🇺🇸🤝🇷🇺 Стив Уиткоф, специалният пратеник на Белия дом, постави пред руския президент Владимир Путин документи с подходите на САЩ към прекратяване на войната в Украйна и отправи призив към него да поднови тристранните преговори с Киев. Още в началото Путин обяви, че Русия е освободила американеца Стивън Хъбард. Срещата започна днес по обяд в Константиновския дворец край Санкт Петербург. Ден по-рано руският външен министър Сергей Лавров очерта нейните граници: Москва ще изслуша американците, но „без каквито и да е политически отстъпки от наша страна“.
Това е общо 9-ото пътуване на Уиткоф до Русия. На летище „Пулково“ го посрещна Кирил Дмитриев, който ръководи Руския фонд за преки инвестиции и също участва в разговора, а Джаред Кушнер, зетят на Тръмп и вторият американски пратнеик, се включва по видеовръзка. Според Интерфакс при откриването Уиткоф е казал, че е донесъл „някои документи, в които се излагат някои подходи“, и е помолил Путин да ги прегледа по-късно. Предложил е тристранните разговори да се водят от технически групи и специалисти и е изразил надежда, че вече има нужната основа за прекратяване на огъня. Путин благодари за вниманието на Тръмп към уреждането и припомни, че в последния им телефонен разговор американският президент е настоявал войната да спре, „имайки предвид преди всичко загубите“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков очаква „сериозен, продължителен разговор, но да видим какъв ще е резултатът“.
Освобождаването на Хъбард е първият осезаем резултат от визитата. Пенсионираният 74-годишен учител от Мичиган, пленен в Украйна и осъден в Москва през 2024 г. на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода за наемничество, вече се намира на летище „Пулково“, съобщи Путин. Държавният департамент го води за незаконно задържан. Ден по-рано Тръмп каза, че лично е помолил Путин да го пусне. Уиткоф благодари на руския президент и разказа, че няколко дни по-рано се е срещнал със сина на Хъбард, свещеник в гръцката църква. Благодари и за решението, което позволява руски дизел да се продава в САЩ и на световния пазар. Първият танкер за Америка тръгва на 22 октомври, съобщи Интерфакс.
Уиткоф пристигна от Осло, където на 20 октомври разговаря с украинския президент Володимир Зеленски, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александър Стуб, според когото там са „набелязани някои елементи на мирното уреждане“, които засягат сигурността и икономиката, и именно те се представят в Санкт Петербург. По данни на „Гласът на Америка“ в Осло е обсъждано и частично спиране на огъня, което да обхване ударите по енергетиката и по веригата за доставка на храни. Зеленски говори за идеята за „потенциална тристранна среща на лидерите“, поиска „сериозни гаранции за сигурност“ и отново повтори, че „нищо за Украйна не може да се обсъжда без Украйна“. Той благодари на САЩ за подновеното споделяне на разузнавателни данни и ранното предупреждение за удари с балистични ракети от Русия.
Лавров говори пред възпитаници на висши училища, приети за първи път на дипломатическа служба. „Да видим какво ще предложат. Ако предложат нещо, което ни е изгодно икономически и финансово, защо не?“, каза той и веднага постави условието: всичко това без политически отстъпки и очакване, че благоволението на Вашингтон ще изведе Русия напред в световните дела, тъй като „трябва да разчитаме само на себе си“. Според РБК-Украйна министърът е заявил готовност за възстановяване на връзките със западните държави, но те няма да се върнат в състоянието отпреди 2022 г., когато Русия започна пълномащабната война срещу Украйна.
Сделката, която Лавров описва, с икономика на масата и без политика в замяна, идва 4 дни след спирането с решение на Тръмп на пакета от санкции, приет от Конгреса. На 16 октомври, два дни преди крайния срок, президентът подписа указ, с който не прилага мерките по Lindsey O. Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026, закона, наречен на покойния сенатор Линдзи Греъм. Законът удря руски официални лица, банки и сенчестия флот от танкери, който поддържа износа на енергоносители от Руската федерация, и предвижда мита и наказания за клиентите на руски нефт и газ. Зеленски определи решението като грешно, а то доведе до вълна от възмущение в Конгреса. Грегъри Мийкс, най-висшият демократ в комисията по външни работи към Камарата на представителите, каза: „Както предвидих, президентът Тръмп няма да приложи санкциите, заложени в закона на Линдзи Греъм.“ Според PBS обаче не се очертава бърз законодателен отговор, който да върне мерките в сила. Лавров отправи призив то да не се надценява: руските власти не очакват чудо от администрацията на Тръмп, а „ще дойде друг президент и кой знае как ще се държи“.
Военната линия на Кремъл остава без промяна. На 16 октомври Путин посети предполагаем спомагателен команден пункт на Обединената групировка войски и разпореди да продължат „масираните и груповите удари“ по обекти на военната промишленост и логистиката на Украйна. Началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва за удари по стратегически мостове, жп мрежа и центрове за данни. Той заяви още, че „стоманодобивното производство в Украйна е спряно“ след поражения в 9 металургични завода, както и че основните пристанища на Черно море не работят.
Твърденията на Генералния щаб на Русия не са независимо потвърдени, но щетите по морския износ личат и от Брюксел. Кая Калас, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността, изчисли загубите на Украйна от спрения износ през Черно море на 60 млн. евро на ден от средата на юли, когато руските сили ескалираха своите удари по търговски кораби и пристанища.
На същото съвещание Путин изведе от бъдещите преговори буферната зона по държавната граница между Русия и Украйна, чието сформиране беше разпоредено на войските след украинското нахлуване в Курска област. Целта е „абсолютна безопасност на граничните територии на Русия“, а да се прави това „предмет на евентуални мирни преговори с Украйна не планираме“, каза той. Песков добави, че контролът върху цялата територия на Донецка област остава основна цел.
Така Уиткоф пристигна в Константиновския дворец с предложения, чиято политическа част многократно и категорично бива отхвърлена от Москва. Онова, което тя даде в първите минути, е по скалата на Лавров: освободен затворник и дизел за американския пазар, жестове с ниска цена за Кремъл и висока стойност за Тръмп. Лавров е назовал цената: изгодни икономически сделки са възможни, а отстъпки по територията, по зоната за сигурност или примирието не са. Затова разговорът в Санкт Петербург ще завърши с договорка за процедура, например технически групи в тристранен формат, без промяна в руските искания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар