🇷🇺🪖🇲🇿 Русия е готова да помогне на Мозамбик да премахне „терористичната заплаха“ в северната част от страната, заяви външният министър Сергей Лавров в четвъртък в Мапуто, след разговор с президента на страната Даниел Чапо. Предложението, цитирано от агенция ТАСС и потвърдено от Ройтерс, е формулирано внимателно с уговорка: Москва е „готова да откликне на молба на нашите мозамбикски приятели за подкрепата, която можем да окажем за премахване на терористичната заплаха, която трайно битува на север“. Молба, каквато Мапуто засега не е отправял.
Лавров вписа офертата в далеч по-обширна рамка. „Съвместната борба с тероризма“ е „направление на нашите отношения на стратегическо партньорство за близкия период“, посочи той, добавяйки, че Москва продължава да подкрепя усилията на Чапо да стабилизира северните региони и „консолидира истинския суверенитет“ на Мозамбик. Последното е формула от речника на руската дипломация, с която най-често се обозначава дистанцирането от западното влияние, а Мапуто беше последната спирка от африканско турне, което преди това преведе Лавров през Етиопия и Нигер, две държави, в чиято орбита Москва пусна дълбоки корени.
Заплахата, върху която стъпва изразената готовност на Кремъл, е съвсем реална. В крайната северна провинция Кабо Делгадо от 5 октомври 2017 г. действа въоръжен бунт, воден от мозамбикския клон на Ислямска държава, обозначен от САЩ като част от терористичната мрежа на ИД и познат сред местните като „ал-Шабаб“ (без връзка със сомалийската групировка), израснал от проповедническото ядро Ансар ас-Сунна. По оценка на проекта за мониторинг на въоръжените конфликти ACLED бунтът е отнел над 6600 живота, разселвайки стотици хиляди други. Далеч от това да е потушен, той се изостря: доклад на ACLED от 26 юни описва как групировката консолидира крайбрежен анклав, който се простира на над 100 км по брега и до 50 км навътре – от Мосимбоа да Прая до Кисанга, притиснат между шосето N380 на запад и Индийския океан на изток. Водени от своя командир Фаридо Сулемани и духовния си водач Уланга джихадистите взеха решение през 2023 г. да преминат от дотогавашното безогледно клане към търпелива стратегия на контрол с принуда над мюсюлманската общност мвани: проповед, блокади, откуп от пътници по N380 и внимателно поддържане на снабдителните линии. Само през последните седмици те удариха военната позиция Намабо на 22 юни, претендирайки за петима убити войници, устроиха множество засади по N380 и накрая доведоха до съвместна офанзива на военни сили на Мозамбик и Руанда срещу базата Катупа – доказателство, че към осем години и няколко чужди интервенции по-късно сигурността в региона единствено се влошава.
Именно тази среда вече погълна веднъж един руски опит. През септември 2019 г. само седмици след края среща между Владимир Путин и тогавашния президент Филипе Нюси, около 200 бойци на частната военна компания „Вагнер“ се разгърнаха в Кабо Делгадо, подкрепени с руски хеликоптери. За месеци проектът се разпадна: хвърлени в бой без разузнаване, без познаване на терена и без подготовка за условията на гъста джунгла, наемниците попаднаха в серия от засади, при които загинаха поне 10 от тях, някои обезглавени, а оцелелите се изтеглиха до пристанището Накала още преди края на ноември. Опитът остави групировката на покойния Евгений Пригожин, по думите на международни експерти по това време „извън дълбочина“. Тогавашното разгръщане наброяваше около 200 души; днес Руанда държи 6300 войници в провинцията и въпреки това не е сломила терористите. Асиметрията в мащаба очертава размера на задачата, която Русия предлага да поеме – и подсказва защо на масата лежи предложение, а не разгръщане.
Защото теренът днес се държи не от руснаци, а от руандийци. Кигали разположи първите военни сили през 2021 г. по молба на Мапуто и оттогава утрои присъствието си – над 6300 военни и полицаи към април 2026 г., отчасти за да запълни вакуума, оставен от изтеглянето на регионалната мисия на Общността за развитие на Южна Африка (SAMIM) през 2024 г. Армията на Руанда подсигури ключови райони Мосимбоа да Прая и Палма най-вече периметъра около строителната площадка на газовия проект в Афунги. Тъкмо нейният щит позволи най-осезаемия обрат в провинцията. Но аранжиментът е финансово разклатен и тази пукнатина може да обясни руския жест – точно там, точно в този момент. Европейският съюз, осигурил финансиране за мисията на Руанда с около 40 млн евро за 36 месеца, спря подкрепата през май 2026 г. без договорено продължение; САЩ наложиха санкции на Отбранителните сили на Руанда (RDF) заради ролята в конфликта в Демократична република Конго, където подкрепя бунтовниците от движението М23. Кигали предупреди недвусмислено – присъствието му изисква „устойчива финансова рамка“, а газовите инвестиции, отбеляза говорителката Йоланде Маколо, обслужват „европейската и глобалната енергийна сигурност, а не тази на Руанда“. Накратко, гарантът на сигурността на север подава сигнали, че може да си тръгне тъкмо когато сметката става непосилна.
Залогът, който превръща всичко това в повече от борба с тероризма на регионално ниво, е икономически. Проектът за втечнен природен газ на френската TotalEnergies в Кабо Делгадо на стойност 20 млрд долара, един от най-големите на континента – беше замразен през април 2021 г. с обявяване на форсмажор, след като бунтовническо нападение над град Палма помете сигурността около площадката. След години застой консорциумът вдигна форсмажора на 7 ноември 2025 г., а на 29 януари 2026 г. изпълнителният директор Патрик Пуяне и президентът Чапо обявиха в Афунги пълния рестарт на дейностите. Строителството, което вече напредна до 40%, мобилизира най-малко 4000 работници с цел първо натоварване на газ през 2029 г. и приходи, оценявани от Мапуто на до 35 млрд долара за периода на проекта. Сигурността на инвестиция обаче се крепи именно на руандийските части – докато в същото време същевременно западната опора се разколебава: през декември 2025 г. Лондон изтегли експортно финансиране за 1,15 млрд долара от проекта. Самата ACLED предупреди, че възприятието, че газовата площадка е по-добре охранявана от околните села подкопа обществената подкрепа за проекта – сигурността на анклава и легитимността на държавната власт са свързани съдби, не отделни проблеми. В този процеп – между разклатеното финансиране на гаранциите от страна на Руанда и охладняващия западен апетит към риск – Москва предлага алтернативен покровител.
Оттук предложението на Лавров се разчита най-точно: не като контратерористична програма, а инструмент на разрастващото се руско проникване в Африка. Наследник на Вагнер след неговото закриване през 2023 г. Африкански корпус е държавна структура с централизирано командване, подчинена на Министерство на отбраната, разгърнат в Мали (около 2500 души в началото на 2026 г.), ЦАР, Либия и Сахел – региони, където руското присъствие често пристигаше, следвайки по петите изтласкани западни сили. А турнето на Лавров подсказва модела: непосредствено преди Мапуто той спря в Нигер, където военната хунта прогони френски и американски военни сили и се обърна към Москва. Отделно, Съветът за сигурност на Руската федерация предложи през май да оборудва мозамбикската армия със съвременно оръжие и да поддържа наличната ѝ съветска техника. На този фон офертата за Мозамбик изглежда като поредна крачка в един последователен модел. Предложение в отговор на молба, която никога не е постъпвала, отправено публично на европейско турне и опаковано в езика на „истинския суверенитет“, носи преди всичко сигнал: към Чапо – че е налице и друга алтернатива на западните контакти от типа "сигурност-за-газ; към Запада – че Русия е играч, с когото трябва да се съобразява в неговата собствена зона на интерес; и към африканската публика – че Москва се предлага като партньор, който поне реторично се представя без колониален товар.
Дали зад реторичния сигнал се води подготовка за реално разгръщане е съвсем друг въпрос – и наличните данни клонят към сдържан отговор. Скорошна намеса на Африканския корпус в Кабо Делгадо остава малко вероятна: тя зависи от молба, която Мапуто все още не е отправил, при положение че страната се обляга на руандийците и същевременно ухажва западния капитал, върху който стъпва газовият ѝ проект – а споменът от 2019 г. остава жив както в Москва, така и в Мапуто. По-реалистична, и вероятна в средносрочен план, е по-плитка форма на навлизане: военно-техническо партньорство, доставки на въоръжение, инструктори и поддръжка на техника, каквито вече бяха предложени през май – стъпки, които вграждат руско присъствие постепенно, без да поемат челно тежестта на бунта. Дори успешна чужда намеса обаче рискува да запълни грешния недостиг. Руанда вече осигурява над 6300 пехотинци; онова, което липсва на Мапуто, е пресичане на морското прехранване на крайбрежния анклав и възстановяване на държавната легитимност, отколкото още един чужд военен покровител. Самият доклад на ACLED обобщава, че ислямисткият бунт няма как да бъде сломен само с военни средства, докато държавата не си върне доверието сред местните общности мвани, върху които ISM гради своята опора.
Кое от двете ще надделее ще стане ясно по няколко конкретни признака. Формална молба за руска помощ, отправена от Мозамбик, пристигане на персонал или техника на Африканския корпус, спряното инструктори в базите на въоръжените сили или ускорено изтегляне на руандийците заради секналото финансиране биха потвърдили, че Москва навлиза в региона. Обратно, осигуряване на ново финансиране, задържащо частите на Руанда, и задълбочаване на охранителните договорености около Афунги биха оставили руската оферта такава, каквато е днес: обещание, отправено през масата, но без да бъде пригърнато от отсрещната страна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар