🇷🇺⚔️🇪🇺 Правителството на Руската федерация официално упълномощи Министерството на отбраната да анулира множество двустранни военни споразумения с 11 европейски страни. Оформен с правителствено постановление, този ход бележи поредната стъпка към пълния разпад на архитектурата за сигурност в Европа, изградена след края на Студената война.
Списъкът включва двустранни споразумения от периода 1992–2002 г. – епоха, в която Русия и Западът изграждаха мерки за взаимно доверие. Решението засяга конкретно България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Хърватия, както и договора за взаимопомощ с Обединеното кралство.
Въпросните договори покриваха широк спектър от дейности – от обмен на военна информация, през съвместни учения до технологично сътрудничество и мерки за укрепване на доверието.
Повечето от тях бяха сключени в духа на програмата „Партньорство за мир“ и Основополагащия акт Русия-НАТО. За България споразуменията от 90-те години бяха част от преходния период на страната към пълноправно членство в Алианса, което стана факт на 29 март 2004 г.
Още през юли месец Кремъл взе решение да анулира своето споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество с Германия, което обясни с аргумента, че „абсолютно не отговаря на текущото състояние на руско-германските междудържавни отношения“.
Берлин, който в продължение на дълги години беше основен икономически партньор на Москва, вече играе ролята на един от водещите доставчици на оръжие за украинската отбрана – позиция, която агресорът нарече „директна намеса в конфликта“.
Въпреки че от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. активното сътрудничество между двете страни беше прекратено, досега същите споразумения осигуряваха минимална, но критична рамка за сигурност. Интегрирането на новите детайли в международната обстановка показва реалния мащаб на промяната:
- Ерозия на Виенския документ: Тези двустранни договори бяха „тухлите“, поддържащи духа на Виенския документ на ОССЕ. Чрез тях държавите бяха длъжни да обменят информация за военни учения и разполагане на техника. Без тях Русия вече няма правен ангажимент да осведомява съседите си за мащабни движения на войски по техните граници.
- Повишен риск от инциденти в морето и въздуха (INCSEA): Споразуменията съдържаха конкретни протоколи за поведение при срещи на бойни кораби и самолети – от честоти за радиокомуникация до светлинни сигнали за избягване на сблъсък. Тяхното анулиране дава зелена светлина за по-агресивни маневри в международни води, без нарушаване на правни норми.
- Прекъсване на преките „горещи линии“: Досега страни като Норвегия или Нидерландия поддържаха технически канали за деескалация (deconfliction lines), предлагащи на военните командвания инструмент за връзка в реално време, за да потвърдят, че конкретно нахлуване на чужда територия е грешка, а не целенасочено действие. Сега страните губят директните си лостове за бърза реакция.
- Изолация на военните аташета: Макар аташетата да остават последна физическа връзка в посолствата, без действащи договори тяхната роля се свежда до формални наблюдатели без достъп до структуриран диалог.
Експерти смятат, че целта на Кремъл е да се създаде ситуация на пресметнато двусмислие. Когато няма правила за уведомяване, всяко руско учение в Черно море или прелитане край Балтика може да бъде интерпретирано като непосредствена заплаха.
Липсата на официални канали за комуникация, които функционираха дори в пиковите моменти на агресията досега, драстично увеличава риска от случайна ескалация поради грешна преценка или липса на техническа връзка между военните центрове.
