🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24.
„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.
Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.
Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.
Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.
Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.
Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.
Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.
Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.
Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.
Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.
Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.
Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.
Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.
Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.
Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.
Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.
Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.
Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.
Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.
Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.
Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.
Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.
Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.
През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.
Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.
Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.
Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.
Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.
Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.
Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.
Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.
Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар