✈️📈🇷🇺 Изтребителите на съюзниците по източния фланг на НАТО са били вдигани по тревога с 250% по-често през юли спрямо година по-рано. Данните бяха оповестени от Съвместното командване на силите в Брунсюм – щабната структура на НАТО за операциите в Централна и Източна Европа. Като причина оттам посочват действията на руската бойна авиация, която се приближава до въздушното пространство на съюзниците без подаден полетен план и с изключен транспондер, което налага дежурните екипажи да излитат, за да ги прехващат и идентифицират.
Командването обаче не изясни какво точно влиза в тази статистика. Основната мерна единица е излитането от клас „алфа“ – извънредно вдигане на дежурна двойка, разпоредено при доближаване на неизвестен или потенциално заплашителен апарат. Отчитането започва още с приближаването към зоната, а не с пресичане на държавните граници. Случаите от началото на август, които илюстрират този модел, се разиграха изцяло над международни води и без нарушаване на чуждо въздушно пространство, но въпреки това всеки от тях е регистриран като извънредно излитане.
Тонът на официалното съобщение е необичайно приповдигнат за военна щабна структура. „Числата не лъжат!“, заявяват от командването и допълват, че сравнението между юли 2025 г. и юли 2026 г. показва тенденция, която не може да бъде пренебрегната. Обяснението за отчитания ръст е формулирано под формата на въпрос и отговор: „Причината? Руски военни самолети многократно летяха близо до натовското въздушно пространство без полетен план и без сигнал от транспондер, което наложи нашите изтребители да излетят, да ги прехванат и да ги идентифицират.“ Заключението е още по-патетично: „Всяко излитане доказва, че сме нащрек. Всеки прехват доказва, че въздушното пространство на НАТО е защитено.“ В публикацията обаче липсва методологическа бележка – не се посочва нито абсолютният брой излитания зад този процент, нито как точно е дефиниран периметърът на фланга.
Конкретни данни идват от района на Балтийско море за дни преди оповестяването на съобщението. На 3 август дежурна двойка полски F-16 прехвана Ил-20М – 4-моторен турбовитлов разузнавателен самолет със специална апаратура за електронно и радарно разузнаване, на около 60 км северозападно от крайбрежния град Леба. Машината е летяла с изключен транспондер и без подаден полетен план. Полските екипажи са я идентифицирали визуално и чрез оптико-електронните системи, след което са я съпроводили извън зоната си на отговорност. Информацията бе потвърдена от вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш и разпространена от Полската информационна агенция.
На следващия ден се разигра подобен сценарий. На 4 август втора двойка полски изтребители излетя по тревога срещу друг Ил-20М, засечен на 56 километра северозападно от Кошалин в Западнопоморското войводство. Полското министерство на отбраната определи поредицата като част от провокативни действия край границите на НАТО. И в двата случая прехванатата машина остана над международни води – тоест изпълни юридически безупречен полет, който въпреки това задейства цялата верига от радарното засичане до вдигането на дежурните двойки.
Тази практика не е новост. Военните полети между основната територия на Русия и Калининградска област традиционно преминават над Балтийско море и от години се извършват без включен транспондер и без предварително подадена заявка. Това ги прави невидими за гражданските системи за управление на въздушното движение и задължава съюзниците да ги идентифицират с изтребители. Част от засечените апарати са транспортни или разузнавателни, а други – бойни. Разликата, която командването в Брунсюм твърди, че е измерило, не е в характера на полетите, а в тяхната честота.
Стойността на този процент обаче зависи от базова стойност, която самото съобщение спестява – въпреки че Алиансът я разкри на друго място два дни по-рано. На 3 август Съюзното командване на ВВС в Рамщайн отчете края на френската ротация в Шяуляй с конкретни стойности: над 540 полетни часа, близо 70 учебни излитания и близо 40 излитания от клас „алфа“ за 4 месеца. Това прави около 10 реални тревоги месечно за един контингент на най-натоварения участък от фланга. Общият мащаб се потвърждава от други данни: над 500 вдигания по тревога в цялото въздушно пространство на НАТО за цялата 2025 г., оповестени от същото командване на 30 април 2026 г. Върху база от такъв порядък, стеснена до един фланг, един месец и един конкретен клас тревога, ръст от над 250% се получава от разлика в абсолютните стойности, която най-вероятно е едва двуцифрена. Изразяването на промяната в проценти без посочване на знаменателя не позволява да се разграничи реален скок от обичайния статистически шум, поради което числото казва по-малко, отколкото внушава формата му.
Съществува и втора причина това увеличение да не се интерпретира като пряк измерител на източната активност: самият инструмент за измерване се промени между двете сравнявани точки. Юли 2025 г. предхожда мисията „Ийстърн Сентри“, започнала на 12 септември 2025 г. след навлизането на около 20 руски дрона в полското въздушно пространство два дни по-рано. Тази мисия засили присъствието по цялата източна дъга с датски, френски, германски и британски самолети. Наличието на повече самолети в дежурство и по-гъстото радарно покритие естествено генерират повече излитания при един и същ външен стимул, докато данните за юли 2025 г. са отчетени при значително по-рядка наблюдаваща мрежа.
Междувременно Москва също променя интензивността на действията си. Френските изтребители Rafale, разположени в базата Шяуляй в Литва в рамките на мисията за охрана на балтийското небе, бяха вдигани по тревога 11 пъти само за една седмица в началото на юни 2026 г. Говорителят на френските въоръжени сили полковник Гийом Верне описа този темп като необичайно висок спрямо стандартното ниво на провокации. На 2 юни същите машини прехванаха шест самолета на руските Въздушно-космически сили в рамките на едно денонощие. На южния край на фланга обстановката е още по-остра: между 24 и 26 юли румънски F-16 свалиха три безпилотни апарата в три поредни денонощия, като произходът на първия беше официално потвърден като руски след експертиза на прокуратурата. Макар това да са събития от друг характер спрямо прехващането на пилотиран разузнавач над Балтика, те попадат в същия времеви и географски периметър.
Най-вероятно и двата фактора оказват влияние едновременно, поради което посоченият процент не дава да се изолира приносът на всеки един от тях. Разграничителен показател обаче съществува и се води редовно, макар и на детайлно ниво. Литовското министерство на отбраната обявява всяка седмица прехванати край балтийските граници летателни апарати – с конкретен тип, посока на полета и състояние на транспондера: през седмицата от 13 до 19 юли съюзническите изтребители са излизали три пъти и са идентифицирали два Су-30, два Ил-20 и един Ил-76. Този регистър включва реалните летателни апарати, а не броя на тревогите, поради което ясно разграничава двете обяснения.
Ако полетите от изток наистина са се утроили, техният брой в регистъра също ще се утрои; ако обаче се е променила основно готовността и плътността на НАТО, броят засечени самолети ще остане непроменена, а броят на излитанията се увеличава. Обща статистика за цялата източна дъга обаче липсва, а командването в Брунсюм публикува просто процент на нейно място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар