ПКК опразни четири позиции в Метина и поиска свобода за Йоджалан

🇹🇷⛰️🇮🇶 Кюрдската работническа партия (ПКК) е изтеглила силите си от 4 позиции в планинския район Метина в Иракски Кюрдистан, потвърдиха вчера, 12 октомври, източници оть службите за сигурност на Турция, цитирани от държавната агенция Anadolu. Става дума за убежищата Хебат, Яжк, Сабри и Сасон в района Базе, опразнени според Анкара на 8 октомври. В същия ден за изтеглянето обявиха и от самата ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация и която през май 2025 г. обяви саморазпускането си, което обвърза с искане за свобода за своя основател Абдуллах Йоджалан, затворен на остров Имралъ от 1999 г.

Източниците описват хода като част от „продължаващата работа по опразването на убежищата, създаващи риск от сблъсъци от гледна точка сигурността на Турция“, и като знак, че процесът продължава решително. Следващият етап започва едва „след прекратяването на дейността на ПКК/KCK във всички области“. KCK е Съюзът на кюрдистанските общности, който обединява ПКК и свързаните с нея структури. Тогава ще бъде потърсено обществено помирение с нейните членове, които се върнат в Турция по новия закон, а програми в образованието, икономиката и други сфери на живота ще осигурят интеграцията им в обществото.

ПКК обяви оттеглянето си с изявление на Ръководството на движението – орган, създаден след обявеното саморазпускане. То беше разпространено от близката до нея новинарска агенция ANF. В него се посочва, че силите на ПКК в Турция, които не са създали никакъв риск от сблъсък, са се изтеглили изцяло няколко дни по-рано. „Освен това в същите дни опразнихме и 4-те бойни тунела и позициите в Метина, западно от Зап, за да не ги възприема турската държава като заплаха, въпреки че са далеч от границата“, се посочва още в текста. Така движението смята, че е изтеглило всичките си сили от територията на Турция, както и онези извън нея, „за които може да се каже, че са близо до границата“.

„Турската държава вече по никакъв начин не може да говори за въоръжена заплаха за Турция“, обобщават от ръководството на бившата ПКК.

Метина е планински район в иракската провинция Дохук, граничеща с турската провинция Хакари. Заедно със Зап и Авашин-Басян районът беше една от трите цели на трансграничната операция „Нокът-ключалка“, започната на 17 април 2022 г. от турската армия, и често е място на сблъсъци между турските части и ПКК. Напускането на Метина е последната от няколко поредни вълни на изтегляне. На 26 октомври 2025 г. ПКК обяви, че извежда бойците си от Турция в Северен Ирак, а на 17 ноември съобщи, че напуска региона Зап. Вестник Nefes, позовавайки се на разузнавателни доклади, отчете през юни 2026 г. 72 изоставени позиции, а Rudaw в началото на август съобщи за още 81, като според него силите са се пренасочили към планината Кандил и иранската граница.

Изявлението съдържа и открит упрек към управляващите. Според него Йоджалан е приел рамковия закон от август като „първата от хиляда стъпки“ към ролята на „координатор на мира и политизирането“, която да изпълни при свободни условия на работа. Под политизиране се разбира преходът на ПКК от въоръжена към политическа борба. Движението не е отхвърлило закона, но смята, че неговото изготвяне без участието на Йоджалан и ръководството го е направило „безсмислен и труден за прилагане“. Обещанието лидерът да се среща с журналисти и други кръгове не е било изпълнено, а изолацията му продължава с изключение на една среща с делегация на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ). Според ръководството вече няма пречки пред действията за свободата му и за т.нар. закони за свободата, нито има оправдания те да бъдат отлагани. Ръководството предупреждава: „Ако по този въпрос не бъдат предприети стъпки без отлагане, съмненията в процеса сред нашия народ и движението ни за свобода ще се потвърдят, а това ще се отрази на позициите във всяко отношение.“

Условието не е ново. На 18 септември 2026 г. пред Nûçe TV Джемил Баик, съпредседател на Изпълнителния съвет на KCK, заяви: „Ако Апо не е свободен, няма да оставим оръжието и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на Йоджалан.

Правният механизъм, на който стъпва турският сценарий, все още не е задействан. Законът за укрепване на националната солидарност и социалната интеграция (№ 7595) е приет на 10 август и влезе в сила в деня на обнародването си (18 август). Основната му част обаче започва да се прилага едва след като службите се уверят, че ПКК е прекратила фактическото си съществуване, предавайки всички оръжия и боеприпаси под неин контрол, а Съветът за национална сигурност (СНС) потвърди това с решение, поместено в турския „Държавен вестник“ Тогава разследванията и делата за повечето престъпления се отлагат с 5-10 години, а членовете ѝ разполагат с 6 месеца да подадат заявление. Изключени са умишлените убийства, извършени като част от дейността на организацията, и престъпленията, за които се предвижда доживотен затвор, и са извършени преди 1 юни 2005 г. Законът не урежда положението на Йоджалан.

На 30 септември СНС проведе първото си заседание след приемане на закона, но нейното изявление гласи само, че са оценени предприетите мерки и изминатият път към целите на процеса, без да приеме решение, което да установи изпълнението на условията. Фети Йълдъз от Партията на националистическото движение (ПНД), който е бил в парламентарната делегация при Йоджалан на Имралъ, каза пред колумниста на Sabah Явуз Донат, че очаква резултат до края на ноември, а след това да започнат процедурите за осъдените за тероризъм в затворите. По думите му законът ще обхване около 2800 души, а основателите и висшестоящи ръководители на ПКК от 1984 г. насам, около 230 души, няма да могат да се възползват от него.

На 10 октомври, два дни след изявлението на ПКК, лидерът на ПНД и съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели призова да бъдат създадени институциите, предвидени в закона, и да се възложат отговорности на онези, които искат да ги поемат. „Една от тях е и координаторството на политизирането в мирния процес. Това е право и на човека на Имралъ“, подчерта той и добави, че такава роля би помогнала оръжието да бъде оставено. Той отправи предложение за самото название на ролята „Координаторство на мирния процес и политизирането“ още на 5 май 2026 г. В своето изказване от 10 октомври той не спомена нищо за освобождаване. „В борбата с тероризма връщане назад няма“, заяви той. Двете страни назовават самия процес по различен начин: източниците на Anadolu го наричат с името на закона, Бахчели и СНС – „Турция без тероризъм“, а ПКК и ДЕМ – „Процес за мир и демократично общество“.

Делегацията на ДЕМ за Имралъ, в която бяха Первин Булдан и Митхат Санджар, се срещна на 8 октомври с трима от ръководителите на Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган, а на другия ден и с Бахчели. В деня на втората среща, когато се отбелязва годишнина от принудителното напускане на Сирия от Йоджалан през 1998 г., съпредседателката на ДЕМ Тюлай Хатимоулларъ заяви: „За да успее Процесът за мир и демократично общество, трябва да се отвори пътят г-н Йоджалан да работи и да общува в свободни условия; преговорите трябва да се водят при равни условия.“

Оттеглянето от Метина идва седмица след друг ход на Анкара в Северен Ирак, обвързан с напредъка на Багдад в Синджар. На 1 октомври Министерство на отбраната в Анкара обяви, че базата Башика-Зилкан край Мосул, използвана от турските военни от 2015 г. насам, предстои да бъде поетапно предадена на иракските федерални власти, „според договорения механизъм и график“ и като се отчита напредъкът на централното правителство в Синджар. Там след избиването и отвличането на хиляди йезиди от „Ислямска държава“ през 2014 г. се установиха бойци на ПКК, с чиято подкрепа бяха оснвоани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ). Иракският премиер Али ал-Зайди обяви нейното разоръжаване на 11 септември, но висш служител по сигурността в провинция Ниневия каза на следващия ден, че няма никакви конкретни действия и там остават над 4000 бойци. Министерството описва целта на предаването със същия израз, с който СНС назовава регионалната част от процеса: регион без тероризъм.

Анкара и ПКК описват различни следващи етапи. Според Анкара първо трябва да прекрати всяка дейност на ПКК, а едва след това може да бъде направен път на завръщането и интеграцията; освен това законът изисква от службите да установят, че е предадено цялото оръжие. Изявлението на ПКК говори за изтеглени сили, не за предадено оръжие, а Баик обвързва процеса по разоръжаване с освобождаването на Йоджалан. Затова решение на СНС до края на ноември, каквото очаква Йълдъз, е малко вероятно, докато положението на Йоджалан остава същото. Признак за алтернативен развой би било официално учредяване на ролята, за която говори Бахчели, или срещи на Йоджалан с журналисти, каквито според ПКК са били обещани. Новото заседание на СНС без решение или изявление на KCK, което отново обвързва предаването на оръжието със свободата на Йоджалан, би било признак за застой.

Иракският външен министър обяви американските сили за изтеглени три дни преди крайния срок.

🇺🇸🪖🇮🇶 Американските сили са завършили изцяло изтеглянето си от Ирак, заяви външният министър на страната Фуад Хусейн в интервю за Sky News Arabia. Изявлението идва 3 дни преди 30 септември, определен от Багдад и Вашингтон като крайна дата на мисията на международната коалиция срещу „Ислямска държава“.

Към 27 септември вечерта няма официално потвърждение от Пентагона, че последните военнослужещи са напуснали страната, като някои медии докладват за продължаващо присъствие в Ербил. В същото интервю Хусейн посочи юни 2027 г. като срок, в който оръжието на шиитските милиции трябва да мине под контрола на държавата.

Официалният календар остава без промяна. На 26-27 септември 2026 г. генерал Абдул Амир аш-Шамари, началник на службата на главнокомандващия въоръжените сили, повтори, че американските сили напускат окончателно на 30 септември, а след тази дата на територията на Ирак няма да има чуждестранни военни контингенти и бази. Министерският съвет обяви дните от 30 септември до 3 октомври за почивни, за да се отбележат „Дните на суверенитета“. Саад Маан, който ръководи медийната служба на силите за сигурност, съобщи, че коалицията вече е предала всичките си бази и щабове на иракските власти. Към неделя вечерта потвърждение от Вашингтон все още няма: на 23 септември Държавният департамент на САЩ обясни пред Shafaq News само, че следва съгласувания с Багдад график.

Към 25–27 септември в страната все още има американски военнослужещи. Според The National силите на коалицията остават на летището в Ербил, а според Al Jazeera заминава и тяхната противовъздушна отбрана, разположени в града. Висш служител на Министерство на вътрешните работи на Ирак каза пред „Ал-Араби ал-Джадид“, че усилията са насочени към военните групи в посолството на САЩ, като повечето съветници, логистични и технически екипи са напуснали Ирак през Кувейт. Самият Хусейн призна пред „Ал-Арабия“ на 25 септември, че двете страни още нямат окончателно съгласие какво ще представлява партньорството им в сигурността занапред.

След 2003 г. комплекс „Виктория“ до международното летище на Багдад беше най-голямото американско военно съоръжение в Ирак и главният команден център на американските и коалиционните сили. От 2011 г. се води като Център за дипломатическа поддръжка на посолството. На 24 септември повереникът в делата Стивън Фейгин и заместник-външният министър Мохамед Хюсеин Бахр ал-Улум подписаха предаването му на Ирак, а аш-Шамари съобщи, че комплексът вече е опразнен и ще бъде превърнат в център за прием на дипломатически мисии.

Присъствието, което Ирак обяви за приключило, започна с инвазията от 20 март 2003 г. В пика си през 2007 г., американските военни в страната наброяваха около 170 хил. души. Споразумението за статута на силите от 2008 г. определи края на 2011 г. като краен срок, а преговорите за удължаване на престоя се провалиха. Последният конвой с около 500 войници премина в Кувейт на 18 декември 2011 г. Войната отне живота на около 4500 американски военнослужещи.

Паузата продължи около две години и половина. През юни 2014 г. Ислямска държава превзе Мосул и САЩ трябваше да се върнат обратно по молба на федералните власти в Багдад: първо с инструктори, от август с въздушни удари, а после с около 5000 военнослужещи в международната коалиция, събрана от Вашингтон през септември същата година. През декември 2017 г. Ирак обяви победа над Ислямска държава. Само два дни след като на 5 януари 2020 г. американски дрон ликвидира край летището на Багдад иранския генерал Касем Сулеймани и иракския командир Абу Махди ал-Мухандис, парламентът призова правителството да прекрати присъствието на чуждите войски. От декември 2021 г. в Ирак останаха около 2500 души, чиято задача беше само да съветват и подпомагат местните сили.

Сегашният край е договорен точно преди две години. На 27 септември 2024 г. Вашингтон и Багдад обявиха, че мисията на коалицията ще приключи на два етапа: до септември 2025 г. в територията под пряката власт на Багдад, а до септември 2026 г. съюзниците ще могат да подкрепят от автономния Иракски Кюрдистан операциите срещу Ислямска държава в Сирия. Първият етап се проточи до 18 януари, когато последните американски съветници напуснаха базата „Айн ал-Асад“ в провинция Анбар. Оттогава оставащите части са концентрирани около Ербил, в базата „Харир“ и на летището. Вторият етап беше предвиден за подкрепа на операциите в Сирия, а на 16 април САЩ изтеглиха последните си войски оттам. Премиерът Али ал-Зайди потвърди срока при посещението си във Вашингтон през юли, а на 12 август, след разговор с адмирал Брад Купър, който ръководи Централното командване на САЩ, отговорно за Близкия изток, го нарече „твърда и окончателна дата“.

Критиката дойде от Ербил. В интервю за Financial Times от 27 септември премиерът на Иракски Кюрдистан Масрур Барзани определи като „срамно“ регионът да остане без подходяща система за отбрана. По думите му той е предупредил, че САЩ рискуват да повторят 2011 г., когато напускането на войските остави вакуум в сигурността, който доведе до апогея на тероризма при Ислямска държава. Медийният му офис оспори заглавието и тълкуванието на FT и публикува свой запис на думите му: изтеглянето идва в изключително чувствителен момент, а оставянето на Кюрдистан без отбранителни системи е „повод за безпокойство“. Офисът посочва над 1000 ракетни и дронови атаки срещу региона от Иран и подкрепяни от него шиитски милиции от 28 февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, т.е. по пет на денонощие. Кюрдистан не може сам да купува системи за противовъздушна отбрана, тъй като влиза в правомощията на федералните власти. Хусейн и Масрур Барзани са от една партия, Демократическата партия на Кюрдистан, а преди да стане министър през 2020 г., Хусейн 12 години ръководи кабинета на Масуд Барзани, бащата на Масрур.

Извън контрола на Багдад остават арсеналите на въоръжените милиции от шиитската „Ос на съпротивата“. Ал-Зайди обвърза тяхното разоръжаване със същата дата, 30 септември, но федералната власт я превърна в начало, вместо край на процеса. По плана, който премиерът описа пред The New York Times, групировките ще спрат атаките за 90 дни от 30 септември, след това ще предават своето оръжие, а процесът трябва да е завършен към 30 юни 2027 г. „Сарая ас-Салам“, „Асаиб Ахл ал-Хак“ и „Катаиб имам Али“ са се договорили с Багдад да свалят оръжие и да узаконят статута си. „Катаиб Хизбула“ и „Харакат Хизбула ан-Нуджаба“, които нападаха най-интензивно американските сили по време на войната с Иран и държави от Персийския залив, отказват да се разделят с онова, което наричат „оръжие на съпротивата“.

В Багдад не споделят тревогата на Ербил. Аш-Шамари увери, че няма повод за безпокойство за ситуацията след изтеглянето на коалицията, а силите за сигурност ще запълнят вакуума в способностите, които оставя. Официално обявеният краен срок на мисията се запазва 30 септември: датата беше официално потвърдена от двете правителства, а Багдад вече обяви празничните дни.

Турция ще предаде базата Башика на Ирак срещу напредък в Синджар

🇮🇶🤝🇹🇷 Турция се договори да предаде поетапно военна база Башика-Зилкан североизточно от Мосул на федералното правителство на Ирак. Предаването е обвързано с напредъка във възстановяването на държавната власт в Синджар и извеждането оттам на „забранените чужди въоръжени елементи“. Това включва съвместно изявление на иракския премиер Али ал-Зайди и турския президент Реджеп Тайип Ердоган след тяхната среща на 23 септември в Турския дом в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Според изявлението предаването ще следва напредъка на Ирак в изпълнението на мерките в Синджар и ще се извършва „съгласно договорените механизми и график“. Те не са оповестени, а текстът не уточнява нито начална, нито крайна дата за изтеглянето. Иракски командир, запознат с преговорите, заяви пред Reuters, че очаква поетапното изтегляне от Башика и още една малка база край Мосул да бъде завършено до края на годината. Анкара не потвърди този срок.

Турски войски присъстват край Мосул от 2015 г. Анкара обясни разполагането им с обучението и охраната на иракски сили и на местни сунитски араби, туркмени и кюрди, които се подготвяха за боеве с „Ислямска държава“. Терористичната групировка превзе града през 2014 г. и го обяви за своя столица. Багдад поиска изтеглянето на турските сили още тогава и продължи да настоява за него, а Башика се превърна в един от най-дългогодишните спорове между двете държави.

Базата е най-видимото, но не единственото турско военно присъствие в Северен Ирак. Турция поддържа и много други позиции в региона, които обосновава със защитата на националната сигурност. Изявлението от Ню Йорк не ги засяга.

Документът не уточнява кои са „забранените чужди въоръжени елементи“. В Синджар тази формулировка насочва към Кюрдската работническа партия (ПКК) и свързаните с нея групи, но не ги назовава изрично. След като през август 2014 г. „Ислямска държава“ изби и отвлече хиляди йезиди, в региона се установиха бойци на ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация.

С подкрепа от ПКК бяха сформирани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ) – местна йезидска милиция, считана от Анкара за разклонение на ПКК, поради което нейни командири от години са мишена на турските удари с дронове. Милицията отрича организационно да е част от партията.

Споразумението между Багдад и Ербил от 2020 г. предвиждаше всички въоръжени групи извън държавните сили да напуснат Синджар, а ПКК да няма никаква роля там. То остана неизпълнено. Районът продължи да бъде разделен между съперничещи си сили, което затрудни възстановяването и завръщането на хилядите разселени йезиди.

По-малко от две седмици преди срещата в Ню Йорк Багдад обяви стъпка към разоръжаването на YBŞ. На 11 септември ал-Зайди се срещна с ръководството на милицията и делегация на Алианса за йезидската кауза. След срещата той съобщи, че YBŞ ще започне да предава оръжието си на федералната власт. По обявения план бойците, които отговарят на изискванията, включително тези от женските отряди, ще бъдат приети в иракските сили за сигурност, а планината Синджар ще премине под пълния контрол на Багдад. Иракският премиер разпореди създаването на комисия, отговорна за сигурност, обществени услуги и реконструкцията на района.

На другия ден обаче висш служител по сигурността в провинция Ниневия обяви пред Kurdistan24, че няма конкретни стъпки към разоръжаване няма и в Синджар остават над 4000 бойци. Иракски медии съобщават, че Багдад обмисля да обособи около 2000 свързани с ПКК бойци в отделно формирование извън Силите за народна мобилизация. Последните са коалиция от предимно шиитски милиции, която от 2016 г. формално е част от държавния апарат за сигурност.

Решението на Багдад съвпада с мирния процес между Турция и ПКК, макар да не го представя като част от него. ПКК обяви своето саморазпускане през май 2025 г., а през юли изгори символично част от оръжието си в Иракски Кюрдистан. През август 2026 г. турският парламент прие закон, който предвижда възможност нейни членове да се разоръжат и да се върнат към цивилния живот.

От ръководството на Съюза на кюрдистанските общности (KCK), обединение между ПКК и други кюрдски организации, обаче поставят допълнително условие. На 18 септември съпредседателят на Изпълнителния съвет на KCK Джемил Баик заяви пред NÛÇE TV: „Ако Апо не е свободен, няма да сложим оръжие и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на затворения основател на ПКК Абдуллах Йоджалан. Законът от август не урежда нито правния му статут, нито ролята му в процеса.

Вашингтон приветства споразумението. Том Барак, американски посланик в Анкара и специален пратеник за Сирия и Ирак, заяви, че то защитава едновременно иракския суверенитет и турската сигурност. Същата оценка отразява взаимните ангажименти в договорката. Багдад получава обещание за изтегляне от базата, срещу чието присъствие протестира от 2015 г. Анкара получава ангажимент районът, който смята за опорна точка на ПКК в Ирак, да премине под пълния контрол на държавата. Договорката обаче не означава край на цялото турско военно присъствие в Северен Ирак.

Икономическата част на изявлението е по-обща. Ердоган и ал-Зайди се договарят да разширят търговията и инвестициите, да пристъпят незабавно към изпълнение на вече подписаните споразумения и да ускорят съвместните стратегически проекти, особено „Пътят на развитието“. Сред вече сключените сделки е тази от визитата на ал-Зайди в Анкара на 28 юли. Тогава турската държавна петролна компания TPAO придоби 15% от дружеството на BP, което разработва находищата край Киркук, съобщава The New Region.

„Пътят на развитието“ предвижда коридор от магистрали и жп линии от южното пристанище Фау в Басра до граничния пункт Фейш Хабур с Турция на север. Маршрутът преминава през 10 иракски града, а стойността на проекта се оценява на 17–20 млрд. долара. Според Iraq Business News рамковият проект за транспортна инфраструктура е подписан на 18 септември след дълга поредица от заседания по правните, техническите и финансовите въпроси.

Публичният текст на договорката за Башика оставя неясно как ще бъде оценявано нейното изпълнение. Той се позовава на договорен график, но не разкрива сроковете и не посочва по какви критерии ще се измерва напредъкът в Синджар. Това оставя възможност за различни тълкувания дали условията за следващите стъпки са изпълнени.

Иракският премиер обявява предстоящо разоръжаване на YBŞ, докато цитираният служител в Ниневия твърди, че конкретни действия няма. Отделно ръководството на KCK обвързва собственото разоръжаване със свободата на Йоджалан Тези позиции очертават пречки пред процеса, но не са достатъчни за категорична прогноза дали Башика ще бъде предадена до края на годината.

Предаването на отделни позиции от базата на иракски части и събирането на оръжие на YBŞ в складове под държавен контрол биха били конкретни признаци за изпълнение на договорката. Нови турски удари с дронове в Синджар биха подсказали, че Анкара продължава да вижда заплаха в района. Сами по себе си обаче те не биха доказали, че предаването на базата е спряно.

Експлозии в Сулеймания: Иран атакува с дронове Американския университет в Ирак.

🇮🇶 Кадри от провинция Сулеймания в Иракски Кюрдистан показват удар на дрон камикадзе в рамките на града, за който Alahad TV, свързана с милицията „Асаиб Ахл ал-Хак", твърди, че е удар по Американския университет на Ирак в Сулеймания (AUIS). Към момента информацията не е потвърдена и няма реакция от официалните власти.

AUIS е частен университет с нестопанска цел, основан по инициатива на бившия иракски президент Бархам Салих през 2006 г. Той предлага западен модел на хуманитарно образование, като е първото такова учебно заведение в Ирак.

„Асаиб Ахл ал Хак" (Лига на праведните) е иракска шиитска милиция, създадена през 2006 г. след отделянето от Армията на Махди под ръководството на Каис ал-Хазали. Пряко свързана е със силите „Ал-Кудс" – звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), от което още от своето създаване получава финансиране, обучение и въоръжение.

По време на американската окупация на Ирак тя провеждаше атаки, насочени срещу коалиционни сили, сред които отвличането и убийството на петима американски военни в Карбала през 2007 г. След изтеглянето на САЩ от Ирак тя се интегрира в Народните мобилизационни сили (Хашд аш-Шааби) и взе активно участие във войната срещу Ислямска държава, което й подсигури полулегален статут в структурите на иракската държава.

В същото време тя остава в санкционния списък на САЩ като терористична организация. Нейната телевизия и онлайн платформа Alahad TV работи като пропаганден инструмент, документиран от Jihad Intel към Middle East Forum. Организацията разполага с хиляди бойци и остава сред основните проирански милиции в Ирак, наред с Катаиб Хизбула и Катаиб Саид аш-Шухада.

Ако се потвърди, ударът ще бъде в съответствие с ултиматума на IRGC от неделя, обявил всички американски и израелски университети в Западна Азия за „легитимни цели" в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иранския университет за наука и технологии в Техеран.

IRGC постави срок до обяд техеранско време на 30 март и поиска от Вашингтон формално да осъди ударите по академични институции на Ислямската република и предупреди, че в противен случай „ще бъдат ударени два университета в знак на отмъщение", съобщава Jerusalem Post. Крайният срок изтече без публичен отговор от САЩ.

Последиците бяха моментални. Американският университет в Багдад (AUIB) прекрати присъственото обучение и лекциите преминаха изцяло онлайн, предаде Iraqi News. Посолството на САЩ в Багдад предупреди всичките американски граждани да напуснат незабавно Ирак и предупреди, че е възможно Иран и мрежата от милиции може да насочат атаките си срещу университетите в Багдад, Сулеймания и Дохук.

FDD допълва, че сред заплашените обекти е и Американският университет на Кюрдистан в Дохук.

Ако Иран е изпълнил заплахата си, ударът по образователна институция без военна функция би представлявал умишлен удар срещу цивилен обект, което е явно нарушение на международното хуманитарно право. Подобен прецедент е изключителна рядкост и илюстрира нагледно разширяването на конфликта в Близкия изток далеч отвъд военните цели, обхващайки институции, които служат основно на иракските граждани.

Иракският премиер осъди остро атаката срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа Ал-Судани осъди остро атаката с дрон срещу резиденцията на президента на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани в провинция Духок. Той обяви сформирането на съвместен екип за сигурност и техническа експертиза между федералното правителство в Багдад и Регионалното правителство на Кюрдистан, който да разследва инцидента и да открие отговорните лица.

Съобщението беше направено в събота след телефонен разговор между Судани и Барзани. Според изявление на президентството на Кюрдистан, Судани категорично е заклеймил удара с дрон и е похвалил ангажимента на Барзани за укрепване на единството между всички иракчани.

Премиерът подчерта, че федералното правителство ще вземе всички необходими мерки, за да предотврати опитите на външни или вътрешни участници да дестабилизират Ирак и да се намесват в регионалните дела. Той потвърди, че се полагат всички усилия за защита на суверенитета, сигурността и стабилността на Ирак.

Президентът Барзани изрази своята благодарност за подкрепата на Судани и усилията на федералните власти за гарантиране на обществената безопасност и поддържане на спокойствието в региона.

По време на разговора лидерите обсъдиха последните събития в сферата на сигурността в Ирак и Кюрдистан, подчертавайки значението на дипломатическата координация за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.

В същия ден Барзани проведе телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, в който той осъди остро атаката и потвърди продължаващата подкрепа на Франция. Той изрази солидарност със семействата на бойците от Пешмерга, загинали на 24 март при иранска ракетна атака в Соран, и пожела бързо възстановяване на ранените.

От своя страна Барзани благодари на Макрон за неизменната подкрепа на Франция и посочи международната солидарност и нейната роля за стабилността на региона. Двамата държавани глави се съгласиха за спешната нужда от дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия.

По-рано през деня Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) излезе с остра декларация срещу атаките в Духок. В изявлението те бяха описани като „несправедливи и страхливи“ актове, насочени към подкопаване на конституционния статут на региона и да предизвикат хаос. Блокът призова правителството за бързи действия по разкриване на извършителите.

Рафинерията „Ланаз“ в Иракски Кюрдистан спря работа след масирана атака с дронове.

🇮🇶 Атака с дронове срещу рафинерия „Ланаз“ в покрайнините на Ербил в Иракски Кюрдистан доведе до избухването на мащабни пожари и нанесе тежки материални щети, съобщават местни източници.

Инцидентът доведе до незабавно спиране на производствените операции в свързаното петролно поле. Към момента няма официални данни за пострадали, но интензивността на огъня е наложила мобилизация на аварийните екипи в района.

Рафинерията „Ланаз“ е един от стратегическите обекти в автономния регион, разположена на магистралата между столицата Ербил и Гвар. Тя е проектирана с модерен капацитет за преработка на около 75 000 барела суров петрол дневно и произвежда основно високооктанов бензин, дизелово гориво и мазут по международни стандарти.

Обектът играе ключова роля за енергийната независимост на региона, осигурявайки горива както за местното потребление, така и за индустриални нужди.

Шестима френски военни са ранени при удар на ирански дрон в Ербил.

🇫🇷🇮🇶 Шестима френски войници са ранени късно след нападение с дронове срещу съвместна военна база на кюрдските сили Пешмерга и френската армия, разположена край Ербил, столица на автономния регион Иракски Кюрдистан, потвърди официален представител пред Rudaw.

„При атаката на фронта Мала Кара бяха ранени шестима френски военнослужещи“, заяви местният губернатор Омед Хошнау, който добави, че няма тежко пострадали. Той допълни, че няма пострадали сред личния състав на Пешмерга.

Град Мала Кара се намира на около 60 км югозападно от Ербил.

Франция поддържа контингент от стотици войници в региона, където обучават бойци на Пешмерга като част от глобалната коалиция за борба с терористичната групировка Ислямска държава.

Регионът се превърна в мишена на многобройни нападения с дронове и ракети, извършени от Иран в отговор на въздушната кампания срещу режима, започната от коалицията САЩ-Израел на 28 февруари.

По-рано италиански официални лица разкриха, че тяхната база в кюрдската столица също е била атакувана с камикадзе дрон късно снощи. Впоследствие Хошнау уточни, че всъщност става дума за отломки от прехванат дрон, паднали в близост до базата.

Продължават ударите срещу позиции на Комала в Иракски Кюрдистан.

🇮🇷 Координирана атака с шест дрона и балистична ракета удари село Зргвезала в Иракски Кюрдистан днес сутринта, при което е загинал член на иранската кюрдска опозиционна група „Комала“, а друг е ранен, потвърдиха местните служби за сигурност.

Ударът е извършен в 8:15 часа тази сутрин в район, където от години се намират в изгнание кюрдски групи, противопоставящи се на Техеран. Въпреки че властите започнаха разследване, до момента никой не е поел официално отговорност за нападението.

Инцидентът е част от масирана вълна от удари – само през последната седмица над 100 дрона и ракети са изстреляни по различни обекти в региона. Според експерти по сигурността, ударите са дело на Техеран или свързаната с него шиитска коалиция „Ислямска съпротива в Ирак“. Цел на атаките често са критични обекти и позиции на кюрдските групи.

Напрежението в региона е пряко следствие от войната между Иран и коалицията САЩ-Израел, която вече се намира в своя 11-ти ден. Ескалацията поражда сериозни опасения, че автономният регион ще бъде директно въвлечен в разрастващия се мащабен конфликт в Близкия изток, особено с оглед на сведенията, че се готви сухопътна офанзива срещу режима от страна на ирански кюрдски опозиционни групи.

 

📽️ Видео: Бойци на Комала в планински район по ирано-иракската граница. Именно това е една от групите, които са спрягани, че ще започнат сухопътна офанзива срещу режима в иранската провинция Кюрдистан с подкрепата на Израел и САЩ. 

Колони с бронирана техника бяха засечени близо до границата с Иран.

🇺🇸🇮🇶 Видео, разпространено в социалните мрежи, показва трансфер на голямо количество бронирана техника в района на град Диана в автономния регион Иракски Кюрдистан, близо до държавната граница със съседен Иран.

Геолокацията на заснетия конвой потвърждава, че машините, сред които се разпознават бронетранспортьори и джипове Humvee, се намират на около 50 км от границатата. Видеото сочи към мащабен трансфер на военно оборудване към вътрешността на Иракски Кюрдистан. Подобно разгръщане на сили не е случайно и вероятно сигнализира подготовка за началото на сухопътни операции през граничната линия.

Хотел с американски военни беше атакуван в Ербил..

🇮🇶 Сарая Аулия ал-Дам, иракска шиитска милиция в състава на коалицията Ислямска съпротива в Ирак, пое отговорност за атака с дронове, извършена тази нощ срещу хотел в Ербил, става ясно от изявление на групата, според която целта на атаката е била сграда в столицата на Иракски Кюрдистан, в която се твърди, че са настанени американски военнослужещи.

Видео от мястото на събитието показват няколко безпилотни апарата, приближаващи града в тъмните часове на денонощието, докато системите за противовъздушна отбрана се задействат и ги прехващат. Към момента няма данни за жертви или ранени, сочат първоначалните оценки и информации от местни източници.

Атаката е част от ескалиралата вълна от атаки на проирански фракции в Ирак, които редовно нанасят удари по цели с американско присъствие в региона. Град Ербил и околностите му, където се намира и международното летище с разположени сили на водената от САЩ коалиция, е една от горещите точки в конфликта, започнал със съвместните израелско-американски въздушни удари, ликвидирали аятолах Али Хаменей в събота.

Предполагаем удар на ирански дрон порази кола на кюрдски лидер в Ирак.

🇮🇷💥🇮🇶 Боец от Пешмерга, въоръжените сили на Иракски Кюрдистан, свързан с иранската кюрдска партия „Комала“, загина, а друг е тежко ранен, след като автомобилът беше поразен от предполагаем дрон на пътя между Дукан и Сулеймания.

Това съобщават местни издания, които допълват, че превозното средство – бронирана Toyota Land Cruiser – е напълно унищожено от пламъците. Властите в автономния регион потвърдиха, че автомобилът е собственост на Омар Илханизаде, заместник главен секретар на партията „Комала“.

Официално известна като „Организация на революционните труженици на Ирански Кюрдистан“, тя е опозиционна партия на иранските кюрди, основана през 1969 г. и се бори за правата и автономията на кюрдите в съседен Иран. Исторически партията поддържа присъствие в северен Ирак, където има бази и извършва политическа дейност срещу иранския режим.

Илханизаде не е бил в автомобила при инцидента, но се уточнява, че в него е пътувала личната му охрана. Причината за инцидента е предмет на спорни твърдения. Източник от службите за сигурност на Сулеймания (Асаиш) заяви пред медията Peregraf, че пожарът е резултат от произшествие, което е довело до експлозия на превозваните в колата боеприпаси.

От своя страна Камаран Осман от „Community Peacemaker Teams“ (CPT) заяви, че автомобилът е бил мишена на удар с дрон. Други източници предполагат, че превозното средство е било обект на саботаж с магнитна бомба – взривно устройство, което се закрепва под купето на автомобил с магнит. Властите все още не са дали официално изявление по случая, тъй като в момента тече разследване, което трябва да установи точните обстоятелства.

Атака с дрон спря водещо газово находище в Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Атака с дрон срещу едно от водещите газови находища в Иракски Кюрдистан предизвика огромен пожар и спря работата му, което доведе до масови прекъсвания на тока в северната част на региона, според изявления на инженери от находището и официални лица, цитирани от Ройтерс.

Ударът е прекратил напълно доставките на газ към всички електрически централи в Кюрдистанския регион, гласи съвместно изявление на министерствата на природните ресурси и електроенергията.

Местните власти потвърдиха, че обширни райони са останали без ток. Очаква се производството на електричество в Кюрдистан да спадне с около 3000 мегавата, предупреди Омид Ахмед, говорител на регионалното правителство.

Ударът е поразил резервоари за съхранение, което е предизвикало силен пожар, при който няколко работници са пострадали, споделиха източници от силите за сигурност на кюрдския регион. Отряди на пожарната служба продължават да се борят с огнената стихия, а инженер от находището посочи, че отстраняването на пораженията по основния склад за втечнен газ ще отнемат 2-3 дни.

„Дрон удари ключово съоръжение за съхранение на газ в находището, нанесе сериозни щети и пожарът още гори“, разказа пред Ройтерс член на персонала, намерил подслон в убежището на обекта поради страх от нови атаки.

Две видеа, излъчени от кюрдския канал Rudaw, показват гъсти пламъци над находището и частично затъмнение в град Ербил след атаката. На терен пристигнаха екипи от двете министерства и единия от операторите на находището – емиратската компания Dana Gas, гласи съвместно изявление.

Правата за разработка на Хор Мор принадлежат на консорциума Pearl, в който участват Dana Gas и свързаната с нея Crescent Petroleum.

Иракската медийна служба за сигурност заяви, че находището е било обект на „подло терористично нападение“, при което е подпален основен резервоар, но няма жертви. Държавният орган отбелязва, че атаката ще влоши недостига на електричество в Ербил и Сулеймания, а властите ще преследват извършителите. Все още не е ясно кой стои зад нападението.

Това е втори пореден удар с дрон по находището в рамките на едва няколко дни – в неделя вечерта кюрдските сили за сигурност откриха огън по дрон, за да осуетят приближаването му към обекта.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

САЩ и световната общност призоваха за сдържаност след сблъсъци в Иракски Кюрдистан.

🇮🇶 Дипломатическата мисия на САЩ в Ирак направи публично изявление по повод боевете в Сулеймания, призоваващо всички страни в конфликта да проявят сдържаност и изрази своето противопоставяне на всяко насилие, заплашващо обществената безопасност.

Американското изявление добавя силен международен глас към нарастващия хор от безпокойство относно мащабна операция по сигурността, разтърсила града, предизвика негативни реакции от правозащитна организация и подтикна подобно изявление на безпокойство от съседна Турция.

„Мисията на САЩ в Ирак следи внимателно ситуацията в Сулеймания. Против сме всяко насилие, застрашаващо обществената безопасност и стабилност, и призоваваме страните да проявят сдържаност.“ Директната намеса от американска страна подчертава тежестта на събитията и потенциалния им ефект върху по-широката стабилност на Иракски Кюрдистан и Ирак като цяло.

Призивът за спокойствие на Щатите беше предшестван от този на Турция, чието министерство на външните работи обяви, че следи случващото се с тревога. „Внимателно и отблизо наблюдаваме развитието в град Сулеймания, което е от голямо значение за стабилността и мира в Ирак, както и за безопасността на нашите граждани“, заяви турското министерство, което потвърди, че нейното консулство в Ербил контактува активно с местните власти, за да гарантира защитата на турските граждани в региона.

След избухването на сблъсъците кюрдският премиер Масрур Барзани заяви, че „тези напрежения и сблъсъци в Сулеймания застрашават сигурността и стабилността на Иракски Кюрдистан“, като изтъкна нуждата „всички страни да проявят сдържаност, боевете да бъдат прекратени незабавно и младите хора в тази страна да не се превръщат в жертви“ и подчерта, че всякакви спорове трябва да бъдат разрешавани по законен път.

Тази тревога беше предизвикана от бурна нощ на сражения, завършила в петък сутринта, когато сили на Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) превзеха хотел „Лалезар“ – главната квартира на Лахур Шейх Джанги – и арестуваха него и брат му Полад. Операцията приключи с предаването на свързани с него въоръжени мъже, слагайки край на часове на тежка стрелба, която превърна части от Сулеймания, особено квартал Сарчнар, в зона на въоръжен конфликт.

Операцията, макар и стигнала до насилствени методи, следва официална заповед на съда. Няколко часа преди сблъсъците съдебните и полицейските власти потвърдиха ареста на Джанги и няколко други заподозрени съгласно чл. 56 от Иракското наказателно законодателство, отнасящ се до престъпни споразумения и действия, вредящи на обществената сигурност. След това оборудвани с танкове и бронирани машини части на PUK се разгърнаха след полунощ и настъпиха към хотела. Напрегнатата ситуация ескалира в открит въоръжен конфликт малко след разсъмване, с доклади за употреба на тежки оръжия и ракети при атаката. Конфликтът се разрасна, след като щабът на командването на Силите 70 на PUK беше нападнат от дрон, натъпкан с експлозиви.

Изпълнението на заповедта беше осъдена остро от Независимата комисия за правата на човека в Кюрдския регион. Правозащитната организация определи използването на антитерористични сили и тежко оръжие като неподходящ „военен показ“, който пося страх сред обществото и ще има лошо отражение върху репутацията на региона. Изявлението на комисията изрази съжаление, че „ се проведе жестоко стълкновение и 4-часова битка“, довели до ранени и смъртни случаи, което създаде „голямо безпокойство в град Сулеймания“.

Макар да подкрепя напълно изпълнението на съдебни решения, комисията категорично отхвърли начина, по който бяха извършени арестите. Тя посочи критичен процедурен пропуск, заявявайки, че „силата, изпълняваща заповедта за арест, е полицията, а не антитерористични или други сили“. Изявлението осъди използването на „танкове, картечници и тежки оръжия“ в операцията. Освен това бяха изразени сериозни опасения относно процедурите след ареста, отбелязвайки, че според официалния протокол обвиняемите трябва да бъдат отведени в официални центрове за задържане и трансфер, а „не на друго място или в партиен щаб“.

Комисията изрази дълбока загриженост и за публичното представяне на арестуваните лица, след като медии разпространиха видеа и снимки, показващи ги с белезници и наричайки ги „пленници“. Комисията подчерта основен правен принцип: „обвиняемият е невинен, докато не бъде доказана вината му от съда, и не е позволено, заради човешкото достойнство, подобна ситуация да бъде показвана.“

Тежките сблъсъци са поредната драматична глава във вътрешната борба за власт в рамките на Патриотичния съюз на Кюрдистан. Лахур Шейх Джанги, бивш съпредседател на партията, беше официално изключен през ноември 2021 г., след като братовчед му Бафел Талабани консолидира своя контрол. Оттогава Лахур основа нова политическа партия, Народния фронт.

Прибягването до насилие при ареста му сега поставя методите на силите за сигурност под интензивен контрол, повдигайки значителни правни въпроси, като същевременно привлече внимание от ключови международни партньори.

HPG отбеляза 41 години въоръжена борба срещу турската армия на фона на призиви за разоръжаване.

🇹🇷🇮🇶 Народните сили за отбрана (HPG), военното крило на Кюрдската работническа партия (PKK), проведе церемония в планински райони на Иракски Кюрдистан, по случай 41-ата годишнина от началото на въоръжената борба срещу турската армия на 15 август 1984 г.

Събитието подчерта историческото значение на тези действия под ръководството от командир Махсум Коркмаз, като повратна точка в борбата на кюрдския народ за свобода и достойнство.

Церемонията се състоя в контекста на ключови промени около ПКК. През февруари нейният лидер Абдула Йоджалан, излежаващ доживотна присъда в Турция, призова организацията да свали оръжие и да се саморазпусне – исторически обрат след четири десетилетия конфликт, отнел повече от 40 000 живота.

ПКК обяви незабавно прекратяване на огъня на 1 март, последвано от решението за разпускане на военното си крило. На 11 юли в пещерата Джасана до Сюлеймания бойци на символично изгориха оръжията си, отбелязвайки първата конкретна стъпка по пътя към разоръжаване. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи събитието като „историческа стъпка“ към „Турция без тероризъм“.

Въпреки това HPG остават активни в планинските райони на Иракски Кюрдистан. По време на церемонията говорител подчерта, че духът на съпротивата от 15 август продължава да вдъхновява борбата за кюрдски права и изразиха увереност, че опитът от десетилетия ще доведе до нови успехи, въпреки прехода към демократични средства, прокламиран от Йоджалан. Сред присъстващите бяха висши командири на HPG, които почетоха падналите в борбата и подчертаха значението на първоначалната офанзива от 1984 г. за политическите и военни постижения днес.

Церемонията завърши с революционни песни, танци и скандирания „Bijî Serok Apo“ [Да живее лидерът Йоджалан] и „Jin Jiyan Azadî“ [Жена, Живот, Свобода] в символ на продължаващата отдаденост към каузата. Въпреки призивите за разоръжаване, присъствието на HPG в региона и продължаващите тържества предполагат, че преходът към пълно разпускане може да се окаже по-сложен от очакваното и да се нуждае от допълнителни правни и политически реформи, отбелязват анализатори.

Нефтените находища в Иракски Кюрдистан са обект на атаки от дронове за трети пореден ден.

🇮🇶 Петролните находища в Иракски Кюрдистан бяха обект на атаки с безпилотни самолети, които за трети пореден ден предизвикаха материални щети и широко недоволство както от кюрдските, така и от иракските федерални власти. Ударите засегнаха съществено производството и породиха опасения относно националната сигурност и стабилност.

Малко след 6:00 часа сутринта в сряда нефтеното находище DNO в Пешхабур в провинция Дахук беше атакувано от два безпилотни самолета, натъпкани с експлозиви. Час по-късно друг дрон порази нефтеното находище Тауке на DNO. Въпреки сериозните материални щети, няма съобщения за жертви при атаките. По-късно същия ден друго находище, експлоатирано от американската Hunt Oil (понякога свързвана с HKN Energy) в окръг Шейхан на провинция Дахук, беше ударено с дрон с експлозиви около 19:10 часа, след като вече беше атакувано по-рано на същия ден.

Атаките в сряда отбелязаха трети пореден ден на инциденти след като в понеделник и вторник два дрона с експлозиви бяха насочени към петролно находище Хурмала, югозападно от Ербил. Според съобщенията, безпилотните самолети са били прехванати от коалиционните сили, благодарение на което няма пострадали или нанесени материални щети.

Във вторник нефтеното находище Сарсанг в провинция Дахук, което се експлоатира от американската HKN Energy, беше атакувано от дрон около 7:00 сутринта. HKN Energy потвърди взривовете и преустанови операции в засегнатото съоръжение, въпреки че целият персонал е бил евакуиран и не се съобщава за пострадали.

Политическото ръководство на Иракски Кюрдистан отправи острите си критики към извършителя на безпилотни атаки по инфраструктурата в различни части на региона, призовавайки федералното правителство в Багдад да вземе спешни мерки за осуетяване на атаки в бъдеще и да се изправи пред отговорните за правосъдие.

Министерството на природните ресурси на Иракски Кюрдистан (KRG) определи случилото се като „терористични атаки“ по икономическата инфраструктура на региона и потвърдиха, че се понасят „значителни материални загуби“. Кабинетът на президента, премиера и парламента също осъдиха атаките, като ги нарекоха „крещящо посегателство върху националната сигурност и стабилност“".

Нападенията в автономния регион съвпаднаха с 12-дневния конфликт между Иран и Израел, който започна на 13 юни 2025 г. и приключи с огъня, постигнат с посредничеството на американски дипломати. Въпреки че нито една от известните милиции не пое отговорност за атаките, в началото на юли Министерството на вътрешните работи на Иракски Кюрдистан обвини Народните мобилизационни сили (PMF) – обвинение, описано като „неприемливо“ от Багдад.

Цивилни жертви на военните операции на Турция и Иран срещу кюрдите (1991-2024)

Етнически кюрди държат плакат на Абдула Йоджалан по време на честванията на Новруз в Диарбекир, Турция, на 21 март 2025 г.
📸 Снимка: Sedat Suna/Getty Images

🔙 От 80-те години на миналия век Турция и Иран провеждат военни операции в северен Ирак, насочени към кюрдски въоръжени групи, сред които Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и близки до нея групировки, и Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (KDP-I).

Следващият доклад е фокусиран над въздействието върху цивилното население от установяване на полуавтономен регион Иракски Кюрдистан през 1991 г. Той събира, документира и проверява непосредствените вреди за цивилното население, смърт и наранявания, предизвикани от турски и ирански военни операции, както и по-широкото въздействие над цивилния живот.

Военните операции на Турция и Иран доведоха до принудително разселване, екологични щети, разрушаване на гражданска инфраструктура и социално-икономически трудности. Жертвите са възникнали главно по време на широк кръг от дейности, включително генериране на доходи (като селско стопанство, животновъдство, събиране на храна, предприемачество и други), както и отдих (посещения на общността и семейството, тържества, пикници, туризъм) или сами престой вкъщи.

Турските и иранските операции са причинили 845 цивилни жертви (425 убити и 420 ранени), 15 жертви без враждебни действия (10 убити и 5 ранени) и 8 невъоръжени жертви в Иракски Кюрдистан.

🇹🇷 Турските въоръжени сили (TAF) са отговорни за 83% от цивилните жертви в региона, което отговаря на преобладаващото мнозинство. 344 цивилни са убити, а други 358 са били ранени заради военните операции на турската армия, което води до общо 702 жертви.

39% от тези жертви са настъпили в периода 2018-2024 г. поради бързо увеличение на операциите, които започнаха през декември 2017 г.

Тези операции от серията „Нокът“, насочена към създаването на буферна зона с по-голямата част от 360-километрова граница между Ирак и Турция. Към днешна дата Анкара е изградила общо 74 бази в Иракски Кюрдистан. Военното присъствие доведе до обезлюдяване на 170 села, като още 602 села са изложени на риск от разселване. Описвайки поредната атака срещу цивилни с думите район, че повечето жертви са настъпили, когато жертвите са били в домовете си или са се занимавали със земеделие, което представлява 59% от общия брой. Особено тревожно е, че 28% от жертвите са деца, възлизащи на общо 194 жертви, със 79 убити и 115 ранени.

🇮🇷 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е отговорен за 17% от жертвите сред цивилното население в Иракски Кюрдистан. 81 цивилни са били убити, докато още 62 бяха ранени поради ирански военни операции, което прави общо 143 жертви.

След края на иранско-иракската война през 1988 г. Техеран продължава извършва бомбардировки срещу Иракски Кюрдистан предимно с артилерия, превръщайки се в причина за 63 загинали и 48 ранени – възлизат на 78% от общите жертви, причинени от военни действия.

В допълнение от 2013 г. Иран е вдигнал поне 151 бази по границата си с Ирак, което де доведе до жертви и разселени сред мирното население при бомбардировки, мини и стрелба с леко оръжие от базите. Доказателство за умишленото посегателство над живота на цивилното население, че 54% от жертви са били засегнати, докато са били вкъщи или са вършили селскостопанска дейност.

Според иракски парламентарен закон № 20 от 2009 г. и № 57 от 2015 г. правителството е длъжно да предостави финансово обезщетение на всички иракски граждани, засегнати или пострадали от военни операции и терористични действия. Освен това според заповед, издадена от вицепремиера на KRG през 2011 г., всички иракски граждани, загинали при ирански и турски атаки по време на пребиваването си в региона, трябва да бъдат считани за национални мъченици.

Въпреки това, поради недостатъчни данни от 1991 г. политическа динамика и липса на държавни институции, занимаващи се с тези въпроси, правителството не е предоставило никаква подкрепа или обезщетение на по-голямата част от засегнатите цивилни. Правителството не е обявило 46% от убитите иракски граждани за мъченици, оставяйки техните семейства без никаква форма на обезщетение. 93% от ранените иракски граждани остават без обезщетение, като много от тях страдат от увреждания, които им пречат да работят и да печелят доходи. От 420 ранени цивилни, 155 (37%) се нуждаят от допълнителна медицинска помощ.

КДП и Барзани дават последен шанс на Багдад за разрешаване на спора за заплатите.

🇮🇶 Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) заяви, че дава на федералното правителство на Ирак „последна възможност“ за изчистване на разногласията, на фона на напрежението между Багдад и Ербил, предизвикано от несъгласия за бюджетните разпределения, износа на петрол и заплатите в обществения сектор.

„Смятаме за уместно да дадем на федералното иракско правителство в Багдад последна възможност да намери начин за прекратяване на този проблем. Винаги сме вярвали, че ако е налице възможност за диалог, ние също предпочитаме да решаваме проблемите чрез взаимно разбирателство,“ се казва в официално изявление на партията.

Напрежението между двете страни ескалира в края на май, когато министерството на финансите на Ирак спря всички трансфери за бюджета на Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG), в т.ч. заплатите на повече от 1,2 милиона държавни служители. Ведомството заяви, че регионалната власт в Ербил вече е получила повече от своя дял в размер на 12,67% от федералния бюджет, а в същото време не е доставило на Багдад предварително договорения дял от добивите на нефт.

KDP заяви, че Фуад Хюсеин, член на партията и външен министър на страната, е водил разговори с различни политически партии и се е върнал в Кюрдистан в събота с послание, че официални лица и политически лидери в Багдад са обещали, „че през следващите няколко дни въпросът с изпращането на заплати и финансови права на Кюрдистан ще бъде решен.“

Политическото бюро на KDP проведе извънредно събрание, за да определи своята позиция по спора с федералното правителство. Партията е най-голямата в Кюрдистан, където си поделя управлението на автономния регион заедно с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK).

Неразбирателството между Ербил и Багдад се изостри допълнително от прекратяването на износа на кюрдски петрол през тръбопровода Ирак-Турция, който е извън строя от март 2023 г. В събота иракският министър на петрола заяви, че Ербил иска още петрол за вътрешно потребление, което забавя възобновяването на износа.

Турция продължава да нанася удари по позиции на ПКК въпреки разоръжаването.

🇹🇷🇮🇶 Турция продължава да нанася въздушни удари срещу предполагаеми позиции на Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки символичния акт, с който групата унищожи въоръжението си в рамките на започналия процес за помирение.

Вчера сутринта турските военни извършиха общо пет бомбардировки срещу селището Мевин в Амеди, съобщават доброволци от „Екипите за общностно миротворчество“ (CPT).

„От началото на този месец Турция е извършила 12 артилерийски атаки“, уточни той. Амеди е град, който се намира на около 70 км северно от областния център Духок и само на 15 км от държавната граница с Турция. Районът е фронтова линия във въоръжения конфликт между турските военни и кюрдските сепаратисти.

В петък с впечатляващ символичен жест, група кюрдски бойци изгориха оръжията си в знак на края на повече от четири десетилетия въоръжена борба за кюрдски права в Турция. По-рано тази година групировката обяви едностранно прекратяване на огъня и заяви, че ще се саморазпусне.

В събота турският президент Реджеп Тайип Ердоган отговори на символичния акт на разоръжаване с думите: „Проблемът с терора, който продължава в страната от 47 години, с Божията воля, навлезе в процес на окончателно уреждане.“

Въпреки мирните преговори в продължение на месеци, атаките на турската армия на територията на Иракски Кюрдистан през юни отбелязаха 8% увеличение в сравнение с предишния месец, съобщи в петък CPT. Близо 98% от атаките са концентрирани в провинция Духок и конкретно в района на Амеди.

Турските атаки се разпределят както следва: 525 артилерийски обстрела и 25 въздушни удара. Само 9 случая на артилерийски обстрел са регистрирани в района на Сидакан, провинция Ербил.

Турските удари в района на Амедиса са довели до унищожаването на стотици декари земеделска земя и лозя. Докладът описва подробно степента на вътрешно разселени в цивилното население на Иракски Кюрдистан и Северен Ирак в резултат от турската военна кампания. 183 селища са били изоставени напълно: 107 в Духок, 65 в Ербил, 8 в Сулеймания и 3 в Ниневия.

„Ударите на турските военни останаха постоянни и концентрирани, макар и без да има докладвани цивилни жертви, от тяхното засилване през май“, обобщи докладът.

Десетилетният конфликт е опустошил стотици селища в автономния регион Иракски Кюрдистан в северните части на страната, като някои от тях са напълно изоставени.

ПКК е основана през 1978 г. и първоначално се застъпва за независима кюрдска държава. С течение на времето групата измества фокуса си към осигуряване на политически и културни права за етническите кюрди в Турция. Определена е като терористична организация от Съединените щати, Европейския съюз и Турция.

През февруари затвореният лидер на групата Абдуллах Йоджалан отправи призив към всички бойци да изоставят оръжието в името на политическо решение. ПКК обяви спиране на огъня в официално изявление, публикувано на 1 март, а през май обяви разпускането си и край на въоръжената борба.