Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Илхам Алиев атакува Европарламента и обяви прекратяване на сътрудничеството.

🇪🇺⚔️🇦🇿 Напрежението между азерския президент Илхам Алиев и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола ескалира по време на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Ереван, която събра европейски лидери, съседни държави с общи интереси и кандидатки за членство в блока.

Алиев обвини Европейския парламент в „разпространение на клевети и лъжи“ по адрес на страната му, докато Мецола, която ръководи парламента на ЕС, отхвърли твърденията с остър отговор, след като поиска думата за импровизирана интервенция. „Никога няма да променим начина си на работа“, заяви тя пред залата, „дори ако това е неудобно за някого“.

Преди намесата ѝ Алиев заяви, че членовете на Европейския парламент действат сякаш искат да „саботират“ мирния процес с Армения, постигнат миналата година с посредничество от страна на САЩ. Споразумението установи дипломатическа и икономическа рамка след конфликта в Нагорни Карабах, слагайки край на близо четири десетилетия напрежение.

Алиев добави, че Парламентът е приел 14 резолюции, критикуващи Азербайджан, определяйки този рекорд като „вид обсесия“ към страната. Освен това той обяви, че парламентът в Баку ще прекрати своето сътрудничество с Европейския парламент във всички сфери.

Въпреки критиките, той приветства усилията на Европейската комисия за насърчаване на отношенията, докато Брюксел се стреми да разшири своите двустранни връзки с Баку, износител на петрол и газ, и да се ангажира с региона на Южен Кавказ.

Мецола отговори, защитавайки ролята на институцията. „Европейският парламент е пряко избран демократичен орган, като резолюциите се приемат с мнозинство“, каза тя. „Разбираме, че резултатите може да са неудобни за някои, но никога няма да променим начина си на работа.“

Според източници на Euronews в Европейския парламент, изказванията на Алиев не са били планирани, което е подтикнало Мецола да поиска думата, за да защити репутацията на институцията.

Срещата на Европейската политическа общност се провежда в Ереван, Армения, и събира лидери от близо 50 европейски държави, като се разглежда като възможност за напредък в дипломатическите отношения между Армения и Азербайджан. Една от следващите срещи на върха на ЕПО е планирана да се проведе в Азербайджан през май 2028 г.

По-късно Алиев се срещна с италианския премиер Джорджа Мелони в Баку, докато утре му предстои среща с ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас.

Азербайджан прекъсва връзките си с Европейския парламент

Най-новата резолюция на Европейския парламент за Азербайджан беше приета миналата седмица в Страсбург, като се фокусира до голяма степен върху демократичната устойчивост в Армения, като в същото време изрази тревога към Баку.

Резолюцията призовава за правото на завръщане на арменците, избягали от региона през 2023 г. с избухването на въоръжения конфликт за оспорваната територия. Тя определя задържането на арменски военнопленници от Азербайджан като „несправедливо“ и настоява за тяхното „незабавно и безусловно освобождаване“.

Резолюцията настоява, че на арменците трябва да се гарантира „защита на тяхната идентичност, собственост и културно наследство“. Предишни резолюции изразиха подобни опасения и критики към военните действия на Азербайджан в региона.

В петък парламентът в Баку одобри резолюция на специална парламентарна комисия, създадена да реагира на това, което описа като „враждебна дейност“ срещу страната, след множество критични актове на Европейския парламент.

Хикмет Хаджиев, помощник на президента Алиев и ръководител на отдела по въпроси на външната политика в президентската администрация, нарече резолюцията „дипломатически позор и провал“ и обвини членовете на парламента в „създаване на пречки пред мирния процес“.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Зеленски в Баку: Украйна е готова за тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан.

🇺🇦🤝🇦🇿 Украйна е готова да проведе тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан. Това посочи президентът Володимир Зеленски по-рано днес по време на съвместна пресконференция с азерския си колега Илхам Алиев в Баку.

Според официалното изявление на Зеленски, направено по време на пресконференцията, Киев остава отворен за дипломатически ангажименти в тристранен формат, при условие че Русия демонстрира готовност за участие.

„Готови сме за тристранни преговори. Имахме подобни разговори в Турция и Швейцария и със сигурност сме готови за такива в Азербайджан, ако Русия е готова за дипломация“, заяви президентът.

Зеленски подчерта, че Украйна цени ролята на международните партньори в посредничеството на потенциални преговори и отбеляза, че подобни формати вече са били изпробвани. Той също така повтори, че Киев е отворен за диалог на различни места, с изключение на Русия и Беларус.

По време на своята визита в Азербайджан, първото на Зеленски от началото на пълномащабната руска инвазия, двете страни подписаха шест двустранни споразумения, фокусирани върху сътрудничеството в сферата на сигурността и разширяването на търговско-икономическите връзки, включително увеличаване на общия търговски оборот. Украинският президент се срещна и с украински военни, разположени в чужбина за обмен на опит в противовъздушната отбрана.

По-рано, през март, Зеленски заяви, че сигналите за тристранни преговори са отслабнали с оглед на ескалиращото напрежение в Близкия изток, но добави, че Украйна ще възобнови тези дипломатически усилия, когато условията го позволят.

Тогава той каза: „Веднага щом ситуацията със сигурността и общият политически контекст позволят продължаването на тази тристранна дипломатическа работа, това ще бъде направено. Украйна е готова за това.“

Руски служители също коментираха формата. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано заяви, че тристранната група с участието на Украйна, САЩ и Русия в момента е „на пауза“, като същевременно отбеляза, че контактите между страните продължават по въпроси като размяната на затворници.

Мосад, Шин Бет и IDF разкриха иранска терористична мрежа, насочена към израелски официални лица.

🇮🇱 През последните месеци Израел е разкрил иранска терористична мрежа, насочена към официални лица и активи на еврейската държава по целия свят, става ясно от съвместно изявление на Мосад, Шин Бет и Израелските отбранителни сили (IDF).

Висши оперативни лица в мрежата са били ликвидирани по време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу Иран, започнала на 28 февруари.

През март властите в Азербайджан обявиха, че са осуетили серия от терористични атаки, планирани от Иран на територията на страната, включително срещу посолство в Баку, синагога и лидери на еврейската общност.

Във официално изявление, записано на видео, държавната служба за сигурност на Азербайджан посочи, че е „предотвратила терористични актове и разузнавателни операции в Азербайджан, организирани от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC)“. Сред набелязаните мишени е бил и нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който преминава през съседните Грузия и Турция и транспортира около една трета от вносния петрол в Израел, се посочва в съобщението.

Според изявлението на израелските служби те са внесли нелегално дронове-камикадзе в Азербайджан и са събирали разузнавателни данни за потенциални цели под преките инструкции на своите ирански куратори.

Тези арести са довели до разкриването на терористичната мрежа и нейната командна верига.

Рахман Мокадам, ръководител на Отдел за специални операции (4000) в разузнаването на IRGC и отговорник за мрежата, е бил ликвидиран в началото на операция „Ревящ лъв“. Той е вербувал и обучил оперативни лица на територията на Иран и зад граница, поставяйки им задачи да събират информация за политически лидери, служители по сигурността, израелски и западни военни обекти, пристанища и кораби по целия свят.

Мокадам е бил пряк подчинен на висшия кадър на разузнаването на IRGC Маджид Хадеми, който също е бил ликвидиран от Израел по време на войната. Централна фигура в неговата мрежа е бил Мохсен Сури, член на същия Отдел 4000, срещал се с терористични клетки извън Ислямската република, и също е ликвидиран при израелски удар срещу убежище на IRGC.

Махди Йеке-Деган, известен като „Доктора“, е ръководил мрежата в Азербайджан и извън него. Неговата роля бе разкрита през януари, когато властите в Турция проведоха координирани акции в пет провинции, при които бяха арестувани шестима души, сред които ирански граждани, на които са повдигнати обвинения във военен и политически шпионаж в полза на Техеран. Йеке-Деган е ръководил клетката, работейки по контрабандата на експлозивни дронове от Иран през Турция до Кипър и събирайки информация за американските военни в базата „Инджирлик“.

В отговор на съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската републка, IRGC удвои своите усилия за създаване на терористични клетки в чужбина и извършване на атаки, обобщава изявлението.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Четири ирански дрона удариха Азербайджан, Баку готви ответни мерки.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Азербайджан започна подготовка за ответни мерки, след като обяви, че четири ирански дрона са пресекли границата и са ранили четирима души в ексклава Нахичеван. Инцидентът засили опасенията от по-нататъшно разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Няма да толерираме този непровокиран акт на терор и агресия срещу Азербайджан. Нашите въоръжени сили получиха инструкции да подготвят и приложат подходящи ответни действия“, заяви президентът Илхам Алиев по време на заседание на своя Съвет за сигурност.

„Готови сме да демонстрираме силата си срещу всяка враждебна сила – и в Иран не трябва да забравят това“, допълни той.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади отрече Техеран да е вземал на прицел Нахичеван.

„Ние не нападаме съседните си държави“, заяви той пред азербайджанската медия AnewZ.

Азерските власти съобщиха, че един дрон е паднал върху сградата на терминала на международното летище в Нахичеван, което се намира на около 10 км от границата с Иран. Друг дрон е паднал в близост до училище в близко село.

Единият от дроновете е бил свален от азерската армия, а друг е ударил граждански обект. Четиримата ранени са откарани в болница и са в стабилно състояние, съобщиха от здравното министерство на ексклава, граничещ с Армения, Иран и Турция, пред Ройтерс.

Кадри, проверени от Ройтерс, показват черен дим да се издига се близо до летището, и щети по остъкляването на покрива в сградата на терминала. Властите обявиха, че разследват вида на използваните ударни дронове.

 

Затваряне на въздушното пространство

Азербайджан обяви, че затваря въздушното пространство в южната част на страната за период от 12 часа след атаката и затваря граничните пунктове с Иран за всички товарни камиони, в това число транзитни пратки. Това на практика прекъсва един от най-кратките сухопътни пътища, свързващи Иран с неговия съюзник Русия.
Сухопътните граници на Азербайджан са затворени за пътници от 2020 г. и преминаване е възможно само със специално разрешение.

След като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран в събота, повече от 1100 души са преминали от Иран в Азербайджан през ГКПП „Астара“ на Каспийско море, сподели източник, близък до властите в Баку, пред Ройтерс в сряда.

Азербайджан е водещ производител на нефт и газ, който изнася енергийни ресурси за Турция и Европа през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Всяка повреда на неговата инфраструктура може да доведе до още по-сериозно повишаване на глобалните цени на енергията.

Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов осъди атаката в телефонен разговор с иранския си колега Абас Аракчи, заявявайки, че инцидентът нарушава международното право и допринася за „засилване на напрежението“ в региона.

Аракчи също отрече Иран да е атакувал Нахичеван и заяви, че ще проведе разследване, според изявление на иранското външно министерство.

Отношенията между Азербайджан и Иран вече са обтегнати заради засилващите се икономически, енергийни и военни връзки на Баку с Турция и Израел. Ескалиращата война между САЩ и Иран крие рискове от насилие между съседите.

 

Демография

В Иран живее многобройно население от етнически азери. Поради липсата на официални данни по етнически признак, тъй като преброяванията не включват въпрос за етническа принадлежност, оценките варират между 15 и 23 милиона души, което е равно на 16–24% от населението на страната.

За сравнение, населението на Азербайджан е около 10,4–10,5 милиона души, като етническите азери са около 90–95% от него. Това значи, че в самата Република Азербайджан живеят близо между 9,5 и 10 милиона азери, което е до два пъти по-малко от тези в Иран, макар точният брой да остава предмет на спорове.

Руски туристи са блокирани в Баку, отказват да летят до Дубай.

🇷🇺✈️🇦🇪 Над 300 руски туристи, блокирани в Баку след пренасочване на полети заради бойните действия в Близкия изток, изразиха несъгласие с плановете на превозвача да продължи курса си към Дубай.

Пътниците от полети FZ 970 и FZ 968 на авиокомпания Flydubai, излетели от московското летище „Внуково“ рано сутринта на 28 февруари, прекараха три дни в азерската столица, след като въздушното пространство над Иран беше затворено поради ескалацията на военните действия в региона.

Според сведения на потърпевшите, споделени пред канала „Осторожно, новости“, хората са били настанени в хотел Qafqaz Baku City, но твърдят, че през този период са изпитали недостиг на официална информация от страна на превозвача.

Ситуацията се изостри, след като управата на хотела обяви планиран полет за Дубай в 2:30 часа през нощта и поиска от пасажерите да освободят стаите си. Групата отказва да напусне фоайето на хотела и настоява за организиране на обратен полет към Русия, опасявайки се от нови атаки в Близкия изток.

Пътниците изразиха тревога, че авиокомпанията опитва да изпълни договора за превоз до дестинацията, за да избегне по-нататъшни разходи за престой и логистика. Подобна е ситуацията и с друг полет на Flydubai, пристигащ от Казан, чиито пасажери са настанени в различен обект в Баку. Към момента няма официално потвърждение от превозвача дали ще уважи настояването на туристите да се върнат в Руската федерация, или полетите към ОАЕ ще бъдат изпълнени по план.

Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Азербайджан разкри китайско ПВО в навечерието на военен парад.

🇦🇿🤝🇨🇳 Азербайджан за първи път разкри публично китайски зенитно-ракетен комплекс с голям обсег по време на репетиция за военен парад в столицата Баку, съобщава Militarnyi.

На видео от репетицията се вижда характерната пускова установка FD-2000B, монтирана на 4х4 шаси, която съответства на експортните варианти от семейството HQ-9B.

Появата на експортната версия е видяна наред с други системи, готвени за парада, като например руската Тор-M2E. Азерските власти все още не са потвърдили официално договор за FD-2000B, затова кадрите от репетицията са най-ясното публично доказателство за наличието на системата в арсенала на Баку.

Семейството FD-2000B/HQ-9B се произвежда от Aerospace Science and Industry Corporation и е проектирано за борба със самолети, крилати и балистични ракети с малък обсег на действие на големи дистанции. Според публикуваните спецификации на експортните версии, максималният обхват достига около 200 км, а височината на прехващане – 27 км. Комплексът добавя ешелон с голям обсег към наличната многослойна ПВО на Азербайджан, която вече включва Тор-M2E и С-300 от Русия и израелското семейство Barak-8.

Страната е показвала интерес към китайски системи и преди. През 2018 г. се появиха твърдения, че е обмисляла FD-2000B като алтернатива на допълнителни покупки на С-300. Последната публична демонстрация сочи, че е възможно задълбочаване на военно-техническото сътрудничество с Китай или по-голямо разнообразие в източниците на ПВО. Архитектурата на пусковата установка изцяло съвпада с известните експортни варианти на HQ-9B.

За съседните държави и другите играчи в региона добавянето на FD-2000B ще увеличи гъвкавостта на азерската въздушна отбрана, разширявайки географската зона, в която могат да се неутрализират въздушни заплахи с висока стойност. Това има своето оперативно значение: далекобойните ракети усложняват маршрутите на пилотираните самолети и планирането на удари с крилати ракети.

От политическа гледна точка тази покупка илюстрира нарастващата роля на Китай като износител на съвременни зенитно-ракетни комплекси за все по-широк кръг клиенти – след сделки със страни като Египет и Пакистан.

Присъствието на руски и китайски системи на репетицията за парада показва как малките държави като Азербайджан могат да създават смесени ПВО ешелони от различни доставчици, за да отговорят на своите национални нужди. Подобни хетерогенни арсенали носят предимства в резервираност и покритие, но създават и трудности в интеграцията и поддръжката: различните сензори, командни системи и логистични вериги изискват допълнителни усилия за ефективна съвместна работа.

Макар сама по себе си да не променя коренно баланса на силите, разгръщането на FD-2000B оказва влияние върху оперативното планиране на въздушни и ракетни операции в Южен Кавказ и може да ограничи свободата на движение на самолети в съседното въздушно пространство. Силите на САЩ и съюзниците, действащи в региона или планиращи извънредни операции, е необходимо да отчитат разширеното покритие при мисиите и оценките на заплахите.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Русия отново атакува съоръжения на азерската компания SOCAR в Одеса.

🇺🇦💥🇷🇺 Руската армия извърши поредна серия от удари по инфраструктура на територията на Украйна през изминалата нощ, включително срещу мощности на азербайджанската компания SOCAR и терминал на Нова Пошта, съобщават местни източници.

Според изданието Думска, почти всички ударни дронове са били насочени срещу един и същи обект, а част от тях са били свалени от украинските средства за противовъздушна отбрана веднага след приближаването си. В резултат на атаката в предградията на Одеса е възникнал огромен пожар.

Съобщава се за материални щети по жилищни сгради, но до този момент няма официални сведения за пострадали и конкретни разрушения.

Това е втори такъв удар срещу SOCAR в последния месец. На 6 август руските войски отново атакуваха нефтобаза на азерската компания. След инцидента медиите в Азербайджан посочиха, че ако Москва продължи своята агресивна политика спрямо интересите на страната, тя може да преразгледа варианта за премахване на оръжейното ембарго и предоставяне на оръжие на Украйна.

Азербайджан проведе тактическо учение за защита на енергийна инфраструктура в Каспийско море.

🇦🇿⚓ Военноморските сили на Азербайджан проведоха тактическо учение с бойни стрелби за защита на морската енергийна инфраструктура на страната под ръководството на настоящия годишен план за обучение.

Министърът на отбраната генерал-полковник Закир Хасанов присъства на Пункта за командване и контрол на учението, където бе информиран от старшите командири за хода и резултатите от всяка фаза на операцията.

Отбелязано бе, че основен фокус на учението, в което участваха бойни, спомагателни и снабдителни кораби на флота, както и специални части и морска пехота, е подобряване на практическите умения на командния състав при вземане на оперативни решения и прилагане на сили в екстремни ситуации.

Според плана за обучение, участващите сили изпълниха редица задачи, насочени към осигуряване на защита на енергийни обекти в азербайджанския сектор на Каспийско море. Тактическите елементи бяха реализирани успешно както през деня, така и през нощта, на брега и на острови, с цел откриване на временни бази на „въображаемия враг“ и ликвидиране на терористични групи в специални операции.

Високо ниво на професионализъм беше демонстрирано и при провеждането на операции по търсене и спасяване, както и при симулираната евакуация на повреден военноморски кораб, съобщават от министерството на отбраната в Баку.

Основната цел на тактическото учение с бойни стрелби е управление на кораби в сложни условия, организиране на взаимодействие между военноморските сили и техните активи, както и подобряване на координацията и съвместните действия.

Министърът на отбраната, следейки хода на учението, оцени положително професионализма на личния състав и изпълнението на поставените задачи и даде съответните указания, според изявление на военното министерство.

Баку обмисля да вдигне забраната за доставка на оръжия на Украйна

📸 Снимка: REUTERS/Nacho Doce

🇦🇿🤝🇺🇦 Азербайджан обмисля отмяна на забраната си за доставка на оръжие от арсенала си на Украйна, ако Русия продължи да атакува азерски интереси на нейна страна, съобщават местните издания Caliber.Az на 10 август, позовавайки се на неназовани източници.

Тази промяна в политиката идва след поредица от руски атаки срещу енергийна инфраструктура, свързана с Азербайджан. В последната атака през нощта на 8 август руските сили изстреляха пет дрона „Шахед“ срещу нефтено депо на SOCAR в Одеска област, които предизвикаха силен пожар и повредиха тръбопровод за дизел. Четирима служители на SOCAR бяха тежко ранени, съобщиха новинарски издания.

Ударът бележи втората руска атака по обекти, свързани с Азербайджан в Украйна, в последните след като в края на юни руските сили атакуваха газоразпределителна станция близо до Орливка, ключова част от Трансбалканския тръбопровод, в който азерски газ започна да тече към Украйна след сделка от 28 юли.

Caliber.Az съобщи, че руските сили са систематично атакували азерски енергийни съоръжения в Украйна през последните седмици, предупреждавайки, че подобни действия могат да предизвикат промяна в политиката на Баку относно износа на оръжия за Киев. Досега Азербайджан се въздържаше от доставка на оръжия на Украйна по време на пълномащабната война.

Възможната промяна в политиката е била обсъдена по време на телефонен разговор на 10 август между президента Володимир Зеленски и азербайджанския президент Илхам Алиев. Двамата лидери осъдиха ударите и обсъдиха двустранното енергийно сътрудничество.

„Това са умишлени атаки не само срещу тези съоръжения, но и срещу нашето сътрудничество,“ каза Зеленски след разговора. „Президентът Алиев ме увери, и това е позицията на Украйна, че ще продължим сътрудничеството въпреки всякакви предизвикателства.“

Азербайджан и Украйна поддържат близки енергийни и търговски връзки от години, като Киев внася азербайджански нефт и газ, а SOCAR разширява инвестициите си в горивната инфраструктура на Украйна.

Преди пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г., Баку също доставяше на Украйна определено военно оборудване, включително дронове и бронирани превозни средства.

От началото на пълномащабната война обаче Азербайджан официално поддържа политика на непредоставяне на смъртоносна помощ на нито една от страните, като същевременно предлага хуманитарна помощ на Украйна, като предоставяне на енергийно оборудване, финансова помощ и подкрепа за инфраструктурата, с обща стойност на помощта над 40 милиона долара към средата на 2025 г.

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Постсъветска мафия всява хаос за Иран. Кой ще бъде следващият ѝ клиент?

Долен Манхатън, където двама източноевропейски мафиоти бяха намерени за виновни от американски съд за заговор за убийство на дисидент от името на Иран.
📸 Снимка: Shutterstock

🇮🇷⚔️🇺🇸 Скорошен опит на режима в Техеран да убие опонент на американска земя разкрива ключово средство, с което враждебни държави действат в западния свят. С организирана престъпност и правдоподобно отричане, операциите разкриват модел на подривна дейност, който може да бъде възприет и от други враждебни страни.

През март съдебно жури в Манхатън осъди двама мафиоти, грузинец и руснак от Азербайджан, за опит за убийство на ирански активист и американски гражданин в Ню Йорк. Третият участник, физическият извършител, беше арестуван през юли 2022 г. в близост до прага на потенциалната жертва с автомат АК-47 и даде показания като свидетел на обвинението.

Два месеца по-късно Обединеното кралство арестува общо четирима ирански граждани за преследване на противници на режима в страната. Иран е показал най-ясна схема на държавни служители, които наемат местни престъпници за убийства в чужбина. Връзката между организирана престъпност и хибридна война засяга и други противници на Запада, сред които Русия, Китай и Северна Корея, и дори включва някои стратегически партньори като Индия, което кара анализатори в сферата на сигурността да прогнозират идването на „петата вълна“ на глобалната организирана престъпност.

Обхващайки Иран, Кавказ, Централна Европа и САЩ, случаят с поръчково убийство в Манхатън е уникален с това, че разкрива две свързани една с друга тенденции: как държавите използват незаконно пребиваващи членове на престъпни групи на запад, както и трайното значение на организираната престъпност от съветски тип в конкуренцията между великите сили.

Посолството на Ислямска република Иран в Лондон. Британското външно министерство извика иранския посланик, след като властите арестуваха четирима иранци, на трима от които повдигнаха обвинения в нарушения на Закона за национална сигурност.
📸 Снимка: wikimedia.org

Подривната заплаха

Според обвинението заговорът произлиза от разузнавателната служба на Революционната гвардия на Иран (IRGC-IO) – държавна агенция за сигурност, която се намира в списъка на чуждестранни терористични организации (FTO) от 2019 г. Неин генерал е наел руско-азерския гражданин Рафат Амиров в Иран, заедно с член на руска мафиотска група, срещу сумата от 500 000 щатски долара. Тяхната задача е била да убият Масих Алинеджад, иранско-американски журналист от Ню Йорк.

Рафат Амиров, гражданин на Азербайджан и Русия и жител на Иран, с тортата за рождения си ден. Осемте заострени звезди символизират статуса му на „вор в законе“ (крадец по закон).
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Халид Мехдиев, който пристигнал с фалшиви документи в САЩ, e закупил незаконно АК-47, с което да изпълни задачата. В случая на британска земя тримата обвиняеми също са пристигнали по нередовен начин. Опитът за поръчково убийство е бил предшестван от предишни опити на ирански служители от разузнаването да отвлекат журналиста с цел предаване.

Халид Мехдиев, гражданин на Азербайджан, пребиваващ в Йонкърс, Ню Йорк, който се появил пред вратата на Алинежад с АК-47.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Резултатът илюстрира компромисите, които съпътстват неизбежно възлагането на подобна задача от държава на транснационални престъпници.

Първо, това позволява подривна дейност за държави с намалени оперативни способности в целевата страна. Парии като Иран и Северна Корея имат минимално дипломатическо присъствие на Запад. В Съединените щати те нямат посолства и консулства, които да осигуряват прикритие и имунитет от наказателно преследване за служители на разузнавателните служби. Русия е затруднена след вълна от дипломатически експулсирания през 2018 г. в отговор на опита за отравяне на Сергей Скрипал, извършено от шпиони на руското военно разузнаване ГРУ в Солсбъри и пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Друг характерен пример е серията палежи в Полша, Литва и Обединеното кралство през 2024 г. от украински, румънски и други лица с гражданство, различно от руско, които според европейските разузнавания са били наети от Москва. От 2024 г. насам Полша затвори две руски консулства, а Чехия и Франция приписаха предишни опити за саботаж на ГРУ в изявления пред широката общественост.

Директорът на британската служба за вътрешна сигурност MI5 предупреди, че крайната цел на тези и други операции е да „създаде хаос по британските и европейските улици“. На 7 май ръководителят на Националния център за киберсигурност на Великобритания (NCSC) Ричард Хорн заяви, че Русия „извършва актове на саботаж, често използвайки престъпни проксита в своите заговори“.

И двамата ръководители вероятно работят по разследвания на руски връзки, след като Кралската прокуратура повдигна обвинения на двама украинци и румънец във връзка с палежи, насочени към министър-председателя Кийр Стармър. Тези действия все още имат необясними мотиви. Въпреки липсата на доказателства, че руската кампания за саботаж и убийства най-сетне достигна успешно Северна Америка, тази на Иран очевидно вече е там и демонстрира трайна заплаха.

Друго предимство на набирането на престъпници е ниската цена, представена подробно в случая с Техеран благодарение на американските прокурори. Иранският режим е извадил само 30 000 долара за авансово плащане за убийството на Алинеджад. В същото време Мехдиев твърди, че успехът ще донесе награда от 160 000 щатски долара. Това вероятно излиза много по-евтино от това Техеран да организира собствена логистика, а и западните служби за сигурност са изключително бдителни по отношение на иранската заплаха. Освен това, никой ирански служител не е бил изложен на риск от арест. Дипломатическият отзвук като цяло също е почти недоловим. Няколко нива на аутсорсинг са помогнали да се прикрие иранската следа – на Мехдиев дори му е казано, че операцията е „подарък“ от Баку за Иран. Дори привидното отричане може да попречи на западни правителства да отговорят на подривни действия.

В сравнение със службите под държавен контрол, престъпните синдикати също имат недостатъци, основното от които е лошия професионализъм. Един мафиотски силовак в Ню Йорк е предложил да изгори къщата на Алинеджад, вместо да я убие. А Мехдиев, въпреки че има около десет години опит в такъв род криминални деяния, вероятно не е преминал обучение по наблюдение и скрити действия, което да е сравнимо с руското или иранското разузнаване. Неговият адвокат посочва, че той е искал да измами иранците и да вземе парите без да убие Алинеджад. В крайна сметка обвиняемите помагат на властите, като си правят удобни селфита с мафиотските си татуировки.

Съветската връзка

Полад Омаро, гражданин на Грузия, пребивавал в Словения и Чехия, който предавал информация за мишени от Рафат Амиров на наемния убиец и носи татуировка на „вор в законе“.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Руската криминална групировка, посочена в материалите по делото като „Ворове в закона“, е давала инструкции с екстрадиран от Чехия грузински гражданин на име Полад Омаров до Мехдиев, който се е присъединил към групата като тийнейджър в Азербайджан, преди да влезе незаконно в САЩ.

Наемният убиец твърди, че е следвал заповеди от лидер в азербайджански затвор. Той отбеляза още, че са спазвали правилен начин на живот за престъпник, който включва никога да не сътрудничат на правителствата.

Тези традиции илюстрират изненадваща приемственост на съветската престъпна култура и методи на действие. Терминът vory v zakone произхожда от системата на ГУЛАГ в бившия СССР, чийто разпад през 1991 г. на фона на либерализирането на капитала и граничния контрол по света е „най-важното събитие“ за разширяването на глобалната престъпност през следващите две десетилетия.

Британският журналист Миша Глени дава сполучлив световен преглед на тези събития в книгата си от 2008 г. Американският учен по сигурността Фил Уилямс описва разпадането на Съветския съюз, глобализацията и неолиберализма като причини за „третата вълна“ на организираната престъпност – първата възниква в „горещи точки“ като Сицилия, а втората става глобална с наркотиците след Втората световна война. Марк Галеоти описва това ново изместване през 2000-те с обсъждането на легендарните, татуирани вори, които се трансформират в „хибридни гангстери-бизнесмени“ с малко притеснения за традициите. Очевидно ворите все още са актуални. Евразийските престъпни групи (да ги наричаме руски е твърде ограничено) са се преплели с вълни от емиграция на диаспората след разпада на Съветския съюз и са създали функционални аванпостове на ключови входни точки като Ню Йорк, Истанбул и Дубай.

И не на последно място, транснационалните престъпници в чужбина очевидно имат близки хора у дома, което разколебава желанието им да сътрудничат на правителствата на приемащите страни. Мехдиев не свидетелства, докато ФБР не съдейства за преместването на майка му от Азербайджан в САЩ и той не получи „златния билет“ за законен престой. Въпреки това, подобен инструмент става все по-несигурен покрай набиращите популярност популистки движения, които се обявиха против имиграцията в Северна Америка и Европа.

Без правила, без граници

Транснационалните престъпни групи остават евтина, но и непрофесионална, политическа опция за великите сили, противници на Запада. Те са били използвани многократно от Русия и Иран с малко явни причини да спрат тази практика. Това доведе след себе си до няколко последици за службите за вътрешна сигурност, правоприлагащите органи и дипломатическите служители.

Първо, границата между националната сигурност и вътрешната престъпност ще продължи да се размива и е твърде слабо вероятно скоро тя да бъде възстановена. Кооптирането на престъпници, особено имигранти, от страна на държави-парии ще засили още дебатите относно сигурността на имиграцията и полицията, както наскоро се видя в Полша, Германия и ограниченията в политиката за предоставяне на убежище в Обединеното кралство. Администрацията на Тръмп също използва Закона за вражеските чужденци, за да депортира предполагаеми членове на венецуелски картели, някои от които сега потенциално могат да се окажат в Косово.

В същото време, службите за национална сигурност може да загубят ценни лостове в разследването и преследването на международните престъпни мрежи, работещи за конкурентите на великите сили, ако западните правителства ограничат възможностите за убежище на информаторите и семействата им, какъвто се оказва „златния билет“ на Мехдиев. Този риск ще се влоши на фона на влошаването на международното табу срещу връщането или принудителното връщане на търсещите убежище в страни, където са изложени на постоянна опасност. Това има особено значение за конкуренцията на великите сили, когато става въпрос за полицейски държави, като в случая на уйгурите в Китай или руските активисти против войната в Украйна. Западните власти може да имат добри причини да отказват случаи на убежище, но скандалните откази могат да повлияят на бъдещи потенциални информатори, които ще си зададат логичния въпрос: „Това ли ще направите и с мен?“

И накрая външните министерства на западните държаваи трябва да имат предвид тази връзка между престъпност и държава в своите изчисления за дипломатическите ограничения на конкурентите на великите сили. С проведените наскоро срещи в Истанбул и Рияд, САЩ водиха разговори с Русия за възстановяване на дипломатическите отношения, след като затвориха консулства в Сан Франциско, Сиатъл и прилежащи офиси в Ню Йорк и Вашингтон.

Правителства като в Унгария и Словакия и популистките партии в други европейски страни също биха искали да видят завръщане на руските дипломатически мисии в Европа. Възстановяването им ще е малък, но важен фактор за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта.

Но западният свят трябва да помни, че ако се отворят повторно, тези задгранични представителства е по-вероятно да бъдат обслужвани от професионални оператори, отколкото от мафиотски наемни убийци, които си правят селфита с мафиотските си татуировки.

За автора: Александър Нойман притежава магистърска степен по международна сигурност, както и бакалавърска степен по международна политика и руски и евразийски изследвания от Университета „Джордж Мейсън“. Той също така е бивш гост-студент в Университета във Варшава и възпитаник на Think Tank School на New Eastern Europe.

Тръмп преговаря с Азербайджан за присъединяване към Авраамовите споразумения

Израелският външен министър Ели Коен на пресконференция с азерския си колега Джейхун Байрамов в Йерусалим, 29 март 2023 г.
📸 Снимка: Lazar Berman/Times of Israel

🇺🇸🇦🇿 Администрацията на Тръмп води разговори с Азербайджан за евентуално участие към Авраамовите споразумения заедно с други държави от Централна Азия, насочени със задълбочаване задълбочаване на съществуващите им връзки с Израел.

Като част от споразуменията, подписани в периода 2020–21 г. по време на първия мандат на Тръмп, четири страни се съгласиха да нормализират дипломатическите си отношения с Израел с посредничеството на САЩ.

За разлика от тях, Азербайджан и всички страни в Централна Азия имат дългогодишни отношения с Израел, което означава, че разширяването на споразуменията с включването им ще бъде до голяма степен формалност, фокусирано върху укрепването на връзките в области като търговия и военно сътрудничество, казват източниците, които поискаха анонимност, за да обсъдят частни разговори.

Подобно разширяване би отразило готовността на Тръмп към по-малко амбициозни споразумения от основната цел, а именно да убеди регионалния лидер Саудитска Арабия да възстанови връзките си с Тел Авив, докато войната в Газа продължава.

Саудитското кралство е заявявало многократно, че няма да признае Израел без конкретни стъпки към признаване на палестинска държава от негова страна. Нарастващият брой жертви в Газа поради блокирането на помощи и израелските военни операции подхранват арабския гняв, което усложнява усилията за добавяне на още страни с мюсюлманско мнозинство към Авраамовите споразумения.

Друг ключов проблем е конфликтът между Азербайджан и съседна Армения, тъй като Тръмп счита евентуално мирно споразумение между двете страни за предпоставка за включване в Авраамовите споразумения.

Въпреки че официални лица от Белия дом са споменавали публично няколко потенциални кандидати за включване в споразуменията, фокусираните върху Азербайджан преговорите са най-сериозните до момента. Дипломатически източници твърдят, че сделка може да бъде постигната в рамките на месеци или дори няколко седмици.

През март специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф летя до Баку, където се срещна с президента Илхам Алиев. Неговият ключов помощник Арие Лайтстоун проведе нова среща с Алиев по-късно същата пролет, на която отчасти са били обсъдени споразуменията.

По време на разговорите азерски служители са потърсили своите колеги за Централна Азия, за да направят проучване на евентуален интерес към участие в споразуменията. Не се посочва кои други държави от региона, включващ Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, са били потърсени.

В отговор на журналистически въпрос Държавният департамент заяви, че не обсъжда конкретните страни, но разширяването на споразуменията е сред ключовите цели пред американския президент.

„Работим за привличането на още държави“, отбеляза официален представител във Вашингтон.