Руските дронове „Молния“ летят с магнитен компас пред бордовата камера

🇷🇺🧭 Обикновен магнитен компас, закрепен с винтове към корпуса, служи като помощен ориентир на руски дронове камикадзе „Молния“ при заглушена сателитна навигация. За решението съобщи на 20 юли Сергий „Флеш“ Бескрестнов, съветник на украинския президент по отбранителни технологии, по думите на когото бордовата камера периодично се накланя към самия компас. Кадри от такъв полет отново се появиха през септември и събраха милиони гледания в социалните мрежи.

„Технологиите на Сколково продължават да се развиват“, написа тогава Бескрестнов. „На дрона е монтиран компас, а камерата периодично се накланя надолу, за да го наблюдава.“ Репликата е иронична препратка към държавния технологичен парк край Москва, замислен като център за високи технологии. Описаният уред струва около два долара в магазин за туристическо снаряжение. Той е закрепен за борда с винтове, а не с тиксо, както се твърди в част от по-късните преразкази. Наблюдението се основава на отделни записи от дронове и не установява доколко е разпространено решението в серийното производство.

Компасът показва посока спрямо магнитния север, а не местоположение. От него не може да се разбере къде се намира дронът и какво разстояние остава до крайната цел. Посоката обаче би могла да послужи за навигация по счисление – изчисляване на приблизителното положение спрямо известна начална точка чрез курса, скоростта и изминалото време. За „Молния“ се посочват обхват до 50 км и продължителност на полета около половин час. Тези параметри сами по себе си не показват колко голяма грешка се натрупва без спътникова навигация.

В заключителния етап на полета част от вариантите използват бордов компютър за визуално разпознаване на целта, а други разчитат на оператор. Това може да позволи корекция на подхода, ако целта е попаднала в полезрението на камерата. От описаните наблюдения обаче не става ясно дали показанието на компаса се разчита автоматично или от човек.

Ограниченията на решението произтичат от самия уред. Близки метални части и магнитни полета могат да изкривят показанието, което прави важни разположението на електромотора, акумулатора и захранващите кабели, както и предварителното калибриране. За съпоставяне с географска карта трябва да бъде отчетена и разликата между магнитния и географския север. По време на завои и други маневри стрелката може да се колебае, което затруднява разчитането. Затова компасът е помощно средство за поддържане на посока, а не самостоятелна система за точно насочване към конкретна сграда.

„Молния“ е описвана като най-евтината руска ударна платформа. Сглобява се от шперплат, стиропор и две алуминиеви тръби. За базовите дронове се посочват размах около 1,5 метра, излетна маса до около 10 кг и боен товар от 3-5 кг. Сред документираните заряди са кумулативна бойна глава от РПГ-7 и противотанкова мина ТМ-62, но точните конфигурации и съответната маса не са уточнени. Материалите и компонентите за един апарат, включително електрониката и акумулаторите, се оценяват на под 400 евро.

Производителят е „Атлант Аеро“ в Таганрог. Предприятието произвежда ударните „Молния-1“ и „Молния-2“, както и разузнавателния „Молния-2Р“. На изложението за национална сигурност в Минск на 17 юни „Ростех“ представи серията за износ под името Lightning 13. Експортният вариант има обявен полезен товар до 13 кг и оперативен обхват до 50 км. Тези спецификации трябва да бъдат разграничавани от данните за по-леките апарати: полезен товар от 13 кг не може да се отнася за конфигурация с обща излетна маса около 10 кг.

Простотата на компаса изпъква на фона на останалото оборудване на дрон. Управлението е реализирано на база ExpressLRS – протокол с отворен код, използван и в любителски системи, за който е посочен до 100 км обхват. Това не значи непременно, че всяка версия на „Молния“ поддържа връзка на такова разстояние.

В разузнавателния вариант украински специалисти са откривали микрокомпютър Raspberry Pi 5 и китайски миникомпютър с лицензирана версия на Windows 11. Описаното оборудване включва и камера SIYI ZR10 с 10-кратно оптично увеличение и триосна стабилизация. Част от дроновете бяха оборудвани с терминали на Starlink, използвани за предаване на телеметрия и видео извън обхвата на директната радиовръзка. По този начин платформата съчетава проста конструкция с електроника, достъпна на свободния пазар. Оценката от под 400 евро обаче не може автоматично да се пренася върху всички версии с допълнително оборудване.

Компасът е поредната описана доработка на платформата. Изданието 19FortyFive открои 4 промени само за половин година. През януари върху „Молния“ се появяват терминали Starlink за телеметрия и видео. Следва вариант с оптично влакно, при който управлението се предава по физически кабел и този канал не подлежи на заглушаване. На 1 юли Бескрестнов описва апарати с бордови компютър и машинно зрение, които летят без команден канал и без антени. Четвъртата доработка е механичният компас. Самият той не се нуждае от захранване, но камерата, чрез която се наблюдава, използва електричество.

Тези решения променят по различен начин зависимостта на дрона от радиовръзка и спътникова навигация. Starlink осигурява алтернативен канал за комуникация, оптичното влакно заменя безжична връзка с кабел, а автономното насочване може да намали нуждата от команди по време на полета. Компасът дава ориентир в условия на заглушен сигнал от GPS и ГЛОНАСС, но сам по себе си не прави целия безпилотник независим от връзка по радиоканал. Колкото по-малко ефективно е заглушаването срещу конкретния вариант, толкова по-важно става физическото му прехващане.

През юни над Запорожие беше свалена „Молния“ с автономно насочване, поразена от дронове прехващачи украинско производство. По данни на украински разчети руските сили пускат до около 10 такива дневно, но не е уточнено за какъв район и период се отнася тази оценка. Операторите определят откриването им като трудно заради полета на малка височина и липсата на излъчване, позволяващо тяхното засичане. Евтините ударни дронове принуждават отбраната да отделя допълнителни средства за противодействие, няма данни, които да позволяват директно сравнение между разходите на двете страни.

Междувременно под удар попадна и производството. Според публикации на канали за OSINT анализи през нощта на 11 срещу 12 септември украински дронове са поразили две площадки на „Атлант Аеро“ в Таганрог. Публикуваните сателитни снимки са разчетени като показващи три разрушени производствени и складови сгради на едната площадка и още няколко на втората.

Системата за наблюдение на пожари NASA FIRMS регистрира термични аномалии в района на поне четири промишлени обекта в същия град. Постъпиха сведения за пожар в горивни резервоари на военното летище Таганрог-Централен в същата нощ. Данните от FIRMS са индикатор за огнища, но не установяват мащабите на понесените щети. За септемврийския удар сведенията идват от сателитни изображения и съобщения на местните власти за пожари. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди официално по-ранен удар по Таганрог през април.

Компасът може да помогне на „Молния“ да поддържа посока при заглушен сигнал на сателитна навигация. Той обаче не определя местоположение, не гарантира достигане до целта и не премахва зависимостта от комуникационен канал. Значението му се крие в добавянето на евтин резервен ориентир към платформа, която вече се доработва по няколко различни начина.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Нов дълбок удар в Таганрог: Украински дронове поразиха два незаменими Ту-142.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха два морски патрулни самолета Ту-142, базирани на военното летище в Таганрог, Ростовска област на Руската федерация. Видео, споделено от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, показва как двете машини избухват в пламъци след поредица от директни попадения. Ударът е поредният етап от системната кампания за заличаване на активите на руската военна авиация, разположени в дълбокия тил.

СБС – специализиран род войски, създаден с указ на президента Володимир Зеленски през 2024 г. за развитие и управление на войната с дронове във всички области на бойното поле – публикуваха кадри от операцията. На тях се вижда дронове FP-1/2, които се приближават с нисък полет и поразяват паркираните самолети. Видеото ясно фиксира последвалите пожари на борда на двете машини.

Ту-142 е съветски самолет за морски патрул и борба с подводници. Базиран на стратегическия бомбардировач Ту-95, той е дълбоко модифициран за океанско наблюдение, откриване на подводници и морско разузнаване.

Морската авиация на Руската федерация поддържа ограничен флот от Ту-142, действащи от военните летища по крайбрежието, включително Таганрог на Азовско море, за да налага контрол върху морската дейност във водите на Черно море и съседните морски басейни. Със своите акустични и магнитни сензори за засичане на подводни цели, радари за повърхностно търсене и апаратура за ретранслация, тези самолети изпълняват и спомагателни функции за координация на военноморския флот. Те са масивни, бавни и практически незаменими в обозримо бъдеще – Москва не поддържа активна производствена линия за Ту-142, в резултат на което всяка унищожена машина нанася траен и трудно възстановим дефицит в оперативните способности.

