ-29 от съветската епоха от Полша за Украйна претърпя няколко различни обрати, те се оказаха своевременно напомняне че придобиването на бойни самолети в кратък срок е трудно начинание.

Като един от най-способните изтребители на Източния блок в късния период на Студената война, МиГ-29 е бил търсен и в миналото. Историята за това как Съединените щати се оказаха с не по-малко от 21 броя от тези изтребители в средата на 90-те години остава забележителна, но много аспекти от нея - сред които действителното пускане на тези самолети в експлоатация - все още са забулени в тайна.

До 1991 г. разпадането на Съветския съюз приключи и бяха произведени над хиляда изтребителя МиГ-29. Наистина, пиковият годишен темп на производство от 228 едноместни самолета и повече от 50 двуместни самолета беше достигнат през 1988 г. След края на съветската епоха огромен брой военни самолети от всички видове бяха оставени извън Русия, повечето в Украйна, Беларус и Казахстан. Освен това трите страни разполагаха със стратегически бомбардировачи с голям обсег на действие, останали в границите им.

В същото време Молдова, нова независима държава, наполовина по-малка от Западна Вирджиния, МиГ-29 от въздушните сили на Черноморския флот на бившия Съветски флот бяха най-мощните налични изтребители. От 33-те реактивни самолета, наследени от тази малка държава, 29 бяха примери за най-новата тогава версия 9.13, известна още като Fulcrum-C, която Москва все още не беше предоставила за износ и включваше активен заглушител на радарите в гръбнака. Други шест бяха по-ранният модел 9.12 или Fulcrum-A, а последните шест бяха двуместни учебни МиГ-29УБ. Всички бяха базирани в Маркулещи в северния край на страната. За разлика от другите, Fulcrum-C те имаха възможност за превозване и употреба на ядрени оръжия - единична свободнопадаща бомба РН-40.

За съжаление, Молдова, една от най-бедните страни в Европа по онова време, нямаше финансова възможност да поддържа и управлява своя флот от МиГ-29. Страната продаде един от самолетите на Румъния през 1992 г., която го придоби, за да компенсира загубения самолет от собствения си флот. През същата година друг молдовски самолет очевидно е бил свален от ракета земя-въздух, свалена по време на конфликта в отцепилия се регион Приднестровието, който едностранно обяви независимост от Молдова през 1990 г.

През 1994 г. Йемен също беше изпаднал в гражданска война, водена между просъюзната северна държава и сепаратистката социалистическа държава на юг. Правителството тук също търсеше нови бойни самолети и се обърна към Молдова, която им предоставя 12 екземпляра – четири от тези самолети в крайна сметка бяха продадени на Йемен, докато другите бяха върнати.

До 1996 г. Молдова е обявила за продажба онова, което е останало от своя флот МиГ-29, общо 27 самолета. Много малко от тези самолети, ако изобщо е имало такива, са били в някакво реално оперативно състояние по това време.

В този момент американското правителство влезе в кадър. Официалната версия беше, че САЩ са разтревожени, че самолетите може да се окажат в ръцете на Иран, който вече е изпратил екип от инспектори, за да ги оцени. Така Вашингтон се намеси и закупи 21 от молдовските МиГ-ове със споразумение, подписано през юни 1997 г.

„Беше в списъка за пазаруване на Иран. И ние сме много щастливи да ги имаме в ръцете си“, заяви тогавашният американски министър на отбраната Уилям С. Коен за молдовските МиГ-29.

Цената така и не беше разкрита, но Коен я описа като „доста разумна“. Тогава Ройтерс съобщи, че стойността на пакета е около 40 милиона долара.

Средствата за покупката бяха осигурени от програмата на Пентагона за съвместно намаляване на заплахите (CTR), инициатива, която имаше за цел да демонтира оръжия за масово унищожение и свързаната с тях инфраструктура в страните от бившия Съветски съюз. Това беше от значение в този случай, тъй като 14 изтребителя Fulcrum-C, включени в партидата за доставка, за разлика от шестте Fulcrum-A и единичния МиГ-29UB, можеха да използват ядрени оръжия, въпреки че нито едно от тях не беше оставено на територията на Молдова. Готова въздушна платформа за ядрена доставка, базирана на изтребител от последно поколение, беше огромен риск да бъде пусната на свободния пазар, въпреки че руският министър на отбраната Игор Сергеев твърди, че самолетите вече не са способни да носят ядрено оръжие, съветската армия като премахна съответния хардуер през 1989 г.

Въпреки това това, връщането на тази способност може да се окаже не толкова трудно, дори да е премахната, въпреки че далеч не е сигурно, че Иран щеше да направи подобен опит, ако бе купил самолетите. В края на краищата Техеран разполагаше със самолети F-4 Phantom II и Su-24 Fencer, които биха били много по-подходящи като платформи за ядрени доставки. И въпреки това, Иран вече разполагаше със собствен флот от МиГ-29 и молдовските МиГ-ове биха били евтин и бърз начин за надграждане на въздушната им бойна мощ, въпреки всички ядрени способности.

Между октомври и ноември 1997 г. изтребителите бяха подготвени за транспортиране от C-17A Globemaster III до военновъздушната база Райт-Патерсън в Охайо. Заедно с самолетите дойдоха резервни части и значително количество ракети въздух-въздух: 344 инфрачервено насочвани Р-60 (AA-8 Aphid), 112 инфрачервено насочвани Р-73 (AA-11 Archer) и 51 радарно-управляеми оръжия Р-27Р (AA-10 Alamo).

Говорейки по това време, капитан от военновъздушните сили Майкъл Дейвисън, част от екипа от 40 души, прибрал самолетите, обясни: „Молдовците не само не можеха да си позволят сметката за гориво, но и не можеха да се справят с разходите за поддръжка. Техните екипажи и поддръжка не са получавали заплати почти шест месеца.“

„Молдовците бяха шокирани, че позволихме на наети техници, особено жени, да сложат ръце на самолета“, добави Дейвисън. „Те просто не правят това там.“

От самото начало Щатите се интересуваха от възможностите на самолетите, както и да ги пазят от Техеран. Членове на Агенцията за въздушно разузнаване на военновъздушните сили бяха част от екипа, изпратен да ги извади. След като самолетът беше транспортиран до Съединените щати, той беше внимателно прегледан от персонала на Националния център за въздушно разузнаване (NAIC) в Райт-Патерсън.

Един елемент, който очевидно предизвика особен интерес, беше системата за идентификация на приятел или враг (IFF) на МиГ-29 по съветски стандарт, вероятно системата с кодово име Slap Shot от НАТО. Това позволява на пилота на МиГ-29 да разпита подобни системи, за да разкрие други самолети или сили като приятелски и вероятно щеше да разкрие полезни подробности за съветските мрежи за командване и контрол.

По състоянието на самите дюзи имаше много какво да се желае, като някои от тях са били грубо пренапръскани със зелена боя, докато са били съхранявани в Молдова. Към средата на 1998 г. най-малко осем от тези МиГ-29 са приземени и частично разглобени в Райт-Патерсън, но мястото на останалите самолети в този момент не беше ясно.

Поне част от бившите молдовски МиГ-29 бяха върнати в летателна годност и вероятно са били подложени на изпитание като подготовка за въздушен бой (DACT) срещу произведени в САЩ реактивни самолети. Това, разбира се, би предоставило ценна представа за съветските самолети, и особено за версията Fulcrum-C, над това, което инженерите на NAIC биха открили в наземните си разследвания и от предишни възможности за чуждестранен обмен, учения, и анекдотични доклади от първа ръка. Възможно е дори един или два МиГ-29 вече да са летели тайно за Министерството на отбраната по това време, но цял флот би предоставил възможност за разширени и по-стабилни операции.

Началникът на щаба на военновъздушните сили генерал Майкъл Е. Райън потвърди, че службата ще лети с „няколко“ от бившите молдовски самолети през 1998 г. Той обаче отрече информация, че се планира да бъде сформирана някакъв вид агресорска единица, както някои докладите тогава намекваха, че може да се случи.

Години по-късно списание Smithsonian съобщи, че „няколко Fulcrums, които биха могли да бъдат приведени в годност за летене, вероятно са отишли ​​в базата на военновъздушните сили Едуардс в Калифорния за тестване“, въпреки че това не може да бъде потвърдено.

От друга страна, видео от 2003 г. показва примери както за МиГ-29, така и за Су-27 над базата Грум Лейк, Невада, по-известна като Зона 51. Не е ясно дали един от бившите молдовски МиГ-29 е бил замесен, но изглежда почти сигурно, че са били използвани за тестове на ефективността на различни сензори срещу него и за каталогизиране на уникалния му радарен отпечатък.

Оттогава се появиха нови съобщения на очевидци за МиГ-29, летящи от Лейк Грум, като поне един наблюдател отбелязва, че участващите самолети са от молдовските запаси.

„Видях два МиГ-29 в два последователни дни през ноември 2009 година“, обяснява акаунт в блога area51trips. „Първият беше завръщането в Груум Лейк над Куин Сити Съмит, Невада. Вторият е видян да тренира прехващане с F-16 над Powerlines Overlook, преди двойката да прелети директно над мен обратно във въздушната база Груум Лейк. Разбира се, съществува възможността да съм виждал един и същ самолет да лети всеки ден.

Отново, не е ясно как е идентифициран този изтребител от 2009 г. и със сигурност е имало някои МиГ-29 от други страни като Киргизстан и Украйна, които също са летели в САЩ за разузнаване и вероятно за обучение.

Въпреки това, практиката за летене на МиГ от различни видове срещу американски изтребители вече е добре установена от края на 70-те и 80-те години на миналия век, макар и провеждана при висока степен на секретност. Известно е, че 4477-ма ескадрила за тестове и оценка „Червените орли“ проведе тези строго класифицирани мисии от уединеното летище Tonopah Test Range, което се намира в ъгъла на Nevada Test and Training Range (NTTR). Тези дейности позволиха на бойните пилоти от ВВС на САЩ да се докоснат до тези ценни „активи“.

Допреди приблизително десетилетие тези програми оставаха строго секретни и е сигурно, че продължават и до ден днешен при нови итерации и че МиГ-29 (и Су-27) са били използвани в подобна роля наскоро. По-специално се говори, че престижната учебна програма на Оръжейното училище на USAF все още включва бойни действия с руски изтребители от 4-то поколение, които излизат от Зона 51. Въпреки че е известно за поне осем от молдовските МиГ-ове, намиращи се в различни музеи във въздушни бази в САЩ, включително в Центъра за обучение на заплахи във военновъздушната база Нелис в Невада, се съобщава, че един или повече от другите все още са активни в тази тайна роля на противник.

Според неотдавнашна статия в Air Force Magazine, известен брой от бившия молдовски флот продължава да се използва и до днес за DACT, заедно с други изтребители, произведени в Русия. Резервни части от други нелетящи членове на внесения молдовски МиГ също вероятно поддържат допълнителни опорни точки, използвани за тайно тестване и оценка от името на Министерството на отбраната. Тъй като МиГ-29 все още се използват от Русия, Иран, Северна Корея, Сирия и други потенциално враждебни стрни, възможността на пилотите да летят срещу тях и тестовете на нови сензори срещу тях остава важно. Това в допълнение към възможността просто да летите срещу непознат самолет “от плът и кръв”, което има своите значителни предимства в опита.

Не е изненадващо, че няма официално потвърждение за тази дейност и остава фактът, че редките наблюдавани МиГ-29, летящи във военното въздушно пространство на САЩ, може да произлизат от страни, различни от Молдова, или поне да са миш-маш самолети, придобити с различни явни или тайни средства. Освен това има малка част от тези самолети в частни ръце, но използването им от американската армия е изключително ограничено до несъществуващо. Така че молдовските самолети или част от тях със сигурност продължават да играят роля в подготовката за евентуална конфронтация с вражески МиГ-29. Като такива, 40-те милиона долара, за които се предполага, че са били похарчени от Съединените щати през 1997 г., изглеждат наистина много добра сделка.

От друга страна, мнозина може да бъдат изненадани или дори ядосани, че всички спорове около прехвърлянето на МиГ-29 от държавите-членки на НАТО в Украйна се случват, докато самите САЩ вероятно разполагат с поне няколко напълно боеспособни изтребители от същия тип и реколта. Все пак прехвърлянето на тези самолети в Украйна би елиминирало ресурс с голямо търсене и ниска плътност и вероятно би изисквало разкриване на текущи програми, за които правителството на САЩ предпочита да премълчи.