🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.
„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.
Разнопосочните сигнали на полския елит
Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:
- Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
- Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
- Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.
Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза
От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.
Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.
Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.
В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.
Евроинтеграцията като залог
Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.
Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.
Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.
Историческият контекст и вътрешнополитическите игри
В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.
Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.
Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.
Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.
В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.
Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.
