🇺🇸🚁🤖 В първия ден на авиосалона във Фарнбъро американската компания Anduril Industries разкри Thunder – автономен ударен конвертоплан от най-тежкия безпилотен клас. Машината е проектирана да лети рамо до рамо с хеликоптерите Apache и бъдещия армейски конвертоплан MV-75 Cheyenne II. Разработен съвместно с производителя на електрически въздушни таксита Archer Aviation, Thunder е директният отговор на въпроса: Какво е бъдещето на атакуващата авиация в ерата на дроновете?
Показаният вчера апарат е пълномащабен инженерен макет, който трябва да направи своя дебютен полет догодина, но зад гърба си вече има три години развойна дейност. Нещо повече – автономният му софтуер вече две години се изпитва във въздуха върху тестови машини. Без да увърта, компанията поставя ясна цел: да върне маневрата в най-смъртоносния пояс на съвременното бойно поле – първите няколкостотин метра над земята.
Thunder попада в клас Group 5 – най-тежката категория безпилотници с излетно тегло над 600 кг, в която се намира и MQ-9 Reaper. Конфигурацията му съчетава гъвкавостта на вертикалното излитане и кацане (VTOL) с икономичността на крейсерския полет. Двата ротора се накланят напред за хоризонтално движение, като оборотите са сменят според режима – технология, чиито корени Aviation Week проследява до Karem Aircraft. Променливата скорост на въртене смъква разхода на гориво, а – което е още по-важно за оцеляването му – приглушава звуковия отпечатък при проникване на пределно малка височина.
Серийно-хибридното задвижване, при което горивен двигател генерира ток за електрическите мотори, е заето директно от гражданската линия на Archer. Според двете компании то подсигурява обхват от хиляди морски мили, достатъчен за автономно прехвърляне между различни театри на бойните действия. Другата алтернатива е далеч по-прагматична: Thunder се събира в стандартен транспортен контейнер и може да се транспортира по шосе, жп линии, море или въздух. Заявената му крейсерска скорост надхвърля 200 възела (около 370 км/ч), което превъзхожда чувствително възможностите на Apache.
Въоръжението е поместено в два вътрешни модулни отсека – основен и носов. Според конфигурацията, представена от Anduril, основният отсек може да побере:
▪️ 10 ракети въздух-земя (Hellfire, JAGM или собствената крилата ракета Barracuda-100M на Anduril);
▪️ 16 дрона Altius-600, изстрелвани директно от борда;
▪️ 76 ракети с калибър 70 мм.
Носовият отсек поема допълнително 12 прехващача за борба с вражески дронове. Списъкът от задачи е изключително широк: от ракетоносец и носител на рояци от малки апарати, през морско патрулиране, до снабдяване на войски през оспорвано въздушно пространство. Пред Defense News от компанията добавят още две роли: противоподводна борба и търсене и спасяване. Цената на системата все още не е обявена.
Аритметиката, с която производителят продава концепцията, е проста: три дрона Thunder, зачислени към един Apache, утрояват боеприпасите на звеното, без да излагат нито един допълнителен пилот на риска от вражеската ПВО. При това на цена, която е едва сътресение спрямо стойността на еквивалентно звено от пилотирани машини.
Шейн Арнът, старши вицепрезидент в Anduril, описа машина с обхвата и скоростта на Cheyenne и полезния товар на Apache. Тя ще лети в групи от 3 до 6 апарата около пилотиран водач. Ролята на придружаващ боен дрон („loyal wingman“) се крепи изцяло върху софтуера: системата Lattice for Mission Autonomy превежда намеренията на пилота в конкретни маршрути, графици и разпределение на целите, като в същото време поддържа безопасни дистанции във строй. Екипажът не пилотира Thunder ръчно, а само му поставя задачи.
Сензорният пакет на борда – пасивни и избирателно задействани активни сензори, картографски данни, компютърно зрение и сериозна изчислителна мощ на място – държи дрона в курса дори когато сателитната навигация (GPS) е заглушена, видимостта е лоша, а връзката – прекъсната. Извън отделния апарат, Lattice обединява целия строй в едно цяло: сензорните данни и информацията за заплахите от всяка една машина се сливат в обща тактическа картина. По този начин всеки Thunder вижда точно това, което виждат всички останали, наред с екипажът на пилотираната машина. Родословието на технологията е пряко – софтуерът и подходът са наследени от YFQ-44A Fury – автономният изтребител, който Anduril разработва за програмата за придружаващи бойни дронове (Collaborative Combat Aircraft) на ВВС на САЩ.
Причината да се стигне дотук личи най-ясно от бойното поле в Украйна. Комбинацията преносими зенитно-ракетни комплекси, баражиращи боеприпаси и постоянно въздушно наблюдение изтласка хеликоптерите на двете страни далеч отвъд фронтовата линия. Руската армейска авиация загуби десетки Ка-52, поради което беше принудена да премине към стрелба с неуправляеми ракети по балистична траектория далеч от своите позиции.
Американската армия си извлече поуките още преди Thunder да има име: разузнавателно-ударният OH-58D Kiowa Warrior беше изваден от въоръжение още през 2015 г. През февруари 2024 г. беше спряна програмата за пилотирания му наследник – Future Attack Reconnaissance Aircraft (FARA). Тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж обясни решението с изричния факт, че въздушното разузнаване се е променило коренно: сензорите и оръжията на безпилотни платформи вече са по-масови, по-далекобойни и по-евтини от всякога. Онова, което армията погреба като пилотирана програма, Anduril сега предлага да възроди в безпилотна версия. Aviation Week определя Thunder точно така: опит изгубената мисия на въоръжения разузнавач да бъде отвоювана от летящи роботи.
Thunder заема точно празнината, оставена от тези решения. Сухопътните войски на САЩ търсят заместник на остарелия разузнавателно-ударен дрон MQ-1C Gray Eagle, а през март организираха индустриален ден за безпилотни апарати с късо или вертикално излитане. Основният очакван съперник е Mojave на General Atomics – вариант на Gray Eagle с ново крило за къси и неподготвени писти. Изборът се очертава между еволюцията и технологичния скок: традиционен самолет, който все пак изисква писта (макар и къса), или машина, която излита отвсякъде и лети рамо до рамо с Apache на пределно малка височина.
Другата половина от този строй също се оформя в момента: през април армията официално даде името MV-75 Cheyenne II на бъдещия си десантен конвертоплан – първата серийна машина от този тип в Сухопътните войски, а 101-ва въздушно-десантна дивизия ще бъде първото подразделение, което ще я получи. В същото време Apache остава гръбнакът на ударната авиация без обявен пилотиран наследник. Ето защо решението за замяната на Gray Eagle ще разкрие много повече от една премиера на изложение: дали ударната авиация на следващото десетилетие ще заложи на познатия самолет с по-дълги криле или роботизирани формации, организирани около пилотиран команден възел.
Индустриалният аспект на анонса тежи не по-малко от военния. Партньорството между Anduril и Archer е ексклузивно и датира от декември 2024 г. Thunder е военна версия на платформа с двойна употреба, чийто граждански близнак Archer обещава да покаже още тази седмица. Машината е проектирана от нулата, а не като модификация на въздушното такси Midnight, но стъпва стъпва здраво на летателния опит, задвижването и роторите от цивилната програма – както и върху вече изградените производствени мощности и вериги за доставки. Основателят и главен изпълнителен директор на компанията Адам Голдстийн я определи като „най-съвършената машина за вертикален полет, правена някога“.
Зад тази суперлатива обаче е проста сметка от пазара на дронове: общата база между цивилен и военен продукт разширява търсенето, сваля единичната цена и прави масовото производство напълно постижимо. Именно тук се крие основното обещание на Thunder – „достъпната маса“: роботизираната ударна авиация има смисъл само ако се произвежда в бройки, каквито пилотираните машини никога не са постигали.
За премиерата Anduril избра европейската витрина на отбранителната индустрия. В представянето си пред журналисти Арнът измери обхвата на машината спрямо мащабите на Тихия океан и северния фланг на НАТО. Европейските армии са изправени пред същата дилема като американската: те разполагат с ударни хеликоптери – от германско-френския Tiger до Apache в британски и нидерландски ръце, чиято уязвимост беше оголена от войната в Украйна, а на този етап нямат очевиден пилотиран наследник. Ако формулата на Anduril проработи, нейният пазар далеч няма да се ограничи единствено до САЩ.
Между изложбения макет и реалния боен строй около Apache обаче стои всичко, което Thunder тепърва трябва да докаже. Машината все още не е летяла. Обхватът, скоростта, товарът и цената са единствено проектни изчисления на производителя. Досега никой не е демонстрирал работещ серийно-хибриден конвертоплан от този клас, а американските отбранителни програми с подобен мащаб рядко спазват първоначалния си график.
Предвиденият календар – първи полет през 2027 г. и серийно производство към 2029–2030 г. – зависи от търсене, което тепърва трябва да се материализира на пазара. И все пак посоката, очертана по време на представянето, най-вероятно ще надживее самия продукт: пилотираната машина постепенно се оттегля в ролята на команден център, докато основната ударна маса, която пробива към целта, се произвежда на конвейер и не носи хора на борда си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар