Сибига пита Лавров в Съвета за сигурност защо гори Москва

🇺🇦🇺🇳🇷🇺 „Вие искахте да превземете Киев за три дни. Как стана така, че четири години по-късно у вас гори Москва?“ С този въпрос украинският министър на външните работи Андрий Сибига се обърна към руския си колега Сергей Лавров на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк днес. Срещата беше на министерско равнище и се проведе по време на 81-вата сесия на Общото събрание. Сибига говори след Лавров, който малко преди това заяви, че Москва няма да спре войната по време на преговори, независимо от формата им.

Въпросът препращаше към атаката през нощта срещу 20 септември. Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за 1110 свалени украински дрона над Русия, Крим и Черно море. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката „безпрецедентна“ и заяви, че 450 дрона са били свалени на подстъпите към столицата. Съобщено беше и за попадения в Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня, в югоизточната част на града, както и за дрон, ударил жилищна сграда. Украинският производител Fire Point заяви, че рафинерията е атакувана с негови дронове с голям обсег FP-1. Украинският президент Володимир Зеленски добави, че са били използвани и украински ракети. Атаката беше извършена през последния ден от изборите за Държавна дума, а Собянин я определи като опит за провалянето им.

Сведенията на Reuters описват по-сериозни щети от първоначално съобщените от кмета, който говореше за повреден производствен обект в рамките на рафинерията. На 21 септември трима източници от петролния сектор заявиха пред агенцията, че са горели и двете инсталации за първична дестилация - началния етап от преработката на суровия петрол. Според тях инсталациите осигуряват целия преработвателен капацитет на завода, работата е спряна, а ремонтът може да отнеме няколко седмици.

През 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн. тона суров петрол и произвела 2,9 млн. тона бензин и 3,2 млн. тона дизел. От 21 септември нейните горива не се предлагат на международна стокова борса в Санкт Петербург. По данни на губернатора Андрей Воробьов при нападението в Московска област са били убити най-малко двама души. Съобщено беше и за пожар в 21-етажен жилищен блок в Раменски район, наложил евакуацията на 400 души.

Въпросът за Киев и Москва беше третият и последен, който Сибига отправи към Лавров в директен отговор към него. „Руският представител говори на тази маса. Изтъкна безброй причини Русия продължава тази война. Обвини Украйна, САЩ, Запада, НАТО – всички други, само не и Путин. Дори се опита да представи Русия като жертва“, каза министърът според публикация на Министерство на външните работи на Украйна.

Сибига заяви, че Лавров няма да може да отговори на три въпроса. Първият беше защо руският президент Владимир Путин не сяда на една маса със Зеленски, за да сложи незабавно край на войната. Вторият беше свързан с фронта: „През август загубихте десетки хиляди военнослужещи, за да превземете няколко кв. км. За какво загинаха те?“ Оценката за руските загуби през август е на украинското командване; Москва не публикува съпоставими данни за своите загуби през този период. Сибига добави, че единственият честен отговор на руския министър ще бъде мълчанието.

По-рано Лавров заяви пред Съвета: „Поучени от горчивия опит, няма да прекратяваме специалната военна операция по време на преговорите, независимо от формата им.“ Той използва официалното руско название на войната и добави, че според него Украйна е можела да запази границите си от 1991 г. ако европейците не се бяха намесили. Сибига отговори, че се е принудил отново да изслуша „скучните приказки на руския представител“, за да се увери, че те не са се променили.

Украинският топ дипломат противопостави на руската позиция подкрепата за примирие сред останалите членове на Съвета. „14 от 15-те членове на Съвета за сигурност подкрепят прекратяването на огъня. Само един агресор го блокира“, категоричен беше той. По думите му сред подкрепящите са четири постоянни членки, включително САЩ и Китай. „Русия налага вето не само на прекратяването на огъня. Русия налага вето на мира.“

Сибига заяви, че Украйна е готова както за пълно и безусловно примирие, така и за отделни договорки за спиране на ударите по енергийни обекти и безопасен превоз на храни. Същия ден 51 държави подкрепиха съвместно изявление, в което призовават Москва да приеме незабавно и пълно прекратяване на огъня и да започне същински преговори. Върховният представител на ЕС Кая Калас прочете изявлението пред Общото събрание.

Освен това Сибига оспори основанието Руската федерация да бъде постоянен член в Съвета за сигурност. „Напомням, че Русия незаконно заема мястото на СССР. Агресорът трябва да бъде отстранен от Съвета за сигурност на ООН“, заяви той.

Искането се основава на аргумент, който Киев изтъква от много години: през декември 1991 г. Русия поема постоянно място на Съветския съюз с писмо, без изменение на Устава на ООН, в чийто член 23 продължава да фигурира СССР. Въпросът за постоянното място трябва да се разграничава от изключването на държава от ООН. За изключване е нужна препоръка на Съвета за сигурност, където Русия има право на вето. Това е съществена пречка пред подобна стъпка, но само по себе си не изяснява процедурата за отстраняване от Съвета, за която настоява Сибига.

„Русия никога не е толкова силна, колкото иска да вярваме, и никога толкова слаба, колкото ни се иска. Русия вече не е глобална сила. Тя е глобален проблем и изисква глобално решение“, заяви още Сибига. Той отдели най-много внимание на Олешки – окупиран град на левия бряг на река Днепър в Херсонска област, чиито жители са лишени от достъп до вода, храна и лекарства. „Ако запомните само едно нещо от тази среща, запомнете Олешки. Чуйте вика им за помощ. Настоявайте Русия да отвори хуманитарни коридори“, призова той.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец описва града като „смъртоносен капан“. По думите му жителите рискуват да попаднат на мини, опитвайки се да напуснат през горите, а договореностите за евакуация не са изпълнени. Към 16 септември неговата служба докладва 176 получени сигнала и поне 358 души, за които е установила, че се нуждаят от спешна евакуация. Сибига сравни положението с Гладомора – умишлено предизвикания глад в Съветска Украйна през 1932–1933 г. „Тогава гладът беше оръжие на Москва. Той е нейно оръжие и днес“, заяви министърът.

Наред с острите изказвания в ООН продължиха и разговорите за ограничено примирие. На 23 септември, след среща с Лавров, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че двете страни проявяват интерес към „някакво ограничено примирие“, свързано със зърното и енергетиката, и отбеляза основната трудност: ударите по енергийни обекти са сред водещите приоритети и на двете страни. В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че засега няма предпоставки за мирни разговори.

На 22 септември Зеленски отправи предложение към американския президент Доналд Тръмп за взаимно прекратяване на ударите по енергийни обекти. На следващия ден той обяви готовност за договореност за безопасно корабоплаване в Черно море и каза, че очаква руския отговор.

Украински дронове удариха рафинерията ЯНОС в Ярославъл – 800 км навътре в Русия

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославска област през нощта, а местни жители съобщиха за поредица от експлозии на площадката и публикуваха видеокадри от силния пожар в завода. Информацията съобщи Telegram каналът Exilenova+, който разпространи кадри от последиците край рафинерията.

Областният губернатор Михаил Евраев потвърди, че регионът е бил под това, което описа като нападение от вражески дронове. Руските власти обаче не признаха официално, че заводът е бил поразен – съобщиха единствено за „опити за атака“ над областта, което е обичайната предпазлива формулировка на местната администрация при удар по чувствителен енергиен обект.

По думите на Евраев движението край завода временно е било ограничено по време на удара. Предпазна мярка въведена от властите е затварянето на изходящото платно от едноименния областен град в посока Москва. Всички ограничения отпаднаха след 04:00 ч. местно време, а по-късно губернаторът съобщи, че трафикът е възстановен напълно малко след 07:00 ч. Данни за пострадали не бяха оповестени.

По-късно украинската страна пое отговорност. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обявиха, че оператори на 1-ви отделен център, 412-та отделна бригада „Nemesis“ и 413-ти полк „Raid“ са взели участие в атаката срещу Ярославския НПЗ в координация със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Държавната гранична служба (ДПСУ), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). По думите на СБС в резултат на удара на територията на завода се е разразил силен пожар, чиито детайлни последици все още се уточняват. Структурата вписа удара в последователните украински усилия за подкопаване на способностите на врага да снабдява руската армия с горива и смазочни материали и да поддържа войната срещу Украйна.

„Славнефт-ЯНОС“ е еднo от най-големите съоръжения за преработка на нефт в Руската федерация, което има годишен капацитет от 15 млн метрични тона суров петрол, което му отрежда място в топ 5 в страната. Той се управлява от ПАО „Нефтегазова компания Славнефт“, 99,7% от която е собственост – поравно и на паритетна основа – на енергийните гиганти „Роснефт“ и „Газпром“. Произвежда автомобилни бензини, дизелово гориво, авиационен керосин, гориво за реактивни двигатели, котелен мазут и други петролни продукти – горивата, от които зависят както руската икономика, така и снабдяването на фронта.

Нападението идва на фона на 40-дневна стратегическа кампания, разпоредена от президента Володимир Зеленски и изпълнявана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Обявена в края на юни, операцията е замислена да засили натиска върху Путин да прекрати войната – не толкова чрез преговори, колкото чрез изтощаване на военните, логистични и психологически опори на руската страна. Тя включва поредица от удари в дълбочина, насочени срещу бази на въоръжените сили, съоръжения на военната промишленост, логистични възли и енергийната мрежа, които поддържат руската военна машина,

Рафинериите заемат централно място във въпросната логика. Данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от събота, 4 юли показват, че далекобойните удари са извадили от строя 42,74% от общия капацитет за преработка на Руската федерация, измерен по проектна пропускливост. Щабът заяви, че само за последния месец са поразени 8 рафинерии, над 60 резервоара за гориво са били унищожени или тежко повредени, а кумулативните загуби за целия отрасъл достигат около 13,5 млрд щатски долара от август 2025 г. насам. Тази цифра обаче е украинска оценка: независими енергийни експерти поставят реалния функционален спад по-близо до една трета от капацитета, тъй като част от поразените обекти се възстановяват или се заобикалят чрез пренасочване на суровината към други заводи.

Ударът по ЯНОС не е изолиран епизод, а влиза в рамките на една от най-мащабните атаки от началото на кампанията: над 500 украински дрона бяха изпратени към 20 руски региона и окупирания Крим, където се стигна до прекъсвания на електричеството. С оглед на това ударът в Ярославска област се отличава преди всичко с разстоянието – заводът се намира на около 800 км дълбочина в руска територия, което поставя целта далеч отвъд обсега на фронтовата линия и илюстрира свободата на действие, която има Киев при поразяването на стратегически обекти в дълбокия тил.

Рафинерията в Ярославъл не е нова цел. Тя беше мишена на многократни удари през последните месеци. Сред отбелязаните дати са 28 март, 26 април, серия удари през май и 28 юни, което вписва нощния удар от 6 юли в устойчив модел на повтарящ се натиск върху една и съща площадка, а не в еднократна акция. Тази повторяемост сама по себе си е послание: Украйна демонстрира нагледно, че може да се връща към една и съща цел отново и отново, независимо от руските опити за засилване на отбраната на критичните обекти.

За разлика от обичайната сдържаност при подобни операции дълбоко в руска територия, този път Киев пое отговорност бързо и открито, при което назова поименно участвалите части – знак, че ударите срещу руската петролна индустрия се превръщат в публичен инструмент за натиск, а не само военна операция. От руска страна властите продължават да прикриват реалните щети по досега установения подход: броят на свалените дронове се обявява, но не и попадение по завода или реална оценка на щетите. Разликата в реториката на двете страни се откроява най-ярко от кадрите, заснети от местните жители в Ярославъл – пожарът над рафинерията, затвореният път към столицата и поредните експлозии в град, където доскоро войната достигаше само през новинарските емисии.