Европейският парламент отказа да признае новата Държавна дума на Русия

🇪🇺🗳️🇷🇺 Европейският парламент отказа да признае Държавната дума, избрана на 18–20 септември, за законен представителен и законодателен орган на Руската федерация. Резолюцията беше приета на 8 октомври с 482 гласа „за“, 41 „против“ и 39 „въздържал се“. Тя призовава Съвета на ЕС и страните членки да заемат същата позиция: да прекратят официалните контакти с новия руски парламент и депутатите в него, да се обявят против участието им в междупарламентарни асамблеи и да наложат санкции на хората, провели вота.

Текстът прави заключение, че изборите не са били нито свободни, нито честни, и ги нарича „пълен фарс“, проведен под натиска на репресиите. Според депутатите обявените данни за избирателна активност и за резултати от вота не могат да послужат за достоверно доказателство за обществена подкрепа за властта, нито за войната срещу Украйна. По време на вота, пише в документа, не е имало истински алтернативни кандидати, свободни медии, надеждни наблюдатели и политически свободи.

Резолюциите на Европейския парламент нямат задължителна сила. Съветът и правителствата трябва да вземат решенията, които биха превърнали непризнаването в практика. Затова документът изрежда какво точно очаква от тях. Освен прекъсването на официалните контакти депутатите искат всеки акт на Думата, с който тя се опита да приема закони за окупираните украински територии, да ги анексира или да утвърди статута им, да се смята за нищожен. Предложенията за санкции обхващат широк кръг от лица. Сред тях са членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и регионални комисии, магистрати и служители на Федералната служба за финансов мониторинг (Росфинмониторинг). Към тях се прибавят организаторите на изборния процес в окупираните части на Украйна, Грузия и Молдова, както и новоизбрани депутати, които все още не са попаднали в санкционните списъци. За всички тях Парламентът иска и забрана за влизане в цялото Шенгенско пространство.

Изрично са посочени депутатите, които са воювали в Украйна или са заемали постове в окупационните власти. По данни на председателката на ЦИК Ела Памфилова в Думата влизат 46 участници във войната, от които 41 са депутати от управляващата „Единна Русия“. Един от тях е Нурсултан Муссагалеев, обвиняван от украинските власти, че е разпоредил изтезанията и разстрела на цивилен край Буча през март 2022 г.

Съветът вече предприе една стъпка в тази посока. На 28 септември той добави 10 души към санкционния режим на ЕС за нарушения на човешките права в Русия: съдии от Върховния съд и от по-ниски инстанции, прокурори и служител на ЦИК. Всички те са свързани с делата, които изключиха „Яблоко“ от изборите и изпратиха нейния заместник-председател Лев Шлосберг в затвора за над 11 години. С тяхното включване режимът обхваща 108 души и 7 организации, а Парламентът настоява за още имена. Още на 21 септември върховният представител на ЕС по външната политика заяви от името на ЕС, че изборите нямат валидност на украинска територия. Позицията на Парламента отива по-далеч и отрича легитимността на цялата Дума.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа стигна до същия извод към края на септември, с 59 гласа „за“ и нито един „против“: Думата не може да се смята за демократично избрана, нито за легитимен орган. Възможностите за такива контакти в Европа обаче вече са ограничени. Русия беше изключена от Съвета на Европа през март 2022 г., а на 3 юли 2024 г. Държавната дума и Съветът на федерацията спряха участието на руската делегация в Парламентарната асамблея на ОССЕ.

Самите избори, първите за парламент от началото на пълномащабната инвазия, продължиха три дни. В 33 региона имаше и електронно гласуване. Според ЦИК „Единна Русия“ получава 58% от всичките гласове, а окончателното разпределение от 25 септември ѝ даде 349 от 450 места – най-многобройното мнозинство в цялата история на руския парламент. Официалната активност е над 59%.

Резолюцията се позова на съобщения за пълнене на урните с фалшиви бюлетини, статистически аномалии, прехвърляне на гласове и внезапни скокове в активността. Независимите изчисления дават представа за възможния мащаб на фалшификациите. На 21 септември „Новая газета Европа“ приложи метода на физика Сергей Шпилкин, който приема, че гласовете за останалите партии са подадени честно, и проследява как делът на управляващата партия расте заедно с активността в отделните секции. Секциите без аномалии образуват плътно „ядро“, а тези с фалшификации оставят „опашка на комета“. При прилагане на този метод само към хартиените бюлетини, без Москва и региони със съмнения за системно прехвърляне на гласове, „Единна Русия“ получава около 34%. Анализаторът на изборни данни Борис Овчинников оценява реалната активност под 40%, след като изключва Москва, електронното гласуване и окупираните територии. Според изчисленията на „Важные истории“ около 18,4 млн. от 30 млн. гласа за „Единна Русия“, подадени с хартиена бюлетина, може да са фалшифицирани.

Изборът пред избирателите бе ограничен седмици преди вота. В края на юли ЦИК регистрира федералната листа на „Яблоко“, единствената регистрирана партия с програма срещу войната. На 10 август обаче беше отменена от Върховният съд по иск на „Родина“, а една седмица след това апелативната колегия потвърди решението. Кандидатите на партията в едномандатни райони останаха в бюлетините, а другият заместник-председател Максим Круглов също беше изпратен в затвора. Русия не покани наблюдатели на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към ОССЕ, с което проведе третите поредни избори на национално ниво без международно наблюдение. Мониторинг от местни организации също нямаше: независимото движение за изборно наблюдение „Голос“ беше принудено да се закрие, а съпредседателят му Григорий Мелконянц също излежава присъда в затвора.

Избори бяха организирани в окупираните Крим и Севастопол и части от окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Отделно руски избирателни секции работеха в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия; резолюцията осъжда и тамошния вот. Парламентът не призна никакви правни и политически последици от вота на украинска територия. В Донецка област предсрочният вот започна на 14 септември. Подвижни комисии обикаляха селата с урни и преносими кабини, а жителите пускаха бюлетините си пред домовете, докато наблизо стояха въоръжени военни и полицаи. Euronews разпространи кадри на следващия ден. Резолюцията осъжда окупационната власт, която принуждава украински граждани да се регистрират и да гласуват, и иска санкции срещу всички, които са организирали тези избори или са се кандидатирали на тях.

Срещу текста гласуваха основно членовете на групата „Европа на суверенните нации“, които дадоха 23 от 41-те гласа „против“, и 16 независими депутати. Въздържалите се са предимно от „Патриоти за Европа“ (20) и Левицата (13).

🇧🇬 От 17-те български евродепутати 9 подкрепиха текста: Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Радан Кънев от Европейската народна партия, Илхан Кючюк, Никола Минчев и Христо Петров от „Обнови Европа“, Ивайло Вълчев и Танер Кабилов от Европейските консерватори и реформисти. Кючюк е и един от вносителите на общия проект от името на своята група. Тримата евродепутати на „Възраждане“, Станислав Стоянов, Петър Волгин и Рада Лайкова, гласуваха „против“. Ева Майдел, Илия Лазаров, Цветелина Пенкова, Кристиан Вигенин и Елена Йончева не участваха в гласуването.

Санкциите на ЕС се приемат с единодушие на страните-членки, поради което тежестта на резолюцията ще си проличи в решенията на Съвета след нея. Непризнаването ще се превърне в практика, ако следващият пакет санкции включи членове на ЦИК и депутати от 46-имата участници във войната и ако националните парламенти прекратят официалните си контакти с новата Дума. Ако списъкът от 28 септември е последен, позицията на Парламента ще остане просто поредната декларация.

Анализ: Прагът под член 5 е в речника, не в договора

🇷🇺 Русия вече води Трета световна война по начин, който пречи на Запада да я разпознае като такава. Това смята израелският политически стратег Ави Сахар, според когото езикът, с който европейските институции описват руските атаки, допринася за нерешителния им отговор. Той изложи тезата си на 9 септември в Европейския парламент, по време на конференцията „Русия като фалшив защитник на традиционните ценности“, организирана от групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) с домакини евродепутатите Мариуш Камински и Рихардс Колс.

Видео от изказването сподели естонският депутат Еерик-Нийлес Крос, бивш координатор на разузнаването на страната. В своя коментар той наложи тезата, че „изрази като хибриден, устойчивост и под прага просто прикриват нашето малодушие“.

Сахар не е академичен изследовател. Над 20 години води изборни кампании в Израел за „Ликуд“, „Кадима“ и „Нова надежда“ и съветва настоящият външен министър Гидеон Саар. Рижкият университет „Страдиньш“ го представя като специалист по „настъпателно и отбранително управление на общественото възприятие“. Той живее в Берлин и е основател на консултантската фирма Mithril Global Strategies. Професионалният му опит е в политическите кампании и влиянието върху обществените нагласи – областта, към която е насочен и заключителният му призив в Брюксел.

„Тяхната тактика е да започнат Трета световна война по такъв начин, че ние да не я възприемем като война“, категоричен е Сахар. Той изрично подчерта оценката си: „Да, казах Трета световна война. Евфемизмите не ме интересуват.“

Критиката му е насочена към езика на институциите в Брюксел. Според него всеки път, когато официален представител на НАТО или ЕС използва изрази като „хибриден“, „устойчивост“ или „под прага на член 5“, „един еднорог се самоубива“. Европа трябва да спре „да се самоубива с приказки“ и вместо това да мине към настъпление, настоява той.

В основата на аргумента му е тезата, че Русия не просто атакува западния светоглед, а присвоява неговите понятия и променя значението им. „Откраднаха речника и промениха смисъла на това, което наричаме наши ценности. Щом притежаваш речника, не ти трябва армия. Не ти трябва да нахлуваш. Просто си спечелил войната.“

Сахар изброи понятията, които според него са станали „радиоактивни“ в Европа: традиционни ценности, самоопределение, национална държава, патриотизъм, дълг и вяра. По думите му без тях никой не защитава страната си.

Описаната от него тактика разчита на натрупването на щети. Той го нарече „смърт от хиляда порязвания“: всеки отделен удар остава под прага, който би предизвикал решителен отговор, но съвкупният ефект може да бъде разрушителен. В неговата метафора хиляда порязвания на едно място накрая отсичат главата.

„Ние мислим в изборни цикли, те мислят в столетия“, заяви Сахар. По думите му западните институции се концентрират върху оценката на отделни инциденти, а противникът провежда кампания, която продължава десетилетия. Той свързва въпросната кампания с ясно формулираа цел: „Единственото, което Кремъл иска, е да спре превъоръжаването на Запада и на ЕС. Всичко останало е пътят дотам.“

Според него посланията се променят според аудиторията и могат да се позовават на мира, хуманизма, околната среда, правата на работниците или на малцинствата. Той описва един и същ механизъм, който едновременно отслабва западните общества с позоваване на универсални ценности и представя Русия като защитник на традиционните такива. Крайният резултат според него е демократичен блок, който губи своята способност да действа и „се самоубива с приказки“.

Използването на противоположни идеологически послания е основна тема на конференцията. Модераторът Томаш Шатковски, генерален секретар на групата ECR и бивш посланик на Полша в НАТО, го определи като „рефлексивно управление“ – въздействие, целящо да насочи решенията на противника в желаната посока. По неговата оценка Кремъл се обръща паралелно към псевдоконсервативни среди и части от либералния и левия политически спектър, за да задълбочи разделенията. Колс формулира теорията още по-категорично: Русия няма устойчиви убеждения, а използва идеите като инструменти.

Сахар свързва сегашните обществени нагласи с десетилетия на чуждестранно финансиране в западното образование. В своя публикация с изказването той цитира катарски, саудитски, китайски и руски средства, постъпвали в университети и граждански организации на Запад през последните 40 години. Това мащабно финансиране има своята документална основа: американските отчети регистрират милиарди долари под формата на дарения и договори, докато разследване на Сената описва китайски държавен контрол върху институтите „Конфуций“. Тези данни обаче не доказват обща стратегия, нито че тя определя нагласите на западните университетски среди. Това причинно обяснение и оценката на Сахар за тяхната враждебност към западните ценности остават неподкрепени с достатъчно доказателства.

Сахар коментира готовността за отбрана с иронично сравнение. Той посочи Мъртво море като най-ниската точка на земното кълбо, а делът на европейците, особено тези на запад, готови да вземат оръжие, е „още по-нисък“.

Част от социологическите данни действително показват ниска готовност за участие във война. Проучване, възложено от Рижкия университет „Страдинш“ и Центъра за геополитически изследвания в Рига, е първото, което задава един и същ въпрос във всички държави от НАТО. Между 10 септември и 29 октомври 2025 г. са анкетирани 31 217 души. Готовност да се сражават за страната си заявяват 27% от германците, по 25% от италианците и словаците и 30% от нидерландците. България е в средата на класацията с 41%.

Отделно, годишното проучване на Gallup International в края на 2023 г. отчита 32% готовност за ЕС като цяло и 41% за САЩ. Президентът на организацията Кънчо Стойчев обяснява резултатите с разминаване между политическите елити и гражданите: според него посланието в страните от Г-7 и ЕС, че войната в Украйна е и тяхна, не намира съответствие в готовността на самите граждани да вземат оръжие. Двете анкети обаче са проведени в различни периоди и резултатите им не бива да се третират като напълно съпоставими.

Други резултати поставят под въпрос обобщението на Сахар за връзката между либералните обществени нагласи и отслабената воля за отбрана. В проучване сред всички страни членки на НАТО, след Албания и Турция най-висока готовност показват Швеция с 66%, Финландия с 64% и Норвегия с 61% – общества със силно изразен светски и либерален характер. Литва отчита 52%, а Полша – 49%.

Авторът на проучването Марис Анджанс обяснява ниските стойности в Германия и Италия с отсъствието на пряка военна заплаха и историческия опит след Втората световна война, докато високите в Северна Европа – с близостта до Русия. Gallup International от своя страна отчита, че спадът не е явление, наблюдавано само на запад: в световен мащаб заявената готовност спада от 61% през 2014 г. до половината от анкетираните в проучването от края на 2023 г. Поне на теория спадът в. Руската федерация също е огромен – от 59 до 32%.

Горните резултати дават основание да се разглеждат усещането за заплаха и историческият опит като алтернативни обяснения. Те не установяват сами по себе си причините за различията, но не подкрепят еднозначно тезата, че подмяната на ценностите е водещият фактор. Заявената готовност за участие във война също не е директен показател на способностите на една държава в отбраната.

По-силната част от аргумента на Сахар засяга преценката кога дадена поредица от нападения изисква по-решителен отговор. Показателен за този спор е случаят на летище Лайпциг/Хале. Вечерта на 4 август дрон с експлозив се насочи към украински товарен самолет Ан-124 на летището. Записи от охранителни камери показват как около 19:30 ч. той се удря в крилото на самолета и пада на земята, без да избухне. Служител на летището го открива около четири часа по-късно и уведомява охраната.

На 1 септември германският вътрешен министър Александер Добринт заяви, че Русия носи отговорност за „хибридното нападение в Лайпциг“. Външният министър Йохан Вадефул обобщи германската позиция така: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства ответните мерки и също определи случилото се като хибридна атака.

Германия не поиска консултации по член 4. В отговор тя затвори последното руско генерално консулство в страната – това в Бон. Путин определи доказателствата като „подхвърлени“, а руското посолство в Берлин нарече обвинението „абсурдно“. В деня, в който консулството в Бон прекрати работа, Москва отговори със затваряне на германското генерално консулство в Санкт Петербург.

Употребата на определението „хибридна война“ обаче не изключва задействане на колективната отбрана в отговор. От срещата на върха във Варшава през 2016 г. декларациите на НАТО допускат прилагане на член 5 в случаи на хибридна война „както при въоръжено нападение“, което беше потвърдено в декларациите от Брюксел през 2018 и 2021 г. Това е изразена политическа позиция на Алианса във връзка с прилагането на договора, а не отделна разпоредба в самия договор.

За 10-те години години от Варшава тази възможност не е била използвана за задействане на член 5 заради хибридна атака. В посочените случаи от септември 2025 г. Полша поиска консултации по член 4 след като руски дронове навлязоха във въздушното пространство на страната, а Естония – след навлизане на руски изтребители. Член 4 предвижда консултации при заплаха за сигурността на съюзник, но не задейства сам по себе си колективна отбрана. НАТО разгърна и мисията „Eastern Sentry“ за укрепване на източния фланг.

Следователно въпросът не се свежда до избора на дума. „Хибридна атака“ може да описва методите на противника, без да предопределя отговора на съюзниците. Политическият избор е как да бъдат оценени тежестта на конкретното нападение и натрупващият се ефект от цялата кампания.

Според информация на The Economist от 30 август, основана на източници, близки до Кремъл, Путин е избрал ескалация, включваща допълнителен личен състав, масиран удар по украинската енергетика и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев. Ако тези прогнози се материализират, операциите срещу западните държави са част от по-широк подход към ескалацията. Отказът от термина, предложен от Сахар, не би премахнал самите операции. Ключовият въпрос е дали Европа ги оценява поотделно, или като свързана кампания, и как това променя реакцията ѝ.

Сахар настоява на следващата среща да бъдат обсъдени „стратегии за нападение срещу Русия, които да пренесат войната на прага на врага“. Той изрично уточнява, че не предлага военни удари или нахлуване в Русия, а ответни действия в духа на отношението, което Москва проявява към Запада.

При следваща атака, извършена или дирижирана от Русия, европейските страни могат отново да потърсят дипломатически и санкционни мерки. Колективното решение в НАТО изисква консенсус, но от описаните случаи не може да стигне до категоричен извод, че именно липсата на жертви е възпрепятствала по-силен отговор.

Нов саботаж с експлозиви срещу съюзнически обект, последван от изгонване на дипломати или закриване на консулства, без по-сериозен отговор, би подкрепил критиката на Сахар за твърде ограничения обхват на реакцията. Той обаче не би доказал, че причината е институционалният речник. Искане за консултации по член 4 също не би опровергало тезата му – такива искания вече има. Обсъждане на член 5 изрично заради хибридна атака или публично обявени мерки на ЕС за активно противодействие на руските операции за влияние биха показали промяна в подхода, но ефектът им ще зависи от съдържанието и изпълнението.

От Варшава през 2016 г. до Лайпциг през 2026 г. НАТО запазва своята възможност да приложи член 5 при хибридна война. Аргументът на Сахар е най-убедителен като предупреждение, че поредица от ограничени нападения може лесно да бъде подценена, ако всяко се разглежда изолирано. Именно затова държавите в Европа трябва да оценяват съвкупния ефект от тези действия и връзките между тях, а когато са налице ясни доказателства за общ замисъл – да отговарят на цялата кампания. Решаващият въпрос е дали предприетите мерки ограничават способността на Москва да организира следващи нападения и увеличават цената, която тя плаща за тях.

ЕП одобри нов строг закон за миграцията с депортационни центрове извън ЕС и претърсвания на домове.

🇪🇺 Европейският парламент даде окончателна зелена светлина с 418 гласа „ЗА“ на нови закони на ЕС, които позволяват създаването на центрове за депортация на мигранти извън територията на съюза и претърсвания на домове.

В сряда Европейският парламент одобри закон, насочен към ускоряване на депортацията на мигранти без законно право да останат в ЕС, благодарение на подкрепата от дясноцентристки и десни политически групи.

„Регламентът за връщане“ е най-строгият обрат в миграционната политика на блока от десетилетия насам. Той се смята за спорен, тъй като ще позволи на страните от ЕС да създават депортационни центрове извън блока, известни като „центрове за връщане“, чрез споразумения с държави извън ЕС.

Тези центрове биха могли да служат или като транзитни обекти, където хората чакат завръщане в страната си на произход, или като места, където мигранти остават за дълъг период от време, евентуално без ограничение в периода и гаранция за последващо връщане. Единствено непридружените непълнолетни са изключени от мярката, докато семействата с деца ще могат да бъдат прехвърляни в тези центрове.

Законът беше одобрен с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“. След обявяването на резултата поддръжниците на закона аплодираха, докато някои евродепутати в дясната част на залата скандираха „върнете ги обратно“ по адрес на незаконните мигранти. Депутатите от другата страна на залата отвърнаха със възгласи „позор за вас“.

Гласуването потвърди появата на мнозинство с дясна ориентация по въпросите на миграцията. Европейската народна партия (ЕНП) отново се съюзи с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и крайнодесните „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Няколко депутати от либералната група „Обнови Европа“ също подкрепиха законопроекта.

ЕНП продължава да изключва официално партньорство с партии, считани от нея за твърде екстремни, като немската „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и френския „Национален сбор“. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер многократно е отхвърлял перспективата за официални съюзи с тези две и други подобни сили.

В същото време обаче ЕНП вижда гласовете им като решаващи за по-строгото миграционно законодателство, създавайки алтернативно мнозинство спрямо традиционната центристка коалиция на ЕНП, Социалистите и демократите (С&Д) и „Обнови Европа“.

Социалистите и левите евродепутати до голяма степен се обявиха против закона, като аргументираха това с риска то да накърни основните права на мигрантите.

„Този регламент крие риск от нормализиране на съмнителни юридически практики, които бяха немислими в ЕС само преди няколко години“, каза в изявление Ана Катарина Мендеш, заместник-председател на групата на Социалистите и демократите (С&Д).

Освен пунктовете за връщане, новият закон включва разпоредба за претърсване на „местоживеене или други подходящи помещения“ на незаконни мигранти, което правозащитни групи и гражданско общество сравняват с акциите, провеждани от Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE).

Други разпоредби включват по-дълги периоди на задържане, строги забрани за влизане и нови правомощия за локализиране на незаконни мигранти. Повишава се максималния законен срок за задържане на незаконни мигранти, чакащи връщане, от 6 месеца на 2 години, с възможно удължаване от още 6 месеца и неограничен период за лица, считани за заплаха за сигурността.

Забраните за влизане на територията на ЕС също стават значително по-строги, нараствайки от 5 на 10 години в повечето случаи, с възможност за доживотни забрани за тези, които се считат за риск за сигурността.

Законът ще промени и процеса на обжалване. Според текущите правила депортациите спират автоматично, докато се разглеждат съдебни жалби. Новият закон ще сложи край на тази автоматична защита, оставяйки съдилищата да решават за всеки конкретен случай дали заповедта за връщане трябва да бъде спряна.

Илхам Алиев атакува Европарламента и обяви прекратяване на сътрудничеството.

🇪🇺⚔️🇦🇿 Напрежението между азерския президент Илхам Алиев и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола ескалира по време на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Ереван, която събра европейски лидери, съседни държави с общи интереси и кандидатки за членство в блока.

Алиев обвини Европейския парламент в „разпространение на клевети и лъжи“ по адрес на страната му, докато Мецола, която ръководи парламента на ЕС, отхвърли твърденията с остър отговор, след като поиска думата за импровизирана интервенция. „Никога няма да променим начина си на работа“, заяви тя пред залата, „дори ако това е неудобно за някого“.

Преди намесата ѝ Алиев заяви, че членовете на Европейския парламент действат сякаш искат да „саботират“ мирния процес с Армения, постигнат миналата година с посредничество от страна на САЩ. Споразумението установи дипломатическа и икономическа рамка след конфликта в Нагорни Карабах, слагайки край на близо четири десетилетия напрежение.

Алиев добави, че Парламентът е приел 14 резолюции, критикуващи Азербайджан, определяйки този рекорд като „вид обсесия“ към страната. Освен това той обяви, че парламентът в Баку ще прекрати своето сътрудничество с Европейския парламент във всички сфери.

Въпреки критиките, той приветства усилията на Европейската комисия за насърчаване на отношенията, докато Брюксел се стреми да разшири своите двустранни връзки с Баку, износител на петрол и газ, и да се ангажира с региона на Южен Кавказ.

Мецола отговори, защитавайки ролята на институцията. „Европейският парламент е пряко избран демократичен орган, като резолюциите се приемат с мнозинство“, каза тя. „Разбираме, че резултатите може да са неудобни за някои, но никога няма да променим начина си на работа.“

Според източници на Euronews в Европейския парламент, изказванията на Алиев не са били планирани, което е подтикнало Мецола да поиска думата, за да защити репутацията на институцията.

Срещата на Европейската политическа общност се провежда в Ереван, Армения, и събира лидери от близо 50 европейски държави, като се разглежда като възможност за напредък в дипломатическите отношения между Армения и Азербайджан. Една от следващите срещи на върха на ЕПО е планирана да се проведе в Азербайджан през май 2028 г.

По-късно Алиев се срещна с италианския премиер Джорджа Мелони в Баку, докато утре му предстои среща с ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас.

Азербайджан прекъсва връзките си с Европейския парламент

Най-новата резолюция на Европейския парламент за Азербайджан беше приета миналата седмица в Страсбург, като се фокусира до голяма степен върху демократичната устойчивост в Армения, като в същото време изрази тревога към Баку.

Резолюцията призовава за правото на завръщане на арменците, избягали от региона през 2023 г. с избухването на въоръжения конфликт за оспорваната територия. Тя определя задържането на арменски военнопленници от Азербайджан като „несправедливо“ и настоява за тяхното „незабавно и безусловно освобождаване“.

Резолюцията настоява, че на арменците трябва да се гарантира „защита на тяхната идентичност, собственост и културно наследство“. Предишни резолюции изразиха подобни опасения и критики към военните действия на Азербайджан в региона.

В петък парламентът в Баку одобри резолюция на специална парламентарна комисия, създадена да реагира на това, което описа като „враждебна дейност“ срещу страната, след множество критични актове на Европейския парламент.

Хикмет Хаджиев, помощник на президента Алиев и ръководител на отдела по въпроси на външната политика в президентската администрация, нарече резолюцията „дипломатически позор и провал“ и обвини членовете на парламента в „създаване на пречки пред мирния процес“.

Роберта Метсола призова Германия да изпрати ракети с голям обсег Taurus на Украйна.

🇪🇺🤝🇺🇦 Председателят на Европейския парламент Роберта Метсола изрази своята подкрепа към използването на ракетни системи с голям обсег от Украйна, в защитата ѝ срещу руската агресия, като призова Германия да достави възможно най-бързо от своите крилати ракети Taurus.

В интервю, публикувано на 23 ноември от вестниците Funke Mediengruppe, тя отговори положително, на въпрос дали страните, които предоставят ракети с голям обсег на Киев, трябва да позволят на неговите въоръжени да ги използва за удари по цели на територията на Руската федерация, както и дали Германия трябва да достави своите Taurus.

Канцлерът Олаф Шолц е твърдо против изпращането на ракети Taurus в Украйна. Неговите коалиционни партньори обаче са твърд застъпник за изпращането им на Киев.

Безпрецедентно: Европарламентът спира финансирането на Съвета на ЕС, докато не изпрати "Пейтриът" на Украйна.

 🇪🇺🤝🇺🇦 Европейският парламент отказа да одобри решението за финансиране на Съвета на Европа докато страните от ЕС не прехвърлят 7 допълнителни противовъздушни системи Patriot на Украйна. До момента Запада е предоставил едва 3, една от които е дошла от САЩ.

🔷 Планът за работа на ЕП беше рязко прекъснат от емоционалното изказване на бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, което обърна хода на дискусията:

🔷 "Г-н Президент, имам молба да промените плана на гласуването днес, защото съм бесен на това което се случва в Украйна! Бесен съм заради последните 20 дни на неколкократни атаки от руснаците над мирните градове на Украйна, над болници, енергийни централи, жилищни блокове! Това което намирам за скандално, е че Европа отваря врата за Украйна, но Европейския съвет не е дори способен при такава извънредна ситуация да вземе решение да изпрати няколко противовъздушни системи на Украйна.

Има общо 100 такива системи в Европа, г-н Борел ни каза това. И те молят за 7 за да защитят градовете си. И ние европейците не можем да направим това, докато ги каним в Европейския съюз! И моето предложение към вас г-н Президент, е всичките тези планирани за обсъждане точки, да ги поставим в следващия план в Страсбург и да не ги поставяме на обсъждане, докато Съвета не направи среща и не вземе решение да достави тези 7 системи Patriot на Украйна. Предлагам всичко останало да се премахне от плана са обсъждане на Съвета."

🔷 Предложението на евродепутата бе приветствано с бурни аплодисменти. Безпрецедентния обрат бе подкрепено от 515 евродепутати при 62 против.

🔷 "Парламентът отказва да изпълни бюджета на Съвета, докато той не реши да подкрепи Украйна с допълнителни системи за противоракетна отбрана Patriot!" каза Верхофстад.

🔷 През последните седмици Русия рязко увеличи ракетните атаки над Украйна. Забелязват се тревожни знаци, които подсказват, че системата за противовъздушна отбрана на Украйна не издържа на масираните удари по жилищните квартали и енергийната система на страната.

🔷 Това е ясен знак, че Москва има за цел да срине енергийната система на Украйна. Снощи беше извършена още една масирана руска атака: Украинската ПВО е свалила 57 от 82 въздушни цели, което е огромен спад спрямо обичайното й представяне до този момент. Според военни експерти 70 от дроновете и ракетите са били насочени към най-големия терминал за втечнен газ в Европа.

Видео от изказването