сряда, 23 септември 2026 г.

Полша сваля изискването пилотът да види целта, преди да стреля

🇵🇱✈️ Полша подготвя промяна в процедурите, която позволява на изтребителите да използват оръжие срещу враждебна цел без наличие на задължително визуално разпознаване. Заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик заяви в собственото интервю за Wirtualna Polska, че е нужна „положителна идентификация, не непременно визуална“ – т.е. обектът да бъде надеждно определен като враждебен. По думите му армията преработва документи и инструкции. Радарно разпознаване, съчетано например с навлизане в забранена зона, може според него да даде достатъчно основание на оперативния командир да разреши, а на пилота – да използва оръжие.

„Оперативният командир трябва да е сигурен, че това е враждебен обект“, обясни Томчик. Правомощията да разпореди сваляне в полското въздушно пространство законът е възложил на оперативния командир на видовете въоръжени сили – пост, който заема генерал Иренеуш Новак. За дроновете Законът за охрана на държавната граница позволява той да делегира това правомощие на подчинени командири.

Изискването за визуално разпознаване произлиза от процедура за прехващане на чужд пилотиран военен самолет, която предвижда пилотът на прехващача да идентифицира самолета, да установи радиовръзка и визуален контакт с него, преди да го отклони от курса, да го принуди да кацне или, в краен случай, да бъде свален. Подполковникът от резерва Мариуш Павелец, бивш пилот на F-16, обяснява пред Полската агенция по печата (PAP), че разпознаването не е задължително с невъоръжено око: може да се използва и камерата на прицелния контейнер Sniper. И в този случай обаче летецът трябва да се приближи достатъчно, за да различи силуета на обекта.

Това приближаване отнема време – ключово ограничение при прехващане на реактивни дронове. Руският камикадзе дрон „Геран-5“ разполага с турбореактивен двигател и достига скорост от 450 до 600 км/ч. Това е между 2,5 и 3,3 пъти над скоростта на „Геран-2“ – основната руска версия на иранския „Шахед-136“, която се движи с около 180 км/ч.

При 600 км/ч реактивният дрон прелита 4 км за 24 секунди, а „Геран-2“ с бутален двигател – за 80 секунди. Сравнението не определя цялото време за прехват, защото засичането и насочването на изтребителя могат да започнат по-рано, но то показва колко по-бързо реактивният апарат преодолява оставащото разстояние, докато протичат разпознаването и докладването до командването.

Анатолий Храпчински, офицер от резерва на ВВС на Украйна, изчислява, че времето при реактивни модели, през което наземните мобилни огневи групи могат да водят огън, намалява от около минута до близо шест секунди. Това е отделна оценка за наземната отбрана, а не за прехвата с изтребител. Посочените свойства на „Геран-5“ идват от данни, публикувани от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. Ако се окажат точни, дори долната граница на скоростта означава съществено по-малко време за реакция от „Геран-2“ при еднакви други условия.

6 дни преди интервюто за Wirtualna Polska Томчик постави акцент върху необходимостта от идентификация. На 17 септември руски удар по Западна Украйна предизвика излитане на полски изтребители. Жителите на части от Люблинско и Подкарпатско войводство получиха известия за въздушна тревога, докато летищата в Люблин и Жешув временно спряха работа. Реактивен дрон падна край Ягодин, на около 4 км от границата, срещу полския граничен пункт Дорохуск.

Същия следобед Томчик обясни пред журналисти в Сейма, че оперативният командир е дал предварително разрешение за сваляне на нарушители на границата. Така пилотът вече не се налага да изчаква още веднъж потвърждение от командира, че целта се намира в обсег и може да бъде обстрелван, а след засичане може да свали такъв дрон или ракета.

На въпрос дали скоростта на реактивните дронове не обезсмисля изискването целта първо да бъде видяна, Томчик отговори отрицателно: „Идентификацията в мирно време е нещо абсолютно нужно.“ Като причината посочи големия риск от грешка, включително сваляне на лек граждански самолет. Този отговор защитава нуждата от разпознаване на целта, но сам по себе си не изяснява дали то винаги трябва да бъде визуално.

Според описанието на Томчик заповедта от 17 септември елиминира нуждата от повторно разрешение за стрелба. Обявената на 23 септември промяна засегна и друг етап: начина, по който обектът може да бъде определен като враждебен. Ако инструкциите допуснат това да се случва без визуално разпознаване, ще нарасне значението на общата въздушна картина, с която разполага командването.

В Центъра за въздушни операции във Варшава дежурният командир на ПВО следи въздушната обстановка за оперативното командване. Още в парламента Томчик поясни, че особеностите на земната повърхност и разпространението на радиовълните не позволява на полските наземни радари да откриват целите. Затова командването използва и данни от украински, американски и натовски системи, което позволяват по-ранна идентификация.

Около 17 септември над Люблинско войводство летеше самолет за ранно предупреждение с радар над фюзелажа Saab 340 AEW. Радарът на няколко километра височина може да открива ниско летящи обекти отвъд видимостта на наземните станции, ограничена от кривината на Земята. Данните от такива средства могат да помогнат за по-ранно проследяване на целта. При какви условия тази информация ще бъде достатъчна за стрелба без визуално разпознаване трябва да определят преработените инструкции.

В интервюто за Wirtualna Polska Томчик свърза промяната и с приет през декември 2025 г. закон, който го е оставил почти незабелязан. По думите той дава възможност и предварително разрешение за използване на полуавтоматични системи като Patriot. Томчик определи механизъм, при който оперативното командване се привежда батареите в бойна готовност, а след получаването на сведения за ракета, летяща срещу Варшава, системата може да реагира автоматично в рамките на предварително издадено разрешение. Изказването не уточнява всички условия за такава реакция.

Военната логика на тази промяна е да съкрати процедурата при бързо приближаваща заплаха. Прехватът на пилотиран самолет допуска предупреждение по радиото, отклоняване от курса и принудително кацане на посочено летище. При дрон камикадзе на борда не се намира пилот, който да изпълни такива указания, а реактивният двигател допълнително съкращава времето за решение.

В описаните случаи Полша използва изтребители, докато очаква поръчаните наземни средства за борба с дронове. Първите три огневи взвода на системата SAN, съчетаваща оръдия, дронове прехващачи и ракети APKWS, трябва да постъпят във войската до края на годината. Завършването на доставките беше очаквано до януари 2028 г. Този график обяснява значението на авиацията в настоящия отговор, но не доказва сам по себе си, че тя ще остане основното средство срещу реактивните дронове през целия период.

Използването на изтребители има и висока цена. По оценки, цитирани от генерал Новак, ракета Sidewinder струва между 400 и 500 хил. долара, а AMRAAM – около 1 млн. долара, срещу цел близо от 100 хил. долара. Съкращаването на процедурата може да увеличи възможността за навременен изстрел, а не може да реши въпроса за разходите.

Другият значим риск е този, за който Томчик предупреди на 17 септември: погрешното разпознаване. Край източната граница летят и украинска бойна авиация, а над Полша – леки граждански самолети. Радарната следа сама по себе си не установява принадлежността и намерението на обекта.

Затова в обяснението на Томчик радарно разпознаване се съчетава с някои обстоятелства като навлизане в забранена зона. Подобно поведение може да участва в оценката, но не е достатъчно само по себе си, за да разграничи ударен дрон от граждански самолет, отклонил се по погрешка. Изискване да бъде командирът че обектът е враждебен, остава съществената уговорка.

Томчик посочи и кой носи отговорността за решението: „Риска и отговорността поема онзи, който има най-много знание. Поема ги пилотът, поема ги оперативният командир“, заяви той в Сейма. Решаващи ще бъдат окончателните инструкции и условия, поставени за използване на оръжие без визуално разпознаване. Сред важните въпроси са какви данни и признаци ще бъдат достатъчни, кой ще ги оценява и кога ще бъде нужно допълнително потвърждение.

Евентуално сваляне над полска територия без визуален контакт би показало практическо прилагане на тази промяна, ако бъдат установени конкретните обстоятелства. Обратното обаче не следва автоматично: ако по време на следващите удари срещу Западна Украйна полските пилоти отново се приближават до обектите, това може да означава, че наличните данни не са достатъчни за друго решение. Същественият казус е при какви условия Полша ще допуска по-бърз прехват, като запазва изискването за надеждно разпознаване на целта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар