🇮🇶 Атака с дронове срещу рафинерия „Ланаз“ в покрайнините на Ербил в Иракски Кюрдистан доведе до избухването на мащабни пожари и нанесе тежки материални щети, съобщават местни източници.
Инцидентът доведе до незабавно спиране на производствените операции в свързаното петролно поле. Към момента няма официални данни за пострадали, но интензивността на огъня е наложила мобилизация на аварийните екипи в района.
Рафинерията „Ланаз“ е един от стратегическите обекти в автономния регион, разположена на магистралата между столицата Ербил и Гвар. Тя е проектирана с модерен капацитет за преработка на около 75 000 барела суров петрол дневно и произвежда основно високооктанов бензин, дизелово гориво и мазут по международни стандарти.
Обектът играе ключова роля за енергийната независимост на региона, осигурявайки горива както за местното потребление, така и за индустриални нужди.
🇫🇷🇮🇶 Шестима френски войници са ранени късно след нападение с дронове срещу съвместна военна база на кюрдските сили Пешмерга и френската армия, разположена край Ербил, столица на автономния регион Иракски Кюрдистан, потвърди официален представител пред Rudaw.
„При атаката на фронта Мала Кара бяха ранени шестима френски военнослужещи“, заяви местният губернатор Омед Хошнау, който добави, че няма тежко пострадали. Той допълни, че няма пострадали сред личния състав на Пешмерга.
Град Мала Кара се намира на около 60 км югозападно от Ербил.
Франция поддържа контингент от стотици войници в региона, където обучават бойци на Пешмерга като част от глобалната коалиция за борба с терористичната групировка Ислямска държава.
Регионът се превърна в мишена на многобройни нападения с дронове и ракети, извършени от Иран в отговор на въздушната кампания срещу режима, започната от коалицията САЩ-Израел на 28 февруари.
По-рано италиански официални лица разкриха, че тяхната база в кюрдската столица също е била атакувана с камикадзе дрон късно снощи. Впоследствие Хошнау уточни, че всъщност става дума за отломки от прехванат дрон, паднали в близост до базата.
🇮🇷 Координирана атака с шест дрона и балистична ракета удари село Зргвезала в Иракски Кюрдистан днес сутринта, при което е загинал член на иранската кюрдска опозиционна група „Комала“, а друг е ранен, потвърдиха местните служби за сигурност.
Ударът е извършен в 8:15 часа тази сутрин в район, където от години се намират в изгнание кюрдски групи, противопоставящи се на Техеран. Въпреки че властите започнаха разследване, до момента никой не е поел официално отговорност за нападението.
Инцидентът е част от масирана вълна от удари – само през последната седмица над 100 дрона и ракети са изстреляни по различни обекти в региона. Според експерти по сигурността, ударите са дело на Техеран или свързаната с него шиитска коалиция „Ислямска съпротива в Ирак“. Цел на атаките често са критични обекти и позиции на кюрдските групи.
Напрежението в региона е пряко следствие от войната между Иран и коалицията САЩ-Израел, която вече се намира в своя 11-ти ден. Ескалацията поражда сериозни опасения, че автономният регион ще бъде директно въвлечен в разрастващия се мащабен конфликт в Близкия изток, особено с оглед на сведенията, че се готви сухопътна офанзива срещу режима от страна на ирански кюрдски опозиционни групи.
📽️ Видео: Бойци на Комала в планински район по ирано-иракската граница. Именно това е една от групите, които са спрягани, че ще започнат сухопътна офанзива срещу режима в иранската провинция Кюрдистан с подкрепата на Израел и САЩ.
🇺🇸🇮🇶 Видео, разпространено в социалните мрежи, показва трансфер на голямо количество бронирана техника в района на град Диана в автономния регион Иракски Кюрдистан, близо до държавната граница със съседен Иран.
Геолокацията на заснетия конвой потвърждава, че машините, сред които се разпознават бронетранспортьори и джипове Humvee, се намират на около 50 км от границатата. Видеото сочи към мащабен трансфер на военно оборудване към вътрешността на Иракски Кюрдистан. Подобно разгръщане на сили не е случайно и вероятно сигнализира подготовка за началото на сухопътни операции през граничната линия.
🇮🇶 Сарая Аулия ал-Дам, иракска шиитска милиция в състава на коалицията Ислямска съпротива в Ирак, пое отговорност за атака с дронове, извършена тази нощ срещу хотел в Ербил, става ясно от изявление на групата, според която целта на атаката е била сграда в столицата на Иракски Кюрдистан, в която се твърди, че са настанени американски военнослужещи.
Видео от мястото на събитието показват няколко безпилотни апарата, приближаващи града в тъмните часове на денонощието, докато системите за противовъздушна отбрана се задействат и ги прехващат. Към момента няма данни за жертви или ранени, сочат първоначалните оценки и информации от местни източници.
Атаката е част от ескалиралата вълна от атаки на проирански фракции в Ирак, които редовно нанасят удари по цели с американско присъствие в региона. Град Ербил и околностите му, където се намира и международното летище с разположени сили на водената от САЩ коалиция, е една от горещите точки в конфликта, започнал със съвместните израелско-американски въздушни удари, ликвидирали аятолах Али Хаменей в събота.
🇮🇷💥🇮🇶 Боец от Пешмерга, въоръжените сили на Иракски Кюрдистан, свързан с иранската кюрдска партия „Комала“, загина, а друг е тежко ранен, след като автомобилът беше поразен от предполагаем дрон на пътя между Дукан и Сулеймания.
Това съобщават местни издания, които допълват, че превозното средство – бронирана Toyota Land Cruiser – е напълно унищожено от пламъците. Властите в автономния регион потвърдиха, че автомобилът е собственост на Омар Илханизаде, заместник главен секретар на партията „Комала“.
Официално известна като „Организация на революционните труженици на Ирански Кюрдистан“, тя е опозиционна партия на иранските кюрди, основана през 1969 г. и се бори за правата и автономията на кюрдите в съседен Иран. Исторически партията поддържа присъствие в северен Ирак, където има бази и извършва политическа дейност срещу иранския режим.
Илханизаде не е бил в автомобила при инцидента, но се уточнява, че в него е пътувала личната му охрана. Причината за инцидента е предмет на спорни твърдения. Източник от службите за сигурност на Сулеймания (Асаиш) заяви пред медията Peregraf, че пожарът е резултат от произшествие, което е довело до експлозия на превозваните в колата боеприпаси.
От своя страна Камаран Осман от „Community Peacemaker Teams“ (CPT) заяви, че автомобилът е бил мишена на удар с дрон. Други източници предполагат, че превозното средство е било обект на саботаж с магнитна бомба – взривно устройство, което се закрепва под купето на автомобил с магнит. Властите все още не са дали официално изявление по случая, тъй като в момента тече разследване, което трябва да установи точните обстоятелства.
🇮🇶 Атака с дрон срещу едно от водещите газови находища в Иракски Кюрдистан предизвика огромен пожар и спря работата му, което доведе до масови прекъсвания на тока в северната част на региона, според изявления на инженери от находището и официални лица, цитирани от Ройтерс.
Ударът е прекратил напълно доставките на газ към всички електрически централи в Кюрдистанския регион, гласи съвместно изявление на министерствата на природните ресурси и електроенергията.
Местните власти потвърдиха, че обширни райони са останали без ток. Очаква се производството на електричество в Кюрдистан да спадне с около 3000 мегавата, предупреди Омид Ахмед, говорител на регионалното правителство.
Ударът е поразил резервоари за съхранение, което е предизвикало силен пожар, при който няколко работници са пострадали, споделиха източници от силите за сигурност на кюрдския регион. Отряди на пожарната служба продължават да се борят с огнената стихия, а инженер от находището посочи, че отстраняването на пораженията по основния склад за втечнен газ ще отнемат 2-3 дни.
„Дрон удари ключово съоръжение за съхранение на газ в находището, нанесе сериозни щети и пожарът още гори“, разказа пред Ройтерс член на персонала, намерил подслон в убежището на обекта поради страх от нови атаки.
Две видеа, излъчени от кюрдския канал Rudaw, показват гъсти пламъци над находището и частично затъмнение в град Ербил след атаката. На терен пристигнаха екипи от двете министерства и единия от операторите на находището – емиратската компания Dana Gas, гласи съвместно изявление.
Правата за разработка на Хор Мор принадлежат на консорциума Pearl, в който участват Dana Gas и свързаната с нея Crescent Petroleum.
Иракската медийна служба за сигурност заяви, че находището е било обект на „подло терористично нападение“, при което е подпален основен резервоар, но няма жертви. Държавният орган отбелязва, че атаката ще влоши недостига на електричество в Ербил и Сулеймания, а властите ще преследват извършителите. Все още не е ясно кой стои зад нападението.
Това е втори пореден удар с дрон по находището в рамките на едва няколко дни – в неделя вечерта кюрдските сили за сигурност откриха огън по дрон, за да осуетят приближаването му към обекта.
🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.
Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.
След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.
Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.
Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.
Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.
Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.
В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.
През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.
„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.
Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.
Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.
Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г. 📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari
🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.
„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.
Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.
Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.
Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.
Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.
„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.
„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.
🇮🇶 Дипломатическата мисия на САЩ в Ирак направи публично изявление по повод боевете в Сулеймания, призоваващо всички страни в конфликта да проявят сдържаност и изрази своето противопоставяне на всяко насилие, заплашващо обществената безопасност.
Американското изявление добавя силен международен глас към нарастващия хор от безпокойство относно мащабна операция по сигурността, разтърсила града, предизвика негативни реакции от правозащитна организация и подтикна подобно изявление на безпокойство от съседна Турция.
„Мисията на САЩ в Ирак следи внимателно ситуацията в Сулеймания. Против сме всяко насилие, застрашаващо обществената безопасност и стабилност, и призоваваме страните да проявят сдържаност.“ Директната намеса от американска страна подчертава тежестта на събитията и потенциалния им ефект върху по-широката стабилност на Иракски Кюрдистан и Ирак като цяло.
Призивът за спокойствие на Щатите беше предшестван от този на Турция, чието министерство на външните работи обяви, че следи случващото се с тревога. „Внимателно и отблизо наблюдаваме развитието в град Сулеймания, което е от голямо значение за стабилността и мира в Ирак, както и за безопасността на нашите граждани“, заяви турското министерство, което потвърди, че нейното консулство в Ербил контактува активно с местните власти, за да гарантира защитата на турските граждани в региона.
След избухването на сблъсъците кюрдският премиер Масрур Барзани заяви, че „тези напрежения и сблъсъци в Сулеймания застрашават сигурността и стабилността на Иракски Кюрдистан“, като изтъкна нуждата „всички страни да проявят сдържаност, боевете да бъдат прекратени незабавно и младите хора в тази страна да не се превръщат в жертви“ и подчерта, че всякакви спорове трябва да бъдат разрешавани по законен път.
Тази тревога беше предизвикана от бурна нощ на сражения, завършила в петък сутринта, когато сили на Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) превзеха хотел „Лалезар“ – главната квартира на Лахур Шейх Джанги – и арестуваха него и брат му Полад. Операцията приключи с предаването на свързани с него въоръжени мъже, слагайки край на часове на тежка стрелба, която превърна части от Сулеймания, особено квартал Сарчнар, в зона на въоръжен конфликт.
Операцията, макар и стигнала до насилствени методи, следва официална заповед на съда. Няколко часа преди сблъсъците съдебните и полицейските власти потвърдиха ареста на Джанги и няколко други заподозрени съгласно чл. 56 от Иракското наказателно законодателство, отнасящ се до престъпни споразумения и действия, вредящи на обществената сигурност. След това оборудвани с танкове и бронирани машини части на PUK се разгърнаха след полунощ и настъпиха към хотела. Напрегнатата ситуация ескалира в открит въоръжен конфликт малко след разсъмване, с доклади за употреба на тежки оръжия и ракети при атаката. Конфликтът се разрасна, след като щабът на командването на Силите 70 на PUK беше нападнат от дрон, натъпкан с експлозиви.
Изпълнението на заповедта беше осъдена остро от Независимата комисия за правата на човека в Кюрдския регион. Правозащитната организация определи използването на антитерористични сили и тежко оръжие като неподходящ „военен показ“, който пося страх сред обществото и ще има лошо отражение върху репутацията на региона. Изявлението на комисията изрази съжаление, че „ се проведе жестоко стълкновение и 4-часова битка“, довели до ранени и смъртни случаи, което създаде „голямо безпокойство в град Сулеймания“.
Макар да подкрепя напълно изпълнението на съдебни решения, комисията категорично отхвърли начина, по който бяха извършени арестите. Тя посочи критичен процедурен пропуск, заявявайки, че „силата, изпълняваща заповедта за арест, е полицията, а не антитерористични или други сили“. Изявлението осъди използването на „танкове, картечници и тежки оръжия“ в операцията. Освен това бяха изразени сериозни опасения относно процедурите след ареста, отбелязвайки, че според официалния протокол обвиняемите трябва да бъдат отведени в официални центрове за задържане и трансфер, а „не на друго място или в партиен щаб“.
Комисията изрази дълбока загриженост и за публичното представяне на арестуваните лица, след като медии разпространиха видеа и снимки, показващи ги с белезници и наричайки ги „пленници“. Комисията подчерта основен правен принцип: „обвиняемият е невинен, докато не бъде доказана вината му от съда, и не е позволено, заради човешкото достойнство, подобна ситуация да бъде показвана.“
Тежките сблъсъци са поредната драматична глава във вътрешната борба за власт в рамките на Патриотичния съюз на Кюрдистан. Лахур Шейх Джанги, бивш съпредседател на партията, беше официално изключен през ноември 2021 г., след като братовчед му Бафел Талабани консолидира своя контрол. Оттогава Лахур основа нова политическа партия, Народния фронт.
