Пашинян предлага размяна на анклавите с Азербайджан при точно равни площи

🇦🇲🗺️🇦🇿 Армения и Азербайджан трябва да премахнат анклавите по общата си граница с размяна на територии с точно отговарящи площи, заяви арменският премиер Никол Пашинян в обръщение на видео, публикувано на 14 октомври 2026 г. в профила му във Facebook. Според арменската служба на Радио Свобода това е първиятв път, когато той казва как ще бъде решен въпросът, вместо да изрежда възможните изходи. Кои конкретно територии ще преминат към другата страна и дали Ереван и Баку вече са се договорили окончателно, Пашинян не уточни.

Обръщението описва какъв да бъде мирът след подписване и ратифициране на мирен договор и започва с число: „Армения трябва да има територия от 29 743 кв.км.“ Пашинян иска делимитацията и демаркацията на границата, т.е. определянето на граничната линия по документи и карти и обозначаването ѝ на терена, да следват декларацията от Алма-Ати на 21 декември 1991 г. С нея бившите съветски републики признаха съществуващите помежду си граници. „Въпросът с анклавите и ексклавите трябва да се реши по следната формула: от двете страни на границата не бива да има анклави и ексклави, т.е. двете държави, Армения и Азербайджан, трябва да извършат размяна на територии с точно отговарящи размери“, каза Пашинян.

Самите анклави са наследство от съветското административно деление. Азербайджан има четири села, заобиколени изцяло от Армения и контролирани от нея. Тигранашен, де юре село от Нахичеван, се намира в Араратска област на магистралата М-2, главния път от Ереван на юг към Сюник и иранската граница. През последните месеци Пашинян нарича селото и с азерското му име Кярки, за да намали напрежението по темата, преди тя да стане повод за военна ескалация, както самият той обясни. Другите три селища са Юхаръ Аскипара, Бархударлъ и Софулу и попадат в Газахския район, обградени изцяло от Тавушка област на Армения. Обратният случай е Арцвашен в Гегаркуник: арменско село, обградено от азерса територия и контролирано от Баку.

Пашинян повтаря числото 29 743 кв.км. от месеци, а на 17 септември обясни откъде идва то. Суверенната територия на Армения, заяви той на конференцията „Всеобхватна сигурност и устойчивост“, съвпада точно с тази на Арменската ССР: в нея влиза Арцвашен, но не и съветските анклави. Ако се приеме друга логика, площта на страната става 29 753 кв. км, „тоест излизаме с 10 квадратни километра извън международната легитимност“. И допълни: „За чия сметка излизаме? На някой друг.“ Формулата от 14 октомври запазва това число и след размяната: каквато площ Армения отстъпи, получава също толкова в замяна.

Досега имаше два възможни изхода по въпроса. Депутатът от управляващата партия „Граждански договор“ Едуард Агаджанян ги изреди за Радио Свобода: размяна на територии или запазване на статуквото, което да се закрепи при делимитация и демаркация според Алма-Атинската декларация. Преди година Пашинян казваше, че първо иска да види правните основания и чак тогава ще заеме конкретна позиция, а до вчера той твърдеше, че с Баку нито е обсъждан въпросът, нито е вземано решение по него. Опозицията смяташе, че той подготвя обществото за предаването на Тигранашен. Още през юни 2023 г. той казваше, че никой анклав не може да създаде неразрешим проблем с пътищата: „Ако пътят не може да мине оттук, ще мине оттам.“

Второто условие в обръщението се отнася до връзките. „Всички пътища и комуникационни линии трябва да бъдат отворени в рамките на проекта ТРИПП, но не само в рамките на проекта ТРИПП“, заяви Пашинян. Той иска те да осигуряват и пътуване, и връзка „от Армения до Армения през територията на Азербайджан и от Азербайджан до Азербайджан през територията на Армения“. ТРИПП е абревиатура от „Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“ – трасето през южна Армения, което трябва да свърже основната част на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван. Това беше договорено на срещата в Белия дом на 8 август 2025 г. Представители на двете държави обсъдиха електропроводите по проекта на 8 октомври 2026 г. в Горис.

Третото условие е взаимен отказ от претенции. Пашинян иска двете държави да се „оставят на мира по всички въпроси“, без „нито една претенция“, включително по логиката на Карабах, Гардман, Ширван и Нахичеван или по логиката на „Западен Азербайджан“. Гардман, Ширван и Нахичеван са исторически области в днешен Азербайджан, а трите имена заедно образуват названието на Всеарменския съюз „Гардман–Ширван–Нахичеван“, който обединява изселените от тези земи арменци и настоява за връщане на правата им. „Западен Азербайджан“ е формулата, с която Баку назовава днешна Армения: официално тя се представя като връщане на азерите, изселени от Армения в края на съветската епоха, което в Ереван се тълкува като претенция към арменска земя. Карабах е изцяло под контрола на Азербайджан от офанзивата през септември 2023 г., след която над 100 000 арменци напуснаха областта.

Накрая Пашинян сам постави въпроса дали такъв мир е постижим и отговори със своето впечатление от Туркменистан: „След контактите с президента на Азербайджан в Туркменистан имам предварителното впечатление, че имаме възможност да придадем на мира такъв облик, и занапред ще се занимаваме с осъществяването на тази възможност, с превръщането ѝ в реалност.“ Контактите са били неформални. На 8 октомври в Туркменбаши той и Илхам Алиев седяха на една маса на концерта след консултативната среща на държавните глави от Централна Азия и Азербайджан, съобщи азерската агенция Trend, а още на другия ден двамата участваха в срещата на върха на ОНД в курортната зона Аваза. „Комерсант“ съобщи, че след Каспийската екологична среща на върха Путин, Пашинян и Алиев са провели необявена затворена среща, продължила около 15 минути. Говорителката на премиера Меланя Арутюнян го отрече пред Armenpress: „Среща в такъв формат в действителност не се е състояла.“

Реакциите в Ереван бяха противоположни. Секретарят на парламентарната група на „Граждански договор“ каза пред Радио Свобода, че става въпрос именно за размяна на Тигранашен срещу Арцвашен. Агаджанян допусна, че щом премиерът го обявява публично, значи има съгласие по въпроса, и добави: „Нека напомня, че това предполага провеждането на референдуми в двете държави.“ Секретарят на опозиционната група „Армения“ Артур Хачатрян не побърза да заключи, че ще бъдат разменени именно четирите азерски села и Арцвашен, и попита дали не е възможен друг вариант: Азербайджан дава на Армения ивица от Чамбарак до Арцвашен, която му отвръща със същата площ от Нахичеван до Тигранашен. „Размени територия срещу територия, [...] анклав вече не съществува, но в резултат на тази размяна Армения се оказва на ръба на ада“, каза той. Хачатрян свърза изявлението с бъдещия референдум за нова конституция: „Той дава на хората този бонбон, за да отидат и да гласуват на референдума за онази конституция, чиято идея е замислена в Баку, и затова казваме алиевска конституция.“

Референдумите, за които говори Агаджанян, са предвидени и в самите конституции. Азербайджанската (чл. 3) допуска промяна на държавните граници само с референдум, докато арменската (чл. 205) изисква такъв при промени по територията на страната. Алма-Атинската декларация вече е прилагана на практика. На 19 април 2024 г. комисиите за делимитация се договориха да започнат от участъка Тавуш–Газах, а през май 4 изоставени села от Газахския район – Баганис Айръм, Ашагъ Аскипара, Хейримли и Гъзълхаджълъ – минаха под контрола на азербайджанската гранична служба. Жители на граничните села в Тавуш блокираха тогава в знак на протест магистралата към Грузия. Тогава ставаше дума само за села, които не са анклави.

Всичко, което Пашинян описва, се отнася до времето след сключването на мирен договор, който все още не е подписан. Текстът му беше парафиран от външните министри на двете страни в присъствието на Доналд Тръмп на 8 август 2025 г. в Белия дом. Баку обвързва своя подпис с приемането на нова конституция на Армения без преамбюла, който препраща към Декларацията за независимост от 1990 г. През февруари Алиев заяви, че договорът може да бъде подписан още на следващия ден след промяната. Нов основен закон в Армения се приема само с референдум, а решението да бъде свикан изисква 2/3 от гласовете на всички депутати. На изборите на 7 юни 2026 г. „Граждански договор“ спечели 64 от 105 места. Прагът е 70 гласа. За свикване на допитване за промени в територията е необходимо по-малко мнозинство: Народното събрание го свиква по предложение на правителството и с мнозинство от всички народни представители, с каквото управляващият кабинет разполага.

Към 15 октомври 2026 г. официален отговор от Баку няма. Впечатлението от Туркменбаши ще се потвърди, ако азерската страна приеме публично формулата за равни площи и ако комисиите за делимитация впишат анклавите в дневния ред с конкретни участъци. Опровержение би било азерско искане Тигранашен и трите газахски села да бъдат върнати без в замяна Армения да получи територия с идентична площ. Дотогава единственото конкретно число в предложението остава 29 743 кв.км.

Анализ: Забрадката е поводът, Израел е причината за кризата между Анкара и Баку

🇦🇿⚔️🇹🇷 Турция няма да отговаря на Илхам Алиев. Партия на справедливостта и развитието (AKP) на президента Реджеп Тайип Ердоган и анонимни служители в Анкара изглаждат публичния спор, който продължава вече 3 седмици между Анкара и Баку и започна с училищните униформи в Азербайджан. „Смятаме, че става дума за недоразумение“, заяви висш служител в Анкара пред Middle East Eye на 9 октомври и увери, че Анкара няма намерение да се намесва във вътрешните работи на „сродната държава“. Два дни по-рано говорителят на партията Йомер Челик заяви, че между Ердоган и Алиев има „истинско братско отношение“, и добави: „Има държави, които се опитват да влязат между Турция и Азербайджан. На тези държави категорично няма да позволим.“

На същия ден турската изследователка Дюня Башол, доктор по близкоизточни изследвания от израелския университет Бар-Илан, нарече случилото се „четвъртата голяма криза“ в отношенията между анадолските и азерските турци от 1918 г. насам. Поводите според нея са два: ограничения за хиджаба в класните стаи в Азербайджан и „безмилостната критика“ на консервативните турци към съюза с Израел. Коренът обаче е по-стар. Много турци, пише Башол, гледат на Азербайджан като на по-малък брат, който трябва да слуша, а Азербайджан след разпада на Съветския съюз не иска „още един по-голям брат“. Есето е написано изцяло от позицията на Баку, но описва много точно как два отделни спора се сляха в един.

Самата мярка е формулирана така, че думата „хиджаб“ да не присъства. С постановление №309 от 21 септември кабинетът на премиера Али Асадов забрани на учениците в държавните училища допълнителни елементи на облеклото, които нарушават единството на униформата или са несъвместими със светския принцип на общото образование. В текста не се споменава хиджаб, нито се предвиждат санкции. Решения се вземат от педагогически съвети, а отговорността за облеклото носят родителите по силата на поправка в Закона за общото образование, която Алиев одобри на 22 юли.

На 28 септември в училище №6 в Сумгаит не допуснаха в клас момичета със забрадки; родители в Гянджа и Джалилабад съобщиха за същото. В социалните мрежи беше разпостранено видео на ветеран от Втората карабахска война, който показва протезата си: „Ето тази ръка я дадох в боевете за родината“. Дъщеря му не била допусната в училище. На 6 октомври кабинетът въведе и изисквания към облеклото на учителите, а на 9 октомври бяха обявени засилени проверки.

Ден след приемане на постановлението, на 22 септември, Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН: „Забраната за забрадка, въведена в училищата от някои държави, смятаме за посегателство срещу най-основните права на жените.“ Държава не назова. Двама служители отбелязаха пред Middle East Eye, че има предвид Франция и Австрия. Във Франция знаците на религиозна принадлежност са забранени от 2004 г. в държавните училища. В Австрия от 1 септември момичетата под 14 години не могат да носят забрадка в клас, а родителите им плащат глоби от 150 до 800 евро. Азерски източник допуска пред същото издание, че Алиев е отговарял именно на тази реч. След като се появиха кадрите от Сумгаит, близки до Ердоган турски медии направиха паралел с 28 февруари 1997 г. – т.нар. постмодерен преврат, който изтласка ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан от властта и забраната за забрадки в университетите беше затегната.

Израелската връзка се намеси в спора на 24 септември. Когато премиерът Бенямин Нетаняху излезе на същата трибуна, по изчисления на Anadolu около 70 делегации, сред които и турската, напуснаха залата. Азерският представител, първи секретар на постоянната мисия Максад Хюсейнов, остана до края. В същата реч Нетаняху нарече Ердоган „тиранин“ и „разпространител на антисемитски лъжи“. Гневът в турски медии и социални мрежи се насочи към Баку: Haberler написа за „държавата, която донесе голямо разочарование в ООН“, а някои коментатори стигнаха до думата „предателство“. На 26 септември Съветът по медиите и излъчването на Азербайджан определи кампанията в турските медии като „координирана“ и „организирана от определени кръгове“ и не изключи забрана за влизане в страната на организаторите и изпълнителите ѝ.

Двете обиди се събраха на 1 октомври в заглавие на ислямисткия вестник Yeni Akit: „Тормозът по модела на 28 февруари в Азербайджан, който спи със ционисткия Израел, ще струва скъпо на Алиев“. Материалът не предоставя доказателство, че Израел има пръст в училищните правила; но тезата му е именно, че подобна връзка съществува. В нея се изказва и представителка на HÜDA PAR, малката кюрдска ислямистка партия, подкрепила Ердоган на изборите през 2023 г. На 30 септември независимият депутат от Истанбул Мустафа Йенероглу, бивш член на AKP, нарече практиката в Азербайджан „системна държавна политика“ и призова Ердоган да повдигне въпроса пред Алиев. На 3 октомври сдружение Özgür-Der протестира пред азерското генерално консулство в Истанбул.

Предишната вълна на напрежение, която Башол не включва в своя списък, също беше свързана с Израел. След като на 5 март ирански дрон удари летището в Нахичеван и рани 4 души, Алиев определи удара като „терористичен акт“ и разпореди на армията да подготви ответни мерки. Медии, близки до управляващите в Турция, реагираха остро. По оценка на историка Алтай Гьоюшов от Бакинския изследователски институт те все по-открито очакват Баку да постави връзките си с Анкара над тези с Израел, а верни на Алиев депутати обвиниха медии от обкръжението на Ердоган в организирана кампания. Сегашният спор е втората вълна на напрежение тази година.

Цифрите обясняват защо тази нишка не се къса. По данни на Kpler азерският суров петрол е представлявал 46,4% от петролния внос на Израел през 2025 г. – най-високият дял за последното десетилетие, далеч пред руския петрол с дял от около 28%. Доставките за Израел от Джейхан са нараснали с 31%, до 94 000 барела дневно. Джейхан е турско пристанище, крайната точка на тръбопровода Баку–Тбилиси–Джейхан. След юни 2024 г. официално търговията между Турция и Израел е нула, а турската позиция е, че петролът е азерски и не може да определя купувача му. В обратна посока Израел е един от основните доставчици на оръжие за азербайджанската армия, включително на безпилотни системи.

Самото постановление обаче не произтича от израелската връзка. Ограниченията за хиджаба са по-стари от спора. През ноември 2010 г. министерство на образованието ги въведе, а след протести ги оттегли. През март 2026 г. директори в Имишли, Мехдиабад и Сумгаит завръщаха момичета със забрадки. В Мехдиабад по сведения на активисти са върнати 23 ученички наведнъж, а в края на месеца, по думите на активистка, ограниченията бяха отменени. Логиката на Баку е насочена на юг. В речта си на 2 октомври Алиев постави идеологическата сигурност наравно с физическата и каза, че „идеологическото ни пространство трябва да бъде свободно от чужди елементи, от чужди влияния“. После попита защо „в някоя държава“ се създават медии на азербайджански език, и отговори: не за да помагат, а „за да тровят мозъците на младите“. Такива издания, добави той, има „точно до нас“, но и на Запад. Съседа не назова; анализатори свързват думите с Иран, където живеят милиони етнически азербайджанци. На 22 септември теологът Абгюл Сюлейманов, критикувал ограниченията във Facebook, беше задържан и получи 30 дни административен арест. В Баку забрадката е въпрос на иранско влияние сред шиитите, а в Турция се превърна във въпрос за Израел.

Отговорът, отправен към Турция, също дойде на VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“. В записа на президентството Алиев казва, че стреаната му отвръща „на един удар може би два, пет, десет“, „за да си седи всеки на мястото, да не се меси в работите ни, да не си вре носа в начина ни на живот и да не ни сочи пътя“. После: „Не ни трябва ничия помощ, не ни трябва и ничие покровителство. Когато имахме нужда, никой не ни помогна.“ Оръжието, отбелязва той, е купено с пари, „по световни цени, до последния патрон“. И накрая: „Нашето предимство е, че за разлика от някои държави нямаме нужда да създаваме легенди.“ Други, продължи той, искат да си припишат постижения от миналото или да преувеличат ролята си, като изкривяват историята. Турция не беше назована, но в социалните мрежи и сред коментатори тази реч беше възприета като отговор на Анкара. Думите съвпадат с упрека, който Башол отправя към своите сънародници: че свеждат победата в Карабах до турските дронове. Самият Алиев разказваше друго през февруари 2024 г. в Анкара, когато заяви, че Турция е застанала до страната му във войната и изявленията на Ердоган са възпрели други сили от намеса.

Анкара не отвърна. На 27 септември, годишнината от началото на Втората карабахска война, Ердоган писа в X, че Карабах е азерска земя, и се обади на Алиев; съобщението на президентството в Баку за разговора не споменава училищните правила. Челик разграничи протестите от действията на правителството, защото участниците „действат по собствена инициатива“, и предупреди, че Анкара няма да търпи опити да бъде създавано впечатление за разрив. Така Ердоган, който от години говори за някогашната турска забрана за забрадки като за несправедливост спрямо вярващите, мълчи, когато най-близкият съюзник на Турция въвежда подобна мярка.

Вчера се навършиха 17 години от третата криза в списъка на Башол. На 10 октомври 2009 г. в Цюрих външните министри Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян подписаха протоколите за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, без съгласието на Баку и без условие за изтегляне от окупираните азерски територии. Четири дни по-късно в Бурса полицията не допусна азерски знамена на мача Турция–Армения, гледан от държавните глави Абдуллах Гюл и Серж Саргсян. В отговор Баку свали знамената на Турция от паметника на османските войници, загинали за града през 1918 г. на Алеята на шехидите. Протоколите така и не бяха ратифицирани: Ердоган обвърза ратификацията с изтегляне от Карабах, а през 2018 г. Армения ги анулира. Тогава отстъпи Анкара.

Първите две кризи в списъка на Башол водят към същия извод. През лятото на 1918 г. османските войски влизат в Табриз и по думите ѝ първоначалният ентусиазъм на местните тюркоезични жители бързо минава в съпротива срещу чуждата управа. През 90-те години Баку очаква от Анкара повече, отколкото получава. Башол пише, че при арменското настъпление към Келбеджар през април 1993 г. президентът Абулфаз Елчибей е поискал от Турция хеликоптери за евакуация на цивилни и е получил отказ. През март 1995 г., след бунта на специалните полицейски части ОПОН срещу Хейдар Алиев, Баку открито заговори за турско участие, а Анкара така и не призна, че хора от нейните служби са били замесени. Илхам Алиев се върна към онова време в същата реч: „Никой не ни помагаше, и във войната никой не помагаше.“

Разликата в зависимостите обяснява защо Анкара отстъпва. Азербайджан е вторият доставчик на газ за Турция след Русия: по данни на енергийния регулатор EPDK за август 2025 г. от него са внесени 1,05 млрд. куб. метра от общо 4,02 млрд. куб. метра – около 1/4 от вноса. През Нахичеван и арменската област Сюник минава бъдещият сухопътен коридор, който ще свърже Турция с основната част на Азербайджан, а оттам с Каспийско море. Баку пък продава почти половината от петрола, който внася Израел. Гьоюшов допуска, че през март турският натиск е помогнал Алиев да омекоти тона към Иран: след гневната реч той поздрави новия върховен лидер и изпрати хуманитарна помощ. Връзката с Израел остана непроменена: петролът продължава да тръгва от Джейхан, а дипломатът в ООН остана в залата. Официалната версия в Анкара е друга: речта на Ердоган не е за Баку, значи няма и спор, от който да се отстъпва. Бившата председателка на Özgür-Der Хюля Шекерджи пък цитира непотвърдени сведения, че турски служители са предупредили Баку насаме; ако са верни, публичното мълчание прикрива непубличен натиск.

Формулата „една нация, две държави“ има предел и той е Израел. Баку го показа два пъти тази година, а Анкара засега го приема. Много вероятно е турското правителство да запази официалното си мълчание за забрадката, а Баку да не отмени постановление №309. За обратното ще свидетелства Ердоган, ако лично назове Азербайджан по въпроса за забрадката, или той, ако тихо прекрати прилагането на правилата, както стана в края на март. Ескалация ще означава реално прилагане на забрана за влизане в страната на турски журналисти или активисти. А единственият знак, че Анкара е посегнала на израелската връзка, би бил спад в броя на танкерите от Джейхан към Израел в месечните данни на Kpler. Такъв сценарий обаче граничи с не. Дотогава Баку продава на Израел почти половината от петрола му, а тръбопроводът, по който се доставя този петрол, завършва в турско пристанище.

Легионът на ГУР призова азербайджанци да воюват срещу Русия

🇺🇦📢🇦🇿 Международният легион към Главното управление на разузнаването (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна публикува видео, в което азерски командир на група от легиона се обръща към гражданите на Азербайджан с призив да се присъединят към борбата срещу общия враг Русия.

Записът беше публикуван на 5 октомври 2026 г. от легиона в социалните мрежи и по-късно беше споделено от ГУР в основния му канал в Telegram. Законодателството на държавата в Южен Кавказ наказва участието в чужди въоръжени конфликти: на 9 юни 2026 г. това беше припомнено от министерство на външните работи. През януари 2026 г. Държавната служба за сигурност (ДСС) арестува четирима души заради участието им във войната между Русия и Украйна.

Публикацията е озаглавена „Доброволци от Азербайджан“. Легионът я описва като обръщение от командир на групата Black Wolf към азерските граждани и призив към тези от тях, готови да се включат към борбата с общия враг. Името на групата води към профила ѝ в Instagram, а думата „рекрутинг“ – към профила, с който легионът набира доброволци. До текста стоят националните знамена на Украйна, Азербайджан и Турция. Не е ясно защо е включено третото.

Пред камерата застава командирът с маска на лицето и тактически слушалки, а на заден план са застанали още двама маскирани войници. Името на командира не се посочва. Обръщението е на руски без субтитри. Първите му думи гласят: „Аз съм командир на подразделението Black Wolf, което се сражава в редиците на Международния легион на ГУР на Министерството на отбраната на Украйна.“ Призивът следва малко след това: „Призоваваме всички азербайджанци да се включат към нашата обща борба срещу общия противник и враг – Руската федерация.“ Той завършва с възгласите „Слава на Азербайджан!“ и „Слава на Украйна!“.

През останалото време във видеото се показват кадри с войници в разрушени сгради и на открито, групова снимка на екип със замъглени лица и нашивка на Международния легион върху ръкав, без посочени място и време, а към края на видеото – знакът на легиона.

Международният легион е част от ГУР, създадена през март 2022 г. В интервю, публикувано от 24 Канал на 10 март, неговият представител Володимир Камински каза, че около 70% от личния състав са чужденци. Те идват от над 50 държави, между които Грузия, Молдова и Беларус, а някои от постъпилите да воюват през 2022 г. вече получават украинско гражданство. Доброволци се набират в социалните мрежи и чрез лични препоръки между самите легионери, защото легионът няма правна възможност да открива центрове за набиране в чужбина. Публикацията от 5 октомври води към профила за набиране.

На 9 юни 2026 г. министерство на външните работи на Азербайджан публикува официално изявление, което отбелязва, че в зони на военни конфликти, включително в Украйна и Близкия изток, има загинали и ранени азербайджанци. Ведомсвото припомня, че участието в бойни действия на територията на чужди държави, на наемническа или доброволческа основа и под каквато и да е форма, носи наказателна отговорност по силата на местното законодателство.

На 3 февруари 2026 г. ДСС съобщи, че през януари са задържани и обвинени четирима души, като съдът е определил за тях задържане под стража. Според разследването те взели участие във военни действия под контрола на въоръжени формации на Русия и Украйна. Службата добави, че значителен брой граждани на страната са участвали в конфликта, мнозина са загинали, изчезнали или са били ранени, а някои са в плен, и за престъпления, извършени зад граница, ще бъде проведено наказателно преследване по националното законодателство.

Съдебните дела, които цитира изданието Caucasian Knot, засягат служба на руска страна. През декември 2025 г. съд в Гяндже осъди Исмаил Хасанов, роден в Азербайджан, на 3 години и 6 месеца затвор: вербуван за ЧВК „Вагнер“ в руска наказателна колония, Хасанов заминава за бойното поле в Украйна срещу обещани свобода, пари и руско гражданство. На 15 септември 2026 г. съдът в Ленкоран осъди азерския гражданин Фуад Рафибейли на 4 години затвор по обвинение за участие в дейността на въоръжени формирования зад граница. Според обвинението през 2023 г. Рафибейли заминал за Русия, където постъпил във въоръжените сили. По данни на Haqqin по-късно той е попаднал в плен на украински войници и 21 месеца след това бил предаден на Азербайджан.

Хора от Азербайджан се сражават и за двете страни в конфликта. Телман Абилов, ръководител на „Военни юристи“, каза пред Caucasian Knot през февруари 2026 г., че в началото на войната повече азербайджанци са се били на украинска страна, но през последните две-три години броят им на руска страна е нараснал. Като причини той посочи материални затруднения и натиск от руските силови структури. BBC, „Медиазона“ и екип от доброволци установиха въз основа на поименни данни от публични източници, че над 100 азерски граждани са били убити във войната, воювайки на руска страна. Според публикация от 24 юли 2026 г. това е една от трите държави от ОНД с най-много жертви там. На 1 януари 2026 г. Report.az обяви, че само през 2025 г. във войната в Украйна са загинали 12 азерски граждани, а шестима са ранени, повечето при участие в бойни действия в Донбас и Харковска област, и че всички са имали украинско гражданство.

На държавно равнище Баку едновременно си сътрудничи с Киев и доскоро беше в обтегнати отношения с Москва. Зеленски посети Азербайджан през април 2026 г. Двете държави подписаха шест споразумения, чието съдържание не е публикувано, а според оценка на Заур Ширийев за аналитичния център Carnegie Endowment от 5 май 2026 г. подкрепата на Баку за Киев е по-скоро разширяване на кръга от партньори, отколкото явно противопоставяне на Руската федерация. Според същия анализ Баку изразява публична подкрепа за териториалната цялост на Украйна и е предоставил над 45 милиона долара хуманитарна и енергийна помощ от 2022 г. насам. С Москва той влезе в открит спор през юни 2025 г.: след смъртта на двама братя от азерски произход при акция на руските силови служби в Екатеринбург. Като отговор Баку задържа двама руски разузнавачи, закри местния клон на държавната медийна компания "Россия сегодня", под чиято шапка са „СпутникZ и РИА Новости, и отмени културни събития, финансирани от Москва.

Публикацията не казва колко души са в групата и дали са граждани на Азербайджан, или азери по произход с украинско гражданство. Към 6 октомври 2026 г. няма официален отговор от Баку или Москва.

Азербайджански военнослужещ, прострелял жена в Сюник, е в ареста за два месеца

🇦🇲⚖️🇦🇿 Азербайджанският военнослужещ Насими Мусаев остава в ареста в Армения за два месеца. Съдът определи тази мярка на 2 октомври, ден след като влиза в къща в село Шаки в община Сисиан, провинция Сюник, стреля и ранява 39-годишна жена, според Генералната прокуратура на Армения. Същия ден тя добави към обвиненията още две – за незаконно преминаване на държавната граница и за контрабанда – и делото вече се води по пет състава.

На 1 октомври обвинението образува производство по три състава: причиняване на тежка телесна повреда с огнестрелно оръжие, незаконен оборот на оръжие и нарушаване на неприкосновеността на жилището. Второ производство по същия случай – за незаконно преминаване на държавната граница по чл. 469, ч. 1 от Наказателния кодекс и за контрабанда по чл. 340, ч. 1 – е присъединено към основното. Тежката телесна повреда е квалифицирана по чл. 166, ч. 2, т. 4 и 6; сред квалифициращите обстоятелства прокуратурата посочва способ, опасен за живота и здравето на други хора, и употреба на огнестрелно оръжие. Контрабандата по чл. 340 обхваща продукти с военно предназначение, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Следственият комитет на Армения обяви на 2 октомври, че в съда е било внесено искане за задържане под стража, и по-късно през деня – че съдът е определил два месеца.

Според прокуратурата Мусаев е влязъл в къщата около 14:00 ч. и стрелял, след като е бил заварен. Ранена е жена, родена през 1987 г., която прокурорите посочват с инициали. Сигналът, че гражданин е прострелян в крака, е постъпил в оперативния център 112 на Министерството на вътрешните работи в 14:15 ч. според Службата за национална сигурност (СНС). Мусаев е избягал от мястото, намерен е на друг адрес в Шаки, където е задържан в 15:30 ч. Жената е приета първо в Медицинския център в Сисиан и после е прехвърлена в Ереван. Здравният министър Анаит Аванесян заяви на 2 октомври, че състоянието ѝ е стабилно, животът ѝ не е в опасност и тя получава нужното лечение, а след визитата при нея написа във Facebook, че лечението на раните върви на етапи. Аванесян помоли и медиите да уважават личното пространство на пациентката и семейството ѝ. Децата на жената, родени през 2011 и 2014 г., също са потърсили помощ в медицинския център: по-голямото има счупена дясна китка, по-малкото – контузия на меките тъкани. Здравните власти определят състоянието им като задоволително и съобщават, че са получили психологическа и медицинска помощ.

На 29 септември Държавната служба за сигурност на Азербайджан е уведомила СНС, че военнослужещ е напуснал поста си при неизяснени обстоятелства и че не изключва да е навлязъл в Армения, обяви СНС на 1 октомври. Двете страни са провели издирване, а стрелбата в Шаки е станала два дни по-късно. В изявления на СНС, Следствения комитет и прокуратурата до 3 октомври няма данни къде и кога Мусаев е преминал границата, как е стигнал до Шаки и какво е оръжието, с което е стрелял. По думите на службата детайлите по инцидента са предоставени на азерската страна. На 2 октомври тя заяви, че държавната граница е била премината само Мусаев, и определи като неверни сведенията за повече от един нарушител, за диверсанти и за продължаващи претърсвания.

Генералната прокуратура на Азербайджан съобщи на 1 октомври вечерта, след съобщения в социалните мрежи за неговото изчезване, че Мусаев е на действителна военна служба във военна част в Лачинския район и че на 26 септември е констатирано отсъствието му от мястото на служба. Издирването са водили министерствата на отбраната и на извънредните ситуации, а следственият отдел на Военната прокуратура е образувал дело, тъй като са установени основателни подозрения, че военнослужещият е напуснал частта самоволно. Ведомството потвърди, че Мусаев се намира в Армения, където е бил задържан от тамошните органи, и добави, че държавните органи на Азербайджан поддържат контакт със съответните органи на другата страна, за да изяснят пребиваването и задържането му. Съобщението не назовава стрелбата и говори само за други обстоятелства по инцидента. Към 3 октомври публична позиция на Баку по стрелбата и по връщането на Мусаев няма.

В своето новогодишно обръщение от 31 декември 2025 г. премиерът Никол Пашинян отбеляза, че Армения изпраща първата календарна година от независимостта, в която няма жертви от стрелба с Азербайджан, и че на държавната граница няма жертви от стрелба от март 2024 г. Официалните съобщения за Шаки касаят един военнослужещ, стрелял в селска къща, не сблъсък между армиите.

Мирният договор между Армения и Азербайджан още не е подписан. Проектът беше парафиран на 8 август 2025 г. във Вашингтон от външните министри на двете страни в присъствието на президента Доналд Тръмп, както припомни Пашинян пред Общото събрание на ООН. Баку свързва подписа с промяна на разпоредбите в арменската конституция, които определя като териториални претенции: Хикмет Хаджиев, помощник на президента Илхам Алиев заяви по време на регионалния форум CAMCA 2026 в Баку на 2 октомври, че след тази стъпка подписването на окончателния договор ще стане реалност. Договореностите от Вашингтон предвиждат и маршрута ТРИПП („Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет“): транзитен коридор през Сюник, най-южната провинция на Армения, който трябва да свърже територията на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван.

На 28 февруари 2024 г. друг азерски военнослужещ Руслан Панахов премина линията на съприкосновение край общината Тех в Сюник около 05:15 ч. с автомат тип АКМ и пълнител, след което беше задържан от арменски военни. Следственият комитет образува производство по състави, сред които опит за диверсия, опит за убийство по мотиви на национална и религиозна омраза, незаконно притежаване и пренасяне на огнестрелно оръжие, контрабанда и незаконно преминаване на границата: три от тях, по чл. 335, ч. 1, чл. 340, ч. 1 и чл. 469, ч. 1, съвпадат със сегашните. Арменските власти обаче установиха, че Панахов е избягал от азерска позиция след инцидент между военнослужещи и се е изгубил, и на 4 март делото бе прекратено. Азербайджанското министерство на отбраната беше обяснило преминаването със загубена ориентация при лошо време. На 5 март Армения го върна в Азербайджан. СНС представи връщането като жест на добра воля.

Премиерът Пашинян обясни в средата на март, че при последните си разговори с Илхам Алиев двамата са постигнали споразумение такива военнослужещи да бъдат връщани, и посочи връщането на Панахов като стъпка към прилагане на уговорката след дълго прекъсване. Според него връщането се затруднява, когато военнослужещи нарушават границата нарочно или извършват престъпления. Сега Мусаев е обвинен по пет състава, между които причиняване на тежка телесна повреда.

Алиев нарече САЩ и Китай двете свръхдържави и не назова Русия

🇦🇿⚔️🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви пред VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“ в Баку, че светът има две свръхдържави – Китай и САЩ – и „трета няма“, с което махна Русия от кръга на свръхдържавите и сложи Пекин и Вашингтон начело на световната йерархия. На 3 октомври украински и руски издания, сред тях ua.news, Обозреватель, EADaily и руската служба на The Moscow Times, го представиха в заглавията си като унижение на Путин и изключване на Русия от списъка.

Пасажът е част от изложението за външната политика на Баку пред 960 делегати в Центъра „Хейдар Алиев“. Точно преди него Алиев спомена стратегическите партньорства с 10 държави от ЕС и каза, че напоследък са настъпили две исторически събития: „Установихме отношения на стратегическо партньорство с Китай и Америка“. След това той посочи декларацията за всеобхватно стратегическо партньорство с Китай, както и Стратегическата харта със САЩ и заяви: „Това са двете свръхдържави на света, трета няма.“

Той добави, че договарянето на правила между тях на основата на взаимно разбиране е решаващо за целия свят. Алиев посочи, че между Китай и САЩ „естествено се обсъждат въпроси и има известна конкуренция“. Азербайджан е стратегически партньор и на двете, подчерта президентът. По думите му тези партньорства говорят за доверието към страната и нейната дума въпреки малкото ѝ население и територия. В същата реч той каза, че войните около страната продължават по целия ѝ периметър, че международен механизъм за спирането им няма и вероятно няма да има и че международното право е напълно рухнало. В обсъждания бюджет за следващата година за отбрана и сигурност са предвидени близо 9 млрд. маната.

Алиев очерта световна йерархия, в която Русия няма място редом със САЩ и Китай. Путин не е споменат, но категоричното „трета няма“ изключва Москва от тази водеща двойка. Към 3 октомври няма официален коментар от Кремъл или руското външно министерство. Понятието „свръхдържава“ влиза в употреба с книгата „The Super-Powers“ на Уилям Фокс от 1944 г. Тогава той изброява три държави: САЩ, СССР и Британската империя. В подредбата на Алиев днешна Русия остава извън върха.

Икономическите показатели очертават мащаба на разликата. По отношение на икономиката прогнозата на МВФ от април предвижда за САЩ около 32,4 трилиона долара за 2026 г., а за Китай – около 20,9 трилиона. Русия е с около 2,7 трилиона и се нарежда на 9-то място, след Германия, Япония, Великобритания, Индия, Франция и Италия. Това е около 8% от икономиката на САЩ и около 13% от китайската. По военни разходи Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) отчита за 2025 г. 954 млрд. долара за САЩ и 336 млрд. за Китай. Русия е трета със 190 млрд. — около 20% от американските средства и на 50% от китайските. Ядреният арсенал обръща подредбата. Според годишника на SIPRI от 8 юни 2026 г. Русия и САЩ държат заедно около 83% от 9745-те бойни глави във военните запаси на света, а Китай – около 620, или около 6%. По този показател Русия е в първата двойка, а Китай не е.

Декларацията и Хартата, на които Алиев се позовава, предхождат конгреса. Декларацията за всеобхватно стратегическо партньорство с Китай беше подписана на 23 април 2025 г. в Пекин по време на държавната му визита в Китай. Лидерите присъстваха и на подписването на 20 документа за сътрудничество. Хартата със САЩ беше подписана на 10 февруари 2026 г. в Баку от Алиев и вицепрезидента Джей Ди Ванс и стъпва на меморандума от тристранната среща във Вашингтон през август 2025 г. и предвижда маршрута „Тръмп“ между Азербайджан и ексклава му Нахичеван през територията на Армения. Русия беше оставена извън посочените от Алиев стратегически партньорства, въпреки че Баку и Москва имат собствена декларация за съюзническо взаимодействие, подписана от Алиев и Путин в Москва на 22 февруари 2022 г. без срок на действие.

Преди това отношенията с Москва преминаха през открита дипломатическа криза. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет Embraer 190 на Azerbaijan Airlines, летящ от Баку за Грозни, се разби в района на Актау в Казахстан. Загинаха 38 от 67-те души на борда. През юни 2025 г. двама азерски граждани загинаха в ареста при акция на руската полиция в Екатеринбург. Баку образува дело за убийство и изтезания, а на съд в столицата остави за четири месеца в ареста двама ръководители на Sputnik Азербайджан.

След това отношенията започнаха да се подобряват. На 9 октомври 2025 г. в Душанбе Путин отбеляза, че е поднесъл извиненията си за трагедията във въздушното пространство на Русия и е изразил съболезнования на семействата на загиналите. Като причини той посочи украински дрон във въздуха и технически дефект на руската ПВО и обеща обезщетения. В разговора беше отчетен и ръст на търговския оборот: с около 6% през 2024 г. и с над 16% към октомври 2025 г. На 15 април 2026 г. външните министерства на двете страни обявиха съвместно, че са постигнали уреждане на случая, включително с обезщетения, и че причината е неумишлено поразяване от система за ПВО във въздушното пространство на Руската федерация. Не беше оповестен точният размер на сумите. На 17 юли руският външен министър Сергей Лавров заяви, че всички последици от катастрофата са уредени. На 1 септември Алиев и Путин разговаряха в Бишкек в кулоарите на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, а на 7 септември – по телефона, за хуманитарно, търговско и икономическо и партньорство. Кремъл обяви, че двамата са се разбрали да засилят контактите между двете страни на различни равнища. Конгресът на партията се състоя 25 дни по-късно.

Алиев изолира Русия в политическата си подредба на света само 25 дни след разговор с Путин за засилени контакти. Декларацията от 2022 г., уреждането на случая с катастрофата и договореното на 7 септември са в сила. Към 3 октомври няма съобщение за промяна в тези двустранни рамки. На този фон изключването на Москва от кръга на свръхдържавите показва пределите на сближаването: контактите с Кремъл не поставят Русия наравно с Пекин и Вашингтон в оценката на азерския президент.

Азербайджан помилва французин ден след свалянето на санкциите срещу Усманов

🇦🇿🔓🇫🇷 Азерският президент Илхам Алиев помилва френския гражданин Мартин Райън, осъден в Баку на 10 години затвор за шпионаж. Решението дойде ден след като Европейският съюз извади руския милиардер Алишер Усманов от санкционния си списък. Сведения на Reuters и Euronews свързват двете събития с предварителни дипломатически преговори, въпреки че Баку отрича да е оказвал натиск върху Франция.

Трима европейски дипломати потвърдиха пред Reuters, че в поверителни разговори френски служители са признали, че Азербайджан използва съдбата на двама техни сънародници в затворите си, за да издейства премахването на санкциите срещу Усманов. Euronews съобщи още в понеделник, че предстои помилване. Тези сведения поставят въпроса дали ограничения, наложени заради руската война срещу Украйна, са станали предмет на договореност по случай без връзка с нея.

Райън е един от 20 души, включени в указа на президента. Сред помилваните има двама турски граждани, човек с двойно руско-израелско гражданство и пакистанец. Администрацията на Алиев обясни решението с „принципите на хуманизма“ и посочи, че са взети предвид личността, здравето и семейното положение на осъдените. Усманов не се споменава в съобщението.

Френското министерство на външните работи посрещна новината „с облекчение“, определи помилването като „хуманитарен жест“ и заяви, че то е резултат от „търпелив и взискателен диалог с азерските власти“. По сведения на Euronews Райън е освободен и се е очаквало да пристигне в Париж още същия ден.

38-годишният бизнесмен живеел в Баку от четири години, където работил за фирма за внос на храни, която предлага и консултантски услуги. Той беше арестуван през декември 2023 г. по обвинение в събирането на сведения за френската служба за външно разузнаване DGSE относно въоръжените сили и сътрудничеството в сферата на отбраната с Турция и Пакистан. Присъдата му беше произнесена през март 2026 г. Френските власти определиха процеса като произволен и несправедлив.

Преговорите в полето на дипломацията се развиха около възобновяването на санкционния режим на ЕС. Ограниченията, обхванали около 3000 лица, компании и организации, бяха въведени през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим, след което бяха значително разширени след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Те се подновяват с единодушие на всеки шест месеца.

Срокът им изтичаше на 15 септември. Посланиците на държавите-членки успяха да договорят удължаване с едва седмица, след като Словакия, а след нея и Франция поискаха Усманов да бъде изваден от списъка. Люксембург настояваше за същото по отношение на Михаил Фридман, съосновател на „Алфа Груп“, който съди страната за най-малко 16 млрд. долара заради замразените си активи. Компромисът от 22 септември премахна санкциите срещу двамата и удължи останалите мерки за три години вместо за шест месеца.

Неочакваната промяна в позицията на Франция изненада останалите европейски столици. На 11 септември френски дипломат обяви, че Париж подкрепя словашката инициатива, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Кампанията в подкрепа на Усманов започва няколко месеца преди това. През пролетта турският президент Реджеп Тайип Ердоган го описа като „узбекски филантроп“ в писмо до словашкия премиер Роберт Фицо. Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Турция, също изпрати писма до лидерите на ЕС и президента на САЩ Доналд Тръмп с искане ограниченията да паднат.

Усманов е роден в Узбекистан и натрупва богатството си в металургията и телекомуникациите. Подобно на Алиев и казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения и познава лично двамата лидери.

Баку отрича да е обвързвал съдбата на френските затворници с режима на санкции. В средата на месеца азерски дипломат определи твърденията за натиск като „категорично неоснователни“. Той обясни, че Баку открито подкрепя премахването на ограниченията срещу Усманов, тъй като според него са несправедливи. Алиев е лобирал в негова полза и преди случая с французите, но мотивите за това застъпничество остават неясни.

Отношенията по оста Баку-Париж бяха обтегнати за дълъг период от време заради френската подкрепа за съседна Армения. Те започнаха да се стоплят след срещата на Алиев и Еманюел Макрон в Копенхаген през октомври 2025 г. Тогава азерският президент заяви, че „миналите недоразумения между двете държави са преодолени“. В същото време отношенията на Баку с Москва се влошиха след като руски зенитно-ракетен комплекс свали граждански полет на азерските авиолинии през декември 2024 г.

Кампанията за Усманов илюстрира значението на връзките между тюркските държави застъпничеството на Ердоган, но сама по себе си тя не позволява да се изключат различни дипломатически канали и интереси. Словакия разпространи писмото на Ердоган сред европейските столици, без да постигне резултат, преди Франция да се включи. Според неназовани европейски дипломати, цитирани от Reuters, именно съдбата на задържаните французите е мотивирала Елисейския дворец да промени позицията си.

Вторият французин, Анас Дераз, остава в затвора. Служителят на компанията за управление на води Saur беше осъден през 2025 г. на 12 години лишаване от свобода за подкуп. Според обвинението той е получил парите от руско-азерски бизнесмен срещу съдействие за освобождаване на задържана яхта. Името му не фигурира в указа от 23 септември, въпреки че Euronews го посочва като част от същата договорка.

Последна срещу европейския компромис се изправи Латвия, която беше водила съдебни дела, за да запази санкциите срещу Фридман и съдружника му Пьотр Авен. През 2022 г. страната лиши Авен от най-високото си гражданско отличие, защото не осъди руското нахлуване.

Ветото на Латвия би попречило на подновяването на режима и би прекратило ограниченията срещу всички останали включени в него – от Владимир Путин до Роман Абрамович – поради което реши да се въздържи, а премиерът Андрис Кулбергс определи решението като „избор между лошо и много по-лошо“.

Латвия обяви, че ще наложи национални санкции на Усманов и Фридман, за да предотврати размразяване на активите им в страната. Кулбергс съобщи също, че след разговори с Макрон Франция се е съгласила да започне преговори за включването на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране.

Киев очаквано реагира остро. Министърът на външните работи Андрий Сибига определи това решение като „позорно и неоправдано“, написа, че „Москва празнува“, и призова държавите от ЕС да наложат собствени ограничения на двамата милиардери. Президентът Володимир Зеленски, който говореше в Ню Йорк след среща с американския си колега Доналд Тръмп, обвърза решението с усилията на Руската федерация да разбие единството на Запада. „Може би тези двама олигарси сега са много щастливи. Но те не познават нас, не познават мен. Ще дойда отново в Европа със същите фамилии“, заяви той.

Кремъл приветства решението и отправи призив към ЕС да свали санкциите от „всички руски бизнесмени“. Развитието разочарова и европейските правителства, които очакваха по-единна позиция към Москва след смяната на властта в Унгария тази пролет, след като бившият премиер Виктор Орбан години наред спираше подновяването на ограниченията.

Компромисът има две противоположни последствия. Тригодишното удължаване отлага до есента на 2029 г. следващото редовно подновяване на този санкционен режим. Така държавите членки няма да разполагат на всеки шест месеца със същата възможност да обвързват своето съгласие с други отстъпки. В същото време свалянето на ограниченията върху Усманов и Фридман поставя под въпрос доколко решенията за отделни санкционирани лица остават обвързани с основанията за самите санкции. Люксембург поиска премахване на ограниченията срещу Фридман, докато той води дело срещу страната. Reuters предполага, че Франция подкрепи Усманов заради своите граждани, затворени в Азербайджан. Това дава основание списъкът със санкции да бъде разглеждан и като средство за договаряне по разногласия извън войната в Украйна.

Съдбата на Дераз може да даде допълнителна яснота за обхвата на предполагаемите договорки. Неговото освобождаване без нова отстъпка от ЕС би подкрепило версията, че преговорите са обхващали и двамата французи. Ново искане от Азербайджан, изрично обвързано с него, ще подскаже за продължаващ натиск срещу Париж. Оставането му в затвора само по себе си не би било достатъчно, за да се установи какво е било договорено.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин се ръкува с Михаил Фридман на 26 юни 2003 г. (Getty Images)

Баку обяви в издирване трима руснаци, сред тях съветник на транспортния министър

🇦🇿⚖️🇷🇺 Генералната прокуратура на Азербайджан обяви за международно издирване трима руски граждани, единият от които е действащ съветник на министъра на транспорта на Руската федерация. Азерски съд постанови и задочното им задържане под стража. Съобщението беше публикувано на 17 август – деня, в който Москва депортира Бахтияр Гасанов, председател на Национално-културната автономия на азербайджанците в Москва.

Обвиняемите са Алексей Александрович Чадаев, Иван Андреевич Князев и Семьон Сергеевич Уралов. Прокуратурата ги привлече към наказателна отговорност по три разпоредби от Наказателния кодекс на страната: член 214-2 (публични призиви към тероризъм), член 281.2 (публични призиви срещу държавата) и член 283.2.1 (разпалване на национална вражда и омраза). Тъй като и тримата се намират извън страната, ведомството уточни, че предприема действия за организиране на издирването им по каналите на Интерпол и чрез компетентните органи на партньорски държави. Тази формулировка описва отправено искане, а не вече изпълнено решение.

Политическата тежест на решението произтича от служебния профил на един от обвиняемите. От 12 януари 2026 г. Чадаев е съветник на министъра на транспорта Андрей Никитин, като по собствените му твърдения изпълнява длъжността безвъзмездно, без заплата и кабинет. От 2024 г. той ръководи научно-производствен център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, свързан с ударния дрон „Княз Вандал Новгородски“. Самият Никитин управлява Новгородска област от 2017 г. до преминаването си в Министерството на транспорта през 2025 г.

Князев е водещ в столичния телевизионен канал „Москва 24“. Уралов е политически консултант и медиен експерт, в чийто канал в YouTube се излъчва подкастът „Чистота на разбирането“, ръководен съвместно от него и Чадаев.

Предмет на разследването са два епизода на предаването. Според версията на следствието в излъчването от 14 юли тримата отправят призив за насилие срещу Азербайджан, насилствена смяна на конституционния ред и нарушаване на териториалната цялост на страната, както и за разпалване на омраза между страните. Обвинението за епизода, публикуван на 13 август е по-тежко: открити призиви към тероризъм, включително към физическо унищожаване и целенасочено ликвидиране на конкретни лица.

Публично известното съдържание на предаването от юли насочва към Дагестан. В него Чадаев заявява, че  Баку е вложил значителни средства и влияние в републиката, привлякъл е голяма част от елита в Дагестан, обвързвайки го с мрежа от династични бракове. Той посочва, че най-скъпото и богато изглеждащо място в Махачкала е площадът на Алиев с паметника на Алиев и че не е далеч денят, когато на дневен ред ще бъде поставен въпросът за „обединяването“ на всички мюсюлмански народи от Източен Кавказ със столица Баку. Пасажът беше публикуван от руския сайт „Политнавигатор“ още на следващия ден, а на 16 юли бе повторен от азерското издание haqqin.az – две медии с противоположни пристрастия, предали един и същ цитат.

Прокуратурата не уточни конкретните изрази, на които стъпва обвинението в призив срещу териториалната цялост на Азербайджан. Темата обаче засяга общност, разделена от държавната граница. По поречието на река Самур живеят лезгините, чиито села са разположени от двете страни на коритото. Според официално преброяване на Азербайджан от 2009 г. в страната живеят 180 300 лезгини, от които 79 629 в Гусарския район непосредствено до руската граница, 24 868 в Баку и 24 688 в Хачмазкия район. Всеки разговор за прекрояване на границите в Източен Кавказ неизбежно засяга тази общност, независимо в каква посока се предлага промяната.

Баку разполага с исторически прецедент, който задържа темата в наказателноправната сфера. Движението „Садвал“, основано в Дагестан през юли 1990 г. с цел обединяване на лезгинския народ, се радикализира и по-късно през декември 1991 г. провъзгласява независим Лезгистан. След атентата на 19 март 1994 г. на метростанция „20 януари“ в Баку, при който загинаха 14 души, а 49 бяха ранени, около 10 бойци на „Садвал“ получиха присъди и активността на движението рязко спадна. От този процес насам призивите за кавказко преобединяване и обвиненията в тероризъм остават трайно свързани в азерската съдебна практика.

Другото действие на 17 август дойде от Москва. Гасанов беше откаран от центъра за временно настаняване на чужди граждани до летището и изведен от Руската федерация. Проруски Telegram канали съобщиха още през септември 2025 г., че той е бил лишен от гражданство. Органите на реда го задържаха през юни 2026 г. и впоследствие съдът отхвърли жалбата му срещу решението за извеждане. Гасанов оглавяваше най-голямата азерска общност в Русия.

Това не е изолиран случай. Министърът на вътрешните работи на Руската федерация Владимир Колоколцев отчете 70 000 изведени мигранти през 2025 г. и заяви, че броят им е можел да бъде 10-ина пъти по-голям. По данни, цитирани от председателя на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов през май документи са били отнети на над 4500 души. Повече от 3000 са загубили гражданство заради извършени престъпления, около 400 – поради неявяване за военна регистрация, а близо 300 – по мерки за национална сигурност. Още в средата на юли haqqin.az описа координирана медийна кампания, насочена към азерската общност в Русия, като посочи подкаста на Чадаев и Уралов като един от нейните гласове.

Баку и преди е използвал методите на наказателното право срещу руски медийни фигури. През лятото на 2025 г. в разгара на двустранната криза, азерските власти арестуваха ръководителите на местния клон на Sputnik Игор Картавих и Евгений Белоусов. Сегашният случай обаче е от друг вид: обвиняемите се намират в Русия и остават извън непосредствения обсег на азерското правосъдие. Поради тази причина тежестта на решението е не толкова в неговото практическо изпълнение, колкото в самото публично обявяване.

Международното издирване и извеждането на Гасанов се случват в период на двустранни отношения, които според официални декларации от двете страни вече са нормализирани. На 13 юли азерският президент Илхам Алиев обяви отношенията между Азербайджан и Русия за напълно нормализирани, а на 28 юли той и руския му колега Владимир Путин потвърдиха по телефона курса към разширяване на сътрудничеството. Кризата започна след катастрофата на самолет на AZAL в района на Актау на 25 декември 2024 г. Тя доведе до смъртта на 38 души, премина през взаимни арести на граждани през лятото на 2025 г. и беше формално приключена с договорките от среща между двамата държавни глави в Душанбе, проведена на 9 октомври 2025 г. – включително по въпроса за обезщетенията.

Разминаването между декларациите и практиката личи от темповете на азерското производство. Между второто инкриминирано излъчване на 13 август и постановленията за привличане на 3-мата като обвиняеми изминаха едва 4 дни – кратък срок за дело по три разпоредби, едната от които засяга углавно обивнение като тероризма.

Съвпадението на двете действия в един ден обаче допуска и обяснение, което не предполага координация. Принудителното извеждане на Гасанов е завършекът на административна процедура, започнала още през септември 2025 г. и достигнала до съдебно произнасяне, чиято дата се определя от руски съд, а не от Баку. Азерското наказателно производство следва своя хронология, обусловена от датата на второто излъчване. Следователно двете процедури може да са се пресекли случайно.

Дори при това допускане решението на Генералната прокуратура остава сигнал с ограничена практическа приложимост, но със значителна политическа тежест. Задочно постановеното задържане не може да бъде изпълнено, докато обвиняемите се намират в Русия. Искането по линия на Интерпол на свой ред подлежи на отделна преценка, включително за евентуален политически характер.

Вероятната цел на Баку не е непосредствена екстрадиция, а очертаване на политическа и правна граница за конкретен тип публични изяви относно Кавказ в Русия. Сигналът е още по-силен, защото е насочен към човек, заемащ длъжност в руската изпълнителна власт.

Този прочит би бил потвърден от нови азерски производства срещу руски публични фигури от същия кръг през следващите седмици или от официална руска реакция в защита на Чадаев по служебна линия. Тишина от двете страни и липса на продължение отвъд сегашните трима обвиняеми биха го отслабили. Към вечерта на 17 август официален руски отговор няма.

Армения обучава зенитните си разчети с ирански и индийски комплекси

🇦🇲🛡️🚀 Разчетите от силите за противовъздушна отбрана на Армения използват паралелно ирански и индийски зенитно-ракетни комплекси. Кадри от занятията бяха споделени от министъра на отбраната Сурен Папикян, който назова техниката с арменските ѝ служебни наименования, „Карич“ (скорпион) и „Лусан“ (рис). Първото име носи иранската ПВО с малък обсег AD-08 Majid, второто принадлежи на индийската със среден обсег Akash-1S.

Записът проследява бойната работа без стрелба. Кран спуска ракетен контейнер на пусковата установка на „Карич“, над 4-те контейнера стои главата за оптико-електронно откриване, отделен плосък антенен масив се изправя в работно положение, а операторите въвеждат данни по сензорни пултове в закрит фургон. Две пускови на „Лусан“ върху 4×4 шаси Tatra изнасят по три ракети в положение за пуск сред равнинен терен с ниви и телени огради. Изстрелвания в записа не се показани, а изявлението на Папикян говори за „занятия“, не за бойна стрелба.

Комплексът, който Ереван нарича „Карич“, е показан за първи път от иранската отбранителна промишленост през април 2021 г., а според данни на иранското издание Tehran Times е било използвано в реални действия още в 12-дневната война с Израел през юни 2025 г. Пусковата носи четири готови ракети AD-08 с дължина 2670 мм и маса 75 кг, от тях 14 кг бойна част. Откриването и съпровождането вървят по оптико-електронен канал до 15 км, поразяването започва от 700 метра и достига до 8 км по далечина и 5 км по височина, като разчетът поема 4 цели наведнъж. Ракетата се води по топлинния отпечатък на целта и бива задействана от неконтактен взривател, така че нито подготовката на самия пуск, нито полетът искат радарно осветяване. Атакуваната цел не получава предупреждение за захват, а самата машина е слабо уязвима за антирадарни ракети и за електронна война.

Арменската доставка се различава от иранската серия по две неща. Пусковата установка е на италианско леко товарно шаси Iveco Daily 4×4, а не на ирански пикап Aras 2, което дава по-лесна поддръжка, достъпни резервни части и отлична съвместимост със снабдителните вериги, изградени от Ереван на запад. Върху нея е монтиран и плосък антенен масив, какъвто по-ранните образци нямаха, докато в самия Иран се появи едва в края на 2025 г. Размерът му е малък за насочване на ракета и подсказва търсеща функция: радарът намира целта и подава целеуказание на оптико-електронната глава, което скъсява реакцията срещу дребни апарати със слаба топлинна следа и срещу цели, скрити в мараня, прах или валеж.

„Лусан“ държи следващия пояс. Индийският Akash-1S поразява от 18 до 30 км, носи 60 кг осколочна бойна част с неконтактен взривател и в последния участък се води от активна радиолокационна глава в Ku/X-банд. Батареята включва 4 пускови установки по три ракети всеки, 3D радара Rajendra и командно-щабна машина с автоматизирано управление. Ереван сключи договора през 2022 г. за около 720 млн долара и 15 зенитно-ракетни комплекса, с което стана първият чуждестранен купувач на изделието, а доставките започнаха на 12 ноември 2024 г.

Двата комплекса излязоха публично на 28 май 2026 г. на парада за Деня на републиката в Ереван, където Армения стана първият известен чужд оператор на Majid. Анализатори преброиха 4 пускови установки на иранския комплекс още на репетицията на площад „Република“ на 25 май, три дни преди самия преглед. Дикторът изброи предназначението на Karich срещу нисколетящи самолети, вертолети и дронове, без да спомене производителя, а говорител на военното ведомство отказа пред RFE/RL и да потвърди, и да отрече иранския произход. Иранският посланик в Ереван Халил Ширголами наблюдаваше прегледа сред гостите.

Самата сделка не е обявявана никога досега. През 2024 г. иранското опозиционно издание Iran International съобщи за пакет от около 500 млн. долара с ирански дронове и зенитни средства, но военното ведомство в Ереван определи публикацията като „изфабрикувано съдържание“, а иранският посланик също я отхвърли. Две години по-късно машината се движи в арменските колони, а страната продължава да не казва изрично производителя ѝ.

Парадът беше инвентар на пренасочването. По думите на премиера Никол Пашинян в колоната има оръжие от 7 държави: френски самоходни гаубици CAESAR и бронирани машини Bastion, китайски разузнавателно-ударни апарати CH-4, американски картечници M2, руски вертолети Ми-17, индийска реактивна артилерия Pinaka и теглени гаубици ATAGS. „Преобразуването на армията не е заради война, а заради мир“, заяви той тогава и определи прегледа като отчет пред обществото за покупките след поражението от 2023 г.

Руската техника не е изчезнала от строя. С-300ПС и Тор-М2КМ остават на въоръжение, като съвместната охрана на въздушното пространство с Русия действа по споразумение от 2015 г. Смяната личи в изявления на военното командване. На 9 юни 2026 г. началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Едвард Асрян заяви, че за ПВО и ПРО щита и борбата с дронове Армения трябва да разчита само и единствено на себе си и не трябва да се надява на никого. Същия ден той отхвърли твърденията на опозицията, че новите покупки не си пасват с наличния арсенал, с довода, че всяко изделие минава проверка за съвместимост, преди да е прието на въоръжение.

Видеото от 9 август не е изолирано явление. Папикян публикува подобни кадри в равномерен ритъм: на 20 юни с реактивни установки „Атлант“, на 11 юли с гаубици TORQ и самоходни установки MIHR, на 20 юли със 155 мм „Арамазд“. Последната от тези публикации излиза ден след телефонния разговор между Пашинян и азерския президент Илхам Алиев, в който двамата отчетоха една година от Вашингтонската декларация от 8 август 2025 г.

Съвкупността предоставя разпределение по функции, а не покупки напосоки. Индия покрива средния пояс с радарно насочване, Иран поема малките височини с пасивно инфрачервено насочване, а руските изделия остават в големия обсег с техника, произведена до 2018 г. Подредбата отговаря директно на урока от 2020 г. Тогава израелските барражиращи боеприпаси Harop и турските Bayraktar TB2 в азерски ръце безнаказано действаха над арменски позиции почти през цялата 44-дневна война. Оттам и обяснението защо Армения купува от 7 страни наведнъж, вместо да се обвърже с един продавач. Разпръснатият източник струва по-скъпо в поддръжка и обучение, но никой не може да спре снабдяването с едно решение, а този принцип беше изказан от Асрян през юни.

Конкурентният прочит на същите факти е съществено по-скромен. Видеата на Папикян продължават от юни без прекъсване и включват артилерия, реактивни установки и зенитни средства поравно, тоест ведомството показва каквото е купило, а не отправя послание към Баку. Ритъмът наистина се обяснява така, но подборът на въоръжение не се обяснява: договорът с Делхи е от 2022 г., а доставката от Техеран изпреварва парада с месеци, тоест изборът е направен далеч преди графика на публикациите. При запазване на настоящия курс Ереван много вероятно ще разширява своите неруски източници на зенитна техника и през следващите две години. Потвърждение би било договор за следващото поколение Akash-NG, за което индийските отраслови издания съобщават арменски интерес, или официално да признаят иранския произход на „Карич“. Обратно, отслабване би било нова руска доставка на зенитни комплекси или разширяване на съвместната охрана на въздушното пространство с Москва.

Алиев нарече СССР колония – Баку говори на Москва като „средна държава“

🇦🇿⛓️‍💥🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи съветския период от историята на страната си като колониален – етап, в който републиката е била лишена от реални права, докато нейната независимост е съществувала само на хартия.

„Бяхме колонизирани през XIX век. В състава на Съветския съюз нямахме суверенитет. Бяхме безправна република“, заяви той по време на четвъртото издание на Шушинския глобален медиен форум, посветен на „мисията на медиите в утвърждаването на мира“. Алиев подчерта, че в историческата памет на народа е дълбоко вкоренено разбирането какво означава да бъдеш колония и какъв е пътят към постигане на свобода.

Аргументацията му бе едновременно икономическа и обвинителна. Алиев напомни, че през съветските десетилетия Азербайджан е изнасял огромни количества петрол, но след разпада на СССР страната се е оказала с дефицит на енергийни ресурси и тежко екологично наследство от интензивния добив. Той отправи директни критики към Москва: мнозина в Русия са предричали икономически колапс на бившите републики, но тези прогнози са се оказали погрешни. „Всички те водят нормален живот“, обобщи Алиев, допълвайки, че за три десетилетия независимост Азербайджан се е превърнал в „средна държава“.

Това изказване не е просто историческа рефлексия, а политически инструмент. Колониалната рамка се използва от президент, който през последната година системно налага реторика на „деколонизацията“. С този език Баку описва не толкова далечното минало, колкото настоящите си сметки с Кремъл. Хронологията е показателна: тонът се втвърди паралелно със срива в двустранните отношения, а още през август 2025 г. Алиев определи присъединяването на Азербайджан към Съветска Русия през 1920 г. като „окупация“. Историческият разказ обслужва текущи цели – той легитимира дистанцирането от бившия сюзерен, облечен в морален аргумент. Парадоксът обаче е, че това звучи от лидер с еднолична власт от 2003 г., преизбран през 2024 г. с над 92% подкрепа на вот без реална опозиция и при засилен натиск върху независимите медии.

Сривът в отношенията е белязан от конкретни инциденти. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет на Azerbaijan Airlines, летящ за Грозни, бе поразен от руски зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“. Машината се разби край Актау (Казахстан), отнемайки живота на 38 души. Москва месеци наред отричаше вината си, докато през октомври 2025 г. в Душанбе Владимир Путин най-после призна за случая. Споразумението за компенсации бе подписано чак през април 2026 г. – без да се потърси наказателна отговорност. Напрежението ескалира и през юни 2025 г., когато при руска полицейска акция в Екатеринбург загинаха двама етнически азери, а случаят доведе до репресивни мерки срещу руски медийни и културни представителства в Баку.

Определението „средна държава“ не е случайно. Алиев е чел анализите, които поставят Азербайджан в тази категория, и предложи своя дефиниция: способността на държавата да защитава националните си интереси независимо от волята на големите сили, като отбранителната мощ е ключов критерий. Тази увереност стъпва на военното превъзходство, демонстрирано при връщането на Нагорни Карабах през 2020 г. и пълния контрол над анклава след светкавичната офанзива през 2023 г. Успешната операция доведе до масово изселване на арменското население – над 100 000 души напуснаха домовете си, което много международни юристи определиха като етническо прочистване. Така балансът в Южен Кавказ престана да зависи от Москва, а ролята на руския арбитраж на практика се стопи.

На форума Алиев очерта и новия курс на преориентация. Азербайджан разшири енергийния си износ, като вече доставя газ за 16 държави, 14 от които европейски. Същевременно Баку обмисля напускане на Съвета на Европа, поставяйки възстановяването на правата на азерската делегация като условие за оставане. Към Армения бяха изпратени умерено помирителни сигнали за възможен мир, базиран на международното право.

Зад историческия спор стои модерно послание: Баку вече води диалог с Москва от позиция на силата. Колониалната рамка е реторичен параван за завършена преориентация – от република, чиято сигурност е зависела от руския център, към държава, която пренасочва пазарите си, търси обезщетение за военни инциденти и обмисля напускането на европейски структури от собствена позиция на сила. Дали „средна държава“ е най-точният етикет, е въпрос на дефиниция, но фактът, че Азербайджан вече се държи като такава спрямо Русия, бе официално заявен именно в Шуша.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Илхам Алиев атакува Европарламента и обяви прекратяване на сътрудничеството.

🇪🇺⚔️🇦🇿 Напрежението между азерския президент Илхам Алиев и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола ескалира по време на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Ереван, която събра европейски лидери, съседни държави с общи интереси и кандидатки за членство в блока.

Алиев обвини Европейския парламент в „разпространение на клевети и лъжи“ по адрес на страната му, докато Мецола, която ръководи парламента на ЕС, отхвърли твърденията с остър отговор, след като поиска думата за импровизирана интервенция. „Никога няма да променим начина си на работа“, заяви тя пред залата, „дори ако това е неудобно за някого“.

Преди намесата ѝ Алиев заяви, че членовете на Европейския парламент действат сякаш искат да „саботират“ мирния процес с Армения, постигнат миналата година с посредничество от страна на САЩ. Споразумението установи дипломатическа и икономическа рамка след конфликта в Нагорни Карабах, слагайки край на близо четири десетилетия напрежение.

Алиев добави, че Парламентът е приел 14 резолюции, критикуващи Азербайджан, определяйки този рекорд като „вид обсесия“ към страната. Освен това той обяви, че парламентът в Баку ще прекрати своето сътрудничество с Европейския парламент във всички сфери.

Въпреки критиките, той приветства усилията на Европейската комисия за насърчаване на отношенията, докато Брюксел се стреми да разшири своите двустранни връзки с Баку, износител на петрол и газ, и да се ангажира с региона на Южен Кавказ.

Мецола отговори, защитавайки ролята на институцията. „Европейският парламент е пряко избран демократичен орган, като резолюциите се приемат с мнозинство“, каза тя. „Разбираме, че резултатите може да са неудобни за някои, но никога няма да променим начина си на работа.“

Според източници на Euronews в Европейския парламент, изказванията на Алиев не са били планирани, което е подтикнало Мецола да поиска думата, за да защити репутацията на институцията.

Срещата на Европейската политическа общност се провежда в Ереван, Армения, и събира лидери от близо 50 европейски държави, като се разглежда като възможност за напредък в дипломатическите отношения между Армения и Азербайджан. Една от следващите срещи на върха на ЕПО е планирана да се проведе в Азербайджан през май 2028 г.

По-късно Алиев се срещна с италианския премиер Джорджа Мелони в Баку, докато утре му предстои среща с ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас.

Азербайджан прекъсва връзките си с Европейския парламент

Най-новата резолюция на Европейския парламент за Азербайджан беше приета миналата седмица в Страсбург, като се фокусира до голяма степен върху демократичната устойчивост в Армения, като в същото време изрази тревога към Баку.

Резолюцията призовава за правото на завръщане на арменците, избягали от региона през 2023 г. с избухването на въоръжения конфликт за оспорваната територия. Тя определя задържането на арменски военнопленници от Азербайджан като „несправедливо“ и настоява за тяхното „незабавно и безусловно освобождаване“.

Резолюцията настоява, че на арменците трябва да се гарантира „защита на тяхната идентичност, собственост и културно наследство“. Предишни резолюции изразиха подобни опасения и критики към военните действия на Азербайджан в региона.

В петък парламентът в Баку одобри резолюция на специална парламентарна комисия, създадена да реагира на това, което описа като „враждебна дейност“ срещу страната, след множество критични актове на Европейския парламент.

Хикмет Хаджиев, помощник на президента Алиев и ръководител на отдела по въпроси на външната политика в президентската администрация, нарече резолюцията „дипломатически позор и провал“ и обвини членовете на парламента в „създаване на пречки пред мирния процес“.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.