Таганрог продължава да е постоянна мишена на украинските дронове. Градът, разположен на северния бряг на Азовско море, е дом на авиационния научно-технически комплекс (ТАНТК) „Бериев“, отговорен за поддръжка и модернизация на някои от най-редките и ценни руски авиационни платформи, сред които самолети за далечно радиолокационно откриване А-50 и летящата лазерна лаборатория А-60. В резултат на подобна атака с дронове срещу завода „Бериев“ през ноември 2025 г. беше унищожен единственият оцелял руски лазерен самолет А-60 – уникална експериментална платформа, която престоява в комплекса от 2016 г.

В Таганрог развива дейност и 325-и авиационен ремонтен завод, който обслужва широк дял от руската военна авиация и осигурява компоненти за Ту-142. Съоръжението беше поразено на 27 май в рамките на координиран пакет от удари, засегнали авиобаза „Балтимор“, щаба на морската авиация в окупирания Севастопол и нефтения терминал в Туапсе.

Първи корпус „Азов“ публикува кадри от системни удари по руската логистика в Приазовието.

🇺🇦🎯🇷🇺 Първи корпус на Националната гвардия на Украйна „Азов“ публикува кадри от удари срещу руска военна логистика по магистралите Мариупол–Таганрог и Мариупол–Волноваха, насочени към прекъсване на маршрутите за снабдяване на окупационните сили в Приазовието и изтласкване на тиловите коридори по-близо до руската граница и окупирания Крим.

Командването на корпуса, оглавяван от бригаден генерал Денис „Редис“ Прокопенко, определя действията като част от усилие за изграждане на „санитарна зона“ – пояс, в който руските сили не могат да придвижват техника, гориво и попълнения безопасно. „Безопасно Приазовие за окупаторите повече няма да има“, гласи съобщението на пресслужбата.

Според специализираното издание Militarnyi основното оръжие в операцията е безпилотната система Hornet на американската компания Perennial Autonomy на бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Този дрон камикадзе от самолетен тип има обявен обсег над 100 км, бойна глава до 5 кг и широка интеграция на елементи на изкуствен интелект. Връзката на оператора с платформата се поддържа през терминали Starlink. По данни на Militarnyi пилотите на 1-ви корпус наблюдават и удрят цели на дълбочина до 160 км зад фронтовата линия, което извежда мариуполското направление от диапазона на класическите FPV-дронове и приближава оперативния обхват на украинските сили до целия източен сектор на Запорожка и Донецка области.

Кадрите, разпространени от „Азов", показват попадения по руски камиони, които транспортират личен състав, боеприпаси и машини за зареждане с гориво. Към края на седмицата платформата Shraik News докладва поне 30 изгорели тежки камиона по магистралата Донецк–Мариупол (Н-20), както и 15 по коридора Ростов–Крим (М-14). Атакуваните участъци, магистралите към Таганрог в Ростовска област и към Волноваха в Донецка, са основните сухопътни артерии, по които руските части в Приазовието получават снабдяване от тила в самата Русия и от Крим, а заедно с Бердянск и Мелитопол съставят т.нар. „Новоросийско шосе" (Р-280).

Кампанията срещу руската логистика не се ограничава само до светлата част на денонощието. Пилоти на „Азов" заявяват пред украински медии, че провеждат операции денонощно; руски военни блогъри също потвърждават, че новите украински платформи „създават системни проблеми, защото работят денем и нощем". Украинската страна разчита освен на бордовия AI на Hornet и на термовизорни сензори за нощно прицелване, и на тактика със засади от т.нар. „чакащи" дронове, скрити покрай маршрутите и активирани при подаване на конкретна цел от разузнавателен дрон. Руските сили на свой ред провеждат доставки през нощта, използват противотермични покривала и комбинират автомобилни конвои с вертолетен и наземно-роботизиран превоз. Според собствените им канали обаче дори тези мерки не премахват загубите по Р-280, а свиват пропускливостта на маршрута.

Появата на „Азов“ в района на Мариупол има допълнително значение, което самата пресслужба подчертава индиректно с формулата „Азов се завръща в Мариупол“. 1-ви корпус е наследник на бригадата, която водеше отбраната на „Азовстал“ през пролетта на 2022 г. до капитулацията си в средата на май същата година; част от командния състав, включително Прокопенко, прекара над четири месеца в руски плен преди размяната през септември 2022 г. От тогава Мариупол остава под руска окупация, а градът играе ролята на тилов хъб за руските групировки, действащи на юг от Велика Новоселка и в посока Запорожие.

Според съобщение на корпуса, на този етап „Азов“ работи „с разузнавателно-ударен комплекс“, а „дълбочината на ударите ще нараства“. Кадрите от 25 май включват точни попадения срещу движещи се товарни автомобили.

Развитието съвпада с усилията на украинската страна за прехвърляне на инициативата към ударите по руския тил – линия, която Главното управление на разузнаването и Силите за безпилотни системи следват от началото на годината с все по-чести удари по рафинерии, складове за гориво и логистични възли в Краснодарския край и Ростовска област. Появата на тежки безпилотни системи в зоната Мариупол–Таганрог разширява тази логика и към сухопътната логистика на най-плътно окупираната украинска територия.

В стратегическо отношение операцията на „Азов“ има три отделни измерения. Първо, тя показва експортно-оперативния мост между американски частни технологии и украински бойни части без посредничеството на американската военна помощ – Hornet идва по линията на Perennial Autonomy, не по програмата USAI. Шмид е известен дарител и инвеститор в украински стартъп компании за дронове още от 2023 г. Това дава възможност на украинската страна да поддържа темпото на ударите дори при колебанията в политиката на Вашингтон към оказване на военна помощ.

Второ, ударите по района на Мариупол се вписват в трислойна архитектура на украинския безпилотен натиск в окупираните територии – FPV квадрокоптери в първите около 20 км, Hornet и съпоставими AI-платформи до 150 км, ударни FP-1 и FP-2 на Fire Point до 200 км, по данни, обявени от Euromaidan Press. В резултат руските тилови коридори между Ростов, Мариупол, Бердянск и Мелитопол попадат в зона на постоянна заплаха, не епизодични прозорци на удар.

Трето, обявеното завръщане на „Азов“ в Мариупол има ярка символика за украинското общество, която допълва оперативния ефект. За руското командване в Приазовието това е сигнал, че контролираният от 2022 г. тил далеч не е окончателно гарантиран.

Азов продължава системната кампания на удари по руската логистика до Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ порази камиони, цистерни и доставки на боеприпаси по маршрутите M-14 (Мариупол–Бердянск–Мелитопол) и T-0509 (Мариупол–Донецк). Геолокирани кадри от 6 и 8 май показват точни попадения до 160 км в дълбочина зад руските линии в окупираните територии по бреговете на Азовско море.

Z-блогърът Алексей Живов окачестви ситуацията като „крайно тревожен сигнал“, тъй като украинските дронове вече достигат основната логистична артерия Таганрог–Джанкой, използвана от руската армия за снабдяването на Крим и целия южен фронт.

Това е резултат на системна кампания, която започна още през миналата година. Институтът за изследване на войната (ISW) фиксира ескалация на ударите по цели на средни разстояния още през декември 2025 г. От март темпото се засилва осезаемо, а новото е инструментът. Според анализи на украински военни канали и западни медии използваните дронове Hornet са доставени от американската компания Perennial Autonomy, свързвана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт. Машините разполагат с алгоритмично разпознаване на целите и работят чрез връзка със Starlink терминали. Според военнослужещи от „Азов“ руската мрежа за ПВО се оказва неспособна да елиминира заплахата, а операторът запазва визуален контакт с целта до момента на удар. M-14 не е случайна мишена – той продължава в западна посока към окупираните територии на Херсонска и Запорожка област и поддържа защитните линии към Орехов и левия бряг на река Днепър.

Магистралата Таганрог–Джанкой е основната сухопътна алтернатива на Кримския мост. След нанесените щети и нощните удари срещу фериботи в Керченския пролив маршрутът Таганрог–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Джанкой пое основната тежест на логистиката. Именно затова Живов и други Z-канали не говорят за единичен инцидент, а за системна заплаха за режима на снабдяване на полуострова и групировка войски „Юг“.

Окупационната администрация работи публично за свързване на Донецк с Мариупол по жп линия до лятото на 2026 г. – на думи за „туристически“ цели, но на практика за логистика на продължаващите операции, отбеляза ISW. Кримските железници също се превръщат в цел на систематични удари през 2026 г.

В тактически план украинците разширяват зоната, която доскоро беше „мъртва“ за нанасяне на удари по цели с ниска стойност. До неотдавна корпусът „Азов“ удряше главно логистични възли около Донецк, докато сега тези удари обхващат самия Мариупол, включително територията на бившия металургичен комбинат „Азовстал“, където има фиксирани полети на дроновете. Удар на 100–160 км в тила натиска не само снабдяването на Крим, но и поддръжката на руските групировки в посока Орехов и на левия бряг на Днепър.

Удар по руския тил: Украински ракети „Нептун“ поразиха завода за дронове „Атлант Аеро“ в Таганрог.

🇺🇦🎯🇷🇺 Анализ на сателитни изображения от Planet Labs потвърждава успешния удар с крилати ракети „Нептун“ по завода „Атлант Аеро“ в Таганрог, нанесъл тежки разрушения на поне два производствени цеха, съобщи Радио Свобода.

Медията посочва, че един от цеховете е сериозно разрушен, докато другият е засегнат частично, като близо половината от конструктивната му рамка е пострадала.

Ударът, нанесен рано сутринта в неделя, е бил насочен срещу обект, свързан с производството на безпилотни летателни апарати, използвани от руската армия. Съобщава се, че атаката е извършена от звената на ВМС на Украйна с крилати ракети „Нептун“.

Данни от портала „Война и санкции“ на украинското военно разузнаване уточняват, че заводът произвежда безпилотни системи от серията „Мълния“, сред които дронове-камикадзе „Мълния-1“ и „Мълния-2“, както и разузнавателния вариант „Мълния-2Р“.

Съоръжението се намира на около 40-50 км от руско-украинската държавна граница, което го позиционира в оперативния обсег на редица ударни средства, на разположение на украински въоръжени сили. Сателитните снимки, прегледани от Радио Свобода, сочат, че щетите са съсредоточени върху вътрешните производствени зони, а не върху периферната инфраструктура.

Според Радио Свобода това не е първият случай, в който обектът е вземан под прицел. Предишен украински удар през януари порази друга сграда в рамките на завода, която по-късно беше съборена. Предприятието е разположено близо до авиационния завод „Бериев“ – друг обект, който е бил мишена на далекобойните удари на украинската армия многократно в миналото.

Разработена от украинското конструкторско бюро „Луч“, системата „Нептун“ е крайбрежен противокорабен ракетен комплекс, който първоначално беше предназначен за поразяване на надводни плавателни съдове. От 2022 г. системата беше адаптирана за широк спектър от задачи, сред които мисии за поразяване на наземни цели.

Базиран на съветския дизайн Х-35, „Нептун“ включва увеличен обсег на поразяване, подобрено насочване и повишена устойчивост на средства за електронна война. Първоначално проектирана с обсег до 280–300 км, системата беше модернизирана, като украински официални лица твърдят, че версията с удължен обсег „Long Neptune“ може да достига цели на разстояния до 1000 км.

„Нептун“ беше използван в няколко ключови операции по време на пълномащабната руска инвазия в Украйна. През април 2022 г. две ракети „Нептун“ удариха и изпратиха на дъното ракетния крайцер „Москва“, флагмана на Черноморския флот, отбелязвайки една от най-значимите военноморски загуби в съвременната история.

Украйна нанесе ракетен удар по завод за дронове в Таганрог.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украинската армия нанесе ракетен удар по индустриалната зона на бившия автомобилен завод ТагАЗ в Таганрог, където се намира предприятието „Атлант Аеро" – производител на ударно-разузнавателни дронове. Атаката е започнала около 04:45 часа тази сутрин киевско време, а на обекта е възникнал пожар, съобщава RBC-Ukraine, позовавайки се на местни канали в Telegram.

„Атлант Аеро" произвежда ударни дронове от серията „Молния", включително камикадзе моделите „Молния-1" и „Молния-2", и разузнавателния „Молния-2Р" и компоненти за разузнавателно-ударния „Орион", според данни на Defense Express. Руски и украински открити източници „Молния" е сравнително евтин за производство дрон с далечина на действие около 40 км и елементи на изкуствен интелект за разпознаване на цели. Използването му се разшири значително през 2024 и 2025 г. и той се превърна в едно от основните средства за удари по украинската прифронтова и близка тилова зона.

Заводът в Таганрог е редовна цел на украински удари. Генералният щаб и ВМС на Украйна потвърдиха поражения върху „Атлант Аеро" през юни и ноември 2025 г. и на 13 януари и 30 март 2026 г. При удара през януари, извършен от Центъра за специални операции „Алфа" на СБУ съвместно с ВМС на Украйна, са били поразени цехът за финален монтаж на дроновете, два производствени корпуса и административна сграда, докато според украинската оценка производствените възможности за серията „Молния" са били съществено редуцирани.

Таганрог, разположен на брега на Азовско море в Ростовска област, представлява клъстер от военно-индустриални обекти. На 4 април друг удар в района уби един човек и остави четирима в критично състояние, според губернатора на областта Юрий Слюсар, цитиран от ТАСС. В същия град се намира и завода на конструкторско бюро „Бериев", който произвежда далекобойни радарни самолети А-50 и самолети-амфибия Бе-200, които също попадаха под огън в предходни месеци.

Честотата на ударите по „Атлант Аеро" показва, че Киев разглежда производството на „Молния" като приоритет за своите удари срещу руската военна верига, а не еднократна цел. Ефектът от това не е еднозначен: при всеки от докладваните удари руските канали в Telegram отчитат пожари и повреди, но Кремъл не споделя публично детайли относно прекъсвания и аварии в резултат на удара, а самите дронове продължават да се използват по целия фронт. Това подсказва, че поне част от производствените линии са били разпръснати или възстановени между отделните атаки. Потвърждение на щетите от удара на 19 април ще зависи от публикуваните сателитни изображения и оценка от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйнав следващите часове.

Украйна нанесе нов удар по Таганрогския авиационен завод.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха серия от координирани удари с безпилотни самолети и наземни средства по критична инфраструктура, разпооложена на територията на Руската федерация, поразявайки складове за съхранение на гориво и обект за модернизация на руската стратегическа авиация.

Според Генералния щаб на ВСУ са били успешно поразени няколко военни и икономически цели с висок приоритет, сред които Таганрогският авиационен научно-технически комплекс (ТАНТК) в Ростовска област. Това е ключов за авиацията завод, който обслужва бомбардировачи Ту-95МС и самолети за далечно радиолокационно откриване А-50.

При атаката избухнал пожар в цеха за ремонт на Ту-95 – една от основните платформи за далечни стратегически удари на руските въздушно-космически сили. Сведенията бяха потвърдена от щаба в официално съобщение, описващо удара като част от широката кампания за „намаляване на военно-икономическия потенциал на руския агресор“.

Заводът в Таганрог, официално познат като Авиационен завод „Г. М. Бериев“, играе ключова роля в руската програма за стратегическа авиация, отговаряйки за модернизацията и поддръжката както на стратегически бомбардировачи Ту-95МС, така и на самолетите А-50 – основни елементи от руските способности за далечни въздушни операции.

Освен удара по Таганрог, Украйна потвърди и успешно поражение на вертикален резервоар (модел РВ-5000) в нефтения терминал Туапсе, разположен в Краснодарски край. Унищоженият резервоар с вместимост от 5000 кубични метра нефт и нефтопродукти беше част от морската инфраструктура, обслужваща руската логистика за горива.

Ударът по Таганрогския авиационен комплекс е от особено значение за Украйна, тъй като именно там се извършва удължаването на ресурса и повишаването на цялостната ефективност на Ту-95МС. Този самолет от епохата на Студената война, който все още се намира експлоатация, остава главния носител на крилати ракети с голям радиус като Х-101, използвани за нанасяне на удари по градовете на Украйна.

По-рано сателитни снимки на стратегическата авиобаза „Енгелс-2“ показаха повече от 130 камиона, подредени на перона за самолети, пораждайки въпроси за предназначението им и евентуална връзка с предстоящи операции на бомбардировъчната авиация.

Руската военно-транспортна авиация е пренасочила активи към Сибир.

🇷🇺✈️ OSINT-изследователят Athene Noctua анализира промени в разположението на активите на военно-транспортната авиация в руските въздушно-космически сили от самото начало на пълномащабната инвазия до този момент.

Според направените от него заключения, базирани на анализ на спътникови изображения, руснаците са започнали да предислоцират военно-транспортните си самолети по-далеч от Украйна още от втората половина на 2023 г.

Изследователят отбелязва, че в активна служба при руснаците остават под 10 стари самолета Ан-12, модел от 50-те години на миналия век, както и само 3 от по-големите Ан-22, използвани за по-тежки товари, макар повечето от тях да са в лошо състояние.

По-голямата част от транспортния флот се състои от над 120 единици Ил-76 – гръбнакът на ВКС и единственият тип самолет, който все още се намира в серийно производство в страната. Този модел е основният превозвач на руските въздушно-десантни сили и играе централна роля в логистичните операции.

Не на последно място, за много големи товари ВКС разполага с около 10 единици Ан-124, като още 11 самолета от същия вид са собственост на частният въздушен превозвач „Волга-Днепър“.

Спътниковите данни сочат за значителни промени в разположението на самолетите. На летището в Твер са останали предимно неизправни Ан-22, докато Ил-76 са били изтеглени, вероятно в резултат на стратегическо преместване на изток.

От летището в Псков са изтеглени почти всички Ил-76, като няколко от тях бяха унищожени или повредени от украински атаки с безпилотни самолети още през 2023 г. Летището в Таганрог беше трансформирано в база на щурмова авиация, а всички транспортни самолети бяха изведени оттам, да се избегне уязвимостта от украинските далекобойни удари.

В същото време, авторът отбелязва значителен ръст в броя на транспортната авиация на отдалечени летища като Омск и Улан-Уде, където са сформирани нови полкове за по-добра защита на активите. Изследователят подчертава, че след украинската операция „Паяжина“ руснаците предприемат почти ежедневни полети на самолетите между летищата, за да затруднят потенциалните атаки и да запазят стратегическа гъвкавост. Подобни маневри са особено важни, тъй като транспортни самолети като Ил-76 се използват за бързо прехвърляне на оръжия като ракетната система 9М72 „Искандер“, което прави тяхната защита критичен фактор в конфликта.

Украински дрон порази големият руски самолетостроителен завод в Таганрог

Самолет за борба с подводници Ту-142М3 по време на Ден на отворените врати в Таганрогския авиационен научно-технически комплекс на името на Г. М. Бериев.📸 Снимка: Wikimedia Commons

Украински дрон камикадзе поразил големия завод за производство на самолети в Таганрог, Ростовска област на Руската федерация, съобщава изданието Militarnyi.

Кметът на града Светлана Камбулова потвърди, че отломки от безпилотен самолет са попаднали на територията на авиационна компания „Бериев“, известна с официалното си име ПАО „Таганрогски авиационен научно-технически комплекс на името на Г. М. Бериев“ (ТАНТК Бериев).

В изявлението на Камбулова се твърди, че инцидентът е резултат от успешното неутрализиране на безпилотен самолет от противовъздушната отбрана. „Мобилна група неутрализира БЛА. Отломки от него паднаха на територията на ТАНТК Бериев“, посочва тя и допълва, че няма пострадали и на място работят аварийни служби.

Руският наратив за „падащи отломки“ е използван многократно от властите, дори в случаи, когато видео и снимкови доказателства потвърждават директни попадения с камикадзе дронове по цели с висока стойност.

ТАНТК Бериев е ключово съоръжение, специализирано в разработка, производство, модернизация и ремонт на амфибийни самолети и авиационни системи със специално предназначение. В него се извършва производство и поддръжка на самолетите за ранно предупреждение и контрол А-50, които са критичен компонент на мрежата за противовъздушна отбрана на Руската федерация. Освен това то предоставя услуги по основен ремонт на авиационни платформи на руския флот и модернизация на стратегически бомбардировачи-ракетоносци Ту-95МСМ.

Заводът е част от Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК), която действа под шапката на Ростех – държавния отбранителен конгломерат на Руската федерация.