Нова ескалация между Пакистан и Афганистан, погранични сблъсъци и въздушни удари в Кабул

🇦🇫⚔️🇵🇰 Талибанските власти в Афганистан обявиха, че са извършили атаки срещу военни позиции на Пакистан по границата между двете страни в отговор на въздушните удари от миналата седмица. Информацията беше потвърдена от командването на Пакистан, което заяви, че силите му са отвърнали на огъня.

Медийният център на афганистанския военен корпус публикува изявление, според което „тежките сблъсъци“ са били започнали в четвъртък вечер като „отговор на неотдавнашните въздушни удари, извършени от пакистанските сили в провинциите Нангархар и Пактия“.

„В отговор на многократните провокации и нарушения от страна на пакистанските военни, бяха предприети мащабни настъпателни операции срещу пакистански военни позиции и съоръжения по линията ‚Дюранд‘“, написа говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид.

Отношенията между двете страни се влошиха в последните месеци, а пунктовете по сухопътната граница с дължина 2611 км, известна като линията „Дюранд“, до голяма степен остават затворени от кръвопролитните сблъсъци през октомври, които отнеха живота на повече от 70 души от двете страни.

Военен източник на талибаните съобщи пред Al Jazeera, че при атаките в четвъртък са убити 10 пакистански войници и са превзети 13 застави. Според талибаните тези действия са отмъщение за пакистанските удари по границата от неделя.

Пакистан твърдеше, че е убил най-малко 70 бойци при неделните атаки, но Афганистан отхвърли това твърдение и вместо това посочи, че са загинали цивилни, включително жени и деца.

По-късно Министерство на информацията и радиоразпръскването на Пакистан обяви, че армията е дала „незабавен и ефективен отговор“ на талибанския обстрел в няколко сектора в провинция Хайбер Пахтунхва.

„Силите на режима на талибаните биват наказвани в секторите Читрал, Хайбер, Мохманд, Курам и Баджаур. Първите доклади потвърждават тежки загуби от афганистанска страна, като са унищожени множество постове и оборудване“, се посочва в съобщението.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, написа в X, че нито една застава не е превзета или поразена от талибаните, както и че пакистанските войски са „нанесли тежки загуби по границата в отговор на непредизвиканата талибанска агресия“.

Малко след полунощ в петък той заяви, че Пакистан продължава военния си отговор, при който до момента са били ликвидирани 133 талибани, а над 200 други са ранени. Той добави, че 27 позиции на територията на Афганистан са били унищожени, а други 9 са превзети.

Междувременно в афганистанската столица Кабул бяха чути силни експлозии и звук от преминаващи изтребители.

В основата на напрежението стоят проблемите със сигурността, заради които Пакистан обвинява Афганистан, че укрива екстремистки групи, предвождани от пакистанските талибани, известни като Техрик-е Талибан Пакистан (TTP).

Пакистанските талибани се появиха през 2007 г. в племенните райони на страната. Те са отделна организация от талибаните в Афганистан, но споделят дълбоки идеологически, социални и езикови връзки с тях.

Пърл Пандия, старши анализатор за Южна Азия в Conflict Location & Event Data (ACLED), отбеляза пред Al Jazeera, че „пропускливата граница“ с Афганистан осигурява на бойците безопасно убежище за отстъпление при военен натиск.

„Афганистанските талибани обаче изглежда нямат желание да предприемат сериозни мерки за TTP, отчасти заради старата близост между двете групи, но и от страх, че бойците на TTP могат да преминат към основния им съперник – Ислямска държава Хорасан“, добави тя.

Пандия отбеляза, че 2025 г. е била една от годините с най-много насилие в последното повече от десетилетие, като ACLED е регистрирала над 1000 инцидента с участие на пакистанските талибани. Тенденциите за 2026 г. изглеждат „наравно“ или „малко по-високи“ спрямо същия период на миналата година.

„При липсата на сериозни действия срещу TTP от страна на Афганистан, бъдещата ескалация изглежда неизбежна“, заключи тя.

Афганистанските талибани отричат обвиненията на Пакистан, че предоставят убежище на групировката.

Пакистан нанесе въздушни удари на територията на Афганистан.

Афганистански мъже търсят жертви след пакистански въздушен удар срещу жилищен район в село Гирди Кас, провинция Нангархар, 22 февруари 2026 г.
📸 Снимка: Aimal Zahir/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Пакистанската армия нанесе въздушни удари срещу обекти в Афганистан, описани като „лагери и скривалища“ на въоръжени групи, отговорни за серия от атаки, сред които и смъртоносния самоубийствен атентат в шиитска джамия в Исламабад.

Министерство на отбраната на талибаните осъди ударите от изминалата нощ, които са „поразили религиозно училище и жилищни домове“ в граничните провинции Нангархар и Пактика, „докладвайки за десетки убити и ранени, сред които жени и деца“.

Местни източници съобщиха пред Al Jazeera, че най-малко 17 души са загинали в Нангархар.

Атаките поставят под въпрос крехкото примирие между двете държави, договорено след тежки гранични сблъсъци през октомври миналата година, при които загинаха десетки войници, цивилни и предполагаеми бойци.

Министерство на информацията и електронните медии на Пакистан заяви в изявление на X, че армията е провела „прецизни операции, базирани на разузнавателни данни“ срещу 7 лагера и убежища на пакистанските талибани, известни като Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), и техните съюзници.

В изявлението се посочва още, че мишена е бил и филиал на групировката Ислямска държава в граничния регион.

Ведомството твърди, че разполага с „неоспорими доказателства“, че последните атаки в Исламабад, Баджаур и Бану са били извършени от бойци „по нареждане на техните лидери и организатори, базирани в Афганистан“.

Пакистан призова многократно талибанското правителство да предприеме мерки, за да прекрати използването на неговата територия за нападения, но според Пакистан не е успяло да „реализира никакви съществени действия“.

В съобщението се допълва, че Пакистан „винаги се е стремил към поддържане на мира и стабилността в региона“, но се подчертава, че безопасността и сигурността на неговите граждани остават негов основен приоритет.

Въздушните удари бяха нанесени часове след като атентатор-самоубиец нападна конвой на силите за сигурност в област Бану на северозападната провинция Хайбер-Пахтунхва, при което загинаха двама войници, един от които е подполковник.

В понеделник автомобил, натъпкан с експлозиви и управляван от атентатор-самоубиец, се вряза в армейски пост в близкия район Баджаур, убивайки 11 войници и едно дете. По-късно местните власти посочиха, че атентаторът е бил афганистански гражданин.

На 6 февруари друг атентатор задейства експлозиви по време на обедна молитва в джамията „Хадиджа Тул Кубра“ в района Тарлай Калан на столицата Исламабад, убивайки най-малко 31 богомолци и ранявайки 170 други. Часове по-късно Ислямска държава пое отговорност за нападението.

Макар бомбените атентати да са рядкост в строго охраняваната столица, нападението срещу джамията е второто такова за последните три месеца, което породи опасения от ескалация на насилието в големите градски центрове на Пакистан.

По това време пакистанската армия обяви, че „планирането, обучението и идеологическата подготовка за атаката са се състояли в Афганистан“.

Министерство на информацията на Пакистан повтори своя призив към световната общност да притисне талибаните да спазват ангажиментите си по споразумението, сключено със САЩ през 2020 г. в катарската столица Доха, с което се поема ангажимент за предотвратяване на използването на афганистанска земя за атаки срещу други държави. Ведомството посочи, че подобен ход е „от жизненоважно значение за регионалния и глобалния мир и сигурност“.

Министерство на отбраната на талибаните от своя страна осъди атаките като „нарушение на международното право и принципите на добросъседство“ и обеща отговор.

„Държим пакистанската армия отговорна за нанасянето на удари срещу цивилни граждани и религиозни обекти. Ще отговорим на тези атаки в подходящо време с премислен и адекватен отговор“, се казва в позицията.

В последните години Пакистан страда от ескалация на насилието, за голяма част от което са отговорни Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), действащи от територията на Афганистан, и сепаратистките групи от Белуджистан.

Правителството на талибаните последователно отрича да е давало убежище на въоръжени групировки.

Отношенията между двете страни остават обтегнати след смъртоносните сблъсъци през октомври. Боевете тогава избухнаха след експлозии в Кабул, за които талибаните обвиниха Пакистан.

Примирието, постигнато на 19 октомври с посредничество на Катар, до голяма степен се спазваше, но втория етап от преговори в Истанбул не доведе до официално споразумение.

Тръмп иска обратно авиобаза Баграм. Сателитни снимки показват как талибаните я използват.

🇦🇫✈️🇺🇸 Над четири години след като талибаните си върнаха контрола над Афганистан през август 2021 г. мрежата от огромни военни бази, които бяха изоставени от САЩ след 20 години война, е почти неизползвана. Това е факт въпреки твърденията на пропагандата относно мащабна военна дейност и първоначалните планове за превръщането им в икономически центрове.

Анализ на сателитни изображения, данни от публични източници и интервюта със служители от региона, проведени от The Washington Post, разкрива, че изпадналият в парична криза и изолиран режим на талибаните е успял да използва само минимална част от съоръженията.

🛑 Провалът на икономическите зони в „Баграм“

Една от първите обявени цели на талибаните след повторното им превземане на властта през 2021 г. беше да превърнат бившите американски бази, като ключовата авиобаза „Баграм“, в специални икономически зони. Тези намерения обаче бяха официално изоставени.

Ахундзада Абдул Салам Джавад, официален говорител на Министерството на промишлеността и търговията на Ислямско емирство Афганистан, си призна публично пред The Post, че идеята е отменена:

„След технически оценки заключихме, че превръщането на военни съоръжения в икономически центрове би изисквало поредица от големи разрушавания и реконструкции — процес, който би бил едновременно скъп и увреждащ за нашия военен сектор“, заяви Джавад,

Според Асфандяр Мир от Stimson Center, това е отражение на цялостната борба на талибаните да превърнат силно зависимата от чужда помощ афганистанска икономика в самодостатъчна.

🖼️ Самолети-примамки и ограничен капацитет

Въпреки че режимът твърди, че военните му използват съоръженията, сателитните снимки показват изключително ограничена активност за изминалите четири години.

Авиобаза Баграм: На пистата, пълна с американски самолети в миналото, сега се виждат само снимки на самолети, нарисувани директно над асфалта. Експерти са на мнение, че те са предназначени да служат като примамки и не са мръднали от американското изтегляне.

„Голяма част от оборудването, което наследиха, не работи“, коментира Мир. Проведеният от него анализ сочи, че макар да е имало конкретни усилия за спасяване на резервни части, количеството на реалните оръжейни системи и самолети с висока стойност е ограничен.

⚙️ „Канибализиране“ на изоставеното оръжие

По време на изтеглянето си американските сили оставиха военно оборудване за повече от 7 милиарда долара, което е накарало талибаните да се фокусират над „централизиране, оценяване и спасяване на своя новооткрит флот“, според геопространствения анализатор Уилям Гудхинд:

Кандахар: Снимките свидетелстват за стотици бронирани машини, сред които Humvee-та, които са били „изкормени, а шаситата им струпани на открито“.

Летище Кабул: Наблюдава се процес на „консолидиране на цялото пленено оборудване и канибализиране на части, необходими за ремонт“ на самолети като A-29 Super Tucano и хеликоптери UH-60 Black Hawk.

Подобна дейност разпали сериозно безпокойство в съседен Пакистан, където военен служител посочи, че талибаните намират нови начини за ремонт на самолети, набавяйки части от черния пазар. Освен това, голяма част от изоставеното леко оръжие, включително над четвърт милион пушки, се появяват в ръцете на бунтовници в Пакистан, лоялни на афганистанския режим.

🏙️ Разделението Кабул-Кандахар: Борба за власт?

Наблюдава се и забележително разделение в използването на активите между градовете Кабул и Кандахар.

Кандахар, който е духовен и политически център на върховния лидер Хайбатула Ахундзада, изглежда „почти празен от самолети“ на последните сателитни изображения.

Летище Кабул, за сметка на това е останало „център на авиационна дейност“. Талибаните дори издигат 10 нови кули за наблюдение в неговата източна част през 2023-24 г., повишавайки сигурността около зоната на самоубийствения атентат от август 2021 г.

Според висш пакистански служител, посочената концентрация в Кабул е знак за слабост, тъй като талибаните нямат достатъчно персонал и оборудване, за да поддържат многобройни бази. Други експерти като Мир виждат в това отражение на вътрешната динамика на властта, където фракцията Хакани, активна в столицата, може да води борба за власт с базираните в Кандахар хардлайнери.

„Контролът над Кабул е ключов“, заключава Мир.

Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Трима загинали при самоубийствен атентат в пакистанския град Пешавар.

🇵🇰 Трима атентатори самоубийци атакуваха щаба на паравоенните сили в пакистанския град Пешавар, като убиха най-малко трима охранители и раниха още няколко души, съобщават медиите.

Според вестник Dawn атаката срещу централата на Федералната полиция е станала рано сутринта в понеделник. Един от терористите се е взривил на портала на комплекса, а останалите двама са се опитали да нахлуят вътре, но са били застреляни.

„Първоначално трима бойци се опитаха да атакуват щаба“, каза пред вестника главният полицай на града Миан Саид Ахмад. „Единият се взриви на портала, а другите двама се опитаха да влязат в сградата, но бяха ликвидирани от служителите на FC“, добави той.

Тримата загинали охранители са били на пост точно на портала и са били убити от взрива, според уебсайта Dunya News.

Междувременно началникът на полицията в Пешавар заяви пред Associated Press, че по време на атаката голяма част от личния състав е бил на открит плац в комплекса за сутрешна тренировка.

„Терористите от днешната атака бяха пеша и не успяха да стигнат до зоната на строя. Бързата реакция на нашите сили предотврати много по-голяма трагедия“, заяви той.

Щабът на паравоенните сили се намира в гъсто населен район на Пешавар, столица на провинция Хайбер Пахтунхва. Говорител на силите за сигурност, пожелал анонимност, каза пред Reuters, че зоната е напълно блокирана.

При атаката са ранени най-малко шестима цивилни, които са откарани в болница Лейди Рединг в Пешавар. Служител на лечебното заведение увери, че състоянието на всички пострадали е стабилно. В двете големи болници на града беше обявено извънредно положение.

Засега никоя групировка не е поела отговорност за нападението.

Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), групировка на пакистанските талибани, често е обвинявана за подобни атаки на територията на страната, където напоследък се наблюдава рязко увеличаване на терористичните актове.

TTP е отделна организация, съюзник на афганистанските талибани, които управляват Афганистан.

Днешната атака идва по-малко от две седмици след като камикадзе се взриви до полицейска кола пред съдебната палата в столицата Исламабад, убивайки 12 души.

Вълната от насилие обтяга отношенията между Исламабад и правителството на талибаните, което управлява Афганистан. Пакистан обвинява TTP, че действат безпрепятствено от територията на съседен Афганистан след завземането на властта от талибаните през 2021 г.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди остро атаката в Пешавар и похвали силите за сигурност за навременната им реакция.

„Извършителите на това нападение трябва възможно най-скоро да бъдат установени и изправени пред правосъдието. Ще осуетим злите планове на терористите, посегнали на целостта на Пакистан“, заяви Шариф в официално изявление.

Пакистанският президент Асиф Али Зардари също осъди категорично атаката. В публикация на X той изказа „искрени съболезнования“ и отдаде почит на смелостта на силите за сигурност.

Афганистан и Пакистан се договориха за незабавно примирие след тежки сблъсъци

🔍 Източник: Islamic World News

🇦🇫🇵🇰 Афганистан и Пакистан постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня след преговори с посредници от Катар и Турция, след седмица на ожесточени и кървави сблъсъци по спорната им граница.

Министерство на външните работи на Катар обяви тази нощ, че страните са се съгласили на примирие и на „създаване на механизми за укрепване на траен мир и стабилност между двете държави“, като двете страни ще проведат последващи срещи в следващите дни, за да „осигурят устойчивостта на примирието и да проверят изпълнението му по надежден и устойчив начин“.

По-рано и двете страни заявиха, че в събота ще проведат мирни преговори в търсене на примирие след сблъсъци, убили десетки и ранили стотици в най-тежката ескалация между двете съседни страни, откакто талибаните взеха властта в Кабул през 2021 г.

„Както обещахме, днес в Доха ще бъдат проведени преговори с пакистанската страна“, отбеляза говорителят на талибаните Забихула Муджахид, който добави, че преговорният им екип, воден от министъра на отбраната Мохамад Якуб, е пристигнал в катарската столица.

По-рано външното министерство на Пакистан съобщи, че министърът на отбраната Хавадж Мохамад Асиф е ръководил дискусии с представители на ръководството на талибаните в Афганистан.

„Преговорите ще бъдат фокусирани върху незабавни мерки за спиране на трансграничния тероризъм срещу Пакистан, идващ от Афганистан, и за връщане на мира и стабилността по пакистанско-афганистанската граница“, заявиха от Външното министерство.

Официалните данни сочат, че пакистанските жертви са на поне 30 загинали и 50 ранени, а тези от афганистанска страна са поне 45 жертви и 200 ранени. В отговор на ескалацията Пакистан прекрати цялата търговия с Афганистан, а граничните пунктове бяха отворени само за мигранти, изгонени от Пакистан. Частично примирие беше постигнато на 15 октомври вечерта, когато двете страни размениха пленници и телата на загинали на няколко гранични пункта.

Пакистан твърди, че конфликтът произтича от предполагаема подкрепа на талибаните за групата Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), която води война срещу пакистанската държава от своите скривалища в източен Афганистан в опит да свали правителството и да го замени със своя строг модел на ислямско управление.

От своя страна талибаните обвиниха разузнавателните служби на Пакистан, че обучават групировки, свързани с ИДИЛ, и ги използват за терористични операции в Афганистан и региона, включително в Русия и Иран. Основният проблем остават взаимните обвинения в подкрепа на тероризма.

В петък самоубийствен атентат в близост до границата уби 7 пакистански войници и рани 13 други, съобщиха представители на силите за сигурност.

„Афганистанският режим трябва да ограничи проксита, които имат убежища в Афганистан и използват територията му за извършване на ужасяващи атаки в Пакистан“, отбеляза по време на церемония по връчване на дипломи на кадети в събота командирът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.

Съпротива против властта на талибаните в Афганистан

🇦🇫 След свалянето на правителството на Афганистан под ръководството на президента Ашраф Гани и поемането на властта от талибаните, общо 14 въоръжени групировки обявиха съществуването си в различни региони на Афганистан с основна цел борба срещу талибаните.

Важно е да се отбележи, че някои от тях, като Ислямска държава-Хорасан и Движението за съпротива за справедливост, бяха активни и преди падането на правителството на Ашраф Гани.

Списък на съпротивителни групи

1. Движение за съпротива за справедливост
   Сили под командването на Абдул Гани Алипур
   Начало на дейност: 2013 г.
   Регион на дейност: Майдан Уардак, Гор, Дайкунди, Газни, Урузган и Бамиан
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Част от бившите сили на Хезб-е Вахдат-е Ислями и под влиянието на Абдул Али Мазари
2. Ислямска държава – провинция Хорасан
   Начало на дейност: април 2015 г.
   Регион на дейност: източни и северни райони на Афганистан
   Салафистко-джихадистки и уахабистки тенденции
3. Афганистански национален фронт за съпротива
   Сили, лоялни на Ахмад Масуд
   Начало на дейност: 15 август 2021 г.
   Регион на дейност: Панджшир, Баглан, Каписа и Парван
   Етническа принадлежност: таджики
4. Фронт за свобода на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Ясин Зия
   Начало на дейност: 4 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Тахар, Кундуз и Бадахшан
5. Фронт на свободния народ на Афганистан
   Начало на дейност: 7 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Хост, Каписа, Кабул, Парван и други
   Няма единен командир; съюзници на силите на Ахмад Масуд
6. Тигрите на свободен Туркестан
   Сили, лоялни на Яр Мохамад Достум
   Начало на дейност: 8 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Джозджан и Фаряб
   Етническа принадлежност: узбеки
7. Национално ислямско движение за освобождение на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Халед Азиз
   Начало на дейност: 23 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Нангархар, Кунар и Хелманд
   Етническа принадлежност: пуштуни
8. Фронт за свобода и демокрация
   Начало на дейност: 24 март 2022 г.
   Регион на дейност: шиитски и централни райони
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Следват идеите на Абдул Али Мазари
9. Висш съвет на съпротивата
   Сили, лоялни на Ата Мохамад Нур
   Начало на дейност: 25 март 2022 г.
   Регион на дейност: северни и централни провинции
   Етническа принадлежност: таджики и хазарейци
10. Народна демократична партия на Афганистан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Кабул
    С комунистически наклонности
11. Фронт за освобождение на Западен Нуристан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Нуристан
12. Възход на свободата
    Начало на дейност: 5 май 2022 г.
    Регион на дейност: Санг-2 Такхт, провинция Дайкунди
    Етническа принадлежност: хазарейци
    Влияние от идеите на Абдул Али Мазари
13. Вълчи единици
    Сили, лоялни на генерал Абдул Рашид Достум
    Начало на дейност: 6 май 2022 г.
    Регион на дейност: Барка, Баглан
14. Патриотичен фронт
    Начало на дейност: 10 май 2022 г.
    Регион на дейност: Газни, Кабул и Херат

Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан.

Афганистански служители по сигурността пазят ограден коридор на границата между Афганистан и Пакистан в Спин Болдак, Афганистан, на 3 декември 2023 г.
📸 Снимка: Sanaullah Seiam/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Изтребители на Военновъздушните сили на Пакистан нанесоха удари по неуточнени цели в района на Шинвар и Ачин, провинция Нангархар в Афганистан.

Това съобщи местното издание Zawiya News, позовавайки се на собствен източник, който е успял да достигне Торхам, за да получи интернет достъп и да докладва ситуацията. По думите му около 19:15 часа местно време пакистанските самолети са нанесли 12 въздушни удара в посочените райони.

Поради липсата на интернет връзка в страната след наложената забрана от талибанските власти, други подробности за атаките засега не са налични.

Този инцидент следва серия от пакистански въздушни удари на афганистанска територия. Например на 28 август правителството на талибаните обвини Исламабад, че е извършил смъртоносни удари с дронове, довели до цивилни жертви.

През декември 2024 г. удари, нанесени от пакистанската авиация доведоха до ескалация на напрежението и заплаха за ответни действия от страна на администрацията на талибаните в Кабул.

Източникът на Zawia News подчерта нарастващите опасения за сигурността на цивилното население в пограничните райони между двете страни, където обикновено са нанасяни подобни удари. Липсата на интернет връзка в засегнатите райони затруднява проверката на пълния мащаб на разрушенията и жертвите вследствие на атаките.

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Тръмп иска обратно контрола върху авиобаза в Афганистан.

Доналд Тръмп на необявено посещение при американските войски в авиобаза Баграм, Афганистан, по време на първия си мандат като президент, ноември 2019 г.
📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇸🇦🇫 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната ще се опита да възвърне контрола над авиобазата Баграм в Афганистан.

Той обясни, че част от мотивите за опита да си върне контрола над базата се дължат на нейната близост до обект, в който Китай произвежда ядрено оръжие, като изрази съжаление, че САЩ не са запазили контрола над нея при изтеглянето на американските сили при бившия президент Байдън.

„Дадохме им го без нищо. Опитваме се да го върнем, между другото“, заяви Тръмп на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър.

„Опитваме се да го върнем, защото те имат нужда от неща от нас. Искаме тази база обратно. Но една от причините да искаме базата е, както знаете, че тя е на час път от мястото, където Китай произвежда ядреното си оръжие. Така че много неща се случват, но аз съм много разочарован от факта, че този въпрос все още не е решен“, подчерта той.

По-рано преговорите с талибаните не бяха оповестени. Групировката държи контрола над Баграм след изтеглянето на американските войски от страната през 2021 г. Това беше най-голямата военна база на САЩ в страната.

Пакистанската армия ликвидира топ командир на фракцията Джамаат ул-Ахрар в Тирахската долина

Гледката от укрепена бойна позиция около Combat Outpost Herrera, 3 декември 2011 г. Постът се намира на 2650 м. надморска височина и на 8 км от границата с Пакистан, заобиколен от планински вериги и малки села като Али Кел, което се вижда на снимката. Поради трудния терен и силното присъствие на талибаните до 2021 г. постът е недостъпен по суша от американските сили и се снабдява изцяло с хеликоптери.
📸 Снимка: Spc. Ken Scar / U.S. Army

🇵🇰 Силите за сигурност на Пакистан ликвидираха Саифула Бадри, топ командир на фракция на талибаните Джамаат ул-Ахрар (JuA) по време на операция в Тирахската долина. Съобщава се, че Бадри е бил улучен от снайперист при ответен огън след атака срещу контролен пункт.

Лидерът на фракцията Сарбакаф Мохманд потвърди смъртта на Бадри и обясни, че той е бил един от ключовите командири на групировката в района на Хайбер и близък съратник на основателя ѝ Асад Африди. Бадри ръководи дейността на групата след смъртта на Кари Исмаил преди половин година.

В отделно съобщение в неделя пакистанските сили за сигурност обявиха, че са отблъснали опит за проникване на бойци по границата с Афганистан в провинция Южен Вазиристан при поста Ходжа Хизер, при което са ликвидирали поне четирима души, свързани с талибаните.

Според официални лица, разузнаването е алармирало за група от 25-30 бойци, водена от афганския командир Ясин от групата на Муфти Нур Вали, която се е подготвяла се да премине на пакистанска територия. Бойците са били въоръжени с модерни оръжия и комуникационно оборудване.

Малко след полунощ на 31 август е засечено движение на група от 10–12 бойци на около километър от граничната ограда, които са били ангажирани с огневи действия. Потвърдено е, че поне четирима бойци на Техрик-е Талибан Пакистан са били убити, а няколко други са ранени. Пакистанските сили не са понесли загуби.

Офис на талибанското разузнаване беше атакуван от въоръжени бойци.

🇦🇫 Бойци на „Фронта за свободата на Афганистан“ (AFF) извършиха атака срещу Разузнавателна дирекция 040 на талибаните в Шаш Дарак, район на столицата Кабул, в късните часове на петък.

Групировката публикува изявление, придружено от видео на предполагаемата атака, в което твърди, че най-малко един талибан е бил убит, а четирима са ранени. В него AFF описва мястото като „зловещ офис“, където бивши военни и невинни цивилни, включително жени, са държани в арест и са подложени на „жестоки и нечовешки изтезания“.

Жители на централната част на Кабул съобщиха, че са чули експлозия в петък вечерта. Талибаните засега не са коментирали инцидента. Груп обичайно отхвърля подобни твърдения за атаки от страна на опозиционни формации, включително AFF и Националния фронт на съпротивата.

„Фронтът за свободата на Афганистан“ е създаден през март 2022 г. за въоръжена съпротива срещу талибаните. Организацията е активна в множество провинции, сред които Парван, Баглан, Тахар и Каписа, и често координира своите действия с Националния фронт на съпротивата (NRF). Експерти посочват, че двете формации имат най-силна подкрепа сред таджикското население и среди, близки до Джамиат-е-Ислами – местна ислямистка партия, основана през 70-те години, която също се радва на подкрепа от местните таджики и играе водеща роля в съпротивата срещу съветската окупация и по-късно талибаните, а днес нейни структури подкрепят NRF и AFF.

През последните години AFF пое отговорност за десетки нападения – от засади срещу контролно-пропускателни пунктове в Кабул до атаки срещу командири и военни обекти на талибаните в някои северни провинции. По-значимите операции включват нападенията в района на летище Баграм през юли 2022 г., поредица атаки в столицата през 2023 и 2024 г. и удари по време на международните преговори в Доха през юли 2024 г.

За лидер на AFF е сочен бившият началник на Генералния щаб на Афганистан генерал Ясин Зия, който поддържа контакти с лидера на NRF Ахмад Масуд. Политическото ръководство е оглавявано от Дауд Наджи. Организацията е част от Националния съвет за спасение на Афганистан – по-широк съюз, включващ влиятелни политически фигури в изгнание.

Иранската Революционна гвардия поискала от талибаните списък с афганистанци, помагали на Великобритания

Въпросният „списък за убиване“ съдържа имената на афганистанци, работили с британската армия, разузнавателни служби и специални части.
📸 Снимка: Thomas Coex/AFP

🇮🇷🇦🇫 Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е поискал от талибаните да му изпратят изтекъл списък с афганистанци, които са съдействали на британските сили по време на 20-годишното присъствие на НАТО в Афганистан, съобщи в понеделник The Telegraph.

Според изданието, висш ирански представител е потвърдил пред него, че IRGC официално е поискал достъп до списъка. Целта е да се разширят сведенията за шпиони, работили за британската Служба за външно разузнаване (MI6).

Това може да осигури на Иран допълнителен лост за влияние в предстоящите преговори по ядреното досие с групата E3 (Обединеното кралство, Франция и Германия), които ще бъдат проведени до края на годината. E3 вече предупреди, че ще възстанови механизма за автоматично връщане на санкциите (т.нар. snapback mechanism), ако не бъде постигнат напредък до 30 август.

Въпросният „списък за ликвидиране“ на талибаните съдържа имената на афганистанци, които са кандидатствали за убежище, включително бивши военнослужещи от администрацията, свалена от талибаните през 2021 г. Част от тях са работили с британската армия или са били разузнавателни източници. Смята се, че някои от включените в списъка са избягали в Иран заради сигурността си след завземането на властта от талибаните.

По данни на The Telegraph един афганистанец от списъка наскоро е депортиран от Иран към Кабул. Ръководството на талибаните е издало и заповед за арест на колкото се може повече от посочените лица, за да упражни дипломатически натиск върху Обединеното кралство.

Изданието допълва, че след изтичането на документа през 2022 г., извършено от британски морски пехотинец, бивши членове на талибаните също са били евакуирани във Великобритания. Сред тях е имало заподозрени джихадисти, сексуални престъпници, корумпирани чиновници и лица, преди това лишени от свобода от силите на НАТО, което породи сериозни критики за слаб контрол и проверки на биографични данни.

Иран използва обвиненията в шпионаж в Афганистан като претекст за масови арести и депортации след юнската война между Израел и Иран. Броят на депортираните дневно е нараснал от около 2000 до над 30 000 души.

Хронология на изтичането на „списъка за ликвидиране“

• февруари 2022 г. – Морски пехотинец по погрешка изпраща имейл с прикачени данни на 25 000 афганистанци, кандидатствали за релокация във Великобритания.
• 14 август 2023 г. – В социалната мрежа Facebook се появяват откъси от списъка; на същия ден Министерството на отбраната е уведомено.
• 15 август 2023 г. – Тогавашният министър по въоръжените сили Джеймс Хийпи предупреждава, че талибаните вече може да имат „списък за ликвидиране, предоставен им по същество от британското правителство“.
• 17–25 август 2023 г. – Журналисти се свързват с Министерството на отбраната и Външното министерство, но се съгласяват да не публикуват информация, докато застрашените лица не бъдат защитени.
• 1 септември 2023 г. – Министерството на отбраната иска съдебна забрана от Висшия съд.
• 16 ноември 2023 г. – Премиерът Риши Сунак и министърът на финансите Джеръми Хънт обсъждат план за компенсации в размер между 120 и 350 милиона паунда.
• 4 юли 2024 г. – Новият премиер Киър Стармър е информиран за теча на данни.
• 15 юли 2025 г. – Съдия от Висшия съд отменя забраната.

Кремъл намалява контактите с „враговете на САЩ“ преди срещата между Путин и Тръмп

🇷🇺 Кремъл временно е замразил всички проекти с КНДР, Куба, Венецуела и Ислямско емирство Афганистан, като според източници от вътрешния кръг става въпрос за временно свиване на взаимодействието, което има за цел да избегне създаването на негативен информационен фон в дните преди срещата между държавните глави в Аляска, планирана следващия петък.

„Няма нужда да даваме на Тръмп каквито и да е възможности да окаже натиск върху Путин. Затова следващата седмица определено няма да правим публични изявления за сътрудничество с партньори, които са токсични за САЩ. Забележете, дори в официалните съобщения на Кремъл за телефонните разговори на Путин в последните няколко дни няма да намерите споменавания на КНДР, Венецуела или още по-малко Афганистан“, уточняват събеседници от руското външно министерство.

На всички телевизионни журналисти е даден инструктаж да намалят антиамериканската реторика, която по традиция бълва в ефира, като временно да спрат нападките срещу Тръмп, споделят някои източници: „Но ако срещата в Аляска завърши без резултат, тази инструкция ще бъде незабавно отменена“, категорични са длъжностните лица.

Русия стана първата държава, признала правителството на талибаните.

🇷🇺🤝🇦🇫 Русия съобщи, че е приела акредитивните писма на нов посланик на Афганистан, с което се превръща в първата държава, признала правителството на талибаните в страната.

В официално изявление на руското външно министерство се посочва, че Москва вижда добри перспективи за развитие на връзките и ще продължи да подкрепя властите в Кабул в сферата на сигурността, борбата с тероризма и борбата с разпространението на наркотици. Тя също така вижда значителни търговски и икономически възможности, особено в енергетиката, транспорта, селското стопанство и инфраструктурата.

„Вярваме, че актът на официално признаване на правителството на Ислямско емирство Афганистан ще даде тласък на развитието на продуктивно двустранно сътрудничество между нашите държави в различни области“, заявяват от министерството.

Външният министър на талибаните Амир Хан Мутаки отбеляза в изявление: „Ние ценим тази смела стъпка, предприета от Русия, и, дай Боже, тя ще послужи за пример и на другите.“

Нито една друга страна не е признала официално правителството на талибаните, което завзе властта през август 2021 г., след като водените от САЩ сили извършиха хаотично изтегляне от Афганистан след 20 години война. Въпреки това, Китай, ОАЕ, Узбекистан и Пакистан са назначили посланици в Кабул, което е стъпка към признаване.

Ходът на Русия представлява важен етап за администрацията на талибаните, тъй като те се стремят да облекчат международната си изолация. Вероятно той ще бъде внимателно наблюдаван от Белия дом, който замрази милиарди активи на централната банка на Афганистан и наложи санкции на някои висши лидери на талибаните, което доведе до това, че банковият сектор на Афганистан до голяма степен беше откъснат от международната финансова система.

Русия постепенно изгражда отношения с талибаните, които миналата година бяха наречени съюзник в борбата с тероризма от президента Владимир Путин. От 2022 г. Афганистан е внасял газ, петрол и пшеница от Русия.

През 2003 г. талибаните бяха обявени от Кремъл за незаконна терористична организация, но това беше отменено през април тази година. Москва вижда необходимост да работи с Кабул, тъй като е изправена пред сериозна заплаха за сигурността от ислямистки групировки, базирани в страните от Афганистан до Близкия изток.

През март 2024 г. въоръжени лица убиха 149 души в концертна зала край Москва в атака, за която отговорност беше поета от Ислямска държава. По това време американски служители посочиха, че разполагат с разузнавателни данни, според които отговорно е било афганистанския клон на групата, Ислямска държава–провинция Хорасан.

Талибаните твърдят, че работят по неутрализиране на присъствието на терористичната групировка в Афганистан.

Западни дипломати посочват, че пътят на талибаните към по-широко международно признаване е блокиран, докато не променят курса си по отношение на правата на жените. Талибаните затвориха гимназиите и университетите за момичета и жени и наложиха ограничения на движението им без мъж настойник. По думите им, те уважават правата на жените, но в съответствие със строгото си тълкуване на ислямското право.

Русия има сложна и окървавена история в Афганистан. Съветските войски нахлуха в страната през декември 1979 г., за да подкрепят комунистическо правителство, но затънаха в дълга война срещу муджахидините, въоръжени от Съединените щати. Съветският лидер Михаил Горбачов разпореди изтегляне на армията през 1989 г. В конфликта загинаха около 15 000 съветски войници.

Бивш афганистански войник, кандидатствал за убежище в САЩ, е арестуван, семейството му заплашено с депортиране

Командир на товарния отряд на ВВС на САЩ, причислен към 816-та експедиционна ескадрила за въздушен транспорт, помага на евакуираните на борда на самолет C-17 Globemaster III в подкрепа на операция „Allies Refuge“ на международно летище Хамид Карзай в Кабул, петък, 20 август 2021 г.
📸 Снимка: Senior Airman Taylor Crul/U.S. Air Force

🇦🇫🇺🇸 Бивш войник от Афганистанската национална армия, кандидатствал за убежище в САЩ, беше арестуван миналия месец от федерални агенти по миграцията в дома си в покрайнините на Хюстън. Това съобщи неговият личен адвокат, допълвайки че мъжът и по-голямата част от семейството му са заплашени с депортиране.

„Той има осем деца. Две от тях са родени в САЩ през последните четири години,“ каза адвокат Али Закирия, който отказа да назове клиента си поради съображения за сигурност. „Той беше доведен в САЩ от американските военни през 2021 г., когато талибаните превзеха Афганистан. Преди това е служил като част от т.нар. Кандахарска ударна сила – част от афганистанската армия. Задачата му беше да охранява база, в която работеха американци и афганистански войници.“

Закирия заяви, че молбата за убежище би трябвало да го пази от подобни сценарии, но служители на Имиграционна и митническа служба на САЩ (ICE) я пренебрегнали.

„Той няма криминално досие, не е обвиняван и никога не е бил арестуван в САЩ преди. Просто го арестуваха и го отведоха,“ обясни адвокатът. „Опита се да обясни, че има валиден статут на парол (временен разрешителен статут) до края на годината, но служителят каза, че всичко е анулирано и че той е без статут. В подадения в съда официален документ се посочва само, че той е в САЩ без валиден статус.“

Закирия предупреди, че арестите на кандидати за убежище по аналогия на неговия клиент застрашават поне 1000 афганистанци в района на Хюстън и над 20 000 на национално ниво.

„Тези хора бяха доведени в САЩ от американската армия, не са влезли нелегално през Мексико. Защо тогава се напада точно тази група? Това е необяснимо,“ каза адвокатът и добави, че е бил потърсен от бивш американски контрактор, който заявил, че клиентът му е спасил живота му, докато са служили заедно в Кандахар.

„Тревожно е, че ICE преследва хора, които са рискували живота си за американските военни“, каза още той. Първото съдебно заседание по делото за депортиране на мъжа е насрочено за по-късно тази седмица. „Надявам се да успея да разговарям с адвоката на правителството, защото опитвам да се свържа с отговорния офицер на ICE, но без успех.“

По-рано тази година американският конгресмен Майкъл Маккол и други представители призоваха президента Доналд Тръмп и други висши служители да не прекратяват защитата на афганистанци, помагали на САЩ по време на войната.

„Над 3200 бивши афганистански военни, преводачи и партньори на САЩ са убити или изчезнали,“ пишат те. Това може да е съдбата и на клиента на Закирия и семейството му. „Молбата за убежище е в процес на разглеждане, а шест от децата и съпругата му зависят от това. Това може да се отрази на цялото семейство, в зависимост от решението“, алармира адвокатът.

Талибанска пропаганда твърди за пробив на руското разузнаване в Мосад и заговор на западния свят срещу исляма.

🇦🇫 Свързани с афганистанските талибани пропагандни канали в Telegram тиражират текст със заглавие, което гласи „Проникване на руското разузнаване в израелския Мосад: разкриване на мащабен и опасен план за сътрудничество с американското и британското разузнаване срещу арабите и мюсюлманите".

Авторите на този материал твърдят, че съдържанието му се основава на „секретен източник“ от руското разузнаване, според когото то е проникнала в системите на израелската разузнавателна служба Мосад.

В разпространявания текст се излагат неподкрепени твърдения за съществуване на предполагаем съвместен план между Израел, САЩ и Великобритания с основна цел „унищожение на исляма“, както и демографско и културно трансформиране на Арабския полуостров.

Сред конкретните обвинения, приписвани на израелските служби, се твърди, че:

• С помощта на арабски режими се планира „изкореняване на фундаменталния ислям“ и замяната му със „светски ислям“, включително чрез горене на ислямска литература и промяна на тълкуванията на религиозните текстове;
• Ще се премахне преподаването на Корана и арабския език, ще се затворят джамии и ще се назначават светски проповедници;
• Ще бъдат преследвани и елиминирани религиозни водачи, а ислямските символи, празници и облекло – забранени;
• Ще се разрушат хиляди джамии и на тяхно място ще се построят църкви и храмове;
• Ще се предприемат демографски експерименти с масово заселване на немюсюлмани, включително заселване на 5 милиона евреи в Арабския полуостров;
• До 2048 г. се предвиждало създаване на т.нар. „Велик Израел“ – от Персийския залив до Средиземно море.

В края на текста се заявява, че случващото се в Газа в момента било част от този „план“.

Няма потвърждение от нито една официална руска, израелска, американска или британска институция, че такъв документ съществува. Съдържанието на документа носи всички белези на информационно-психологическа операция, която има за цел да разпали омраза и недоверие между Запада, Израел и съюзнически мюсюлмански държава. Те често са документирани и анализирани от организации като Institute for Strategic Dialogue (ISD), Middle East Media Research Institute (MEMRI) и SITE Intelligence Group.

Разпространението на такива „документи“ от талибански и джихадистки източници често има за цел мобилизиране на поддръжници и създаване на конспиративен наратив срещу Запада и Израел.

Изявени командири на съпротивата срещу талибаните се появиха в ново видео.

🇦🇫 Двама от най-изявените командири на Националния фронт на съпротивата (NRF), Халид Амири и Хасиб Панджшири, се появиха в нови снимки, публикувани в социалните мрежи, за които се твърди, че са направени в планинските райони на Афганистан.

На кадрите двамата командири са в пълно бойно снаряжение. Най-малко двама източници от NRF потвърдиха пред местното издание Afghanistan International, че снимките са актуални и че командирите действително се намират на терен в страната.

Във видео, споделено на профила му в X, Хасиб Панджшири заявява: „Страната ни е под окупация на терористичната група на талибаните. Водим борба, за да си върнем нашата земя от хватката на тази престъпна група, и имаме пълна вяра в победата.“

Появата на двамата командири идва само ден след като стана ясно, че лидерът на NRF Ахмад Масуд е пътувал до Иран за среща, на която са присъствали и други политически фигури от Афганистан, сред които Ата Мохамад Нур. Масуд е бил приет от ирански официални лица и е провел разговори с представители от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и Министерството на външните работи на Иран.

Халид Амири е старши командир в NRF, изиграл ключова роля в организирането на съпротивата срещу талибаните след падането на Кабул през август 2021 г. Бивш офицер от специалните сили на Афганистанската национална армия, той се включва в съпротивата в Панджшир, където ръководи редица бойни операции. През юни 2022 г. публикува снимка на свален талибански хеликоптер в планината Хиндукуш, а в други видеа се виждат пленени бойци на талибаните.

Преди връщането на талибаните на власт, Амири е служил като командир в специалните сили на Ислямска република Афганистан и е преминал военна подготовка в страната и чужбина.

Хасиб Панджшири, известен още като „Хасиб Кавае Марказ“, е друг водещ командир от NRF под командването на Ахмад Масуд. След завършване на военното си обучение, той се присъединява към специалните части на Националната дирекция за сигурност (NDS) и участва в множество операции в различни региони на страната. След превземането на Кабул от талибаните, той се връща в родния си Панджшир и продължава въоръжената съпротива.