Показват се публикациите с етикет Мурманск. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мурманск. Показване на всички публикации

понеделник, 1 септември 2025 г.

Американски RC-135 проведе разузнавателен полет край Мурманск

🇷🇺✈️🇺🇸 Стратегически разузнавателен самолет RC-135V Rivet Joint на ВВС на САЩ извърши полет за наблюдение близо до северните райони на Руската федерация на 28 август, съобщи изданието Militarnyi.

Самолетът е бил засечен чрез онлайн платформата за проследяване на полети Flightradar24, докато е преминавал близо до Мурманск. Машината е оборудвана с модерни сензори и антени, предназначени за прихващане и анализ на електронни сигнали на големи разстояния.

Rivet Joint е излетял от авиобаза Милдънхол в Обединеното кралство и е преминал през въздушното пространство на Норвегия, преди да достигне района на Баренцово море. Достигайки крайбрежието на Русия, самолетът е извършил няколко кръгови маневри за наблюдение в близост до Мурманск – регион със значителна концентрация на военни обекти, включително военноморски и стратегически съоръжения.

RC-135V/W Rivet Joint, експлоатиран от ВВС на САЩ, осигурява в реално време събиране, анализ и предаване на разузнавателни данни на командването и националните ръководители. Самолетът се смята за една от най-способните американски платформи за въздушно разузнаване и подкрепя мисии по целия свят.

Полетът край Мурманск се разглежда като показателно развитие, което отразява постоянния ритъм на разузнавателните операции на САЩ и НАТО по руските граници. Подобни мисии зачестиха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, като съюзниците следят отблизо военната активност на Русия в Арктика и северните морета.

Основна задача на Rivet Joint е да открива, прихваща и използва комуникационни и радарни сигнали на противника, предоставяйки на командирите детайлна картина на оперативната среда. Способността му да лети продължително и да покрива обширни райони го прави ключов инструмент за разузнаване.

Макар САЩ рутинно да провеждат разузнавателни полети в международно въздушно пространство, операциите край Мурманск имат особена тежест заради военното значение на региона. Мурманска област е дом на Северния флот на Русия и редица стратегически бази, които играят централна роля в ядреното възпиране и арктическите разгръщания на Москва.

Мисията от 28 август подчертава продължаващото значение на разузнавателните полети за поддържане на информираността на НАТО по северния фланг. Макар да не са докладвани директни срещи с руски самолети, подобни мисии често биват съпровождани от изтребители в региона.

вторник, 20 май 2025 г.

Русия засилва военното си присъствие до границата с Финландия, показват сателитни изображения

Русия развива военната си инфраструктура и провежда организационни реформи близо до северния фланг на НАТО, особено по границата с Финландия.

🇷🇺⚔️🇫🇮 Руската армия изгражда нова военна инфраструктура и подсилва своите бази, разположени по границата с Финландия, сочат актуални сателитни снимки. Според експерти и анализатори на НАТО, това може да е индикация за дългосрочната стратегия на Москва за периода след края на войната в Украйна.

Снимките показват редици от нови палатки, складове за военно оборудване, ремонтирани укрития за изтребители и интензивна строителна дейност на доскоро изоставена хеликоптерна база.

Маневрите изглеждат като начална фаза от по-мащабно и продължително разширяване на военното присъствие. От НАТО уточняват, че текущата активност е несравнима с масираната концентрация на сили по украинската граница преди пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Засега Русия поддържа малки по численост части по финландската граница, като според Хелзинки заплахата към момента не е непосредствена.

Но Финландия, която се присъедини към НАТО преди две години, споделя най-дългата сухопътна граница с Русия от всички страни в Алианса – 1340 км. Според военни експерти, тази зона може да се превърне в гореща точка, особено предвид имайки разрастващото се съперничество в Арктическия кръг.

Русия разширява съществуващите бригади в дивизии и внася изцяло нови сили в съседни на Финландия региони. Един такъв пример е 138-а гвардейска мотострелкова бригада от Каменка, която наскоро бе преобразувана в 69-а мотострелкова дивизия.

Наскоро американски и финландски войници проведоха съвместни учения в арктически условия, в които стотици военнослужещи се придвижваха в заснежени гори, а част от тях използваха ски за подобрена маневреност. Предполагаемият противник беше Русия.

Финландските военни прогнозират, че ако високата интензивност на конфликта в Украйна спадне, цел на текущите усилия за мирно споразумение в Турция, Русия ще започне прехвърляне на хиляди войници към финландската граница. Според тях това може да отнеме до пет години, преди Русия да възстанови бойния си капацитет до ниво, което би представлявало реална заплаха. Очакванията са, че броят на разположените руски войски ще се утрои.

„Говорим за значително по-високи нива на численост“, коментира бригаден генерал Пека Турунен, директор на военното разузнаване на Хелзинки.

От гледна точка на Москва, укрепването на отбраната е необходимо за защита от разширяването на НАТО – тема, която дълго време предизвиква напрежение. Приемането на прибалтийските страни в Алианса постави значителна част от руските граници в контакт с НАТО. А възможността Украйна да се присъедини към тях, според Кремъл, представлява толкова сериозна заплаха, че се превърна в един от поводите за най-опустошителната война на Стария континент за последните 80 години.

Вече има признаци за това, което предстои. Първо, в Каменка имаше нужда от повече място за настаняване на личен състав. През пролетта на 2024 г. руснаците издигнаха над 140 палатки на тренировъчен терен, които са обградени от изкуствени земни насипи. В момента палатките все още са там.

„Руската армия преминава през сериозно разширение“, заяви Майкъл Кофман, старши анализатор във Фондация Карнеги. „След края на войната, сухопътните сили вероятно ще са по-големи от преди 2022 г.“, добави той, отбелязвайки, че новата структура на военните окръзи показва приоритет към направленията, граничещи с НАТО.

НАТО потвърждава тази оценка. Високопоставен представител на алианса заяви, че руската армия ще започне да прехвърля части все по на север след края на войната. Москва разглежда Арктика и достъпа до нея като ключов елемент от статуса си на велика сила. Сателитни данни сочат, че руски хеликоптери са се завърнали в база, разположена край Мурманск – пристанищен град на Северния ледовит океан – която не е използвана от две десетилетия.

Поради атаките на украински дронове по летища в Русия, руското командване е изместило техника на север, извън обсега им — но по-близо до територията на НАТО.

Десетки руски бойни самолети са засечени в авиобаза Оленя, също в Мурманска област, на под 160 км от финландската граница. Повече от сто нови палатки се появиха преди година във военната база Каменка, само на 60 км от Финландия.

В бъдеще 44-ти армейски корпус или негови елементи вероятно ще бъдат разположени в района на Петрозаводск. Засега обаче не се осъществяват мащабни строителни проекти, единствено складът край Петрозаводск е претърпял известни подобрения.

„Превръщат бригадите в дивизии, което означава хиляди нови войници по границата ни“, алармира Емил Кастехелми от финландската анализаторска група Black Bird, следяща развитието в северните райони и Украйна. Той анализира десетки сателитни снимки за New York Times и стигна до извод, че в следващите години финландската граница ще се промени драстично, в зависимост от развитието на войната.

В Алакурти и Петрозаводск, които също се намират в близост до Финландия, Москва издига нови съоръжения, способни да помещават десетки превозни средства. Активност се отчита и в база на около 130 км от Естония.

Финландците имат стара народна поговорка: „Русия никога не е толкова силна, колкото изглежда, и никога не е толкова слаба, колкото изглежда.“ Ето защо военните им реагират с хладна решимост.

„Увеличаването на военното присъствие в непосредствена близост до нас ще се случи след като бойните действия в Украйна утихнат“, смята Яне Куусела, директор по отбранителната политика в Министерството на отбраната на Финландия. Колко време ще отнеме това, няма как да се предвиди, но „трябва да сме готови“, категоричен е той.

Въпреки че руснаците са премахнали част от своето оборудване от склада в Петрозаводск по време на пълномащабната инвазия, той далеч не е опразнен. Подобни халета са издигнати и малко по на север, в Алакурти, където е разположена 80-та отделна арктическа мотострелкова бригада.

петък, 14 март 2025 г.

Русия е разположила 45 стратегически бомбардировача в авиобаза Оленя.

🇷🇺✈️ Сателитни снимки разкриват значително разполагане на стратегически бомбардировачи на руските въздушно-космически сили във въздушната база Оленя, разположена на Колския полуостров в Мурманска област.

Изображенията показват 10 бомбардировача Ту-95МС и 35 бомбардировача Ту-22M3, наред с пет транспортни Ан-12 и три учебни самолета Ту-134УБЛ и четири хеликоптера Ми-8.

Тази концентрация на 45 бомбардировача в една-единствена база повдигна въпроси относно намеренията на руското командване, особено имайки предвид продължаващата инвазия в Украйна и близостта на базата до границите на НАТО.

Разположена на 90 километра южно от Мурманск, авиобаза Оленя отдавна е ключово съоръжение за руската стратегическа авиация, но този мащаб на разполагане е необичаен и доведе след себе си любопитни дискусии относно неговата цел – дали сигнализира за ескалация, отбранителна маневра или логистична операция.

Авиобаза Оленя има легендарна история като център за руската далечна авиация. Със своите 3500 метра, нейната писта е най-дългата на Колския полуостров, което я прави идеална за базирането на стратегически бомбардировачи, способни да прекосяват огромни разстояния.

В исторически план тя е служила като военноморска разузнавателна база по времето на Студената война и е действала дори като спирка за зареждане с гориво за полети между Москва и Хавана през 60-те и 70-те години на миналия век. Съвсем наскоро, откакто започна пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, Оленя изигра важна роля при нанасянето на ракетни удари срещу цели в страната.

Разположените там бомбардировачи Ту-95МС и Ту-22М3 играят ключова роля в тези операции, като най-често носят крилатите ракети, използвани за удари по критичната инфраструктура на Украйна далеч от фронтовата линия. Въпреки това внезапното струпване на подобно количество самолети в този отдалечен северен аванпост е необичаен сценарий, който привлече вниманието на наблюдатели, проследяващи движението на руските въоръжени сили.

За да разберете значението на това разполагане, си струва да разгледате предходни модели. През май 2023 г. сателитни изображения показаха концентрация на самолети в Оленя, включително 14 броя Ту-95МС, два броя Ту-160 и два броя Ту-22М3, заедно с транспортни самолети и хеликоптери.

Това натрупване беше последвано от поредица засилени въздушни удари срещу украински градове, което предполага, че големите разполагания в Оленя могат да бъдат предшественик на настъпателни операции. Друг важен момент настъпи през май 2024 г., когато изображения разкриха 12 Ту-95МС и 13 Ту-22М3 в базата, което представляваше около една трета от боеспособния летателен състав на руската стратегическа авиация по това време.

По това време британското и украинското разузнаване изчислиха, че Русия разполага с около 40 оперативни бомбардировача Ту-95МС и Ту-22М3, което означава, че в авиобаза Оленя се намира значителна част от активите на нейната стратегическа авиация.

Малко след това Русия изстреля множество ракети, насочени срещу съоръжения на украинската критична инфраструктура, което показва модел, при който такива концентрации сигнализират за предстоящи действия. Текущото разполагане на 45 бомбардировача надминава описаните случаи, превръщайки се в най-мащабното разполагане в Оленя от началото на войната.

Базата се намира на приблизително 1800 км. северно от руско-украинската държавна граница, разстояние, поставящо я извън обсега на повечето украински конвенционални оръжия и дронове. Това отдалечено разположение я превърна в безопасно убежище за руската далекобойна авиация, особено след успешните украински атаки срещу по-близко разположени бази, например Енгелс в Саратовска област в края на 2022 г. и началото на 2023 г.

Стратегическите бомбардировачи Ту-95МС и Ту-22М3 са способни да носят крилатите ракети от серията Х-101 и Х-55, чийто обсег от над 2500 км, дават възможност на Русия да нанася удари по цели, разположени дълбоко в Украйна, без да излага самолетите си на опасност.

На практика тези бомбардировачи обикновено излитат от Оленя, летят на юг над руска територия до позиции близо до Каспийско море или региона на Саратов и оттам изстрелват ракетите си. Тази тактика е крайъгълен камък на руската въздушна кампания за деградиране на украинската критична инфраструктура, като ударите често са насочени срещу електроцентрали и цивилни съоръжения.

Западни експерти предложиха редица тълкувания за това какво може да означава това последно разгръщане. Някои го виждат като потенциален знак за подготовка за нова вълна от атаки.

Майкъл Кларк, анализатор на отбраната и бивш директор на Royal United Services Institute, мозъчен тръст със седалище в Лондон, предположи в скорошно интервю, че Русия вероятно ще консолидира въздушните си средства, за да започне координирана офанзива, вероятно насрочена за използване на слабостите в противовъздушната отбрана на Украйна с наближаването на пролетта.

Той отбеляза, че присъствието на 35 бомбардировача Ту-22М3, който надхвърля значително предни разполагания, може да свидетелства за план за преодоляване на украински цели с чист обем. Други експерти обаче съветват да не се стига до прибързани заключения. Катаржина Зиск, професор в Норвежкия институт за отбранителни изследвания, обясни, че авиобаза Оленя е развила своята роля от началото на войната и наблюдаваното натрупване може да отразява рутинно препозициониране.

Тя посочи, че местоположението на базата, само на 150 км от Финландия – страна-членка на НАТО от 2023 г. – и на 200 км от Норвегия, усложнява каквито и да е било агресивни намерения, тъй като Русия би била предпазлива да провокира реакция от страна на алианса.

Близостта до границите НАТО в действителност е критичен фактор. Позицията на полуостров Кола го поставя на поразително разстояние от северния фланг на НАТО, факт, който не остава скрит. По време на Студената война базата беше далеч по-защитена, тъй като границата на НАТО минаваше много по-далеч на запад покрай Норвегия. Присъединяването на Финландия към Алианса промени тази динамика, доближавайки разузнавателните и ударни системи на Русия и НАТО.

Радарното и електронното оборудване във Финландия и Норвегия могат да наблюдават авиобазата отблизо, докато изтребители на НАТО, като норвежките F-35, неведнъж са били изпращани, за да прехванат руските бомбардировачи, приближаващи се към тяхното въздушно пространство. В края на април 2024 г. НАТО проследи формация от седем руски самолета, сред които два броя Ту-160, северно от от норвежкия регион Финмарк.

Тази близост означава, че всяко широкомащабно излитане от Оленя ще бъде засечено сравнително бързо, намалявайки елемента на изненада и потенциално възпирайки Русия от използване на базата за нещо извън текущата ѝ роля във войната срещу Украйна.

Възможно ли е това разгръщане да е логистично, а не оперативно? Това е вариант, който си струва да се обмисли. Наличието на пет транспортни самолета Ан-12 предполага активност извън бойната подготовка. Тези самолети често се използват за пренасяне на доставки, включително крилати ракети, за подпомагане на операциите на бомбардировачи.

Трите самолета Ту-134УБЛ, предназначени за обучение на пилоти от стратегическата авиация, и четирите хеликоптера Ми-8, най-често използвани за комунални и транспортни функции, загатват допълнително за по-широка мисия.

Анализатори от Центъра за анализ на европейската политика спекулират, че Русия може да върти самолети през Оленя за поддръжка или модернизация, особено като се има предвид износването на стареещия ѝ въздушен флот след повече от три години пълномащабна война.

Ту-95МС е разработка от 50-те години на миналия век и макар да е модернизиран, изисква редовно обслужване. По същия начин, макар и по-нов Ту-22М3 среща проблеми с надеждността, като някои единици бяха загубени от украинската отбрана или произшествия от 2022 г. Логистично обяснение пасва идеално с нуждата на Русия да поддържа въздушната си кампания в дългосрочен план.

Все пак мащабът на това разгръщане – 45 самолета, включващи смесица от бомбардировачи, транспортни и учебни самолети - изглежда непропорционален за обикновена рутинна дейност. В исторически план Оленя е приемала по-малко самолети във всеки един момент, като броят им обикновено варира от 10 до 25.

Скокът до 45 кара мнозина да повдигат вежди, особено когато се съчетае с използването на базата като плацдарм за атаки. През ноември 2024 г. десет бомбардировача Ту-95МС излетяха от Оленя, за да нанесат масиран удар срещу Украйна, атакувайки градове като Киев и Одеса с крилати ракети.

Тази операция, една от най-големите за годината, подчерта стратегическото значение на базата. Сегашното натрупване, с над три пъти повече бомбардировачи от онези, участващи във въпросния удара, предполага, че Москва вероятно се готви за нещо по-голямо – или поне иска да създаде това впечатление.

Реакциите на Запада бяха премерени, но внимателни. Говорител на Пентагона отказа да коментира директно снимките от 11 март, но повтори, че САЩ продължават да наблюдават отблизо руските военни маневри, особено тези в близост до границите на НАТО.

В същото време украинските официални лица бяха по-гласовити. Говорейки анонимно пред Kyiv Independent, източник от военновъздушните сили, описа разполагането като „обезпокоително“ и предположи, че може да е сигнал за опит за разтягане на украинската отбрана преди евентуална пролетна офанзива.

BulgarianMilitary.com смята, че това разполагане отразява пресметнат ход на Русия да поддържа натиск върху Украйна, като същевременно запазва възможностите си отворени. Самият брой самолети, особено 35-те бомбардировача Ту-22М3, предполага възможност за продължителни операции, потенциално насочени към насищане на украинската противовъздушна отбрана.

Включването на учебни и транспортни самолети сочи към по-дългосрочна стратегия, вероятно за попълване на загубите или подготовка за продължителен конфликт. Разстоянието от авиобазата до Украйна предлага защита, но близостта ѝ до границите на НАТО носи риск от грешни изчисления.

Не на последно място, Русия може да тества решимостта на Запада, като сигнализира за сила, без да се ангажира с незабавни конкретни действия. И все пак, предвид моделите на минали натрупвания, нанасянето на масиран въздушен удар също не може да бъде отписан.

Към 12 март 2025 г. ситуацията остава нестабилна. Сателитните снимки предоставят прозорец към движенията на руските въздушни активи, но намерението зад тях е далеч по-неясно. Независимо от това да говорим за прелюдия към ескалация, предпазна мярка или логистичен ход, разполагането в Оленя подчертава текущите залози в региона.

С 45 самолета в момента, включително някои от най-мощните руски бомбардировачи, базата стои като фокусна точка в конфликт, който не показва признаци на избледняване – и напомняне за това колко плътно се докосва войната в Украйна до границите на целия свят.

четвъртък, 19 декември 2024 г.

Мощни експлозии са избухнали в Мурманск сряда вечерта.

🇷🇺💥 Видео, публикувано в сряда вечерта в социалните медии, показва масивна експлозия в Мурманск. The Barents Observer геолокира мястото на заснемане от улица Скалная № 9, която се намира на върха на хълма в район Октябрьски. Експлозията, която продължава само няколко секунди, може да се види на разстояние няколко километра на север.

Тук има десетки военни обекти, включително военновъздушната база Североморск-1 и оръжейни складове и бункери.

Североморск-1 е на 13 км от мястото на видеозаписа. Въздушната база е втората по големина на Колския полуостров и разполага както с изтребители, така и с бомбардировачи и самолети за морско наблюдение. На летището е разположена и ескадрила вертолети Ка-27.

На 11 км от видеозаписа се намира открит оръжеен склад. Това е на около 2 км югозападно от края на пистата. На северозапад от Североморск-1 са разположени няколко мобилни установки за противовъздушна отбрана и антени за радиоелектронна борба.

Местните жители обсъждат във ВКонтакте каква може да е причината за мощните експлозии, разтърсила прозорци и стени в района. Един от коментиращите отбеляза, че двете експлозии са станали в 17.24 и 17.27 часа местно време.

„Имаше две експлозии. Живея на улица "Старостина", на 8-ия етаж. Къщата се тресеше. Беше ужасно“, споделя жена в друг коментар.

Видеото в социалните мрежи обаче показва само един взрив. Няма официални съобщения за самолетна катастрофа или случайни експлозии на оръжия в района. Украйна и Русия не са публикували информация за евентуална атака или сваляне на дрон в района на заснемането.

Въпреки това, властите в Мурманск запазиха мълчание за няколко украински дронове, които долетяха до Колския полуостров през юли, август и септември тази година. Тук е мястото да отбележим, че градът се намира на около 1900 километра северно от руско-украинската държавна граница.

В Норвегия изследователската фондация NORSAR провежда сеизмичен мониторинг като част от международна мрежа за спазване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT).

Научният съветник Тормод Кверна сподели, че в района не е регистрирана сеизмична активност в сряда, но в 15:43 часа норвежко време е засечен инфразвуков сигнал, който е възможно да идва от огромна експлозия.

Друг звук е бил засечен две минути по-късно, като Кверна твърди, че звукът е дошъл от изток, в посока полуостров Кола. Със скоростта на звука това пасва добре на експлозиите, избухнали северно от Мурманск 15-20 минути по-рано.

Записването на звук, но без сеизмично събитие, може да е индикация, че експлозиите са се случили във въздуха, а не на земята. Северният флот разполага с комплексни зенитно-ракетни системи в околностите на Североморск, насочени към сваляне на вражески самолети, крилати ракети и безпилотни летателни апарати.

четвъртък, 17 октомври 2024 г.

Британски Boeing RC-135W със знаков полет от Средиземно до Баренцово море

Самолет за електронно разузнаване Boeing RC-135W 'Rivet Joint' с бордови номер ZZ665 от състава на 51-ва ескадрила, 1-ва оперативна група на Кралските военновъздушни сили (RAF) се подготвя за излитане от въздушна база RAF Mildenhall, Обединеното кралство, 12 ноември 2015 г.
📸 Снимка: Ashley Wallace/Planespotters.net

🇬🇧 Самолет за наблюдение на Кралските военновъздушни сили е първият, извършил пълен транзитен полет по източната граница на НАТО от Гърция през Черно море и Балтика до Колския полуостров край най-северната точка на Руската федерация.

Британските, американските и шведските полети за електронно разузнаване близо до границата на Русия в Арктическия кръг станаха редовно явление откакто Кремъл започна своята война срещу Украйна. Полетът тази седмица обаче беше първи по рода си.

С излитане от залива Суда в Гърция самолетът прелетя над България, Черно море, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия и Норвегия, преди да извърши обичайния си полет покрай района на Мурманск, дом на руски подводници с балистични ракети.

Оттам самолетът се върна в родната си военна база Уодингтън в Англия. Презареждането във въздуха на RC-135W се извърши над Румъния и Полша.

„Това е забележителен момент и демонстрира непоклатимия ангажимент на Обединеното кралство към НАТО“, заяви Алън Маршал, командващ въздушно-космическите сили на Кралските военновъздушни сили.

„Това е един от най-дългите транзити от юг на север. Ангажиментът на Обединеното кралство към НАТО е непоклатим“, каза Маршал.

С изключение на североизточния ъгъл на Норвегия, самолетът се приближи близо до границата на Беларус и Русия над Полша, Балтика, Финландия и Баренцово море. Норвегия се самоналожи да ограничи дейността на НАТО близо до границата си с Русия. Поради това британският самолет трябваше да заобиколи на запад Тана и Варангер, преди отново да се върне в международното въздушно пространство над Баренцово море.

На борда екипажът има способността да събира огромно количество данни, които могат да бъдат анализирани и бързо обработени и споделени с наземни единици в реално време. Това включва радарни следи от военни инсталации на полуостров Кола и други руски електромагнитни сигнали, важни за разбирането на движенията и способностите.

Този понеделник НАТО стартира годишното си тактическо ядрено учение Steadfast Noon, в което взима участие персонал от осем въздушни бази в Европа. Тази година е първото издание, в което Финландия като член на НАТО участва в ядрени тактики за сондиране. Четири от изтребителите F/A-18 на страната в момента са разположени във Великобритания като част от него, съобщи финландският ежедневник Ilta-Sanomat.

Самолет за радиоелектронно разузнаване (SIGINT) Илюшин Ил-20М с бордови номер RF-95671 от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация по време на полет в международното въздушно пространство над западната акватория на Баренцово море.
📸 Снимка: Forsvaret

Очаква се скоро Руската федерация да започне годишното си стратегическо ядрено учение „Гръм“. Тогава регионът на Баренцово море ще играе ключова роля с изстрелването на балистични ракети от поне една подводница. През последните години руските ядрени сили също включиха в учението ядрени крилати ракети както от военни кораби, така и от самолети.

За да защитят своите ядрени оръжия, руските военни следят движенията на НАТО и съседна Норвегия.

Както във вторник, когато руски самолет за електронно наблюдение Илюшин Ил-20М излезе от Колския полуостров и прелетя в международното въздушно пространство на север от норвежкия регион Финмарк. Два норвежки изтребителя F-35 на дежурство за НАТО бяха изведени от въздушната база Евенес, за да идентифицират руския самолет, съобщи вестник iFinnmark.

„Важно е за Норвегия и НАТО да ги открият и идентифицират“, посочи говорителят на норвежките военновъздушни сили Ейвинд Байър пред iFinnmark.

„Ние правим това, за да имаме общ преглед на това колко често и по кои маршрути летят, но и за да покажем, че контролираме и наблюдаваме въздушното пространство.“

Двойка изтребители от пето поколение F-35 Lightning II на Кралските военновъздушни сили на Норвегия, базирани във авиобаза Евенес, пробиха звуковата бариера над Финмарк по време на мисия по идентифициране на руски разузнавателен самолет Илюшин Ил-20М, летящ в международното въздушно пространство край бреговете на Норвегия.
📸 Снимка: NATO Air Command on X