Показват се публикациите с етикет Жените в униформа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Жените в униформа. Показване на всички публикации

сряда, 30 септември 2026 г.

„Басидж“ създава женски батальони и учи жени на FPV дронове

🇮🇷🪖 „Басидж“, паравоенното опълчение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), е сформирал изцяло женски батальони за бързо реагиране в Техеран. Жените се обучават да боравят с автомат, да стрелят с противотанкови оръжия, да водят градски бой, да оказват първа помощ и да управляват FPV дронове, които операторът насочва през камерата им в реално време. Обучението е част от кампанията „Джанфада“ (на фарси: „готов да даде живота си“), в която според говорителя ѝ Сасан Заре жените възлизат на 32% от записалите се. Започнала през март като онлайн регистър на готовност за отбрана, инициативата вече разпределя доброволците по батальони и води подготовка с оръжие под командването на „Басидж“.

Подготовката върви по две линии. На 23 септември ръководителят на „Басидж“ Хосейн Таеб откри първия учебен център за доброволците на площад „Имам Хосейн“ в Техеран. Пет дни по-късно руската държавна телевизия RT показа оттам жени, които се учат да стрелят, да управляват малки дронове, да боравят с преносими противотанкови оръжия и да оказват тактическа медицинска помощ. Втората линия е курсът за подбран национален отбор от жени, проведен в Седмицата на свещената отбрана, с която Иран отбелязва ирано-иракската война от 80-те години на миналия век. Кадрите от него публикува на 29 септември Asriran. Участничките са преминали през самоотбрана, градски бой, спускане с въже, стрелба, управление на FPV дронове, спасителни действия и оцеляване в природата. Според изданията те идват от отрядите в няколко провинции, сред които отряд „Саер“ в провинция Техеран, и се намират под командването на инструктора Мохамадреза Торкашванд.

Числото 32% Заре съобщи на пресконференция на 16 септември, когато каза, че вече разполага с пълните данни от регистъра. През май, по предварително проучване, той говореше за 35%, а английският превод на думите му в репортажа на RT от 28 септември съдържа дял на жените „около 40%“. Самият регистър също остава спорен. Месец след старта властите обявиха над 31 милиона записали се, малко над една трета от населението. Според Al Jazeera активисти в чужбина, прегледали изходния код на сайта, са открили под 4 милиона записа, а за регистрация е стигал телефонен номер, без национален идентификационен номер. Персийската платформа за проверка на факти „Фактнаме“ оцени твърдението за над 30 милиона като невярно. На 18 септември командирът на корпуса „Мохамад Расулула“ за Голям Техеран бригаден генерал Хасан Хасанзаде все пак заговори за 33 милиона. Той даде и числото, което има значение за обучението: за военната фаза в сайта са се записали над 600 000 души, около 50 пъти по-малко от обявения регистър.

Регистърът беше открит на 29 март, в разгара на войната, която САЩ и Израел предприеха срещу Иран на 28 февруари. В началото участниците единствено заявяваха готовност, а по-късно попълваха формуляр, в който посочваха с какво искат да помагат: подкрепа на военните усилия, издирване и спасяване, помощ за изостаналите райони или отбрана. Обратът настъпи на 15 септември, когато щабът на кампанията обяви, че в координация с въоръжените сили започва обучението на 1000 „национални батальона на съпротивата“. На пресконференция на другия ден Заре добави, че при първоначалното разпределение ще бъдат създадени и женски батальони и че в програмата влизат управление на FPV дронове и стрелба с оръжия, изстрелвани от рамо. Гражданите получиха SMS с покана да се запишат за военни и спасителни курсове, докато в Техеран се появиха плакати с гранатомети, снайперски пушки и автомати и въпроса „Знаете ли как да работите с това?“.

Преходът към оръжието съвпада с ново изостряне на напрежението. Примирието от април се разпадна през юли, морската блокада на иранските пристанища беше подновена, а на 1 септември американските военни нанесоха удари по цели около Ормузкия проток. На 20 септември централният щаб „Хатам ал-Анбия“, който ръководи въоръжените сили на Ислямската република, заяви, че Тръмп се подготвя да поднови въздушните удари. На 27 септември Тръмп отхвърли последното иранско предложение и не изключи нови удари преди междинните избори през ноември, а министърът на външните работи Абас Арагчи отговори, че страната му е „напълно готова войната да бъде подновена“. Кореспондентът на RT в Техеран свързва ръста на кандидати за курсовете именно със заплахите на Тръмп.

Централното събитие бе учението „313 000 джанфадаи“ на 18 септември по пътя от площад „Имам Хосейн“ до площад „Енгелаб“ в Техеран, в присъствието на президента Масуд Пезешкиан. В шиитската традиция 313 са най-близките сподвижници на Махди, скрития имам, чието завръщане се очаква в края на времената, а според Al Jazeera кадрите на държавната телевизия не подкрепят такова число. Доброволци маршируваха, разделени в батальони от по 72 души, сред тях и женски звена на „Басидж“. Жени в чадори носеха оръжие, а някои от тях караха мотоциклети, макар че пътната полиция още не издава книжки за мотоциклет на жени. Правителството разреши издаването им през февруари, през август Министерството на вътрешните работи заяви, че всички правни пречки са премахнати, но въпреки това към 22 септември пътната полиция все още казваше на жените да чакат. Хасанзаде вече съобщи и за следващото учение, с 40 000 мотоциклетисти.

Учението изведе на улицата и деца. Сред участниците имаше тийнейджъри с автомати в ръце, а от месеци въоръжени юноши стоят на контролни пунктове и барикади в Техеран и други градове. На другия ден Заре каза пред агенция ИЛНА, че момчета над 15 години вече могат да се записват и се подготвя привличане и на по-малки: „При децата и юношите усилията ни са насочени преди всичко към това да ги запознаем с културата на саможертвата и съпротивата“.

На учението Таеб заяви, че включването на доброволци в батальони за отбрана и военни части официално е започнало, и определи инициативата като „най-голямата народна кампания в историята на войните в света“. При откриването на центъра той описа три нива на подготовка, начално, средно и напреднало: записалите се за бойни задачи ще бъдат разпределени в специализирани батальони след преценка на способностите им, а подбраните ще бъдат обучени и със зенитни средства. Таеб е начело на „Басидж“ от 10 август, когато новият върховен лидер Моджтаба Хаменей го назначи на мястото на Голамреза Солеймани, загинал във войната. Той вече беше командвал опълчението в периода 2007-2009 г. и под ръководството му „Басидж“ изигра ключова роля в потушаването на протестите след президентските избори през 2009 г. След това почти 13 години оглавяваше разузнаването на IRGC.

Женските подразделения на „Басидж“ не са ново откритие. Основната им форма от години са батальоните „Ал-Захра“, които набират момичета и жени над 15 години. През 2015 г. броят им възлизаше на около 1800, а работата им е главно социална, културна и пропагандна, заедно с логистичното осигуряване на ученията на „Басидж“. Изцяло женски са и батальоните „Коусар“, които според IranWire са устроени по модела на батальоните за бързо реагиране „Бейт ол-Мокаддас“ и подпомагат охраната на градовете и операциите срещу безредици. Тъкмо тях Насерян, отговорничката за женския „Басидж“ в IRGC за провинция Техеран, посочи сред женските звена в учението със 110 000 доброволци от „Джанфада“, насрочено за 16 септември.

„Джанфада“ работи на две нива: регистърът е витрината, а батальоните са същината. Десетките милиони имена са числото, което властта показва, докато за военната подготовка се записват стотици хиляди и те постъпват в структурите на „Басидж“ под командването на човека, оглавявал опълчението и потушаването на протестите през 2009 г. Али Алфоне от Института за държавите от Арабския залив във Вашингтон вижда в кампанията опит да се възстанови патриотичният образ на опълчението, което след примирието с Ирак през 1988 г. според него се е превърнало в инструмент за вътрешна принуда и потискане на инакомислие. Алфоне смята, че режимът готви организацията за три заплахи: сухопътно нахлуване на САЩ, гражданска война в периферни провинции, разпалена от САЩ и Израел, и масови вълнения, предизвикани от тежката икономическа криза.

Учебната програма тегли в другата посока. Противотанковите оръжия, зенитните средства и FPV дроновете са предназначени срещу бронирана техника и самолети, не срещу тълпа, а Таеб говори за подготовка за действия на сушата, във въздуха и по море. Изцяло женският батальон за бързо реагиране обаче не е ново изобретение: в „Басидж“ той вече съществува като „Коусар“, чиято задача е поддръжка при потушаване на безредици. Затова новите батальони вероятно ще служат първо за удържане на градовете и едва след това за външна отбрана. Потвърждение би била появата им на контролни пунктове и по време на задушаване на протестни действия. Обратен сигнал би било разполагането им на крайбрежието и островите в Персийския залив или включването им в Сухопътните войски на IRGC.

вторник, 8 септември 2026 г.

Единствената жена боен пилот на Украйна лети в най-изложената машина на групата

🇺🇦🚁 Единствената жена във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), за която е известно, че изпълнява бойни полети с хеликоптер, се появи в нова фотосесия – 4 кадъра на военните фотографи LIBKOS, публикувани на 7 септември от полтавското издание „Змист“. Старши лейтенант Катерина е втори пилот и щурман на Ми-8. Хеликоптерът, в който най-често лети, не е машината, която нанася удара. Той служи като летящ ретранслатор – поддържа радиовръзката на ударната двойка, следвайки я от по-голяма височина.

Украинските щурмови хеликоптери действат на пределно ниски височини. Групата излита от замаскирана площадка насред гората и лети на 9–14 метра над земята, за да затрудни своето откриване. Самият удар се нанася, без машината да се доближава непосредствено до целта: екипажът използва релефа за прикритие, рязко вдига носа на хеликоптера, изстрелва залп от неуправляеми ракети по балистична траектория, след което се оттегля с максимална скорост.

Forces News описва този способ още през юли 2022 г. като общ за руски и украински екипажи и наложен от загубите, причинени от зенитните средства на хеликоптери, останали по-дълго на височина или прекалено близо до фронта. Недостатъкът е ниската точност, присъща на избрания метод. Пенсионираният маршал на авиацията Грег Багуел обяснява пред изданието, че стрелбата с неуправляеми ракети по такава траектория до голяма степен се превръща в лотария, тъй като двигателят на всяка ракета работи малко различно.

Хеликоптерът в ролята на въздушен ретранслатор не носи ракети. Според репортажа на The New York Times от 18 май 2025 г. Катерина лети именно в третата машина от групата, която осигурява връзката на двойката пред себе си. Необходимостта да стои по-високо го излага на по-голям риск от другите две машини. „Щом чуя по радиото, че сме поразили целта, знам, че задачата е изпълнена“, казва тя пред изданието за една от последните си мисии.

Катерина служи в 18-а отделна бригада армейска авиация „Игор Сикорски“, базирана в Полтава. Постъпва в нея през 2023 г. и на следващата година започва бойни полети с Ми-8 – съветски хеликоптер от времето на Студената война, който продължава да се използва от редица страни по земното кълбо и изисква много от екипажа. Освен в ударни групи Ми-8 се използват за евакуация на ранени и доставка на товари.

През годината, в която Катерина постъпва в бригадата, тя губи шестима пилоти в един ден. Те загиват на 29 август 2023 г. при изпълнение на бойна задача в битката за Бахмут. Всички бяха офицери, съобщава тогава говорителят на бригадата Евген Ракита.

Числото „над 30“ бойни полета, което продължава да съпътства публикациите за Катерина, идва от същия репортаж на The New York Times и се отнася до първата ѝ година в редиците на бригадата. По-нови данни не са публично достъпни: командването не съобщава текущия брой полети, както не разкрива и имената на своите пилоти.

Пътят ѝ до дясната седалка започва в момент, когато подобна възможност на практика е била затворена за жени. Нейният баща Олександър, кадрови военен, както и майка ѝ, разказва пред местния „33 канал“, че по време на нейното кандидатстване е действало негласно указание момичетата да не се приемат в курсовете за военни пилоти. По думите му се е наложило с помощта на свои колеги да потърси съдействие от страна на министерството, за да получи тя възможност да кандидатства.

Катерина постъпва на 16 години в Харковския национален университет на ВВС „Иван Кожедуб“ и се оказва единствената жена в курс от 45 души. Един от преподавателите я посреща с изречение, което тя цитира и днес: „Какво правиш тук? Това не е за момичета. Нищо няма да излезе от теб.“

Остава благодарение на инструкторка на хеликоптерен симулатор. „Тя ми каза да не слушам никого, а аз си помислих: щом тя може да лети, защо аз да не мога“, спомня си Катерина. Дипломира се в навечерието на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.

Жените в редиците на ВСУ отдавна не са рядкост. По данни на Генералния щаб, цитирани от „Новинарня“ на 8 март 2026 г. в тях служат 76 500 жени, от които 56 100 са военнослужещи, от които 11 500 офицери и към 10 000 изпълняващи задачи в зоната на бойните действия.

За 12-те години от началото на руската агресия 1705 жени военнослужещи са получили държавни отличия, а 5 са удостоени със званието „Герой на Украйна“, 3 от тях посмъртно. В кабината на боен хеликоптер обаче Катерина остава единствената известна жена с такива мисии. Колко жени в момента се обучават за военни пилоти, не е известно, тъй като по време на войната харковският университет отказва да публикува тези данни. Самата Катерина разказва, че шест момичета са ѝ писали в Instagram за съвет, и казва, че си мечтае повече жени да имат шанса да летят.

С орден „За мъжество“ тя е наградена през есента на 2025 г. – едва 23-годишна. Подписът на „Змист“ сочи и „Сребърен кръст“ – отличие на главнокомандващия ВСУ, за което няма независимо потвърждение.

Пред The New York Times Катерина описва своето отношение по-лаконично: „Не съм дошла тук, за да бъда момиче“, а на въпроса дали се възприема като пионер сред жените пилоти, отговаря, че вероятно е успяла да счупи един стереотип.

Между репортажа на американския ежедневник и новите кадри се променя и средата, в която действат украинските хеликоптери. Плътността на преносимите зенитно-ракетни комплекси и разузнавателните дронове прави доближаването до фронтовата линия все по-рисковано, а част от Ми-8 вече се използват за задача, за която поначало не са предназначени – прехващане на руски ударни дронове в тила.

През март 2026 г. екипаж на Ми-8 на ВВС унищожи 12 камикадзе дрона „Шахед“ над Черно море за период от три часа. В анализ за „Украинска правда“ от 2 август 2026 г. Аркадий Доценко описва тази промяна като преход на армейската авиация от ударно средство към елемент от ПВО мрежата.

И тази задача струва живота на украински екипажи. На 30 юни 2026 г. край село Старицковка в Полтавски район загива целият екипаж на украински Ми-8 по време на мисия по неутрализиране на ударни дронове при поредната масирана руска атака. И 4-мата на борда са били военнослужещи от 16-а отделна бригада на армейската авиация „Броди“: командир капитан Юрий Ворон, летец-щурман майор Валентин Мукшинов, бордови техник старши лейтенант Богдан Хмил и бордови стрелец младши сержант Михайло Деряга.

Ворон е роден на 29 юни 1996 г. и загива ден след 30-годишния си юбилей. Деряга е роден в Полтавска област, над която пада хеликоптерът. Бродовският градски съвет обяви имената им едва на 6 юли – една седмица след катастрофата.

Затова кадрите на LIBKOS не носят ново число и не документират нов полет. От репортажа до фотосерията изминаха 16 месеца, за които няма публично достъпна статистика относно бойните полети на пилоти като Катерина. В същия период обаче задачите на хеликоптерната авиация продължават своята трансформация, а рискът не изчезва – дори когато мисиите се изпълняват далеч от фронтовата линия.

В този смисъл историята на Катерина е по-голяма от историята на жена, успяла да се пребори за мястото, което доскоро ѝ е било отказвано. Войната превърна това място от символ на един кух стереотип в седалка, от която всяко излитане може да бъде последно. Някога са ѝ казали, че кабината на военния хеликоптер „не е за момичета“. Днес, докато украински Ми-8 летят на метри от земята, свързват ударни групи, преследват руските „Шахеди“ и губят екипажи, въпросът кой има право да бъде там изглежда почти нелеп. Остава само много по-жестокият въпрос – кой ще се завърне от следващия полет - и може би преди мисия той остава за миг с нея – тих, безмилостен и без отговор. После витлата се завъртат и тя отново се издига над земята, за да брани небето на родината си от онези, които са дошли да ѝ го отнемат.

понеделник, 31 август 2026 г.

Ефрат Кайков – първата жена начело на редовен израелски артилерийски полк

🇮🇱🎖️ Полковник Ефрат Кайков ще поеме командването на 282-ри артилерийски полк „Голан“, с което за първи път жена ще застане начело на артилерийско формирование от редовната израелска армия. Назначението е едно от десетките кадрови решения в новия кръг, обявен от началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир. Досега Кайков командва резервния 213-и артилерийски полк със зона на отговорност в Южен Ливан, а по-рано е била заместник-командир на самия 282-ри полк.

Въпреки че традиционно е обозначаван като полк, по мащаб и структура 282-ри съответства на бригада. В състава ѝ влизат няколко огневи дивизиона със самоходни гаубици M109, дивизион с реактивни системи за залпов огън и 611-и дивизион за откриване и засичане на цели „Ейтам“, който локализира цели и коригира артилерийския огън. Формированието е подчинено на 36-а дивизия и осигурява артилерийска поддръжка по целия северен фронт, където от началото на операциите срещу Хизбула са изстреляни хиляди снаряди.

През април негови разчети записаха дебютното участие в реални бойни операции на новата самоходна гаубица „Роем“, известна още като SIGMA 155, използвайки я срещу позиции за изстрелване на ракети и противотанкови ракетни комплекси в Южен Ливан. Системата е разработена от Elbit Systems и използва 155-милиметрово оръдие, автоматизирано зареждане и 3-членен разчет, който се разполага в кабината. Скоростта на стрелба достига до 8 изстрела в минута – близо двойно над M109, като вместо верижно се използва колесно шаси.

„Роем“ постепенно ще заменя остаряващата платформа, а дивизионите един по един ще се преоборудват. По план първото звено, което трябва да получи новата система, е 405-и дивизион на самата 282-ра. Така Кайков ще поеме формирование, което сменя основното си въоръжение, докато продължава да участва в бойни действия.

Тя постъпва в артилерията през 2006 г. в дивизион с реактивни системи за залпов огън, преминава курса за командири и завършва с отличие офицерския курс на Сухопътните войски на IDF. Оттам нататък кариерата ѝ преминава през постове, които дотогава никога не са заемани от жена: първо става заместник-командир в 282-ра, а през ноември 2019 г. поема огневи дивизион на Голанските възвишения. Дотогава израелската артилерия не беше поверявала огневи дивизион на жена.

След него идва щабна длъжност на особено видно място. Кайков служи като военен секретар на началника на Генералния щаб – позиция, поставила я непосредствено до върха на командната верига, до самия поток от решения, които постоянно минават през него. Войната от октомври 2023 г. я заварва в осмия месец на бременността. Тя ражда няколко седмици по-късно и поради това пропуска началната фаза на операции.

На полева длъжност се завръща през 2025 г. с поемането на 213-и полк – артилерията на 146-а резервна дивизия. С него влиза в Южен Ливан, където артилерийските звена нанасят удари по пускови позиции и противотанкови разчети на Хизбула в полосата, която дивизията държи отвъд границата.

„Концентрирана съм върху задачата, не върху пола“, каза тогава 38-годишната Кайков пред Ynet описвайки своята основна цел като премахване на заплахата и установяване на сигурност в зоната си на отговорност. В същия разговор тя сподели за седмиците раздяла с малката си дъщеричка, докато полкът е разположен отвъд границата.

Серията от подобни назначения в IDF е относително кратка и почти изцяло в последното десетилетие. През януари 2014 г. Ошрат Бахар поема батальон в Корпуса за бойно разузнаване към Южното командване, като по този начин се превръща в първата жена начело на боен батальон. През 2017 г. Реут Ретиг-Вайс оглавява артилерийския дивизион с малки разузнавателни дронове, известен с названието SkyRiders. През ноември 2019 г. идва дивизионът на Кайков.

През юни 2022 г. Ретиг-Вайс получава полковнишки пагони и поема артилерийска бригада на 99-а дивизия – първото командване на съединение, поверявано на жена в историята на Израел. Поредицата продължава и през тази година: в кадровия кръг от юли 2026 г. полковник „Г.“, командир на авиобаза „Овда“ и първата жена начело на израелска ескадрила, беше повишена в бригаден генерал и ще замине за Вашингтон като аташе на Военновъздушните сили. Дотогава нито една жена не е достигала този чин във ВВС.

На 7 октомври 2023 г. женската танкова рота на смесения батальон „Каракал“ се намира във военната база „Ницана“ до египетската граница. Седем военнослужещи, всички на около 20 години, тръгват към кибуците Холит и Суфа с четири танка „Меркава“ и бронирана машина „Намер“.

Боят продължава 17 часа. По данни на израелското командване екипажите ликвидират около 50 терористи от Хамас. Част от въоръжението – дистанционно управлявана установка „Катланит“ – не е била включена за подготовката им и те я усвояват по време на самото сражение. Доколкото е известно, това е първият случай в историята на съвременните конфликти, при който изцяло женско бронирано подразделение води бой.

Артилерийската бригада на Ретиг-Вайс и 213-и полк са резервни части. 282-ра е част от редовната армия, която се отличава с постоянен състав и бойна готовност и сред първите армейски части в плановете си за превъоръжаване. Именно такова артилерийско формирование досега не беше поверявано на жена.

Именно артилерията е онзи род войски, от който започва самият процес на отваряне на бойните длъжности за жените, а пътят дотам минава през съдебната зала. През 1994 г. Върховният съд постановява, че жените трябва да имат достъп до част от местата в бойния строй, а делото на Алис Милър за прием в летателното училище на Военновъздушните сили дава тласък на последвалата законова промяна.

През 2000 г. изменение за равенство в Закона за военната служба урежда равен достъп до всички позиции в IDF независимо от пола. Същата година първите жени влизат именно в състава на артилерийския корпус. Пехотата, бронетанковите части и елитните подразделения следват по-късно.

По границите постепенно се появяват и смесените батальони: „Каракал“ на юг, „Лъвовете на Йордан“ през 2014 г., „Бардалас“ през 2015 г. и „Лъвовете на долината“ през 2017 г. През юли 2018 г. започват служба и първите жени в ролята на танкови командири, които изпълняват задачи по охрана на границата.

Кадровата основа, откъдето произлизат днес тези назначения, се изгражда в продължение на десетилетия. Израел включва жените в наборната повинност още със Закона за военната служба от 1949 г. Според данни на бригаден генерал Шай Таеб от май 2025 г. те съставляват 20,9% от бойния състав, а между 2012 и 2024 г. броят на жените в бойните части е скочил най-малко 10 пъти. Само през последната година в бойни части са постъпили над 5000 жени.

За жените са отворени 58% от бойните длъжности и 90% от всички длъжности в армията. В същото време 37% от новобранките определят себе си като религиозни – група, която доскоро беше слабо представена в бойните родове войски. Смесените батальони по границите, сред които „Каракал“ и „Бардалас“, отдавна не са полеви експеримент, а част от редовната практика, включително с изцяло женски танкови екипажи на египетската граница.

Малко армии разполагат с подобна основа. Норвегия въвежда наборна повинност и за жени през 2015 г., а Швеция я прилага от 2018 г. От януари 2026 г. Дания започва да включва жени в жребия за срочна военна служба, чиято продължителност достига до 11 месеца.

Извън Европа задължителна военна повинност за жени съществува в Северна Корея от 2015 г. и държави от Африка, сред които Еритрея, Мали и Мозамбик. В САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция, Канада военната кариера за жените остава доброволна. Пентгонът отвори всички бойни длъжности за жени едва в края на 2015 г. Обединеното кралство премахна забраната за близък бой на суша през 2018 г.

Пътят към кариера във висшето командване на тези армии се развива по друга линия. Генерал-майор Лора Йегър застана начело на 40-а пехотна дивизия на Националната гвардия през юни 2019 г. и стана първата жена начело на пехотно съединение от американската армия след завидна кариера за пилот на Black Hawk и мисия в Ирак.

В британската армия Шарън Несмит от 2014 г. командва бригада, достига дивизионно ниво през 2021 г. и получава генералски чин през 2024 г. без да минава през пехотата. Жена, поела по бойния кариерен път в тези армии след отваряне на съответните родове войски, може да има зад гърба си най-много 10 години стаж. Кайков има 20 години служба и всичките са в артилерийския корпус.

Разширяването на женското присъствие има и прагматична кадрова причина, която израелската преса не е опитвала да прикрие: армията търси жива сила там, където може да я намери, докато освобождаването на ултраортодоксалната общност от наборна повинност остава политически неразрешен въпрос.

В същото време таванът на това развитие все още се вижда ясно в командната структура. Във Форума на Генералния щаб служат две жени: и двете назначени на правни длъжности. „Докато няма жени във Форума на Генералния щаб, издигнали се по бойната и оперативна линия, не може да се говори за напредък“, казва Офра Аш, ръководител на форума „Дебора“, който проследява кариерното развитие на жените в IDF.

Кадровите решения на генерал Замир подлежат на одобрение от министъра на отбраната Израел Кац, като искрите, възникнали между двамата по въпроса за назначенията, вече се превърна в публично достояние. Артилерийският корпус влиза в кадровата ротация и с други промени: в предходни списъци бяха обявени нови командири на 214-и и 215-и полк, което сочи, че ротацията обхваща целия род войски, а не само 282-ра.

През юли 2026 г. началникът на Генералния щаб обяви кадрови рокади с 18 нови бригадни генерали и един полковник. В друг случай Кац блокира повишението на офицер заради неговото участие в протести срещу кабинета на Нетаняху, а по-рано критикува към Замир и за самото свикване на обсъждане по кадровите решения. Затова назначение, обявено от военните, е стъпка в процедурата, а не нейният окончателен край.

Редовният артилерийски полк на северния фронт смени командването в момент, когато преминава от една система към друга (M109) и паралелно с това продължава да нанася обстрел. Начело застава един офицер, който вече е командвал огневи дивизион на същите възвишения и резервна артилерия в реален бой отвъд границата. Между дивизиона и полка в биографията ѝ стои и щабна длъжност непосредствено до върха на командната верига.

сряда, 29 юли 2026 г.

Русия набира жени за фронта – вербуването стигна до банковото гише

🇷🇺🪖🤦🏼‍♀️ Касиерка в клон на „Сбербанк“ е подала на 20-годишна клиентка бланка със заявление до шеф на пункт за набиране на военнослужещи по договор, като това се е случило веднага щом банковата операция е била приключена. За случая разказа самата клиентка – Анна Патрушева в публикация на своя профил в Instagram от 29 юли. Първо е била помолена да изчака момент, а след това ѝ връчват документ, който отправя предложение да впише на личните си данни за последващо предаване на командир на войскова част.

„Ще коментираме ли somehow факта, че това се раздава на 20-годишни момичета? Как е възможно? Защо е всичко това?“, недоумява жената, която се занимава професионално с маркетинг и никога не е подлежала на военен отчет. Никой не е поискал подписа ѝ – бланката просто ѝ била връчена.

Под видеото много други жени споделят сходни преживявания. Една от тях била извикана при съдебните изпълнители заради дългове на едноличната си фирма, където по време на посещението ѝ предлагат да подпише договор с армията. Друга жена, която също не се води на военен отчет, няколко пъти получава обаждания от военно-окръжния комисариат със същото предложение. Трета разказва, че е била агитирана да замине на фронта, докато е била под наблюдение в онкологичен диспансер.

Това не са изолирани случаи. В началото на юни жителката на Калининград Надежда получава обаждане от местния военкомат броени дни след като детето ѝ получава място в детска градина. Предлагат ѝ договор със начален бонус „от 3 млн рубли“. След като отказва, събеседникът на телефона продължава да я убеждава с обещание, че за малкото дете ще се грижи държавата, подканвайки я да дойде на място, за да оформи отказа си писмено. Пред Deutsche Welle Надежда описва себе си съвсем накратко: „Нямам военна специалност. Технолог съм в месокомбинат.“

При 69-годишната пенсионерка от Воронеж Татяна Стрижекозина предложението идва по време на разпит. Тя е привлечена като обвиняема по дело за измама, след като сключва социален договор с държавата за развитие на малък козметичен кабинет. Поводът за наказателното преследване, по думите на дъщеря ѝ, е превод от 20 000 рубли от нейна позната, който следствието определя като „скрит доход“. Следователят обяснил офертата за договор с Министерството на отбраната с регламент. Според снимка на документа, публикувана от канала „Мобилизация“, за съгласие се подписва на едно място, а за отказ – на две. За справка: пределната възраст за жени военнослужещи по руското законодателство е 45 години.


Ловци на бонуси: Системата плаща за всяка „глава“

Държавата плаща за всеки доведен кандидат. Към май 2026 г. в около половината руски региони официално действат финансови бонуси за привличане на военнослужещи на договор в армията. 27 федерални субекта определят плащането на регионално ниво, докато в 15 действа в отделни райони и градове. Разследване на „Важни истории“ установи, че парите отиват както при обикновени граждани, убедили друг да замине, така и при служители на военкоматите, общинските органи и силовите структури, сред които Федерална служба за изпълнение на наказанията (ФСИН), полиция, съдебни изпълнители, следователи и агенти на ФСБ.

За „съдействие при привличането“ се зачита дори самото „информиране“ за служба по договор и помощта при попълване на документи. Придружаването до пункта за подбор не е задължително. В Иркутска област желаещите са улеснени, тъй като процедурата може да стане и дистанционно – през оперативна група на регионалното правителство. Достатъчно е кандидатът да подпише и да посочи името на човека, който му е съдействал.

Мащабите на схемата си проличават ясно от бюджетите. Средните месечни разходи на руските региони за плащания към вербовчици са скочили два пъти за година – от 358 на 802 млн рубли. От самото въвеждане на бонус системата субектите са платили най-малко 7,7 млрд рубли, и то само според отчетите на 19-те региона, които оповестяват публично тези пера.

С най-висока ставка в страната се отличава Уфа: 600 000 рубли чисто за всеки доведен човек. Първенец по разходи остава Ивановска област с 1,2 млрд рубли. Само през 2026 г. там за вербовчици са отишли 515 млн рубли – точно толкова, колкото са заделени за стационарните грижи за възрастни хора, хора с увреждания и деца с тежки хронични заболявания. Саратовска област също прехвърли прага от 1 млрд, посягайки към резервния си фонд за трета поредна година.


Принуда за бизнеса и спуснати квоти

От пролетта на 2026 г. планът за вербовка вече се спуска и към частния бизнес. На 20 март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа постановление, задължаващо всички стопански субекти в областта (независимо от формата на собственост) да изпълняват „задания по подбор на кандидати за военна служба по договор“.

Изискването е:

  • 2-ма души при щат от 150 до 300 служители;
  • 3-ма души при щат от 300 до 500 служители;
  • 5-ма души при щат над 500 служители.

Срокът за изпълнение не по-късно от 20 септември. Документът беше публикуван на официалния правен портал четири дни по-късно и забелязан от аналитичната група Conflict Intelligence Team. По нейна оценка това е първият подобен документ, станал публично достояние, въпреки че неофициално подобна практика съществува на други места. Губернаторът Малков се позовава на два указа на Владимир Путин от октомври 2022 г. Те дават извънредни пълномощия на областни ръководители да осигуряват нуждите на въоръжените сили. Юристът Тимофей Васкин от правозащитната група „Школа за наборници“ е на мнение, че областната администрация тълкува указите твърде широко и че подобна принуда е напълно незаконна. В същото време обаче рязанският областен закон предвижда солени глоби: до 1 милион рубли за юридически лица и до 2 млн при повторно нарушение.

Кой точно е сложил бланката на банковото гише пред 20-годишната Анна, остава неясно. „Сбербанк“ отказа коментар по случая и няма категорични данни клонът да е действал по официална разпоредба. Възможно е служителката просто да е попълвала спуснат план или да е гонила личен бонус. И в двата случая обаче зад това стои една и съща система, която плаща за всеки осигурен човек, като от март насам вменява подобно задължение и на бизнеса.


Спадащ набор и втвърдяване на методите

Натискът се засилва, защото темповете на набора спадат неумолимо. През първото тримесечие на 2026 г. еднократни плащания от федералния бюджет при подписване на договор са получили 71 200 контрактници – най-ниското ниво за последните 3 години и с около 20% по-малко спрямо същия период на предходната година. Изчислението е на Янис Клуге от Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) и се базира на бюджетните разходи: 28,5 млрд рубли, разделени на федералната сума от 400 000 рубли на човек. През второто тримесечие темпът се е стабилизирал на около 1000 договора дневно. Според данни на Служба за външно разузнаване на Украйна, в началото на юли руското министерство на отбраната е набрало около 195 000 военни по договор при първоначална годишна цел от 409 000.

Клуге описва набора като строго вертикална система: в началото на годината се утвърждава общ план, след което всеки регион получава индивидуална квота, а неизпълнението носи преки последици за губернатора и местните чиновници. В такава система официалните цифри не спадат дори когато хора фактически няма – вместо това натискът по региони се засилва, а методите стават все по-твърди. Според него основен мотив за сключване на договор остава самото еднократно плащане.

Трудно е това да се нарече истинска доброволна вербовка. По-скоро държавата експлоатира или нарочно създава извънредни положения, за да си осигури хора, отбелязва той.


Жените като нов мобилизационен ресурс

В тази аритметика жените вече официално са зачислени в отделна категория. „Важни истории“ се запозна с вътрешни документи на Министерство на отбраната, според които до края на 2026 г. в състава на Войските за безпилотни системи на Руската федерация трябва да постъпят 78 800 военнослужещи. Около 58 000 от тях трябва да са студенти, бивши военнослужещи от авиацията и специалисти, подготвени за експлоатация на дронове. Отделно в документите изрично се споменават „граждани от женски пол“, които подлежат на съответното обучение.

Агитацията в учебните заведения започна към края на февруари 2026 г. и до началото на април е премина през поне 269 колежа и университета, по данни на студентското издание „Гроза“. Описаният тласък е почти изцяло административен: министърът на науката и висшето образование Валерий Фалков е информирал ректорите на университети, че най-малко 2% от всички студенти трябва да сключат договори с армията, твърди изданието „Фаридейли“.

Правозащитният проект „Идите лесом“ установи, че конкретно студентки са били агитирани в най-малко 10 учебни заведения, сред които „Военмех“ и ИТМО в Санкт Петербург, Самарският университет „Корольов“, Сибирският федерален университет и техникумът в Кузоватово (Уляновска област). В Красноярския колеж по радиоелектроника и информационни технологии през май агитатори оповестиха следните критерии за момичета:

  • Възраст от 18 до 34 години;
  • Без съдимост и без деца;
  • Еднократно плащане от 2,9 млн рубли.

„Не сте първите, момичета, няма и да сте последните. Нашата работа е просто да ви информираме“, посочи една от организаторките.

В Томска област изрично условие в обявите е кандидатката „да не е бременна към момента на подписване на договора“. В Пермския край един от окръзите предложи на жени за длъжността оператор на дрон 1,5 млн рубли еднократно плащане и месечна заплата от 210 000 рубли.

5 студентки от техникума в Кузоватово вече са сключили договора – това са първите официално известни случаи. Предложената там сума възлиза на 1,1 млн рубли. В същата област за съпоставка: студентка, която се регистрира в женска консултация поради бременност, получава 200 000 рубли.

Призовки и за жените от запаса

Успоредно с това военните комисари започнаха да призовават и жени, които вече се водят на военен отчет. От началото на лятото засегнати масово алармират за това в социалните мрежи, а изданието „Медиазона“ описа три конкретни случая от средата на юли:

  1. Оксана (завършила военна катедра със специалност „радиорелейна и тропосферна връзка“) получава в началото на юли електронна повиквателна за „провеждане на мероприятия по военни сборове“ – нещо, което законът изрично забранява за жени. Тя е бременна. Във военкомата получава обяснение, че повиквателните „ги изпраща изкуственият интелект, а той пол не вижда“, но въпреки това настояват тя да се яви съгласно документа. На следващата нощ повиквателната изведнъж изчезва от регистъра.
  2. Наталия (30-годишна специалистка по свръзки в отпуск по майчинство) е уведомена от дежурния във военкомата, че вероятно я викат за оформяне на военни сборове. Впоследствие заместник-военкомът отрича жени изобщо да се призовават на сборове и на следващия ден повиквателната е отменена.

На военен отчет подлежат само жените с конкретни военни специалности от утвърден списък, и то само ако са годни по здравословни причини. Във въпросния списък влизат: лекари, фармацевти, среден медицински персонал, телефонистки, телеграфистки, радистки и всички други специалисти по свръзки, операторите на изчислителна техника, специалисти по метеорология, картография и геодезия. Всички останали жени нямат задължения по отношение на мобилизацията и не могат да бъдат привиквани на военни сборове.

Договорът за военна служба обаче представлява „вратичка“ в системата: той не изисква нито военен отчет, нито специалност, а единствено подпис. Възражението на Анна Патрушева, че е специалист по маркетинг и няма задължения, свързани с военна служба, всъщност описва юридическа бариера, която за доброволния договор никога не е съществувала.

Правният експерт Тимофей Васкин посочва две основни причини за внезапния интерес на военкомати към жените:

  • Държавата се опитва да направи пълен инвентаризационен отчет на целия мобилизационен ресурс.
  • Вербуването по договор остава основен източник за попълване на армията, така че всяко физическо явяване във военкомата е удобен повод жената да бъде притисната да подпише.

Дали тази кампания ще се превърне в трайна практика, ще проличи по два ясни и проверими белега:

  • Дали обявите за жени ще излязат извън рамките на безпилотните войски и ще обхванат пехотни и тилови длъжности;
  • Дали регионите ще въведат отделни квоти за жени в постановленията си за бонуси (както вече направиха за чужденците).

Засега официалните документи на Министерството на отбраната на Руската федерация броят жените като попълнение само и единствено за един конкретен род войски. Данните за загубите и свиващия се набор, които направиха това попълнение необходимо обаче, продължават да се влошават с всеки изминал ден.

вторник, 2 юни 2026 г.

Дамаск освободи 28 пленени бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ).

🇸🇾 Преходната власт в Сирия освободи 28 бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ) – изцяло женска милиция в състава на ръководените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), попаднали в плен по време на сблъсъците през януари. Предаването, оповестено от губернатора на провинция Хасака Нур ал-Дин Ахмед пред кюрдската медия Rudaw, е най-масовото освобождаване на жени, откакто започна размяната на военнопленници, и идва в момент, когато вливането на кюрдските структури към Дамаск се движи по условия, поставени с военна сила в началото на годината.

„Днес 28 задържани жени от Отрядите за защита на жената (YPJ) бяха освободени от правителството на Сирия и тази стъпка беше предприета като част от усилията за укрепване на стабилността и социалния мир в региона", заяви губернаторът. Предаването е извършено в град Шадади, разположен в южната част на Хасака. Според списък с освободените, публикуван от свързаната с SDF новинарска агенция ANHA, някои от тях са на възраст под 18 години.

По думите на губернатора досега по силата на споразумението са пуснати около 1300 бойци на SDF, докато кюрдската администрация е върнала стотици бойци в редиците на новото правителство в Дамаск. „Усилията ще продължат, докато никой не остане в затвора", увери Ахмед и добави, че предстои освобождаването на нова група бойци, което се координира в момента, както и че се работи интензивно по окончателно уреждане на въпроса със задържаните.

Размяната беше договорена няколко седмици след сблъсъците от януари, като част от мерките за изграждане на доверие между Дамаск и SDF. Самият процес обаче не е израз на равнопоставен диалог, а последствие от военен обрат. На 13 януари силите на преходната власт започнаха настъпление срещу SDF, което за броени дни достигна от източната селска провинция на Алепо до Ракка, Дейр ез-Зор и Хасака, обхващайки цялата територия на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (Рожава). На 18 януари преходният президент Ахмед ал-Шараа обяви – с посредничеството на специалния пратеник на Белия дом Том Барак – рамково примирие, по силата на което Ракка и Дейр ез-Зор преминаха под директен военен и политически контрол на централната власт в Дамаск, а цивилните институции в Хасака бяха интегрирани в нейните структури.

Освобождаването на задържаните се вписва официално в изпълнението на знаковото споразумение от 10 март 2025 г. между командващия SDF Мазлум Абди и Ал-Шараа, което предвижда вливане на кюрдските милиции и граждански институции в сирийската държава и уреждане на спорните въпроси чрез диалог. Този рамков документ обаче остана блокиран през цялата 2025 г. и крайният му срок настъпи без резултат. Преценил, че съотношението на силите се е изместило в негова полза, Ал-Шараа пристъпи към по-твърдо предефиниране на условията. Според оценка на Middle East Institute и на Middle East Council on Global Affairs рамката на мартенската договорка на практика е изместена от по-строгите условия, наложени на кюрдите след офанзивата през януари.

Освобождаването на женските бойци от YPJ има тежест, която надхвърля самото събитие. Женските отряди представляват идеологическото ядро на проекта в Рожава – еманципацията на жената е вписана в самата му политическа доктрина – и тъкмо затова съдбата им е сред най-болезнените възли в преговорите за мир. Споразумението от март 2025 г. предвиждаше женска бригада да се включи към Министерство на отбраната, а кюрдски женски организации в Кобани настояват YPJ да получи изрично признание в бъдещата конституция на Сирия. В тази рамка предаването на задържаните жени е едновременно хуманитарен жест и сигнал за това каква форма ще приеме интеграцията.

Дали този ход бележи искрено разведряване, или премерена отстъпка в хода на капитулация – личи не от реториката, а от хронологията. Освобождаването на жените от YPJ беше многократно отлагано: предвиденият за 29 май етап в Алепо беше забавен, а връщането на тленните останки на загинали бойци на SDF остана неизпълнено. С оглед на всичко това освобождаване на жените в Шадади изглежда по-малко като спонтанна добра воля и повече като избирателно отварян лост, който Дамаск задейства и спира според хода на по-широките договорки. В по-дългосрочен план размяната на задържани е видимата валута на процес, чийто залог е поглъщането на кюрдското самоуправление в североизточна Сирия от централната власт на Ал-Шараа – процес, чиито условия бяха пренаписани не на масата за преговори, а с настъплението от януари 2026 г.

понеделник, 17 ноември 2025 г.

Норвежки наборници наблюдаваха северното сияние на борда на фрегатата Thor Heyerdahl

🇳🇴🌠 Северно сияние озарява небето над норвежката фрегата HNoMS Thor Heyerdahl (F-314), а млади момчета и момичета на наборна служба са заели позиция на нощната вахта. Тези удивителни кадри обиколиха интернет, за да ни напомнят особеностите на системата им за военна повинност.

От 2015 г. в страната действа всеобща наборна военна повинност – Норвегия е сред малкото страни в света, където жените се призовават задължително наред с мъжете. Освен Северна Корея и Израел, почти никой друг не прилага подобен модел.

С население от едва 5,4 милиона души тя просто не разполага с друг начин за поддържане на боеспособна армия ако не включва и дамите в задължителния призив. Доброволчеството и наборът само на мъже не биха могли да осигурят достатъчно личен състав.

„Това е част от ежедневието ни – сурови условия, студ, но невероятни гледки“, споделя един от младите моряци пред норвежки медии. За мнозина наборници службата на фрегатите в Кралския флот се превръща в първото им истинско приключение под полярното сияние.

неделя, 18 май 2025 г.

Жена-снайперист, сражаваща се срещу военната хунта в Мианмар.

🇲🇲 Жена-снайперист, сражаваща се за Народните отбранителни сили (PDF) – Золанд срещу военната хунта в Мианмар в битката за Фалам, докато самолети на хунтата бомбардират позиции в непосредствена близост до нея.

Според съобщенията е преминала обучение в Антифашистки интернационалистически фронт (AIF), който включва чуждестранни доброволци и бойци, обучавани от местните милиции в състава на Националните отбранителни сили.

PDF-Золанд са въоръженото крило на Федералния съюз Зоми (ZFU) и ключов член на Алианса на братството Чин, сформиран през декември 2023 г. заедно с Националните отбранителни сили Чин (CNDF) и Отбранителните сили на Чинланд (CDF), насочен към засилване на военно-политическото сътрудничество в щата Чин в западен Мианмар.

CDF и PDF-Zoland са създадени през 2021 г. в отговор на военния преврат в страната. Техните основни цели са защита на цивилното население от терора на хунтата, премахване на текущата Конституция на Мианмар от 2008 г. и слагане на край на военното управление, последвано от установяване на федерален съюз.

Групата се сблъска с редица трудности, сред които набези от Революционната армия Зоми (ZRA), която често извършва нападения срещу базовите лагери и измъчва нейни членове. Въпреки това успява да привлече на своя страна западни доброволци, сред които бивш британски военнослужещ и американски ветеран, които са пропътували хиляди километри, за да се изправят срещу хунтата.