Анализ: Русия върна бойни кораби в Тартус месец след обявеното предаване

🇸🇾⚓🇷🇺 Руски бойни кораби отново са на кей в пристанище Тартус 10 седмици след като в акваторията на Средиземно море не беше останал нито един от тях. Първата съпровождана група пристигна там и извърши разтоварване на 7 септември 2026 г. Сателитни кадри от 11 септември показват боен кораб, разгърнат до петролния танкер „Генерал Скобелев“. Втора формация плава на изток, а 10 септември се намира между Сицилия и Тунис. Движението на руските плавателни съдове с боен товар в региона се следи от специализираното издание The Maritime Executive и наблюдателният сайт itamilradar.

Първият отряд води големият „Адмирал Левченко“, противолодъчен кораб от проект 1155 (по класификация на НАТО: Udaloy), който влезе в строя през 1988 г. С него са танкерът „Генерал Скобелев“, товарният кораб с хоризонтално товарене (ро-ро) „Спарта“ и морският танкер за зареждане в открито море проект 23130 „Академик Пашин“, приет в състава на Северния флот през януари 2020 г. и първият от класа си, въведен на въоръжение във Военноморските сили след края на Студената война. Съставът е чисто снабдителен: един въоръжен ескорт и три носача на гориво и техника.

Линията, по която върви този поток от доставки, има конкретно название и собственик. „Сирийски експрес“ наричат морската верига, която захранва Тартус от руската намеса в Сирия през 2015 г. насам, обичайно от Новоросийск през Босфора и Дарданелите. „Спарта“ е „СК-Юг“, дъщерно дружество на „Оборонлогистика“, единственият превозвач на Министерство на отбраната на Руската федерация и тъкмо заради това в режим на санкции. Главно разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйн е вписал две дружества в публичния си регистър на плавателните съдове с военно предназначение. Още през юли 2023 г. еднотипният „Спарта IV“ натовари артилерийски системи, доставени в Тартус през август същата година.

Отсъствието, което сега приключи, продължи близо 2 месеца, а прекъсване с такава продължителност не е наблюдавано от 2013 г. Тогава Москва възстанови постоянното оперативно съединение в Средиземно море. Изтеглянето тръгна след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. и завърши през март 2025 г. Последният конвой тръгна от Сирия на 2 март с десантен кораб „Александър Шабалин“, разрушител „Североморск“ товарният кораб с хоризонтално товарене (ро-ро) „Спарта IV“ и товарния „Сияние Севера“; белгийският патрулен съд Castor го проследи в Северно море, а британският спомагателен RFA Tidesurge го придружи през Ламанша. На 1 юли 2026 г. в морето не остана нито един руски боен кораб.

Сегашният преход не тръгна нито от Черно море, нито от Североморск. „Адмирал Левченко“ е прехвърлен от Северния в Балтийския флот до края на юли и на 31 юли беше засечен край германския остров Фемарн. Пътят на юг мина през Северно море и Ламанша, където между 27 и 29 август го следиха 3 британски съда: разрушителят тип 45 HMS Duncan, фрегатата тип 23 HMS St Albans и патрулният HMS Severn, плюс вертолет „Мерлин“ от палубата на втория.

Кралският флот описа операцията като 72-часова и предаде наблюдението на съюзник край Уесан, на брега на Франция. Москва изпрати насреща фрегатата „Неустрашими“ – разход, който Лондон изтъкна отделно в съобщението си от 29 август. Британските активирания за проследяване на руска дейност са 25% над през първите 8 месеца на годината към този период на 2025 г. На 27 август отрядът мина Гибралтарския проток, а транспондерите му угаснаха; висш европейски военен служител определи пред Euronews тази практика като почти системна.

Влизането в Средиземно море съвпада с ново правно основание на сушата. На 9 август Министерството на външните работи на Сирия обяви чрез агенция SANA меморандум с Москва, по който авиобаза „Хмеймим“ и военноморският пункт в Тартус се трансформират към съвместни центрове за обучение и изграждане на капацитет, а гражданските обекти в тях преминават под контрола на Дамаск в срок до 3 месеца. 18 месеца се водят преговори. На 26 август 2026 г. президентите Владимир Путин и Ахмед ал-Шараа разговаряха по телефона именно за военните обекти.

Какво остава за руския флот, личи по разположението. The Maritime Executive обяви, че Москва е задържала северния кей на вътрешния басейн, но изгуби кей 4, който минава към сирийско-руска търговска употреба. Ремонтният и снабдителният капацитет е понижен в сравнение с онова, което пунктът поддържаше до 2024 г. През януари 2025 г. Дамаск прекрати договор със срок от 49 години за северната част на пристанището; сегашният меморандум връща достъп, но не и предишния обем.

Обявеното предаване и кадрите от място не се покриват. Радио Свободна Европа сподели на 11 септември снимки на руски военни кораби на кея в Тартус и сателитни снимки на строителство в авиобаза „Хмеймим“. Анализаторът Руслан Трад обяснява разминаването с онова, за което новата сирийска власт изпитва остра нужда и което само Москва може да предостави: оръжейни доставки и попълване на складове по съветски образец.

Втората формация се води от същия „Александър Шабалин“, десантен кораб по проект 775 (Ropucha), като включва товарните кораби „Анастасия“ и „Юрий Аршеневски“. Съдът, изнесъл евакуацията на запад, сега повежда колоната обратно на изток. Двата товарни съда също са под санкции и имат история на превоз на военна техника. Десантният носи 76-мм оръдие и две 57-мм зенитни установки АК-725, което му позволява да бъде едновременно превозвач и въоръжено съпровождение. Проектът е изграден да поема до 10 средни танка и 340 души десант, а при чисто карго натоварване около 500 тона, което дава мярката на един такъв курс.

Италиански патрулен самолет ATR P-72A от авиобаза „Сигонела“ следи колоната на 10 септември западно от Сицилия, ден след като тя мина покрай алжирския бряг. И трите съда вървяха с изключена автоматична идентификационна система (AIS), бордовият предавател, по който търговското корабоплаване взаимно се разпознава. The Maritime Executive посочва, че крайната им точка не е потвърдена.

