Невски, Ордата и Западът: историята като довод на Путин за войната

🇷🇺📜 Руският президент Владимир Путин все по-често обяснява войната срещу Украйна с историята от средните векове, а опасната му мания да поправя онова, което смята за исторически неправди в Украйна, тревожи дори хора в Москва, пише британският вестник The Times. „Винаги е мислил трезво. С други думи, не губеше връзка с реалността. Сега не знам“, споделя източник, близък до Кремъл. Материал на кореспондента Марк Бенетс подрежда историческите отклонения на руския президент от последните 6 години и отбелязва, че той често сравнява противопоставянето на Русия със Запада с битките на Александър Невски, княза, който през XIII век разбива шведите.

The Times описва историята като хоби, появило се късно в живота на човека, чийто пръст е на копчето на най-големия ядрен арсенал в света. Собствените думи на Путин показват повече от хоби: в публичните си изказвания той сам свързва епизоди от средните векове с войната и ги представя като ключ към нея. На 3 ноември 2023 г. на среща с Обществената палата навръх Деня на народното единство, Путин разказва, че Невски „е ходил в Ордата, кланял се е на ордските ханове, получавал е ярлик за княжение, и то преди всичко, за да се противопостави ефективно на нашествието на Запада“. Ярликът е грамотата, с която ханът на Златната орда признава руския княз. Невски получава ярлика за великото Владимирско княжество през 1252 г. Ордите „се държаха нагло, жестоко, но не засягаха главното: нашия език, традиции, култура, на които посягаха западните завоеватели“, продължи Путин. После прехвърли разказа към настоящето: „До голяма степен същото се случва и днес“, когато Русия защитава ценностите, историята и езика си, в това число „като помага на нашите братя и сестри в Донбас и в Новорусия“. И завърши: „В това е ключът към днешните събития.“

Княз Александър Невски е едно звено от поредица, в която историческият довод минава от реч в реч, от паметник към учебник и накрая стига до масата за преговори:

• 8 април 2020 – На съвещание с губернаторите Путин увери, че Русия ще победи коронавируса, както е преживяла набези на печенегите и половците, степни тюркски номади от средните векове. Самото сравнение предизвика вълна от подигравки в руските социални мрежи.
• 12 юли 2021 – Кремъл публикува есето на Путин „За историческото единство на руснаци и украинци“. The Times пише, че текстът е прочетен на всеки военнослужещ непосредствено преди самата инвазия и полага идеологически основи на войната.
• 11 септември 2021 – Путин откри мемориал на княз Александър Невски и неговата дружина на брега на Чудското езеро, където според преданието през 1242 г. се провежда битката с Ливонския орден. На церемонията присъства и Владимир Медински, председател на Руското военноисторическо дружество, чиито експедиции са събрали находките за музея към паметника.
• 21 февруари 2022 – Три дни преди нахлуването Путин представи съвременна Украйна като творение на болшевишка Русия, което може да носи името на Ленин. „Той е неин автор и архитект“, заяви той.
• февруари 2024 – В интервюто с Тъкър Карлсън Путин обеща историческа справка от „30 секунди или една минута“ и говори около 20 минути за Рюрик, кръщението на княз Владимир през 988 г. и Богдан Хмелницки. Водещият го прекъсна с въпроса за кой период става дума, защото е изгубил представа къде в историята се намират.
• 16 май 2025 – На преговори в Истанбул Медински, вече начело на руската делегация, се обърна към украинците с думите: „Воювахме с Швеция 21 години. Колко сте готови да воювате вие?“ В ефира на руската държавна телевизия той потвърди аналогията: „Великата северна война с Швеция продължи 21 години.“
• 15 август 2025 – На срещата в Анкъридж Путин изнесе на президента Доналд Тръмп лекция за Рюрик, Ярослав Мъдри и Хмелницки, според неназовани източницин на Financial Times през октомври 2025 г.

Медински пренася разказа от класната стая до масата за преговори. Според The Times бившият министър на културата и председател на Руското военноисторическо дружество води пренаписването на учебниците, така че тяхното съдържание да отговаря на възгледите на Путин. В новите учебници загубата на Тръмп на изборите през 2020 г. е обяснена с изборни измами на Демократическата партия. Медински, който днес е помощник на президента, е и съавтор на единния учебник по история на Русия за 11. клас, представен през 2023 г. Другият съавтор е ректорът на МГИМО Анатолий Торкунов. В третото му издание от 2026 г. добавят срещата в Анкъридж и „положителната роля“ на администрацията на Тръмп в мирните преговори, докато изречението, че САЩ искат да воюват „до последния украинец“, е отпаднало. Това установи през юли РБК при сравнение на новото издание с предишното. Владислав Кононов от президентската администрация нарече промените „рутинна редакция при преиздаване“. Пренаписаният раздел е за съвременността, не за Средновековието, но промените следват дипломацията към съответния момент. Това е най-ясната следа в подкрепа на обратното тълкуване: че поне за най-новата история Кремъл нагажда училищния разказ към текущата си политика, а не обратното.

Украинската дипломация вече оценява руските делегации и по историческите им отклонения. През януари, когато адмирал Игор Костюков, началник на военното разузнаване, водеше руската делегация в Абу Даби, министърът на външните работи Андрий Сибиха отчете „качествена промяна“: „Това са други хора и нямаше лекции по псевдоистория. Разговорите бяха много концентрирани.“ Когато на 13 февруари Кремъл върна Медински начело за кръга в Женева, Сибиха предупреди: „Предишният опит показва, че както винаги ще бъдат прочетени някакви исторически псевдолекции. Украйна няма нужда от това.“

Съобщението, предоставило повод за материала на The Times, обаче е оспорено. Financial Times писа на 27 октомври, позовавайки се на трима души, запознати с разговора, че Путин е посветил по-голямата част от 90-минутния разговор с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре на славянската история от средните векове. И двамата участници го отричат. „Поискахме от Financial Times да го поправи, защото не е вярно. И ще го поправят, защото ние бяхме в разговора“, каза Стьоре пред VG. Изданието отговори: „Стоим зад журналистиката си.“ Пред финландската обществена телевизия Yle самият Стуб описа сведенията като неверни: Путин е изложил своята версия за събитията след анексията на Крим и войната в Източна Украйна от 2014 г. и преговорите в Истанбул от 2022 г. На страната на Стьоре застана и Юрий Ушаков, помощник на Путин: „Той постъпи правилно. Това е някаква измислена информация. По-точно не информация, а дезинформация. Изобщо не ставаше дума за това.“ The Times посочи възражението на Стьоре и позицията на FT, че вярва на източниците си.

Спорът е дали в разговора изобщо е ставало дума за Средновековието. По версията на двамата държавни глави Путин е изложил виждането си за събитията от 2014 г. насам, т.е. за самия конфликт, а официалното съобщение на Кремъл посочва, че е оценил положението в зоната на конфликта, „като припомни неговите първопричини“. Доводът, че миналото е част от позицията на Кремъл, не зависи от това обаждане. Той стои в изказванията, в които Путин сам пренася далечното минало в днешната война: статията от 2021 г., речта три дни преди нахлуването и най-изрично речта за Невски. Затова историческият довод е неизменна част от съдържанието на тази позиция, а не отклонение от нея.

Лавров: Москва не бърза да сключва мир в Украйна.

🇷🇺 Москва не бърза да сключва мирно споразумение с Украйна. Това подсказа външният министър Сергей Лавров в коментар пред руските държавни медии днес, с което сигнализира, че Кремъл е фокусиран над постигането на военните си цели, а не върху спазването на крайни срокове.

Делегациите на Русия и Украйна бяха в Женева днес за отделни разговори с американски представители като част от усилията на президента Доналд Тръмп за сключване на примирие в продължаващата война, навлязла в петата си година преди два дни.

Въпреки това няколко кръга дискусии не успяха да доведат до пробив, тъй като Русия настоява безкомпромисно за териториални и политически ултиматуми, които бяха отхвърлени от Украйна като капитулация.

Отказът на Москва да се ангажира със срокове съвпада с нейната отколешна практика на нарушаване на договори и използване на преговорите като тактика за постигане на военни цели. Според Chattam House Москва е нарушила редица ключови споразумения за сигурност с нахлуването си в Украйна, най-известният от които е меморандумът от Будапеща, и е погазила над 17 различни примирия в годините след 2014 г.

„Чували ли сте нещо от нас за крайни срокове? Нямаме крайни срокове, имаме задачи. Изпълняваме ги“, отбеляза Лавров пред репортери на държаните медии.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подкрепи думите му и заяви, че е твърде рано да се правят прогнози за мирния процес. „Би било голяма грешка в момента да правим опити да дефинираме някакъв етап или да правим прогнози“, каза той, отправяйки предупреждение срещу излишни спекулации.

Украинският президент Володимир Зеленски многократно призовава за среща на върха с Владимир Путин, за да бъдат разгледани критични въпроси, като съдбата на оспорваните територии в Източна Украйна.

Песков обаче отново потвърди, че Русия няма да се съгласи на среща на върха, докато преговорите не достигнат финалната си фаза, при която и двете страни са съгласни с условията на потенциална сделка.

По-рано Владимир Медински, главният руски преговарящ в Женева, отново попадна под обстрела на вниманието.

Наблюдатели посочват, че помощникът на Кремъл е избран по-скоро за да предава позицията на Владимир Путин, отколкото да преговаря самостоятелно.

Марк Галеоти, директор на консултантска фирма Mayak Intelligence, описа Медински като „фактическа марионетка на Путин“ и посочи, че той „няма собствена гледна точка или дневен ред, а просто може да се разчита на него да предава вярно посланието на Путин и да докладва вярно обратно“.

Съвсем очаквано, след два дни срещи при закрити врата разговорите приключиха без пробив, а Медински нарече преговорите „трудни, но конструктивни“ и заяви, че скоро ще бъде проведен нов кръг.

Русия и Украйна обсъдиха размяна на пленници, но остават далеч от прекратяване на огъня.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Русия и Украйна обсъдиха бъдеща размяна на военнопленници на кратката сесия от мирните преговори в Истанбул тази вечер, но остават далеч от споразумение за условията на евентуално прекратяване на огъня и среща на техните лидери.

„Имаме напредък по хуманитарния аспект, но няма напредък по спирането на военните действия“, заяви главният украински делегат Рустем Умеров след разговори, продължили едва 40 минути.

Той сподели, че украинската страна е предложила среща между президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин преди края на август: „Като се съгласи с това предложение, Русия може ясно да демонстрира своя конструктивен подход“, добави той.

Главният руски делегат Владимир Медински заяви, че целта на срещата между лидерите трябва да бъде подписване на споразумение, а не „да се обсъжда всичко от нулата“. Той поднови призива на Москва за поредица от кратки прекратявания на огъня от 24-48 часа, за да се даде възможност за изваждане на тела. Украйна отговори, че иска незабавно и много по-дълго прекратяване на огъня.

Разговорите се проведоха малко повече от седмица, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с тежки нови санкции срещу Русия и страните, които купуват нейния износ, освен ако не бъде постигнато мирно споразумение в рамките на 50 дни.

Нямаше признаци за напредък към тази цел, въпреки че и двете страни заявиха, че е имало дискусия за следващи хуманитарни обмени след поредица от размени на военнопленници, последната от които се състоя днес.

Медински каза, че преговарящите са се съгласили да разменят най-малко 1200 още военнопленници от всяка страна, а Русия е предложила да предаде още 3000 украински тела. Той също така заяви, че Москва работи по списък от 339 имена на украински деца, за които е обвинявана в отвличане. Русия отрича обвинението и твърди, че е предложила защита на деца, разделени от родителите си по време на войната.

„Някои от децата вече са върнати обратно в Украйна. Работата по останалите е в ход. Ако бъдат намерени техните законни родители, близки роднини, представители, тези деца незабавно ще се върнат у дома“, каза Медински.

Умеров каза, че Киев очаква „по-нататъшен напредък“ по въпроса с военнопленниците и добави: „Продължаваме да настояваме за освобождаването на цивилни, включително деца“. Украинските власти твърдят, че най-малко 19 000 деца са били принудително депортирани от февруари 2022 г.

Преди разговорите Кремъл беше занижил очакванията, като описа позициите на двете страни като диаметрално противоположни и отбеляза, че никой не трябва да очаква чудеса.

Продължила едва 40 минути, срещата беше по-кратка дори от предишните срещи на двете страни на 16 май и 2 юни, които продължиха общо под три часа.

Олександър Бевз, член на украинската делегация, каза, че тя е предложила провеждането на среща между Путин и Зеленски през август, защото това би спазило крайния срок, определен от Тръмп за сделка.

Путин отказа предизвикателството за лична среща, отправено му от Зеленски, когото не смята за легитимен лидер, защото Украйна, която се намира във военно положение, не е провеждала нови избори след изтичането на петгодишният му мандат миналата година.

Тръмп подобри отношенията си със Зеленски след разгорещения спор с него в Белия дом през февруари и напоследък все по-често изразява разочарованието си от поведението на Путин.

Миналата седмица Ройтерс цитира трима неназовани източници от Кремъл, според които Путин ще продължи да се сражава в Украйна, необезпокояван от ултиматума на Тръмп, докато Западът не се съгласи с неговите условия за мир, и че териториалните му претенции биха могли да се разширят с напредването на руските сили.

Заплахите на руската делегация в Истанбул: „Може би още ваши близки ще загинат“

Владимир Медински, който ръководи руската делегация в Истанбул, е бивш министър на културата и един от ключовите съветници на руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Maxim GUCHEK / BelTA / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 „Воювахме 21 години с Швеция. Колко дълго сте готови вие да се сражавате?“ Това е заявил руският президентски съветник Владимир Медински към украинската делегация по време на мирните преговори между двете страни, проведени вчера в Истанбул. Това съобщи авторитетното издание The Economist, позовавайки се на информиран източник.

Медински, който оглави руската делегация на преговорите в Турция, е заявил открито, че Русия „не иска война“, но е готова да се сражава „година, две, три – колкото е необходимо“, заплашвайки че „някои от седящите на тази маса може да загубят още свои близки“, защото „Русия е готова да се сражава вечно“.

Думите са били изречени по време на първата среща между украински и руски преговарящи от три години насам. Двучасовата сесия доведе до споразумение за размяна на военнопленници във формат 1000 за 1000, което беше потвърдено от украинския министър на отбраната Рустем Умеров, който не уточни конкретна дата за неговото провеждане.

Според публикация на Оливър Карол от The Economist, руската делегация е поставила примирието под условие, според което Украйна трябва да изтегли всичките си войски от частично окупираните украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Източници от дипломатическите среди разкриха, че Москва е заплашила да превземе Харков и Суми, разширявайки своите териториални претенции с още два региона.

Източник на Reuters описа руските изисквания като „откъснати от реалността“, докато официален служител на Киев заяви пред The Telegraph, че Русия разглежда изтеглянето на украинските войски като „минималното изискване“ за напредък в преговорите за установяване на примирие.

Украинският депутат Олексий Гончаренко също твърди, че руската делегация заплашила да завземе Сумска област по време на срещата. Въпреки тези обвинения, нито една от делегациите не спомена публично за отправени заплахи по време на преговорите. И двете страни потвърдиха единствено за постигнатото споразумение за размяна на военнопленници.

Освен това Медински сподели, че украинската страна е поискала среща на ниво президенти, но така и не бяха обявени допълнителни преговор.

Катастрофалните руски загуби подкопават реториката за „вечна война“

Въпреки че Москва разполага с голям военен арсенал, през последните три години на активни бойни действия руската армия понесе някои значителни загуби. Към средата на май 2025 г. руските загуби на бойното поле в Украйна са оценявани на

Според Генералния щаб на Украйна, руските загуби в жива сила наближават 1 милион, като цифрата включва убити и ранени. Министерството на отбраната на Обединеното кралство съобщава за сходна цифра, оценявайки, че около 900 000 руски войници са били убити или ранени от началото на инвазията – данни, които съвпадат с украинските оценки.

Въпреки твърдението на Медински, че Русия е готова да воюва безкрайно, мащабът на изтощението предполага обратното. Населението на Русия е около 146 милиона души, сред които около 80 милиона жени и 40 милиона пенсионери, което значително ограничава броя на годните за мобилизация.

На фона на тези предизвикателства руските сили все повече разчитат на скутери и мотоциклети за мобилност на бойното поле – тактика, продиктувана както от недостига на оборудване, така и от необходимостта да избягват украинските дронове. Този ход отразява продължаващата тактическа импровизация под постоянния оперативен натиск.

Неутралитет, отказ от репарации и територии: появи се списък с руските искания в Истанбул.

Владимир Медински е бивш министър на културата на Руската федерация и един от ключовите съветници на руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Maxim GUCHEK / BelTA / AFP

🇷🇺 Владимир Медински, ръководител на руската делегация на мирните преговори в Истанбул, е представил списък с изисквания на Кремъл за сключването на евентуално примирие, които включват неутралитет, отказ от репарации и присвояването на пет украински области.

Това стана ясно от публикация на Clash Report – онлайн издание за въоръжени конфликти, свързано с турското разузнаване. В нея се посочва, че четири от петте изисквания са напълно неприемливи за украинската страна, докато петото е изфабрикувано.

Неутралитет на Украйна: Москва настоява Киев да провъзгласи неутрален статус по подобие на Австрия, което включва отказ от присъствието на чужди войски на украинска територия и забрана за разполагане на оръжия за масово поразяване.

Отказ от репарации: Москва изисква двете страни да се откажат взаимно от всякакви претенции за изплащане на репарации една към друга, включително компенсации за разрушенията, причинени от бойните действия.

Признаване на териториите: Москва изисква да бъдат признати нейните претенции за суверенитет върху цялата територия на четирите частично окупирани украински области – Донецка, Луганска, Херсонска, Запорожка – вписани в конституцията ѝ след провеждането на незаконни референдуми за присъединяване към Руската федерация в края на септември 2022 г. Медински посочи, че очаква признание както от Киев, така и от международната общност.

Изтегляне на войските: Руските изисквания включват и незабавното изтегляне на украинските войски от всички пет региона на Украйна, за които претендира руската страна, според която ако това условие бъде изпълнено, ще са налице основания за имплементация на примирие.

Права на рускоговорящите: Медински също така заяви, че украинските власти трябва да осигурят „европейски стандарти“, с които да бъдат защитени правата на националните малцинства в Украйна, както и да прекрати „националистическата пропаганда“. Това изискване е очевидно изфабрикувано, тъй като правата на всички малцинства в Украйна са защитени от нейната Конституция, а Кремъл постоянно говори за несъществуваща „националистическа пропаганда“, за да прикрие собствените си шовинистични възгледи и намерения.

Както вече съобщих, Министерството на външните работи на Украйна заяви, че руската делегация на мирните преговори в Истанбул на 16 май е издигнала искания, които са абсолютно неприемливи за отсрещната страна, докато украинската делегация е пристигнала подготвена за подобна ситуация и се е справила отлично. Основната позиция на Украйна остава непроменена след края на срещата.