Тайван строи дронов парк за масова асиметрична отбрана

🇹🇼 Тайван започна изграждането на индустриален парк за аерокосмически и безпилотни технологии, който трябва да превърне островната електронна промишленост в производствена основа за масова асиметрична отбрана срещу комунистически Китай. Президентът Лай Цинде откри новия кампус на Националния институт за наука и технологии „Чуншан“ (NCSIST) в Минсюн, окръг Цзяи, с което беше дадено начало на строителството на съседния комплекс, докато правителството готви първи пакет от над 40 000 дрона за крайбрежна атака, 600 разузнавателни дрона и 100 малки безпилотни катера от тип камикадзе.

Държавният кампус и индустриалният парк в Минсюн разпределят задачата между публичния и частния сектор. В източния кампус NCSIST вече са вложени над 1,1 млрд. тайвански долара в хангари за системна интеграция, лаборатории, изпитателна инфраструктура и изследователски корпус. Там ще се разработват, проверяват и произвеждат бойни дронове. Западно от него бяха инвестирани 6,9 млрд. тайвански долара в индустриалния парк, планиран за финализиране през 2028 г. Той трябва да събере цехове за производство, лабораторно оборудване, изпитателно летище и развойни звена на местни и чуждестранни компании.

Така Цзяи получи не отделен завод, а свързан цикъл: държавният институт определя военните изисквания и провежда изпитания на образците, частни предприятия произвеждат платформите и компонентите за тях, а крайбрежният полигон осигурява проверка в условия, близки до реалните. В същия район от 2022 г. работи Азиатският център за иновации и приложения на безпилотни платформи в Тайбао. Според президентството секторът вече обхваща над 267 местни компании, а стойността на произведените през 2025 г. дронове вече стигна 12,9 млрд. тайвански долара – повече от два и половина пъти над равнището от предходната година.

Тази база расте бързо, но тръгва от сравнително ниско ниво. През май месечният капацитет е бил около 15 000 дрона, докато Министерството на икономиката поставя цел за 100 000 месечно до 2030 г. Държавната програма за сектора отделя още 44,2 млрд. тайвански долара до края на десетилетието. Покачването няма да дойде само от по-големи монтажни линии: военните модели изискват защитени комуникации, проверен софтуер, устойчивост срещу заглушаване и проследим произход на компонентите. Именно тук съседството между NCSIST и частните производители може да съкрати пътя от прототипа до серийното изделие.

Промишленото разширение съвпада с рязка промяна в мащабите на военната заявка. Приетият на 27 август и обнародван на 11 септември закон задава рамка в размер на 240 млрд. тайвански долара за шестгодишен период. Той възлага на Министерство на отбраната да дава предимство на произведени в страната евтини и ефективни платформи. Военните поръчки остават под неговия контрол, а Министерство на икономиката ще координира развитието на сектора чрез специален национален комитет.

Първият пакет е част от допълнителен бюджет, внесен от правителството през септември. Той включва над 40 000 крайбрежни ударни дрона, 600 дрона за наблюдение и разузнаване и първите над 100 малки ударни катера. Това са планирани покупки, които още изискват парламентарно финансиране. По-широката заявка очертава потенциален мащаб до 208 200 еднопосочни ударни, 1446 разузнавателни дрона и 1320 надводни дрона, но темпът ще зависи от отделните годишни бюджети и от способностите на индустрията да покрива военните стандарти.

Логиката зад заявените 40 000, 600 и 100 дрона е пряко обвързана с географията на островната държава. Разузнавателните БПЛА трябва да откриват и проследяват китайски кораби в пролива и във водите около острова. Платформите за крайбрежна атака и еднопосочните катери осигуряват голям брой разпръснати средства срещу десантни групи, транспорт и ескорти. Те биха могли да подават координати директно към крайбрежните противокорабни ракетни комплекси или самостоятелно да поразяват цели, принуждавайки противника да открива и неутрализира голям брой малки носители, вместо ограничен брой големи бойни платформи.

Това е разковничето на асиметричната отбрана, която Тайпе изгражда: да увеличи цената и сложността на китайска блокада или десант чрез оръжия, които са по-евтини, подвижни и заменяеми. Министерството на отбраната определя като приоритет безпилотни платформи, подлежащи на лесно и евтино производство в мащаби, на ремонт и бърза модернизация. През септември армията проведе и първите си съвместни бойни учения с няколко вида ударни дронове, съчетани с ракети и други конвенционални средства.

Новият арсенал добавя промишлено измерение към отбранителната доктрина. В една война на изтощение първоначалният запас не е достатъчен: загубените дронове трябва да се заменят, софтуерът да се променя срещу нови средства за електронно противодействие, а поразените единици да се завръщат бързо в строя. Затова местните цехове, изпитателни площадки и сигурен достъп до електронни компоненти са определящ фактор за бойната устойчивост, а не само икономическата политика.

Лай свърза проекта с по-задълбочено сътрудничество между демократичните държави с цел изграждане на надеждна верига за доставки без зависимост от китайски компоненти. Тайван разполага със силна база в полупроводниците, комуникационната техника и прецизното производство, но няма да може автоматично да премахне зависимостите. Контролът върху произхода на полетни контролери, комуникационни модули, камери, двигатели и батерии ще бъде толкова важен, колкото сглобяването на корпуса. Целта е да може не просто да произвежда повече дронове, но и да ги поддържа при прекъснати външни доставки.

Именно тук се откроява основното ограничение. Законът от септември полага основите на бюджетна рамка за следващите шест години, но средствата минават през годишния бюджет, което оставя темпа на поръчки зависим от парламентарни преговори. Поддръжниците на този модел изтъкват, че ежегодното договаряне дава възможност на спецификациите да не изостават от бързото технологично обновяване. Министерството на отбраната обаче е планирало 42,1 млрд. тайвански долара бюджет за обхванатите категории през 2027 г. над основния годишен ориентир от 40 млрд. Всеки такъв недостиг ще изисква ново политическо съгласие.

Анализът на авиационния инженер Мън Кит Тан в CommonWealth стига до заключението, че капацитет за производство, военен запас и способност за попълване са различни величини: фабриката може да сглобява хиляди апарати, без армията да е договорила резервни количества, компоненти, изпитания и логистика за същите темпове. Това е по-силната контра-хипотеза срещу политическата картина на готов „дронов щит“.

Строежът в Минсюн все пак показва, че Тайван вече не третира дроновете като допълненителен аксесоар в арсенала от изтребители, кораби и ракети. Отговорните фактори в отбраната на острова вече им отреждат водеща позиция в планирането на отбраната, бюджета и индустриалната политика. Ако парламентът реши да одобри навреме поръчките, ако паркът бъде завършен през 2028 г. и ако местните доставчици докажат произхода и устойчивостта на ключовите компоненти, Тайпе вероятно ще се сдобие с инструментариума да поддържа маса от разузнавателни и ударни платформи, способни да затруднят китайска операция още на морските подстъпи. Обратният резултат ще си проличи по прекратените годишни поръчки, забавеното строителство или продължаващата зависимост от китайска електроника – признаци, че заявеният арсенал остава число в бюджета, а не постижим боен запас.

Румъния получи първите лансьори NSM; България остава с ракета от 1978 г.

🇷🇴🚀 Военноморските сили на Румъния получиха първите си пускови установки и ракети Naval Strike Missile (NSM) – оръжие с обявен от производителя обсег над 300 км, което ще позволи на Букурещ да поразява надводни цели в почти цялата западна част на Черно море. Доставката идва 2 години след договорения срок. За нея съобщи началник-щабът на ВМС вицеадмирал Михай Панаит в интервю за TVR INFO от 19 август.

Панаит очерта последователността, в която ще бъде интегрирано новото оръжие – решение, което показва къде флотът вижда най-голяма непосредствена бойна стойност. Първата пускова установка и първите две системи ще бъдат монтирани на корвета 261 от турския клас „Хисар“. Останалите са предназначени за три ракетоносни кораба и фрегатите „Крал Фердинанд“ и „Кралица Мария“. Така най-новият кораб ще го получи първи, докато двете най-големи бойни единици на флота ще продължат да чакат.

Корвета 261 „Контраадмирал Аугуст Роман“ е първият нов боен кораб на флота през последните 35 години. Тя беше придобита от излишъка на турския флот съгласно междуправителствен договор от декември 2025 г. на стойност 223 млн. евро без ДДС. Собствеността беше прехвърлена на 16 юни, а четири дни по-късно корабът вдигна румънския флаг в корабостроителния завод в Истанбул в присъствието на президентите на Румъния и Турция.

Корпусът е почти нов: турският флот прие кораба на въоръжение през декември 2024 г. след завършване на строителството му. Румъния го получи със 76 мм оръдие, 2 картечници и пълен сензорен пакет, но ракетно въоръжение липсваше.

За второто полугодие на 2026 г. румънското министерство на отбраната планира отделна процедура за 42 млн. евро. Тя трябва да осигури вертикални пускови установки (VLS) за зенитни ракети, 35 мм комплекс за непосредствена отбрана, ракето-торпеда и инфрачервена система за търсене и проследяване. Пусковата система за NSM ще бъде финансирана по европейския механизъм SAFE. Пълното оборудване е планирано за догодсина, когато трябва да приключи и въвеждането на корветата в оперативна готовност. Общата стойност на придобиването и оборудването ѝ възлиза на около 265 млн. евро без ДДС.

Фрегатите чакат модернизация много по-дълго. Румъния ги купи през януари 2003 г. от Великобритания за около 116 млн. британски лири. Двата кораба от клас Type 22 Broadsword са построени през 1986 г. и година преди сделката са изведени от състава на Кралския флот.

През март 2016 г. Румъния обяви търг за втори етап на модернизация за около 839 млн. леи без ДДС. Тези процедура изрично предвиждаше зенитни и противокорабни ракети, а също така сензори от по-висок клас. Десетилетие по-късно нито една от двете фрегати все още не разполага с противокорабни ракети.

Сензорите и системите за комуникация са подменени, а се предвижда интегрирането и на 35 мм зенитни комплекси Millennium, финансирани от SAFE. По изчисления на DefenseRomania в пълния си размер планът за модернизация ще струва около 1,4 млрд. евро – сума, която надхвърля цената на четири нови корвети, но е предназначена за кораби с вече 40-годишни корпуси.

Самата ракета NSM е норвежка разработка. Нейният производител Kongsberg посочва обсег от над 300 км, тегло 407 кг, дължина 3,96 метра и висока дозвукова скорост. Ракетата лети ниско над водната повърхност, а пасивната ѝ глава за самонасочване разпознава автономно целта, без да излъчва сигнал. Това затруднява ранното ѝ откриване, но не премахва нейната зависимост от външни сензори при стрелба отвъд хоризонта: заявеният обсег има практическа стойност само ако разузнавателната и комуникационната мрежа може да осигури целеуказване на съответната дистанция.

Румънският флот получи и първата си дрон система с вертикално излитане и кацане VBAT. Тя ще действа от корветата и фрегатите и може да подпомогне наблюдението и целеуказването. По данни на TVR INFO една ракета струва над два милиона долара, а първата бойна стрелба с участието на румънски екипажи ще бъде проведена на полигон в Норвегия.

Договорът за бреговия вариант на NSM предхожда програмата за корабно оръжие. Съгласно одобреното от Държавния департамент на САЩ искане от октомври 2020 г. Румъния заявява две брегови системи с общо 4 подвижни пускови установки, 2 центъра за разпределение на огъня и до 10 комуникационни терминала Link-16.

През декември 2022 г. Kongsberg обяви поръчка от Raytheon на стойност 1,35 млрд. норвежки крони по тази програма, а първите елементи започнаха да пристигат през 2025 г. По линия на SAFE Букурещ добави нови 7 корабни пускови системи и 48 ракети към поръчката. Общият размер на румънския заем по механизма е 16,68 млрд. евро – вторият по големина в Европейския съюз след полския.

На българския бряг се развива сходна програма, но с около 1/5 от общия финансов ресурс на северната ни съседка по SAFE. На 8 декември 2025 г. Военноморските сили на България приеха „Храбри“ – първия боен кораб, произведен у нас от повече от век. Той беше построен в корабостроителния завод „МТГ-Делфин“ във Варна по проект на германската NVL Group.

И тук корабът беше приет без основното си ракетно въоръжение: контейнерите за четирите ракети RBS-15 не бяха монтирани. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов уточни, че първоначални оперативни способности се очакват най-рано през лятото на 2026 г. Еднотипният кораб „Смели“ трябва да бъде приет до края на годината.

Разликата в противокорабното въоръжение е реална, но умерена. RBS-15 Mk3 на Saab има обсег над 200 км – близо 2/3 от заявения за норвежката NSM.

При бреговите комплекси обаче разликата не е просто в обсега, а в технологичното поколение. България все още разчита на комплекса „Рубеж“ с ракети П-15М „Термит“ – система, приета на въоръжение в СССР през 1978 г., използваща течно гориво и имаща обсег до 80 км. Българският флот проведе стрелба с нея през 2019 г. – първата след 18-годишно прекъсване. Придобиването на нов брегови ракетен комплекс се планира едва до 2032 г.

Сходството между двете държави не се изчерпва с проблема около ракетното въоръжение. През април 2026 г. Румъния придвижи поръчката за две леки корвети по същия проект MMPV 90 на NVL, която вече е собственост на Rheinmetall. Сделката е на стойност около 836 млн. евро, а корабите ще бъдат построени в корабостроителницата в Мангалия.

Това е същата базова конструкция, използвана за „Храбри“ и „Смели“. Българската двойка беше построена по договор на стойност 420 млн. евро без въоръжението и боеприпасите, при оценка на проекта от около 500 млн. евро. Разликата се крие в бойното оборудване: за румънския вариант се очакват NSM вместо RBS-15 и 21-зарядна пускова установка RAM вместо вертикалната система VL MICA.

По SAFE България поиска до 3,2 млрд. евро. В публикувания от Министерство на отбраната списък попадат 3D радари, наземни системи за ПВО/ПРО, гаубици, дронове, барражиращи боеприпаси и зенитни ракети VL MICA. Противокорабна система не е включена. В румънския пакет са отделени 207 млн. евро само за NSM.

Решаващото предимство обаче не е базирано непременно на бойните кораби. Подвижната брегова пускова установка струва малка част от цената на един кораб, може по-лесно да бъде укрита и разсредоточена и не зависи от модернизацията на 40-годишен корпус. Именно бреговата система, а не непременно фрегатата, може да определи каква част от морската акватория ще бъде прекалено опасна за противника.

Румъния ще разполага с 4 такива мобилни пускови установки. Българският отговор поне до 2032 г. остава комплексът „Рубеж“, чийто максимален обсег е под 1/3 от обявения за NSM. Тази оценка обаче има важно ограничение. Самият обсег не е равносилен завършена бойна способност, ако няма налице сензор, който да открие, разпознае и проследи целта. Пасивната глава на NSM изисква външно целеуказване при стрелба отвъд хоризонта.

Именно тук се крие ролята на заявените терминали Link-16: придобива се не само ракета, но и мрежата за комуникация, по която друг сензор може да предаде координатите на конкретната цел. Дали веригата ще функционира надеждно в предизвикателните условия на електронна война над Черно море, ще покажат ученията и бойните стрелби, а не обявените спецификации.

Реалният напредък ще може да се оцени в следващите 2 години по няколко ясни показателя. Потвърждение за изграждането на заявената способност ще бъде корвета 261 да завърши своето въвеждане в оперативна готовност през 2027 г. с монтирани пускови установки, а румънски екипаж да проведе планираната стрелба в Норвегия.

Сигнал за ново забавяне ще бъде процедурата за допълнителни системи да излезе извън рамките на 2026 г. или търгът за модернизацията на фрегатите да премине през още една година без възложен договор. За България основният показател е един: дали „Храбри“ ще излезе в морето с ракети в пусковите контейнери до края на 2026 г.

Украйна разкри тайния си арсенал за брегова отбрана в Одеска област.

🇺🇦 Украйна показа публично мобилна ракетна установка за брегова отбрана, получена тайно преди 4 години и оттогава скрита от камерите. С това тя разкри за първи път как точно изглежда доставената от САЩ система за брегова отбрана RGM-84D Harpoon Block 1C.

По време на посещение в Одеска област тази седмица военнослужещи демонстрираха пълния арсенал от базирани на брега противокорабни оръжия пред президента Володимир Зеленски. Това включваше произведената в Украйна ракетна система „Нептун“, норвежката „Naval Strike Missile“ (NSM), шведската RBS-15 и бреговата батарея „Харпун“, която Украйна получи от САЩ и Дания още през 2022 г.

Командването на Военноморските сили отделно потвърди пред „Интерфакс-Украйна“, че посещението е включвало брифинг за ударните възможности на флота. В рамките на координационната среща за сигурността в южния регион системите „Нептун“ и „Харпун“ бяха изброени наред с безпилотни системи от ново поколение и торпеда.

В действителност „Харпун“ влиза в експлоатация малко след пристигането си в Украйна, а служители на Пентагона заявиха, че системата е помогнала за потапянето на поне два руски кораба в Черно море. Военноморските сили на Украйна обаче умишлено пазеха точния ѝ външен вид в тайна, като замъгляваха или пропускаха пусковата установка в официалните кадри с години, въпреки че самата ракета се превърна в една от най-значимите оръжейни системи, които Киев получи в началото на войната.

Демонстрацията тази седмица най-накрая разкри конкретната версия, с която Украйна оперира – пускова установка, монтирана върху шаси на товарен камион, пренасяща четири контейнера за ракети. Тази конфигурация е адаптирана от базираната на кораби система, около която ВМС на САЩ първоначално са проектирали „Харпун“. Самата ракета, конструирана от Boeing, използва дизайн, проектиран преди няколко десетилетия и многократно модернизиран след това. Тя лети непосредствено над водната повърхност, използвайки активно радарно самонасочване, за да поразява кораби на разстояния, които при повечето версии варират около 70 до 130 морски мили в зависимост от конкретния вариант на въоръжение.

„Нептун“, произведената в страната ракета, показана до нея, остава знаковото противокорабно оръжие на Украйна и системата, потопила през април 2022 г. крайцера „Москва“ – флагман на Черноморския флот на Руската федерация – атака, принудила руската страна години наред да държи останалите си големи надводни линейни кораби далеч от украинския бряг. Разработен от киевското конструкторско бюро „Луч“, което използва за отправна точка съветската ракета Х-35, преди значително да модернизират обсег, насочване и електроника, противокорабният вариант на „Нептун“ пренася бойна глава с тегло около 150 кг до максимален обсег близо 300 км. В същото време по-новият вариант за поразяване на наземни цели, наречен „Long Neptune“, който Зеленски представи в края на миналата година, разширява този обсег до приблизително 1000 км за удари дълбоко в руската територия.

Норвежката „Naval Strike Missile“, показана заедно с украинската и американската системи, е по-модерен дизайн, създаден специално за трудно засичане от вражеските радари. Ракетата пренася 120 кг проникваща бойна глава на разстояние от 200 до 300 км в зависимост от версията, като се движи със скорост до 1100 км в час. Тя навигира към целта чрез комбинация от GPS, инерциално насочване и система за съпоставяне на релефа, която сравнява терена, над който лети, с предварително заредена карта, преди да мине към пасивна инфрачервена глава за самонасочване в крайната си фаза. Това ѝ позволява автоматично да разпознае целта, без да излъчва никакъв сигнал, който врагът би могъл да засече и заглуши. Дискусиите за доставката на норвежки ракети „Naval Strike Missile“ за Киев циркулират от 2023 г., но публичното показване тази седмица бележи първото потвърждение, че системата реално е стигнала до украински ръце, вместо да остане тема за спекулации.

Шведската RBS-15, официално наречена Gungnir на името на митологичното копие, използвано от скандинавския бог Один, допълва показания арсенал и има своята потвърдена бойна история на украинска служба. Украинските ВМС използваха ракети RBS-15 през април 2026 г., за да унищожат сондажната платформа „Сиваш“ в Черно море, което руските сили използваха за наблюдение на въздушното пространство, електронна война и импровизирана позиция за ПВО. Ракетата пренася по-тежка – около 200 кг полубронебойна, осколочно-фугасна бойна глава в сравнение с Naval Strike Missile, достигайки 200-300 км обсег при съпоставима скорост, но разчита на активна радарна глава за самонасочване в крайната си фаза вместо на инфрачервено насочване. Това ѝ дава допълнителната възможност да се насочва към източника на вражеското заглушаване, ако целта се опита да заслепи ракетата по електронен път.

Демонстрацията на четирите системи заедно изпраща послание, което надхвърля обикновената показност и показва, че Украйна е изградила истински ешелонирана мрежа за брегова отбрана от ракетните технологии на четири страни, всяка със специфични предимства в обсега, дизайна на бойната глава и насочването. Това прави невъзможно да се използва каквато и да е единична руска контрамярка срещу целия арсенал наведнъж. Руски боен кораб и платформа за сондаж, изправени пред черноморското крайбрежие на Украйна, трябва да се съобразяват с украинската ракета, която вече потопи флагмана на техния флот, американско оръжие, чиято точна стартова конфигурация остана тайна в продължение на четири години, и два отделни дизайна от Западан Европа, които използват различни философии за насочване в крайната фаза. Тази комбинация вече принуди руския надводен флот да премине към по-предпазливи и отдалечени режими на експлоатация в сравнение с първите месеци на войната.

Русия изтегля самолети от „Адмирал Кузнецов“ към арктическа отбрана след години на провали.

🇷🇺 Русия преназначи изтребителите от единствения си самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ за създаване на нов сухопътен авиационен корпус в Арктика, съобщи Defense Express.

Създаването на смесения авиационен корпус в състава на Северния флот стана публично известно през декември 2023 г. от руски източници. Звеното е изградено около палубни самолети, които дотогава бяха зачислени към „Адмирал Кузнецов“, което бележи преминаване от морски към сухопътни операции.

Развитието идва на фона на непотвърдени сведения в социалните мрежи за смъртта на генерал-лейтенант Александър Отрошченко, за когото се твърди, че командва корпуса, при катастрофа на транспортен самолет Ан-26 в окупирания Крим.

Според Defense Express ядрото на новото формирование се състои от 100-и и 279-и корабни изтребителни авиационни полка, оборудвани с приблизително 22 самолета МиГ-29К и 17 Су-33. И двете платформи първоначално са проектирани за операции от самолетоносач, но сега действат от сухопътни летища.

В допълнение към изтребителната авиация, корпусът включва смесен авиационен полк с противолодъчни самолети Ил-38 и транспортни машини като Ан-12 и Ан-26. В структурата влиза и вертолетен полк, оборудван с морски хеликоптери Ка-27 и Ка-29. Основната мисия на новото подразделение е да осигурява въздушно прикритие на руския Северен морски път, като операциите се провеждат от арктически авиобази, а не от палубата на самолетоносач.

Преструктурирането следва военните реформи от 2023 г. Русия реорганизира своя Западен военен окръг в Московски и Ленинградски военни окръзи, а Северният флот загуби статута на отделен военен окръг. Като част от тези промени, 45-а армия от ВВС и ПВО беше преназначена към Ленинградския военен окръг. Това остави Северния флот без специализирано въздушно прикритие, което наложи създаването на новия авиационен корпус с наличните активи на морската авиация.

Друг ключов фактор е несигурното бъдеще на „Адмирал Кузнецов“. Самолетоносачът на практика е извън строя, което принуди Русия да премести и пренасочи палубните самолети за сухопътни роли. Тази промяна отразява по-широките структурни и технически предизвикателства пред единствения руски самолетоносач. Годините закъснения, инцидентите на борда и проблемите с поддръжката ограничиха неговата оперативна готовност.

Без действащ самолетоносач тези самолети се интегрират в сухопътни части, което намалява способността на Русия да поддържа авиация с фиксирано крило в открито море. Вместо това фокусът се измества към арктическите летища и мисиите за брегова отбрана. Към момента няма доказателства от открити източници, потвърждаващи прякото участие на този авиационен корпус в бойни операции срещу Украйна.

Разузнаването на САЩ: Арсеналът на Иран остава сериозна заплаха въпреки масираните удари.

🇮🇷 Близо половината от пусковите установки за балистични ракети на Иран, както и хиляди камикадзе дронове остават непокътнати въпреки ежедневните удари на Израел и САЩ, насочени по военни цели през последните пет седмици. Това твърди CNN, позовавайки се на нов разузнавателен доклад.

„Те все още са в пълна готовност да сеят абсолютен хаос в целия регион“, заяви по адрес на Иран източник на медията. Общата оценка на американското разузнаване може да включва установки, които в момента са недостъпни – например такива, затрупани под земята като резултат от ударите, но които не са унищожени.

Иран успява да запази и хиляди дронове – около 50% от общия капацитет на страната, отбелязват двама от източниците. Данните, събрани през последните дни, показват също, че голям процент от крилатите ракети за брегова отбрана на Иран са непокътнати. Това съвпада с факта, че САЩ не са фокусирали въздушната си кампания върху бреговите военни активи, въпреки че поразяват кораби. Тези ракети са ключов компонент, който позволява на Иран да заплашва корабоплаването в Ормузкия проток.

Разузнавателните данни предлагат по-нюансирана картина на текущите възможности на Иран в сравнение с гръмките оценки за военна победа, представяни публично от президента Доналд Тръмп и представители на администрацията.

В обръщение към нацията в сряда вечерта президентът заяви, че способността на Иран да изстрелва ракети и дронове е „драстично ограничена“, а техните оръжейни заводи и ракетни установки „биват раздробявани на парчета, като са останали съвсем малко“.

Към сряда САЩ са поразили над 12 300 цели в Иран, според Централното командване на САЩ (CENTCOM). Източниците посочват, че разузнаването отчита деградация на военните способности на режима, като при американски и израелски удари са ликвидирани над 50 ключови висши кадри, сред които Върховният лидер аятолах Али Хаменей и ръководителят на Съвета за национална сигурност Али Лариджани.

В допълнение към пусковите установки, Иран поддържа и огромен брой ракети, сочи разузнаването.

В публичните си коментари Пентагонът акцентира върху намаляването на общия брой изстреляни ракети от Иран, а не върху това колко реално са унищожени. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви по време на брифинг на 19 март, че „атаките с балистични ракети срещу нашите сили са намалели с 90% от началото на конфликта, същото важи и за дроновете камикадзе“.

В отговор на въпроси по темата, говорителката на Белия дом Ана Кели заяви, че „анонимни източници искат отчаяно да атакуват президента Тръмп и да омаловажат невероятната работа на американските военни за постигане на целите на операция Epic Fury“.

„Ето фактите: атаките с ирански балистични ракети и дронове са спаднали с 90%, флотът им е заличен, две трети от производствените мощности са повредени или унищожени, а САЩ и Израел притежават смазващо въздушно превъзходство над Иран“, каза тя. „Терористичният режим бива унищожаван военно и мрачното му положение става все по-тежко с всеки изминал ден – единствената им надежда е да сключат споразумение с администрацията на президента Тръмп и да изоставят ядрените си амбиции завинаги. В противен случай ще бъдат ударени по-силно от всякога“, заяви тя.

Представител на администрацията добави, че балистичните ракети на Иран биват унищожавани бързо, но въпреки това Израел, страните от Персийския залив и военният контингент на САЩ в региона продължават да се сблъскват с ежедневни залпове от ракети и дронове.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел оспори информацията на CNN, наричайки я „напълно погрешна“.

„Американската армия нанесе серия от осакатяващи удари по иранския режим. Ние сме далеч пред графика за постигане на нашите военни цели: да унищожим ракетния арсенал на Иран, да унищожим техния флот, да унищожим терористичните проксита и да гарантираме, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие“, каза Парнел.

Израелските военни смятат, че броят на оперативните ирански установки е по-ниска цифра – около 20-25%. Те не включват в сметката установки, които са затрупани или такива, до които достъпът в пещери и тунели е бил изгубен.

В сряда Тръмп посочи срок от 2-3 седмици за приключване на американските операции. Първият източник, прегледал оценката на разузнаването, нарече тази цел нереалистична, предвид това колко ресурси все още остават на разположение на Иран.

„Можем да продължим да ги разбиваме, не се съмнявам, но трябва да сте луди, за да мислите, че това ще приключи за две седмици“, каза източникът.

„Да, те все още ще изстрелват някои ракети, но ние ще ги сваляме. Забележително е, че през последните 24 часа видяхме най-ниския брой вражески ракети и дронове. Те ще се скрият под земята, но ще ги открием“, заяви тази седмица Хегсет, според когото огневата мощ на Иран продължава да намалява.

Способността за укриване под земята е основната причина за по-високата степен на оцеляване на ракетни установки, обясниха източници пред CNN. Иран от десетилетия крие своите установки в обширни мрежи от тунели и пещери, подготвяйки се за конфликт като този. Освен това използва мобилни платформи („стреляй и бягай“), което прави проследяването им трудно – предизвикателство, с което САЩ вече се бяха сблъскали срещу хутите в Йемен.

САЩ и Израел все по-често атакуват входовете на тунелите и тежката техника, използвана за разчистването им, отбелязва Аника Ганзевелд от American Enterprise Institute.

Новите данни идват в момент, когато САЩ се затрудняват да отворят отново Ормузкия проток, признавайки в неформални разговори, че не могат да гарантиран повторното отваряне на водния път до края на войната. Възможностите на крилатите ракети за брегова отбрана в огромна степен остават непокътнати, тъй като не са били приоритет, а и вероятно са прибрани под земята.

Въпреки че официалният военноморски флот на Иран в огромна степен е унищожен, военноморските сили на Революционната гвардия (IRGC) запазват близо половината от своите способности и все още разполагат със „стотици, ако не и хиляди малки лодки и безпилотни надводни съдове“.

Според данни на CENTCOM към сряда, най-малко 155 плавателни съда на иранския флот са унищожени или частично повредени. Ганзевелд обаче посочва, че не винаги е ясно за кой флот става дума, а именно силите на IRGC са отговорни за ударите по корабоплаването в пролива.

„Определено остават цели за поразяване – прокситата, дроновете, а и в последните дни Иран демонстрира, че все още може да атакува кораби в протока“, заключи тя.

Украйна порази руско ракетно звено за брегова отбрана в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари срещу руско ракетно звено за брегова отбрана в окупирания Крим, както и по складове за боеприпаси, логистични обекти и команден пункт за управление на дронове в други окупирани райони. Това стана ясно от официално изявление на Генералният щаб на ВСУ.

Според него украинските сили са поразили „района на концентрация на ракетен дивизион от 15-а отделна брегова ракетна бригада на Черноморския флот на Руската федерация, въоръжена с брегови ракетен комплекс Бастион“ в окупирания Крим.

От Генералния щаб уточняват, че са регистрирани директни попадения в определените цели, а загубите на руската страна все още се намират в процес на изясняване.

Освен това украинското командване докладва за удар по склад за боеприпаси на руската групировка войски „Юг“, разположен край селището Нижня Кринка в окупираната част на Донецка област. Друг удар е поразил логистичен склад в района на Велика Новосилка в същия регион.

Отделно, в района на Покровка в окупираната част на Николаевска област, украинските сили са ударили команден диспечерски пункт за дронове, управляван от руски десантно-щурмови полк, се посочва още в изявлението.

„Загубите на противника и крайният мащаб на щетите се уточняват. Силите за отбрана на Украйна продължават да унищожават системно военната инфраструктура на окупационните войски, лишавайки ги от способността да провеждат настъпателни операции“, заявяват от Генералния щаб.

15-а отделна брегова ракетна бригада на Черноморския флот експлоатира системи за брегова отбрана „Бастион“, които са проектирани да изстрелват противокорабни ракети от наземни платформи.