23 дрона от Афганистан за месец: Пакистан отвръща с въздушни удари

🇦🇫✈️🇵🇰 Пакистан отчита 23 камикадзе дронове, изстреляни от територията на Афганистан от началото на септември, поради което е връчил на талибанското правителство протестна нота за „провокативни нахлувания с дронове“. Нотата е предадена на 27 септември, а на следващия ден беше оповестена от говорителят на Министерство на външните работи на Пакистан Саджад Хайдер Хан. Дроновете, които властите в Исламабад показаха като свалени, имат неподвижно крило. На снимки и видеа France 24 разпозна на всеки от показаните апарати двигател DLE55 – едноцилиндров бензинов мотор за големи радиоуправляеми модели. Той се продава свободно, включително в китайската търговска платформа Alibaba.

На 23 септември пакистанската армия свали 8 дрона над северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, според източници от силите за сигурност, цитирани от The News и Express Tribune. 4 от тях са паднали край граничния пункт Торхам на пътя Пешавар-Джалалабад, а другите 4 – в планините около град Кохат. Два от свалените край Кохат са приземени на около 7 км от града от средства за електронна война, без кинетично въздействие. Министърът на информацията Атаула Тарар осъди „умишленото и незаконно нахлуване“, след което на 24 септември обяви въздушни удари срещу 10 цели в Афганистан, от които се предполага, че се изстрелват дронове. Ударите са били „умишлени, прецизни, премерени и съразмерни и строго ограничени до установени военни цели“, написа Тарар в X.

Според същите източници от силите за сигурност дроновете са били изстреляни от постове в провинциите Нангархар и Пактия под надзора на талибаните. Кабул отрича. Говорителят на талибанското правителство Забиулла Муджахид заяви още на 23 септември, че афганистанските сили не са нанасяли удари с дронове срещу Пакистан, а талибанските власти определиха твърденията като лишени от доказателства. Мустагфир Гурбаз, говорител на губернатора на югоизточната афганистанска провинция Хост, обяви, че ударите на 24 септември са поразили няколко места, включително край центъра на провинцията, без жертви.

Ударният дрон с неподвижно крило е безпилотен летателен апарат за еднократна употреба, който поразява целта с директен удар, при което последва детонация. Според експерта по дронове Марк Грозел апаратите имат размер около 2 метра и носят между 0,5 и 1 кг взривно вещество. „Военната им ефективност е много ограничена и могат лесно да бъдат прехванати. Бавни са и летят ниско. Трудно е да бъдат засечени: трудно се забелязват, но веднъж засечени, се свалят лесно“, обясни той пред France 24.

CSIS Missile Threat пише, че иранският ударен дрон „Шахед-136“ (руско название: „Геран-2“) носи между 20 и 50 кг полезен товар. Това е от 20 до 100 пъти повече от заряда, който Грозел приписва на безпилотниците над Пакистан. Двигателят на „Шахед-136“ развива 50 конски сили. DLE55 е двутактов мотор с работен обем 55,6 куб.см. и мощност 5,5 конски сили, т.е. е около 9 пъти по-маломощен.

Грозел допуска два сценария: дроновете да са доставяни от чужда държава или да са „до известна степен самоделни“. „Днес направата на дрон с неподвижно крило вече не е толкова сложна“, каза той. Софтуерът за автопилот, който управлява траекторията, е широко достъпен, двигател и батерия се продават свободно от Alibaba, а корпусът може да бъде отпечатан на 3D принтер или да се изреже от стиропор и дори от балса. Пакистанската изследователка Садия Сулайман от университета „Каид-и-Азам“ в Исламабад написа за The Diplomat на 8 октомври, че талибаните се снабдяват паралелно с търговски платформи, системи, доставяни през регионални мрежи, и местно сглобена и преработена техника. Според нея свързаният с талибанската мрежа „Хакани“ 313-и батальон използва ударните дронове за еднократна употреба, а изстрелванията се извършват от Кандахар, Нангархар, Пактия и Пактика.

Пакистан и талибаните, доскорошни съюзници, се намират в състояние на открит конфликт от 27 февруари, когато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че между двете страни вече има „открита война“. Ескалацията започна с пакистанските удари срещу позиции на Техрик-е Талибан Пакистан (TTP) в Афганистан. Известна като пакистанските талибани, TTP извършва нападения на територията на Пакистан от близо две десетилетия и е призната за терористична организация от ООН, ЕС и самия Пакистан, който обвинява афганските талибани, че ѝ дават убежище и подкрепа. Талибаните настояват, че TTP е вътрешен пакистански въпрос. Когато Пакистан, който има въздушно превъзходство над Афганистан, извършва удари срещу предполагаеми позиции на TTP дълбоко на територията на Афганистан, той отговаря със сухопътни атаки и дронове.

Мухтар Вафаи, специалист по Афганистан и талибанското движение, проследява корените на тази връзка до борбата срещу съветската инвазия през 80-те години. Тогава афганци и пакистанци, идващи от едни и същи религиозни училища в Пакистан, заминавали да воюват със съветите. Според него двете талибански групи „вече не могат да бъдат разделени“ и на практика са една група. Като довод той цитира изявление на лидера на TTP Нур Вали Мехсуд, изречени на пущу през 2021 г. няколко месеца след падането на Кабул:

„Не сме две групи. Ние сме една група, с една програма, една идеология и един метод.“

От началото на конфликта талибаните използват малки FPV квадрокоптери, управлявани от оператор чрез картина на живо от бордовата камера. Те носят минохвъргачни мини за удари по позиции на пакистанската армия в погранични райони. По-големите дронове с неподвижно крило имат по-мощни двигатели и според France 24 са потенциално способни да прелетят стотици километри. На 27 февруари, в деня на изявлението на Асиф, Муджахид обяви „успешно проведени“ удари с дронове срещу Исламабад, Ноушера и Аботабад, а пакистански източници споделиха снимки на свалени безпилотници в предградие на столицата. Исламабад е на около 190 км по права линия от Торхам.

Между 27 февруари и 15 март талибаните поеха отговорност за 15 атаки с дронове в столицата и граничния регион Хайбер Пахтунхва, припомня Сулайман. На 13 март пакистанската армия обяви сваляне на „няколко примитивни дрона“, които не са достигнали целите си, сред които и главният щаб на армията в Равалпинди. Отломките ранили две деца в Куета и по един човек в Кохат и Равалпинди.

Септемврийският кръг на сблъсъците започна с атентат в Кохат. На 18 септември, по време на петъчната молитва, взрив избухна в джамията в полицейския комплекс на града, след което в него нахлуха въоръжени лица. Загинаха 21 души, сред тях 15 полицаи, а ранените са над 100, съобщава Express Tribune. Отговорност пое алиансът „Иттехад ул-Муджахидин Пакистан“ (Съюз на муджахидините на Пакистан), в който участват фракции с корени в TTP и се ръководи от базирания в Афганистан командир Хафиз Гул Бахадур. 5 дни след атаката край същия град паднаха 4 от 8-те дрона.

До края на септември Пакистан нанесе 3 серии въздушни удари по цели в Афганистан. При първата, на 21 септември, мисията на ООН в страната (UNAMA) потвърди 3-ма убити цивилни. Втората беше насочена по 10-те цели на 24 септември. При третата, през нощта на 30 септември, бяха поразени провинциите Кунар и Хелманд: Исламабад отчете 22 убити бойци, а UNAMA потвърди 10 убити цивилни, повечето от които деца.

Провинция Хайбер Пахтунхва, където се намират градовете Торхам, и Кохат, въведе извънредно положение на 11 октомври. Президентът Асиф Али Зардари временно отстрани регионалното правителство на партията на затворения бивш премиер Имран Хан по препоръка на федералния кабинет, който отправи обвинения, че „умишлено се оттегля от борбата с тероризма“. Министърът на правосъдието Азам Назир Тарар цитира ръст от 196% на насилието, извършвано от въоръжени групи в провинцията през последните години.

Срещу дронове с двигател за авиомоделизъм и 1 кг бойна глава Пакистан използва средства за електронно противодействие и противовъздушна отбрана, а отговаря с нанасяне на въздушни удари по цели дълбоко на територията на Афганистан. И на 13 март, и на 23 септември той обяви, че дроновете са били спрени, преди да достигнат целите си. Грозел вижда силата на този тип оръжие другаде. Те са евтини и всяка една група с малко ресурси, включително талибаните, вече може да ги произвежда, а ако някой от тях порази училищна сграда или склад за гориво, „последиците могат да бъдат катастрофални“.

„Основната им сила е психологическото въздействие“, казва той. Сулайман вижда и практическа стойност: малките дронове могат да наблюдават позиция, да набележат цел и да изпробват реакцията на ПВО, преди да бъдат използвани за пренос на експлозивен заряд. Докато дроновете падат, преди да достигнат целите си, това въздействие се измерва в протестни ноти и ответни удари отвъд границата. При първото сериозно попадение в такъв обект то би се измервало в жертви.

Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и похвали талибаните

🇷🇺🤝🇦🇫 Руският външен министър Сергей Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и оцени управлението на талибаните досега като „доста успешно“, при откриването на осмото заседание на Московския формат за консултации по Афганистан – механизъм за диалог, действащ от 2016 г. „Мощната военна машина на САЩ и съюзниците от НАТО се сломи пред бойния дух и устойчивостта на афганистанците. Окупаторите бяха принудени да се разбягат. Националното правителство, дошло на власт начело с движението на талибаните, постави територията на страната под контрол и, трябва да се признае, я управлява доста успешно.“

Пасажът завършва мисълта, започнала с отбелязването на годишнина: по думите на Лавров през август се навършват пет години от „освобождаването на страната от 20-годишната западна окупация“. Движението „Талибан“ пое властта през август 2021 г. след изтеглянето на САЩ и НАТО. Като доказателства за неговия успеха Лавров посочи сигурността, борбата с наркотиците и търговията. Силовите структури на страната водят безкомпромисна борба с „Ислямска държава“ и други терористични групировки, продължи Лавров: убити са стотици бойци и са предотвратени няколко нашумели нападения, включително срещу чужденци и посолства. Производството на опиати в страната е спаднало с 90% от 2022 г., посочи Лавров, позовавайки се на оценки на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. По думите му външната търговия с над 100 държави е нараснала през 2025 г. до 14 млрд. долара. Западните страни, добави Лавров, са изолирали Афганистан от международната финансова система „под предлог за защита на правата на човека“ и според него са присвоили националните му банкови активи.

В същата реч обаче Лавров призна, че хуманитарната обстановка „остава сложна“, позовавайки се на данни от ООН, според които през зимата 2026–2027 г. над 17 млн. афганистанци или почти половината население ще се сблъскат с недостиг на храна, а нуждаещите се от помощ се очаква да достигнат 22 млн. Световната продоволствена програма съобщи на 4 август, че 14 млн. афганистанци страдат от остър глад, а дейностите за хуманитарна помощ за годината са финансирани едва на 26%. Числата не съвпадат: Лавров прогнозира за зимата, а програмата описва положението в началото на август. ЮНЕСКО отчете на 11 август, че 2,4 млн. момичета са извън средното образование заради забраната на властите в Кабул.

При срещата си с афганистанския външен министър Амир Хан Муттаки Лавров каза, че „5 години са кратък срок за преодоляване на последиците от много десетилетия окупация, но постиженията на правителството ви са очевидни и ние ги приветстваме“. Русия е първата и към момента единствената страна в света, която официално признава правителството на талибаните. Това се случи на 3 юли 2025 г. Преди това Върховният съд на Руската федерация беше спрял действието на забраната на движението в Русия на 17 април 2025 г.

Седмото заседание беше през октомври 2025 г. Осмото събра Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан и домакина Русия; Беларус и Египет бяха гости на форума. Той приключи без общо заявление. Специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов обясни, че при изготвяне на документ се е стигнало до „противоречие между нашите афганистански и пакистански колеги“: талибаните възразили, че в текста Афганистан се споменава твърде често във връзка с тероризма. По думите му същите изрази присъстват в текста от 2025 г. Кабул обаче твърди, че оттогава отношенията с Исламабад са претърпели промяна. Форматът остава форум за координация на сътрудничество в региона, добави Кабулов, а не за изясняване на спорове между две държави.

Специалният представител на Пакистан Мохамад Садик заяви на заседанието, че тероризмът продължава да стои в основата на проблемите на Афганистан, че над 4700 пакистанци са били загинали за 3 години от тероризъм с произход от Афганистан, чийто корени се крият във „връзката между режима на талибаните и терористичните групи“. Муттаки отхвърли обвиненията и каза, че няма доказателства пакистанските удари да са елиминирали реални заплахи. На същото заседание Лавров похвали борбата на талибанските власти с терористичните групи, а пакистанският пратеник обвини режима им във връзка с такива групи.

Лавров отново посочи, че е категорично неприемливо да се разполага военна инфраструктура на НАТО на територията на Афганистан и на съседните държави „под какъвто и да е предлог“. На 18 септември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се опитва да си върне авиобаза Баграм, която американската армия напусна през 2021 г. На 7 октомври 2025 г. общото заявление на седмото заседание определи като неприемливи опитите на държави да разполагат военна инфраструктура в страната и съседните държави. Тази година общ текст няма, така че формулировката не е включена в документ.

Ми-17 с номер 91101 и първите американци в Афганистан след 11 септември

🇺🇸🚁🇦🇫 На 26 септември 2001 г., 15 дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, хеликоптер Ми-17 на ЦРУ прелетя над прохода Анджуман в Хиндукуш и кацна в долината Панджшир със 7-членния екип Jawbreaker. Мисията беше едно от първите действия на САЩ в отговор на атентатите. Последвалата война стана най-дългата в американската история. Днес хеликоптерът, който ЦРУ води под номера 9-11-01, е изложен пред централата на агенцията в Лангли, щата Вирджиния. За 25-ата годишнина той е реставриран, съобщи CBS News на 26 септември 2026 г.

По данни на ЦРУ на борда са пътували 7 негови агенти, 3-ма души екипаж и 2-ма афганистански партньори. Водеше ги Гари Шрьон, 59-годишен ветеран от оперативната служба на ЦРУ с 32 години стаж, който на 11 септември беше на седмици от пенсия и говореше дари и пущу. Според реконструкцията на Боб Удуърд в The Washington Post Шрьон трябваше да убеди Северния алианс да работи със САЩ и да подготви идването на американските сили, без подкрепление и с малко спасителни екипи, които биха могли да изтеглят групата при провал. Началникът на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ Коуфър Блек му постави задачата и по-кратко: „Имате една мисия. Намерете Ал Кайда и ги убийте.“

Изборът на хеликоптера е част от прикритието. Ми-17 е съветска конструкция, а този екземпляр, по данни на The War Zone, е произведен през 1991 г. ЦРУ го придобива през 90-те години. „И Северният алианс, и талибаните използваха Ми-17“, обясни пред CBS историкът на ЦРУ Роб Байър. „Основната причина да изберем Ми-17 вместо Black Hawk е, че не бие на очи.“ Хеликоптерът трябва да издържи и височината: проходът Анджуман е на около 4400 метра, а според Байър Ми-17 е „един от малкото хеликоптери, които наистина могат да минат над този проход“. „Бяхме много тежки“, спомни си Шрьон на церемонията през 2019 г.: хората, оръжието, горивото и боеприпасите натоварваха машината до предела ѝ.

Полетът от Узбекистан продължи 2 часа и половина. Територията под маршрута се смята за контролирана от алианса, но според разказа на Удуърд всеки талибан с преносим зенитен ракетен комплекс Stinger или зенитна установка ЗУ-23 на някой връх можеше да свали хеликоптера. Машината нямаше и транспондер, за електронно разпознаване от американските самолети, затова екипажът импровизира. По горната страна на хоризонталния стабилизатор изписва „USA“ и американски флаг, които пилотите виждат отгоре, а от земята не се вижда; синя боя няма и флагът остава недовършен. От двете страни на фюзелажа стои „607“, позивна на афганистанския пилот от първия полет. Номерът помага на хеликоптера да минава за такъв на Северния алианс и позволява на съюзните пилоти да го разпознават като свой. На опашната греда, в по-малко видно черно, екипажът нанася и „91101“.

Jawbreaker каца в 15:00 ч. местно време на площадка на около 110 км северно от Кабул, дълбоко навътре в територията на алианса. Два дни преди 11 септември атентатори на Ал Кайда убиха военния му командир Ахмад Шах Масуд, който е наследен от генерал Мохамед Фахим. Шрьон носи 3 млн. долара в стодоларови банкноти. Още на същата вечер той изважда 500 000 долара на масата пред инж. Мохамед Ариф Савари, началник на разузнаването и сигурността на алианса, а на следващия ден още 1 млн. пред Фахим и външния министър Абдула Абдула. Фахим разполага с около 10 000 бойци, много от тях зле въоръжени, но отговаря с въпрос: „Кога започва войната?“ Скоро Шрьон поиска от централата още 10 млн. долара и ги получи.

Отговорът на въпроса идва на 7 октомври, когато САЩ и Обединеното кралство започват въздушни удари. До средата на месеца Jawbreaker оставаше единствен американски екип на терен в описаната операция в Афганистан. На 17 октомври в друга част на Северен Афганистан е прехвърлен втори екип на ЦРУ Alpha при силите на узбекския командир Абдул Рашид Дустум. Това са първите американци, изпратени отвъд линиите на талибаните. На 19 октомври идва и първият екип на специалните сили на американската армия. Хората от Alpha яздят с бойците на Дустум през планините, понякога по 14 часа на ден. Алиансът влиза в Кабул на 13 ноември, 48 дни след кацането в Панджшир.

По данни, публикувани през ноември 2002 г. от Удуърд, американското присъствие на терен при свалянето на талибанския режим включва около 110 агенти на ЦРУ и 316 военнослужещи от специалните сили, заедно с масирани въздушни удари. ЦРУ е изчислило, че преките му плащания в брой на терен са 70 млн. долара, част от тях за полеви болници. „Това си е изгодна сделка“, коментира в интервю за него президентът Джордж У. Буш.

Дейвид Тайсън и Джони Майкъл Спан, известен като Майк, двама служители на ЦРУ от екипа Alpha, влизат на 25 ноември в Кала-и-Джанги, историческа крепост от XIX век край Мазар-и-Шариф, където са събрани стотици пленени чуждестранни бойци. Тяхната задача е да установят кои са задържаните и откъде идват. Часове по-късно пленниците въстават. „Вярвам, че Майк вече беше мъртъв, когато стигнах до него“, спомня си Тайсън. Спан, на 32 години, е първият американец, загинал в бой в Афганистан. На Мемориалната стена в централата на ЦРУ, където всяка една звезда е посветена на служител, дал живота си по време на служба, неговата е 79-ата. Тайсън се изтегли с пушката на Спан, която днес се намира в музея на управлението.

Северният алианс стига до Кабул 48 дни след кацането на Jawbreaker. Цитираните около 430 американци и 70 млн. долара обаче са общи данни за кампанията, а не само за въпросните 48 дни. Шрьон отдава успеха на връзките със Северния алианс, изграждани години по-рано. Бързото сваляне на талибаните не означава окончателно поражение на противника. Около 16 декември 2001 г. бин Ладен напуска пещерния комплекс Тора Бора в Източен Афганистан и се прехвърля към племенните райони на Пакистан, където започва да се укрива, според заключение Комисията по външни отношения на Сената в доклад от ноември 2009 г. Според него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и генерал Томи Франкс взимат решението да не изпращат американски войски да препречат пътя му, тъй като това би противоречало на възприетия от тях подход за минимално военно присъствие. Бин Ладен остава в Пакистан до май 2011 г.

Когато талибаните се връщат обратно на власт през август 2021 г. Панджшир, където каца Jawbreaker, беше последната провинция, над която обявиха контрол. Американските войски напуснаха страната на 30 август, а на 6 септември говорителят на движението Забихула Муджахид заяви, че „провинция Панджшир изцяло падна в ръцете на Ислямския емират Афганистан“. Съпротивата, водена от Ахмад Масуд, сина на убития през 2001 г. командир, отвърна, че държи стратегическите позиции в долината и продължава борбата.

Ми-17 изпълни над 300 мисии в Афганистан и остана на служба до 2012 г. През 2018 г. е докаран в Лангли без горивопроводи и част от агрегатите и поставен на открито сред скали, подредени да напомнят терена на Афганистан. На 26 септември 2019 г. е официално представен като експонат, а на церемонията говори Шрьон. Той почива на 80 години; ЦРУ обяви смъртта му на 1 август 2022 г. „Боята беше силно избеляла от слънцето, а вътре влизаха и някои животинки“, каза Байър. През последната година ЦРУ запечата отворите и пребоядиса машината по-близо до вида ѝ от 2001 г. Зеленото е нарочно малко по-ярко, за да избелее с времето до замисления тон. С реставрацията беше върнат и номерът „607“.

Четвърт век след първия полет на хеликоптера помощта за част от афганистанските партньори продължава. След изтеглянето част от афганистанците, воювали редом с американците, останаха в страната, изложени на отмъщението на новата власт. Тайсън и вдовицата на Спан, Шанън Спан Дебрюн, участват в Badger Six, организация с нестопанска цел, основана през 2022 г. и кръстена на позивната на Спан. Тя продължава да подпомага около 35 семейства на бойци, сражавали се заедно с отряда Alpha, с храна, лекарства и помощ при преместване и презаселване. Попитан дали чувства задължение да помага там, където правителствата не са помогнали, Тайсън отговори: „Разбира се, да. Това правят хората. Това правим ние.“

Афганският фронт на свободата удари талибите в Зебак – бой за граничните височини

🇦🇫 Фронтът за освобождение на Афганистан (AFF) започна офанзива срещу позиции на талибаните в район Зебак на североизточната провинция Бадахшан и твърди, че е изтласкал врага от височините около граничния батальон в Зебак. Настъплението стартира сутринта в четвъртък от няколко посоки срещу бази, части и укрепени точки на режима и към събота все още беше в ход. Съобщава се за най-малко 21 убити талибани, сред които няколко командири, и 37 други ранени.

Сред убитите командири е Мула Шадаб, ръководил подразделението в Зебак, а също Маулви Гул Ахмади, Мула Фаридуллах и Кари Умари Лазари, начело на гранични роти в района. Сумирани, твърденията дават 58 жертви – цифрата, с която фронтът обяви, че сраженията навлизат в нова фаза. „Досега няколко опита на талибаните да си върнат освободените стратегически позиции се провалиха и всеки път групировката понасяше значителни загуби, принудена да отстъпва“, се казва в изявление на AFF.

Около обед в събота бунтовниците заявиха, че са свалили и два дрона на талибаните. Потвърждението от ръководството на фронта се забави, но се появиха кадри от планински район с останките на летателните апарати, разпространени по-късно от самата група. Афганският журналист Билал Сарвар съобщи в Х, че сражението е продължило над 20 часа и талибаните са използвали дронове, които са свалени от бойци на фронта.

Версията на талибаните е коренно различна. Hurriyat Radio, контролирана от талибаните медия, съобщи за петима убити бойци, цитирайки сведения от пресслужбата на 219-а дивизия от 207-и корпус на Ислямския емират. Според описание бойците на AFF са опитали да преминат границата от пакистанския окръг Читрал и да навлязат в Бадахшан за дестабилизиращи действия. Твърди се, че са получили база от пакистанската армия в Читрал, откъдето са планирали да навлязат в район Зебак през прохода Шах Салим. AFF представя себе си като вътрешна съпротива, докато обвиненията за чуждестранна подкрепа са рутинен епизод от реториката на талибаните и засега остават без потвърждение.

Ударът в Зебак идва седмица след друг показателен епизод в същата провинция. В нощта на петък, 17 юли, друга въоръжена групировка на име „Сепахиан-е Михан“ („Войници на родината“), водена от бившия член на афганистанските специални части Абдул Каюм Маланг, за кратко превзе центъра на район Яфтал-е Паин в западната част на Бадахшан. 20-25 бойци щурмуваха сградата на местната администрация, полицейското командване и офиса на разузнаването, свалиха талибанското знаме и издигнаха свое, разоръжиха членове на талибаните и отнесоха оръжие, техника и автомобили, преди да се изтеглят след няколко часа. Това беше първото съобщено, макар и временно, овладяване на районен център от опозиционни сили от завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.

Особеното в случая Яфтал е, че самите талибани го признаха. Полицейският говорител Ехсанулла Камгар определи нападателите като „безотговорни лица“, избягали след идване на подкрепления, а началникът на щаба Фасихудин Фитрат посети района, нарече извършителите „размирници“ и посочи, че повечето от тях са задържани. Именно този епизод е прецедентът, който наблюдатели и афгански журналисти сочат като първи от 2021 г. насам. Двете събития лесно се сливат в едно, но зад тях стоят различни групи, различни краища на провинцията и различен характер: краткотрайно овладяване на административен център при Яфтал срещу продължителен бой за гранични височини при Зебак.

Провинция Бадахшан заема най-североизточния ъгъл на Афганистан, планинска и труднодостъпна, опряна в Таджикистан, Китай и Пакистан. Зебак се намира на изток, близо до границата с Пакистан, а Яфтал-е Паин – на запад, до провинциалния център Файзабад. Именно географията прави региона идеален за въоръжена съпротива: тесни долини, високи проходи и близка граница, отвъд която следите се изгубват. Струпването на няколко нападения за броени дни показва, че натискът вече не е ограничен до едно изолирано огнище.

Активността на Фронт за освобождение на Афганистан не се изчерпва със Зебак. На 25 юли групата съобщи за ракетен удар срещу военна колона на талибаните, движеща се от Кабул към Бадахшан през район Доши в провинция Баглан; по нейни данни 7 талибани са убити и 6 са ранени, без загуби за нападателите. Ако тези претенции отговарят на реалността, фронтът е действал едновременно по маршрута към провинцията, но и вътре в самата нея – модел на изтощаване по снабдителните пътища, а не еднократен щурм.

Групировката е основана през март 2022 г. от генерал Мохамад Ясин Зия, началник на Генералния щаб на Афганистанската национална армия и изпълняващ длъжността министър на отбраната до самото сваляне на правителството от талибаните през 2021 г. Ръководният съвет на фронта наброява около 50 души начело на комитети в области като външна политика, културни и религиозни въпроси. Ядрото на състава е съставено от бивши служители на силите за сигурност. Групата заявява операции в повечето провинции на страната и координация с Националния фронт на съпротивата (NRF), най-известното анти-талибанско формирование, изградено около наследството на Панджшир.

За близо пет години управление на талибаните въоръжената съпротива в Афганистан остана разпокъсана и на моменти почти невидима. Фокусирането на удари в Бадахшан за няколко дни – настъплението на AFF по граничните височини на Зебак и краткото овладяване на районен център от друга групировка – не измества баланса на силите, но показва, че различни формирования са способни да действат паралелно и в крайна сметка да принудят талибаните да реагират открито, включително признавайки загуба на територия. Дали това е началото на по-широка вълна, или серия от изолирани удари, ще проличи от едно: дали спечелените позиции се задържат. Засега и при двата случая нападателите се изтеглиха.

Талибаните наложиха забрана за смартфон на всички свои служители.

🇦🇫🚫📲 Върховният лидер на Ислямско емирство Афганистан и водач на талибаните мула Хайбатула Ахундзада наложи забрана върху използването на смартфони от членове на движението и държавни служители – мярка, която на пръв поглед звучи като поредната аскетична приумица на теократичната власт в Кабул, но при по-внимателен прочит издава нещо доста по-показателно: вътрешна тревога за сигурността в самото сърце на властовия апарат.

Според Afghanistan International министерството на правосъдието на ислямската република е разпространило документа сред ръководителите на военните съдилища, полицейски началници и разузнавателните служби на талибаните в осем провинции на страната – т.е. не сред цивилното население, а сред органите, които боравят с оперативно чувствителна информация.

Тъкмо адресатът на заповедта е по-красноречив от самата забрана. Когато един режим лишава от смартфони не учениците и пазарджиите, а собствените си военни магистрати, полицейски командири и разузнавачи, той по същество признава, че мобилното устройство в ръката на служителя е по-сериозна заплаха за вътрешната дисциплина, отколкото инструмент за нейното укрепване. Към документа е приложен и специален регистър, в който се вписват името, длъжността, мястото на служба, мобилният оператор и телефонният номер на всеки човек, попаднал под ограничение – бюрократична прецизност, която превръща забраната от риторичен жест в проследим административен механизъм. Нарушителите ще се третират като престъпници, а наказанието им ще бъде определено в съда; преходът от „забранено" към „наказуемо" е именно онова, което отличава една декларация от действаща норма.

Реакцията по места доби почти ритуален характер. След издаването на заповедта в социалните мрежи беше разпространено видео, на което член на талибаните собственоръчно унищожава смартфона си, а по данни на Kabul Now началникът на полицията в район Бармал в провинция Пактика и четиринайсет негови подчинени публично са строшили устройствата си. Подобни сцени – служители, които демонстративно чупят телефони пред камера – носят отпечатъка на показно подчинение, типично за движение, чиято легитимност все още почива повече върху верността към фигурата на върховния лидер в Кандахар, отколкото на институционални процедури. Заповедта не идва в условия на институционален вакуум: преди това департаментът по ислямско образование към министерство на образованието вече беше забранил на студентите да внасят смартфони в училищата и религиозните семинарии, така че настоящата мярка по-скоро разширява нагоре по йерархията една вече установена логика на дигитални рестрикции.

Важно е да се отбележи какво заповедта не казва: публично оповестеният документ, поне според наличните сведения, не уточнява изрично своите мотиви. Затова всяко обяснение остава изцяло в полето на анализа, а не на установените факти. И все пак обхватът на мярката (силовия и разузнавателния ешелон), поименната регистрация и криминализацията предполагат съображения за оперативна сигурност: страх от изтичане на информация, проследяване на комуникациите и уязвимост към чуждо техническо разузнаване. Това е ирония, която преследва всяка бунтовническа организация, поела държавната власт – тази мрежова конспиративност, която някога позволи на талибаните да оцелеят срещу технологичното превъзходство на западната коалиция, сега се обръща навътре като инструмент за затягане на контрола върху собствените редици.

Този вътрешен сюжет придобива допълнителна тежест, поставен срещу траекторията на Кабул в сферата на външната политика. През 2021 г. талибаните завзеха властта в Афганистан, събаряйки подкрепяното от САЩ правителство. През 2024 г. руският президент Владимир Путин ги нарече „съюзници в борбата с тероризма", а през лятото на 2025 г. Москва стана първата столица, която призна Ислямския емират Афганистан, изключи движението от списъка на терористичните организации и прие негов посланик. През май тази година Русия и талибаните подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество – документ, подписан от Сергей Шойгу – секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – без да са известни конкретни подробности. Малко след това Москва предложи на Кабул да възстановят оставената в страната съветска военна техника, затваряйки един символичен кръг от епохата на 1980-те.

Мащабът на това сближаване обаче следва да се чете трезво. Ориенталистът Руслан Сюлейманов определя сделката по-скоро като „символична" по своя характер и изключва формирането на „военен съюз", подобен на отношенията между Русия и Северна Корея. В неговия прочит руското присъствие ще бъде ограничено до изпращане на военни специалисти и провеждане на „местни учения и инструктажи". Именно тази дистанция между жеста и същността е ключова за разбирането на двата паралелни процеса, които се разгръщат в Кабул.

И тук двете линии, вътрешната забрана и външното партньорство, се срещат в обща точка. Режим, отворил едновременно вратата за руски военни инструктори и затворил джобовете на собствените си разузнавачи за смартфони, демонстрира характерната за талибаните асиметрия: висока готовност за външна легитимация и дълбоко недоверие към собствената сигурност. Забраната не е изолиран акт, а индикатор за консолидация, в която движението вече не воюва за държавата, а се опитва да я обезопаси отвътре – дори срещу самата себе си. Колкото по-нашироко Кандахар отваря емирата за чуждо технологично и военно съдействие, толкова по-настойчиво ще се стреми да капсулира потоците от информация в собствения си апарат, защото признанието отвън не премахва, а изостря параноята от проникването отвътре. В този смисъл ритуално счупеният телефон на полицейския началник от Бармал е не куриоз, а малък барометър на една власт, която все още се чувства обсадена в собствената си столица.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Русия и талибаните сключиха споразумение за военно-техническо партньорство: спекулации за доставка на ПВО.

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.

Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.

Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.

При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.

„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.

Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.

Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.

Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.

Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.

Талибанско недоволство от Москва: министър я обвини в капитулация пред Запада и предателство на Иран.

🇦🇫⚔️🇷🇺 Мавляви Нида Мохамад Надим, министър на висшето образование в правителството на талибаните и част от тесния кръг около върховния лидер Мавляви Хайбатула Ахундзада, излезе с необичайно открита публична критика срещу Русия.

В изказване пред аудитория в университета „Шейх Зайед" в град Хост в източен Афганистан, той отбеляза, че „Изтокът и Западът се обединиха срещу талибаните и мюсюлманите", а Москва е подкрепила позицията на САЩ по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции срещу движението.

„Въпреки че се счита за приятел на Иран, Русия остави тази страна сама" във войната му срещу САЩ и Израел, изтъкна Надим в директна препратка към настоящата криза в Персийския залив, където Вашингтон поддържа морска блокада на пристанищата на Ислямската република, а преговорите в Ислямабад с посредничеството на Пакистан се намират в застой след отказа на иранската делегация да се яви на масата.

Андрей Серенко – руски анализатор по въпросите на Централна Азия, определи това изказване не като лична позиция на отделен министър, а като сигнал, прицелен към Кремъл, който отразява истинското отношение на талибаните към Москва.

Значението на тези думи се открива на фона на необичайната история на дипломацията между двете държави в последната година. През април 2025 г. Върховният съд на Руската федерация свали талибаните от националния списък на забранените терористични организации, а на 3 юли Русия се превръна в първата държава, официално признала правителството на „Ислямския емират на Афганистан" и приела акредитивните писма на посланика Гул Хасан. Зад този ход стояха конкретни руски интереси: достъп до афганистанските участъци на транспортния коридор „Север–Юг", разширяване на икономическото присъствие в Централна Азия и противодействие на местното крило на Ислямска държава – провинция Хорасан, считано от Москва за пряка заплаха след атентата в „Крокус Сити Хол" през март 2024 г.

Тъкмо тази инвестиция прави изказването му чувствително. Първо, то идва от фигура от кандахарското ядро около Ахундзада, а не от технократското крило в Кабул, което традиционно отговаря за контактите с външни партньори. Второ, то поставя Москва в една категория със „западния лагер" – рамка, която противоречи на собствената идентичност на руската дипломация, която се представя като отделен полюс в многополюсна архитектура. Трето, то насочва критиката към санкционния режим на ООН срещу движението, установен с резолюция 1988 от 2011 г. и поддържан чрез периодични преразглеждания от Съвета за сигурност, в които досега Москва на няколко пъти заемаше омекотяваща линия.

Паралелът с Иран, прокаран от Надим, има отделна тежест. От началото на активната фаза на сблъсъка със САЩ и Израел, Иран разчиташе публично на политическа, логистична и военна подкрепа от Москва – негов партньор по оста Русия–Иран–Северна Корея, към която западният свят се насочва с координиран натиск. Отсъствието на осезаема намеса в негова полза от страна на Русия в настоящата ескалация явно се тълкува от талибаните като индикация за ограничения обхват на руските ангажименти в региона – и като предупреждение за самите талибани.

Към момента руското министерство на външните работи не е реагирало публично на думите и не е коментирало твърдението за руската позиция по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на талибаните. Във вътрешното информационно пространство на Афганистан темата също остава извън потока от информация – талибаните по правило не водят публичен дебат по темите на външната политика, а послания, подадени от дворцов кръг, типично изпълняват сигнално-преговорна функция. Ако схемата бъде потвърдена от последващи публични стъпки, това ще е първият открит показател за охладняване между Москва и Кандахар, 10 месеца след формалното руско признаване на „Ислямския емират".

Нова ескалация между Пакистан и Афганистан, погранични сблъсъци и въздушни удари в Кабул

🇦🇫⚔️🇵🇰 Талибанските власти в Афганистан обявиха, че са извършили атаки срещу военни позиции на Пакистан по границата между двете страни в отговор на въздушните удари от миналата седмица. Информацията беше потвърдена от командването на Пакистан, което заяви, че силите му са отвърнали на огъня.

Медийният център на афганистанския военен корпус публикува изявление, според което „тежките сблъсъци“ са били започнали в четвъртък вечер като „отговор на неотдавнашните въздушни удари, извършени от пакистанските сили в провинциите Нангархар и Пактия“.

„В отговор на многократните провокации и нарушения от страна на пакистанските военни, бяха предприети мащабни настъпателни операции срещу пакистански военни позиции и съоръжения по линията ‚Дюранд‘“, написа говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид.

Отношенията между двете страни се влошиха в последните месеци, а пунктовете по сухопътната граница с дължина 2611 км, известна като линията „Дюранд“, до голяма степен остават затворени от кръвопролитните сблъсъци през октомври, които отнеха живота на повече от 70 души от двете страни.

Военен източник на талибаните съобщи пред Al Jazeera, че при атаките в четвъртък са убити 10 пакистански войници и са превзети 13 застави. Според талибаните тези действия са отмъщение за пакистанските удари по границата от неделя.

Пакистан твърдеше, че е убил най-малко 70 бойци при неделните атаки, но Афганистан отхвърли това твърдение и вместо това посочи, че са загинали цивилни, включително жени и деца.

По-късно Министерство на информацията и радиоразпръскването на Пакистан обяви, че армията е дала „незабавен и ефективен отговор“ на талибанския обстрел в няколко сектора в провинция Хайбер Пахтунхва.

„Силите на режима на талибаните биват наказвани в секторите Читрал, Хайбер, Мохманд, Курам и Баджаур. Първите доклади потвърждават тежки загуби от афганистанска страна, като са унищожени множество постове и оборудване“, се посочва в съобщението.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, написа в X, че нито една застава не е превзета или поразена от талибаните, както и че пакистанските войски са „нанесли тежки загуби по границата в отговор на непредизвиканата талибанска агресия“.

Малко след полунощ в петък той заяви, че Пакистан продължава военния си отговор, при който до момента са били ликвидирани 133 талибани, а над 200 други са ранени. Той добави, че 27 позиции на територията на Афганистан са били унищожени, а други 9 са превзети.

Междувременно в афганистанската столица Кабул бяха чути силни експлозии и звук от преминаващи изтребители.

В основата на напрежението стоят проблемите със сигурността, заради които Пакистан обвинява Афганистан, че укрива екстремистки групи, предвождани от пакистанските талибани, известни като Техрик-е Талибан Пакистан (TTP).

Пакистанските талибани се появиха през 2007 г. в племенните райони на страната. Те са отделна организация от талибаните в Афганистан, но споделят дълбоки идеологически, социални и езикови връзки с тях.

Пърл Пандия, старши анализатор за Южна Азия в Conflict Location & Event Data (ACLED), отбеляза пред Al Jazeera, че „пропускливата граница“ с Афганистан осигурява на бойците безопасно убежище за отстъпление при военен натиск.

„Афганистанските талибани обаче изглежда нямат желание да предприемат сериозни мерки за TTP, отчасти заради старата близост между двете групи, но и от страх, че бойците на TTP могат да преминат към основния им съперник – Ислямска държава Хорасан“, добави тя.

Пандия отбеляза, че 2025 г. е била една от годините с най-много насилие в последното повече от десетилетие, като ACLED е регистрирала над 1000 инцидента с участие на пакистанските талибани. Тенденциите за 2026 г. изглеждат „наравно“ или „малко по-високи“ спрямо същия период на миналата година.

„При липсата на сериозни действия срещу TTP от страна на Афганистан, бъдещата ескалация изглежда неизбежна“, заключи тя.

Афганистанските талибани отричат обвиненията на Пакистан, че предоставят убежище на групировката.

Пакистан нанесе въздушни удари на територията на Афганистан.

Афганистански мъже търсят жертви след пакистански въздушен удар срещу жилищен район в село Гирди Кас, провинция Нангархар, 22 февруари 2026 г.
📸 Снимка: Aimal Zahir/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Пакистанската армия нанесе въздушни удари срещу обекти в Афганистан, описани като „лагери и скривалища“ на въоръжени групи, отговорни за серия от атаки, сред които и смъртоносния самоубийствен атентат в шиитска джамия в Исламабад.

Министерство на отбраната на талибаните осъди ударите от изминалата нощ, които са „поразили религиозно училище и жилищни домове“ в граничните провинции Нангархар и Пактика, „докладвайки за десетки убити и ранени, сред които жени и деца“.

Местни източници съобщиха пред Al Jazeera, че най-малко 17 души са загинали в Нангархар.

Атаките поставят под въпрос крехкото примирие между двете държави, договорено след тежки гранични сблъсъци през октомври миналата година, при които загинаха десетки войници, цивилни и предполагаеми бойци.

Министерство на информацията и електронните медии на Пакистан заяви в изявление на X, че армията е провела „прецизни операции, базирани на разузнавателни данни“ срещу 7 лагера и убежища на пакистанските талибани, известни като Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), и техните съюзници.

В изявлението се посочва още, че мишена е бил и филиал на групировката Ислямска държава в граничния регион.

Ведомството твърди, че разполага с „неоспорими доказателства“, че последните атаки в Исламабад, Баджаур и Бану са били извършени от бойци „по нареждане на техните лидери и организатори, базирани в Афганистан“.

Пакистан призова многократно талибанското правителство да предприеме мерки, за да прекрати използването на неговата територия за нападения, но според Пакистан не е успяло да „реализира никакви съществени действия“.

В съобщението се допълва, че Пакистан „винаги се е стремил към поддържане на мира и стабилността в региона“, но се подчертава, че безопасността и сигурността на неговите граждани остават негов основен приоритет.

Въздушните удари бяха нанесени часове след като атентатор-самоубиец нападна конвой на силите за сигурност в област Бану на северозападната провинция Хайбер-Пахтунхва, при което загинаха двама войници, един от които е подполковник.

В понеделник автомобил, натъпкан с експлозиви и управляван от атентатор-самоубиец, се вряза в армейски пост в близкия район Баджаур, убивайки 11 войници и едно дете. По-късно местните власти посочиха, че атентаторът е бил афганистански гражданин.

На 6 февруари друг атентатор задейства експлозиви по време на обедна молитва в джамията „Хадиджа Тул Кубра“ в района Тарлай Калан на столицата Исламабад, убивайки най-малко 31 богомолци и ранявайки 170 други. Часове по-късно Ислямска държава пое отговорност за нападението.

Макар бомбените атентати да са рядкост в строго охраняваната столица, нападението срещу джамията е второто такова за последните три месеца, което породи опасения от ескалация на насилието в големите градски центрове на Пакистан.

По това време пакистанската армия обяви, че „планирането, обучението и идеологическата подготовка за атаката са се състояли в Афганистан“.

Министерство на информацията на Пакистан повтори своя призив към световната общност да притисне талибаните да спазват ангажиментите си по споразумението, сключено със САЩ през 2020 г. в катарската столица Доха, с което се поема ангажимент за предотвратяване на използването на афганистанска земя за атаки срещу други държави. Ведомството посочи, че подобен ход е „от жизненоважно значение за регионалния и глобалния мир и сигурност“.

Министерство на отбраната на талибаните от своя страна осъди атаките като „нарушение на международното право и принципите на добросъседство“ и обеща отговор.

„Държим пакистанската армия отговорна за нанасянето на удари срещу цивилни граждани и религиозни обекти. Ще отговорим на тези атаки в подходящо време с премислен и адекватен отговор“, се казва в позицията.

В последните години Пакистан страда от ескалация на насилието, за голяма част от което са отговорни Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), действащи от територията на Афганистан, и сепаратистките групи от Белуджистан.

Правителството на талибаните последователно отрича да е давало убежище на въоръжени групировки.

Отношенията между двете страни остават обтегнати след смъртоносните сблъсъци през октомври. Боевете тогава избухнаха след експлозии в Кабул, за които талибаните обвиниха Пакистан.

Примирието, постигнато на 19 октомври с посредничество на Катар, до голяма степен се спазваше, но втория етап от преговори в Истанбул не доведе до официално споразумение.

Тръмп иска обратно авиобаза Баграм. Сателитни снимки показват как талибаните я използват.

🇦🇫✈️🇺🇸 Над четири години след като талибаните си върнаха контрола над Афганистан през август 2021 г. мрежата от огромни военни бази, които бяха изоставени от САЩ след 20 години война, е почти неизползвана. Това е факт въпреки твърденията на пропагандата относно мащабна военна дейност и първоначалните планове за превръщането им в икономически центрове.

Анализ на сателитни изображения, данни от публични източници и интервюта със служители от региона, проведени от The Washington Post, разкрива, че изпадналият в парична криза и изолиран режим на талибаните е успял да използва само минимална част от съоръженията.

🛑 Провалът на икономическите зони в „Баграм“

Една от първите обявени цели на талибаните след повторното им превземане на властта през 2021 г. беше да превърнат бившите американски бази, като ключовата авиобаза „Баграм“, в специални икономически зони. Тези намерения обаче бяха официално изоставени.

Ахундзада Абдул Салам Джавад, официален говорител на Министерството на промишлеността и търговията на Ислямско емирство Афганистан, си призна публично пред The Post, че идеята е отменена:

„След технически оценки заключихме, че превръщането на военни съоръжения в икономически центрове би изисквало поредица от големи разрушавания и реконструкции — процес, който би бил едновременно скъп и увреждащ за нашия военен сектор“, заяви Джавад,

Според Асфандяр Мир от Stimson Center, това е отражение на цялостната борба на талибаните да превърнат силно зависимата от чужда помощ афганистанска икономика в самодостатъчна.

🖼️ Самолети-примамки и ограничен капацитет

Въпреки че режимът твърди, че военните му използват съоръженията, сателитните снимки показват изключително ограничена активност за изминалите четири години.

Авиобаза Баграм: На пистата, пълна с американски самолети в миналото, сега се виждат само снимки на самолети, нарисувани директно над асфалта. Експерти са на мнение, че те са предназначени да служат като примамки и не са мръднали от американското изтегляне.

„Голяма част от оборудването, което наследиха, не работи“, коментира Мир. Проведеният от него анализ сочи, че макар да е имало конкретни усилия за спасяване на резервни части, количеството на реалните оръжейни системи и самолети с висока стойност е ограничен.

⚙️ „Канибализиране“ на изоставеното оръжие

По време на изтеглянето си американските сили оставиха военно оборудване за повече от 7 милиарда долара, което е накарало талибаните да се фокусират над „централизиране, оценяване и спасяване на своя новооткрит флот“, според геопространствения анализатор Уилям Гудхинд:

Кандахар: Снимките свидетелстват за стотици бронирани машини, сред които Humvee-та, които са били „изкормени, а шаситата им струпани на открито“.

Летище Кабул: Наблюдава се процес на „консолидиране на цялото пленено оборудване и канибализиране на части, необходими за ремонт“ на самолети като A-29 Super Tucano и хеликоптери UH-60 Black Hawk.

Подобна дейност разпали сериозно безпокойство в съседен Пакистан, където военен служител посочи, че талибаните намират нови начини за ремонт на самолети, набавяйки части от черния пазар. Освен това, голяма част от изоставеното леко оръжие, включително над четвърт милион пушки, се появяват в ръцете на бунтовници в Пакистан, лоялни на афганистанския режим.

🏙️ Разделението Кабул-Кандахар: Борба за власт?

Наблюдава се и забележително разделение в използването на активите между градовете Кабул и Кандахар.

Кандахар, който е духовен и политически център на върховния лидер Хайбатула Ахундзада, изглежда „почти празен от самолети“ на последните сателитни изображения.

Летище Кабул, за сметка на това е останало „център на авиационна дейност“. Талибаните дори издигат 10 нови кули за наблюдение в неговата източна част през 2023-24 г., повишавайки сигурността около зоната на самоубийствения атентат от август 2021 г.

Според висш пакистански служител, посочената концентрация в Кабул е знак за слабост, тъй като талибаните нямат достатъчно персонал и оборудване, за да поддържат многобройни бази. Други експерти като Мир виждат в това отражение на вътрешната динамика на властта, където фракцията Хакани, активна в столицата, може да води борба за власт с базираните в Кандахар хардлайнери.

„Контролът над Кабул е ключов“, заключава Мир.

Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Трима загинали при самоубийствен атентат в пакистанския град Пешавар.

🇵🇰 Трима атентатори самоубийци атакуваха щаба на паравоенните сили в пакистанския град Пешавар, като убиха най-малко трима охранители и раниха още няколко души, съобщават медиите.

Според вестник Dawn атаката срещу централата на Федералната полиция е станала рано сутринта в понеделник. Един от терористите се е взривил на портала на комплекса, а останалите двама са се опитали да нахлуят вътре, но са били застреляни.

„Първоначално трима бойци се опитаха да атакуват щаба“, каза пред вестника главният полицай на града Миан Саид Ахмад. „Единият се взриви на портала, а другите двама се опитаха да влязат в сградата, но бяха ликвидирани от служителите на FC“, добави той.

Тримата загинали охранители са били на пост точно на портала и са били убити от взрива, според уебсайта Dunya News.

Междувременно началникът на полицията в Пешавар заяви пред Associated Press, че по време на атаката голяма част от личния състав е бил на открит плац в комплекса за сутрешна тренировка.

„Терористите от днешната атака бяха пеша и не успяха да стигнат до зоната на строя. Бързата реакция на нашите сили предотврати много по-голяма трагедия“, заяви той.

Щабът на паравоенните сили се намира в гъсто населен район на Пешавар, столица на провинция Хайбер Пахтунхва. Говорител на силите за сигурност, пожелал анонимност, каза пред Reuters, че зоната е напълно блокирана.

При атаката са ранени най-малко шестима цивилни, които са откарани в болница Лейди Рединг в Пешавар. Служител на лечебното заведение увери, че състоянието на всички пострадали е стабилно. В двете големи болници на града беше обявено извънредно положение.

Засега никоя групировка не е поела отговорност за нападението.

Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), групировка на пакистанските талибани, често е обвинявана за подобни атаки на територията на страната, където напоследък се наблюдава рязко увеличаване на терористичните актове.

TTP е отделна организация, съюзник на афганистанските талибани, които управляват Афганистан.

Днешната атака идва по-малко от две седмици след като камикадзе се взриви до полицейска кола пред съдебната палата в столицата Исламабад, убивайки 12 души.

Вълната от насилие обтяга отношенията между Исламабад и правителството на талибаните, което управлява Афганистан. Пакистан обвинява TTP, че действат безпрепятствено от територията на съседен Афганистан след завземането на властта от талибаните през 2021 г.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди остро атаката в Пешавар и похвали силите за сигурност за навременната им реакция.

„Извършителите на това нападение трябва възможно най-скоро да бъдат установени и изправени пред правосъдието. Ще осуетим злите планове на терористите, посегнали на целостта на Пакистан“, заяви Шариф в официално изявление.

Пакистанският президент Асиф Али Зардари също осъди категорично атаката. В публикация на X той изказа „искрени съболезнования“ и отдаде почит на смелостта на силите за сигурност.

Афганистан и Пакистан се договориха за незабавно примирие след тежки сблъсъци

🔍 Източник: Islamic World News

🇦🇫🇵🇰 Афганистан и Пакистан постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня след преговори с посредници от Катар и Турция, след седмица на ожесточени и кървави сблъсъци по спорната им граница.

Министерство на външните работи на Катар обяви тази нощ, че страните са се съгласили на примирие и на „създаване на механизми за укрепване на траен мир и стабилност между двете държави“, като двете страни ще проведат последващи срещи в следващите дни, за да „осигурят устойчивостта на примирието и да проверят изпълнението му по надежден и устойчив начин“.

По-рано и двете страни заявиха, че в събота ще проведат мирни преговори в търсене на примирие след сблъсъци, убили десетки и ранили стотици в най-тежката ескалация между двете съседни страни, откакто талибаните взеха властта в Кабул през 2021 г.

„Както обещахме, днес в Доха ще бъдат проведени преговори с пакистанската страна“, отбеляза говорителят на талибаните Забихула Муджахид, който добави, че преговорният им екип, воден от министъра на отбраната Мохамад Якуб, е пристигнал в катарската столица.

По-рано външното министерство на Пакистан съобщи, че министърът на отбраната Хавадж Мохамад Асиф е ръководил дискусии с представители на ръководството на талибаните в Афганистан.

„Преговорите ще бъдат фокусирани върху незабавни мерки за спиране на трансграничния тероризъм срещу Пакистан, идващ от Афганистан, и за връщане на мира и стабилността по пакистанско-афганистанската граница“, заявиха от Външното министерство.

Официалните данни сочат, че пакистанските жертви са на поне 30 загинали и 50 ранени, а тези от афганистанска страна са поне 45 жертви и 200 ранени. В отговор на ескалацията Пакистан прекрати цялата търговия с Афганистан, а граничните пунктове бяха отворени само за мигранти, изгонени от Пакистан. Частично примирие беше постигнато на 15 октомври вечерта, когато двете страни размениха пленници и телата на загинали на няколко гранични пункта.

Пакистан твърди, че конфликтът произтича от предполагаема подкрепа на талибаните за групата Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), която води война срещу пакистанската държава от своите скривалища в източен Афганистан в опит да свали правителството и да го замени със своя строг модел на ислямско управление.

От своя страна талибаните обвиниха разузнавателните служби на Пакистан, че обучават групировки, свързани с ИДИЛ, и ги използват за терористични операции в Афганистан и региона, включително в Русия и Иран. Основният проблем остават взаимните обвинения в подкрепа на тероризма.

В петък самоубийствен атентат в близост до границата уби 7 пакистански войници и рани 13 други, съобщиха представители на силите за сигурност.

„Афганистанският режим трябва да ограничи проксита, които имат убежища в Афганистан и използват територията му за извършване на ужасяващи атаки в Пакистан“, отбеляза по време на церемония по връчване на дипломи на кадети в събота командирът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.