Прибягването до насилие при ареста му сега поставя методите на силите за сигурност под интензивен контрол, повдигайки значителни правни въпроси, като същевременно привлече внимание от ключови международни партньори.
🇹🇷🇮🇶 Народните сили за отбрана (HPG), военното крило на Кюрдската работническа партия (PKK), проведе церемония в планински райони на Иракски Кюрдистан, по случай 41-ата годишнина от началото на въоръжената борба срещу турската армия на 15 август 1984 г.
Събитието подчерта историческото значение на тези действия под ръководството от командир Махсум Коркмаз, като повратна точка в борбата на кюрдския народ за свобода и достойнство.
Церемонията се състоя в контекста на ключови промени около ПКК. През февруари нейният лидер Абдула Йоджалан, излежаващ доживотна присъда в Турция, призова организацията да свали оръжие и да се саморазпусне – исторически обрат след четири десетилетия конфликт, отнел повече от 40 000 живота.
ПКК обяви незабавно прекратяване на огъня на 1 март, последвано от решението за разпускане на военното си крило. На 11 юли в пещерата Джасана до Сюлеймания бойци на символично изгориха оръжията си, отбелязвайки първата конкретна стъпка по пътя към разоръжаване. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи събитието като „историческа стъпка“ към „Турция без тероризъм“.
Въпреки това HPG остават активни в планинските райони на Иракски Кюрдистан. По време на церемонията говорител подчерта, че духът на съпротивата от 15 август продължава да вдъхновява борбата за кюрдски права и изразиха увереност, че опитът от десетилетия ще доведе до нови успехи, въпреки прехода към демократични средства, прокламиран от Йоджалан. Сред присъстващите бяха висши командири на HPG, които почетоха падналите в борбата и подчертаха значението на първоначалната офанзива от 1984 г. за политическите и военни постижения днес.
Церемонията завърши с революционни песни, танци и скандирания „Bijî Serok Apo“ [Да живее лидерът Йоджалан] и „Jin Jiyan Azadî“ [Жена, Живот, Свобода] в символ на продължаващата отдаденост към каузата. Въпреки призивите за разоръжаване, присъствието на HPG в региона и продължаващите тържества предполагат, че преходът към пълно разпускане може да се окаже по-сложен от очакваното и да се нуждае от допълнителни правни и политически реформи, отбелязват анализатори.
🇮🇶 Петролните находища в Иракски Кюрдистан бяха обект на атаки с безпилотни самолети, които за трети пореден ден предизвикаха материални щети и широко недоволство както от кюрдските, така и от иракските федерални власти. Ударите засегнаха съществено производството и породиха опасения относно националната сигурност и стабилност.
Малко след 6:00 часа сутринта в сряда нефтеното находище DNO в Пешхабур в провинция Дахук беше атакувано от два безпилотни самолета, натъпкани с експлозиви. Час по-късно друг дрон порази нефтеното находище Тауке на DNO. Въпреки сериозните материални щети, няма съобщения за жертви при атаките. По-късно същия ден друго находище, експлоатирано от американската Hunt Oil (понякога свързвана с HKN Energy) в окръг Шейхан на провинция Дахук, беше ударено с дрон с експлозиви около 19:10 часа, след като вече беше атакувано по-рано на същия ден.
Атаките в сряда отбелязаха трети пореден ден на инциденти след като в понеделник и вторник два дрона с експлозиви бяха насочени към петролно находище Хурмала, югозападно от Ербил. Според съобщенията, безпилотните самолети са били прехванати от коалиционните сили, благодарение на което няма пострадали или нанесени материални щети.
Във вторник нефтеното находище Сарсанг в провинция Дахук, което се експлоатира от американската HKN Energy, беше атакувано от дрон около 7:00 сутринта. HKN Energy потвърди взривовете и преустанови операции в засегнатото съоръжение, въпреки че целият персонал е бил евакуиран и не се съобщава за пострадали.
Политическото ръководство на Иракски Кюрдистан отправи острите си критики към извършителя на безпилотни атаки по инфраструктурата в различни части на региона, призовавайки федералното правителство в Багдад да вземе спешни мерки за осуетяване на атаки в бъдеще и да се изправи пред отговорните за правосъдие.
Министерството на природните ресурси на Иракски Кюрдистан (KRG) определи случилото се като „терористични атаки“ по икономическата инфраструктура на региона и потвърдиха, че се понасят „значителни материални загуби“. Кабинетът на президента, премиера и парламента също осъдиха атаките, като ги нарекоха „крещящо посегателство върху националната сигурност и стабилност“".
Нападенията в автономния регион съвпаднаха с 12-дневния конфликт между Иран и Израел, който започна на 13 юни 2025 г. и приключи с огъня, постигнат с посредничеството на американски дипломати. Въпреки че нито една от известните милиции не пое отговорност за атаките, в началото на юли Министерството на вътрешните работи на Иракски Кюрдистан обвини Народните мобилизационни сили (PMF) – обвинение, описано като „неприемливо“ от Багдад.
Етнически кюрди държат плакат на Абдула Йоджалан по време на честванията на Новруз в Диарбекир, Турция, на 21 март 2025 г.
📸 Снимка: Sedat Suna/Getty Images
🔙 От 80-те години на миналия век Турция и Иран провеждат военни операции в северен Ирак, насочени към кюрдски въоръжени групи, сред които Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и близки до нея групировки, и Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (KDP-I).
Следващият доклад е фокусиран над въздействието върху цивилното население от установяване на полуавтономен регион Иракски Кюрдистан през 1991 г. Той събира, документира и проверява непосредствените вреди за цивилното население, смърт и наранявания, предизвикани от турски и ирански военни операции, както и по-широкото въздействие над цивилния живот.
Военните операции на Турция и Иран доведоха до принудително разселване, екологични щети, разрушаване на гражданска инфраструктура и социално-икономически трудности. Жертвите са възникнали главно по време на широк кръг от дейности, включително генериране на доходи (като селско стопанство, животновъдство, събиране на храна, предприемачество и други), както и отдих (посещения на общността и семейството, тържества, пикници, туризъм) или сами престой вкъщи.
Турските и иранските операции са причинили 845 цивилни жертви (425 убити и 420 ранени), 15 жертви без враждебни действия (10 убити и 5 ранени) и 8 невъоръжени жертви в Иракски Кюрдистан.
🇹🇷 Турските въоръжени сили (TAF) са отговорни за 83% от цивилните жертви в региона, което отговаря на преобладаващото мнозинство. 344 цивилни са убити, а други 358 са били ранени заради военните операции на турската армия, което води до общо 702 жертви.
39% от тези жертви са настъпили в периода 2018-2024 г. поради бързо увеличение на операциите, които започнаха през декември 2017 г.
Тези операции от серията „Нокът“, насочена към създаването на буферна зона с по-голямата част от 360-километрова граница между Ирак и Турция. Към днешна дата Анкара е изградила общо 74 бази в Иракски Кюрдистан. Военното присъствие доведе до обезлюдяване на 170 села, като още 602 села са изложени на риск от разселване. Описвайки поредната атака срещу цивилни с думите район, че повечето жертви са настъпили, когато жертвите са били в домовете си или са се занимавали със земеделие, което представлява 59% от общия брой. Особено тревожно е, че 28% от жертвите са деца, възлизащи на общо 194 жертви, със 79 убити и 115 ранени.
🇮🇷 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е отговорен за 17% от жертвите сред цивилното население в Иракски Кюрдистан. 81 цивилни са били убити, докато още 62 бяха ранени поради ирански военни операции, което прави общо 143 жертви.
След края на иранско-иракската война през 1988 г. Техеран продължава извършва бомбардировки срещу Иракски Кюрдистан предимно с артилерия, превръщайки се в причина за 63 загинали и 48 ранени – възлизат на 78% от общите жертви, причинени от военни действия.
В допълнение от 2013 г. Иран е вдигнал поне 151 бази по границата си с Ирак, което де доведе до жертви и разселени сред мирното население при бомбардировки, мини и стрелба с леко оръжие от базите. Доказателство за умишленото посегателство над живота на цивилното население, че 54% от жертви са били засегнати, докато са били вкъщи или са вършили селскостопанска дейност.
Според иракски парламентарен закон № 20 от 2009 г. и № 57 от 2015 г. правителството е длъжно да предостави финансово обезщетение на всички иракски граждани, засегнати или пострадали от военни операции и терористични действия. Освен това според заповед, издадена от вицепремиера на KRG през 2011 г., всички иракски граждани, загинали при ирански и турски атаки по време на пребиваването си в региона, трябва да бъдат считани за национални мъченици.
Въпреки това, поради недостатъчни данни от 1991 г. политическа динамика и липса на държавни институции, занимаващи се с тези въпроси, правителството не е предоставило никаква подкрепа или обезщетение на по-голямата част от засегнатите цивилни. Правителството не е обявило 46% от убитите иракски граждани за мъченици, оставяйки техните семейства без никаква форма на обезщетение. 93% от ранените иракски граждани остават без обезщетение, като много от тях страдат от увреждания, които им пречат да работят и да печелят доходи. От 420 ранени цивилни, 155 (37%) се нуждаят от допълнителна медицинска помощ.
🇮🇶 Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) заяви, че дава на федералното правителство на Ирак „последна възможност“ за изчистване на разногласията, на фона на напрежението между Багдад и Ербил, предизвикано от несъгласия за бюджетните разпределения, износа на петрол и заплатите в обществения сектор.
„Смятаме за уместно да дадем на федералното иракско правителство в Багдад последна възможност да намери начин за прекратяване на този проблем. Винаги сме вярвали, че ако е налице възможност за диалог, ние също предпочитаме да решаваме проблемите чрез взаимно разбирателство,“ се казва в официално изявление на партията.
Напрежението между двете страни ескалира в края на май, когато министерството на финансите на Ирак спря всички трансфери за бюджета на Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG), в т.ч. заплатите на повече от 1,2 милиона държавни служители. Ведомството заяви, че регионалната власт в Ербил вече е получила повече от своя дял в размер на 12,67% от федералния бюджет, а в същото време не е доставило на Багдад предварително договорения дял от добивите на нефт.
KDP заяви, че Фуад Хюсеин, член на партията и външен министър на страната, е водил разговори с различни политически партии и се е върнал в Кюрдистан в събота с послание, че официални лица и политически лидери в Багдад са обещали, „че през следващите няколко дни въпросът с изпращането на заплати и финансови права на Кюрдистан ще бъде решен.“
Политическото бюро на KDP проведе извънредно събрание, за да определи своята позиция по спора с федералното правителство. Партията е най-голямата в Кюрдистан, където си поделя управлението на автономния регион заедно с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK).
Неразбирателството между Ербил и Багдад се изостри допълнително от прекратяването на износа на кюрдски петрол през тръбопровода Ирак-Турция, който е извън строя от март 2023 г. В събота иракският министър на петрола заяви, че Ербил иска още петрол за вътрешно потребление, което забавя възобновяването на износа.
🇹🇷🇮🇶 Турция продължава да нанася въздушни удари срещу предполагаеми позиции на Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки символичния акт, с който групата унищожи въоръжението си в рамките на започналия процес за помирение.
Вчера сутринта турските военни извършиха общо пет бомбардировки срещу селището Мевин в Амеди, съобщават доброволци от „Екипите за общностно миротворчество“ (CPT).
„От началото на този месец Турция е извършила 12 артилерийски атаки“, уточни той. Амеди е град, който се намира на около 70 км северно от областния център Духок и само на 15 км от държавната граница с Турция. Районът е фронтова линия във въоръжения конфликт между турските военни и кюрдските сепаратисти.
В петък с впечатляващ символичен жест, група кюрдски бойци изгориха оръжията си в знак на края на повече от четири десетилетия въоръжена борба за кюрдски права в Турция. По-рано тази година групировката обяви едностранно прекратяване на огъня и заяви, че ще се саморазпусне.
В събота турският президент Реджеп Тайип Ердоган отговори на символичния акт на разоръжаване с думите: „Проблемът с терора, който продължава в страната от 47 години, с Божията воля, навлезе в процес на окончателно уреждане.“
Въпреки мирните преговори в продължение на месеци, атаките на турската армия на територията на Иракски Кюрдистан през юни отбелязаха 8% увеличение в сравнение с предишния месец, съобщи в петък CPT. Близо 98% от атаките са концентрирани в провинция Духок и конкретно в района на Амеди.
Турските атаки се разпределят както следва: 525 артилерийски обстрела и 25 въздушни удара. Само 9 случая на артилерийски обстрел са регистрирани в района на Сидакан, провинция Ербил.
Турските удари в района на Амедиса са довели до унищожаването на стотици декари земеделска земя и лозя. Докладът описва подробно степента на вътрешно разселени в цивилното население на Иракски Кюрдистан и Северен Ирак в резултат от турската военна кампания. 183 селища са били изоставени напълно: 107 в Духок, 65 в Ербил, 8 в Сулеймания и 3 в Ниневия.
„Ударите на турските военни останаха постоянни и концентрирани, макар и без да има докладвани цивилни жертви, от тяхното засилване през май“, обобщи докладът.
Десетилетният конфликт е опустошил стотици селища в автономния регион Иракски Кюрдистан в северните части на страната, като някои от тях са напълно изоставени.
ПКК е основана през 1978 г. и първоначално се застъпва за независима кюрдска държава. С течение на времето групата измества фокуса си към осигуряване на политически и културни права за етническите кюрди в Турция. Определена е като терористична организация от Съединените щати, Европейския съюз и Турция.
През февруари затвореният лидер на групата Абдуллах Йоджалан отправи призив към всички бойци да изоставят оръжието в името на политическо решение. ПКК обяви спиране на огъня в официално изявление, публикувано на 1 март, а през май обяви разпускането си и край на въоръжената борба.
Бойци от въоръжените сили на Иракски Кюрдистан, известно като „Пешмерга“ и военнослужещи от звеното за бързо реагиране на Иракската армия (вдясно).📸 Снимка: Safin Hamed, Ahmad Al-Rubaye/AFP
🇮🇶 Иракската армия провежда подготовка за поемането на контрол върху нефтеното находище „Камбар“, разположено в спорния район в близост до границата между провинциите Дияла и Сулеймания, които в момента са под контрола на Пешмерга.
Според репортаж на местния телевизионен канал „Ал-Ахд“, напрежение и безредици са ескалирали около нефтеното находище Камбар, намиращо се между Дияла и Сулеймания в район, известен като село Дуанза Имам.
Съобщава се, че част от иракската армия е пристигнала в района и води подготовка за поемане на федерален контрол над стратегическия обект. Ръководството на Пешмерга разглежда подобен ход като провокация и предупредиха, че може да предизвика криза.
Източници посочиха, че районът в момента е под контрола на сили, близки до Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK). На фона на опасността от нови сблъсъци в един от най-спорните райони на федералното и регионалното правителство, местните жители изразиха тревога относно неотдавнашната необичайна военна активност, включително присъствието на неразпознати войски.
Според политически източници, запознати със ситуацията, прогнозират, че в следващите няколко дни кризата може да ескалира, в случай че Багдад и Ербил не извършват координирани стъпки за деескалация на напрежението и осуетяване на въоръжен конфликт, което поражда опасенията от по-широката заплаха за стабилността на спорната граница между Дияла и Сулеймания.
🇮🇶 Дългоочакваното обединение на силите Пешмерга в Иракски Кюрдистан e в последната си фаза и се очаква да приключи до края на годината, заяви Бабакир Зебари, съветник на председателството на региона и бивш началник на щаба на иракската армия пред Rudaw. Усилията са съсредоточени над формирането на последната от 11-те планирани бригади, като десет вече са създадени.
„Работим по унификацията на силите и формирането на бригади. Досега са сформирани десет бригади. Сега сме на последната, а процесът ще приключи тази година. Всички сили ще бъдат унифицирани“, подчерта Зебари.
Тази стъпка представлява важен напредък към консолидирането на всички части на Пешмерга под Министерството на въпросите на Пешмерга. Усилията включват интеграцията в единна командна верига на мощните сили от Отдел 70 и 80, свързани с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) и Кюрдската демократична партия (KDP). Заедно тези две формирования съставляват повечето от силите Пешмерга, наброяващи над 100 000 войници.
Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG) преследва унификацията на военните си сили от години, целяща да създаде професионална, деполитизирана национална сила, свободна от партиен контрол.
Инициативата е получила постоянна подкрепа от международни съюзници на Ирак, включително САЩ и ръководената от тях глобална коалиция за борба с Ислямска държава. През януари 2025 г. подсекретар на министерството на Пешмерга Абдулхалик Бабири заяви, че подкрепата от коалицията – включително логистична, оборудване и финансова помощ – е постоянна. Вашингтон обеща да продължи подкрепата си до 2026 г.
Въпреки постоянната международна подкрепа, процесът на унификация е срещал множество пречки. Между 2010 и 2013 г. приблизително 42 000 пешмерги от Отдел 70 и Отдел 80 бяха обединени и бяха формирани 14 бригади. Въпреки това напредъкът беше възпрепятстван от вътрешни политически напрежения и избухването на войната срещу Ислямска държава през 2014 г.
Подновен тласък дойде през 2018 г. с обявяването на план за реформи от 35 точки за унификация, разработен в сътрудничество с международни партньори.
По-скоро, през декември, министерството на Пешмерга разкри планове за създаване на два командни центъра за операции, които да контролират 11-те бригади. Тези усилия имат за цел да подобрят командването и контрола, да стандартизират обучението и да подобрят оперативната ефективност.
В допълнение, в края на април беше стартирана инициатива за дигитализиране на здравните данни за силите Пешмерга, финансирана от базираната в САЩ НПО Spirit of America, като част от по-широките усилия за професионализиране и деполитизиране на силите.
🇮🇶🇺🇸 Камикадзе дрон е бил прехванат късно снощи в близост до летище Ербил в автономния регион Иракски Кюрдистан, където са разположени войски на оглавяваната от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава, съобщават кюрдските сили за сигурност.
„В 21:58 ч. (18:58 ч. по Гринуич) безпилотен самолет, натоварен с експлозиви, беше свален близо до международното летище Ербил, без да причини жертви или щети“, заявиха от службата за борба с тероризма на кюрдския регион.
Летище Ербил, което включва военна база на международната коалиция CJTF–OIR, е честа мишена на ракетни и безпилотни атаки през последните няколко години.
„Знаем за експлозия от безпилотен самолет, която е станала извън авиобазата в Ербил“, заяви пред -AFP представител на отбраната на САЩ, според когото „инцидентът се разследва“.
„Целият американски личен състав е налице и няма пострадали или щети по базата или американски активи в района“, увери той.
До този момент никой не е поел отговорност за атаката. През последните дни бяха извършени атаки с безпилотни самолети и ракети в различни части на Ирак, включително дронове, които попаднали в открити пространства.
Летище Киркук също беше атакувано дрон, натъпкан с експлозиви. В крайна сметка той не успя да достигне целта си и попадна извън летището, поразено от две ракети в понеделник, според служител по сигурността пред AFP.
Летището помещава части на иракската армия, федералната полиция и Народните мобилизационни сили (Хашд ал-Шааби) – коалиция на подкрепяни от Иран паравоенни групировки, вече интегрирани в редовните въоръжени сили.
В ранните часове на вторник противовъздушната отбрана на Ирак е задействала поне един дрон близо до ключовата рафинерия Байри в провинция Салахедин.
Миналата седмица, часове преди въведеното примирие да сложи край на 12-дневната война между Израел и Иран, неидентифицирани дронове поразиха радарни системи в две военни бази в Багдад и южен Ирак.
Ирак отдавна е арена на ракетни обстрели и безпилотни атаки, като в последните години се доказа като плодородна почва за прокси конфликти. Едва наскоро страната успя да възвърне относителна стабилност след десетилетия на опустошителни конфликти и безредици.
🇹🇷🇮🇶 Директорът на Националната разузнавателна организация на Република Турция (MIT) Ибрахим Калън посети днес столицата на Иракски Кюрдистан – Ербил, където проведе серия от срещи на високо равнище с водещи фигури от Кюрдската регионална власт (KRG).
Калън се срещна с лидера на Демократическата партия на Кюрдистан Масуд Барзани, президента на региона Нечирван Барзани, министър-председателя Масрур Барзани, вицепремиера Кубад Талабани, вътрешния министър Ребер Ахмед, както и със служители от службите за сигурност на KRG.
Основните теми на разговорите включваха регионалната стабилност след скорошната война между Иран и Израел, сътрудничеството в борбата с тероризма в рамките на инициативата „Турция без тероризъм“ и бъдещите стъпки за елиминиране на терористични структури в Ирак и региона.
Обсъдени бяха още въпросите на сигурността и политическото представителство на иракските тюркмени. Калън потвърди ангажимента на Анкара към сигурността на региона и заяви, че страната му ще продължи активния диалог както с Багдад, така и с властите в Иракски Кюрдистан.
🇹🇷🇮🇶 На 12 май 2025 г. Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) обяви, че разпуска своята организационна структура и преустановява всички дейности, извършвани под тази абревиатура.
Решението беше взето след 3-дневен конгрес (5–7 май) и в отговор на призив за мир, отправен в края на февруари от намиращия се в турски затвор основател и лидер на групата Абдулла Оджалан. На 1 март ПКК обяви едностранно примирие.
Въпреки това турските удари бележат рязко увеличение, макар и с по-ясен географски фокус. През май атаките от страна на турските въоръжени сили (TAF) са се увеличили със 143% спрямо април, надхвърляйки нивата от преди обявеното примирие. Всички удари са нанесени на територията на иракската провинция Дохук – 98% от тях в района Амеди, останалите 2% – в района Захо.
За периода 1–31 май 2025 г. в Иракски Кюрдистан са отчетени поне 510 удара: 458 артилерийски обстрела, 36 въздушни удара и 16 нападения с хеликоптери. В сравнение с март, това представлява увеличение от 332%.
Военната ескалация е почти изцяло концентрирана в района на Амеди, за разлика от предни години, когато турските операции обхващаха по-обширни територии. Тази промяна вероятно отразява нова фаза в мирния процес между ПКК и Република Турция.
Текущите действия изглежда съответстват на стремежа на Анкара да установи буферна зона и да не допусне присъствие на ПКК в близост до границите си. Най-много удари в рамките на един ден през тази година – 94 – са извършени именно в деня, когато ПКК обяви своето разпускане.
На 30 май 2025 г. въпреки продължаващия мирен процес, турската армия е започнала изграждането на нова военна база в района Гали-Балинда, също в Амеди.
От началото на 2025 г. до момента в Иракски Кюрдистан са извършени най-малко 1014 хеликоптерни и артилерийски атаки, в които са документирани девет жертви сред цивилното население – трима от тях загинали и шестима ранени.