Но маршрутът вече не е безопасен. На 6 септември между Либия и Крит санкционираният товарен кораб под руски флаг Lady Mariia беше поразен от няколко въздушни дрона; последният сигнал по AIS е от 19:51 ч. UTC на 5 септември. Плаваше от Оран за Сирия и обичайно обслужва линията Новоросийск–Тартус. Онези твърдения за 12 попадения остават непроверени; боеприпасите са поразили палубното оборудване, както и надстройката, но без да пробият под палубата. На 8 септември корабът достигна рейда на Порт Саид, при северния вход на Суецкия канал.

Кой е нанесъл удара, не е ясно. Киев не е поел отговорност, а съобщенията за излетели от Либия дронове не получиха независимо потвърждение. Корабът е под американски санкции от 2022 г. насам и украински от май 2026 г. ГУР го провежда като превозвач на военен товар. Ако втората колона продължи на изток, тя минава през същите води между Крит и Либия.

Посоката на превоза е всъщност реалният въпрос. ГУР описва Lady Mariia като плавателен кораб, изнасял оръжие от Сирия към Русия, Т.е. линията работи и на връщане, за изтегляне на складирано имущество. В същото време ли потокът предимно на север, „Сирийски експрес“ обслужва разчистване на наследство; тече ли на юг, обслужва нов гарнизон. Разтоварването на „Спарта“ в Тартус на 7 септември говори усилено към второто, но едно разтоварване не установява посоката на цялата линия.

Онова, което се промени за 10 седмици, е достъпът, а не замисълът. Босфорът и Дарданелите са затворени за бойните кораби на воюващите страни по член 19 от конвенцията от Монтрьо, откакто Анкара приложи разпоредбата в края на февруари 2022 г., така че Черноморският флот не може да захранва Тартус пряко. Затова товарът тръгва от Балтика и заобикаля Иберийския полуостров: по груба сметка около 4000 морски мили срещу близо 1000 по затворения път от Новоросийск през проливите. Всяка ротация си излиза скъпо, а освен това е видима от Ламанша до Сицилия. Изключването на транспондерите крие точната позиция, но не и самото преминаване през Гибралтар и Сицилийския проток, където проливите стесняват избора на път до няколко десетки мили.

Цената става обяснима, ако Тартус се гледа не като сирийски, а като африкански възел. Според оценки на военни експерти оттам минаваха логистика и смяна на личния състав на „Африканския корпус“, наследник на „Вагнер“ в Либия и Сахел. След падането на Асад тежестта се премести в Либия, където Москва разчита на Либийската национална армия: на 19 август руският министър на отбраната Андрей Белоусов обсъди със заместник-главнокомандващия ѝ Саддам Хафтар разширяване на сътрудничеството. Тартус е единствената руска военноморска база извън бившия Съветски съюз и остава най-краткият морски подстъп в коридора.

Схемата вече е работила по чертежа. На 17 януари 2026 г. товарният кораб „Мис Желания“, санкциониран от ЕС, беше забелязан в Тобрук, след като пристигна в Средиземно море от пристанище Балтийск с ескорт от противолодъчен кораб проект 1155. Сателитни кадри показват военната техника и оборудване, вероятно елементи на зенитно-ракетни комплекси. Тобрук обаче не разполага със сух док, а единствено с малко на брой кейове с достатъчна дълбочина и почти без място за допълнително разширение. Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) прецени, че дълготрайно вложение в постоянно присъствие там се спъва именно от липсващата инфраструктура.

Оттук идва главното ограничение на оценката. Един преход не съставя график: първата колона е възможно да е еднократно снабдяване, а западните планиращи органи още не са решили дали гледат посещение, или възстановена ротация. Срещу такова четене стоят строителството в „Хмеймим“ и обстоятелството, че втора формация е потеглила към региона, още преди първата такава да се е върнала обратно. Две отделни групи в движение паралелно говорят за планиран поток, а не за единичен преход.

Русия вероятно ще задържи подновеното снабдяване през есента, но в намален обем: гориво и техника, без база за ремонти и перманентно бойно съединение в Източното Средиземноморие. Потвърждение за такова развитие би била появата на трета група, потеглила още преди завръщането на втората, и разширяване на строителството в авиобаза „Хмеймим“ отвъд настоящите обеми. Обратното, като отслабване е възможно да бъде тълкувано плаването на запад на „Адмирал Левченко“ и „Академик Пашин“ без да се появи заместник по линия, при положение че кей 4 остане само търговски.

Камери на дроновете на Кралския флот са изпращали сигнали към Китай.

🇬🇧⚓🇨🇳 Камерите на новите безпилотни катери в състава на Кралския флот са провеждали автоматична комуникация с IP адрес в Китай, след което Министерство на отбраната е прекъснало изцяло мрежов им достъп. За случая съобщи The Telegraph на 9 август в разследване на Ричард Холмс. Предаването е засечено при рутинна проверка за язвимости в щаба на Специалната лодъчна служба (SBS) в Пул, графство Дорсет.

Дроновете са Kraken K3 Scout – безекипажни надводни плавателни съдове с дължина 8,4 метра, скорост до 55 възела и способност да остават в морето до 30 дни с полезен товар от 600 кг. Кралският флот поръча 20 от тях на 11 март за 12,3 млн паунда по проект Beehive и ги разпредели между Ескадрата на бреговите сили и 47-и командо на Кралската морска пехота, където се използват от спецчасти за задачи по разузнаване и наблюдение край оспорвани брегови ивици. Произвеждани са от Kraken Technology Group, чието седалище се намира в Сегенсуърт, Феъръм. Катерите са в строя от март, което значи, че предаването е продължавало през по-голямата част от времето им на служба досега.

Разследващите описват засечените пакети като heartbeat communications – автоматични съобщения, с които мрежово устройство през определени интервали докладва, че е включено и работи. В граждански системи това е рутинен служебен трафик: охранително оборудване се свързва с управляващата си платформа, а тя регистрира неговото състояние. Самият пакет не съдържа изображение, но носи идентификатор на самото устройство, мрежовия адрес, от който се свързва, и времева отметка. Натрупани от седмици, тези сигнали могат да покажат кога съответната апаратура е активна и кога не – тоест да очертаят модел на работа на подразделението, без нито един кадър да напусне борда.

Министерство на отбраната формулира оценката си значително по-тясно. „Рутинна проверка за уязвимости установи проблем в подсистема на безекипажен надводен плавателен съд на Kraken, използван от Кралския флот. Задълбочено разследване не откри доказателства за достъп, компрометиране или външно предаване на данни или системи на министерството“, заяви говорител на ведомството.

Производителят определя произхода на проблема по-конкретно, но в думите му стои съществена уговорка. „Наясно сме, че някои камери на трети производители, съвместими с националния закон за разрешаване на разходите за отбрана, са имали малък брой компоненти с произход извън Обединеното кралство. След одит на Kraken и Кралския флот сме уверени, че чувствителни данни никога не са излизали извън предвидените канали и че евентуалните уязвимости са установени и затворени“, заяви говорител на компанията.

Съответствието със Закона за разрешаване на разходите за национална отбрана на САЩ (NDAA) е критерий за допустимост и доверие при държавни поръчки от двете страни на Атлантическия океан, като обхваща по-малко, отколкото може да подскаже самото определение. Раздел 889 от закона за фискалната 2019 г. сложи забрана на федералните агенции и изпълнители да купуват оборудване за наблюдение, произведено от пет поименно изброени китайски компании – Hikvision, Dahua, Huawei, ZTE и Hytera – както и от техни дъщерни дружества. Проверката се извършва на нивото на крайния производител. Изделие, сглобено извън Китай от компания, която не присъства в списъка, може формално да отговаря на изискванията дори ако в корпуса му има процесор, радиомодул или фърмуер от китайски доставчик, който не попада под забраната.

Кой е доставчикът, официално не е известно: нито вестникът, нито ведомството назовават конкретна фирма. Специализираният сайт Navy Lookout посочи в X, че мачтовият електрооптичен и инфрачервен блок на K3 Scout е от серията Night Navigator 3000 на канадската Current Scientific Corporation. Един катер обаче може да носи повече от една оптична глава, затова тази идентификация трябва да се разглежда като контекст, а не като установяване на конкретния засегнат компонент.

Моментът на откритието е особено неудобен за Лондон. На 12 май Великобритания обяви приноса си към многонационалната мисия за свобода на корабоплаването в Ормузкия проток, като изрично фигурират в пакета катерите на Kraken редом с ракетния разрушител „Драгън“, изтребители „Тайфун“, автономна техника за търсене и обезвреждане на мини и 115 млн. паунда ново финансиране. Мисията се води от Обединеното кралство и Франция и трябва да започне, когато между САЩ и Иран бъде постигнато устойчиво примирие. Подготовката е протичала именно със засегнатите съдове. Източник от отбраната заяви пред вестника, че доверието в платформата е изгубено. Изданието съобщава и за опасения, че част от оптико-електронните блокове са оставали активни, докато самите катери са били изключени, както и че служители с достъп до класифицирана информация в Пул може да са попадали в обсега на активните камери.

Самият проток остава затворен за нормален трафик. Американската морска блокада, възстановена през юли след срива на посредничения от Пакистан меморандум, е пренасочила 44 търговски съда, съобщи Централното командване в началото на август, докато Техеран и Маскат договарят съвместно управление на прохода.

Инцидентът застига производителя в период на бърз растеж. На 9 юли Kraken завърши инвестиционен рунд Series B за 175 млн. долара, воден от DTCP с участието на British Business Bank, иновационния фонд на НАТО и Rheinmetall, с което оценката на фирмата надхвърли 1 млрд. долара. Серийното производство на K3 Scout вече върви и в корабостроителницата Blohm+Voss на Rheinmetall в Хамбург, Anduril произвежда моделите K5 Kraken и K7 Sabre в САЩ, а Davie Shipbuilding поема Канада. Командването за специални операции на САЩ предостави на компанията 49 млн. долара през 2025 г. за разработване на надводни и подводни апарати от следващо поколение. Така производствената ѝ база се разгръща едновременно в четири държави.

Британският стратегически преглед на отбраната от юни 2025 г. заложи именно на бързи, частни компании с технологии, предназначени двойна употреба, за да отправи средства отбранителната индустрия да стане по-устойчива на сътресения във веригите за доставки. Слабото място, което сега излезе наяве, е именно от вида, който този подход трябваше да ограничи, и е достигнало до флота не чрез заобикаляне на правилата, а при формалното им спазване.

Нищо в изявленията на ведомството или на компанията не установява наличието на преднамерено създаден канал за изтичане. Описаното поведение е съвместимо още с обичайна функция на масов търговски модул, който при включване автоматично се регистрира в облачната платформа на производителя. И ведомството, и Kraken заявяват, че не е установено чувствителни или ведомствени данни да са напускали предвидените канали.

Анализ: Британският план за £298 млрд залага на дронове и хибриден флот.

🇬🇧⚓ Обединеното кралство публикува дълго отлагания План за отбранителни инвестиции (DIP) – нова програма за около £298 млрд за следващите 4 години, чийто център на тежестта е решителен завой към безпилотни и автономни системи и Кралски флот от „хибриден“ тип, който се отказва от тежкия разрушител Type 83 в полза на по-малки кораби, замислени като плаващи командни възли за рояци дронове.

Документът, представен пред депутатите от новия министър на отбраната Дан Джарвис, разписва разходните ангажименти на Лондон в дълги срокове и обещава отбранителните разходи да достигнат 2,7% от БВП до края на десетилетието – с 0,4% пункта над нивото от 2024 г., когато премиерът в оставка Киър Стармър встъпи в длъжност.

„Централната цел на този план за отбранителни инвестиции, който публикувахме днес, е да гарантираме, че те имат снаряжението и технологиите, които са им необходими за трудната работа, която искаме от тях“, каза Джарвис пред законодателите, визирайки военнослужещите. Зад тази формула обаче стои много по-голяма промяна от поредното увеличение на бюджета: планът на практика обявява смяна на философията, по която Великобритания смята да строи въоръжените си сили – далеч от шепата едри, скъпи и уязвими платформи, към разпределена маса от по-евтини, автономни и разходни системи на сушата, в морето и във въздуха.

Най-ясно това личи в морето. Лондон се отказва от планираните разрушители Type 83, които трябваше да наследят сегашните Type 45 за противовъздушна отбрана, и вместо тях ще поръча поне шест „общи бойни кораба“ (Common Combat Vessels), замислени не като самостоятелни огневи платформи, а като управляващи центрове, които действат в тандем с въздушни, надводни и подводни дронове, които разширяват обсега и огневата мощ, без да раздуват екипажа или цената. Едновременно с това отпада и фрегатата Type 32. За по-широката концепция за хибриден флот, построена около принципа „с екипаж, където се налага, без екипаж, където е възможно“, както го формулира висш британски представител преди обявяването, DIP заделя около £1,5 млрд; първите кораби се очакват в началото на следващото десетилетие. Логиката, която Министерство на отбраната изтъква, е пряка: вместо да концентрира способността в малък брой големи и скъпи плавателни съдове, флотът ще смеси екипажни и безекипажни единици и така ще се доближи до темпото и характера на съвременната война.

Гръбнакът на този обрат е „дроновата трансформация“ – инвестиция от над £5 млрд в автономни системи за трите вида въоръжени сили, представяна като най-голямата от този род в британската история. Замисълът е свързана, гъвкава сила, в която ударни дронове летят редом с армейски хеликоптери, нови безпилотни апарати правят бойните самолети на Кралските ВВС по-трудни за откриване, а флотът става хибриден. Под този общ покрив има конкретни пера: £650 млн за евтини, разходни автономни системи и барражиращи боеприпаси; £220 млн за проекта NYX, който трябва да създаде въоръжени автономни дронове за съвместна работа с ударните хеликоптери AH-64E Apache; £150 млн за безпилотни сухопътни машини; и £200 млн за антидрон отбрана – отделно перо, което признава, че същата технология вече е заплаха, тъй като е в ръцете на противника.

Във въздуха най-ефектните числа са другаде. £8,6 млрд отиват за Глобалната програма за боен авиационен флот (GCAP) – шесто поколение изтребител, разработван съвместно с Италия и Япония и познат на острова като Tempest. Към него планът добавя нова местна програма за „съвместни бойни самолети“ (Collaborative Combat Aircraft) – безпилотни апарати, които да летят редом с пилотираните машини, с обещание за летящ демонстратор „поне до 2030 г.“. Колкото и новаторска да изглежда тази амбиция, тя не е първият британски опит за безпилотен ескорт: през 2022 г. Лондон закри проекта Mosquito със същата цел, преценявайки, че по-нататъшните вложения вече нямат „особен смисъл“. Наред с това сегашният Eurofighter Typhoon получава £1,1 млрд за модернизация и поддръжка, а страната се готви да приеме първите F-35A с двойно предназначение – способни да носят и ядрен заряд – които трябва да влязат на въоръжение в началото на 2030-те; договорът за произовдство обаче още не е подписан. Не всичко във въздуха е финансирано: планът изрично праща разузнавателния самолет Shadow R1 в „предсрочно изваждане от експлоатация“.

На сушата картината е по-конвенционална, но не по-малко скъпа: £2,2 млрд за нови бронирани машини Boxer с колесна формула 8×8, £1,1 млрд за завършване производството на модернизираните основни бойни танкове Challenger 3 и над £500 млн за лека мобилна машина – наследник на Land Rover – и за ново бронирано 6×6 средство за тежко защитена мобилност.

Под всичко това обаче зее финансова пролука, която прави плана едновременно амбициозен и компромисен. Тези допълнителни £15 млрд са далеч под £28 млрд, които първоначално поискаха от отбраната – разлика от около £13 млрд, която оставя зейнали дупки в редица програми и слага следа за съмнение върху сроковете. Тук си струва да се отдели наблюдаваното от онова, което то значи. Планът несъмнено е сигнал за намерение – доктринален избор в полза на масовост, автономност и оцеляемост с разпределение, а не с допълнителна броня. Но самата способност е години напред: демонстраторът на безпилотен ескорт се обещава чак „до 2030 г.“, общите бойни кораби – за началото на 2030-те, договорът за F-35A още не е поставен на хартия, а прецедентът с Mosquito напомня колко лесно демонстраторите умират между бюджетните цикли. С други думи, DIP днес е по-скоро заявена траектория, отколкото доставена способност.

Обратният прочит на същите факти е не по-малко защитим и заслужава да се изговори: че разпределената маса е толкова доктринален избор, колкото и бюджетна принуда. 13-те млрд под исканото правят евтините безпилотни рояци не просто модерни, а единствените, които се побират в плика – а отказът от Type 83, Type 32 и Shadow R1 изглежда поне отчасти като съкращаване под финансов натиск, преоблечено в красивия език на иновацията. Двете не се изключват; вероятно истината е смес, в която необходимостта и доктрината сочат в една и съща посока, което прави обрата по-лесен за продаване.

Че този обрат изобщо стигна до публикуване, се случи въпреки нестихващата политическа буря. Именно спорът за размера на бюджета взе главата на предшественика на Джарвис: министърът на отбраната Джон Хийли подаде оставка на 11 юни и заяви, че средствата по плана не достигат за нуждите на сигурността, а заедно с него си тръгна и министърът по въоръжените сили Ал Карнс. Джарвис, дошъл от Министерство на вътрешните работи, прекара първите си дни в длъжност в „префокусиране“ на документа така, че да постави приоритет върху бързото снабдяване на войските с най-новото оръжие, включително за елитните командоси. Сега над самия план виси и следващата неизвестна: според обявеното Стармър е на път да предаде властта на Анди Бърнам, определян за бъдещ министър-председател, а запитан вчера, премиерът отказа да каже дали Бърнам е одобрил документа.

Точно тази несигурност прави издръжливостта на DIP, а не съдържанието му, истинския въпрос за следващите седмици. Планът разписва ангажименти до края на десетилетието, но мнозинството, което го е създало, се сменя – и нищо в наличните данни не гарантира, че следващият кабинет ще наследи приоритетите заедно с креслата. Засилване на тезата, че планът ще оцелее, би било публично одобрение от Бърнам и подписани договори за производство на общите бойни кораби и F-35A през първите месеци на новия кабинет. Обратният сигнал – отлагане или преразглеждане на тези поръчки – би оголил DIP като документ, надживял кабинета на Стармър. Британия обяви накъде иска да тръгне отбраната ѝ; дали парите и политическата воля ще издържат до доставката, ще покаже не речта от вторник, а първият бюджетен цикъл след смяната на върха.

Отряд „Браво" на Кралския флот взриви 250 кг германска бомба в Плимут, предизвикала евакуация на 1260 домакинства.

🇬🇧💣🇩🇪 Сапьори от отряд „Браво" на Кралския военноморски флот извърши контролирана детонация на германска авиобомба от Втората световна война с тегло 250 кг в район Саутуей на Плимут малко след 11:00 ч. местно време на 1 май.

Преди детонацията 1260 домакинства бяха евакуирани, а около нея беше изграден кордон с радиус 400 метра. Бомбата беше открита в сряда следобед на строителна площадка в близост до Flamborough Road. Експертите на сапьорната група установиха, че взривният механизъм е твърде нестабилен за транспортирне, поради което беше взето решение за провеждане на операцията на мястото на откриване.

Отряд „Браво" е базирано в HMNB Devonport, главната база на Кралския флот в Югозападна Англия. Единицата отговаря за обезвреждане на морски мини, неексплодирали бомби и взривни устройства в крайбрежните води, на корабни единици и във военноморски обекти. Същата група беше натоварена и с операцията през февруари 2024 г. в район Кейхам, когато 500 кг германска авиобомба беше изнесена от градината на жилищна сграда и взривена в открито море – действия, за които главните оператори старши сержант Крейг Мадок и Пол Картрайт получиха кралски отличия през юни 2025 г.

В случая в Саутуей сапьорите имаха 12 часа от потвърждаване на находката до завършване на защитните мерки. Около бомбата беше изградена пясъчна обвивка от стотици тонове пясък, а съседните жилищни и обществени сгради бяха обложени с допълнителни защитни конструкции за отклоняване на взривната вълна и абсорбиране на летящи отломки. Този подход, включващ формиране на „mitigation arena", се прилага винаги, когато снарядът е разположен в гъсто застроена зона, а транспортирането му крие висок риск от детонация.

Алтернативните методи в арсенала на сапьорното звено включват изкопаване на дълбоки траншеи и образуване на земни валове за пренасочване на ударната вълна, както и обезвреждане на взривни устройства с насочена водна струя (water disruptor) за разрушаване на корпуса с минимален взривен импулс. Изборът на даден метод се определя от стабилността на взривателя, плътността на застрояването и оценката за риск при придвижване.

Конкретиката на детонацията отговаря на стандартния британски протокол за обезвреждане на немски бомби от тип SC-250 (Sprengbombe Cylindrisch 250) – серия с общо предназначение, използвана масово от Луфтвафе през периода 1939–1945 г. с общо тегло 250 кг, от които около 125 кг взривно вещество. Боеприпасът остава активна заплаха в британски градове повече от 80 години след края на войната – по време на лондонския Блиц Плимут е обект на 59 въздушни нападения, в резултат на които са унищожени над 3700 сгради и поразени над 18 000 други. Военноморската база на града, която е основна цел на бомбардировките, до ден-днешен остава най-голямата военна корабостроителница в Западна Европа.

Британското министерство на отбраната съобщи, че детонацията не е причинила значителни щети на околните сгради, а праховата вълна не съдържа токсични вещества. 400-метровият кордон беше вдигнат почти веднага след контролирана проверка на терена, а евакуираните жители получиха разрешение да се върнат по домовете си в рамките на следобеда. Местните власти в Плимут потвърдиха, че няма съобщения за пострадали лица или щети по подземна инфраструктура. Никакви материали с потенциално радиоактивно или химично замърсяване не са били установени в района.

По данни на компанията 1st Line Defence, специализирана в управлението на риска от невзривени боеприпаси, Плимут попада сред градовете в Англия с най-висока плътност на такива от Втората световна война. Само през последните 12 месеца сапьорите на „Браво" проведоха няколко мащабни операции в Югозападна Англия, като операцията в Кейхам през февруари 2024 г. доведе до евакуацията на над 10 000 жители. Настоящата серия от находки върви успоредно с засилването на градското строителство в стари жилищни и индустриални райони, при което се изваждат боеприпаси, останали под застроена земя за десетилетия.

Отговорността за обезвреждане на невзривени боеприпаси е разпределена между отделните родове войски на Обединеното кралство. 11-ти полк за унищожаване и претърсване на боеприпаси (Кралски логистичен корпус) и 35-ти инженерен полк (8-ма инженерна бригада), и двете част от Британската армия, са отговорни за всички невзривени обекти на сушата, а групите на флота от Девънпорт обхващат подводните и крайбрежните операции, както и сложните случаи в близост до военноморски обекти и приливни води. Извършването на in situ детонация в граждански район попада в полето на най-висок оперативен риск, тъй като изисква едновременно изграждане на защитни мерки в реално време и поддържане на евакуационен периметър без нарушаване на обществения ред. Приключването на операцията в Саутуей за под 16 часа от откриване на находката до връщане на местните жители по домовете беше определена от командването като успешен пример за работа в плътна градска среда.

Великобритания започва серийно производство на DragonFire.

🇬🇧 Обединеното кралство направи сериозна крачка към въвеждането в експлоатация на лазерни системи за ПВО от следващо поколение с поръчката на DragonFire на MBDA като част от договор на стойност 316 милиона паунда.

Поръчката идва след успешно изпитание, при което лазерът прехвана дрон, движещ се със скорост, по-висока от тази на реактивния дрон Шахед-238, реализирайки ключов пробив в отбранителните технологии. С направената поръчка лазерът минава официално от етап на разработка към серийно производство. Кралският флот има за цел да оборудва с него разрушителите от клас Type 45.

Официални изявления сочат, че първите бойни лазери ще бъдат доставени на военните през 2027 г. в съответствие с предварително обявени срокове. Британски служители отбелязват, че програмата напредва с цели пет години по-рано от първоначалния план. Това поражда въпроси – дали причината е технологична зрялост, стратегическа спешност или нарастващата заплаха от бързи и евтини дронове.

Изпитанието се проведе на полигона Хебриди, където DragonFire унищожи дрон, летящ със скорост до 650 км/ч. Това е повече от максималната скорост на Шахед-238, която достига до 550–600 км/ч. Видът на целта остава секретен, но разкритите свойства сочат, че британската армия вече разполага с оръжие, което може да се справи с някои от най-бързите съвременни камикадзе дронове.

За Украйна тази технология е особено актуална. По-рано британската страна намекна, че лазерните системи биха могли да бъдат предоставени за посрещане на рускитеь атаки с дроноев, но засега няма официално потвърждение. С нарастване употребата на скоростните версии на „Шахед“ и планиращи бомби, лазер с мигновена реакция и практически неограничен „боекомплект“ би укрепил значително украинската противовъздушна отбрана на близки дистанции. Дали на Украйна ще бъде предоставен DragonFire все още не е ясно.

Точният оперативен радиус на системата не е разкрит. Британски представители я наричат „оръжие за пряка видимост“, способно да уцели монета на разстояние 1 км. Това предполага за изключително прецизен лъч, оптимизиран за близки и средни дистанции, вероятно в рамките на няколко километра и подобно на другите съвременни системи с насочена енергия.

Едно от най-големите предимства на DragonFire е изключително ниската цена на изстрел – едва 10 паунда, което я прави по-евтина от повечето системи за противодействие на дронове, артилерията и драстично по-евтина от традиционните зенитно-ракетни комплекси. Самата система обаче е около 120 милиона паунда на бройка, а годишните разходи по експлоатацията могат да достигнат десетки милиони. При планиран 20-годишен жизнен цикъл икономиката се оказва по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед само от цената на изстрела.

Монтирането на DragonFire на разрушители с управляеми ракети от клас Type 45 има едно ключово предимство: стабилно захранване и достатъчно място, което остава проблем за сухопътните версии. На тези кораби лазерът ще може да защитава не само ударни групи на самолетоносачи, но и морски комуникации, където евтините дронове и баражиращите боеприпаси се превръщат във все по-честа заплаха.

Лазерните оръжия обаче остават силно зависими от метеорологичните условия. Ефективността им спада значително при мъгла, дъжд, морски пръски или атмосферна турбуленция – фактори, които в открито море трудно биха могли да бъдат избегнати.

Норвегия проведе учебна стрелба с торпедо срещу пенсионирана фрегата.

🇳🇴💥 Въоръжените сили на Норвегия публикуваха видео от тренировъчното изстрелване на торпедо от подводницата HNoMS Uthaug (S304) от клас „Ula“ да изстрелва бойно торпедо по изведена от експлоатация фрегата HNoMS Trondheim (F302) от клас „Oslo“.

Стрелбата беше част от военноморското учение Аеgir 25, което се проведе край бреговете на Андой в северната част на страната. Учението имаше за цел да провери, потвърди и демонстрира ударната мощ на подводницата и способността ѝ да бъде използвана в реални бойни условия.

Унищожаването на пенсионирания боен кораб послужи като потвърждение на прецизността и смъртоносността на оръжието.

Военноморските сили на Кралство Норвегия отбелязват, че подводниците са най-стратегическите елементи на съвременната военноморска мощ, защото действат скрито, притежават високо ниво на автономност и са способни да диктуват темпото на битката, оставайки незабелязани и в готовност за удар.

Освен няколко норвежки подразделения, в учението участваха Кралските военноморски сили на Великобритания и Военноморските сили на Полша – още едно потвърждение за международното сътрудничество в рамките на НАТО.

Обединеното кралство стартира мрежа от дронове за наблюдение на Атлантика срещу руски заплахи

Хора със знамена на Обединеното кралство поздравяват самолетоносача HMS Prince of Wales, флагман на Кралския флот, който отплава от Токио, Япония, 2 септември 2025 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺🔍🇬🇧 Обединеното кралство започна разработката на нова мрежа от дронове за наблюдение на Атлантическия океан, замислена да открива подводници, подсилвайки разузнавателните операции на флота в условията на нарастваща тревога от хибридни действия, шпионаж и подводна активност от страна на Руската федерация, съобщи UK Defence Journal.

Тази стъпка идва само седмици след като руска подводница претърпя авария край Гибралтар по време на тайна мисия в близост до водите на НАТО.

Министерство на отбраната обяви търг за Atlantic Net, първата фаза на проекта CABOT, който ще подобри експлоатацията на автономни и базирани на данни системи за борба с подводници и далечно наблюдение на Кралския флот.

„Министерство на отбраната планира скоро да публикува покана за участие в търг за сключване на договор с търговски партньор(и) като част от инициативата Atlantic Net на Кралския флот.“

Системата ще предлага „подводно разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) като услуга“ посредством модел „притежавано и управлявано от изпълнителя, с надзор от флота“ (COCONO), позволяващ на частни партньори да управляват активи за наблюдение под военен контрол.

Мрежата ще се фокусира над данните, предоставяйки директно на морските командвания на сушата разузнавателни сведения в реално време. Според портала за обществени търгове на министерството, рамката със символична стойност от £1 за всяка от двете си части, ще действа от 17 декември 2025 г. до 31 март 2026 г.

Според UK Defence Journal, първата част ще назначи търговски партньори по конкретни договори, които уточняват етапи и резултати, докато втората ще създаде „пул от потенциални доставчици“ за компании, чиито технологии могат по-късно да бъдат интегрирани в системата.

Министерството уточни, че поръчката е „освободена от Закона за обществените поръчки от 2023 г. по причини, свързани с разузнаването и националната сигурност“, но ще спазва духа на закона, ако и когато това е възможно, поради което обявлението е публикувано открито.

Atlantic Net е първият етап в проекта CABOT, описан като усилие за „ускоряването на прехода на Кралския флот към автономност с особен акцент в борбата с подводници.“ Той стъпва на предни експериментални програми като CHARYBDIS и инициативата ASW Spearhead и е в съответствие със стратегията на НАТО за интелигентна отбрана за създаване на автоматизирана бариера срещу подводници в Северния Атлантик.

Бъдещите фази, сред които Atlantic Bastion, ще поставят системата под контрола на Кралския флот, използвайки безпилотни лодки Type 92 Sloop и автономни подводници Type 93 Chariot. Заедно тези два проекта целят да намалят зависимостта от платформи с екипаж и да инициират постоянна мрежа за подводно наблюдение, способна да следи движението на подводници в Атлантика – област, където заплахите от руска враждебна дейност скочиха значително през последните години.

По-рано самолет за електронно разузнаване RC-135W Rivet Joint на Кралските ВВС проведе патрул около Калининград. Полетът е част от редовни мисии за събиране на разузнавателна информация на НАТО по източната граница на Алианса. Великобритания провежда подобни ISR мисии от години и поддържа постоянно присъствие по източния фланг много преди пълномащабната инвазия.

Великобритания е готова да се бие в Тихия океан при конфликт за Тайван

🇬🇧🤝🇦🇺 Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли заяви, че страната е готова да се бие заедно с Австралия при избухване на конфликт за Тайван.

Говорейки на борда на самолетоносача HMS Prince of Wales в Дарвин по време на съвместни военни учения, Хийли подчерта, че ако е необходимо държави като Австралия и Обединеното кралство ще „се бият заедно“. Това е едно от най-силните изявления на британски служител за потенциално военно участие в региона.

Въпреки това, Хийли поясни, че коментарите му са общи и предпочита мирно и дипломатично разрешаване на споровете в Индо-Тихоокеанския регион, заявявайки: „Ние осигуряваме мир чрез сила, а нашата сила идва от нашите съюзници.“

Китайският президент Си Дзинпин не изключи използването на сила за „обединение“ с Тайван, което той отхвърля. Експерти предупредиха, че инвазия в демократично управляваният остров може да предизвика глобален конфликт заради ключовата му роля в производството на модерни компютърни чипове.

Разполагането на ударната група на самолетоносача HMS Prince of Wales в Северна Австралия, по пътя към Япония, е знак от Обединеното кралство, че признава за нарастващите заплахи в Индо-Тихоокеанския регион, където китайската армия разширява своето влияние. Докато британското правителство преди това избягваше коментари относно намеса при конфликт в Тайван, неговата Национална стратегия за сигурност вече признава „особен риск от ескалация около Тайван“.

Бившият министър на отбраната Гавин Уилямсън предположи, че повишената откровеност на британски служители е отговор на нарастващата заплаха. „Възпирането е свързано с очертаване на последствията,“ отбеляза Уилямсън, подчертавайки значението на яснотата по отношение на потенциалните действия.

Разполагането на HMS Prince of Wales, най-голямата ударна група на Обединеното кралство, на деветмесечно плаване през Тихия океан, подчертава повишеното ниво на заплаха. Акостирането ѝ в Дарвин показва силните връзки между Великобритания и Австралия, които биха били ключови за всеки бъдещ конфликт в региона. Това е първият случай от близо 30 години, когато британски самолетоносач акостира в Австралия и участва в годишните военни учения Talisman Sabre, които тази година бяха най-големите досега. Двете държави също подписаха Договора от Джийлонг, 50-годишно споразумение, което затвърждава участието им в пакта AUKUS за изграждане на нов клас атомни подводници.

Присъствието на самолетоносача в Дарвин е част от усилията на Великобритания да отстоява правото на свобода на корабоплаването през Тайванския проток. Външният министър Дейвид Лами заяви намерението на страната да провежда повече операции за свобода на корабоплаването там, позиция, повторена от Хийли, който подчерта прекия интерес на Лондон към „свободата на моретата, свободата на корабоплаването и стабилността и сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.“

Наскоро патрулния кораб на Кралския флот HMS Spey премина през протока, за което получи похвали от Тайван, но остра критика от Китай. Въпреки че флотът не разкрива бъдещи движения на корабите си, мнозина очакват HMS Prince of Wales да премине през оспорвания проток по пътя си към Южна Корея и Япония.

Въпреки този засилен фокус върху Индо-Тихоокеанския регион, Обединеното кралство поддържа без промяна своя официален подход към Тайван, заяви Хийли. Сър Гавин предполага, че промяна би настъпила само „ако Китай стане все по-агресивен.“

Кралският флот изпробва изстрелване и прибиране на безпилотни подводни апарати от подводница

🇬🇧🌊 Кралският военноморски флот проведе иновативно изпитание, демонстриращо пускове и прибиране на безпилотни подводни апарати (UUVs) от подводница, насочено към разширяване на възможностите на ядрените ударни подводници на Обединеното кралство.

Според актуална новина, получена от UK Defence Journal, изпитанието се е състояло във водите на Средиземно море в рамките на Project Scylla. Учението е тествало успешно използване на торпедни апарати за разполагане и прибиране на автономни системи, предназначени за подводно разузнаване, комуникация и бойни мисии на морското дъно.

Project Scylla се осъществява чрез Стълб 2 на AUKUS – тристранно партньорство, фокусирано върху разработване на напреднали отбранителни технологии за укрепване на сигурността както в Индо-Тихоокеанския, така и в Евро-Атлантическия регион. Изпитанието представлява ранен етап в интегрирането на тези технологии във фронтовите операции.

„Провеждането на тези изпитания демонстрира нашия ангажимент към използването на напреднали способности като част от бъдещ хибриден флот и е голяма крачка напред в предоставянето на нови възможности на подводното обслужване“, заяви Комодор Маркъс Роуз, заместник-директор по възможностите на подводното бойно пространство.

Кралският военноморски флот заяви, че тези изпитания са част от амбицията му „Атлантически бастион“ (Atlantic Bastion), която цели да включи напреднали технологии, включително автономни системи и изкуствен интелект, за да повиши ефективността на флота в оспорвани среди.

Изпитанието е проведено от звеното за автономност на Агенцията за доставка на подводници, в партньорство с L3Harris, ключов индустриален доставчик на автономни морски системи.

Кралският флот следи руски военноморски движения край шотландските брегове

🇬🇧⚓🇷🇺 Британски военни кораби и хеликоптери бяха разположени за наблюдението на две отделни операции на руския военноморски флот край териториалните води на Обединеното кралство, една от които включва присъствието на разузнавателен кораб край шотландското крайбрежие.

Според Кралския флот, базираният в Портсмут разрушител от клас Type 45 HMS Dragon е бил изпратен да следи разузнавателния кораб Юрий Иванов, засечен в района на Външните Хебриди. Появата му иедва малко след края на мащабното учение на НАТО Formidable Shield, което беше проведено в съседни води.

„HMS Dragon наблюдава руския кораб за електронно разузнаване Юрий Иванов, докато престоява във водите край Външните Хебриди“, се посочва в изявление на флота. Разрушителят е изстрелял бордови хеликоптер Merlin, който е провел въздушно наблюдение, до момента, в който руският кораб не се е насочил обратно на север към своята база в Арктика.

В отделна операция миночистачите HMS Ledbury и HMS Hurworth, заедно с хеликоптер Merlin от 814-та ескадрила на Кралската военноморска авиация, са били нагърбени с проследяване на руска корвета от клас Стерегущий, преминаваща през Ла Манша в западна посока. Руският боен кораб е осъществил среща с два търговски кораба – Sparta IV и Генерал Скобелев, които са се завръщали от Средиземно море.

„Корветата от клас Стерегущий по-късно е ескортирала двата търговски кораба в източна посока“, потвърдиха от Кралския флот. HMS Hurworth е наблюдавала действията на групата при нейното връщане към Балтийско море в рамките на координирани усилия с НАТО.

Петдневната операция по наблюдение се провежда на фона на засиления фокус върху морската сигурност, след обявеното намерение на премиера на Обединеното кралство за увеличаване на военните разходи до 2,5% от БВП. Правителството обвърза това с усилията за осигуряване на защита на националната инфраструктура и морските линии за комуникация.

Лейтенант-командир Джеймс Брадшоу, командир на HMS Hurworth, подчерта ключовото значение на подобни мисии в ежедневната дейност на флота: „Наблюдението на морската дейност и морското дъно около Обединеното кралство е основна роля на Втората ескадра за борба с мини.“

„Това беше рутинна операция за екипажа на кораба, който демонстрира високо професионализъм“, добави той. „Поддържахме непрекъснато наблюдение, за да гарантираме сигурността и целостта на ключовите морски маршрути на страната.“

Класът Юрий Иванов (проект 18280) e ново поколение кораби за електронно разузнаване (SIGINT), създадена от Северна корабостроителница в Санкт Петербург като замяна на остарелите платформи със значително подобрени възможности. Те разполагат с водоизместимост над 4000 тона и далечен радиус на действие – над 13 000 км, който позволява продължителни операции далеч от родните пристанища.

Макар да са въоръжени основно със зенитни оръжия, корабите от този клас не са предназначени за бойни действия, а за високотехнологично електронно наблюдение, прихващане на комуникации и разузнавателна дейност в спорни региони.

Сред основните им предимства са интегрираните системи и висока автоматизация, които осигуряват по-ефективна експлоатация и усъвършенствани способности за електронна война. Корабите също така играят роля в поддържането на защитени комуникации за руската армия и следенето на чужда военна активност. Главният кораб от класа, Юрий Иванов, е заложен през 2004 г. и пуснат на вода през 2013 г., последван от Иван Хурс през 2017 г.

Военни кораби на Обединеното кралство ще използват дронове за снабдяване

🇬🇧 Кралските военноморски сили на Обединеното кралство, са готови за разполагане на флотилия от безпилотни летателни системи (UAS) Т-150 по-късно този месец.

Девет квадрокоптера T-150 ще изпълняват основни задачи, като транспортиране на отбранително оборудване, храна и малки пакети през корабите на оперативната група. С максимален полезен товар от 68 кг и максимална скорост от 96 км в час, дроновете се очаква да облекчат търсенето на хеликоптери, позволявайки на тези активи да се съсредоточат върху основната си мисия за защита на силите.

„Вълнуващ момент е да видим Кралския флот да използва нашите Т-150 като ефективно и рентабилно логистично решение за снабдяване от кораб на кораб. Горди сме да допринесем за това важно внедряване и очакваме с нетърпение да видим как тези универсални дронове доказват своята стойност по време на оперативни задължения“, посочи в изявление Нийл Епълтън, главен изпълнителен директор на Malloy Aeronautics на BAE Systems.

Дроновете ще се управляват от 700X Naval Air Squadron, специализирано звено за безпилотна авиация на Кралския флот. Екип от 12 моряци от ескадрилата ще управлява разгръщането, първоначално на три кораба, за да оцени ефективността им при оперативни условия.

„Има статистика от предишни внедрявания на авиационни удари, която показва, че 95 процента от прехвърлените запаси тежат под 50 кг“, каза лейтенант Мат Парфит от 700X NAS. „Те могат да бъдат всичко - от колети до жизненоважна инженерна част. В миналото щяхме да използваме хеликоптер, ако дадена част беше спешно необходима на друг кораб. Този път вместо това ще използваме дистанционно пилотирана система без екипаж.“

Разгръщането на T-150 е в съответствие с по-широкия стремеж на Кралския флот да интегрира безпилотни системи в своите операции, особено в роли, където скоростта, цената и ефективността могат да бъдат подобрени.

Malloy Aeronautics разработи няколко модела в своето портфолио от UAS, с настоящи системи, способни да повдигат до 200 килограма. Полагат се усилия за разширяване на този капацитет до 300 килограма в бъдещи версии.

Разгръщането на Carrier Strike Group се очаква да предостави ценни данни за оперативните характеристики на T-150, помагайки за усъвършенстване на ролята му във военноморската логистика и разширяване на бъдещото му приложение във флота.